Космически граници



страница12/34
Дата21.07.2016
Размер4.82 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   34

Екстром отново се обърна към Корки.

– Не мога да ви задължа да отидете с тях, доктор Марлинсън, но…

– Какво пък толкова? - каза астрофизикът. - Нали ще сме всички заедно.

– Не! - възкликна Нора. - Ако сме четирима, ще се забавим. Двамата с Майк ще отидем сами.

– Няма - категорично отсече директорът. - За, двойното завързване си има причина и ще вземем всички възможни мерки за сигурност. Най-малко ми трябва злополука два часа преди най-голямата пресконференция в историята на НАСА.
43
Гейбриъл Аш бе объркана донемайкъде.

"Какво иска от мен тази жена?" Седнала зад единственото бюро в стаята, Тенч се бе отпуснала назад на стола си. Суровото и лице като че ли излъчваше радост от смущението на Гейбриъл.

– Димът пречи ли ви? - попита тя и извади нова цигара.

– Не - излъга Гейбриъл.

Тенч и без това вече я палеше.

– По време на предизборната кампания двамата с вашия кандидат проявявате огромен интерес към НАСА.

– Вярно е - без да крие гнева си, потвърди Гейбриъл. - Благодарение на известно творческо насърчение. Настоявам за обяснение.

Тенч невинно се нацупи.

– Искате да знаете защо ви пращах имейли, с които да атакувате НАСА ли?

– Информацията, която ми пращахте, вредеше на вашия президент.

– Погледнато в близък план, да.

Зловещият глас на Тенч нервираше Гейбриъл.

– Какво означава това?

– Спокойно, Гейбриъл. Моите имейли не промениха много нещата. Сенатор Секстън нападаше НАСА много преди да се намеся. Просто му помогнах да изясни посланието си. Затвърдих позицията му.

– Затвърдили сте позицията му ли?

– Точно така. - Тенч се усмихна и показа пожълтелите си зъби. - И трябва да отбележа, че днес следобед той го постигна доста ефикасно по Си Ен Ен.

Гейбриъл си спомни реакцията на сенатора на въпроса на главната съветничка на президента. "Да, ще закрия НАСА." Секстън бе допуснал да го приклещят в ъгъла, но се бе измъкнал от ситуацията с решителен отговор. И бе постъпил правилно, нали? Ако се съдеше обаче по доволното изражение на Тенч, на Гейбриъл и се губеше някаква информация.

Неочаквано Тенч се изправи. Длъгнестото и тяло сякаш запълни тясното пространство. С увиснала между устните цигара, тя отиде при един стенен сейф, извади дебел кафяв плик, върна се зад бюрото и седна. Гейбриъл погледна плика.

Тенч се усмихна и го придърпа към гърдите си като покерджия - кент флош роял. Жълтеникавите и пръсти дразнещо задращиха по ъгълчето, сякаш се наслаждаваше на напрежението.

Гейбриъл знаеше, че това просто се дължи на гузната и съвест, но първо с ужас си помисли, че пликът съдържа някакво доказателство за сексуалното и прегрешение със сенатора. "Това е смешно" - помисли си тя. Онази история се бе случила след часове в заключения кабинет на сенатора. И ако наистина притежаваше някакви улики, Белият дом отдавна щеше да ги публикува. "Може да подозират, но нямат доказателство" - успокои се Гейбриъл.

Тенч угаси цигарата си.

Независимо дали го знаете, госпожице Аш, но вие сте се озовали насред задкулисна борба, която се води във Вашингтон от хиляда деветстотин деветдесет и шеста година.

Гейбриъл изобщо не очакваше такова начало.

– Моля?


Главната съветничка запали нова цигара. Широките и устни се свиха около филтъра и върхът и засия в червено.

– Какво ви е известно за законопроекта, наречен Указ за поощряване на комерсиализацията на космоса?

Младата жена никога не беше чувала за него и смутено сви рамене.

– Наистина ли? - попита Тенч. - Това ме изненадва. Като имам предвид платформата на вашия кандидат. Указът за поощряване на комерсиализацията на космоса беше предложен през хиляда деветстотин деветдесет и шеста от сенатор Уокър. По същество, той посочва неуспеха на НАСА да постигне нещо сериозно след пращането на човек на Луната и призовава за приватизация на Управлението чрез незабавна продажба на авоарите му на частни авиокосмически компании. Това означава откриване на космоса за ефикасно проучване от страна на свободния пазар и облекчаване на данъчното бреме.

