Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

За да раз­бе­рем по­-доб­ре за­ко­на на кармата, как той се про­явя­ва в чо­веш­кия живот, аз ще раз­ка­жа за ед­но явление, ко­ето на­ми­ра мяс­то не­пос­ред­с­т­ве­но след смър­т­та на човека. Спомнете си за кар­ти­на­та на спомените, ко­ято се появява, ко­га­то чо­ве­кът се ос­во­бож­да­ва от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и за крат­ко вре­ме жи­вее в одеж­ди­те на етер­но­то и ас­т­рал­но­то тяло, пре­ди да за­поч­не по­-на­та­тъш­но­то пред­виж­ва­не във сти­хийния свят. За фи­но­то раз­би­ра­не дейс­т­ви­ето на кармата, поз­во­ле­те ми да опи­ша сво­е­об­раз­но­то чувство, ко­ето въз­ник­ва още по вре­ме­то на съ­зер­ца­ние на та­зи ве­ли­ка картина. Това е чув­с­т­во на растеж, ня­как­во "из­рас­т­ва­не от са­мия се­бе си". То ста­ва все по­-сил­но и по-силно, при ко­ето чо­ве­кът го из­пит­ва и тогава, ко­га­то още се на­ми­ра в сво­ето етер­но тяло. Човекът се оказ­ва в стран­но по­ло­же­ние спря­мо та­зи картина. Отначало той виж­да кар­ти­на­та на из­ми­на­лия живот, ка­то панорама. След то­ва нас­тъп­ва мо­мен­та - той ид­ва ско­ро след смър­т­та и про­дъл­жа­ва часове, а мо­же и дни, в за­ви­си­мост от индивидуалността,- ко­га­то чо­ве­кът чувства: аз съм сам - всич­ко то­ва са картини. Той усеща, как не­го­во­то жиз­не­но тя­ло расте, ка­то че ли об­г­ръ­ща със се­бе си всичко, ко­ето об­к­ръ­жа­ва Земята - до са­мо­то Слънце.

След това, ко­га­то чо­ве­кът изос­та­вя сво­ето етер­но тяло, се по­явя­ва дру­го твър­де за­бе­ле­жи­тел­но чувство, ко­ето до­ри е труд­но да се опи­ше с ду­ми от фи­зи­чес­кия свят. Това е ед­но усе­ща­не за соб­с­т­ве­но по­то­пя­ва­не в про- странството, но при то­ва ти се струва, че за­пъл­ваш със се­бе си не ця­ло­то мяс­то на то­ва пространство. Това мо­же да се опи­ше са­мо приблизител- но. Човек съз­на­ва се­бе си така, ка­то че ли ед­на част от не­го­ва­та същ­ност се на­ми­ра в Мюнхен, дру­га - в Майнц, тре­та - в Базел, а още дру­га - да­ле­че из­вън пре­де­ли­те на Земята, мо­же би на Луната. Човекът се чувства, та­ка да се каже, раз­де­лен на части, а на­ми­ра­що­то се меж­ду те­зи "части" пространство, значи, не му принадлежи. Това е осо­бен на­чин за ас­т­рал­но усе­ща­не на се­бе си. Човек ка­то че ли плу­ва в пространство, раз­не­сен на раз­лич­ни места, но не за­пъл­ва със се­бе си раз­с­то­яни­ята меж­ду тях. И то­ва усе­ща­не про­дъл­жа­ва през ця­ло­то вре­ме на Камалока, ко­ето чо­ве­кът пре­жи­вя­ва в об­ра­тен ред чак до сво­ето раждане. Това е пре­жи­вя­ва­не на "частите", ко­ито му принадлежат. След то­ва те­зи час­ти се съ­еди­ня­ват с це­лия ос­та­нал жи­вот на Камалока. Това е важ­но да се знае, за да се по­лу­чи пред­с­та­ва­та за това, как всъщ­ност дейс­т­ва за­ко­на на кармата. От- начало чо­ве­кът се чув­с­т­ва вът­ре в то­зи човек, с кой­то е бил свър­зан пре­ди смъртта, а след то­ва ед­но след дру­го вът­ре във всич­ки хо­ра и дру­ги същества, с ко­ито е имал ра­бо­та през жи­во­та си.

