Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Ние на­й-­доб­ре ще си изяс­ним пъ­тя на чо­ве­чес­т­во­то през три­те въп­лъ­ще­ния на Земята до сега, на Сатурн, Слънце и Луна,- ако още вед­нъж раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка в със­то­яние на сън. Когато чо­век спи, яс­но­ви­де­цът мо­же да наблюдава, как ас­т­рал­но­то тя­ло и вклю­че­ни­ят в не­го "Аз" как плу­ват над фи­зи­чес­ко­то тяло. Тогава ас­т­рал­но­то тя­ло се на­ми­ра из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но тяло, но ос­та­ва свър­за­но с тях. То ся­каш из­п­ра­ща ниш­ка или, по­-доб­ре да се каже, те­че­ние в об­що­то тя­ло на Вселената и ся­каш е по­то­пе­но в него. Така, спя­щи­ят чо­век има физическо, етер­но и ас­т­рал­но тяло, но ас­т­рал­но­то е про­тег­на­ло ня­как­ва ниш­ки­-пи­па­ла във ве­ли­ко­то ас­т­рал­но тяло.

Ако ние си пред­с­та­вим то­ва със­то­яние ка­то трай­но и ако тук на Земята има­ше хора, фи­зи­чес­ки­те те­ла на ко­ито би­ха би­ли про­ник­на­ти от етер­ни­те тела, а над тях би плу­ва­ла ас­т­рал­на­та ду­ша и "Аза", то бих­ме има­ли състоянието, в ко­ето се е на­ми­ра­ло чо­ве­чес­т­во­то на Луната. Само че на Луната ас­т­рал­но­то тя­ло не би­ло тол­ка­ва сил­но от­де­ле­но от фи­зи­чес­ко­то тяло, а до как­ва­то сте­пен то се прос­ти­ра­ло в Космоса, до­тол­ко­ва се по­та­пя­ло във фи­зи­чес­ко­то тяло. Ако вие си пред­с­та­ви­те състоянието, точ­но съ­от­ветс­т­ва­що на днеш­ния сън, кой­то при то­ва са не­въз­мож­ни сънища- та, то ще по­лу­чи­те то­ва състояние, в ко­ето чо­ве­чес­т­во­то пре­би­ва­ва­ло на Слънцето. Ако се­га вие си представите, че чо­ве­кът е ум­рял че от не­го е из­ляз­ло етер­но­то тяло, съ­еди­не­но с ас­т­рал­но­то тя­ло и с "Аза", но връз­ка­та при то­ва не съв­сем е пре­къс­на­та и всичко, ко­ето из­ляз­ло от тук се на­ми­ра в об­к­ръ­жа­ва­ща­та кос­ми­чес­ка маса, из­п­ра­ща свои лъ­чи на­до­лу и ра­бо­ти над фи­зи­чес­ко­то тяло,- то­га­ва вие ще по­лу­чи­те то­ва състояние, в ко­ето чо­ве­чес­т­во­то пре­би­ва­ва­ло на Сатурн. На Сатурн до­лу съ­щес­т­ву­ва­ло са­мо това, ко­ето се съ­дър­жа в на­ши­те чис­то фи­зи­чес­ки тела. Сатурн бил об­к­ръ­жен от етер­но­-­ас­т­рал­на атмосфера, в ко­ято се на­ми­ра­ли чо­веш­ки­те "Азове".

На Сатурн всъщ­ност ве­че има­ло хора, но те се на­ми­ра­ли в много, мно­го тъм­но със­то­яние на съзнанието. Тези ду­ши има­ли за­да­ча да под­дър­жат в дей­но със­то­яние това, ко­ето при­над­ле­жа­ло към тях там долу. Подобно на охлюва, стро­ящ своя дом, те са отвън, ка­то ня­ка­къв инструмент, съз­да­ват те­лес­ни­те органи. Ние ще опишем, как из­г­леж­да­ло това, над ко­ето от­го­ре ра­бо­те­ли душите. Ние тряб­ва не мно­го да опи­шем то­зи фи­зи­чен Сатурн, изоб­що - то­зи Сатурн.

