Препечатването на рецепти и клишета

Стр. 562

ДЕТСКА КУХНЯ

1479. Млѣчна супа съ какао. ½ кгр. прѣсно млѣко се сварява съ 8-10 парчета захарь. Въ ½ чаена чаша се сипва 1 кафяна лѫжичка какао. Върху него се излива часть отъ врѣлото млѣко. Подбърква се съ единъ жълтъкъ. Следъ това се смѣсва съ останалото врѣло млѣко. Ако стане гъсто разрѣдява се съ още врѣло млѣко.

1480. Супа съ снѣжни топки. ½ кгр. небито млѣко се туря върху огъня. Прибавя се 8-9 парчета захарь и прахъ ванилия. Два бѣлтъка се разбиватъ на много гъстъ снѣгъ. Съ кафена лѫжичка се пущатъ въ врящото млѣко малки парчета отъ снѣга, които скоро се изваждатъ въ супниче. Заливатъ се съ млѣкото, оставя се да изстине и подава.

1481. Брашнена супа. Въ една супена лѫжица чисто масло се опражва кафена лѫжичка брашно. залива се съ 1 чаена чаша небито млѣко и 1 ч. чаша вода (булйонъ). Оставя се да поври. Подбърква се съ 1 жълтъкъ и подкиселява сълимоненъ сокъ.

1482. Каша отъ фиде. Шепа фиде се сварява добре въ подсладено по вкусъ млѣко. Сипва се въ чения и като изстине се подава.

1483. Супа отъ юфка. ¼ супена лѫжица брашно се опражва въ една супена лѫжица чисто масло. Посолява се и залива съ 1 ч. чаша млѣко и 2 ч. чаши вода. Посварява се. Пуща се шепичка юфка, предварително омита съ топла вода и 3-4 парчета захарь. Щомъ юфката се добре свари, снема сеи веднага подава гореща.

1484. Какао. 1 чаена лѫжичка какао се залива съ 1 чаша врѣло млѣко и вари 5 минути. Единъ жълтъкъ се разбива съ 2-3 парчета счукана захарь и върху него се налива врѣлото какао.

1485. Обикновена попара съ сирене. Две-три парчета хлѣбъ се нарѣзватъ на хапки. Нареждатъ се въ тасче, като се поръсватъ съ натрошено сирене. Заливатъ се съ

Стр. 563

врѣла посолена вода и веднага захлупватъ, за да се добре напоятъ, но да нѣма излишна вода. Въ това време се сгорещява въ тиганче 1-2 супени лѫжици масло, прибавя му се щипка червенъ пиперъ. Маслото още врѣло се изсипва върху попарата. Подава се веднага.

1486. Попара отъ праженъ хлѣбъ. Две парчета бѣлъ вчерашенъ хлѣбъ се нарѣзватъ на дребни хапки. Опражватъ се въ масло. Половината се турятъ въ тенджерка и върху тѣхъ се надробява парче сирене. Сипва се и другъ хлѣбъ върху сиренето. Залива се съ 1 ч. чаша врѣла посолена вода и се оставя на топло да се позадуши захлупена 1-2 минути.

1487. Попара съ яйце. Две парчета хлѣбъ се нарѣзватъ на хапки. Турятъ се въ тенджерка. Заливатъ се съ врѣла посолена вода, докато се напоятъ, безъ да се вижда излишна вода. Оставятъ се върху огъня. Веднага се счупва върху смѣсьта едно яйце и попарата се бърже разбърква. Въ тиганче се сгорещява 1 супена лѫжица масло, прибавя му се щипка червенъ пиперъ и веднага врѣлото масло се изсипва върху попарата.

1488. Юфка съ яйца на очи. Две-три шепи юфка се сваряватъ въ врѣла посолена вода. Варятъ се на тихъ огънь. Готови, обцеждатъ се отъ водата и сипватъ въ малка тепсийка. Правятъ се 3-4 вглъбнатини въ юфката и въ всѣка дупка се сипва по 1 яйце. Отдѣлно се сгорещява 2-3 суп. лѫж. масло, опражва се въ него 2-3 чаени лѫж. галета. Маслото се попарва върху яйцата. Подаватъ се посипани съ настърганъ кашкавалъ или дребно сирене.