Ако вие например, сте на­би­ли ня­кой в Майнц, то след сво­ята смърт в оп­ре­де­ле­но вре­ме са­ми из­пит­ва­те побоя, из­пит­ва­те болката, ко­ято по­-ра­но сте му причинили. Ако то­зи чо­век все още се на­ми­ра в Майнц, то част от ва­ше­то ас­т­рал­но тя­ло чувства, че е в то­зи град и пре­жи­вя­ва там то­ва събитие. Ако на­би­ти­ят от вас чо­век ве­че е умрял, то вие чувствате, че се на­ми­ра­те в не­го­во­то мяс­то в Камалока, къ­де­то се на­ми­ра в то­ва вре­ме той. Разбира се, ние има­ме ра­бо­та не са­мо с то­зи човек, а с мно­го други, раз­п­ръс­на­ти по Земята и Камалока. Вие - сте навсякъде, то­ва ви се поз­во­ля­ва от та­зи пре­сек­ли­ва същност, ко­ято със­та­вя те­лес­т­нос­т­та на чо­ве­ка в Камалока. Благодарение на нея, вие сте спо­соб­ни да пре­жи­ве­ете вът­ре в дру­ги­те хо­ра всич­ко това, ко­ето се е слу­чи­ло меж­ду тях и вас, и по то­зи на­чин си съз­да­ва­те ус­той­чи­ва връз­ка с всич­ки тези, с ко­ито сте об­щу­ва­ли в зем­ния живот. С човека, кой­то те ударили, вие сте свър­за­ни се­га бла­го­да­ре­ние на това, че сте жи­ве­ли с не­го в Камалока. По-късно вие се от­п­ра­вя­те на­го­ре в Девакан, а от там се връ­ща­те след то­ва в Ка- малока. И ва­ше­то ас­т­рал­но­то тяло, въз­с­та­но­вя­вай­ки се, от­к­ри­ва това, ко­ето ви свър­з­ва с то­зи човек, с кой­то сте се съединили. А до­кол­ко­то те­зи връз­ки са много, вие тряб­ва да разберете, че всичко, с ко­ето вие има­те работа, е свър­за­но с вас с ня­как­ва нишка.

Ясно обяс­не­ние ще ви да­де случая, наб­лю­да­ван от окултиста, случай, за кой­то ве­че ви говорих, ко­га­то пе­ти­ма­та съ­дии осъ­ди­ли чо­ве­ка на смърт и са­ми са го екзекутирали. Този, пос­лед­ни­ят е бил в своя пре­ди­шен жи­вот ня­ка­къв вожд, кой­то по­ве­лил да ек­зе­ку­ти­рат те­зи петимата; след то­ва той ум­рял и се ока­зал в Камалока. В то­ва вре­ме той е бил пре­не­сен на то­ва място, къ­де­то би­ли не­го­ви­те жертви, вът­ре в тях, и бил длъ­жен да по­чув­с­т­ва това, ко­ето са из­пи­та­ли те, ко­га­то са ги убивали. Това е из­ход­на­та точ­ка на те­зи си­ли на привличане, ко­ито при но­ва­та по­ява на те­зи хо­ра на Земята ги свързва, та­ка че да мо­же да се осъ­щес­т­ви за­ко­на на кармата. Това е тех­ни­ка­та за това, как дейс­т­ва за­ко­на на кармата. От тук вие виждате, че в све­та има раз­лич­ни ви­до­ве битиета, ня­как­ви връзки, ко­ито за­поч­ват още на ас­т­ра­лен план. На фи­зи­чес­ко ни­во съ­щес­т­ву­ва неп­ре­къс­на­тост на субстанцията, а на ас­т­рал­но ни­во мо­гат да се въз­п­ри­емат съ­еди­не­ни един с друг, но с ра­зе­ди­не­ни те­лес­ни части. Това е все едно, ако бих­те чув­с­т­ва­ли сво­ята глава, пос­ле меж­ду гла­ва­та и сър­це­то ни­що не бих­те чувствали, след то­ва бих­те чув­с­т­ва­ли сърцето, пос­ле - от­но­во нищо, а след то­ва - стъпалата. Една ва­ша част мо­же да се на­ми­ра в Америка и при това, би­вай­ки на­пъл­но отделно, при­над­ле­жи към ва­ша­та ас­т­рал­на телесност, дру­га­та мо­же да бъ­де на Луната, тре­та­та - на още на ня­коя дру­га планета, и меж­ду те­зи чле­но­ве мо­же да ня­ма ни­как­ва ви­ди­ма ас­т­рал­на връзка.