Гейбриъл бе чувала критиците на НАСА да предлагат приватизация като възможно решение, но не знаеше, че идеята наистина е реален законопроект.

– Този законопроект за поощряване на комерсиализацията вече четири пъти е внасян в Конгреса. Той е сходен със законопроектите, които доведоха до успешното приватизиране на държавни сектори като производството на уран. Конгресът и четирите пъти гласува законопроекта. Слава Богу, Белият дом винаги налагаше вето. Закари Херни наложи вето два пъти.

– Какво искате да кажете с всичко това?

– Искам да кажа, че ако стане президент, сенатор Секстън със сигурност ще подкрепи този законопроект. Имам основание да смятам, че Секстън при първа възможност без угризение ще продаде авоарите на НАСА на търг. С две думи, вашият кандидат ще подкрепи приватизирането и ще прекрати бюджетното финансиране на космическите проучвания.

– Доколкото ми е известно, сенаторът никога публично не е коментирал позицията си върху никакъв указ за поощряване на комерсиализацията на космоса.

– Така е. И все пак, като знам позициите му, предполагам, че няма да се изненадате, ако го подкрепи.

– Свободните пазарни системи обикновено са в основата на ефикасността.

– Приемам отговора ви за "да" - каза Тенч. - За съжаление, приватизирането на НАСА е ужасна идея и има безброй причини Белият дом да я отхвърля още от първото внасяне на законопроекта.

– Чувала съм аргументите против приватизирането на космическите проучвания и разбирам безпокойството ви.

– Нима? - Тенч се наведе към нея. - Какви аргументи сте чували?

Гейбриъл се размърда неспокойно.

– Ами, главно обичайните научни опасения - най-тиражираното, сред които е, че ако приватизираме НАСА, сегашният ни научен подход веднага ще бъде изоставен в полза на печеливши предприятия.

– Вярно е. Космическата наука моментално ще бъде унищожена. Вместо да харчат пари, за да изучават вселената, частните космически компании ще разработват полезните изкопаеми на астероидите, ще строят туристически хотели в космоса, ще предлагат изстрелване на комерсиални сателити. Защо им е на частните компании да изучават произхода на нашата вселена, когато това ще им струва милиарди и няма да има финансова възвръщаемост?

– Така е - съгласи се Гейбриъл. - Но една Национална фондация за космически науки може да финансира научни проекти.

– Вече сме създали такава система. Тя се нарича НАСА.

Гейбриъл не отговори.

– Изоставянето на науката в полза на печалбите е страничен въпрос - продължи Тенч. - Това едва ли има значение в сравнение с пълния хаос, който ще последва от безконтролното допускане на частния сектор в космоса. Пак ще настъпи времето на Дивия запад. Пионери ще предявяват претенции за Луната и астероидите и ще бранят интересите си с оръжие. Чувала съм искания от компании да построят неонови билбордове, на които се изписват светлинни реклами в нощното небе. Виждала съм оферти за космически хотели и туристически атракции, които предвиждат да изхвърлят боклуците си в космическите бездни и да образуват орбитални сметища. Всъщност едва вчера прочетох едно предложение за превръщане на космоса в мавзолей, чрез изстрелване на мъртвите в орбита. Представете си какво ще се случи, ако нашите телекомуникационни сателити започнат да се блъскат с трупове. Миналата седмица при мен дойде един милиардер, президент на компания, който настояваше да прати експедиция до един астероид, да го довлече до Земята и да го разработи за ценни минерали. Трябваше да му напомня, че като вкара астероид в земна орбита, той ще ни изложи на потенциална опасност от глобална катастрофа! Уверявам ви, госпожице Аш, ако този законопроект бъде гласуван, тълпите предприемачи, които ще се юрнат в космоса, няма да са ракетни учени. Те ще са предприемачи с дълбоки джобове и плитък ум.

– Това са убедителни аргументи и съм сигурна, че сенаторът много внимателно ще обмисли тези въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта - каза Гейбриъл. - Може ли да попитам какво общо има това с мен?

