Кратко ръководство за изучавяне

Литургията е публичен акт. Тя се извършва по определена църковна форма и от специални лица — тайноизвършители. Тази църковна форма и тези свещенослужители Господ Иисус Христос сам е поставил в Църквата.

Евхаристичната жертва е същата, каквато е и кръстната Христова жертва; различава се от нея само по начина, по който се принася. На Голгота жертвата бе кръвна, Христос я принесе лично, т. е. Той Сам принесе Себе Си в жертва за греховете на чове­чеството; в храма тя не е кръвна и Христос я принася вече чрез свещенослужителя. Жертвата на Кръста ни даде изкупление от греха и смъртта, тази в храма пък ни предлага плодовете от изкупителното дело на Христа.

Значимостта на св. Литургия е безгранично голяма. В нея се крие най-голямата тайна за спасението.

Евхаристичната жертва е единствената истински достойна за Бога, защото в нея се принася в жертва Христос, Който „е взел върху Себе Си греховете на света" (Йоан. 1 : 29).

В Христовата Църква Литургията е била именувана различно: Преломяване на хляба, Тайна вечеря, Евхаристия, Благодарение, Приношение или Просфора или Анафора, Неделно събрание, Жертвоприношение, Пасха, Чаша на благословението и др.. Всички тези имена, очевидно е, се отнасят към самия евхаристичен обряд. Гръцките обаче имена: Синаксис, Синагоге, Литургия са много по-непълни и по-лесно са приложими към всяко събрание.

Понеже у източните църкви богослужебният език е различен, то и Литургията е именувана различно: византийските или гръцките, румънските и славянските църкви я именуват Литургия; сирийците, халдеите и арменците — Приношение или Жертвоприношение. коптите и етиоптите — Посветяване, Тайнство, Евхаристия, Евхаристично жертвоприношение и пр.

В древната Църква е имало няколко литургии. Всяка една от тях има своя собствена история; по липса на документи, трудно можем да установим нейната древна форма.

Източните литургии, по обредов стил и произход, можем да разделим главно на два типа : Александрийски или Египески тип и Антиохийски или Сирийски тип. Именуваме ги така главно поради двете древни източни патриаршески седалища — Александрия и Днтиохия, където те са се оформили и където са били извършвани.

А. Антиохийски тип: 1) Сиро-Антиохийска — това е т. н. Сиро-гръцка или Иерусалимска литургия (изчезнала към XIII в.); 2) Сиро-халдейска (Сирия и Персия) и 3) Византийска (Цариград)

Б. Александрийска тип: 1) Коптска (Египетска — това е Ли­тургията на св. Марко); 2) Етиопска.

Западни литургии: 1) Римска или Амвросианска. Тя е една от най-древните литургии; за нея свидетелства Иполит Римски в своя църковен устав, който датира от 220 год. и съдържа целия порядък на римската Литургия, 2) Галиканска — във Франция — из­чезнала, 3) Моцарабска — Испания — изчезнала, 4) Келтска — Бри­танските острови.

Антиохийските литургии: Сироантиохийската, Сирохалдейската и Византийската, без всякакво съмнение, са клонове на една и съща Литургия. Това е очевидно от факта, че Александрийският патриархат е имал малка територия.

Какъв е бил строежът на древната християнска литургия ? — Християнският философ Юстин Мъченик, който е дошъл от Изток в Рим и, следователно, добре е познавал както източните, така и западните християнски общества, дава в своята първа Апология следната скица на древната Литургия:

I. Словесна част:

1. Библейски четения

2. Омилия

3. Общи молитви
II. Обрядна част.

4. Евхаристична молитва

5. Причастие

Според тази скица, отслужването на Литургията започвало с библейски четения; след това епископът или предстоятелят държал омилия (беседа). Когато свършвала беседата, оглашените и публично каещите се напускали събранието. След това верните, кръстените, казвали обща молитва и едни другиму си давали целувката на мира. Този обичай днес се спазва само от свещенослужителите. Непосред­ствено след това поднасяли на епископа хляб, вино и вода (виното и водата се смесвали) и той произнасял над тях евхаристични мо­литви, като повтарял и думите на Христа Спасителя, произнесени на Тайната вечеря, а народът отговарял: Амин. Произнасял също над Даровете „Епиклезата", т. е. призовавал Св. Дух да слезе над хляба и виното и да ги претвори (да ги направи) в тяло и кръв Христови.

