Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Миналият път го­во­рих­ме за това, по ка­къв на­чин те­ософ­с­кия метод, на­ри­чащ се розенкройцерски, ус­та­но­вя­ва сво­ето от­но­ше­ние към чо­ве­ка и

В на­ча­ло­то ще ни е не­об­хо­ди­мо да раз­г­ле­да­ме чо­веш­ка­та природа. Ние ще се за­поз­на­ем с от­дел­ни­те части, чле­но­ве на та­зи природа. Само ако пре­ми­на­ва­ме по то­зи на­чин от сте­пен на сте­пен и ни­що не пропуснем, ще видим, как всич­ко ор­га­ни­чес­ки се вчленява. Тогава ние ще мо­жем да го­во­рим за съд­ба­та на чо­веш­ка­та ду­ша след смър­т­та и ще раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка бодърствуващ, спящ и мър­тъв от­но­во в сми­съ­ла на със­тав­ни­те чле­но­ве на чо­веш­ка­та природа. Ще ни бъ­де не­об­хо­ди­мо да изследваме, как­во из­вър­ш­ва чо­ве­ка от сво­ята смърт до но­во­то раждане. Широко раз­п­рос­т­ра­нен е възгледа, че чо­век след смър­т­та бездейства. Това не е така. Напротив, той тряб­ва да тво­ри и да създава, той тряб­ва да из­вър­ши ра- бота, има­ща кос­ми­чес­ко значение. След то­ва ще покажем, това, ко­ето на­ри­чат пре­раж­да­не и карма, ще го­во­рим за съд­ба­та във връз­ка със съз­да­ва­не­то на човека, за раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то в да­леч­но­то ми­на­ло и за пер­с­пек­ти­ва­та за не­го­во­то бъ­де­що развитие.

Днес аз тряб­ва нак­рат­ко да ви оха­рак­те­ри­зи­рам същ­нос­т­та на човека. Когато ние го­во­рим за то­ва днес, тряб­ва да осъзнаваме, че за пог­ле­да на този, кой­то под­хож­да към раз­г­леж­да­не на чо­ве­ка с раз­ви­ти ор­га­ни за ду­хов­но­то възприятие, чо­веш­ка­та при­ро­да ще из­г­леж­да мно­го по-сложна, от­кол­ко­то при обик­но­ве­но се­тив­но разглеждане, про­ник­на­то от чо­веш­кия ум и спо­соб­но да об­х­ва­не са­мо част от човека. От глед­на точ­ка на окул­тиз­ма неп­ра­вил­но - и ние ве­че по­со­чих­ме то­ва - е да се на­ри­ча фи­зи­чес­ко тя­ло това, ко­ето виж­даш пред се­бе си. Физическото тя­ло на­ми­ра­що се пред нас ве­че е про­ник­на­то от етер­но и ас­т­рал­но тела. Това е
обе­ди­не­ние на три тела, и фи­зи­чес­ко­то се про­явя­ва в чист вид са­мо в случай, че се отс­т­ра­нят дру­ги­те две. Това фи­зи­чес­ко тя­ло е прин­ци­па на чо­веш­ко­то същество, кой­то го сро­дя­ва с ця­ла­та об­к­ръ­жа­ва­ща фи­зи­чес­ка природа, с минералите, рас­те­ни­ята и животните.