Тенч присви очи над цигарата си.

– Много хора искат да печелят големи пари в космоса. Все повече се засилва политическото лоби за вдигане на всички ограничения и за отваряне на шлюзовете. Правото на вето на президента е единствената останала преграда пред приватизацията… и пълната анархия в космоса.

Тогава браво на Зак Херни, че е наложил вето на законопроекта.

– Опасявам се, че ако го изберат, вашият кандидат няма да е толкова благоразумен.

- Пак повтарям: предполагам, че сенаторът внимателно ще претегли всички въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта.

Тенч не изглеждаше особено убедена.

– Знаете ли колко харчи за реклама сенатор Секстън?

Въпросът прозвуча на Гейбриъл абсолютно нелогично.

– Това е обществено достояние.

– Повече от три милиона месечно.

Гейбриъл сви рамене.

– Щом така казвате. - Това беше приблизително вярно.

– Това са много пари.

– Той има много пари.

– Да, постарал се е. Или по-скоро, оженил се е, за когото трябва. - Тенч замълча за миг, за да издуха дима. - Жалко за жена му. Смъртта и му нанесе тежък удар. - Последва трагична въздишка, очевидно престорена. - Смъртта и не беше чак толкова отдавна, нали?

– Да минем на въпроса, иначе си тръгвам.

Тенч мъчително се закашля, извади няколко хванати с тел бод листа от кафявия плик и и ги подаде.

– Финансовата документация на Секстън.

Гейбриъл удивено разгледа документите. Те обхващаха няколко години. Въпреки че не бе запозната е финансите на сенатора, младата жена усети, че данните са автентични - банкови сметки, кредитни сметки, заеми, акции, недвижими имоти, дългове, печалби от продажба на капитални инвестиции и загуби.

– Това са лични сведения. Откъде ги имате?

– Източникът ми не ви интересува. Но ако отделите време да проучите тези данни, ще се уверите, че сенатор Секстън няма толкова пари, колкото харчи в момента. След смъртта на Катрин той прахоса голямата част от наследството и за неизгодни инвестиции, лични удоволствия и осигуряване на сигурна според него победа в първичните избори. От половин година вашият кандидат е разорен.

Гейбриъл си помисли, че Тенч блъфира. Ако беше разорен, Секстън нямаше да се държи така - и всяка седмица да купува рекламно време във все по-големи блокове.

– Вашият кандидат харчи четири пъти повече от президента - продължи главната съветничка. - А не разполага с лични средства.

– Получаваме много дарения.

– Да, някои от тях са законни.

Гейбриъл рязко вдигна глава.

– Моля!

Тенч се наведе напред и Гейбриъл усети никотиновия и дъх.



Ще ви задам един въпрос, Гейбриъл Аш, и ви съветвам внимателно да помислите, преди да ми отговорите. От това може би зависи дали ще прекарате следващите няколко години в затвора. Известно ли ви е, че сенатор Секстън получава огромни незаконни предизборни подкупи от авиокосмически компании, които могат да спечелят милиарди от приватизацията на НАСА?

Гейбриъл я зяпна.

– Това е абсурдно твърдение!

– Искате да кажете, че не знаете за това, така ли?

– Струва ми се, че щях да знам, ако сенаторът получаваше подкупи в такива размери.

Тенч се усмихна студено.

– Гейбриъл, наясно съм, че сенатор Секстън споделя много от себе си с вас, но ви уверявам, че не знаете много неща за него.

Гейбриъл се изправи.

– Срещата приключи.

– Напротив - заяви Тенч, извади останалото съдържание на папката и го пръсна върху бюрото. – Срещата едва започва.


44
Докато нахлузваше костюма на НАСА, Рейчъл Секстън се чувстваше като космонавтка. Черният цял гащеризон приличаше на надуваем водолазен неопрен. В двупластовата му дунапренова материя имаше кухи канали, в които се напомпваше плътен гел, за да регулира телесната температура и в гореща, и в студена среда.

Докато поставяше плътно прилепващата качулка на главата си, погледът и попадна върху директора на НАСА. Той стоеше като безмълвен страж на вратата, очевидно недоволен, че се налага да проведат този опит.

