Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Ако пред нас има два съ­да с во­да и ние сло­жим в еди­ния от тях раз­то­пе­но топче, во­да­та ще за­ки­пи и ще се нагрее. Да из­ва­дим се­га ме­та­ла и да го сло­жим в дру­гия съд, и во­да­та ве­че ня­ма да ки­пи и да се нагрява. Ако ние вед­на­га бих­ме хвър­ле­ли топ­че­то във вто­рия съд, то и там во­да­та би закипяла, а топ­че­то изстива. Сега ве­че во­да­та ня­ма да кипи, по­не­же топ­че­то ве­че не е го­ре­що - то е из­с­ти­на­ло в пър­вия съд. Така във фи­зи­чес­кия живот, ви­на­ги са свър­за­ни един с друг при­чи­на и следствие. От това, как­во се е слу­чи­ло с пред­ме­та по-рано, зависи, как ще се дър­жи то­зи пред­мет в последствие.

Друг при­мер ни да­ват ня­кои животни, ко­ито пре­сел­ва­не­то им в тъм­ни пе­ще­ри зас­та­ви­ло зри­тел­ни­ят ор­ган да закърнее. При тях веществата, ко­ито до се­га са под­х­ран­ва­ли очите, пре­ми­на­ли в дру­ги час­ти на тялото, защото, тех­ни­те очи ве­че не е не­об­хо­ди­мо да гле­дат нещо. Техните очи, по то­зи начин, деградирали, и във всич­ки след­ва­щи по­ко­ле­ния ще се раж­дат жи­вот­ни с ат­ро­фи­ра­ли очи. Те са­ми са обус­ло­ви­ли об­рат­но­то раз­ви­тие на те­зи ор­га­ни със сво­ето преселение, и съд­ба­та на след­ва­щи­те по­ко­ле­ния е би­ла оп­ре­де­ле­на от това, ко­ето са нап­ра­ви­ли те­зи съ­щес­т­ва в миналото. Те са­ми са под­гот­ви­ли сво­ята по­-на­та­тъш­на съдба.

Подобно пос­то­ян­но се случ­ва и в чо­веш­кия живот. Човекът оп­ре­де­ля сво­ето бъ­де­ще със сво­ето минало, и тъй ка­то със сво­ята на­й-­дъл­бо­ка същ­ност той не е ог­ра­ни­чен от ед­но въплъщение, а пре­ми­на­ва през мно- го, то при­чи­ни­те от об­с­то­ятел­с­т­ва­та в един жи­вот тряб­ва да се тър­сят в ня­кой от ми­на­ли­те животи.

Ние ще раз­г­ле­да­ме веригата, ко­ято мо­же да се раз­бе­ре са­мо в случай, ако ма­кар и мал­ко се взе­ме под вни­ма­ние по­ве­че и пос­ле­до­ва­тел­нос­т­та

на чо­веш­ки­те дела, мис­ли и чувства. В жи­во­та тол­ко­ва чес­то се на­ла­га да слушаме: пра­вил­но­то не мо­же да се взе­ме с мислене.

Под то­ва се подразбира, че мо­же да мис­лиш как­во­то си поискаш, то­ва не при­тес­ня­ва ни­ко­го във външ­ния свят. Тук има ва­жен момент, от­ли­ча­ващ онзи, кой­то дейс­т­ви­тел­но е дви­жим от ду­хов­ни­те импулси, от ма­те­ри­ал­но мис­ле­щи­ят човек.

Материалистът мисли, че при­чи­ня­ва бол­ка на чо­ве­ка ко­го­то е уда­рил с камък, и че из­пъл­не­на­та с ом­ра­за ми­съл не мо­же да при­чи­ни на ближ­ния вреда. Но онзи, кой­то на­ис­ти­на поз­на­ва света, разбира, че от та­ка­ва ми­съл из­хож­дат къ­де по­-сил­ни влияния, или след­с­т­вия от­кол­ко­то ня­ка­къв зах­вър­лен камък. Всичко, ко­ето мис­ли и чув­с­т­ва човек, има сво­ите след­с­т­вия в ас­т­рал­ния свят, и яс­но­виж­да­щи­ят мно­го яс­но мо­же да проследи, как действа, например, ми­съл­та из­пъл­не­на с лю­бов към дру­гия човек, и кол­ко по­-раз­лич­но вли­яе из­пъл­не­на с любов, яс­но­виж­да­щи­ят наблюда- ва, как въз­ник­ва свет­лин­на фор­ма под фор­ма­та на мал­ка чаш­ка на цве- тенце, ко­ято лю­бов­но об­ви­ва със се­бе си ас­т­рал­но­то и етер­но тя­ло на човека, и по то­зи на­чин в тях се вна­ся не­що животворно, да­ря­ва­що бла- женство. Мисълта на не­на­вист обратно, се за­би­ва в ас­т­рал­но­то и етер­но тя­ло по­доб­но на по­ра­зя­ва­ща стрела.