Ние са­мо то­га­ва раз­г­леж­да­ме то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло на чо­ве­ка правилно, ко­га­то признаем, че то се прос­ти­ра око­ло се­бе си дотолкова, до­кол­ко­то се раз­п­рос­ти­ра род­с­т­во­то на чо­ве­ка с ле­жа­щи­ят око­ло не­го ми­не­ра­лен свят. вие тряб­ва да си изясните, че то­ва на­ча­ло на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во по ня­ка­къв на­чин не мо­же да се раз­г­леж­да от­дел­но от ос­та­на­лия космос. Силите, ко­ито дейс­т­ват във фи­зи­чес­ко­то тяло, дейс­т­ват и в космоса. То- зи, кой­то е вник­нал в това, въз­п­ри­ема фи­зи­чес­ко­то тя­ло по­доб­но на то­ва как­то въз­п­ри­ема дъгата. За да се по­яви дъ­га­та е не­об­хо­ди­мо оп­ре­де­ле­но съ­че­та­ние на ус­ло­ви­ята за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на слън­че­ва­та светлина, дъж­дов­ни­те об­ла­ци и т.н. Не мо­же да ня­ма дъга, ако об­ла­ци­те и слън­че­ва­та свет­ли­на се съ­че­та­ят по оп­ре­де­лен начин. Дъгата - е, по то­зи начин, ня­как­во следствие, феномен, съ­би­ра­емо отвън. Физическото тя­ло се пред­с­та­вя ка­то чист фе­но­мен от то­зи род. Силите, ко­ито съ­еди­ня­ват и удър­жат фи­зи­чес­ко­то тяло, тряб­ва да се тър­сят в це­лия свят, кой­то ни обкръжава. Ще попитате, къ­де си на­ми­рат в ис­тин­с­ки вид те­зи сили, ко­ито ка­рат на­ше­то тя­ло да бъ­де такова, как­во­то се явява? И тук ни се на­ла­га да се из­диг­нем във вис­ши­те светове, по­не­же във фи­зи­чес­кия свят ние мо­жем да ви­дим са­мо фе­но­ме­на на чо­веш­ко­то тяло. Силите със­та­вя­щи то­зи фе­но­мен се на­ми­рат във вис­шия ду­хо­вен свят. За то­ва ние ще тряб­ва нак­рат­ко да раз­г­ле­да­ме съ­щес­т­ву­ва­щи­те за­ед­но с на­шия фи­зи­чес­ки свят.

Когато окул­тис­тът го­во­ри за вис­ши светове, то то­ва са те­зи све­то­ве ко­ито ни об­к­ръ­жа­ват все­ки миг. Трябва са­мо да от­во­рим за тях сво­ите чув- ства, как­то око­то се от­ва­ря за све­та на цветовете. Ако се от­к­ри­ят оп­ре­де­ле­ни ду­шев­ни чув­с­т­ва - тези, ко­ито са на сте­пен по­-го­ре от фи­зи­чес­ки­те чув­с­т­ва - то­га­ва об­к­ръ­жа­ва­щи­ят ни свят се про­ник­ва от яв­ле­ния от един нов, ас­т­ра­лен свят. Розенкройцерската те­осо­фия на­ри­ча то­зи свят об­ра­зен /имагинативен/, при което, все пак, об­раз­нос­т­та е не­що мно­го по-реална, от­кол­ко­то това, ко­ето обик­но­ве­но се раз­би­ра под та­зи дума. Об- разите там ид­ват и си отиват, ка­то при­лив и отлив. Цветовете, обик­но­ве­но присъстващи, се на­ми­рат в ас­т­рал­ния свят в със­то­яние на мно­го­об­раз­но самоизменение. Предстои ни да се за­поз­на­ем с то­ва по-отблизо. В то­ва движение, ко­ето се е при­съ­еди­ни­ло към ро­зен­к­рой­це­ри­те и по­пу­ля­зи­ра тех­ния метод, то­зи свят се на­ри­ча още стихиен, та­ка че те­зи три на­име­но­ва­ния - образен, ас­т­ра­лен и сти­хи­ен свят - в ро­зен­к­ройцер­с­ки сми­съл оз­на­ча­ва ед­но и също.

Освен това, ко­га­то ви се от­к­ри­ят още по­-вис­ши чувства, вие ще на­ме­ри­те и още по­-висш свят. Това е све­та на хар­мо­ни­ята на сферите, кой­то нав­ли­за в све­та на об­ра­зи­те и цветовете. Той се на­ри­ча све­тът на Де- вакан, или по друг на­чин Рупадевакан. На ези­ка на ро­зен­к­рой­це­ри­те той се на­ри­ча свят на хар­мо­ния на сферите, или на ми­ро­во­то вдъх­но­ве­ние /инспирация/, до­кол­ко­то пос­лед­но­то се вну­ша­ва със звука, ко­га­то се­ти­ва­та ве­че са се от­во­ре­ли за това.

В дви­же­ни­ето ко­ето дос­ти­га до розенкройцерството, ще го на­ри­чат не­бе­сен свят. По то­зи начин, тер­ми­на "ру­па /т.е.нисш/ - девакан" све­та на Девакан, свят на вдъх­но­ве­ни­ето и не­бе­сен свят оз­на­ча­ва от­но­во ед­но и също.