Докато помагаше на всички да се облекат, Нора Мангър ругаеше под нос.

– Тоя е за дундьовци като теб - каза тя, като подхвърли костюма на Корки.

Толанд вече почти се беше приготвил.

Когато Рейчъл закопча ципа си, Нора я свърза с тръба, излизаща от сребрист контейнер, наподобяващ големи кислородни бутилки.

– Дълбоко си поемете дъх - каза глациоложката и развъртя клапата. Рейчъл чу съскане и усети нахлуването на гела в костюма. Дунапренът се наду и костюмът я притисна отвсякъде. Все едно бе потопила във вода облечената си в латексова ръкавица ръка. Когато качулката се наду и затисна ушите и, тя започна да чува приглушено.

"Като в пашкул съм".

– Най-хубавото на тези костюми е подплатата - отбеляза Нора. - Можеш да паднеш по задник и нищо няма да усетиш.

Рейчъл и вярваше. Чувстваше се като в дюшек.

Мангър и даде различни инструменти - брадва за лед, халки и карабинки, които закачи на колана и.

– Всичко това ли? - заразглежда снаряжението си Рейчъл. - За да отидем на двеста метра оттук?

Нора присви очи.

– Искате ли да дойдете, или не?

Толанд окуражително кимна на Рейчъл.

– Нора просто е предпазлива.

Корки се включи в резервоара с гел и наду костюма си.

– Чувствам се като надянал гигантски кондом - весело подметна той.

Нора изпъшка възмутено.

– Не се прави, че ги разбираш тия работи, девственико.

Толанд седна до Рейчъл и и се усмихна. Тя тъкмо обуваше тежките обувки и си слагаше котките.

– Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? - Загрижеността в погледа му я изпълни с признателност. Рейчъл се надяваше, че увереното и кимване скрива растящите и опасения. "Двеста метра… изобщо не е далече".

А ти мислиш, че можеш да намериш приключения само в открито море.

Толанд се подсмихна и се зае да поставя собствените си котки.

– Течната вода ми харесва много повече от замръзналата.

– И аз никога не съм си падала по нея - съгласи се Рейчъл. - Веднъж като малка пропаднах през леда. Оттогава водата ме изнервя.

Толанд я погледни съчувствено.

– Съжалявам. Когато тази история свърши, трябва да ми дойдеш на гости на "Гоя". Ще променя мнението ти за водата. Обещавам.

Поканата я изненада. "Гоя" бе научноизследователският кораб на Толанд - известен и с ролята си в "Удивителните морета", и с репутацията си на един от най-странните наглед океански плавателни съдове. Макар че качването на кораба щеше да е смущаващо за нея, трудно можеше да откаже на чаровния океанолог.

– В момента е закотвен на двайсет километра от Ню Джърси - прибави Толанд, докато се мъчеше да закопчае котките си.

– Странно място.

– Ни най-малко. Атлантическото крайбрежие е невероятно. Готвехме се да снимаме нова серия, но ненадейно ни прекъсна президентът.

Рейчъл се засмя.

– За какво щеше да е серията?

– За горещите течения. Тя се намръщи.

– Защо ли изобщо попитах?

Толанд най-после се пребори с котките и вдигна глава.

– Сериозно, ще снимам там около две седмици. Вашингтон не е чак толкова далеч от крайбрежието на Ню Джърси. Ела ми на гости, когато се прибереш. Няма защо цял живот да се боиш от водата. Моите хора ще те посрещнат с червен килим.

Прекъсна ги силният глас на Нора Мангър.

– Ще излизаме ли, или да ви поръчам свещи и шампанско?


45
Гейбриъл Аш нямаше представа какво да мисли за документите върху бюрото на Марджъри Тенч. Сред тях имаше ксерокси на писма, факсове, транскрипции на телефонни разговори и всички, изглежда, потвърждаваха твърдението, че сенатор Секстън тайно поддържа връзка с частни космически компании.

Главната съветничка побутна две зърнисти черно-бели снимки към нея.

– Предполагам, че това е новост за вас.