В та­зи об­ласт мо­гат да се нап­ра­вят на­й-­раз­лич­ни наблюдения. В ас­т­рал­ния свят съ­щес­т­ву­ва ог­ром­на раз­ли­ка меж­ду из­каз­ва­не­то на вяр­на и лъж­ли­ва мисъл. Мисълта от­на­ся­ща се към ня­коя вещ се явя­ва истина, до­кол­ко­то тя се съг­ла­су­ва с нея. Да допуснем, че ня­ка­къв факт пре­диз­вик­ва след­с­т­вие във вис­ши­те светове. Някой пре­раз­каз­ва то­зи факт вяр- но, и то­га­ва от раз­каз­ва­ча се из­лъч­ва нагоре, към ви­си­ни­те ас­т­ра­лен образ, кой­то се съ­еди­ня­ва с този, кой­то е про­из­ля­зъл от са­мия факт, и в ре­зул­тат за­ед­но те се усил­ват един друг. Тези под­си­ле­ни фор­ми слу­жат на на­шия ду­хо­вен свят да ста­ва все по­-под­ре­ден и съдържателен, ко­ето ни е и необходимо, ако ние ис­ка­ме чо­ве­чес­т­во­то да се пред­виж­ва на- пред. Ако фак­та се изопачи, та­ка че раз­ка­за за не­го да не съ­от­ветс­т­ва на слу­чи­ло­то се, ко­га­то е измислен, то­га­ва мис­ле­на­та форма, из­ли­за­ща от разказвача, се сблъс­к­ва с формата, из­хож­да­ща от факта, и ста­ва вза­им­но разрушение. Такива ек­с­п­ло­зив­ни разрушения, пре­диз­ви­ка­ни от лъжата, дейс­т­ват подобно, ра­на вър­ху тялото, ра­зяж­да­ща организма. Така лъ­жа­та уби­ва ас­т­рал­ни­те образи, ко­ито са въз­ник­на­ли и тряб­ва да въз­ник­ват и се за­дър­жат или уби­ват по то­зи на­чин ед­на част от прог­ре­сив­но­то развитие. Действително, все­ки го­во­рещ ис­ти­на съ­дейс­т­ва за раз­ви­ти­ето на човечеството, а все­ки лъ­жец го възпрепятства. От тук е окул­т­ния закон: лъ­жа­та от ду­хов­на глед­на точ­ка - то­ва е убийство. Тя не са­мо уби­ва ас­т­рал­ния образ, тя още е и самоубийство. Всеки, кой­то лъже, ста­ва пре­пятс­т­вие за соб­с­т­ве­ния си път. Подобни дейс­т­вия или след­с­т­вия ­
могат да се срещ­нат нав­ся­къ­де в ду­хов­ния свят. И яс­но­виж­да­щи­ят на- блюдава, че всич­ки чув­с­т­ва и мис­ли на хо­ра­та имат сво­ите пос­лед­с­т­вия на ас­т­рал­но ниво.

Всичките нак­лон­нос­ти на човека, не­го­вия тем­пе­ра­мент и пос­то­ян­ни­те ка­чес­т­ва на характера, всич­ко ко­ето той мисли, пос­то­ян­но се из­лъч­ва не са­мо в ас­т­рал­ния свят, но и по­-на­го­ре в све­та на Девакан. Човек с жиз­не­ра­дос­тен тем­пе­ра­мент е източник, цен­тър на оп­ре­де­ле­ни про­це­си в Де- вакан. Човек, кой­то е скло­нен да овес­ва глава, дейс­т­ва по та­къв начин, че по­ра­ди то­ва се уве­ли­ча­ва броя на есен­ци­ята и материята, свър­за­ни с уни­ла­та натура. Така ду­хов­но­то зна­ние ни по­каз­ва че ние не се явя­ва­ме изо­ли­ра­ни същества, и че на­ши­те мис­ли из­вик­ват към жи­вот форми, ко­ито се от­ра­зя­ват в све­та на Девакан и го из­пъл­ват с вся­ка­къв вид суб­с­тан­ция и есенция. Всичките че­ти­ри об­лас­ти на све­та Девакан – конти- нентална, океанска, ат­мос­фер­на и об­лас­т­та на ори­ги­нал­ни­те идеи - пос­то­ян­но се на­ми­рат въз­дейс­т­ви­ето на чо­веш­ки­те мисли, чув­с­т­ва и усеща- ния. На вис­ши­те области, къ­де­то се от­ра­зя­ва Акашовата ле­то­пис вли­я­ят чо­веш­ки­те постъпки. Всичко, ко­ето се случ­ва външ­но се от­ра­зя­ва във вис­ши­те об­лас­ти на Девакан, ко­ято ние на­ри­ча­ме свят на ума.