Накрая, има още по­-висш свят, от­к­ри­ващ се чрез още по­-вис­ши чувства. Розенкройцерството го на­ри­ча свят на ис­тин­с­ка­та интуиция, при ко­ето под ин­ту­иция се под­раз­би­ра не­що мно­го по-висше, от това, ко­ето се раз­би­ра под та­зи ду­ма в ней­но­то три­ви­ал­но използване,- то­ва е изхождане, про­ник­ва­не вът­ре в съществата, поз­во­ля­ва­що да се поз­нае съ­щес­т­ва­та отвътре. Този свят на ин­ту­ици­ята е на­ре­чен движението, дос­тиг­на­ло до розенкройцерството, свят на ума. Той е тол­ко­ва въз­ви­шен над обик­но­ве­ния свят, че из­п­ра­ща на све­та на хо­ра­та са­мо не­що ка­то сянка. Понятия- та на ра­зу­ма - са сла­би сен­ки на това, ко­ето се явя­ва ре­ал­ност в то­зи свят.

По то­зи начин, ако ние ис­ка­ме да раз­бе­рем ис­тин­с­ко­то ус­т­ройс­т­во на света, се на­ла­га да до­ба­вим към на­шия фи­зи­чес­ки свят още три други. Зад силите, ко­ито удър­жат фи­зи­чес­кия свят такъв, ка­къв­то е, ние тряб­ва да тър­сим си­ли­те дейс­т­ва­щи във висшия, ин­ту­ити­вен свят. това, ко­ето фи­зи­кът от­к­ри­ва във фи­зи­чес­кия свят, из­г­леж­да ка­то сла­бо отражение, в срав­не­ние с това, ко­ето мо­же да се от­к­рие там ка­то съществено. Ако вие се из­диг­не­те в на­й-­вис­шия от све­то­ве­те то там ще срещ­не­те жи­ви съще- ства, вмес­то по­ня­ти­ята от то­зи свят - би­ло то око, крис­тал и т.н. ту­каш­ни­те по­ня­тия се явя­ват сен­ки от­ра­же­ния на съ­щес­т­ва­та от на­й-­вис­шия от световете. И така, на­шия фи­зи­чес­ки свят се със­тои от сили, ко­ито в своя ис­тин­с­ки вид се явя­ват са­мо в Арупадевакан, как­то се на­ри­ча вис­шия свят на ези­ка на теософията.

Ние ще мо­жем да си пред­с­та­вим то­ва още по-ясно, ако се попитаме, ка­къв сми­съл има за нас та­ко­ва раз­г­леж­да­не на ми­не­рал­но­то царство. Чо- векът осъз­на­ва своя "Аз". Минерала го счи­та­ли за безсъзнателен. Но та­ва е та­ка са­мо в случай, че ние ос­та­ва­ме на фи­зич­но ниво. Ако се из­диг­нем във вис­ши­те светове, ми­не­ра­лът прес­та­ва да бъ­де такъв. Наистина, в све­та на пър­вич­ни­те елементи, или стихии, вие все още ня­ма да от­к­ри­ете то­зи "Аз" на ми­не­рал­ния свят, тъй ка­то са­мо­съз­на­ни­ето на ми­не­ра­ла се на­ми­ра в на­й-­вис­шия от световете, ко­ито ние се­га изброихме.

Вторият прин­цип на чо­веш­ка­та при­ро­да го има в чо­ве­ка на­рав­но със све­та на рас­те­ни­ята и на животните: то­ва е етер­но­то - или жиз­не­но­то - тяло. То се явя­ва на ис­тин­с­кия яс­но­ви­дец поч­ти в съ­ща­та форма, как­то физическата. Това е "тя­ло­то на силите". Ако вие бих­те мог­ли мис­ле­но да отс­т­ра­ни­те фи­зи­чес­ко­то тяло, то би ос­та­на­ло етер­но­то тя­ло ка­то един вид тя­ло от сили, т.е. тяло, про­ни­за­но от си­ло­ви линии, ко­ито са из­г­ра­ди­ли фи­зи­чес­ко­то тяло. Човешкото сър­це ни­ко­га не би въз­ник­на­ло във формата, ко­ято съществува, ако в етер­но­то тяло, про­низ­ва­що физиче- ското, не би има­ло етер­но сърце. Това етер­но сър­це съ­дър­жа оп­ре­де­ле­ни си­ли и течения, а те се явя­ват строители, архитекти, скул­п­то­ри на фи­зи­чес­ко­то сърце. Представете си съд с вода. Ако вие из­с­ту­ди­те водата, в нея ще се по­явят втвърдявания, лед. Този лед се явя­ва вода, са­мо че втвърдена, а формите, ко­ито имат ле­де­ни­те кристали, при­със­т­ват в ка­чес­т­во­то си на си­ло­ви ли­нии във водата. Така и фи­зи­чес­ко­то сър­це се е об­ра­зу­ва­ло от етерното, то са­мо е втвърдено, уп­лът­не­но етер­но сърце, и си­ло­ви­те по­то­ци в то­ва етер­но сър­це при­да­ват на фи­зи­чес­ко­то сър­це не­го­ва­та форма.

