Уреждане прасе, разни суджуци и др

За всѣка домакиня е необходимо да знае сама да уреди едно цѣло прасе, което рѣдко липсва отъ всѣка българска кѫща.

Когато вече прасето се насити и едва става, трѣбва да се заколи.

Въ тѣзи скѫпи времена, ако прасето е повече отъ една година, добре е да се одере и кожата продаде. Само главата може да се опърли.

Жамбона се прави по нѣколко начина.

1588. Обикновенъ жамбонъ. Отрѣзанитѣ свински бутове нѣма нужда да се солятъ 1-2 дена, а се оставятъ да стоятъ на влажно мѣсто. Следъ изтичането на 2 дни ги добре избърсваме съ кърпа да нѣматъ кръвь. На 13 кгр. месо се претегля 1 кгр. соль, 30 гр. счукана селитра, 6 гр. бахаръ, 20 дафинови листа, 6 гр. карамфилъ, 6 гр. розмаринъ, 6 гр. майорана и 6 гр. кориандъръ. (Тѣзи приправки се купуватъ отъ аптеката).

Всичко, освенъ сольта, се счуква заедно и се добре натриватъ бутоветѣ. Оставяме ги да престоятъ тъй осолени 1-2 дни. После ги туряме въ каче надолу съ кожата и ги затисваме съ дървено кръстче. Отъ сольта сваряваме пресолъ и заливаме бутоветѣ.

Качето оставяме на студено мѣсто. Всѣки два дни обръщаме бутоветѣ, като гледаме да сѫ облети съ пресольта. Следъ две седмици (ако ли искаме шумката да е по-трайна, оставяме я въ пресольта три седмици) изваждаме бутоветѣ и ги окачаме дъ съхнатъ 1-2 дена на провѣтриво мѣсто. Окачватъ се на куминя (ако се пушатъ съ дървени борови стърготини, по 2-3 часа на день). Ако нѣмаме куминъ за тази цель може да се приспособи нѣкоя голѣма каца. На дъното на кацата се туря голѣмъ глиненъ гювечъ съ жаръ, върху който се турятъ борови стърготини. Жамбонитѣ се окачатъ на пръчка, която се поставя върху кацата, тъй че жамбонитѣ да висятъ въ кацата. Кацата се покрива съ дебела черга, за да не излиза много дима.

1589. Байонски жамбонъ. Избира се хубавъ бутъ измива се и се обелва отъ кожата. Края на пищела се свързва съ канапъ, следъ което се туря между две дъски, а отгоре се слага тяжесть да престои 24 часа. Бута се претегля и на всѣки кгр. месо се слага 10 грама соль и 4 грама селитра, счукани добре, съ които се натърква бута.

Стр. 590

Сварява се пресолъ отъ 1 кгр. вино, 3 кгр. вода, шепичка черъ пиперъ, 15 лаврови листа по 5 гр. бахарь и кориандъръ и анасонъ. Като всичко се добре свари, прецежда се и се оставя да изстине. Съ този пресолъ се залива бута всѣки день въ продължение на ½ часъ, като се туря отдоле сѫдъ да се изтича и пребира сѫщия пресолъ. Това се повтаря 15 дена, докато жамбона се добре напои. Следъ 15 дена се избърсва и се посипва съ 1 шепа винена тригя. Като засъхне жамбона, окачва се на коминя и се опушва съ глогови дърва около 1 часъ дневно въ продължение на една седмица. Когато жамбона се опуши добре, се туря за запазване въ сухъ пепель.

1590. Размекване на жамбонитѣ. Когато жамбона е станалъ много коравъ и нѣма време да се направи крехъкъ, той се обезсолява като се завие съ платно и се зарови въ земята. Следъ два часа се изважда, вари се. Тъй жамбона става много крехъкъ.

1591. Опушване на жамбонитѣ. Опушването обикновено става въ коминя, затова тамъ, гдето се приготвятъ жамбони, коминитѣ се правятъ както и огнищата широки. Най-напредъ жамбонитѣ се окачватъ на 4 метра височина отъ огнището. Пушека отъ вършини е най-добъръ (особено глогови). Изпърво се гледа пушека да е слабъ, затова и жамбонитѣ се окачватъ на високо. По-после се снематъ по-ниско. За да се опуши добре единъ жамбонъ само отъ обикновенъ пушекъ, нуждно е най-малко 6 седмици. Около средата на опушването, жамбона трѣбва да се очисти отъ саждитѣ. Жамбона може да се остави въ куминя 3-4 месеца. А ако ли искаме да го опушимъ за нѣколко дни, ний посочихме начинъ.