Сега ние мо­жем да разберем, по ка­къв на­чин човекът, спус­кай­ки се в но­во въплъщение, съз­да­ва от­но­во и при­съ­еди­ня­ва към се­бе си сво­ето ас­т­рал­но тяло. Всичко, ко­ето той е мислил, чувствал, усещал, е ста­на­ло не- п­ре­ход­на част от ас­т­рал­ния свят. От всич­ко това, тук са ос­та­на­ли мно­го следи. Ако в онова, ко­ето е мис­лил чо­ве­кът е има­ло мно­го истина, те­зи сле­ди ще му със­та­вят доб­ро ас­т­рал­но тяло. Всичко, ко­ето той е вне­съл в дол­ния свят на Девакан със своя тем­пе­ра­мент и т.н., със­та­вя но­во­то етер­но тяло, а те­зи дела, ко­ито той е извършил, въз­дейс­т­ват от вис­ши­те сфе­ри на Девакан, къ­де­то още се на­ми­ра и Акашовата летопис, вър­ху наг­ла­ся­ва­не мяс­то­то и ло­ка­ли­за­ция на фи­зи­чес­ко­то тяло. Тук се на­ми­рат те­зи сили, ко­ито пос­та­вят чо­ве­ка в оп­ре­де­ле­на местност. Ако чо­ве­кът е нап­ра­вил на ня­ко­го зло, то то­ва е вън­шен факт, кой­то се из­ди­га до вис­ши­те сфе­ри на Девакан. При но­во вли­за­не във фи­зи­чес­ко тя­ло то­зи факт оказ­ва вли­яние насилите, ос­та­ве­ни от са­мия човек; то­ва зас­та­вя чо­ве­ка да оти­де раз­би­ра се, под ръ­ко­вод­с­т­во­то на вис­ши съ­щес­т­ва - там, къ­де­то той ще мо­же да из­жи­вее във фи­зи­чес­кия свят след­с­т­ви­ето от сво­ите по- стъпки.

Всичко, ко­ето ние из­жи­вя­ва­ме външ­но и ко­ето при то­ва не ни за­ся­га вътрешно, при след­ва­що­то пре­раж­да­не дейс­т­ва вър­ху на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и пре­диз­вик­ва съ­от­вет­ни осо­бе­нос­ти в чувствата, усе­ща­не­то и мислите. Ако жи­во­тът е бил из­пол­з­ван добре, мно­го е би­ло видяно, би­ли са по­лу­че­ни бо­га­ти познания, то ка­то след­с­т­вие се явя­ва това, че ас­т­рал­но­то тя­ло в след­ва­щия жи­вот се раж­да с ред­ки дар­би в съ­щи­те те­зи

Това, при­те­жа­тел на ко­ето в то­зи жи­вот се явя­ва етер­но­то тя­ло - ус­той­чи­вост на характера, нак­лон­нос­ти­те и т.н. - то­ва се про­явя­ва в след­ва­щия жи­вот във фи­зи­чес­ко­то тяло, и то така, че, например, човек, раз­ви­ващ в се­бе си ло­ши нак­лон­нос­ти и страсти, в но­вия жи­вот ще се ро­ди с не­дъ­га­во фи­зи­чес­ко тяло. Обратно, чо­век с доб­ро здраве, спо­со­бен да из­дър­жа много, е раз­ви­вал в се­бе си в пре­диш­ния си жи­вот доб­ри ка- чества. Този, кой­то пос­то­ян­но бо­ле­ду­ва е въз­п­ри­ел в се­бе си ло­ши влия- ния. По то­зи начин, ние са­ми има­ме власт да нап­ра­вим се­бе си здра­ви или болни, до­кол­ко­то то­ва е спо­соб­но да обез­пе­чи фи­зи­чес­ко­то тяло. Необходимо е са­мо да се из­ко­ре­нят всич­ки ло­ши пристрастия, и то­га­ва в след­ва­щия жи­вот тя­ло­то ще бъ­де здраво.