1489. Зеленчукови пюрета. Отъ разни зеленчуци (тиквички, цвѣтно зеле, спанакъ и др.) можемъ да приготвимъ разни пюрета, като ги сваримъ, пресоваме и подправимъ съ пражено брашно и жълтъци. Заливатъ се съ водата въ която сѫ се варили или съ млѣко. Ето кое ще ги направи вкусни.

1490. Облечени банани. Ако и още да липсватъ на обикновения пазаръ банани, тѣ пакъ се намиратъ въ голѣмитѣ градове. Цената на бананитѣ у насъ е почти равна съ тази на портокалитѣ и всѣки може да си достави отъ по-голѣмитѣ деликатесни магазини. Ето ви и самата рецепта. Добре узрѣли банани се обелватъ, поръсватъ се съ нѣкакъвъ ароматиченъ ликьоръ. Разбиваме 2-3 бѣлтъка съ счукана захарь по вкусъ, намазваме бананитѣ (овалваме ги) въ тази смѣсь, редимъ ги въ тенекийка и запичаме въ гореща пещь, докато се зачервятъ.

Стр. 564

Приятно приготвеното кафе трѣбва да се направи отъ добра смѣсь, което има голѣмо значение за вкуса на кафето.

Тукъ ще дадемъ една финна смѣсь: 100 гр. кафе роле, 100 гр. кафе Лаве или Цейлонско и 20-30 гр. леблебия.

Кафето да не е препечено, а леблебиитѣ по-свѣтли. Да се пекатъ на тихъ огънь. Леблебиитѣ даватъ на кафето приятенъ каймакъ. Кафето да е смлѣно много финно. Турцитѣ го даже счукватъ въ дървена стъпа и пресѣватъ.

За сваряване на вкусно кафе, захарьта трѣбва да се сложи да заври съ водата, да се дръпне отъ огъня да се прибави кафето, пакъ да се сложи върху огъня 1-2 пѫти, като се внимава да неизкипи каймака. Превареното кафе не е вкусно, то е вече безъ ароматъ.

Добра пропорцияе: на 1 кафена чашка се взема 1 парче захарь и една чаена лѫжичка кафе, а за по-сладко - 1½ бучка захарь на 1 чаена лѫж. кафе.

1492. Безкофеиново кафе. Тамъ кѫдето обикновеното кафе вреди на здравето ни, препорѫчва се употрѣбата на безкофеинно такова. Безкофеинното кафе Хагъ е пригодно особено много за страдащи отъ нервни болести, или за хора съ слаби нерви, атъй сѫщо при сърдечни болести, нервно сърдце, сърдцебиене, задуха, безсъние и пр. Болнитѣ отъ артериосклероза могатъ да пиятъ само безкофеинно кафе. То се препоръчва на бременнитѣ и кърмящитѣ майки. Кафе Хагъ е истинско натурално кафе, а не е сурогатъ или ерзацъ-кафе и понеже по ароматъ и вкусъ не може да се отличи отъ обикновеното кафе, употрѣбата му добива и у насъ широки размѣри. Приготвя се по сѫщия начинъ, както обикновеното кафе. Пестеливата домакиня може да го смѣсва, ако пожелае, съ рѫжъ или леблебия, както това прави съ другото кафе.

1493. Млѣчно кафе или меланжъ. Французитѣ го приготвятъ съ цикория (франкъ-кафе) а немцитѣ повече съ файгенъ кафе (смокиново кафе).

Стр. 565

Млѣчното кафе обикновено се поднася съ козунакъ, руло, разни бисквити, кифли, чисто масло, поднесено съ медъ или мармеладъ. Много вкусно е ако намажемъ парче кифла или козунакъ съ масло и върху него съ мармеладъ (всѣки самъ си сервира).

За приготовлението на меланжа е нуждно машинка за прецеждане (вижъ на стр. 22 фиг. 11), а кафето се мели по-едро отъ турското - съ машинка фиг. 26 на стр. 18, която може да се замѣни съ едно тенекиено канче, дъното на което да е ситна решетка, а горе съ капаче. Това канче да се сложи върху обикновенъ чайникъ.

Нѣкои отъ готовитѣ машинки за по-финно кафе сѫ съ 2-3 дупчени дъна.

За приготвянето е нуждно обикновено печено кафе смлено по-едро отъ турското кафе и франкъ кафе, което може да се замени съ файгенъ кафе (смокиново кафе). Сушени смокини се нарѣзватъ на дребно, пекатъ се, като се отъ време на време разбъркватъ, докато добиятъ тъменъ цвѣтъ безъ да се прегорятъ. Счукватъ се.