Ако вие бих­те мог­ли мис­ле­но да отс­т­ра­ни­те фи­зи­чес­ко­то тяло, то бих­те ви­де­ли етерното, при то­ва то би би­ло по­доб­но на фи­зи­чес­ко­то имен­но във сво­ята гор­на част. Това сход­с­т­во се за­паз­ва са­мо до сре­ща­та на тяло- то, тъй ка­то етер­но­то тя­ло все пак при­те­жа­ва зна­чи­тел­ни раз­ли­чия от физическото. Вие ще раз­бе­ре­те това, ако аз кажа, че етер­но­то т. при мъ­жа е женско, а при же­на­та мъжко. Без зна­ни­ето за то­ва мно­го от прак­ти­чес­кия жи­вот ще ос­та­не необяснимо. В ос­та­на­ла­та част, етер­но­то тя­ло се явя­ва ка­то фигура, със­то­яща се от светлина, и от всич­ки стра­ни из­ли­за - но нем­но­го - из­вън гра­ни­ци­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. Това етер­но тя­ло чо­век има за­ед­но с растенията.

С етер­но­то тя­ло на чо­ве­ка не­ща­та са по­доб­ни на това, как­то с физи- ческото: силите, удър­жа­щи етер­но­то тя­ло ка­то цялост, ние от­к­ри­ва­ме в то­зи свят, кой­то се на­ри­ча свят на вдъхновението, не­бе­сен свят или Ру- падевакан. Всичките те­зи сили, ко­ито ук­реп­ват етер­но­то тяло, ле­жат ед­на сте­пен по­-до­лу от тези, ко­ито съ­еди­ня­ват фи­зи­чес­ко­то тяло. От то­ва ви тряб­ва да нап­ра­ви­те заключение, че са­мо­съз­на­ни­ето тряб­ва да се тър­си в све­та на дол­ния Девакан, в све­та на вдъхновението. Значи, в све­та на хар­мо­ни­ята на сферите, къ­де­то се на­ми­ра са­мо­съз­на­ни­ето на рас­ти­тел­ния свят, се на­ми­ра съ­що та­ка самосъзнанието, про­низ­ва­що чо­веш­ко­то етер­но тя­ло и жи­ве­ещо във вас без да има­те власт над него.

Сега да се обър­нем към това, ко­ето е да­де­но на човека, ве­че без да има не­що об­що с об­к­ръ­жа­ва­щи­ят го свят, към та­зи същност, ко­ято се на­ми­ра своя из­раз в чо­веш­кия "Аз". Благодарение на то­ва чет­вър­то на­ча­ло на сво­ето съ­щес­т­во чо­ве­кът пред­с­тав­ля­ва ве­не­цът на фи­зи­чес­ко­то зем­но творение. Само тук, с то­зи принцип, в не­го­ва­та при­ро­да е да­де­но това, ко­ето при­те­жа­ва съз­на­ние на фи­зич­но ниво. Подобно на това, как­то ми­не­рал­но­то съз­на­ние се на­ми­ра в Арупадевакан, съз­на­ни­ето на рас­те­ни­ята - в Рупадевакан, а съз­на­ни­ето на жи­вот­ни­те - в ас­т­рал­ния свят, та­ка са­мо­съз­на­ни­ето на човека, явя­ва­що се чет­вър­ти член на не­го­во­то съще- ство, се на­ми­ра във фи­зи­чес­кия свят. Само тук, в лич­ния "Аз", чо­век по­лу­ча­ва нещо, ко­ето не­дос­ти­га на ни­кое дру­го същество, къ­де­то не мо­же да приб­ли­жи ни­кое дру­го самосъзнание.