След освещаването и благодарението, епископът се причастявал под двата вида, поднасял евхаристичните дарове подред на свеще­ниците, после на дяконите и другите служители, на дяконисите, девиците, вдовиците, на децата и накрай на народа. Причестяващите се не коленичели, но прави приемали Христовото тяло с дясната си ръка, върху която била сложена лявата във форма на кръст. Приели Христовото тяло, дяконите поднасяли на причестяващите се чашата с Христовата кръв, от която те отпивали; децата в повечето случаи приемали само Христовата кръв (Ср. IX и X гл. на Дидахи).

За начина, по който ставало приемането на тялото и кръвта Христови, св. Юстин нищо не ни казва. Ясни предписания за това намираме в VIII книга на Апостолските постановления.

Развиващата се Христова Църква, без съмнение, е променила отчасти и допълнила този древен обред на св. Литургия, като го е нагодила според своите нужди. Така напр. в V век, при патриарха Прокла, била въведена в св. Литургия песента „Святий Боже"; в VI в. император Юстиниян въвел в Литургията песента „Единородний Сине", за изобличаване на еретиците несторияни и евтихияни; император Юстин Младши пък в 573 год. въвел Херувимската песен и молитвата „Никтоже достоин", която се чете тихо от свещеника по време на херувимската песен. До XIV в. все се е прибавяло по нещо ново в чина на св. Литургия, като най-подир са прибавени и молитвените диалози между лицето, което отслужва Литургията, и дяконът, който му помага: „Помолися ο мне владико”, „Дух Свети найдет на тя”, и т. н.
§ 34. Литургия на св. Иоан Златоуста.
Литургията на св. Йоан Златоуст в Православната църква се извършва най-често. Поради това именно ще разгледаме нея и по-подробно.

Всяка литургия в Православната църква е резултат на ко­лективно творчество и на взаимно проникващото се влияние на отделните поместни църкви. Въпреки това, обаче, поотделно всяка литургийна служба е свързана с името на някой св. отец, който е систематизирал това колективно творчество, като му е придал за­вършен, макар и неокончателен, редакционен вид.

Св. Литургия е най-възвишеният богослужебен акт на хри­стиянската религия. Центърът, от който божествената Литургия получава всички подтици и към който тя се направлява безспир, живият извор, от който тя произлиза и океана, в който тя се влива, е изкупителната жертва на Спасителя Христа. Тази изкупителна жертва е безкрайно ценна и вечна във времето, на небето — пред Бога, и на земята — между хората.

Свещенослужителят, поради това, трябва нарочно да се приготви, Да се примири със съвестта си и със своите ближни, да очисти тялото и душата си и преди да пристъпи към

В навечерието на св. Литургия свещеникът е длъжен да извърши вечернята; преди да легне за сън трябва да прочете правило, т. е. малкото повечерие с канона пред Причастие и молитвите пред сън. Сутринта пък той е длъжен да прочете в дома си молитвите след ставане от сън и молитвите преди св. Причастие, а като отиде в св. храм, да отслужи или да изслуша полунощница и утрення.

През време на св. Литургия неговата душа трябва молитвено да гори, а сърцето му пламенно и чисто да трепти, защото той се намира пред Бога.

Преди да се облече със специалните одежди, той взема т. н. на църковно-богослужебен език време: застава пред царските врата с лице, обърнато към св. Олтар, и се моли тихо по следния начин:

„Благословен Бог наш...", „Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе”, „Царю Небесни"......Светии Боже..." (3 пъти), „Слава Отцу и Сину и Святому Духу"..., „Пресвятая Троице". . ., „Господи, помилуй" (3 пъти), „Слава и нине" и „Отче наш". Чете молитвите::; „Помилуй нас, Господи...", „Слава" .. ., „Господи, помйлуй нас"... „и нине" .. . „Милосердия двери".