Какво е би­ло ос­нов­но­то свойс­т­во на та­зи са­тур­но­ва маса? Трудно е да му се да­де наименование, по­не­же в на­шия език ед­ва ли ще се на­ме­ри за то­ва под­хо­дя­ща дума, на­ли ду­ми­те ста­на­ли на­пъл­но материални, те доб­ре под­хож­дат на фи­зи­чес­ко­то ниво. Но все пак има сло­ве­сен израз, спо­со­бен да из­ра­зи та­зи фи­на работа, ко­ято се е из­вър­ши­ла там,- тя мо­же да бъ­де на­ре­че­на "да се гле­даш в огледало". Сатурновата ма­са при­те­жа­ва­ла та­ко­ва свойство, че от­ра­зя­ва­ла с всич­ки­те си свои час­ти това, ко­ето би­ло от­вън под фор­ма­та на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко то­ва се от­х­вър­ля­ло назад, и в кос­ми­чес­ко­то пространство, та­ка да се каже, се въз­п­ри­ема­ло ка­то от­ра­же­ние в ог­ле­да­ло­то Сатурн. Може да се срав­ни са­мо с това, как­то гле­даш в очи­те на друг човек, а от там те гле­да твоя соб­с­т­вен ма­лък образ. Така се въз­п­ри­ема­ли всич­ки чо­веш­ки души, не са­мо под фор­ма­та на цвет­но изоб­ра­же­ние - те усе­ща­ли се­бе си и на вкус, и има­ли обо­ня­ние за се­бе си, и въз­п­ри­ема­ли се­бе си ка­то ня­как­ва топлина. По то­зи на­чин Сатурн е бил от­ра­зя­ва­ща планета. Живеещите в ат­мос­фе­ра­та хо­ра хвър­ля­ли вър­ху нея сво­ите същности, и от об­ра­зи­те ко­ито въз­ник­ва­ли в ре­зул­тат на това, се фор­ми­ра­ли за­ро­ди­ши­те на ор­га­ни­те на сети- вата, по­не­же то­ва би­ли об­ра­зи дейс­т­ва­щи творчески. Ако си представи- те, че сто­ите пред огледало, от ко­ето ви гле­да ва­ше­то соб­с­т­ве­но изобра- жение, но ко­ето не е мър­т­во ка­то обик­но­ве­но­то отражение, а за­поч­не да твори, то вие ще разберете, как­ва е твор­чес­ка­та дейност на Сатурн, и по ка­къв на­чин хо­ра­та са жи­ве­ли на Сатурн и са из­вър­ш­ва­ли сво­ята работа.

Това ста­ва­ло до­лу на по­вър­х­нос­т­та на планетата. Душите го­ре при­те­жа­ва­ли то­ва дъл­бо­ко тран­со­во съзнание, за ко­ето го­во­рих вчера. Те ни­що не зна­ели за то­ва отражение, те са­мо го осъществявали. В то­ва тран­со­во съз­на­ние се вмес­ти­ли в ця­ла­та ми­ро­ва вселена, и от тях­но­то ес­тес­т­во се отразявал, по то­зи на­чин це­лия Космос. Самите ду­ши би­ли сме­се­ни с ос­нов­на­та маса, с ду­хов­ния ред. Те не би­ли самостоятелни, те би­ли са­мо чле­но­ве на об­к­ръ­жа­ва­ща­та Сатурн духовност. За то­ва те не мо­же­ли да въз­п­ри­емат духовно, но с тях­на по­мощ въз­п­ри­ема­ли вис­ши­те духове. Те би­ли ор­га­ни на те­зи духове, ко­ито то­га­ва осъ­щес­т­вя­ва­ли про­це­са на възприятие.

Сатурн бил об­к­ръ­жен от ця­ло мно­жес­т­во вис­ши духове. Всичко, ко­ето хрис­ти­ян­с­ка­та езо­те­ри­ка на­рек­ла вес­ти­те­ли Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,- всич­ко то­ва се съ­дър­жа­ло в ат­мос­фе­ра­та на Са-

Сатурн не е бил ед­но­об­раз­на субстанция, в не­го мо­же­ло да се ви­ди ня­как­ва диференциация, ня­как­ва конфигурация. По-късните ор­га­ни до­ри се офор­ми­ли в кълба, по­доб­ни на клетката, с та­зи разлика, че се­гаш­ни­те клет­ки са малки, а те­зи къл­ба би­ли го­ле­ми - с го­ле­ми­на­та на яго­да или къпина. Все още не сте мо­же­ли да виж­да­те на Сатурн, за­що­то вся­ко от­ра­же­ние от­х­вър­ля­ло ид­ва­ща­та от­вън светлина. Вътре в та­зи са­тур­но­ва суб­с­тан­ция всич­ко би­ло тъмно. Само в края на сво­ето раз­ви­тие Сатурн за­поч­нал сла­бо да се осветява. В атмосферата, об­к­ръ­жа­ва­ща­та са­тур­но­ва маса, се на­ми­ра­ли мно­жес­т­во същества. Не, вие са­ми сте под­гот­вя­ли за се­бе си ор­га­ни­те на сетивата, по­не­же ду­ша­та на чо­ве­ка не би­ла раз­ви­та дотолкова, че да ра­бо­ти сама. Тя ра­бо­те­ла за­ед­но с дру­ги­те ду­хов­ни съ­щес­т­ва - ка­за­но тривиално, под тях­но ръководство.

Така самостоятелно, как­то ра­бо­ти се­гаш­ния чо­век на Сатурн ра­бо­ти­ли същества, на­ми­ра­щи се в то­ва вре­ме на чо­веш­ка сте­пен на развитие. Те не мо­же­ли да бъ­дат ус­т­ро­ени ка­то се­гаш­ния човек, тъй ка­то един­с­т­ве­на­та суб­с­тан­ция на Сатурн би­ла тъмнината. Но по от­но­ше­ние на ин­те­лек­та на осъз­на­ва­не­то на своя "Аз" те се на­ми­ра­ли на та­зи степен, на ко­ято е днеш­ния човек,- ма­кар че не са мог­ли да об­ра­зу­ват за се­бе си ни­то фи­зи­чес­ко тяло, ни­то мозък. Да ги раз­г­ле­да­ме мал­ко по отблизо. Сегаш- ният чо­век се със­тои от четворката: фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и "Аз", а в "Аза" са пре­об­ра­зу­ва­ни Духът-Себе, Духът-Живот И Човекът-Дух - Манас, Буди, Атма. Нисш, ма­кар и на­й-­съ­вър­шен прин­цип на пла­не­та­та Земя се явя­ва фи­зи­чес­ко­то тяло, след не­го след­ва ете-­
рно­то тяло, пос­ле - ас­т­рал­но­то след то­ва - "Аза". Но има и та­ки­ва съще- ства, нисш прин­цип на ко­ито се явя­ва етер­но­то тяло, и те ня­мат фи­зи­чес­ко тяло. За да дейс­т­ват в на­шия се­ти­вен свят, те ня­мат не­об­хо­ди­мост от то­ва тяло, за­то­ва те при­те­жа­ват прин­цип мно­го по­-ви­сок от­кол­ко­то на­шия седми. При дру­ги­те съ­щес­т­ва нисш прин­цип се явя­ва ас­т­рал­но­то тяло, и при то­ва те при­те­жа­ват де­ве­ти принцип. Накрая, има и такива, при ко­ито висш прин­цип - е тех­ния "Аз", а след то­ва има още и де­се­ти принцип. Ако ние раз­г­ле­да­ме съществата, при ко­ито "Азът" се явя­ва ка­то нисш член, то сме длъж­ни да кажем, че те се със­то­ят от:

"Аз"

Дух-Живот

Човек-Дух

а след то­ва от осми, де­ве­ти и де­се­ти принципи. Тези пос­лед­ни­те прин­ци­пи всъщ­ност са това, ко­ето хрис­ти­ян­с­ка­та езо­те­ри­ка на­ри­ча Божествена

Троица -

Свети Дух

Син /или Слово/ и

Отец

Съществата, чи­ито нисш прин­цип е "Аза" при раз­г­леж­да­не­то на са­тур­но­вия ста­дий пред­с­тав­ля­ват за нас на­й-­го­лям интерес. Те би­ли то­га­ва на та­зи степен, на ко­ято се­га се на­ми­рат хората. Да про­явят дейнос­т­та на своя "Аз" те можели, при опи­са­ни­те от мен обстоятелства, съ­вър­ше­но различно, от­кол­ко­то на­ша­та днес. Това са би­ли пред­ци­те на на­ше­то се­гаш­но чо­ве­чес­т­во - хо­ра­та на Сатурн. Те оза­ря­ва­ли по­вър­х­нос­т­та на пла­не­та­та с лъ­чи­те на своя "Аз" във фи­зи­чес­ка­та телесност, ко­ято се об­ра­зу­ва­ла на по­вър­х­нос­т­та на Сатурн. Така те се пог­ри­жи­ли фи­зи­чес­ко­то тя­ло да се под­гот­ви да ста­не в пос­лед­с­т­вие но­си­тел на "Аза". са­мо та­ко­ва фи­зи­чес­ко тяло, как­во­то ние има­ме днес - с крака, ръ­це и гла­ва и с внед­ре­ни в не­го ор­ган на сетивата, - мо­же­ло да ста­не но­си­тел на "Аз" на чет­вър­та­та степен, на Земята. Зародишът на то­ва тряб­ва­ло да се за­ло­жи в не­го на Сатурн. Тези същества, при­те­жа­ва­щи "Аз" на Сатурн, се на­ри­чат още ду­хо­ве на Егоизма.

Егоизмът има две стра­ни - по­ло­жи­тел­на и отрицателна. Ако на Сатурн и на пос­лед­ва­ли­те го пла­не­тар­ни със­то­яния не се на­саж­да­ла от­но­во и от­но­во при­ро­да­та на егоизма, то чо­ве­кът ни­ко­га не би ста­нал са­мос­то­ятел­но същество, спо­соб­но да ка­же на се­бе си "Аз". Във ва­ше­то тя­ло още на Сатурн е за­ло­же­на съв­куп­ност от сили, ко­ято ви пра­ви са­мос­то­ятел­ни същества, от­де­ляй­ки ви от всич­ки дру­ги същества. За то­ва тряб­ва­ло да се пот­ру­дят ду­хо­ве­те на Егоизма - азурите. Тези ду­хо­ве са два ви­да /ако
ос­та­вим нас­т­ра­на нез­на­чи­тел­ни­те варианти/. Егоизмът на ед­ни­те е въз­ник­нал по благороден, са­мос­то­яте­лен път: те се из­ди­га­ли все по­-на­го­ре в про­це­са на фор­ми­ра­не на ду­ха на сво­бо­да­та - та­зи прек­рас­на са­мос­то­ятел­ност на егоизма. Тези ду­хо­ве во­де­ли чо­ве­чес­т­во­то през всич­ки след­ва­щи планети. Те ста­на­ли въз­пи­та­те­ли на са­мос­то­ятел­нос­т­та на хората.

Но на вся­ка пла­не­та има и та­ки­ва духове, ко­ито изос­та­ва­ли в развитие- то. Те зас­ти­на­ли и не же­ла­ели да се прид­виж­ват по-нататък. от тук из­хож­да закона: ако на­й-­доб­ро­то падне, ако то из­вър­ши "ве­ли­кия грях" да не вър­ви за­ед­но с развитието, то ще ста­не най-лошото. Благородното сво­бо­до­лю­бие се прев­ръ­ща - изо­па­ча­вай­ки се - в своя антитеза. Това са ду­хо­ве­те на съблазните, с ко­ито е труд­но да се справиш; те во­дят до от­ри­ца­те­лен егоизъм. И се­га все още те са око­ло нас, те­зи ло­ши са­тур­но­ви духове. Всичко ло­шо има сво­ята си­ла от те­зи духове.

Всяка планета, за­вър­ш­вай­ки сво­ето развитие, от­но­во ста­ва духовна. Тя, та­ка да се каже, по­ве­че не съ­щес­т­ву­ва и пре­ми­на­ва в със­то­яние на сън, от кой­то след то­ва излиза. Така и Сатурн. Неговото след­ва­що въп­лъ­ще­ние - е Слънце, то­ва Слънце, ко­ето вие бих­те получили, ако бих­те сме- сили, ка­то в котле, това, ко­ето има на Слънцето, на Луната и на Земята, всич­ки зем­ни и ду­хов­ни същества. Слънчевото раз­ви­тие се ха­рак­те­ри­зи­ра с това, че етер­но­то тя­ло нав­ли­за в под­гот­ве­ни­те до­лу фи­зи­чес­ки чо­веш­ки тела. На Слънцето те­лес­нос­т­та ве­че е по­-п­лът­на от­кол­ко­то на Сатурн, тя мо­же да бъ­де срав­не­на с гъс­то­та­та на на­шия въздух. Човеш- ката фи­зи­чес­ка телесност, ва­ше­то соб­с­т­ве­но тяло, ко­ето вие сте сфор­ми­ра­ли за се­бе си и ко­ето е ви­ди­мо на Слънцето, е про­ник­на­то от етер­но тяло. вие там са­ми­те сте при­над­ле­жа­ли към въз­душ­но­то тяло, как­то на Сатурн - към топ­лин­но­то тяло. Ва­ше­то етер­но тя­ло е би­ло още долу, но ас­т­рал­но­то ви тя­ло и "Аза" са би­ли вклю­че­ни в слън­че­ва­та ат­мос­фе­ра във все­об­що­то ас­т­рал­но тя­ло на Слънцето, и там вие сте въз­дейс­т­ва­ли на на­ми­ра­щи­те се до­лу фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, точ­но как­то се­га по вре­ме на сън, ко­га­то ва­ше­то ас­т­рал­но тя­ло се на­ми­ра от­вън и от там въз­дейс­т­ва вър­ху фи­зи­чес­ко­то и етер­но тяло. Вие сте из­ра­бот­ва­ли в та­зи двой­ка пър­вия за­ро­диш на това, ко­ето днес се явя­ва ор­га­ни на растежа, храносмилане, про­дъл­жа­ва­не на рода. Тези съ­щес­т­ва пре­об­ра­зу­ва­ли за­ро­ди­ши­те на ор­га­ни­те на сетивата, за­ло­же­ни в чо­ве­ка още на Сатурн; ня­кои за­па­зи­ли своя пър­во­на­ча­лен характер, а ня­кои ста­на­ли жле­зи или ор­га­ни на растежа. Всички ор­га­ни на рас­те­жа и про­дъл­жа­ва­не на ро­да всъщ­ност са преобразуваните, об­х­ва­на­ти­те от етер­но­то тя­ло ор­га­ни на сетивата.

Ако вие срав­ни­те тя­ло­то на Слънцето със Сатурновото, то ще от­к­ри­ете оп­ре­де­ле­ни различия. Сатурн е бил още един вид от­ра­зя­ва­ща повърх- ност, той от­ра­зя­вал от се­бе си всичко, ко­ето получавал,- вкус, мирис,

Неговото тяло, про­ник­на­то от етер­но­то тяло, пра­ви­ло същото, ко­ето пра­ви днес рас­те­ни­ето със слън­че­ва­та светлина: то въз­п­ри­ема слън­че­ва­та светлина, про­ник­ва се от нея, а след то­ва я отдава. Ако пос­та­вим рас­те­ние на тъмно, то за­губ­ва цве­та си и увяхва. Без свет­ли­на - ня­ма зе­лен цвят. Така е би­ло с ва­ши­те соб­с­т­ве­ни те­ла на Слънцето: те се про­ник­ва­ли от светлината, но и от дру­ги­те съставки, и как­то рас­те­ни­ето от­ра­зя­ва светлината, по­лу­ча­вай­ки си­ла от него, точ­но та­ка и Слънцето ня­ко­га от­ра­зя­ва­ло светлината, пре­ра­бот­вай­ки я вът­ре в се­бе си. Но то се про­ник­ва­ло не са­мо от светлината, а и от вкус, мирис, топ­ли­на и т.н., а след то­ва из­лъч­ва­ло всич­ко то­ва обратно.

За то­ва и ва­ши­те соб­с­т­ве­ни те­ла са би­ли на Слънцето в рас­ти­тел­но със- тояние. Те из­г­леж­да­ли не така, как­то рас­те­ни­ята в на­шия смисъл, по­не­же те­зи последните, са се об­ра­зу­ва­ли ед­ва на Земята. Това, ко­ето вие но­си­те в се­бе си днес,- жлезите, органите, ко­ито се на­ри­чат ор­га­ни на рас­те­жа и размножаването,- то­ва е би­ло на са­мо­то Слънце, по­доб­но го­ри­те и ска­ли­те на на­ша­та Земя. Вие сте ра­бо­ти­ли над тях, как­то днес се тру- дят, съз­да­вай­ки не го­ля­ма градина. Слънцето от­ра­зя­ва­ло със­та­вя­що­то ми­ро­во­то пространство. То си­я­ело във ве­ли­ко­леп­ни цветове. От не­го из­ли­за­ли прек­рас­ни звуци, от не­го се раз­на­ся­ли чу­дес­ни аромати. Старото Слънце е би­ло в то­ва прос­т­ран­с­т­во уди­ви­тел­но същество. Хората на Слънцето ра­бо­ти­ли то­га­ва над сво­ите тела, ка­то ня­кои същества, нап­ри­мер коралите, ра­бо­тят от­вън над сво­ите постройки. Това ста­ва­ло под ръ­ко­вод­с­т­во­то на вис­ши същества, по­не­же в ат­мос­фе­ра­та на Слънцето има­ло та­ки­ва вис­ши същества.

Трябва спе­ци­ал­но да се спрем на те­зи същества, ко­ито през то­ва вре­ме са би­ли на сте­пен на раз­ви­тие на днеш­ни­те хора. На Сатурн има­ме ду­хо­ве на Егоизма, ко­ито се на­ми­рат на та­зи степен, и вну­ша­ва­ли на хо­ра­та ду­ха на сво­бо­да­та и на самостоятелността. На Слънцето са се на­ми­ра­ли и дру­ги същества, чи­ито нисш прин­цип бил не "Аза", а ас­т­рал­но­то тяло. Те се със­то­яли от ас­т­рал­но­то тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, ос­ми принцип, кой­то се на­ри­ча в хрис­ти­ян­с­ка­та езо­те­ри­ка Свети-Дух, и накрая, де­ве­ти прин­цип - Син, или "Словото" в сми­съ­ла на Еван- гелието на Йоан. Все още в тях не се е съ­дър­жал де­се­ти принцип, за­то­ва на­й-­до­лу при тях би­ло ас­т­рал­но­то тяло. Такива би­ли духовете, ко­ито ра­бо­ти­ли на Слънцето те во­ди­ха ця­ла­та ас­т­рал­на работа. Те се раз­ли­ча­ва­ли от днеш­ния чо­век с това, че чо­ве­кът ди­ша въздух, до­кол­ко­то Земята е об­к­ръ­же­на от въздух, а те ди­ша­ли топлина, или огън.

Така, ние има­ме ра­бо­та на Слънцето със слън­че­во­то тяло,- ка­то тя­ло на слън­че­ва­та планета,- с ду­хо­ве на сте­пен "Аз", ко­ито са ог­не­ни духове, и с уп­ра­ви­те­ля на то­ва Слънце, на­й-­ви­со­ко раз­ви­тия слън­чев дух, Хри- стос. Когато Земята ста­на­ла Луна, той се раз­вил още по-нагоре, но пре­би­ва­вал на Луната. Когато Земята ста­на­ла Земя, Той при­до­бил вис­ша сте­пен на раз­ви­тие и пре­би­ва­вал за­ед­но със Земята, съ­еди­ня­вай­ки се с нея след Мистерията на Голгота. Този дух пред­с­тав­ля­ва вис­шия пла­не­та­рен дух на Земята. Земята днес - е Неговото тяло, как­то пре­ди не­го­во тя­ло би­ло Слънцето. За то­ва тряб­ва бук­вал­но да се раз­бе­рат ду­ми­те на Йоан: "кой­то яде Моя хляб Ме тъп­че с кра­ка­та си". Понеже Земята - то­ва е тя­ло­то на Христово, и ко­га­то хората, ко­ито ядат хляб, взет от тя­ло­то на Земята, хо­дят по Земята, те тъп­чат с кра­ка тя­ло­то Христово. Разби- райте те­зи ду­ми на­пъл­но буквално, как­то и въ­об­ще след­ва да се въз­п­ри­емат бук­вал­но всич­ки ре­ли­ги­оз­ни свидетелства. Само от­на­ча­ло тряб­ва да се знае, как­во е ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на та­зи буква, а след то­ва ве­че да се тър­си духа.

Сега има още едно. Вътре в та­зи слън­че­ва ма­са не всич­ки съ­щес­т­ва са дос­тиг­на­ли до то­зи ста­дий на развитие, за кой­то аз говорих. Някои ос­та­на­ли на сте­пен фа­за на Сатурн. Те не мог­ли да при­емат в се­бе си, това, ко­ето се из­лъч­ва­ло в кос­ми­чес­ко­то пространство, а след то­ва да го из­п­ра­ти обратно. Те би­ли при­ну­де­ни да из­п­ра­щат всич­ко то­ва об­рат­но
веднага, без да се про­ник­нат с него. За то­ва на Слънцето те би­ли един вид тъм­ни съставки, не­що спо­соб­но да из­лъч­ва своя соб­с­т­ве­на светлина. И би­вай­ки вклю­че­ни в слън­че­ва­та маса, об­к­ръ­же­ни от ма­са­та из­лъч­ва­ща своя соб­с­т­ве­на светлина, то се ока­за­ли тъм­ни места. По та­зи при­чи­на ние тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме те­зи мес­та на Слънцето, ко­ито из­лъч­ва­ли въз­п­ри­ема­но­то от тях в космоса, и онези, ко­ито ни­що не мо­же­ли да из­лъч­ват в слън­че­ва­та маса, те ни­що но­во не са на­учи­ли на Сатурн. Както в чо­веш­ко­то тя­ло не нав­ся­къ­де има жле­зи и ор­га­ни на растеж, а е про­ни­за­но от мър­т­ви включвания, точ­но та­ка и Слънцето би­ло про­ни­за­но от та­ки­ва тъм­ни включвания.

Нашето се­гаш­но Слънце - е по­то­мък на ста­ра­та слън­че­ва ма­са на Земята. То из­т­ръг­на­ло от се­бе си Луната и Земята, за­паз­вай­ки най-доброто. Ос- татъците от Сатурн, ко­ито ос­та­на­ли в то­га­ваш­на­та слън­че­ва маса, се за­па­зи­ли на днеш­но­то Слънце под фор­ма­та на та­ка на­ре­че­ни­те слън­че­ви петна. Това са пос­лед­ни­те ру­ди­мен­ти на Сатурн, ос­та­на­ли в све­те­ща­та слън­че­ва ма­са под фор­ма­та на тъм­ни включвания. Нашата окул­т­на мъд­рост раз­к­ри­ва скри­ти­те ду­хов­ни из­точ­ни­ци на фи­зи­чес­ки явления. Физи- ческата на­ука кон­с­та­ти­ра в сво­ите дис­цип­ли­ни - ас­т­ро­но­мия и фи­зи­ка - на­ли­чи­ето на пет­на на Слънцето, на ду­хов­ни­те при­чи­ни за то­ва яв­ле­ние - са в ру­ди­мен­ти­те на Сатурн.

Да се за­пи­та­ме сега: как­ви царства, как­ви све­то­ве има­ло на Сатурн? Са- мо ед­но царство, пос­лед­ни­те ру­ди­мен­ти на ко­ето се съх­ра­ни­ли в днеш­ния минерал. Ако ние го­во­рим за "преминаване" на чо­ве­ка през ми­не­рал­но­то царство, то не тряб­ва да мис­лим за днеш­ни­те минерали. Следва пос­лед­ни­те ос­та­тъ­ци на са­тур­но­вия ми­не­рал да се виж­да в на­ши­те очи, уши и дру­ги­те се­тив­ни органи. Това е най-физическото, най- ми­не­рал­но­то в нас. Устройството на очи­те е по­доб­но на фи­зи­чес­ки ин­с­т­ру­мент и ос­та­ва в не­из­ме­нен вид дъл­го вре­ме след смър­т­та на човека.

Единственото цар­с­т­во на Сатурн пре­ми­на­ва на Слънцето към един вид рас­ти­тел­но съществуване. Тялото на чо­ве­ка рас­те тук, пред нас, ка­то растение. Това, ко­ето ос­та­на­ло ка­то са­тур­но­во царство, е един вид ми­не­рал­но­то цар­с­т­во на Слънцето. То има вид на за­ли­не­ли ор­га­ни на цар- ствата, ко­ито не ус­пе­ли да дос­тиг­нат сво­ята цел. Но всич­ки те­зи съ­щес­т­ва на Слънцето, как­ви­то би­ли чо­веш­ки­те те­ла в про­це­са на създаване, още не при­те­жа­ва­ли нер­в­на система. Едва на Луната ас­т­рал­но­то тя­ло тряб­ва­ло да я да­де на човека. Рас­те­ни­ята съ­що не при­те­жа­ват нер­в­на сис­те­ма и за то­ва не мо­гат да усещат. Когато им при­пис­ват спо­соб­нос­т­та да усещат, то­ва не е вярно.

Но ас­т­рал­ни­те те­ла - осо­бе­но тези, ко­ито про­из­хож­да­ли от ду­хо­ве­те на Огъня,- из­п­ра­ща­ли ня­ка­къв по­ток в това, ко­ето се със­то­яло до­лу от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Тези по­то­ци свет­ли­на се раз­п­ре­де­ли­ли дър-
вовидно. Последните ру­ди­мен­ти на те­зи вливания, има­щи мяс­то на Слънцето, а по­-къс­но се сгъс­ти­ли и при­до­би­ли външ­на форма, се явя­ват органа, кой­то се на­ри­ча слън­чев сплит. Това е последния уп­лът­нен от­г­лас на пре­диш­ни­те лъчения, ко­ито би­ли на Слънцето и след то­ва ста­на­ли плът­на субстанция. От тук и име­то - слън­чев сплит /plexus solaris/. Вие тряб­ва да си пред­с­та­ви­те ва­ши­те те­ла на Слънцето така, ка­то че ли в тях от­го­ре про­ник­ва­ли лъ­чи от светлина, спли­тай­ки се дървовидно. Така то­ва Слънце се изоб­ра­зя­ва под фор­ма­та на без­б­рой разклонения, ко­ито има в слън­че­вия сплит на човека. Те­зи раз­к­ло­не­ния в нем­с­ка­та ми­то­ло­гия се изоб­ра­зя­ва­ли под фор­ма­та на ми­ро­вия ясен, който, впро­чем има и дру­ги значения.

След то­ва Слънцето пре­ми­на­ло в със­то­яние на сън и се пре­вър­на­ло в това, ко­ето ние на­ри­ча­ме Луна в окул­тен смисъл. Тук има­ме ра­бо­та с тре­то­то въп­лъ­ще­ние на Земята, в ко­ето от­но­во ще от­к­ри­ем цен­т­ра­лен дух-управител. Както вис­ши­ят уп­ра­ви­тел на Сатурн, ду­хът на Аза се явя­вал под фор­ма­та на Бог-Отец, а вис­шия управител, вис­шия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог - под фор­ма­та на Христос, та­ка уп­ра­ви­те­лят на лун­но­то въп­лъ­ще­ние на Земята се явя­ва под фор­ма­та на Светия Дух. Неговото войнство, ко­ето хрис­ти­ян­с­ка­та езо­те­ри­ка на­ри­ча вес­ти­те­ли на Бога, Ангелите.

И така, ние за­вър­ших­ме раз­го­во­ра за два­та дни на Сътворението, ко­ито на езо­те­ри­чен език се на­ри­чат dies saturui /де­ня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях след­ва dias lunae - ден на Луната. Хората ви­на­ги са съзнавали, че под то­ва се раз­би­ра во­де­ща­та си­ла на бо­го­ве­те на Сатурн, Слънцето и Луната.

Думата "dies" - ден - и "deus" - бог - имат общ произход, та­ка че dies мо­же да се пре­ве­де не са­мо ка­то "ден", но и ка­то "бог". Може да се ка­же вмес­то dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при то­ва, то­ва да се има в пред­вид и Духа на Христос.