Може във всич­ки под­роб­нос­ти да се наблюдава, как склон­нос­ти­те от един живот, ста­ват в след­ва­щия свойс­т­ва на фи­зи­чес­ко­то тяло. Живот из­пъл­нен със склон­ност да се оби­ча всич­ко наоколо, да се от­на­ся с лю­бов към вся­ко същество, жи­вот из­лъч­ващ любов, ко­ето дъл­го вре­ме ще има млад и цве­тущ вид. Любовта към всич­ки същества, раз­ви­ва­не в се­бе си чув­с­т­во­то на сим­па­тия съз­да­ват фи­зи­чес­ко тя­ло спо­соб­но дъл­го вре­ме да бъ­де младо. Животът, из­пъл­нен с ненавист, пъл­на ан­ти­па­тия към дру­ги­те същества, кой­то неп­ре­къс­на­то критикува, към всич­ко е при­дир­чив и стра­ни от всичко, съз­да­ва с те­зи свойс­т­ва та­ко­ва фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето ра­но се със­та­ря­ва и пок­ри­ва с бръчки. Така склон­нос­ти­те и страс­ти­те от един жи­вот се пре­да­ват в след­ва­що­то пре­раж­да­не ка­то про­це­си на фи­зи­чес­ко­то тяло. Може да се вгле­да­ме в де­тай­ли­те и да видим, че сил­на­та жаж­да за за­бо­га­тя­ва­не е на­со­че­на към това, да се нат­ру­па по- вече, и ста­вай­ки склон­ност на човека, спо­ма­га в след­ва­щия жи­вот той да има фи­зи­чес­ка пред­раз­по­ло­же­ност към ин­фек­ци­оз­ни­те болести. Посто- янно има случаи, ко­га­то яв­на­та склон­ност към за­ра­зя­ва­не се из­ди­га до раз­ви­то­то придобиване, ко­ето е би­ло при­съ­що на чо­ве­ка в миналото, при то­ва но­си­тел на та­зи страст е би­ло етер­но­то тяло. Обратно, обек­тив­ни­ят стре­меж на хората, ко­ито не ис­кат да прис­во­яват нищо, уме­ят да пра­вят доб­ро на човечеството, ра­бо­тят за об­щес­т­во­то - с та­ка­ва склон-­
ност етер­но­то тя­ло съз­да­ва в но­вия жи­вот из­ра­зе­на из­д­ръж­ли­вост на за­раз­ни­те болести.

По то­зи начин, мо­же в зна­чи­тел­на сте­пен да се про­ник­не в дъл­би­ни­те на съз­да­ва­не­то на света, ако се знае съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду фи­зи­чес­кия и ас­т­рал­ния светове. И пред­ме­ти­те се съ­от­на­сят един с друг съ­вър­ше­но не така, как­то си го пред­с­та­вят то­ва хората. Много се оп­лак­ват например, от бол­ки и страдание. Но от вис­ша глед­на точ­ка съ­вър­шен­но неп­ра­вил­но е да им се сърдим, тъй като, ко­га­то те бъ­дат пре­одо­ле­ни и чо­век се ока­же го­тов за но­во въплъщение, бол­ка­та и стра­да­ни­ето ще ста­нат из­точ­ни­ци на мъдрост, бла­го­ра­зу­мие и ши­ро­ко раз­би­ра­не на нещата. Дори в ед­на но­ва книга, въз­ник­на­ла от ма­те­ри­алис­тич­ния въз­г­лед на на­ше­то време, ние от­к­ри­ва­ме та­къв израз, че на ли­це­то на все­ки мис­ли­тел мо­же да се от­к­рие ня­как­ва зас­ти­на­ла болка. Това, ко­ето каз­ва тук писателят-материалист, от­дав­на е из­вес­т­но на окултистите, за­що­то вис­ша­та мъд­рост на све­та се при­до­би­ва със спо­кой­но по­на­ся­не на бол­ка­та и страда- нието. Това съз­да­ва мъд­рост в след­ва­що­то прераждане.