След това застава пред иконата на Спасителя, прави три поклона и я целува, като произнася молитвата: „Пречистому Твоему_ц образу покланяемся, Благий...”. Застава пред иконата на Божията Майка и казва молитвата: „Милосердия сущи източник, милости сподоби нас.. ." Целува храмовата икона, произнасяйки тропаря на храмовия светия или на свещеното събитие, в чест на което e посветен храмът. Пристъпва и целува иконата на св. Иоана Предтеча, като казва : „Памет праведнаго с похвалами". . .

Всичко това свещеникът извършва в знак на благоговение и любов към Божия храм. Подобен обичай имали и древните християни. Те коленичели на вратата при входа в храма, а понякога дори целували и стените на последния.

Преди да влезе в св. Олтар, свещеникът прекланя глава пред царските двери и чете молитвата : „Господи, ниспосли руку Твою…” с която моли Бога да го подкрепи при извършването на предстоящата литургийна служба. Накрая прави малък отпуст, като мълчаливо, с низък поклон, моли прошка от вярващите и влиза в св. Олтар. Там свещенослужителят прави три благоговейни по­клони пред св. Трапеза, като пред самаго Христа, целува св.Евангелие, св. Престол и св. Кръст и започва да се облича със свещените одежди. При обличането на последните, той произнася кратки молитвени стихове, поместени във всички служебници.

Така приготвен, свещенослужителят измива ръцете си в знак на чистота и непорочност и пристъпва към отслужване на св. Литургия.

По своя състав Литургията се дели на три части: Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните.

В първите векове на християнската ера Проскомидията, в нейната първична форма, се извършвала след Литургията на огла­шените, т. е. по времето, когато последните напускали вече храма. Едва чак към средно-византийската епоха Проскомидията се офор­мила и утвърдила като първа част на Литургията. Това станало поради туй, че тогава числото на оглашените значително намаляло и нямало вече никаква потреба да се крият от тях тайните на вярата. През VII в. при патриарха Софрония, а по-късно и при патриарха Германа, Проскомидията добила почти този вид, който тя има днес. В древната Църква Проскомидията и самото тайнство Евхаристия били извършвани вечерно време, по подобие на Тайната вечеря, извършена от Иисуса Христа.

Днес Проскомидията се извършва от презвитерите. В Цари­градската църква, обаче, тя се извършвала от дяконите до началото на 14 в. и те, а не свещениците, извличали от просфората Св. Агнец, необходим за отслужването на св. Литургия. По времето на Симеона Солунски (f 1425 г.) се изоставя този старинен обичай.
Необходими вещества за тайнството Евхаристия
За св. Евхаристия е необходим квасен пшеничен хляб и вино от лозова пръчка. Основание за това намираме в Свещеното Писание (Мат. 26: 26-28. Марк. 14: 22—24. Лук. 22: 19-20 ср. 1 Кор. 2 : 23—25). Пшеничният литургичен хляб се именува просфора, от гр. προς+φέρω — принасям, понеже в миналото, както казахме, е бил занасян в храма като приношение от християните. Просфо­рата символизира св. Богородица.

Литургичната просфора трябва да бъде квасен хляб, за­щото Сам Спасителят на Тайната вечеря употребил хляб — άρτος (Мат. 16: 6—7. Марк. 14: 22—24), което значи „подквасен, пов­дигнат" (от гр. гл. αϊρο — повдигам), а не опреснок, неквасен. хляб — άξυμον (Числ. 6: 19. Съд. 6: 20. Лев. 2: 4 и т. н.).

Св. апостоли също извършвали тайнството Евхаристия с квасен хляб. Указания за това намираме в Деяния Апостолски, където евхаристичният хляб се именува άρτος — артос.

Второто вещество, употребено от Иисуса Христа на Тайната вечеря, е виното, приготвено от лозов плод (Мат. 26: 29. Марк. 14:25).

Евреите винаги имали на трапезата си вино и хляб. Иисус Христос спазил на Тайната вечеря обичайната иудейска традиция, но свързал тържествения момент на благославяне чашата със символичното предобразяване на Своя жертвен подвиг за спасението^ на човечеството. Той предпочел лозово вино, а не друго питие, още и затова, че то видимо напомня кръвта, която той пролял за спасението на света. Кръвта, освен това, е виталната, жизнена сила на организма и, както тя, посредством сърцето, поддържа живота на човека, така и Евхаристичната Христова кръв е най-съвършената чудотворна сила, която посредством Църквата, очиства и обновява човешкото същество.
Ред на Проскомидията
Очистен физически и духовно, чрез силата на покаянието, свещенослужителят пристъпва към самото извършване на Проскомидията.