Ако ние та­ка под­хо­дим към за­ко­на на кармата, ще ни ста­не ясно, че ста­ва­що­то в гра­ни­ци­те на един жиз­нен ци­къл чо­ве­кът се явя­ва след­с­т­вие на мно­го причини, на­ми­ра­щи се в пре­диш­ни животи. Как се съв­мес­тя­ва за­ко­на на кар­ма­та с външ­на­та наследственост? Говори се, че меж­ду нас­лед­с­т­ве­нос­т­та и то­зи за­кон съ­щес­т­ву­ват мно­жес­т­во противоречия. Мно- го го­во­рят за ви­со­ко­мо­рал­ния човек, че той тряб­ва да бъде, про­из­ля­зъл от та­ко­ва семейство, че е унас­ле­дил то­ва от пред­ци­те си. Ако оба­че ние раз­г­ле­да­ме фи­зи­чес­ки­те про­це­си от окул­т­на глед­на точка, ще разберем, че то­ва не е така. И все пак в оп­ре­де­лен сми­съл ние мо­жем да на­ре­чем те­зи про­це­си наследствени. Да по­яс­ним то­ва с пример.

Ако ние вземем, например, фа­ми­ли­ята Бах, то ще видим, че за 250 го­ди­ни са се ро­ди­ли 25 музиканта, сред тях - ве­ли­кия Бах. Работата е там, че при доб­ри­ят му­зи­кант тряб­ва да има не са­мо вът­реш­на спо­соб­ност към музиката, но и фи­зи­чес­ки доб­ре офор­ме­но ухо, с оп­ре­де­ле­на форма. Профаните не мо­гат да се ори­ен­ти­рат в това, от как­во всич­ко то­ва за­ви­си - не­об­хо­ди­мо е да се вгле­да­ме в то­ва надълбоко, с по­мощ­та на окул­т­ни­те сили. Дори и ако раз­ли­ки­те да са мал­ки и незначителни, то все пак оп­ре­де­ле­на­та фор­ма на вът­реш­ни­те слу­хо­ви ор­га­ни е необходима, за да мо­же чо­век да ста­не музикант, и те­зи фор­ми се пре­да­ват по наследство. Те при­ли­чат на фор­ми­те на бащата, дя­до­то и т.н., как­то се пре­да­ва и фор­ма­та на носа.

Да предположим, че горе, в ас­т­рал­ния свят ня­коя ин­ди­ви­ду­ал­ност е го­то­ва да се въп­лъ­ти и тър­си за се­бе си фи­зи­чес­ко тяло. Преди ня­кол­ко сто­ле­тия или хи­ля­до­ле­тия тя е при­до­би­ла осо­бе­ни му­зи­кал­ни способно- сти. Ако тя не от­к­рие тя­ло с под­хо­дя­щи уши, и ня­ма да мо­же да се за­ни­ма­ва с музика. За то­ва тя се стре­ми към та­ко­ва семейство, ко­ето да и да­де му­зи­кал­но­то ухо. Без такова, ней­ни­те му­зи­кал­ни спо­соб­нос­ти не би­ха се проявили, по­не­же и на­й-­го­ле­ми­ят вир­ту­оз не би мо­гъл ни­що да из- свири, ако не му да­дат инструмент.

Математическият та­лант съ­що изис­к­ва не­що на­пъл­но определено. За да бъ­де математик, е ну­жен не осо­бен стро­еж на мозъка, как­то мно­го пред- полагат. Мисленето, ло­ги­ка­та при ма­те­ма­ти­ци­те са същите, как­то при другите. Всичко за­ви­си от три­те по­лу­ок­ръж­ни ка­на­ла в ухото, ко­ито са раз­по­ло­же­ни един спря­мо друг, така, че при­емат по­со­ки­те на три­те про- с­т­ран­с­т­ве­ни измерения. Особеното им раз­ви­тие обус­ла­вя ма­те­ма­ти­чес­кия талант. Това е фи­зи­чес­ки орган, кой­то би тряб­ва­ло да се унаследява. Така ние виж­да­ме че в се­мейс­т­во Бернули са се въп­лъ­ти­ли осем вид­ни математика.