Никой, страх­ли­во бя­гай­ки от болката, не мо­жещ да я понесе, не съз­да­ва за се­бе си ос­но­ва за мъдрост. Ако ние про­дъл­жим да раз­г­леж­да­ме по-нататък, то ще открием, че и за бо­лес­ти­те не тряб­ва да се оплакваме. Ако пог­лед­нем на бо­лес­т­та отгоре, от глед­на точ­ка на вечността, тряб­ва да се от­на­ся­ме към нея по съ­вър­ше­но раз­ли­чен начин. Понесените бо­лес­ти чес­то се въз­в­ръ­щат в след­ва­щия жи­вот под фор­ма­та на осо­бе­на те­лес­на красота, та­ка че красотата, ко­ято сре­ща­ме у хората, е при­до­би­та от тях с це­на­та на бо­лест от пре­ди­шен живот. Такава е връз­ка­та меж­ду ув­реж­да­не­то на тя­ло­то в след­с­т­вие на болест, осо­бе­но в след­с­т­вие на вън- ш­ни причини,- и красотата. В осо­бе­на връз­ка с то­ва мо­жем да по­со­чим ду­ми­те на френ­с­кия пи­са­тел Фобр д`Оливе: ако се пог­лед­не на чо­веш­кия живот, той чес­то при­ли­ча на об­ра­зо­ва­не­то на би­се­ра в че­руп­ка­та на ми­да­та - са­мо по­ра­ди бо­лест в ми­да­та се по­лу­ча­ва бисер. В край­на смет- ка, та­ка е и с жи­во­та на човека: кар­мич­но кра­со­та­та е свър­за­на с бо­лес­ти­те и се явя­ва ка­то те­хен резултат. Но ко­га­то аз казвам: кой­то раз­ви­ва в се­бе си ло­ши наклонности, той съз­да­ва за се­бе си пред­раз­по­ло­же­ност към болест,- тряб­ва твър­до да се знае, че ста­ва ду­ма имен­но за вът­реш­на предразположеност. Става така, че чо­ве­кът за­бо­ля­ва от това, че ра­бо­ти в за­ра­зе­на атмосфера, а то­ва е не­що дру­го - то­ва съ­що мо­же да бъ­де при­чи­ни за болестта, но не е свър­за­но с пред­раз­по­ло­же­нос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло.

И ето всичко, ко­ето та­ка или ина­че е извършено, всичко, ко­ето се про­явя­ва така, че има пос­лед­с­т­вие във фи­зи­чес­кия свят - от кра­ка­та и дви­же­ни­ето на ръ­ка­та до на­й-с­лож­ни­те процеси, например, стро­еж на къ- ща,- всич­ко то­ва се въз­в­ръ­ща към чо­ве­ка в но­во­то пре­раж­да­не отвън, в

Тук ние оп­ре­де­ле­но ус­та­но­вя­ва­ме точката, в ко­ято външ­на­та съд­ба се на­мес­ва в хо­да на чо­веш­кия живот. Това дейс­т­вие на съд­ба­та по­ня­ко­га дъл­го вре­ме не се проявява, по­-ра­но или къс­но то тряб­ва да дос­тиг­не до човека. Ако прос­ле­дим жи­во­та на чо­век в раз­лич­ни­те прераждания, то ви­на­ги ще се вижда, че не­го­вия жи­вот в след­ва­що­то пре­раж­да­не се под­гот­вя от съществата, дейс­т­ва­щи при нав­ли­за­не на ду­ша­та във фи­зи­чес­ко­то тяло; чо­ве­кът се под­веж­да към оп­ре­де­ле­но място, къ­де­то не­го­ва­та съд­ба го настига.

Ето един при­мер от живота. В един сред­но­ве­ко­вен та­ен съд се съб­ра­ли ня­кол­ко съдии, ко­ито про­из­нес­ли при­съ­да и са­ми са я при­ве­ли в изпъл- нение. Те ек­зе­ку­ти­ра­ли един човек. Когато ние прос­ле­дих­ме пре­диш­ни­те пре­раж­да­ния на съ­ди­ите и на екзекутирания, то установихме, че всич­ки те­зи хо­ра пре­ди са жи­ве­ли едновременно, при ко­ето ек­зе­ку­ти­ра­ни­ят е бил вожд на племе, кой­то ня­ко­га е за­по­вя­дал да уби­ят те­зи тримата, ка­то се­га са ста­на­ли съдии. Това съ­би­тие от ми­нал фи­зи­чес­ки жи­вот съз­да­ло връз­ка меж­ду не­го­ви­те участници, то съз­да­ло сили, ко­ито ока­за­ли вли­яние на Акашовата летопис. И ко­га­то чо­век се раж­да в но­во въплъще- ние, то те­зи си­ли та­ка въздействат, че той да се ро­ди по съ­що­то вре­ме и на съ­що­то място, къ­де­то са и хората, с ко­ито е свър­зан по то­зи начин, и съз­да­ват не­го­ва­та съдба. Акашовата ле­то­пис дейс­т­ви­тел­но се явя­ва из­точ­ник на сили, в ко­ито е за­пи­са­но всич­ко с ко­ето един чо­век е ос­та­нал "длъжен" на друг. Някои хо­ра мо­гат да по­чув­с­т­ват те­зи процеси, но мно­го мал­ко от тях ги осъзнават.