И така, ние се за­поз­нах­ме с че­ти­рич­лен­ния човек: той е чо­век физиче- ски, етерен, ас­т­ра­лен и "Аз". Но ра­бо­та­та е там, че всич­ко то­ва все още не об­х­ва­ща ця­ла­та чо­веш­ка природа. Тези че­ти­ри на­ча­ла са би­ли в чо­ве­ка още по вре­ме на не­го­во­то пър­во въп­лъ­ще­ние тук на Земята, а пре­ми­на­ва­не­то през раз­лич­ни­те въп­лъ­ще­ния е знак за раз­ви­ти­ето на човека, на не­го­вия подем. Този по­дем се със­тои в това, че чо­век из­хож­дай­ки от своя "Аз", въз­дейс­т­ва на три­те го­ре­по­со­че­ни на­ча­ла и ги преобразува. Ако пог­лед­нем чо­ве­ка в да­леч­но­то минало, в не­го­во­то пър­во въп­лъ­ще­ние на Земята, ще ста­не ясно, че той е след­вал всич­ки­те свои страс­ти и
желания. Притежавал е всич­ки­те че­ти­ри начала, в то­ва чис­ло и своя "Аз", но се е дър­жал ка­то животно. Ако срав­ним то­зи чо­век с из­ви­се­ния идеалист, то раз­ли­ка­та е в това, че ди­ва­ка още не е работил, със своя "Аз" над сво­ето ас­т­рал­но тяло. Следващата крач­ка в прог­ре­са на чо­веш­ка­та ево­лю­ция се със­тои в то­ва че чо­ве­кът за­поч­ва да ра­бо­ти над ас­т­рал­но­то си тяло. Тази ра­бо­та се из­ра­зя­ва в това, че чо­ве­кът при­до­би­ва от­вът­ре от се­бе си власт на ня­кои при­те­жа­ва­щи свойс­т­ва на ас­т­рал­но­то тяло. Редовият ев­ро­пе­ец си казва: ня­кои от сво­ите вле­че­ния мо­га да следвам, а дру­ги - не бива. И ето това, над ко­ето чо­ве­кът е при­до­бил власт, ние на­ри­ча­ме "Дух-Себе" - то­ва е същото, на ко­ето е да­де­но име­то "Манас". Този Манас е про­дукт от пре­об­ра­зу­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тя­ло от чо­веш­кия "Аз". Материално то­ва е съ­що­то ас­т­рал­но тяло, ко­ето е би­ло и по-рано, но се­га е ста­на­ло "Дух-Себе".

Развивайки се по-нататък, чо­ве­кът при­до­би­ва спо­соб­нос­т­та да роботи, из­хож­дай­ки от своя "Аз", не са­мо над сво­ето ас­т­рал­но тяло, но и над етерното. Да се разберем, в как­во се със­тои раз­ли­ка­та меж­ду ра­бо­та­та на ас­т­рал­но­то тя­ло и над етер­но­то тяло. Ако си спомните, как­ви са би­ли поз­на­ни­ята ви на 8 години, и ги срав­ни­те с това, ко­ето сте на­учи­ли до- сега, то се по­лу­ча­ва мно­го го­лям сбор от знания. Този по­лу­чен сбор от зна­ния и пред­с­та­ви ка­рат чо­ве­ка да не след­ва сля­по сво­ите чув­с­т­ва и страсти. Но ако, например, си спомните, че ка­то де­те вие сте би­ли мно­го из­бух­ли­ви и помислите, да как­ва сте­пен ви се е от­да­ло впос­лед­с­т­вие да пре­одо­ле­ете та­зи избухливост, то ще тряб­ва да признаете, че тя все още по­ня­ко­га на­пом­ня за се­бе си. Аз обик­но­ве­но срав­ня­вам про­ме­ни­те ста­ва­щи в тем­пе­ра­мен­та на чо­ве­ка и по­доб­ни на него, с това, как бав­но се дви­жи стрел­ка­та на часовника. Именно в то­ва се със­тои същ­нос­т­та на пос­ве­ще­ни­ето на ученика. Обучението тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то под- готовка. Много по­-съ­щес­т­ве­но и зна­чи­мо за пос­ве­те­ни­ят е пре­об­ра­зу­ва­не­то на своя темперамент. Ако е мо­гъл да нап­ра­ви сла­ба­та па­мет силна, ако из­бух­ли­вос­т­та се е пре­вър­на­ла в спокойствие, ако ме­лан­хо­лич­ни­ят тем­пе­ра­мент се е пре­вър­нал в уравновесеност, то на чо­век му се е от­да­ло къ­де повече, от­кол­ко­то ако той би при­до­бил кол­ко­то си ис­ка знание. Това е из­точ­ни­кът на вът­реш­ни­те окул­т­ни сили. Това означава, че "Азът" ра­бо­ти не са­мо над ас­т­рал­но­то тяло, но и над етерното.