Така и чо­ве­кът с ви­сок морал, кой­то ис­ка да ре­али­зи­ра своя мо­ра­лен дар, се нуж­дае от та­ка­ва двой­ка родители, ко­ято би му пре­да­ла по нас­лед­с­т­во под­хо­дя­що фи­зи­чес­ко тяло. И той ще има та­ки­ва ро­ди­те­ли за­-­

Често мислят, че чо­ве­кът се под­чи­ня­ва на не­на­ру­шим за­кон на кармата, с кой­то ни­що не мо­жеш да направиш. За обяс­не­ние дейс­т­ви­ето на то­зи за­кон ще нап­ра­вим срав­не­ние от ежед­нев­ния живот. В сче­то­вод­на­та кни­га на тър­го­ве­ца има гра­фа за за­пис­ва­не на при­хо­ди и разходи. Когато той срав­ня­ва ед­но­то с другото, то в рав­нос­мет­ка­та се из­ра­зя­ва със­то­яни­ето на не­го­ви­те дела. Състоянието на де­ла­та се под­чи­ня­ва на не­умо­ли­мия за­кон на смя­та­не­то на при­хо­да и разхода. Но ако то­зи тър­го­вец за­поч­ва но­ви сделки, той ще мо­же да впи­ше но­ви суми, и той би бил иди­от ако би ре­шил по­ве­че да не во­ди делата, вед­нъж ве­че с нап­ра­ве­на рав- носметка. Ако срав­ним то­ва със за­ко­на на кармата, то тук в де­бит се за­пис­ва всичко, добро, умно, вярно, ко­ето е нап­ра­вил човек, а в кре­дит - това, зло, безумно, ко­ето е извършил. Във все­ки мо­мент чо­век е сво­бо­ден да вне­се но­ви за­пи­си в кни­га­та на кармата. И за това, не след­ва в ни­ка­къв слу­чай да се мисли, че в жи­во­та ца­ри неп­ро­ме­ня­щи­ят се за­кон за кармата. И, мис­лей­ки за за­ко­на на кармата, тряб­ва ви­на­ги да се пом­ни не са­мо за миналото, а и за бъдещето. Ние па­зим в се­бе си след­с­т­ви­ята на на­ши­те ми­на­ли действия, и не сме ро­би на миналото, но - гос­по­да­ри на бъдещето. Ако же­ла­ем доб­ре да уре­дим на­ше­то бъдеще, на нас ни е не­об­хо­ди­мо да вне­сем в кни­га­та на жи­во­та по въз­мож­ност бла­гоп­ри­ят­ни за то­ва позиции.

Велика си­ла е та­зи ми­съл - зна­ни­ето за това, че ни­то ед­на на­ша пос­тъп­ка не е напразно, че всич­ко има сво­ето вли­яние вър­ху бъдещето. За то­ва за­ко­на та­ка дейс­т­ва и не ни подтиска, а ни из­пъл­ва с прек­рас­на надежда. Това е на­й-­ху­ба­вия дар от Духовната наука. Законът на кар­ма­та ни да­ря­ва радост, тъй ка­то бла­го­да­ре­ние на не­го ние мо­жем да пог­лед­нем бъ- дещето. Той ни да­ва за­да­ча да дейс­т­ва­ме в ду­ха на то­зи закон, в не­го ня­ма ни­що такова, ко­ето мо­же да ни натъжи, нищо, ко­ето би мог­ло да при­да­де на све­та пе­си­мис­тич­на окраска. Той ни ок­ри­ля­ва в ра­бо­та­та ни над

раз­ви­ти­ето на Земята. Ето в как­ви чув­с­т­ва тряб­ва да се из­ли­ва зна­ни­ето за за­ко­на на кармата.