Самото приготовление става тъй: пропорция за 6 души. Въ канчето се слагатъ около 3-3½ суп. лѫж. обикновено кафе и ½-1 суп. лѫж. файгенъ или франкъ кафе. Трѣбва да имаме готова вреща вода отъ която да вземаме по 1 голѣма суп. лѫжица вода и да наливаме върху кафето. Захлюпваме щомъ сипемъ водата и следъ като изтече, наливаме нова вода и т.н. По никакъвъ начинъ да не се налива наведнъжъ всичката вода. За тази пропорция е достатъчно 1-1½ лит. вода. По никакъвъ начинъ кафето да не се туря да заври на огъня, понеже му се разваля вкуса. Кафето и млѣкото се поднасятъ горещи, кафето наляно въ голѣмия чайникъ, а млѣкото въ канчето. (Вижъ сервировка фиг. 3 на стр. 11).

Сервирането става въ чаени чаши, като въ всѣка чаша се налива кафе до ¾ и долива съ ¼ млѣко. Подсладява се по вкусъ. Може да бѫде и по-млѣчно.

Кафето да се приготвя на топло мѣсто (края на печката и чайника да се затопля).

Ако нѣмаме машинка, можемъ да си приготвимъ и по примитивенъ начинъ това тъй вкусно кафе. Кафето се слага въ чугуненъ голѣмъ чайникъ, залива се съ вряща вода, разбърква се добре, слага се настрана на печката и му се сипватъ нѣколко капки студена вода. Студената вода утаява кафето, което пада на дъното, а бистрото кафе е сѫщо както прецедено. Отливаме го внимателно въ чайника, съ който ще го поднесемъ.
Стр. 566

1494. Друга пропорция за меланжъ. (бѣло кафе). Деветъ чаени лѫжички обикновено кафе, смлѣно съ по по-едра воденичка се смѣсва съ 2 чаени лѫжички файгенъ кафе (отъ смокини) или съ франкъ кафе. Кафето се туря въ специална цедилка за бѣло кафеи му се налива малко по-малко врѣла вода. Оставя се да капе захлюпено. За тази пропорция кафе е достатъчно 2-3 чаеничаши вода. Чайника сѫщо да е на горещо мѣсто. При употрѣбяването налива се ¾ чаши съ кафе и ¼ съ млѣко (или споредъ вкуса). Подслажда се съ захарь. Ако остане отъ кафето за идущия день, да не се вари, понеже загубва вкуса си, а само да се сгорещи и долѣе съ врѣло млѣко.

1495. Шлагъ - зане (разбитъ каймакъ) за меланжъ. Приготвя се тъй: 1 кгр. биволско небито млѣко се оставя да престои неподвижно на хладно мѣсто 1 день. На другия день се избира каймака, който се бие на студено съ помощьта на телъ все на една страна. Следъ като се побие малко сипва му се 1-1½ чаена лѫжичка пресета счукана захарь за да не се пребие каймака на масло. Щомъ се обърне на лека пѣна (като разбити на снѣгъ бѣлтъци) се туря върху меланжа, току що преди сервирането. Лѣтно време, каймака трѣбва да се бие върху ледъ. Понеже инакъ се пресича на масло, каймака трѣбва да престои 2-3 часа следъ избирането на студено и тогава да се бие.

1496. Шварцъ кафе. Шварцътъ се пие безъ млѣко въ малко по-голѣми отъ кафяни чашки. Пропорция: за 1 литъръ вода, 2 супени лѫжици кафе, 1 супена лѫжица Франкъ кафе.

кафето, набъбнало като гѫба на 3-4 пѫти, въ интервали отъ 2-3 минути, имайки грижата всѣки пѫтъ да покривате филтра.

Кафето за по-силно, може да се прецеди 2 пѫти. Следъ като всичката вода е минала презъ кафето, махнете филтра, който съдържа кафената утайка. Сложете го въ нѣкакъвъ сѫдъ, принужда въ тенджерата въ която водата е била загрѣта. Прилейте изведнъжъ въ кафената утайка всичкото прекарано кафе и следъ това отново поставете филтра върху кафеницата. Отъ туй двойно прекарване се получава кафе безкрайно по-силно както по ароматъ така и по вкусъ.