Наистина, ко­га­то склон­нос­ти­те на чо­век се про­явя­ват външно, тряб­ва да ги тър­сим и в ас­т­рал­но­то тяло, но ако ис­каш да ги промениш, тряб­ва обе­за­тел­но да се тър­сят в етерното, и про­мя­на­та мо­же да ста­не са­мо по пъ­тя на пре­об­ра­зу­ва­не на етер­но­то тяло. От това, как­ва част от етер­но­то тя­ло е би­ла преобразувана, за­ви­си това, кол­ко има в чо­ве­ка та­ка на­ре­че­ния "Дух-Живот", на­ри­чан та­ка в про­ти­во­по­лож­ност на жизненото, т.е. на етер­но­то тяло. В те­ософ­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра му е би­ло да­де­но име­то
"Будхи". Субстанцията Будхи има не не­що друго, ос­вен част от етер­но­то тяло, пре­об­ра­зу­ва­но от чо­веш­кия "Аз".

Ако "Азът" е ста­нал до тол­ко­ва силен, че мо­же да про­ме­ня не са­мо етер­но­то тяло, но и физическото, на­й-п­лът­но­то в чо­веш­ка­та при­ро­да - то, ко­ето е съз­да­де­но такова, че не­го­ви­те си­ли се прос­ти­рат в на­й-­вис­шия от световете,- то­га­ва ние казваме: чо­ве­кът съз­да­ва в се­бе си вис­шия прин­цип на сво­ята се­гаш­на природа, на­ри­чан "Атма", или ис­тин­с­ки ду­хо­вен човек. Силите пре­об­ра­зу­ва­щи фи­зи­чес­ко­то тяло, тряб­ва да се тър­сят в на­й-­вис­шия от световете. Такова пре­об­ра­зу­ва­не за­поч­ва с пре­об­ра­зу­ва­не на ди­ха­тел­ния процес, по­не­же Атма оз­на­ча­ва "дишане". Благодарение на то­ва се из­ме­нят свойс­т­ва­та на кръвта, вли­я­ещи на фи­зи­чес­ко­то тяло, и то­га­ва се осъ­щес­т­вя­ва работата, ко­ято се проявява, за ко­ято се го­во­ри в на­й-­вис­шия от световете.

Трябва да се раз­ли­ча­ват две фор­ми на преобразуване, а ако тряб­ва по­-точ­но да се изразим, го­во­рим за не­съз­на­тел­но и съз­на­тел­но преобразу- ване. Всъщност, все­ки ев­ро­пе­ец не­съз­на­тел­но пре­об­ра­зу­ва нис­ши­те на­ча­ла на сво­ята природа, из­хож­дай­ки от своя "Аз". Съзнателното той пре­об­ра­зу­ва в своя се­га­шен ци­къл на раз­ви­тие са­мо по от­но­ше­ние на Ма- нас, и той тряб­ва да ста­не посветен, за да се на­учи да пре­об­ра­зу­ва сво­ето етер­но тяло.

И така, ние има­ме три пър­во­на­чал­ни прин­ци­па на чо­веш­ка­та природа, ко­ито при­те­жа­ва все­ки човек, в то­ва чис­ло и най-примитивният, на­ми­ращ се на пър­ва­та сте­пен от раз­ви­ти­ето си,- а в тях се на­ми­ра чо­веш­кия "Аз". Сега за­поч­ва преобразуване. Дълго вре­ме е ста­ва­ло несъзнателно, се­га чо­ве­чес­т­во­то за­поч­ва съз­на­тел­но да про­ме­ня ас­т­рал­но­то тяло. По- светените пре­об­ра­зу­ват се­га съз­на­тел­но етер­но­то тяло, а в бъ­де­ще всич­ки хо­ра съз­на­тел­но ще пре­об­ра­зу­ват етер­но­то и фи­зи­чес­ко тяло.