Когато чо­век страда, чес­то казват: той е зас­лу­жил сво­ите страдания, той тряб­ва да из­тър­пи сво­ята карма, ако аз за­поч­на да му помагам, то ще нав­ля­за в чуж­да­та карма. Това е глупост. Бедата, нуж­да­та е обус­ло­ве­на от пре­диш­ния жи­вот на то­зи човек, но ако аз му помогна, то мо­ята по­мощ ще вне­се но­ви за­пи­си в кни­га­та на не­го­вия живот. Аз по то­зи на­чин ще спо­мог­на за не­го­во­то пред­виж­ва­не напред. Нали е глу­пост да се каз­ва на търговеца, кой­то би мо­гъл да се спа­си от фалит, да­вай­ки му хи­ля­да или де­сет хи­ля­ди марки: не, аз ни­що ня­ма да дам, то­ва ще про­ме­ни тво­ят баланс. Това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва при­чи­на за отказа, точ­но то тряб­ва да бъ­де под­бу­да за нас да помогнем. Аз по­ма­гам на човека, за­що­то зная: в кар­мич­ни­те вза­имов­ръз­ки ни­що ня­ма да ос­та­не забравено. Това тряб­ва да бъ­де за нас сти­мул за прак­ти­чес­ки действия.

Много ос­пор­ват за­ко­на на кар­ма­та от по­зи­ция на християнството. Бого- словите казват: хрис­ти­ян­с­т­во­то не мо­же да приз­нае за­ко­на на кармата, понеже, ако той би бил верен, то ни­ко­га не би до­пус­нал прин­ци­па на за­мес­т­ва­не­то със смърт. Но има и теософи, ко­ито казват, че прин­ци­път на из­куп­ле­ни­ето про­ти­во­ре­чи на за­ко­на на кармата. Те не же­ла­ят да приз­на­ят помощта, ко­ято ед­но съ­щес­т­во оказ­ва на мно­го хора. И тези, и дру­ги­те не са прави, и тези, и дру­ги­те неп­ра­вил­но са раз­б­ра­ли за­ко­на на кармата.

Да взе­мем чо­век в беда. На вас ви е про­вър­вя­ло повече, вие мо­же­те да му помогнете. С та­зи по­мощ вие ще вне­се­те нов за­пис в кни­га­та на не­го­вия живот. Човекът, при­те­жа­ващ го­ле­ми възможности, мо­же да по­мог­не на два­ма чо­ве­ка и да пов­ли­яе на тях­на­та карма. Някой, кой­то е по­-си­лен е в със­то­яние да по­мог­не на де­сет или сто човека, а на­й-­сил­ния мо­же да по­мог­не на без­к­рай­но мно­го хора. Това съв­сем не про­ти­во­ре­чи на прин­ци­па на кар­мич­ни­те връзки. Именно бла­го­да­ре­ние на на­деж­д­нос­т­та на за­ко­на за кар­ма­та ние знаем, че та­зи по­мощ дейс­т­ви­тел­но за­ся­га съд­ба­та на хората.

Известно е, че на чо­ве­чес­т­во­то дейс­т­ви­тел­но му е би­ла не­об­хо­ди­ма помощ, ко­га­то ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Христос се въп­лъ­ти­ла на Земята. Кръстната смърт на Спасителя, на цен­т­рал­но­то същество, ста­на­ла помо- щта, ко­ято нав­ли­за в кар­ма­та на без­б­рой­но­то мно­жес­т­во хора. И ня­ма ни­как­во раз­ног­ла­сие меж­ду пра­вил­но­то раз­б­ра­на­та хрис­ти­ян­с­ка езо­те­ри­ка и пра­вил­но раз­б­ра­на­та Духовна наука. Ние от­к­ри­ва­ме дъл­бо­ко­то съз­ву­чие меж­ду тех­ни­те закони, и ни­що не ни при­нуж­да­ва да се от­ка­жем от прин­ци­па на спасението.

Още по­-дъл­бо­ко ще нав­ле­зем в за­ко­на на кармата, ако пре­ми­нем към раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то и към раз­ви­ти­ето на Земята. Ние по­со­чих­ме
ре­ди­ца факти, ко­ито тряб­ва да ни до­ве­дат до раз­би­ра­не за­ко­на на кармата. Ние по­-доб­ре ще раз­бе­рем още нещо, ако пре­ми­нем са­ма­та ево­лю­ция на човечеството, и то не са­мо на Земята, а и на дру­ги­те планети, явя­ва­щи се дру­ги­те въп­лъ­ще­ния на на­ша­та Земя. Тук ще от­к­ри­ем ня­кои до­пъл­не­ния към за­ко­на на кармата, об­ръ­щай­ки се към на­й-­да­леч­ни­те вре­ме­на и ед­нов­ре­мен­но гле­дай­ки в на­й-­да­леч­но­то бъдеще.