При пѫтуване или изключителни случаи, кафето може да се приготви предварително и въ количество, достатъчно за нѣколко-дневна консумация; държи се въ добре запушена бутилка. То може да бѫде поднесено студено, бидейки затоплено въ чашата; или пъкъ необходимата пропорция, налѣга въ малко гърненце, се сгрѣва на водна баня. Това кафе сѫщо може да се подаде и съ млѣко.

1497. Чай. Чаятъ да е доброкачественъ и да се пази захлюпенъ. За приготвянето на много хубавъ чай сѫ важни две нѣща:

1) Доброто състояние на чайника и изключителната употрѣба на сѫщия само за чай, безъ никога да служи за приготвяне на какво да е друго питие. Какъвто и да е чайникътъ - порцелановъ или металинъ, вѫтрешностьта му никога не бива да се мие съ сапунена или содова вода. Никога следъ употрѣба чаятъ не бива да остава вѫтре: чайникътъ се незабавно изпразва, изплаква се съ топла или студена вода, после се слага въ шкафъ, като се оставя отворенъ и даже обърнатъ надолу, ако е възможно, за да може въздухътъ безъ да е напрашенъ, да прониква въ него. Ето защо, безполезно е да се изтрива вѫтрешностьта на чайника, което впрочемъ трѣбва да се прави само съ абсолютно чисто парче, иначе може да придобие неприятна миризма на парцалъ.

2) Значението на употрѣбената вода сѫщо има голѣмо значение. Меката вода е по-благоприятна за приготвянето на чая, но при липса взимате такава вода съ каквато разполагате. Но туй върху което обръщаме вниманието ви, у че трѣбва да си служите съ съвършено прѣсна вода, налѣта направо отъ чешмата въ момента, въ който ще се

Стр. 568

Що се отнася до самото приготвяне на чая, процесътъ не се мѣни споредъ това дали става въ кухнята или специалната маса за чай. Започвате като затопляте чайника, наливайки кипяща вода въ количество, приблизително четвъртъ отъ общата вместимость на сѫда. Излейте тази вода. Замѣстете я съ чай - по една кафена лѫжичка чай за всѣко лице плюсъ една такава лѫжичка за чайника. И тъй, за четири души петь лѫжички чай. нека забележимъ, че при повече отъ петь-шесть лица тази пропорция не се спазва, защото става много голѣма, може тогава да се брои по лѫжичка за две лица. Тази пропорция е за финенъ силенъ чай, но може чая да се направи пожелание и наполовина по-слабъ.

Налейте следъ туй върху чая кипяща вода въ количество, колкото само да се намокри. Прибавете една бучка захарь, която помага за по-лесното отваряне налистенцата. Веднага захлупете чайника; почакайте 5 минути. Тъй като листата на чая сѫ се добре развили и отворили, напълнете чайника съ кипяща вода. Доливането да стане съ вряла вода, силенъ споредъ вкуса. Чаятъ може да се смеси и съ млѣко както при млѣчното кафе. Тогава чая трѣбва да е много силенъ. Добра пропорция ⅔ чай, ⅓ млѣко. Чаятъ се поднася горещъ.

Чаятъ се най-сполучливо задържа горещъ въ рускитѣ самовари - вижъ стр. 22фиг. 13.

1498. Шоколадъ (какао). Най-добрия шоколадъ е този приготвенъ съ шоколадъ. Първото правило за приготвянето му или съ вода или съ млѣко е, че шоколадътъ никога не бива да заври. Шоколадътъ се поднася въ чаени чаши, когато е съ млѣко, а въ по-малки чаши, специални за какао (по-голѣми отъ кафенитѣ) когато е приготвенъ съ вода.

Смѣтайте по 20 гр. шоколадъ на всѣки децилитъръ (100 гр.) течность. Една чаша зазакуска има обикновено, безъ да е много напълнена 2 децилитра (200 гр.) отговаря на употрѣбата на 1таблетка шоколадъ. Ако чашата е повечко напълнена, да предположимъ съ 250 гр., начупва се и още ¼ таблетка.

Стр. 569

За да се направи шоколада по пенестъ, могатъ да се прибавятъ яйчени жълтъци; този начинъ е указанъ още въ най-старитѣ рецепти. Той е препорѫчване не само за полученото действие, но и за особния кадифенъ изгледъ, който придава на шоколада. Смѣсването на шоколада съ яйцата става по обикновения способъ на връзкитѣ. Въ 1 литъръ течность могатъ да се прибавятъ 3 яйчени жълтъка.