Гейбриъл ги погледна. Първата любителска фотография представяше сенатор Секстън, излизащ от такси в подземен гараж. "Секстън никога не взима такси!" Тя насочи вниманието си към втората снимка, на която сенаторът се качваше в бял пикап. Зад волана седеше възрастен мъж.

– Кой е този човек? - попита Гейбриъл. Мислеше си, че снимките може да са фалшифицирани.

– Голяма клечка от ФКГ.

Младата жена свъси вежди.

– От Фондация "Космически граници" ли?

ФКГ беше нещо като "профсъюз" на частни космически компании и представляваше авиокосмически предприемачи и инвеститори - всяка частна организация, която проявяваше интерес към космоса. Те обикновено бяха критични към НАСА и твърдяха, че американската космическа програма прилагала нечестни бизнес методи, за да попречи на частните компании да пращат космически експедиции.

– ФКГ представлява над сто големи корпорации и невероятно богати предприятия, които с нетърпение чакат ратифицирането на Законопроекта за поощряване на комерсиализацията на космоса - поясни Тенч.

Гейбриъл се замисли. Поради очевидни причини ФКГ твърдо поддържаше предизборната кампания на Секстън, макар че сенаторът внимаваше да не влиза в прекалено тесен контакт с тях заради противоречивата им лобистка тактика. Неотдавна фондацията бе публикувала експлозивен материал, в който се твърдеше, че НАСА всъщност е "незаконен монопол", чиято способност да действа на загуба и въпреки това да остане в бизнеса представлява нечестна конкуренция на частните фирми. Според ФКГ винаги, когато АТ&Т имали нужда от изстрелване на нов телекомуникационен сателит, няколко частни космически компании предлагали да свършат работата за разумната сума петдесет милиона долара. За съжаление, НАСА винаги се намесвала и предлагала да го направи само за двадесет и пет милиона, въпреки че това струвало на Управлението пет пъти повече! "Като действа на загуба, НАСА запазва контрола си върху космоса - заявяваха адвокатите на ФКГ. - И данъкоплатците плащат сметката".

– Тази снимка показва, че вашият кандидат провежда тайни срещи с организация, представляваща частните космически предприятия - каза Тенч и посочи още няколко документа на бюрото. - Имаме и вътрешни докладни записки на ФКГ, в които се настоява за събиране на огромни суми от компании членки на фондацията и за превеждането им на сметки, контролирани от сенатор Секстън. Тези частни космически организации плащат, за да вкарат Секстън в Белия дом. Мога само да предположа, че той се е съгласил да приеме законопроекта за комерсиализацията и да приватизира НАСА, ако го изберат.

Гейбриъл не изглеждаше съвсем убедена.

– Нима очаквате да повярвам, че президентът разполага с доказателства за напълно незаконно финансиране на предизборната кампания на основния си опонент и въпреки това, кой знае защо, ги пази в тайна?

– А вие до какво заключение стигнахте?

Гейбриъл я изгледа гневно.

– Честно казано, като имам предвид, че сте известна с политическите си манипулации, по-логично ми се струва някак си да ме работите с фалшиви документи и снимки, направени на компютър от някой предприемчив служител в Белия дом.

– Възможно е, признавам. Обаче не е вярно.

– Нима? Тогава откъде сте получили всички тия вътрешни документи? За кражбата на тези доказателства от толкова много компании определено са нужни много повече средства, отколкото позволява бюджетът на Белия дом.

– Имате право. Тази информация се получи като доброволно дарение.

Гейбриъл се обърка.

– О, да, имаме огромни количества информация - продължи Тенч. - Президентът има много влиятелни политически съюзници, които искат той да запази поста си. Не забравяйте, че вашият кандидат предлага всевъзможни съкращения - много от които в самия Вашингтон. Сенатор Секстън не се смущава да посочва раздутия бюджет на ФБР като пример за безразборно харчене. Изстреля и няколко залпа срещу данъчната служба. Може някой от Бюрото и службата да се е ядосал.

Гейбриъл разбра намека и. Служителите във ФБР и данъчната служба бяха в състояние да съберат такава информация. И дори можеха да я пратят в Белия дом като доброволна услуга, за да помогнат за преизбирането на президента. Но Гейбриъл не можеше да повярва, че сенатор Секстън е прибягнал до незаконно финансиране на предизборната си кампания.