В на­ча­ло­то ще се за­поз­на­ем с един ва­жен факт. Днес ние ще си изясним, че това, ко­ето ние виж­да­ме с фи­зи­чес­ки пог­лед в човека, не­го­во­то външ­но тяло, се из­г­раж­да от вис­ши­те на­ча­ла на чо­веш­ка­та природа, че не­го­ви­ят "Аз", не­го­во­то ас­т­рал­но и етер­но тя­ло и т.н. - чак до вис­ше­то на­ча­ло Атма,- ра­бо­тят над на­ше­то тяло. Час­ти­те на то­ва тяло, във вида, в кой­то се­га те се на­ми­рат в човека, са равностойни, те имат раз­лич­на стойност в чо­веш­ка­та природа. Трябва да се нап­ра­ви са­мо ед­но три­ви­ал­но наблюдение, за да се разбере, че на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло има, всъщ- ност, на­й-­пъл­но­цен­на­та част на на­ша­та природа. Да взе­мем за при­мер част от бед­ре­на­та кост - то­ва не е мо­но­лит­на твър­да кост, а из­кус­но пос­т­ро­ена част на тялото, със­то­яща се ка­то че ли от пок­ръс­тен глезен. Кой- то раз­г­леж­да та­зи част не са­мо с ума, но и с усет, ще бъ­де по­ра­зен от мъдростта, с ко­ято е съз­да­де­на та­зи част, ко­ято е из­пол­з­ва­ла ма­те­ри­ал не повече, от­кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо за това, че на прин­ци­па на на­й-­мал­ко из­пол­з­ва­не на си­ли да но­си гор­на­та част на тялото. Никакво ин­же­нер­но изкуство, из­пол­з­ва­но при стро­ене на мостове, не мо­же да се срав­ни с та­зи мъдрост, ко­ято съз­да­ва по­доб­ни не­ща в природата.

Ако раз­г­ле­да­ме чо­веш­ко­то сър­це не са­мо с пог­ле­да на ана­то­ма или фи- зиолога, то в не­го ще от­к­ри­ем из­ра­зе­на ви­со­ка прамъдрост. Не мислете, ка­то че ли ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­век един вид ве­че се е раз­ви­ло дотол- кова, до­кол­ко­то чо­веш­ко­то сърце. Сърцето е из­г­ра­де­но из­кус­но и мъдро. Астралното тя­ло в сво­ето же­ла­ние при­нуж­да­ва чо­ве­ка де­се­ти­ле­тия да на­ли­ва в се­бе си съ­щин­с­ка сър­деч­на отрова, а сър­це­то де­се­ти­ле­тия из­дър­жа това. Едва в ед­на бъ­де­ща сте­пен на развитие, ас­т­рал­но­то тя­ло ще дос­тиг­не това, ко­ето е дос­тиг­на­ло фи­зи­чес­ко­то тяло, и то­га­ва то ще стои много, мно­го над фи­зи­чес­ко­то тяло. Днес точ­но на­й-­съ­вър­ше­но­то е име- н­но фи­зи­чес­ко­то тяло, по­-мал­ко съ­вър­ше­но е етерното, а още па­-мал­ко астралното, а на­й-м­ла­до сред те­ла­та е "Аза". Физическото тяло, такова, как­во­то стои пред нас,- то­ва е на­й-д­рев­но­то на­ча­ло на чо­веш­ка­та приро- да. Над не­го е ра­бо­те­ло най-много. Едва ко­га­то в хо­да на раз­ви­ти­ето би­ла дос­тиг­на­та оп­ре­де­ле­на степен, фи­зи­чес­ко­то тя­ло би­ло про­ни­за­но от етерното. След ка­то те­зи те­ла в оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме са дейс­т­ва­ли заедно, към тях се при­съ­еди­ни­ло ас­т­рал­но­то тяло, и ед­ва нак­рая е до­ба­вен "Аза", но в бъ­де­ще той ще дос­тиг­не нез­най­ни вър­хо­ве в развитието.

