Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Сега по ред да раз­г­ле­дам раз­лич­ни­те въп­лъ­ще­ния на на­ша­та планета. При това, ние тряб­ва с ця­ла­та оп­ре­де­ле­ност да съзнаваме, че то­ва са би­ли въп­лъ­ще­ния на пла­не­та­та Земя, т.е. със­то­яни­ето на Земята, ко­га­то тя е би­ла Сатурн, Слънце, Луна и тряб­ва да разберем, че те­зи въп­лъ­ще­ния са би­ли не­об­хо­ди­ми за об­ра­зо­ва­не­то на жи­ви­те същества, осо­бе­но чове- кът, че са­мо­то раз­ви­тие на чо­ве­ка е тяс­но свър­за­но с раз­ви­ти­ето на Зе- мята. Но ние пра­вил­но ще раз­бе­рем как­во се е слу­чи­ло тогава, са­мо в случай, че си представим, как се про­ме­ня­ло в сво­ите осо­бе­ни свойс­т­ва това, ко­ето ние се­га зна­ем ка­то човек, ка­то са­ми­те се­бе си. Отначало ще раз­г­ле­да­ме те­зи изменения, ко­ито ста­на­ли със със­то­яни­ето на чо­веш­ко­то съзнание. Всичко, всич­ко в све­та се е развивало, в то­ва чис­ло и на­ше­то съзнание. Съзнанието, при­съ­що на днеш­ния човек, не ви­на­ги е би­ло в него. Само пос­те­пен­но то ста­на­ло в то­зи вид, в кой­то го има­ме ние днес.

Такова съзнание, е тъмно, но за­ед­но с то­ва пред­с­та­вя­що чрез се­бе си все­виж­да­не­то в на­шия космос, ко­ето е имал чо­ве­ка някога, в пър­во­то въп­лъ­ще­ние на Земята. Това със­то­яние е на­ре­че­но дъл­бо­ко тран­со­во съзнание. Ние сме об­к­ръ­же­ни от същества, при­те­жа­ва­щи и се­га та­ко­ва съзнание,- то­ва са минералите. Ако мо­жех­ме да го­во­рим с тях, то ми­не­ра­ли­те би­ха ни ка­за­ли как­во се случ­ва на Сатурн. Все пак то­ва съз­на­ние е мно­го тъмно.

Второто със­то­яние на съзнанието, ко­ето ни е из­вес­т­но - или, по­-точ­но казано, не ни е известно- то­ва е състоянието, в ко­ето се на­ми­ра­ме в оби­чайния сън. Това със­то­яние не е тол­ко­ва всеобхващащо, но, без да взе­ма­ме под вни­ма­ние ця­ла­та не­го­ва тъмнина, то ве­че е по­-с­вет­ло в срав­не­ние с първото. В та­ко­ва сън­но съз­на­ние всич­ки хо­ра някога, ко­га­то Зе- мята би­ла Слънце, са се на­ми­ра­ли постоянно. Тогава пра­оте­цът на чо­ве­ка неп­ре­къс­на­то спял. И днес съ­щес­т­ву­ва та­ко­ва съз­на­ние - то се при­те­жа­ва от растенията. Те се явя­ват пос­то­ян­но спя­щи същества, и ако не мо­же­ха да говорят, то би­ха разказвали, как­во ста­ва на Слънцето, по­не­же тях­но­то съз­на­ние - е слънчево.

Третото състояние, все още сум­рач­но и тъм­но в срав­не­ние с на­ше­то днев­но съз­на­ние - то­ва е об­раз­но­то съзнание. За не­го в нас има яс­на представа, за­що­то по вре­ме на сън, из­пъл­нен със сънища, ни е пре­жи­вя­ва­ме от­з­ву­ка на онова, ко­ето е би­ло съз­на­ни­ето на всич­ки хо­ра на Луна- та - наистина, то­ва е са­мо ру­ди­мент на то­ва съзнание. Правилно ще бъ­де да из­хо­дим от чо­веш­кия сън, за да си пред­с­та­вим кар­ти­на­та на лун­но­то съзнание.

В съ­ни­ща­та ние откриваме, наистина, ня­как­ва бъркотия, хаос, но при по­-в­ни­ма­тел­но наб­лю­де­ние та­зи бър­ко­тия все пак от­к­ри­ва дъл­бо­ки зако- номерности. В мо­ите лек­ции аз ве­че не­ед­нок­рат­но съм да­вал след­ва­щи­те при­ме­ри - всич­ки те са взе­ти от живота.

Вие сънувате, че бя­га­те след жа­ба и ис­ка­те да я хванете; вие усе­ща­те ней­но­то ме­ко глад­ко тяло. Събуждате се, дър­жей­ки си в ръ­ка­та края за- вивката. Ако вие мо­жех­те да из­пол­з­ва­те сво­ето бо­дър­с­т­ву­ва­що съзна- ние, то бих­те видели, че сте хва­на­ли с ръ­ка­та си завивката. Сънното съз­на­ние ви да­ва сим­во­лич­но външ­но­то действие, то съз­да­ва об­раз от това, ко­ето на­ше­то днев­но съз­на­ние въз­п­ри­ема ка­то факт.