Например, чо­ве­кът има професия, ко­ято как­то му се струва, му поз­во­ля­ва да бъ­де до­во­лен и щастлив. И из­вед­нъж по ня­как­ва при­чи­на го увол- няват, той не на­ми­ра там, къ­де­то е жи­ве­ел дру­га работа, той е из­п­ра­тен далече, в дру­га страна, и тук му се на­ла­га са ус­во­ява но­ва професия. Тук той сре­ща човек, с кой­то вли­за в ня­как­ви отношения. Какво се е случи- ло? Те два­ма­та ня­ко­га са жи­ве­ели ре­дом един до друг. И пър­ви­ят е ос­та­нал то­га­ва с не­що "длъжен" на другия. Това е вне­се­но в ле­то­пи­са на

света, и ней­ни­те си­ли са до­ве­ли ви­нов­ни­ка тук, къ­де­то тряб­ва да се срещ­не с този, на кой­то е "длъжен", и да му вър­не дълга.

Човек непрекъснато, през це­лия жи­вот меж­ду раж­да­не и смърт, зат­во­рен в та­ка­ва вза­имов­ръз­ка на сили, ка­то ду­шев­но го обър­к­ват от всич­ки страни, ста­вай­ки гос­по­да­ри на не­го­вия живот. вие тряб­ва да разберете, че вие всъщност, пос­то­ян­но но­си­те в се­бе си след­с­т­ви­ята от пре­диш­ни­те животи, та­ка че пос­то­ян­но ви се на­ла­га да из­пит­ва­те дейс­т­ви­ята от пре­диш­ни­те въплъщения.

И така, вие тряб­ва да си изясните, че в своя соб­с­т­вен жи­вот вие се нап­рав­ля­ва­те от сили, ко­ито са­ми не познавате. На етер­но­то тя­ло въз­дейс­т­ват те­зи форми, ко­ито вие са­ми­те сте съз­да­ли на ас­т­рал­но ниво, а ва­ша­та съд­ба я съз­да­ват съществата, си­ли­те от вис­ши­те сфе­ри на Девакан, ко­ито вие са­ми­те сте впи­са­ли в Акашовата летопис. Тези си­ли или съ­щес­т­ва­та доб­ре из­вес­т­ни на окултистите, те вли­зат в йе­рар­хи­ята на по­доб­ни същности. Вие тряб­ва да разберете, че как­то в астралното, та­ка и в етер­но­то и във фи­зи­чес­ки­те те­ла вие изоб­що усе­ща­те вли­яни­ето на раз­лич­ни същества. Всичко, ко­ето вие пра­ви­те непроизволно, всичко, към ко­ето вие сте тласкани, ста­ва под вли­яни­ето на раз­лич­ни същества. Това не се по­лу­ча­ва от нищото. Различните за­ро­ди­ши на чо­веш­ка­та при­ро­да пос­то­ян­но се про­ник­ват и из­пък­ват с дру­ги същества, и пос­ве­те­ни­ят учи­тел по­ве­ля­ва да се из­вър­ш­ват го­лям брой уп­раж­не­ния имен­но за това, за да бъ­дат изгонени, и чо­век да мо­же да бъ­де все по­-с­во­бо­ден и по-свободен.

Съществата, с ко­ито е про­ник­на­то ас­т­рал­но­то тяло, ко­ито пра­вят то­ва тя­ло несвободно, се на­ри­чат демони. Вие във ва­ше­то ас­т­рал­но тя­ло пос­то­ян­но би­вате про­ник­на­ти с те­зи демони, и те­зи същества, ко­ито вие съз­да­ва­те със сво­ите вер­ни или лъж­ли­ви мис­ли пос­те­пен­но из­рас­т­ват в де- мони. Има доб­ри де­мо­ни про­из­хож­да­щи от доб­ри­те мисли. Но ло­ши­те мис­ли - и на пър­во мяс­то неистинните, лъж­ли­ви­те мис­ли - пораждат, на­й-з­ло­ве­щи­те и от­в­ра­ти­тел­ни демони, ко­ито се оказват, ако мо­га та­ка да се изразя, на­тъп­ка­ни в ас­т­рал­но­то тяло. По съ­щия на­чин етер­но­то тяло се про­низ­ва от същества, от ко­ито чо­ве­кът тряб­ва да се освободи, - призра- ци, или спектри. Накрая, има и такива, ко­ито про­ник­ват фи­зи­чес­ко­то тя­ло - фантоми. Покрай те­зи три вида, има още дру­ги същества, ко­ито го­нят и при­нуж­да­ват чо­веш­кия "Аз",- то­ва са духове, как­то и са­ми­ят "Аз" е дух. В край­на смет­ка имен­но чо­ве­кът из­вик­ва към жи­вот та­ки­ва съще- ства, ко­ито после, ко­га­то той сле­зе на Земята, оп­ре­де­лят не­го­ва­та вът­реш­на и външ­на съдба. Те ожи­вя­ват в те­че­ние на ва­шия живот, та­ка че вие чув­с­т­ва­те всич­ки те­зи демони, приз­ра­ци и фантоми, ко­ито са съз­да­ли ва­ши­те астрално, етер­но и фи­зи­чес­ко тела. Всички те са в род­с­т­во и се ус­т­ре­мя­ват към вас, ко­га­то вие от­но­во се прераждате.