На нѣкои мѣста опушването става въ специални стаи, съвсемъ сухи и които не получаватъ топлината си непосредствено отъ огнището, или печката. Опушването се започва съ сурови глогови клоне, което дава на месото една деликатна сладость и се свършва съ обикновени дърва.

1592. Кървавица. Бѣлия дробъ черния дробъ и сърдцето и 1 кгр. месо се насичатъ на много дребно. Нарѣзва се ¼ кгр. сланина на дребни парченца. Прибавя се 3 глави настърганъ лукъ, една голѣма шепа оризъ, една шепа чубрица, една шепа черъ пиперъ, една шепа бахаръ и соль по вкусъ.

Дебелитѣ (тлъсти черва) на свинята се измиватъ много добре и обръщатъ. Съ горната смѣсь се напълватъ като

Стр. 591

1593. Пушено филе. Филето (рибицата) може да се запази сѫщо като жамбона по следния начинъ. Рибицата се осолява много добре съ соль, бахаръ и селитра и оставя се да престои 2-3 дена. После се туря въ дебело черво като се внимава добре да прилегне и се опушва въ кумина.

Всичкото друго месо, като пражоли, кокали може да се запази осолено добре въ каче и после да се опуши. Сольта, като при жамбона.

1594. Солена или пушена сланина. Сланината се нарѣзва и оставя се 1-2 дена въ вода докато побѣлѣе. Соли се обилно съ счукана соль въ гърне или каче. Солена може да се опуши.

1595. Бабето. Главата се много добре очиства и сварява, като се внимава да не се развари. Месото ѝ сварено се нарѣзва на парчета, прибавя се ¼ нарѣзана сурова сланина, нарѣзана кожа на дълги парченца и ушитѣ на прасето. Тази смѣсь се туря въ гювечъ, посолява се споредъ вкуса съ соль, майорана, черъ пиперъ и бахаръ. По желание може да се нарѣже и парченце чесновъ лукъ. Омесва се добре.

Езика се обѣлва цѣлъ и при пълненето на бабето (стомаха) гледа се да остане въ средата по продължението му. Бабето се напълня хлабаво. Когато е вече напълнено сипва му се 2 голѣми супени лѫжици отъ водата, въ която е врѣла главата. Бабето се зашива много добре и вари 15-20 минути въ сѫщата вода, като се много внимава да не се пукне.

Сварено, внимателно се туря между две дъски, които сепритискатъ съ тяжестъ. Тъй се оставя да престои едно денонощие на студено. Може да се опуши.

1596. Свинска пача. Взема се главата, изчиства се добре, махатъ се коститѣ и сланината. Всичко това, заедно съ ушитѣ и езика се нарѣзва на дребни ивици. Посолява се съ соль, черъ пиперъ и бахаръ и се завива стегнато въ платно.

Вари се 6-7 часа въ вода, смѣсена съ ½ кгр. бѣло вино, заедно съ коститѣ отъ главата, една глава лукъ,

Стр. 592

Като се свари месото се изважда и оставя да се оцеди. Отъ булйона се приготвя пача, която вече додохме при отдѣла Пачи и желета на стр. 264.

1597. Наденици, салами и др. За суджуци се избира доброкачествено прѣсно месо и щомъ се скълца да се посоли съ сольта и миризмитѣ да постои каймата 2-3 часа и тогава пълни въ червата. Нѣкои предпочитатъ месото да е скълцано съ сатърче, което обаче за по-голѣми количества се мъчно прилага.

Преди да пълните суджуцетѣ, червата измийте добре съ нѣколко хладни води, като ги мийте и вѫтре. Пълненето става съ широка фунийка, но по-лесно съ фунийка сложена на машинката за месо. Отъ време на време надупчвайте съ игла за шевъ наденицата, за да излѣзе излишния въздухъ. Ако ги пълните съ рѫка, намокряйте си отъвреме навреме пръста.

Наденицитѣ непременно свързвайте въ двата края съ конецъ.