Подобно на то­ва как­то чо­ве­кът се въп­лъ­ща­ва многократно, та­ка и Земя- та пре­ми­на­ла през ня­кол­ко въп­лъ­ще­ния и на нея и пред­с­тои ред нови. Прераждане ста­ва в це­лия Космос. Нашата Земя в нейния се­га­шен вид се явя­ва въп­лъ­ще­ние на пре­диш­ни­те планети, към три от ко­ито се­га ще се насочим.

Нашата Земя - до мо­мен­та в кой­то е ста­на­ла Земя - е би­ла това, ко­ето в окул­тиз­ма /не в астрологията/ се на­ри­ча Луна. Днешната Луна е по­доб­на на от­па­дъч­ни шлаки, ко­ито са би­ли из­х­вър­ле­ни ка­то негодни. Ако бих­ме мог­ли да сме­сим Земята и Луната с всич­ки­те суб­с­тан­ции и същества, то би се по­лу­чи­ло това, ко­ето ние на­ри­ча­ме пред­шес­т­ве­ни­ца на Земята - окул­т­на­та Луна, а това, ко­ето се­га се е за­па­зи­ло ка­то Земя е останалата, след из­х­вър­ля­не­то на шлаките, част от Луната.

Точно как­то на­ша­та Луна се явя­ва из­х­вър­лен ос­та­тък от ста­ро­то лун­но въплъщение, и Слънцето, ко­ето ние виж­да­ме на небето, е нещо, ко­ето се е със­то­яло в още по­-ран­но­то със­то­яние на Земята. Дотогава ко­га­то Зе- мята е ста­на­ла Луна, тя е била, как­то каз­ва­ме ние, окултистите, Слънце, и то­ва Слънце е би­ло със­та­ве­но от всич­ки суб­с­тан­ции и същества, ко­ито днес об­ра­зу­ват Слънцето, Луната и Земята. Това Слънце се е ос­во­бо­ди­ло от съставките, ко­ито днес об­ра­зу­ват Земята и Луната и бла­го­да­ре­ние на то­ва то ста­на­ло не­под­виж­на звезда, след ка­то е би­ло планета.

Слънцето, ко­ето ние виж­да­ме днес, би­вай­ки по­-ра­но съ­еди­не­но със Зе- мята, при­ело в се­бе си мно­го­то съ­щес­т­ва сто­ящи по-горе, от зем­ни­те съ- щества. Съответно Луната, ко­ято ние виждаме, по­лу­чи­ла по­-ло­ши­те час­ти и за­то­ва ста­на­ла из­х­вър­ле­ни шлаки. Луната - е пла­не­та­та принизена, Слънцето - възвисена.

Слънчевото съ­щес­т­ву­ва­не е пред­шес­т­ва­но от още ед­но - сатурновото. Така, ние има­ме че­ти­ри след­ва­щи ед­но след дру­го въп­лъ­ще­ния на Земя- та: Сатурн, Слънце, Луна и на­ша­та Земя. Когато пра­оте­цът на чо­ве­ка се раз­ви­вал на Сатурн, в не­го е има­ло са­мо прин­ци­па на фи­зи­чес­ко­то тяло. на Слънцето към то­ва би­ло до­ба­ве­но етер­но­то тяло, на Луната – астрал- ното, и тук на Земята - "Аза".