Най-напред той прави три дълбоки поклона пред Жертвеника (Предложението), като казва думите: „Боже, очисти мя грешнаго и помилуй мя". След това открива веднага свещените съсъди, целува поотделно всеки един от тях и ги нарежда на Предложението. По това време чете молитвите: „Готовися, Витлееме" и „Изкупил ни еси от клятви законния". След това произнася думите: „Благословен Бог наш", взема в лявата си ръка една от просфорите, а в дясната — копието, прави с него три кръстни знака над средната квадратна част на просфората, т. е. над Агнеца, и произнася думите: „В воспоминании Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа".

Агнецът той изразява тъй: първом изрязва дясната страна на Ягнеца, която гледа на юг, като казва „Яко овча на заколении ведеся". При изрязване на лявата страна произнася думите: „И яко Агнец непорочен, прямо стрегущаго его безгласен, тако не отверзает уст своих". При изрязване на горната страна казва : „Во смирении Его суд Его взятся", а на долната страна: „Род же Его кто изповест".

След това свещеникът изважда Агнеца от просфората при ду­мите: „Яко вземлется от земли живот Его". При разрязването кръстообразно меката част на Агнеца, произнася думите: „Жрется Агнец Божий, вземляй грех мира, за мирский живот и спасение".

По-нататък пробожда с копието дясната страна на Агнеца и, каз­вайки думите „И абие изиде кров и вода", влива вино и вода в св. Потир.

Смесването на вино и вода при Проскомидията и при тайн­ството Евхаристия въобще е твърде древен обичай, засвидетелст­ван още от Юстин Философ.

След като извади Агнеца, свещеникът нарежда около него хлебни късчета, извадени от просфората за св. Богородица, св. Иоан Кръстител, св. мъченици и живите и мъртви членове на Църквата Христова.

В дясно от Агнеца винаги се поставя частицата на св. Богоро­дица. При изваждането й от просфората, свещеникът казва: „Вчест и памят преблагословенния Владичици нашея Богородици", а при по­ставянето на същата частица в дискуса: „Преста Царица отдесную Тебе, в ризи позлащенни одеяна, преукрашена".

На ляво от Агнеца, по подобие на деветте чина на небесната йерархия, свещеникът нарежда в три реда триъгълните хлебни частици за светиите.

Под светия Агнец се нареждат в два реда частиците за живите и мъртвите. Те винаги биват свързани с частицата, която свещено­служителят изважда за себе си.

Прието е обикновено Проскомидията да се извършва с пет просфори, като от първата се изважда св. Агнец, от втората — частицата за св. Богородица, от третата — деветте частици за све­тиите, от четвъртата — за висшите духовни и светски власти и за живите членове на Христовата Църква, а от петата — за почи­налите царе и патриарси и за починалите християни. Когато обаче нуждата наложи, Проскомидията може да се иввърши и само с една просфора.

Св. Агнец и останалите частици около него се нареждат в Дискуса така:

В Христовата Църква, обаче, човешката личност не може да се разруши. В нея човек се намира под благодатните лъчи на Бога и получава постоянно освещение и спасение.

Св. Църква вади и поставя и други частици на Проскомидията около св. Агнец, защото вярва, че Христос, като се принесъл в жертва на Господа, е взел, пък и занапред ще взема, греховете на света (Иоан 1 : 29). Тя знае, че Христос премахнал средостението между Бога и човека. И понеже всички човешки поколения имат потребност да се чувстват примирени с Бога, то Църквата е наредила на Проскомидията да се вадят частици за живите и мъртви нейни членове.

На Литургията на верните, по време на евхаристичната Анафора, или на евхаристичния канон, тези частици не се пресъществяват, както това става със св. Агнец; те само се освещават, т. е. получават Божията благодат. Деветте триъгълни частици в чест на светиите се нареждат около Агнеца за това, защото свещено­служителят моли Бога да ни помилва заради молитвите и хода­тайството на светиите.