Да стоятъ закачени на провѣтриво сухо мѣсто. Въ противенъ случай могатъ да се развалятъ и станатъ отровни.

1598. Смесени наденици. На 9 кгр. свинско (тлъсто месо) 4 кгр. говеждо или телешко (тлъсто месо).

На всеки килограмъ месо се отмѣрва: 25-30 гр. соль, 9 грама черъ пиперъ,9 грама бахарь, 9 грама кимионъ и 8 грама чубрица. По желание 1глава нарѣзанъ на дребно лукъ или нѣколко скилидки чесънъ. Напълнятъ севъ средно дебели черва, накачатъ се на провѣтриво мѣсто и се посплескватъ съ точилка презъ 1-2 дена.

1599. Домашни салами. Месото се смесва наполовина свинско и говеждо. Говеждото месо се скълцва на машинка за месо, а свинското се нарѣзва на много дребни парченца. На всѣки 2 кгр. кайма се нарѣзва ¼ кгр. свинска сланина. На всеки кгр. кайма се слага: 20 гр. соль, 9 гр. черъ пиперъ, 9 гр. бахаръ, 9 гр. стрита чубрица, 6 гр. кимионъ, малко (около ¼) настъргано индийско орѣхче и 1 глава настърганъ на стъргало лукъ. месото се добре омесва и пълни въ по-дебели черва. Накачатъ се на провѣтриво мѣсто и се само оглаждатъ съ рѫка (а не приплескватъ).

Стр. 593

1601. Чисти свински пушени наденици. Тънкитѣ черва на свинята се много добре очистватъ, обръщатъ и пълнятъ съ следнята смѣсь: нарѣзва се на много дребни парчета свинско месо, като се туря сѫщо нарѣзана сланина въ пропорция на 2 кгр. месо ¼ кгр. сланина. На 1 кгр. смѣсь се туря 25-30 гр. соль, 9 гр. черъ пиперъ, 9 грама чубрица, 6 гр. кимионъ,една глава накълцанъ червенъ лукъ и една малка на дребно нарѣзана червена пиперчица. Всичко се омѣсва много добре. Червата се напълватъ хлабаво. Въ една тенджера се възварява вода и като ври водата суджучетата се потопяватъ и следъ минута изваждатъ. Внимава се да не се спукатъ, а само да се обтегнатъ. Изсушаватъ се на провѣтрено мѣсто и се окачатъ на куминя да се опушатъ. Ядатъ се препечени на скара.

1602. Свински домашни салами. 1кгр. говеждо месо се скълцва съ машина, а 1 кгр. свинско месо и ¼ кгр. сланина нарѣзватъ на дребни парченца. На 1 кгр. смѣсь: 25 грама соль, 9 гр. черъ пиперъ, 9 гр. чубрица, 9 гр. кимионъ, 9 гр. бахаръ, ½ настъргано индийско орѣхче, 1 глава настърганъ лукъ и 1 гр. селитра. Пълни се въ дебели черва и държатъ на провѣтрено мѣсто. Могатъ по желание да се опушатъ.

1603. Германски лебервурстъ: ½ кгр. бѣлъ свински дробъ, 125 гр. свинско сърдце, 1 бъбрекъ, 150 гр. далакъ, 750 грама черъ дробъ, 1 кракъ, 175 грама вратъ, 100 грама лукъ, 30 гр. масло (свинско) соль, черв. пиперъ, индийско орѣхче, лимонова кора и чесънъ. Всичко се сварява и прекарва презъ машинка замесо. Въ маслото се опражва една глава лукъ, турятъ се всичкитѣ миризми и малко вода или супа. Пълнятъ се червата и бавно се сваряватъ.

1604. Другъ видъ наденици. На 9 кгр. свинско месо се смѣсва 4 кгр. говеждо месо. На всѣки килограмъ кайма се слага 30 гр. соль, 10 гр. черъ пиперъ, 10 гр. бахарь, 10 гр. кимионъ и 8 гр. чубрица. Ако искаме да сѫ по-тлъсти се слага на всѣки кгр. месо по 150 гр. сланина или лой. Сушатъ се и приплескватъ.