Погледнете, как те­зи ис­ти­ни са из­ра­зе­ни в ре­ли­ги­оз­ни­те свидетелства. Ако в Библията се го­во­ри за из­гон­ва­не на де­мо­ни - то­ва не е ня­как­ва абстрактност, не, то­ва тряб­ва да се раз­би­ра в бук­ва­лен смисъл. Какво е пра­вил Христос Исус? Той е из­це­ля­вал об­се­бе­ни­те от зли духове, уни­що­жа­вал де­мо­ни­те от ас­т­рал­но­то тяло. Това са ре­ал­ни процеси, и то­ва тряб­ва да се раз­би­ра на­пъл­но буквално. И Сократ, то­зи све­тъл ум, го­во­ри за своя демон, кой­то дейс­т­вал в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. Това е бил един до­бър де­мон - не би­ва да се пред­с­та­вя­те де­мо­ни­те неп­ре­мен­но ка­то ло­ши същества.

Но има и ужасни, па­губ­ни демони. Всички де­мо­ни на лъ­жа­та дейс­т­ват по то­зи начин, ка­то че ли от­б­лъс­к­ват чо­век на­зад в не­го­во­то развитие. Доколкото в све­тов­на­та ис­то­рия лъ­жи­те на го­ле­ми­те лич­нос­ти ви­на­ги съз­да­ват та­ки­ва де­мо­ни на лъжата, ко­ито из­рас­т­ват до раз­ме­ри на мно­го гроз­ни същества,- го­во­ри се за ду­хо­ве­те на пречките, или препятствията. В то­зи сми­съл Фауст каз­ва на Мефистофел: "Във всич­ко ти по­раж­даш затруднението".

Отделният човек, би­дей­ки част от ця­ло­то човечество, вли­яе на ос­та­на­лия свят, го­во­рей­ки ис­ти­на или лъжа, по­не­же въз­дейс­т­ви­ето ще бъ­де съ­вър­шен­но раз­лич­но в за­ви­си­мост от това, той ще съз­да­де де­мо­ни на ис­ти­на­та или де­мо­ни на лъжата. Представете си народ, със­то­ящ се са­мо от пос­то­ян­ни лъжци. Тези хо­ра би­ха на­се­ли­ли ас­т­рал­ния свят с неп­ри­ят­ни де­мо­ни на лъжата, а те, би­ха мог­ли на фи­зи­чес­ки план да се пре­вър­нат в епидемии. Тъй ка­то има един вид фор­ма на бацил, пре­на­сящ ин­фек­ци­оз­но­то заболяване, ко­ето про­из­ли­за от чо­веш­ки­те лъжи. Те всъщ­ност не са не­що друго, ос­вен фи­зи­чес­ки въп­лъ­те­ни­те де­мо­ни на лъжата. По то­зи на­чин вие разбирате, че лъ­жа­та от древ­ни вре­ме­на се по­явя­ва в ми­ро­ва­та кар­ма във вид на ця­ло войн­с­т­во същества. Колко ис­ти­на има в ми­то­ве­те и легендите, вие мо­же­те да ви­ди­те не на ед­но мяс­то във "Фауст". Тук ще на­ме­ри­те връз­ка­та меж­ду па­ра­зи­ти­те и лъ­жа­та в това, как­ва ро­ля иг­ра­ят миш­ки­те и плъховете, свър­за­ни с ду­хо­ве­те на лъ­жа­та на Мефистофел. В ле­ген­ди­те чес­то се виж­да уди­ви­тел­на­та връз­ка меж­ду ду­хов­ния и фи­зи­чес­ки светове.