От лек­ци­ята "Кръвта - сок с осо­бе­ни свойства" мо­же да се научи, че "Азът" мно­го тяс­но е свър­зан с кръвта. Тази кръв я е ня­ма­ло в чо­веш­ко тя­ло до въп­лъ­тя­ва­не­то на Аза, за то­ва на­ша­та чер­ве­на чо­веш­ка кръв е свър­за­на с раз­ви­ти­ето на са­ма­та Земя. Тя изоб­що не би мог­ла да възник- не, ако Земята в про­це­са на сво­ето раз­ви­тие не бе се срещ­на­ло с дру­га пла­не­та - с Марс. По-рано Земята не е има­ла желязо, же­ля­зо­то не е би­ло в кръв­та и въ­об­ще не е има­ло та­зи кръв, от ко­ято се­га за­ви­си човек. В пър­ва­та по­ло­ви­на на съ­щес­т­ву­ва­не­то на Земята в ней­но­то се­гаш­но въ- плъщение, оп­ре­де­ля­що за нея би­ло вли­яни­ето на пла­не­та­та Марс, а във вто­ра­та по­ло­ви­на - та­ко­ва би­ло вли­яни­ето на Меркурий. Марс дал на
Земята желязото, а вли­яни­ето на Меркурий се про­яви­ло в това, че то все по­ве­че ос­во­бож­да­ва чо­веш­ка­та ду­ша и бла­го­да­ре­ние на то­ва ду­ша­та ста­ва все по­ве­че независима. Окултизмът каз­ва за две­те фа­зи от се­гаш­но­то въп­лъ­ще­ние на Земята - по­ло­ви­на­та на Марс и по­ло­ви­на­та на Меркурий. Другите въп­лъ­ще­ния се на­ри­чат с име­то на ед­на планета, то­ва е - "Марс-Меркурий". Думите "Марс" и "Меркурий" тук оз­на­ча­ват не се­гаш­ни­те планети, а имен­но това, ко­ето оказ­ва го­ре­по­со­че­ни­те важ­ни вли­яния в ед­на­та и дру­га­та половина.

В бъ­де­ще Земята ще се въп­лъ­ти ка­то но­ва пла­не­та - Юпитер. Тогава ас­т­рал­но­то тя­ло по­ве­че ня­ма да бъ­де враг на физическото, как­то е сега, но то все още ня­ма да е в сво­ята вис­ша сте­пен на развитие. Етерното тя­ло ще дос­тиг­не та­зи сте­пен на развитие, ка­то физическото. То ще има то­га­ва зад се­бе си три пла­не­тар­ни стадии, как­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло сега.

Астралното тя­ло ще дос­тиг­не ни­во­то на днеш­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло на Венера, ко­га­то зад не­го ще бъ­дат въп­лъ­ще­ни­ята на Луната, Земята и Юпитер. В ин­кар­на­ция - Вулкан - "Азът" ще дос­тиг­не своя висш ста­дий на развитие. По то­зи начин, бъ­де­щи­те въп­лъ­ще­ния на Земята ще са Юпитер, Венера и Вулкан.

Тези име­на ние ги от­к­ри­ва­ме в на­име­но­ва­ни­ята на дни­те на седмицата. Било е време, ко­га­то пла­не­та­та на об­к­ръ­жа­ва­щи­те ни пред­ме­ти и яв­ле­ния са би­ли да­ва­ни от посветените. Днес, в нас, ве­че ня­ма вът­реш­но усе­ща­не за един­с­т­во на име­то и предмета. Наименованията на дни­те от сед­ми­ца­та тряб­ва­ло да на­пом­нят на чо­ве­ка за не­го­во­то съз­да­ва­не в про­це­са на раз­ви­тие на Земята.

Да за­поч­нем със съботата: то­ва е де­нят на Сатурн - на ан­г­лийс­ки Satu- rday. След то­ва не­де­ля /Sonntag/ - де­ня на Слънцето. Понеделник /Mon- tag/ - ден на Луната. После Марс - втор­ник /Dienstag/, на древ­но­гер­ман­с­ки - ziutag или dinstag, на френ­с­ки - mardi, на ита­ли­ан­с­ки - martedi. Сряда - де­ня на Меркурий - на ита­ли­ан­с­ки - mercoledi, на френ­с­ки – mer- credi. Меркурий - е съ­щия бог, кой­то е нем­с­кия Вотан. Тацит го­во­ри за "де­ня на Вотан", на ан­г­лийс­ки и се­га е - Wednesday. След то­ва - де­ня на Юпитер: Юпитер - на нем­с­ки Donar, от тук и нем­с­кия Donnerstag; на френ­с­ки - Jeudi, на ита­ли­ан­с­ки - giovedi. Денят на Венера - петък: Вене- ра - то­ва е гер­ман­с­ка­та Фрея, от тук и Freitag; френ­с­ко­то - vendredi и ита­ли­ан­с­ко­то - venerdi.

И така, в пос­ле­до­ва­тел­нос­т­та на дни­те от сед­ми­ца­та ние има­ме спо­ме­на за раз­ви­ти­ето на Земята при смя­на­та на раз­лич­ни­те ней­ни въплъщения.