– Ако тези данни са точни, в което много се съмнявам, защо не сте ги разгласили? - възрази тя.

– А вие как мислите?

– Защото са събрани незаконно.

– Няма значение откъде ги имаме.

– Естествено, че има значение. Те нямат доказателствена стойност при разследване в Конгреса.

– Какво разследване? Просто ги подхвърляме на някой вестник и те ще ги публикуват като информация от "достоверен източник", подкрепена със снимки и документи. Секстън ще бъде виновен до доказване на противното. Категоричната му позиция против НАСА ще бъде доказателство, че взима подкупи.

Гейбриъл знаеше, че това е вярно.

– Добре, тогава защо не сте подхвърлили тази информация? - продължи да настоява тя.

– Защото е отрицателна. Президентът обеща да не използва такива методи в предизборната. си кампания и се опитва да спазва обещанието си, докато може.

"Да бе, как ли пък не!"

– Искате да кажете, че президентът единствено от почтеност отказва да публикува тези данни, защото хората могат да ги помислят за отрицателни, така ли?

– Те могат да имат отрицателно въздействие върху страната. Тези сведения засягат десетки частни компании, в много от които има честни хора. Това опозорява Сената и е зле за духа на народа. Нечестните политици вредят на всички политици. Американците трябва да вярват на ръководителите си. Това разследване щеше да е отвратително и най-вероятно щеше да прати един сенатор и множество известни президенти на авиокосмически компании в затвора. Въпреки че логиката на Тенч изглеждаше непоклатима, Гейбриъл все още се съмняваше.

– Какво общо има всичко това с мен?

– Казано просто, госпожице Аш, ако ние разпространим тези документи, вашият кандидат ще бъде привлечен под наказателна отговорност за незаконно финансиране на предизборна кампания, ще изгуби мястото си в Сената и най-вероятно ще лежи в затвора. - Тенч замълча за миг. - Освен ако…

Гейбриъл зърна змийски проблясък в очите на главната съветничка.

– Освен, ако какво?

Тенч силно дръпна от цигарата си.

– Освен, ако не решите да ни помогнете да избегнем всичко това.

В стаята се възцари мрачно мълчание. Тенч дрезгаво се прокашля.

– Вижте, Гейбриъл, реших да споделя тази злощастна информация с вас поради три причини. Първо, за да ви покажа, че Зак Херни е почтен човек и поставя благоденствието на страната пред своите лични интереси. Второ, за да сте наясно, че вашият кандидат не е толкова солиден, колкото може би си мислите. И трето, за да ви убедя да приемете предложението, което ще ви направя.

– А именно?

– Ще ви предложа възможност да постъпите както трябва. Като патриот. Независимо дали го знаете, но вие сте в състояние да спестите на Вашингтон всевъзможни неприятни скандали. Ако се съгласите да направите това, за което ще ви помоля, навярно дори ще си спечелите място в екипа на президента.

"Място в екипа на президента ли?" Гейбриъл не вярваше на ушите си.

– Госпожице Тенч, каквото и да сте намислили, не обичам да ме изнудват, принуждават или уговарят. Участвам в кампанията на сенатора, защото вярвам в неговата политика. А ако това тук е симптоматично за начина, по който Зак Херни упражнява политическото си влияние, нямам желание, да се свързвам с него! Ако имате нещо срещу сенатор Секстън, съветвам ви да го дадете на пресата. Честно казано, смятам всичко това за измама.

Тенч въздъхна.

– Незаконното финансиране на вашия кандидат е факт, Гейбриъл. Съжалявам. Знам, че му вярвате. - Тя сниши глас. - Вижте, ето как стоят нещата. Ако се наложи, с президента ще разгласим проблема с финансирането, но ще стане адски грозна история. В този скандал са замесени няколко големи американски корпорации, които са нарушили закона. Много невинни хора ще платят цената. - Главната съветничка силно дръпна от цигарата си и издиша дима. - С президента се надяваме… да открием друг начин да дискредитираме морала на сенатора. По-сдържан начин…, в който не са замесени невинни страни. - Тенч остави цигарата си и събра длани. - Просто казано, искаме публично да признаете, че сте имали любовна връзка със сенатора,

1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница