Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Днес ние ще раз­г­ле­да­ме чо­ве­ка в със­то­яние на бо­дър­с­т­ву­ва­не тук, във фи­зи­чес­кия свят, на сън и та­ка на­ре­че­на­та смърт. Бодърствуващото със­то­яние все­ки го знае от своя соб­с­т­вен опит.

Когато чо­ве­кът се по­та­пя в сън, то от фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло се от­де­лят ас­т­рал­но­то тя­ло и чо­веш­кия "Аз" и та­зи работата, ко­ято то­зи "Аз" е из­вър­шил в ас­т­рал­но­то тяло. Ако вие яс­но­вид­с­ки съ­зер­ца­ва­те спя­щия човек, то пред вас, в лег­ло­то ле­жат фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тела. Тези две на­ча­ла се ос­та­ват в съ­що­то съотношение, как­то обикновено, до­ка­то през то­ва вре­ме ас­т­рал­но­то тя­ло из­веж­да всичко, ко­ето при­над­ле­жи към по­-вис­ши­те начала, та­ка че яс­но­виж­да­щия мо­же да наблюдава, как при зас­пи­ва­не ас­т­рал­но­то тя­ло из­ли­за от дру­ги­те две те­ла ка­то ня­как­ва свет- лина. Ако още по­-точ­но тряб­ва да опи­шем то­ва състояние, тряб­ва да се каже, че ас­т­рал­но­то тя­ло на съв­ре­мен­ния чо­век е раз­ч­ле­не­но от раз­лич­ни­те те­че­ния и свет­лин­ни сияния, и ако ги об­х­ва­нем изцяло, то ще се виж­дат две ска­че­ни ед­на с дру­га спирали, от ко­ито ед­на­та оти­ва във фи­зи­чес­ко­то тяло, а другата, ка­то опаш­ка на ко­ме­та се прос­ти­ра в космоса. Тези две опаш­ки на ас­т­рал­но­то тя­ло ста­ват по­-с­ко­ро не­раз­ли­чи­ми в сво­ето да­леч­но разпространение, и това, ко­ето остава, на­пом­ня фор­ма­та на яйце. Когато чо­ве­кът се пробужда, оти­ва­ща­та в кос­мо­са опаш­ка се изгубва, и всич­ко ка­то ця­ло от­но­во вли­за в етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло.

Между бо­дър­с­т­ву­ва­не­то и съ­ня има меж­дин­но със­то­яние - сънуване. Сън със съ­ни­ща има тогава, ко­га­то ас­т­рал­но­то тя­ло ве­че на­пъл­но е из­гу­би­ло връз­ка с фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то да би из­в­ляк­ло сво­ите пи­пал­ца от фи­зи­чес­ко­то тяло,- но още е свър­за­но с етер­но­то тяло. Тогава в по­лез­ре­ни­ето на чо­ве­ка пре­ми­на­ват картините, ко­ито ние на­ри­ча­ме сънища. Това е обек­тив­но меж­дин­но състояние, до­кол­ко­то ас­т­рал­но­то тя­ло на­пъл­но се е от­де­ли­ло от физическото, но още е свър­за­но по ня­ка­къв на­чин с етер­но­то тяло.

И така, спя­щи­ят чо­век жи­вее в сво­ето ас­т­рал­но тя­ло из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но тела. Това, че чо­ве­кът тряб­ва да се по­то­пи в та­къв сън, има дъл­бо­ко ос­но­ва­ние в ця­ла­та природа. Вие не тряб­ва да си въобразявате, че ас­т­рал­но­то тяло, на­ми­рай­ки се през нощ­та по вре­ме на съ­ня из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но тела, без­дейс­т­ва и не из­вър­ш­ва ни­как­ва работа. Когато през де­ня ас­т­рал­но­то тя­ло се на­ми­ра във фи­зи­чес­ко­то и етер­но тела, на не­го му въз­дейс­т­ват вли­яни­ята на външ­ния свят, ко­ито чо­век по­лу­ча­ва бла­го­да­ре­ние на соб­с­т­ве­на­та си дейност вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, бла­го­да­ре­ние на сво­ите чув­с­т­ве­ни впечатления, бла­го­да­ре­ние на сво­ята дейност във външ­ния свят. Всички те­зи чув­с­т­ва и усещания, ко­ито по­лу­ча­ва чо- век, всичко, ко­ето му въз­дейс­т­ва отвън, дос­ти­га не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. Това и е дейс­т­ви­тел­но усе­ща­ща­та и мис­ле­ща­та част на човека, а фи­зи­чес­ко­то тя­ло и това, ко­ето се на­ми­ра в етер­но­то тяло, се явя­ва са­мо не­-­
гови посредници, не­го­ви средства. Всичко, ко­ето мис­лим и же­ла­ем се на­ми­ра в ас­т­рал­но­то тяло. По вре­ме на днев­на­та дейност на чо­ве­ка във външ­ния свят ас­т­рал­но­то тя­ло пос­то­ян­но по­лу­ча­ва впе­чат­ле­ния от външ­ния свят. От дру­га страна, ние помним, че ас­т­рал­но­то тя­ло се явя­ва дейс­т­ви­тел­ния стро­ител на етер­но­то и фи­зи­чес­ко тела. Подобно ка­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло е застинало, втвър­де­но етер­но тяло, точ­но та­ка всич- ко, ко­ето те­че и дейс­т­ва в етер­но­то тяло, се е ро­ди­ло от ас­т­рал­но­то тяло.

Откъде се е ро­ди­ло са­мо­то ас­т­рал­но тяло? То се е ро­ди­ло от все­об­щия ас­т­ра­лен организъм, кой­то пре­диз­вик­ва це­ли­ят от­на­сящ се към нас Кос- мос. Ако ви е не­об­хо­ди­мо сравнение, за да си пред­с­та­ви­те от­но­ше­ни­ето на мал­ка­та час­ти­ца ас­т­рал­на материя, съ­дър­жа­ща се във ва­ше­то ас­т­рал­но тяло, към це­лия ог­ро­мен ас­т­ра­лен свят, на кой­то се лю­лее и от кой­то са се ро­ди­ли всич­ки хора, животни, растения, минерали, а съ­що и плане- тите, ако вие ис­ка­те да си пред­с­та­ви­те от­но­ше­ни­ето на ас­т­рал­но­то тя­ло към ас­т­рал­ния организъм, пред­с­та­ве­те си кап­ка теч­ност в съд. Както на­пъл­но ес­тес­т­ве­но кап­ка­та про­из­хож­да от течността, на­ми­ра­ща се в съда, та­ка и това, ко­ето се на­ми­ра в ас­т­рал­но­то тяло, е пре­би­ва­ва­ло ня­ко­га в це­лия ас­т­ра­лен свят на Космоса. То се е от­де­ли­ло от тук и е вляз­ло в етер­но­то и фи­зи­чес­ко тяло, бла­го­да­ре­ние на ко­ето и се е обособило, по­доб­но кап­ка­та в съда.

Докато ас­т­рал­но­то тя­ло пре­би­ва­ва в ло­но­то на все­об­що­то ас­т­рал­но тяло, то по­лу­ча­ва сво­ите закони, сво­ите впе­чат­ле­ния от то­ва кос­ми­чес­ко тяло, жи­вя­ло е вът­ре в него след ка­то ас­т­рал­но­то тя­ло се е отделило, то е пре­дос­та­ве­но по вре­ме на бо­дър­с­т­ву­ва­не­то на впечатленията, ко­ито по­лу­ча­ва от фи­зи­чес­кия свят. По то­зи начин, на ас­т­рал­но­то тя­ло се на­ла­га да раз­де­ля сво­ята при­ро­да меж­ду впечатленията, по­лу­че­ни още от кос­ми­чес­ко­то тяло, и тези, ко­ито то по­лу­ча­ва се­га отвън, чрез та­зи дейност, ко­ято му е пред­наз­на­че­на във фи­зи­чес­кия свят. Тези две стра­ни съз­да­ват хармонията, ко­га­то чо­век сти­га до це­ли­те на сво­ето зем­но развитие. Се- га то­ва не е така, те­зи две вли­яния не са в съзвучие.

И та­ка ас­т­рал­но­то тя­ло е стро­ител на етер­но­то тя­ло и по то­зи на­чин се явя­ва посредник, до­кол­ко­то етер­но­то строи фи­зи­чес­ко­то - съ­що та­ка е и стро­ител на физическото. Всичко, ко­ето постепенно, с те­че­ние на вре­ме­то съз­да­ва ас­т­рал­но­то тя­ло се е ро­ди­ло от ве­ли­ко­то кос­мич­но ас­т­рал­но море. Благодарение на това, че от то­ва ас­т­рал­но мо­ре е из­ляз­ла са­мо хармония, са­мо здра­ва закономерност, стро­ежа чрез ас­т­рал­но­то тя­ло на етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то те­ла се явя­ва по­на­ча­ло здрав, хармоничен. Но влиянията, ко­ито по­лу­ча­ва ас­т­рал­но­то тя­ло отвън, от фи­зи­чес­кия свят и ко­ито вре­дят на не­го­ва­та пър­вич­но съз­да­де­на хармония, съз­да­ват във фи­зи­чес­ко­то тя­ло всич­ки­те те­зи недъзи, с ко­ито се сблъс­к­ва съв­ре­мен­ния човек.

Сега да оти­дем към бра­та на съня, смъртта, и да изясним, как­во е със­то­яни­ето на чо­век след смъртта. Мъртвият чо­век се раз­ли­ча­ва от спя­щи­ят с това, че при мър­т­ви­ят етер­но­то тя­ло из­ли­за за­ед­но с ас­т­рал­но­то тяло, та­ка че тук, във фи­зи­чес­кия свят, ос­та­ва са­мо фи­зи­чес­ко­то тяло. Това из­ли­за­не на етер­но­то тяло от фи­зи­чес­ко­то при чо­ве­ка не се случ­ва ни­ко­га от раж­да­не­то до смър­т­та му, ако той не пре­ми­на­ва през оп­ре­де­ле­ни със­то­яния на посвещение.

Важен мо­мент за ум­ре­ли­ят чо­век е този, не­пос­ред­с­т­ве­но след­ва­щия след смъртта. Той про­дъл­жа­ва дъл­го вре­ме - часове, до­ри дни. В то­ва със­то­яние пред ду­шев­ния пог­лед на по­чи­на­лия преминават, ка­то на ог­ро­мен ек­ран спомените, це­лия не­гов жи­вот в пос­лед­но­то му въплъщение. Това ста­ва след смър­т­та с все­ки човек. Своеобразието на то­зи ек­ран във вида, в кой­то се явя­ват на чо­ве­ка не­пос­ред­с­т­ве­но след не­го­ва­та смърт се със­тои в следното: на не­го ка­то из­т­ри­ти са всич­ки преживявания, ко­ито су­бек­тив­но е усе­щал чо­век по своя жиз­нен път. Всичките наши, на­й-­раз­лич­ни пре­жи­вя­ва­ния би­ват свър­за­ни с чув­с­т­во­то на радост, болка, ду­ше­вен по­дем и печал. Нашето външ­но съ­зер­ца­ние ви­на­ги е би­ло съ­еди­не­но с вът­реш­ния живот. Всич­ки ра­дос­ти и огорчения, ко­ито са би­ли свър­за­ни с кар­ти­на­та на живота, при спо­ме­ни­те след смър­т­та отсъстват. На то­зи ек­ран чо­ве­кът съ­зер­ца­ва тол­ко­ва обективно, как­то гле­да кар­ти­на­та в музея. Ако на кар­ти­на­та е изоб­ра­зен печален, из­пъл­нен с мъ­ка чо­век ние
гле­да­ме на не­го съ­що обективно. Ние мо­же да съ­чув­с­т­ва­ме на не­го­ва­та скръб, но болката, ко­ято из­пит­ва то­зи чо­век не усещаме. Така е и с кар­ти­на­та от то­зи екран, кой­то ние съ­зер­ца­ва­ме вед­на­га след смъртта: той се раз­г­ръ­ща пред нас, и в по­ра­зи­тел­ни ма­кар и мно­го кратки, про­меж­ду­тъ­ци от вре­ме ние виж­да­ме всичко, ко­ето се е слу­чи­ло с нас в жи­во­та чак до на­й-­мал­ки подробности.

Като правило, от­де­ля­не­то на фи­зи­чес­ко­то тя­ло от етер­но­то във жи­во­та обик­но­ве­но на­ми­ра мяс­то са­мо при посветените. И все пак има та­ки­ва мигове, ко­га­то етер­но­то тя­ло ко­ето ряз­ко се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то тяло. Това се случва, ако чо­век из­пи­та дъл­бок стрес - например, ко­га­то па­да от­ви­со­ко или потъва. Силният шок пра­ви в та­ки­ва мо­мен­ти и въз­мож­но сво­е­об­раз­но от­де­ля­не на етер­но­то тя­ло от физическото. Като пос­лед­с­т­вие на то­ва в та­ки­ва ми­го­ве це­ли­ят пре­ди­шен жи­вот зас­та­ва ка­то спо­мен пред ду­шев­ния пог­лед на човека. Тук има­ме мал­ка ана­ло­гия с това, ко­ето ста­ва след смъртта.

Случва се и час­тич­но от­де­ля­не на етер­но­то тя­ло от физическото, ко­га­то ня­кой ор­ган отича. Ако, например, ко­га­то из­т­ръп­ва ръката, яс­но­виж­да­щи­ят мо­же да наблюдава, как етер­на­та част, съ­от­ветс­т­ву­ва­ща на ръката, увис­ва ка­то ръкавица. По съ­щия на­чин "увисва" час­ти­те на етер­ния мозък, ко­га­то чо­век е под хипноза. От това, че етер­но­то тя­ло дейс­т­ва с фи­зи­чес­ки дреб­нич­ки иглички, в из­т­ръп­на­лия член въз­ник­ва чув­с­т­во на бодежи.

След из­ти­ча­не на времето, ко­га­то етер­но­то тя­ло ос­та­ва свър­за­но с аст- ралното, при това, че те за­ед­но са се от­де­ли­ли от физическото, нас­тъп­ва момент, ко­га­то ас­т­рал­но­то тя­ло за­ед­но с всичко, ко­ето със­та­вят вис­ши­те членове, се от­де­ля и от етер­но­то тяло. Когато се от­де­ли етер­но­то тяло, то­зи ек­ран на спо­ме­ни­те угасва. Но в чо­ве­ка ос­та­ва не­що от това, не всич­ко се изгубва. Това, ко­ето би мог­ло да се на­ре­че етерна, или жиз­не­на суб­с­тан­ция се раз­т­ва­ря в ми­ро­вия етер, но ос­та­ва ед­на есенция, ко­ято ве­че не на­пус­ка чо­ве­ка в не­го­вия по­-на­та­тъ­шен жиз­нен път. Човекът взе­ма със се­бе си ка­то един вид ек­с­т­ракт от ек­ра­на на своя зе­мен жи­вот и го пре­на­ся в след­ва­що­то прераждане, до­ри и ако пос­ле той да не мо­же да си спом­ни за това. Това, ко­ето се об­ра­зу­ва от то­зи ек­с­т­ракт на споме- ните, кон­к­рет­но­-ре­ал­но се на­ри­ча при­чин­но тяло. Всеки зе­мен жи­вот до­ба­вя но­ва стра­ни­ца в кни­га­та на живота. Това уве­ли­ча­ва жиз­не­на­та есен­ция и спо­соб­с­т­ва за това,- са­мо ако ми­на­ли­те жи­во­ти са би­ли пло­дот­вор­ни - след­ва­щи­ят жи­вот да се раз­вие по съ­от­ве­тен начин. Тук е при­чи­на­та за това, че чо­веш­ки­ят жи­вот мо­же да бъ­де бо­гат или бе­ден на таланти, спо­соб­нос­ти и т.н.

За да раз­бе­рем жи­во­та на ас­т­рал­но­то тя­ло след не­го­во­то от­де­ля­не на етер­но­то тяло, тряб­ва да раз­г­ле­да­ме ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят. Във
фи­зи­чес­ко­то тя­ло имен­но ас­т­рал­но­то тя­ло е тава, ко­ето се радва, стра­да удов­лет­во­ря­ва сво­ите мечти, вле­че­ния и желания, с по­мощ­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. След смъртта, ас­т­рал­но­то тя­ло се ли­ша­ва от то­зи инстру- мент. Любителят на вкус­но­то яде­не не мо­же по­ве­че да удов­лет­во­ря­ва сво­ята страст към вкус­на­та храна, по­не­же се­га той ня­ма език, от­нет му е за­ед­но с фи­зи­чес­ко­то тяло. Но желанията, на чо­ве­ка остават, по­не­же е свър­за­но с ас­т­рал­но­то тяло, и в то­ва е при­чи­на­та за из­га­ря­ща­та жажда, ко­ято из­пит­ва чо­ве­ка в Камалока. "Кама" оз­на­ча­ва "желание", "лока" оз­на­ча­ва "място", но в дейс­т­ви­тел­ност то­ва не е място, а е състояние.

Което още през пе­ри­ода на фи­зи­чес­кия жи­вот е "надраснало" сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, то­ва сък­ра­ща­ва вре­ме­то на сво­ята Камалока. Истинското над­рас­т­ва­не ста­ва тогава, ко­га­то ние се въз­хи­ща­ва­ме на прек­рас­ни­те предмет, на хармонията. Това още тук на Земята ни из­веж­да от чув­с­т­ве­ния свят. чув­с­т­ве­но­-ма­те­ри­ал­но­то из­кус­т­во ни во­ди към това, че със­то­яни­ето "Камалока" пре­ми­на­ва по-трудно, а ду­хов­но­то изкуство, обрат- но, об­лек­ча­ва състоянието. Всяко благородно, про­ник­на­то от ду­ха же­ла­ние сък­ра­ща­ва Камалока. За то­ва ние още тук тряб­ва да от­вик­ва­ме от те­зи же­ла­ния и мечти, ко­ито мо­гат да бъ­дат удов­лет­во­ре­ни са­мо с по­мощ­та на чув­с­т­ве­но­то оръдие. Времето на Камалока - е имен­но вре­ме­то на от­вик­ва­не от чув­с­т­ве­ни­те же­ла­ния и влечения. Това вре­ме приб­ли­зи­тел­но про­дъл­жа­ва ед­на тре­та от чо­веш­кия живот. Има не­що не­обик­но­ве­но в пре­жи­вя­ва­не­то на то­ва време. Ако вед­на­га след смър­т­та пред не­го се е по­яви­ла кар­ти­на ли­ше­на от ра­дост и страдания, то се­га той дейс­т­ви­тел­но чув­с­т­ва всич­ки­те ра­дос­ти и стра­да­ния още веднъж, при ко­ето на об- ратно, т.е. всич­ки ра­дос­ти и страдания, ко­ито е при­чи­нил на дру­ги­те хора, тряб­ва то­зи път да ги из­пи­та сам. Това не е свър­за­но със за­ко­на на Кармата.

Обратното из­жи­вя­ва­не за­поч­ва от пос­лед­но­то съ­би­тие пре­ди смър­т­та и с ут­ро­ена бър­зи­на вър­ви об­рат­но на­зад към мо­мен­та на раждане. Когато чо­ве­кът дос­ти­га в сво­ите спо­ме­ни да то­зи момент, та­зи част от ас­т­рал­но­то тяло, над ко­ято е ра­бо­тил и ко­ято е пре­об­ра­зе­на от "Аза", се при­об­ща­ва към при­чин­но­то тяло, а всич­ко това, ко­ето чо­ве­кът не е обработил, от­па­да ка­то сян­ка или привидение. Това е ас­т­рал­ни­ят труп на човека. Сега чо­ве­кът се е ос­во­бо­дил от физическият, етерният, съ­що та­ка от ас­т­рал­ни­ят трупове. От се­га на­та­тък той за­поч­ва да пре­жи­вя­ва но­во състоя- ние, със­то­яни­ето Девакан. Девакан - е око­ло нас, така, как­то и ас­т­рал­ния свят.

Когато чо­ве­кът е пре­жи­вя­вал своя жи­вот об­рат­но на­зад от смър­т­та към детството, ко­га­то по то­зи на­чин се ос­во­бож­да­ва от три­те трупа, той дос­ти­га до то­ва състояние, ко­ето Библията тайн­с­т­ве­но по­соч­ва с думите: "...ако­.­.­.­.­.­.­.не ста­не­те ка­то децата, ня­ма да вле­зе­те в Царството Небесно".

Сега тряб­ва да опи­шем све­та на Девакан. Този свят е та­ка раз­но­об­ра­зен и съ­що та­ка раз­де­лен на мно­жес­т­во със­тав­ля­ва­щи го, как­то и нашият. Както при нас във фи­зи­чес­кия свят има континенти, во­да об­ли­ва­ща сушата, след то­ва въздух, и ос­вен това, мно­го по­-фи­ни състояния, та­ка и в ду­хов­но­то царство, в Девакан, има по­доб­ни деления. По ана­ло­гия на отношенията, съ­щес­т­ву­ва­щи на земята, на те­зи неща, ко­ито ние от­к­ри­ва­ме в Девакан, им са да­де­ни по­доб­ни имена.

Преди всич­ко там има област, ко­ято мо­же да се срав­ни с фи­зи­чес­ка­та суша. Това е кон­ти­нен­тал­на­та об­ласт на Девакан. Там във вид на ду­хов­ни съ­щес­т­ва от­к­ри­ва­ме всичко, ко­ето тук, на Земята се явя­ва физически. Да си представим, например, фи­зи­чес­ки­ят човек. Деваканното съ­зер­ца­ние пред­с­тав­ля­ва това: всичко, ко­ето е въз­п­ри­ето с фи­зи­чес­ки­те чувства, изчезва, пос­ле не­що из­бух­ва там, къ­де­то от фи­зи­чес­ки­ят чо­век ня­ма нищо. Около чо­ве­ка се по­явя­ва бля­сък и светене. В центъра, къ­де­то се на­ми­ра фи­зи­чес­ко­то тяло, ос­та­ва праз­но пространство, как­то сян­ка­та на фигура, пъ­лен негатив. Животното и човека, съ­зер­ца­ва­ни по то­зи начин, се пред­с­та­вят ка­то негативи. Всичките фи­зи­чес­ки об­ра­зо­ва­ния там го­ре се явя­ват ка­то оп­ре­де­ле­ни праобрази.

Втората област, която, все пак не се раз­ли­ча­ва от пър­ва­та ка­то но­ва сте­пен е морската, или оке­ан­с­ка­та об­ласт на Девакан. Девакан нап­ра­во та­ка е про­ни­зан от пра­вил­ни те­че­ния не от вода, а от ед­на сво­е­об­раз­на суб- станция. По своя цвят тя е срав­ни­ма с то­ку­-що от­во­ри­ло се нап­ро­лет цвет­че на праскова. Това, ко­ето струи по це­лия Девакан, е течен, те­чащ живот. Всичко, ко­ето тук до­лу е раз­де­ле­но меж­ду от­дел­ни­те хо­ра и жи- вотни, там го­ре при­със­т­ва ка­то ня­как­ва стихия, по­доб­но на водата. Това мо­же да се срав­ни с раз­п­ре­де­ле­ни­ето на кръв­та по чо­веш­ко­то тяло.

Трета об­ласт мо­же да се оха­рак­те­ри­зи­ра най-добре, ако се каже, че в нея в ка­чес­т­во­то на външ­ния свят, при­със­т­ва всичко, ко­ето жи­вее тук вът­ре в съ­щес­т­ва­та - всич­ки­те тех­ни изживявания, чувства, ра­дост и мъка, ща- с­тие и болка. Например, на Земята ста­ва сражение. Оръдия, оръ­жия и т.н. - всич­ко то­ва при­със­т­ва на фи­зи­чес­ки план. Но в ду­ша­та на учас­т­ва­щи­те в сра­же­ни­ето при­със­т­ва вза­им­но чув­с­т­во на мъст, болка, страсти. Две войс­ки си про­ти­вос­то­ят ед­на на дру­га об­зе­ти от ма­са­та по­ляр­ни страсти. Ако всич­ко то­ва си го пред­с­та­вим ка­то вън­шен из­раз - то­ва е точ­но та­зи картина, ко­ято се пред­с­та­вя на Деваканичен план. Там е вид­но всичко, ко­ето се случ­ва тук, на по­ле­то на битката, ка­то раз­ра­зи­ла се един вид пло­дот­вор­на буря. Това е атмосферата, то­ва е въз­ду­хът на Де- вакан, как­то на­ша­та Земя е об­к­ръ­же­на от въз­душ­на обвивка, та­ка там по­доб­но на ат­мос­фе­ра­та са раз­п­рос­т­ра­не­ни всич­ки те­зи чувства, ко­ито
на­ми­рат мяс­то тук, във фи­зи­чес­кия план, не­за­ви­си­мо от това, про­явя­ват ли се те физически, или не.

Четвъртата об­ласт на Девакан съ­дър­жа пър­вич­ни­те форми, при­чи­ни­те на всич­ко то­ва оригинално, ново, ко­ето е би­ло съз­да­де­но тук, на Земята. Ако се ог­ле­да­ме наоколо, ако ние из­с­лед­ва­ме ста­ва­що­то във фи­зи­чес­кия свят, то ще открием, че на­й-­чес­то вът­реш­ни­те про­це­си би­ват при­чин­но обус­ло­ве­ни отвън. Ние се рад­ва­ме на цве­тен­це­то или на животното, и без цве­те­то или жи­вот­но­то ние не бих­ме из­пи­та­ли та­зи радост. Но има и та­ки­ва процеси, ко­ито не са пре­диз­ви­ка­ни от външ­ни­те причини. Новата мисъл, про­из­ве­де­ни­ето на изкуството, но­ва­та ма­ши­на вна­сят в све­та не­що такова, ко­ето там още не го е имало. Но всич­ки те­зи поп­ри­ща на­ми­рат мяс­то ори­ги­нал­ни­те изпълнения. Ако в све­та не би се вна­ся­ло ни­що ново, чо­ве­чес­т­во­то не би се прид­виж­ва­ло напред. Особено ори­ги­нал­ни­те неща, по­да­ре­ни на све­та от ве­ли­ки­те ху­дож­ни­ци и изобретатели, сто­ят на стъ­па­ло по-горе, от­кол­ко­то вся­ко дру­го са­мо­бит­но действие, до­ри най-незначителното. Важното е, че вът­реш­но се е със­то­яло не­що ново. И до­ри за на­й-­нез­на­чи­тел­ни­те ори­ги­нал­ни действия, в Девакан ве­че при­със­т­ват образците. Всичко то­ва ве­че е би­ло пред­наз­на­че­но там, горе. Нестандартното, ко­ето се из­вър­ш­ва от човека, при­със­т­ва там още пре­ди не­го­во­то раждане.

И така, ние от­к­ри­ва­ме в Девакан че­ти­ри области, на ко­ито на фи­зи­чес­ко ни­во съ­от­ветс­т­ва земята, водата, въз­ду­ха и огъня: кон­ти­нен­тал­на­та об­ласт ка­то твър­да­та ко­ра на Девакан /раз­би­ра се, в ду­хо­вен смисъл/; след то­ва мор­с­ка област, съ­от­ветс­т­ва­ща на на­ши­те океани; въз­душ­на област, къ­де­то те­кат страс­ти­те - тук е и прекрасно, и бурно,- и накрая, това, ко­ето про­ник­ва всичко: све­та на първообразите. Всичките во­ле­ви им­пул­си и ори­ги­нал­ни идеи на съществата, вър­на­ли се във фи­зи­чес­кия свят, тряб­ва да бъ­дат от­на­ча­ло пре­жи­вя­ни и вът­реш­но пре­ми­на­ти в ду­ша­та за това, да мо­же тя да съ­бе­ре но­ви си­ли за нов живот.