Шоколадъ можемъ да приготвимъ по сѫщия начинъ съ какао на прахъ. Какаото се слага въ тенджерката или чашата, попарва се на гъста каша съ вряща вода или млѣко и разредява пакъ съ вряща течность. Пропорция: на 1 ч. чаша млѣко или вода - 1 чаена лѫжица какао и захарь по вкусъ.
Ликьори, напитки, болета и др.

1499. Пенливка (вишновка). Пенливката, както и ликьора, може да се прави отъ разни плодове, но най-хубава става отъ вишни, малини и цариградско грозде. Пенливката е много сладка и при пиенето щипи като шампанско. За пенливката се избиратъ много узрѣли и свежи плодове. Приготвя се по следния начинъ: взема се стъклена дамаджана, съдържаща до 6-7 кгр., влива се въ нея 5 кгр. чиста студена вода, 1½ кгр. захарь. Когато захарьта се стопи, се туря ½ кгр. плодъ на дребно нарѣзанъ, налива се 750 грама силна стара ракия или спиртъ,завързва се гърлото на дамаджаната много добре и се оставя да престои 10 дена, като всѣки день се разклаща дамаджаната.

Стр. 570

Следъ 10 дена вишнитѣ или другия плодъ закипяватъ, оставатъ къмъ върха и обратно, което служи за признакъ, че пенливката е готова. Трѣбва само да се прецеди презъ салфетка сгъната на четири, да се прелѣе въ друга дамаджана и да се остави три дни въ ледъ, следъ което може да се налѣе въбутилки, които се затварятъ добре и засмоляватъ и се държатъ съ бутнати гърла въ пѣсъкъ въ зимника. Следъ 1 и половина до 2 месеца пенливката е готова.

1500. Какъ се прави руски пиво-квасъ. Въ чистъ емайлиранъ (може и калайдисанъ) сѫдъ да се тури да възври 12 кгр. вода. Въ кипящата вода ще се прибави 400 гр. рѫженъ хлѣбъ нарѣзанъ на малки парчета,400 гр. рѫженъ малцъ (печенъ рѫжъ докафявъ цвѣтъ), 200 гр. рѫжено брашно, смесътъ ще се вари ¼ часъ и сѫдъ ще се снеме отъогъня, ще се остави да изстине. Ще се прецеди презъ платъ или сито и ще се прибави къмъ него 300 гр. захарь и 10 гр. мая за козунаци. Така готовъ се оставя 2 часа като се разбърква по-често съ дървената лопатка. Следъ това се налива въ стъкла, и на всѣко стъкло квасъ се прибавя по 3 зърна ягоди сушени или стафиди. Стъклата добре се запушватъ и завързватъ съ тель и се оставятъ да престоятъ легнали 6-7 дена следъ което кваса е готовъ за употрѣбление. Лѣте да се пази въ ледница а зиме въ избата.

1501. Наливка или есенция добита по домашенъ начинъ. Наливката се приготвя отъ разнифрукти, но най-предпочтителни отъ тѣхъ сѫ: черното грозде, вишнитѣ, малинитѣ, червено царигарадско грозде и равнецъ. За наливка се употрѣбяватъ само зрѣли плодове очистени, омити и безъ плесенъ. Спирта, който се употрѣбява за есенцията, трѣбва да бѫде 90 градуса. Приготовлението става по следния начинъ: взема се голѣма бутилка, насипватъ се въ нея до ⅔ фрукти или дребно нарѣзани други плодове и се заливатъ съ спирта. Бутилката се добре плътно завързва и се поставя на слънчевъ прозорецъ (ако наливката е отъ равнецъ - на шкафа, въ топла стая). Всѣки день трѣбва бутилката да се раздвижва. Следъ 2 месеца, а може и следъ единъ, ако плодоветѣ сѫ били добре узрѣли и налѣтия спиртъ ги е добре покривалъ, есенцията е готова. Наливката, която е престояла толкова време, може да се налива въ бутилки, като се постѫпва по следния начинъ: взема се фунийка, туря се въ нея филтрирочна хартия, сгъната конусообразно, въ конусчето се туря чисто парченце прано хасе и се налива течностьта. Като се напълни бу-

Стр. 571

по такъвъ начинъ получаваме разни есенции, приготовлението на които ще посочимъ по-долу. Тѣ сѫ начинъ за домашно добиване на есенции, отъ които можемъ да си приготвимъ разни ароматични ракии, като ги разредимъ споредъ вкуса си само съ вода и спиртъ, или пъкъ си приготвимъ разни ликьори, като прибавимъ и захарь, приготовлението на които ще обяснимъ по-долу.