След като бъдат наредени всички частици на дискуса, све­щенослужителят пристъпва към покриването на честните Дарове: благославя кадилницата, прикадява звездицата, целува я и я поставя на дискуса, като казва: „И пришедши звезда, ста верху идеже бе Отроча". Непосредствено след това прикадява един от малките покровци и с него покрива дискуса, като казва: „Господ воцарися, в лепоту облечеся". С втория малък покровец той покрива св. чаша и казва: „Покри небеса добродетел Твоя, Христе".

Когато покрива с воздуха, т. е. третия и голям покровец едно­временно и св. дискус и св. чаша, свещеникът казва: „Покрий нас кровом крилу Твоею". Накрай той прикадява честните Дарове и чете с вдигнати ръце проскомидийната молитва или молитвата на предложението: „Боже, Боже наш, небесний хлеб, пищу всему миру", в която моли Бога да приеме тази жертва в небесните си чертози.

До към IX в. в Църквата се срещат две проскомидийни мо­литви : едната произнасяли при Василиевата литургия, а другата — при Златоустовата. Едва към XI и XII в. първата от тях, т. е. Василиевата проскомидийна молитва, християните започнали да упо­требяват и за двете литургии.

Проскомидийните действия имат двояко значение: те изра­зяват и раждането на Богомладенеца Христа и Неговите страдания и смърт. Изваждането на средната квадратна част на литургийния хляб означава зачеването и раждането на Христа, а кръстообразното разрязване и пробождане на същата част — разпятието и изтичането на Неговата спасителна кръв.

Древната литургия, както споменахме и по-рано, се деляла главно на две части: словесна и обредна.

Литургията на оглашените е произлязла от словесната част на богослужението, която предхождала извършването на Евхаристията. Тази част се състояла от молитви, песнопения, библейски четения и проповед. На нея именно присъствали и оглашените; след извършването й, те бивали отпускани от епископа, за да могат по-нататък само верните, кръстените, да присъстват при извърш­ването на Евхаристията.

Точно разделяне, обаче, богослужението на две части, т. е. на Литургия на оглашените и Литургия на верните, започва едва от IV век.

Малко преди да започне Литургията на оглашените, свещено­служителят издига ръцете си нагоре и казва: „Слава во вишних Богу и на земли мир", а след това, като се покланя низко пред св. Престол, казва: „Господи, устне мои отверзеши". Това той извършва три пъти.

Началният възглас на Литургията гласи: „Благословено Царства Отца и Сина и Святаго Духа". С този възглас свещенослужителят прославя троичността на Бога, а не Неговото единство, както това обикновено става почти при всички останали чинопоследования.След това следва великата ектения, при завършека на която народът отговаря с „Амин". Тази дума е еврейска и значи истина или така да бъде. Тя е имала богослужебно употребление още от първите дни на Христовата Църква. Подир ектенията се пее 102 псалом; „Благослови, душе моя, Господа…", малка ектения, псалом 145 и б: „Хвали, душе моя, Господа." ... и „Слава и нине", „Единородни Сине". В повечето случаи, вместо посочените по-горе псалми, на Литургията се пеят антифони. Това са избрани стихове от Давидовите псалми, с които се прославя Бог. Антифоните се разделят на три части в чест на Св. Троица. След всяка част се произнася малка ектения. След изпяването на последния антифон, свещенослужителят прави малък вход.

Входът е особено богослужебно символическо действие: свещенослужителят сам, или придружен от дякона, излиза от север­ната врата на св. олтар, минава покрай амвона, влиза през царските двери в олтара и застава пред светата. Трапеза. В зависимост от службата, на входа се носят кадилница, Евангелие или св. Дарове. Вход с кадилница и Евангелие се извършва на вечернята и на Литургията на оглашените. Този вход се именува малък. Вход със св. Дарове извършваме само на Литургията на верните; той се именува велик.

Малкият и великият вход на Литургията се оформяват към IV в. и имат в основата си тържествения момент на пренасяне Евангелието за четене (от съсъдохранителницата в средната част на храма) и елементите за извършването на Евхаристията (от жертвеника на Престола).