Стр. 594

1606. Наденици съ чесънъ. На ½ кгр. говеждо месо се слага ¼ свинско и ¼ сланина. Месото се смила, а сланината нарѣзва на дребни парченца. На всѣки кгр. кайма се слага 25-30 гр. соль, 8 гр. кимионъ, 8 гр. бахарь, 8 гр. черъ пиперъ, нѣколко скилидки счуканъ чесънъ и 1 гр. селитра (за да останатъ червени). Сушатъ се и приплескватъ.

1608. Топене на мась. За да добиемъ чиста бѣла мась трѣбва да нарежемъ сланината на парчета и да я киснемъ 2-3 дена въвода, докато побѣлѣе. Въ единъ сѫдъ наливаме 1 кгр. вода и пущаме сланината. Топиме я на умѣренъ огънь, като се бърка и внимава да не загори. Отъ време на време прецеждаме оцъклената мась. Тъй пражена масьта се оставя да престои една нощь. На другия день разтопяваме наново стопената мась, наливаме ѝ 1-2 кгр. чиста вода и я оставяме да ври на умѣренъ огънь, докато се изпари водата. Тъй претопената мась е много чиста и трайна.

Пръжкитѣ можемъ да употрѣбимъ заедно съ мазнинитѣ отъ червата, булото и др. засапунъ.

Ако ли искаме пръжкитѣ съвсемъ да ги стопимъ, поръсваме ги съ сода за хлѣбъ и вадимъ по-второстепенна мась, която трѣбва да смѣсваме съ първата.

Другъ начинъ на топене мась е следния: сланината се смила на машинка за месо и на всѣки кгр. се прибавя ½ литъръ прѣсно млѣко, 1 главичка лукъ, 2 ябълки разрѣзани на парчета и 1 чаена чашка луга (пепелива вода). Вари се докато маслото се отдѣли. Тъй масьта загубва тежкия си дъхъ.

Стр. 595

1610. Угояването на патицитѣ. Патицитѣ се поставятъ въ затворени кафези, обърнати къмъ изтокъ или юго-изтокъ и затоплени отъ 18-20 градуса. Патицитѣ се пущатъ по три пѫти на день, за да ядатъ. Храната имъ се състои отъ 175 грама ечемично брашно, 175 гр. царевично брашно и 25 грама свинска мась, всичко разтворено въ мѫтеница. Тази храна може да имъ се дава въ видъ на тѣсто, което може да се вкарва въ гушата имъ и съ фуния.

Пачата мась се топи както масьта, като се смѣли на машинка и се смѣси съ млѣко. Топенето да става бавно на умѣренъ огънь.

1611. Топене на лой. Най-добрата лой е отъ говежди бѫбреци. Тя се нарѣзва на малки парченца, слага се въ тенджера въ която се налива до ⅓ вода, оставя се да ври на умѣренъ огънь докато водото съвършено се изпари и лойта избистри. Дали лойта е готова, се познава, когато се пустне парче хлѣбъ въ врящата лой. Ако хлѣба хрущи, то тя е готова.

По сѫщия начинъ може да се стопи и свинско сало.
Сушене
Погрѣшно е да се мисли, че сушенето на продуктитѣ намалява тѣхната хранителность. Стига тѣ да сѫ сполучливо изсушени и запазени отъ мухлясване и червясване. Продуктитѣ се нанизватъ на връвь, или нареждатъ върху дървени решетки или плитки тепсии. Сушенето може да става въ пещь или на слънце. Второто е по-удобно за едно обикновено домакинство, понеже за първото се изисква специални пещи съ постояненъ приливъ на въздухъ или пъкъ голѣмо внимание. Можемъ да си послужимъ и съ пещь, следъ като се извади опеченъ хлѣбъ, да поизстине и тогава слагаме продуктитѣ, които ще се сушатъ. Въ зависимость отъ плода трѣбва е да се суши - колкото плода е по-соченъ, толкова трѣбва и да се започне сушенето при по-низка температура, за да не изтече водата на плода, а да се постепенно изпари. Началната температура не трѣбва да е повече отъ 60-70º. Вратата на пещьта трѣбва да е отворена, за да става приливъ на въздуха. Следъ нѣколко часа продуктитѣ да се извадятъ, пещьта отново да се загрѣе до 90-100º и продуктитѣ да се сложатъ отново да престоятъ въ пещьта. При сушене въ пещь трѣбва да се внимава про-

Стр. 596

Сушенето на слънце, казахме е по-пригодно за обикновено домакинство. За това сушене се избира чисто, не прашно и слънчево провѣтрено мѣсто. Продуктитѣ се пазятъ отъ намокряне (влага).