1502. Малиновка или вишновка. Взема се голѣмо шише, напълня се съ вишни или малини, нѣколко зърна карамфилъ и парче канела и се залива съ спиртъ - да се покриятъ. Оставя се на слънце дапостои 20 дни. Внимателно се изцежда само бистрото и се налива въ бутилка. Вишнитѣ могатъ да се употрѣбятъ за гарнитура на разни желета или пасти.

1503. Портокалевка. Взематъ се 1 шепа портокалеви кори и се оставятъ да престоятъ въ бутилки 90º спиртъ въ продължение на 7-10 дни, прецеждасе и се прибавя 2 чаени чаши портокалева вода. Разбърква се, оставя се да постои половинъ часъ отворена, прецежда се и налива въ бутилки. Портокалевата вода се получава като сваримъ една шепа сухи портокалеви кори съ половинъ кгр. вода.

1504. Анасоновка. Взема се голѣмо шише и се туря въ него 2 чаени лѫжички анасонъ и по нѣколко зърна карамфилъ и парче канела. Всичко това се залива съ една бутилка спиртъ, затваря се и оставя ня топло мѣсто 4 дни. Следъ това спирта се прецежда.

1505. Лимоновка. Приготвя се сщо както портокалевката, само че вмѣсто портокалеви кори се взема лимонови.

1506. Розовка. Взема се една бутилка спиртъ и 4 чаени чаши вода, смѣсватъ се, оставя се да престои отворена половинъ часъ, за да се съедини спирта съ водата. Взема се малко кърмъзъ (боя за боядисване на ликьори) и се разтваря въ една чашка спиртъ, после се прибавя отъ него въ ракията, докато получи желания цвѣтъ. Най-после се прибавя ¼ кгр. захарь и 5 капки розово масло. Оставясе една седмица на топло мѣсто, прецежда се и се налива въ бутилка. Отъ розовото масло може да се налѣе и повече, катосе съобразяваме съ вкуса си.

1507. Гроздовка. Приготвя се сѫщо както малиновката, само , вмѣсто малини се взема цариградско грозде и се туря спиртъ да бѫде плода едва покритъ.

1508. Тамиянка. Взема се нѣколко бучки тамиянъ,

Стр. 572

1509. Хининова ракия. Взема се нѣколко хининови кори, счукватъ се и се заливатъ съ 3 чаени чаши 90º спиртъ. Оставятъ се на топло мѣсто въ продължение на една седмица. После се прецежда, прибавя се 2 чаши вода, разбърква се добре и се оставя ½ часъ отворена. Запазва се на прохладно мѣсто.

1510. Орѣховка. Взематъ се нѣколко зелени орѣхи, заливатъ се съ врѣла вода и се оставятъ да киснатъ 3 часа.

Орѣхитѣ се раздробяватъ и се турятъ въ бутилка до 3 четвърти, като имъ се прибавя една коричка лимонъ. Залива се съ спиртъ, поставя се на хладно мѣсто 5-6 седмици, следъ което се размесва съ вода споредъ желанието. Прибавя се карамфилова и дарчинова есенция и захарь по вкусъ.

1511. Орѣховка другъ видъ. 1 кило спиртъ, 20 малки зелени орѣхчета, 1 индийско орѣхче, карамфилъ - 20 зърна, парче дърчинъ, 3-4 листа седефче, 2-3 цвѣта кантарионъ, киснатъ се въспиртъ 40 дена. Прецежда се. Сварява се захаренъ сиропъ отъ 1 кгр. захарь. Изсипва се прецедения спиртъ и се постоянно бърка. Сипва се въ бутилки и служи като лѣкарство за стомашни болести.

1512. Сладка ракия (ликьоръ). При приготвянето на всички сладки ракии трѣбва да си взема отъ нѣкоя наливка, която се смѣсва съ сиропъ. Сиропа да е горещъ. По вкусъ се прибавя още спиртъ или вода. Сиропа се приготвя по следующия начинъ: на всѣка чаша вода се взема ¼ кгр. захарь, сварява се и прецежда презъ фланела. Още по-добре е всѣки ликьоръ да се процежда презъ филтрирочна книга. Тъй ликьора бива много по-чистъ и по-прозраченъ. Освенъ по този начинъ, може да се прецеди и тъй: взема се стъклена или друга фунийка, туря се върху нея памукъ (или по-добре хигроскопична вата), насипва се съ счукани дървени вѫглища и върху тѣхъ фланелено парче. Този способъ почти се равнява на първия. Ако ликьора се прецеди само презъ фланела, бива мѫтенъ.