По то­зи начин, има три пър­вич­ни чле­на на чо­веш­ка­та природа: фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тяло, а пос­ле - чет­вър­тия прин­цип - "Аза". "Азът" дейс­т­ва преобразуващо. Той от­на­ча­ло пре­об­ра­зу­ва те­зи три прин­ци­па - и за съв­ре­мен­ни­ят чо­век то­ва ве­че е в миналото: не­съз­на­тел­но въз­ник­на­ли бла­го­да­ре­ние на нис­шия "Аз" за­ро­ди­ши­те на Чувства- щата душа, Разумната ду­ша и на Съзнателната душа.

Три ду­ши раз­ли­ча­ва ро­зен­к­ройцер­с­ка­та теософия. Само в Съзнателната ду­ша се по­явя­ва съз­на­тел­ност на пре­об­ра­зу­ва­не­то - тук "Азът" за­поч­ва съз­на­тел­но да ра­бо­ти над преобразуването. В на­ча­ло­то в ас­т­рал­но­то тя­ло се раз­ви­ва Дух-Себе. В еле­мен­та на етер­но­то тя­ло се раз­ви­ва - ка­то съ­от­ветс­т­вие тя­ло на жи­во­та - Дух-Живот. След то­ва във фи­зи­чес­ко­то тя­ло се раз­ви­ва соб­с­т­вен Човек-Дух, Атма. По то­зи на­чин,в об­щия стро­еж има­ме де­вет на­ча­ла на чо­веш­ка­та природа.

За външ­ния пог­лед две съ­би­ра­еми на чо­веш­ка­та при­ро­да - Чувствува- щата ду­ша и ду­шев­но­то тя­ло - съ­еди­не­ни та­ка как­то ме­чът стои в нож- ницата. Чувствуващата ду­ша се на­ми­ра в ду­шев­но­то тяло, така, че те­зи два прин­ци­па се пред­с­та­вят ка­то един. В та­ко­ва един­с­т­во са Дух-Себе и Съзнателната душа, за то­ва де­вет­те на­ча­ла се свеж­дат до седем.

Тези се­дем на­ча­ла са следните:

1. Физическо тя­ло

2. Етерно или жиз­не­но тя­ло

3. Астрално тяло, в ко­ето се на­ми­ра Чувствуващата ду­ша

След това:

4. "Аз"

И вис­ши­те начала:

6. Дух-Живот или Будхи

И най-висшето:

7. Човек-Дух или Атма

Такъв е вът­реш­ния стро­еж на чо­веш­ка­та природа, ко­ято всъщ­ност се със­тои от де­вет члена, че­ти­ри от ко­ито се свеж­дат до два.

За то­ва ро­зен­к­ройцер­с­ки­ят ме­тод раз­ли­ча­ва три пъ­ти по три - де­вет чле- на, ко­ито по пъ­тя на съ­еди­ня­ва­не­то се свеж­дат до седем. Но в се­дем­те тряб­ва да се виж­да девет, в про­ти­вен слу­чай ще ос­та­нем на ни­во­то на те­оре­тич­но­то разбиране.

9. чо­ве­к-­дух

8. ду­х-­жи­вот

7. ду­х-­се­бе

6. Съзнателната ду­ша

5. Разумна ду­ша

4. Чувствуващата

3. Астралното тя­ло

2. Етерното /жизнено/ тя­ло

1. Физическо тя­ло

"Азът" из­бух­ва в душата, а след то­ва за­поч­ва ра­бо­та над телата.

Но да се пре­ми­не от те­ори­ята към жи­во­та мо­же са­мо в случай, ако се­ри­оз­но се раз­г­леж­да при­ро­да­та на нещата. Това, ко­ето бе ка­за­но днес, ще ни по­мог­не утре, ко­га­то ще пре­ми­нем към раз­г­леж­да­не­то на чо­ве­ка - спящ, бо­дър­с­т­ву­ващ и мъртъв.