Ние тряб­ва да ка­жем и още нещо, за да раз­бе­рем за­ко­на на кармата. От ед­но тън­ко поз­на­ва­не на за­ко­на на кар­ма­та е про­из­ляз­ло са­мо­то ду­хов­но движение. Вие видяхте, че това, ко­ето се на­ми­ра в етер­но­то тяло, в след­ва­щия жи­вот вли­яе на фи­зи­чес­ко­то тяло. Та­ка склон­нос­т­та на чо­век да мис­ли по един на­пъл­но оп­ре­де­лен начин, вли­яе на фи­зи­чес­ко­то тяло, и за след­ва­що­то пре­раж­да­не не е без зна­че­ние да­ли мис­ли­те ду­хов­но или материалистично. Човек, зна­ещ не­що за вис­ши­те светове,- дос­та­тъч­но е са­мо да вяр­ва в тях - в своя след­ващ жи­вот ще при­те­жа­ва хар­мо­нич­но фи­зи­чес­ко­то тяло, спо­кой­на нер­в­на система, тяло, ко­ето мо­же да се ­

Такъв вид пред­раз­по­ло­же­ност се про­явя­ва в от­дел­ния чо­век по си­ла­та на съд­ба­та в след­ва­що­то въплъщение, но ос­вен това, тя и пре­ми­на­ва през поколенията, та­ка че де­ца­та и вну­ци­те на те­зи хора, ко­ито са би­ли ма­те­ри­алис­тич­но настроени, тряб­ва да из­куп­ват то­ва със сла­бост във сво­ята нер­в­на сис­те­ма и нер­в­ни заболявания. Такава нер­воз­на епоха, как­ва­то е нашата, се явя­ва след­с­т­вие на ма­те­ри­алис­тич­ни­те нас­т­ро­ения на пред­шес­т­ва­що­то столетие, и ве­ли­ки­те Учители на чо­ве­чес­т­во­то осъз­на­ли не­об­хо­ди­мос­т­та да про­ти­во­пос­та­вят на то­ва те­че­ние - те­че­ни­ето на ду­хов­но­то мислене.

Материализмът ока­зал вли­яние и на са­ма­та религия. Нима тези, ко­ито вяр­ват в ду­хов­ни­те светове, но не при­те­жа­ват во­ля за тях­но­то опознава- не, не се явя­ват материалисти? Този ма­те­ри­али­зъм в ре­ли­ги­ята е поис- кал, че тай­на­та на шес­т­те дни на сът­во­ре­ни­ето - това, как­то ве­ли­ка­та ми­ро­ва ево­лю­ция ста­ва за шест биб­лейс­ки дни на сътворение,- да се раз­т­во­ри пред чо­веш­кия поглед; то­зи ма­те­ри­али­зъм го­во­ри за Христос Исус ка­то за "ис­то­ри­чес­ка личност" и ми­на­ва ми­мо­хо­дом пок­рай Мистерията на Голгота. Материализмът в ес­тес­т­ве­ни­те на­уки е са­мо след­с­т­вие на ма­те­ри­ализ­ма в религията. То не би съ­щес­т­ву­ва­ло ако ре­ли­ги­оз­ни­ят жи­вот не бе про­ник­нат от материализма. И по­ро­де­на­та от то­зи ма­те­ри­али­зъм нес­та­бил­ност на нер­ви­те се от­ра­зя­ва на це­ли на­ро­ди точ­но как­то и вър­ху жи­во­та на от­дел­ни­те хора.

Ако ду­хов­но­то те­че­ние не се пол­з­ва от влиянието, спо­соб­но да ув­ле­че без­дел­ни­ци­те и лентяите, то­ва кар­мич­но след­с­т­вие - нер­в­нос­т­та - ще има по­-го­ля­мо въз­дейс­т­вие вър­ху човечеството, и, по­доб­но на това, как­то в сред­ни­те ве­ко­ве има­ло епи­де­мии от проказа, та­ка в бъ­де­ще ще се по­явя­ват теж­ки нер­в­ни за­бо­ля­ва­ния и це­ли епи­де­мии от лудост, пре­диз­ви­ка­ни от ма­те­ри­ал­ния стро­еж на мислите, и це­ли на­ро­ди ще бъ­дат об­х­ва­на­ти от тях.

И раз­би­ра­не­то на та­зи сфе­ра от за­ко­на на кар­ма­та тряб­ва да до­ве­де до това, Духовната на­ука да ста­не не пред­мет на спорове, а из­це­ли­тел­но сред­с­т­во за човечеството. Колкото по­ве­че ду­хов­ност има в човека, тол­ко­ва по­ве­че се из­чис­т­ва всичко, ко­ето е свър­за­но със за­бо­ля­ва­ни­ята на нер­в­на­та сис­те­ма и душата.