1513. Ликьори можемъ да си приготвимъ много лесно и съ есенции, които сѫ добити химически и се продаватъ по аптекитѣ и дрогериитѣ. Ликьоръ съ есенция се приготвя по следния начинъ: въ 350 гр. 90º спиртъ се разтваря 2-3 грама отъ есенцията. Оставя се да постои 1-2 часа, за да се разтвори добре есенцията. Сварява се сиропъ и както е горещъ сиропа се налива върху спирта и веднага затваря. Захаря и сила на ликьора е споредъ желание.
Стр. 573

1514. Зарзалевка или прасковка. Отъ плодоветѣ се махатъ костилкитѣ и се изстисква сока. (Плодоветѣ трѣбва да бѫдатъ презрели). Смесва се сока съ равно количество спиртъ. На една чаша получена течность се прибавя прахъ ванилия и малко захарь. За вкусъ може да се раздробятъ нѣколко костилки и да се прибави отъ семкитѣ имъ.

1515. Ликьоръ отъ портокалъ. Обелватъ се 3 портокала, колкото се може по-тънко и кората се оставя на топло мѣсто въ чаша спиртъ 24 часа. После течностьта се отлива и се смесва съ сока на портокалитѣ. Получената течность се съединява съ равно количество спиртъ и на всѣка чаша се прибавя захарь по вкусъ. Трѣбва да се пази да не се смачкатъ кокичкитѣ на портокала, понеже даватъ лошъ вкусъ на ликьора.

1516. Ликьоръ вовъ. Продукти: 4 жълтъка, 100 гр. чистъ спиртъ, 100 гр. малага или вермутъ, 400 гр. захарь, 400 гр. млѣко, 1 пакетче ванилия.

1517. Мастика съ есенция. Въ 500 гр. спиртъ се разтваря 4 грама анасонова есенция и се долива съ 600 гр. вода. Прецежда се презъ памукъ или филтрочна книга.

1518. Конякъ. Рецептата, която даваме тукъ е сложна, но затова пъкъ се получава първокачественъ конякъ финъ-шампанъ, съвсемъ различенъ отъ този, който се приготвя само отъ конячна есенция и се продава сега на пазаря.

Накисва се нѣколко грама горчиви бадеми, 1 грамъ чай и 1 грамъ липовъ цвѣтъ съ малко гореща вода. Въ 1¼ кгр. чистъ 95º спиртъ се разтваря 4 гр. конячна есенция, следъ което се налива 1.600 кгр. вода, 50 грама ромъ и 4 суп. лѫж. бѣло вино. Въ тази смесь се прибавя настойката отъ бадемитѣ, чая и липовия цвѣтъ. 10 гр. небетъ шекеръ се размива въ малко гореща вода и изсипва въ смѣсьта, а въ сѫда, въ който кисне всичко, се туря малко талашъ отъ борика. Оставя се всичко да кисне единъ месецъ, следъ

Стр. 574

което се прецежда и боядисва съ горена захарь. Конякътъ е разкошенъ и редъкъ по качеството си.

1519. Конякъ финъ шампанъ. Взема се 3 гр. конячна есенция и 1 гр. малинова есенция. Разтварятъ се въ 350 грама спиртъ. Капва се 2 капки и портокалена есенция. Боядисва се съ горена захарь, която е добила тъмно-кафянъ цвѣтъ. Въ спирта се налива 650 грама вода съ 4 чаени лѫжички захарь. Прецежда се презъ филтрочна книга или памукъ.

1520. Какао-шао. (Ликьоръ отъ какао). Въ 1½ кгр. чистъ спиртъ се накисва 150 гр. какао. Оставя се да кисне 8 дни. Прецежда се, прибавя се 80 грама размита въ малко вода захарь и 3 гр. ванилова есенция. Филтрира се презъ филтрирочна хартия, която се купува отъ аптекитѣ и дрогериитѣ. Хартията се туря въ хуния, като се внимава да не се скѫса и презъ нея прецежда, докато се получи бистра течность.