1. Ябълкитѣ се разрѣзватъ на напречни парченца, а крушитѣ на дълги. Зарзалитѣ се разцепватъ на две. Вишнитѣ, сливитѣ и черешитѣ се сушатъ заедно съ костилкитѣ. Синитѣ сливи се сушатъ и цѣли - още по-добре ако преди сушенето се промиятъ съ шара.

2. Сушене на зеленъ грахъ. Граха се туря въ кастронъ, посолва се и се вари. Като кипне, снема се отъ огъня, постоянно се размѣсва, докато изстине. Суши се въ лека пещь. Кога изстине, туря се въ стъклени гърненца.

3. Спанакътъ и копривата се изчистватъ, измиватъ и сушатъ на сѣнка. Магданозътъ, копърътъ, чубрицата, пелинътъ и джоджонътъ се сушатъ както спанака. Тѣ могатъ да се изсушатъ и на китки.

Сочнитѣ зеленчуци и плодове се сушатъ на слънце, а несочнитѣ - на сухо провѣтрено мѣсто.

Досега даденитѣ начини на запазване видоизмѣнятъ плодоветѣ и зеленчуцитѣ. Стерилизацията се явява като

срѣдство да се запазятъ почти въ прѣсния си видъ. Тя се основава върху убиването на бактериитѣ, които умиратъ при температура. 100º въ кутиитѣ и чрезъ херметическо затваряне (да не влиза въ тѣхъ външенъ въздухъ) се предпазва продукта отъ нови бактерии.

Стерилизиратъ се плодове и зеленчуци, които не траятъ дълго време прѣсни. Обаче, дали може да се приложи лесно въ едно обикновино домакинство? Ще отговоримъ "да" - стига домакинята да обича своята работа и да е внимателна.

За стерилизацията сѫ нуждни преди всичко сгодни за това сѫдове. Тукъ не ще говоримъ за най-новитѣ приспособления, съ които работятъ фабрикитѣ за консерви, а за нѣщо напълно практично и приложимо.

При стерилизирането на плодоветѣ и зеленчуцитѣ се нареждатъ въ буркани, тенекии или шишета съ широки гърла.

Ако средствата позволяватъ, най-добре е да си доставимъ специални буркани съ гумени крѫгчета (пръстени), които се затварятъ лесно херметически. При фиг. 204 и 205 е даденъ отворенъ и затворенъ бурканъ. Гумичката винаги трѣбва да е прѣсна, добра, та когато се сложи стъкления калпакъ и заякчи съ желѣзната прикрепка да е затворенъ добре.

Стр. 598

За по-дребни плодове и зеленчуци можемъ да употрѣбимъ и шишета съ широки гърла, които да затулимъ съ тапи и свържемъ презъ тапата съ тель или канапъ. (Гл. фиг. 207 и фиг. 208). Следъ стерилизацията се намазватъ гърлата съ парафинъ, червенъ восъкъ или смола.

Тенекиитѣ не сѫ много удобни за едно обикновено домакинство, понеже тѣ трѣбва да се заварятъ, а това не може да стане отъ самата домакиня. Освенъ това, употрѣбени веднъжъ, трѣбва да се изхвърлятъ, а бурканитѣ и ши-

шетата могатъ да служатъ редъ години, стига да се внимава да не се счупятъ.

Преди да редимъ продуктитѣ въ бурканитѣ измиваме ги съ содова вода, даже се обгоряватъ съ спиртъ. Всички прибори и пешкири, съ които си служимъ да сѫ чисти и добре дезинфекцирани. сѫщо и добре изсушени.

Преди да сложимъ плодоветѣ и продуктитѣ въ бурканитѣ, трѣбва добре да ги измиемъ и обезвредимъ, като ги леко попаримъ въ вряща леко посолена вода (на 1 литъръ вода 15-20 гр. соль) споредъ естеството имъ, за което по-долу ще говоримъ поотдѣлно и веднага да ги облѣемъ до пълно изстудяване съ студена вода, за да станатъ крехки (бланширане). Следъ нареждането въ бурканитѣ, плодоветѣ се заливатъ съ захаренъ сиропъ, а зеленчуцитѣ или съ водата въ която сме ги парили или нѣкои съ доматенъ сокъ (прецедени прѣсни домати) сѫщо леко посолени както водата. Сѫдовете не трѣбва да се пълнятъ до горе, а винаги да сѫ праздни около 2 пръста.