С течение на времето, обаче, историческият произход и на двата входа се забравя и те стават самостойни богослужебни ак­тове със символическо значение.

Малкият вход означава излизането на Спасителя на проповед. Светилникът, който се носи пред св. Евангелие, изобразява светлината на евангелската проповед и св. Иоана Предтеча, за когото Христос свидетелства, че е светило, което гори и свети (Йоан. 5: 35).

Преди да извърши входа, свещенослужителят прочита от св. олтар специалната за целта молитва „Владико, Господи, Боже наш"... краят на която завършва едва когато застане в средата на храма, под полиелея. След като благослови, издига с двете си ръце св. Еван­гелие, обърнато с лицевата страна към народа, и произнася думите „Премудрост, прости".

По-рано, когато разглеждахме вечерното' богослужение, спо­менахме накратко за значението на думите „Премудрост, прости". С тези думи свещенослужителят приканва" християните да стоят прави, с напрегнато внимание, защото Евангелието, което в момента минава, съдържа истинската мъдрост и сила Божия, необходими за спасението на всекиго (Римл. 1 : 16).

Певците, като потвърждават непоклатната основа на Еванге­лието, пеят: „Приидите, поклонимся и припадем ко Христу" и „Аллилуя" — хвалете Бога. Подир това следват кондаците и тропарите, с които прославяме Бога и съответните светии, понеже чрез светиите ние почитаме благодатните Божии действия, проя­вени в тяхния живот. Непосредствено след това следва песента „Светии Боже", с която прославяме Св. Троица. Тази песен се именува Трисвета, защото в нея думата „Светии" се повтаря три пъти. Преданието разказва, че въпросната песен била открита по чудесен начин на едно дете, което било издигнато от невидима огнена ръка във въздуха по време на Литията, извършена в 446 г., поради случилото се тогава голямо земетресение. Там, във въз­духа, детето чуло Ангелите да пеят Трисветата песен и, след като слязло на земята, съобщило на людете тая величествена песен на небожителите, която пръска свещена радост в душата на човека. Още същия век, т. е. през петия век, Трисветата песен била въ­ведена в богослужението от Константинополския патриарх Прокъл, по поръка на благочестивата царица Пулхерия и на брат й Теодосий Младши.

Песента „Светии Боже" се пее на св. Литургия няколко пъти. За да се подчертае мисълта, че тя е общо славословие на Бога — и от воинстващата и от тържествуващата т. е. и от земната и от небесната Църква, пее се последователно, и в св. Олтар, и на певниците.

Преди да се привърши пеенето на Трисветата песен, свеще­нослужителят се покланя пред св. Трапеза и Предложението, т. е. пред проскомидийната ниша, а оттам се отправя към горното място, където застава малко на страна, т. е. южно от него и от св. Престол, като лице, имащо еднаква с апостолите власт. От тук той произнася думите: „Вонмен Мир всем! Премудрост!" С тях той приканва богомолците с мир в душата си и със съсредоточено внимание да изслушат следващите две четива — Апостолско и Евангелско.

На св. Литургия днес най-напред четем Апостолското, а след; това Евангелското четиво, а не обратно, защото християнството, макар че е плод на Божията любов, е било разпространявано от боговдъхновени мъже, апостолите; то не би просъществувало до днес, ако не черпеше благодатна помощ от Бога. Христовите апостоли не останали сираци след Възнесението на Спасителя; те били кръстени със Св. Дух. Сам Христос изпратил апостолите Си да благовестят в тези градове, в които Той Сам възнамерявал да¹ проповядва (Лук. 10: 7). От казаното е ясно, защо веднага след Апостолското четиво следва Евангелското.

След прочитането на Апостола, певците отговарят с „Аллилуия" —. хвалете Господа. След прочитането пък на Евангелието, певците отговарят със „Слава Тебе, Господи, слава Тебе".

Непосредствено след Евангелието следва сугубата (простран­ната) ектения, а след нея — ектенията за оглашените. При думите: „Елици оглашени, изидите", оглашените яз древната Църква били отпускани от епископа. След излизането им започвала най-съществената част на Литургията — Литургията на верните.