1521. Вермутъ. Взема се 3 грама жълта кинкина, 1 грамъ ревенъ, 3 грама кори отъ горчиви портокали, 2 литри бѣло вино. Всичко се нарезва на парченца, пуща се въ една бутилка, залива се съ виното и се оставя да кисне на умѣрено топло мѣсто 8 дни. Бутилката се запушва. Боядисва се съ горена запарь и течностьта се прецежда презъ филтрирочна хартия. Вермута е приятенъ да се пие и съ сода.

1522. Хининово вино. Това вино се често препорѫчва и е потрѣбно за едно домакинство, но цената му е много скѫпа, тъй, че добре е да може една домакиня да си го приготви сама. Вино, приготвено по домашенъ начинъ излиза много по-ефтино и по качество много по-добро отъ пазарното. Взема се нѣколко борови и хининови кори, преобъщатъ се на прахъ и заливатъ съ 2 малки чашки спиртъ. Оставя се тази смесь да престои единъ день. Следъ това се налива една бутилка малага или старо вино и се оставя да престои три дни като не се разбърква. Следъ изтичането на този срокъ, се прецежда; запазва се на прохладно мѣсто. Цвѣта трѣбва да бѫде кафянъ и съ приятенъ горчивъ вкусъ. Малагата може да се мзамени съ старо вино, но хининовото вино приготвено съ малага е най-вкусно.

1523. Варено вино. ½ бутилка вода, 1½ литра добро червено вино, ½ кгр. на парчета захарь, кората и сока на 1½ лимонъ, 1-2 парченца карамфилъ и щипка канела.

Стопява се захарьта въ водата, налива се виното и прибавятъ другитѣ продукти. Вари се, докато виното побѣлѣе, но да се избѣгне непременно да не заври. Оставя се

да изстине, прецежда се презъ памукъ, налива се въ бутилки, които се пазятъ въ мазата.

1524. Боле. болето е комбинирано вино съ плодове. Поднася се съ специални стъклени супници за боле и сипва съ стъклена лѫжица.При липса на подобенъ приборъ, можете да употрѣбите обикновенъ супникъ или широкъ по-красивъ стъкленъ бурканъ. Гл. на стр. 12 фиг. 5.

Болето подхожда за студенъ бюфетъ при чайове, приеми, суарета.

Трѣбва да бѫде много студено (даже да се пустне въ него парчета ледъ).

1525. Боле отъ ябълки. На 1½ литъръ бѣло вино се взема 1 кгр. кисели ябълки. Обѣлватъ се, нарѣзватъ се на парченца и се посипватъ съ 250-300 гр. счукана захарь и оставятъ да престоятъ нѣколко часа. Боядисва се съ жълта боя. Тогава се заливатъ съ виното и преди сервирането се прибавя 1 бутилка сода.

1526. Боле съ червено вино. Приготвя се както по-първото, само че се прибавя 1 л. бѣло и ½ л. червено вино. Боядисва се съ червена боя.

1527. Боле отъ круши. Приготвя се както отъ ябълки, като ябълкитѣ се замѣнятъ съ круши.

1528. Портокалево боле. Взема се 300 гр. захарь на бучки, които се натъркватъ върху кората на портокалитѣ. Захарьта се залива съ 1½ литъръ бѣло вино и постопля, за да се разтопи. Боядисва се оранжево.

Тритѣ портокала се остъргватъ на стъргало и нарѣзватъ на малки парченца. Прибавятъ се къмъвиното заедно съ 1 ракиена чашка ромъ и анасоновъ ликьоръ. Оставя се да постоятъ 4-5 часа. Изстудява се и въ момента на сервирането се прибавя 1 голѣма бутилка студена сода. Още по-вкусно е ако му се прибави и сокъ отъ 2 портокала.

1529. Мандариново боле. Приготвя се както по-горното, само че вмѣсто портокали се взематъ мандарини на резенчета и въ тѣхъ натърква захарьта.

Болето е много вкусно, ако въ тържествени случаи вмѣсто сода, при сервирането прибавимъ 1-2 шишета шампанско.

Безалкохолно боли се приготвя като вмѣсто вино се сложи прѣсна шара или безалкохолно вино.

1530. Оранжевъ коктайлъ. Обелваме 3-4 хубави сладки портокали. Нарѣзваме месото имъ на дребни парченца. Слагаме ги въ висока, стъклена чаша. Поръсваме съ ликьоръ (по желание) или съ мараскино и по вкусъ съ захарна пудра. Въ срѣдата слагаме една добре из-

Стр. 576