Ако водата, въ която сме варили зеленчука добие трапчивъ вкусъ, по-добре да я хвърлимъ и замѣнимъ съ новъ пресолъ, въ сѫщата пропорция. Нѣкои зелени зеленчуци могатъ да запазятъ сѫщия си цвѣтъ, като въ водата въ която ще ги паримъ пустнемъ на 4 литра вода - 1 грамъ сода за хлѣбъ. Водата за стерилизиране предпочтително да е мека. Синъ камъкъ да не се употрѣбява.
Варене (стерилизиране)

Напълнени, бурканитѣ се нареждатъ въ котелъ или казанъ, като при варенето да не се чукатъ, помежду имъ слагаме слама, ако не притежаваме специална дървена подставка - съ валчести дупки за шишетата. Дъното сѫщо трѣбва да се покрие съ дървена подставка или слама, за да

не бѫдатъ бурканитѣ направо до огъня. Тъй наредени се заграждатъ съ хладка вода, която да не надвишава и мокри при вренето отверстията на бурканитѣ. При тенекиитѣ това нѣма нужда да се спази. Варенето да става равномѣрно и загрѣването постепенно, докато достигнемъ до 100-110º Целзиеви.

Следъ опредѣленото време стъкленитѣ сѫдове се оставятъ да постоятъ още малко, докато водата малко поизстине, за да не се пукнатъ отъ смѣната на температурата, а тенекиенитѣ кутии се изваждатъ веднага и сѫщо веднага изстудяватъ съ студена вода.

Какъ да познаемъ дали стерилизирането е сполучливо?

Бурканитѣ се познаватъ дали сѫ добре стерилизирани тъй: буркана добре затворенъ съ пергаментова хартия при стерилизирането се забелязва, че хартията се издува навънъ, а следъ изстудяването стои малко навѫтре. Ако и тогава е издута, развалени сѫ. Трѣбва отново да се затулятъ и стерилизиратъ. Добре стерилизиранитѣ тенекиени кутии сѫ съ равни дъна - издуятъ ли се дъната вече студени, това е признакъ, че продукта не е добре стерилизиранъ. Добре е стерилизиранитѣ стъкла да се държатъ въ легнало състояние, течностьта да затуля гърлото и съ това се предпазва продукта, ако случайно восъка се напука.

Въобще консервитѣ трѣбва да се пазятъ на тъмно и сухо мѣсто.
Консервиране на плодове

1613. За консервиране на плодове вече споменахме кратко на стр. 555.

Плодоветѣ трѣбва да сѫ добре узрѣли (но не презрѣли) и здрави. Едритѣ плодове, като зарзали, праскови и сливи се пущатъ въ кипяща вода 2-3 минути, изваждатъ се, потопяватъ се веднага въ студена вода, за да имъ се обѣли тънката кожица.

Крушитѣ и ябълкитѣ се белятъ. За да не потъмнѣятъ, потопяватъ се въ лимонов сокъ.

По-твърди круши, ябълки, дюли и др. се варятъ малко съ подсладена вода, изстиватъ и тогава редятъ въ бурканитѣ.

Дребнитѣ меки плодове - като малини, вишни, череши се нареждатъ въ бурканитѣ сурови.

По-едритѣ плодове се нарязватъ на половина.

Повечето овощия губятъ цвѣта си. За да запазимъ червения цвѣтъ на овощията, когато се отварятъ на въздухъ

Стр. 601

въ сиропа веднага да се прибави калиевъ бисулфатъ въ пропорция на 1 литъръ вода - 5 гр. А ако искаме да остане зеленъ, прибавяме готварска сода.

Нареденитѣ овощия се заливатъ съ сиропъ 250-300 гр. захарь на 1 литъръ вода. Още по-вкусно е, ако вмѣсто вода, плодоветѣ се залѣятъ съ подсладенъ въ сѫщата пропорция изцеденъ отъ овощията сокъ.

Плодоветѣ можемъ да ги консервираме и съ по-гѫстъ сиропъ - на 1 литъръ вода 700 грама захарь.