Друг пример. Студент сънува, че стои пред вра­ти­те на аудиторията. В то­зи мо­мент ня­кой за­поч­ва да го дразни, как­то каз­ват на жаргон. Резул- татът е - при­зив за дуел. И сту­ден­тът из­жи­вя­ва по­-на­та­тък във всич­ки под­роб­нос­ти до момента, ко­га­то той съп­ро­во­ден от се­кун­дан­та и ле­ка­ря е на ду­ела и се раз­да­ва пър­вия изстрел. В та­зи се­кун­да той се про­буж­да и вижда, че е пад­нал столът, кой­то се е на­ми­рал бли­зо до леглото. Наяве той прос­то би чул зву­ка от падането, а в съ­нят то­ва про­за­ич­но съ­би­тие се съ­дър­жа в сим­во­ли­ка­та на дуела. Виждате съ­що така, че вре­мен­ни­те от­но­ше­ния са на­пъл­но различни, по­не­же ця­ла­та та­зи дра­ма се слу­чи­ла в гла­ва­та на сту­ден­та за миг. Дрезгавината е из­т­лас­ка­ла вре­ме­то на за­ден план, те не се под­чи­ня­ват на съ­от­но­ше­ни­ята в света, тя са­ма­та об­ра­зу­ва времето.

Не са­мо външ­ни­те събития, а и процесите, ста­ва­щи вът­ре в тялото, мо­гат да се из­ра­зя­ват в та­ки­ва символи. Човекът сънува, ка­то че ли се на­ми­ра в ма­зе­то и от­в­ра­ти­тел­ни па­яци пъл­зят към него. Човекът се съ­буж­да и има главоболие. Черепната ку­тия в съ­ня се оказ­ва оз­на­чен сим­во­лич­но с мазето, а бол­ка­та - с паяците.

Сънищата на днеш­ния чо­век сим­во­ли­зи­рат съ­би­ти­ята ста­ва­щи вът­ре и отвън. Но ко­га­то то­ва тре­то със­то­яние на съз­на­ни­ето би­ло при­съ­що на чо­ве­ка на Луната, не е би­ло така. Тогава чо­ве­кът жи­ве­ел сред та­ки­ва образи, как­ви­то са при­съ­щи на днеш­но­то сънуване, но те би­ли из­раз на реалност. Чрез се­бе си те пред­с­та­вя­ли реалността, точ­но как­то се­га ре­ал­нос­т­та пред­с­та­вя си­ния цвят. Само цве­то­ве­те то­га­ва сво­бод­но плу­ва­ли в пространството, те не би­ли свър­за­ни с предметите. При то­га­ваш­но­то със­то­яние на съз­на­ни­ето чо­ве­кът не мо­жел да из­ле­зе на улицата, от­да­ле­че да ви­ди човека, да пог­лед­не към него, да се приб­ли­жи до него, за­що­то фор­ми­те на съществата, ко­ито би­ха има­ли оп­ре­де­лен цвят на сво­ята външ­на повърхност, чо­ве­кът то­га­ва не мо­жел да възприема, да не го­во­рим още за това, че то­га­ва чо­ве­кът не мо­жел да ходи, как­то пра­ви то­ва сега. Но да предположим, че един чо­век се сре­ща с друг, там на Луната. Пред тях би въз­ник­нал сво­бод­но плу­ващ об­раз от фор­ми и цветове. Той
би мо­гъл да бъ­де некрасив, то­га­ва чо­ве­кът би се от­д­ръп­нал настрана, за да не се срещ­не с него, или да бъ­де кра­сив - то­га­ва той би се приб­ли­жил към него. Некрасивият об­раз би по­ка­зал на човека, че дру­ги­ят се от­на­ся към не­го с антипатия, а кра­си­ви­ят - че то­зи го обича.

Да допуснем, че на Луната би съ­щес­т­ву­ва­ла солта. Когато се­га сол­та стои на масата, ние я виж­да­ме ка­то пред­мет в пространството, зърнеста, има­ща оп­ре­де­лен цвят. На Луната би би­ло различно. Вие не бих­те мог­ли там да ви­ди­те солта, а там, от мястото, къ­де­то се намира, би се из­диг­нал об­раз от фор­ми и цветове, и то­зи об­раз би ви показал, че сол­та е не­що полезно. И та­ка ця­ло­то съз­на­ние би­ло из­пъл­не­но с образи, ле­тя­щи цве­то­ве и форми. В та­ко­ва мо­ре от фор­ми и цве­то­ве жи­ве­ел човека, но те­зи об­ра­зи от фор­ми и цве­то­ве пред­с­тав­ля­ва­ли това, ко­ето ста­ва­ло око­ло чо­ве­ка - на пър­во мяс­то това, ко­ето се от­на­ся­ло към ду­ша­та и душевното, кое би­ло по­лез­но или вред­но за него. По то­зи на­чин чо­ве­кът мо­жел пра­вил­но да се ори­ен­ти­ра в предметите, ко­ито го обкръжавали.

Когато Луната се пре­въп­лъ­ти­ла в Земя, то­ва съз­на­ние се пре­вър­на­ло в на­ше­то се­гаш­но яв­но съзнание, и ка­то не­гов ос­та­тък се е за­па­зи­ло в съ­ни­ща­та на днеш­ния чо­век - рудимент, по­доб­но на рудимент, ос­та­нал от дру­ги неща. Вие знаете, че, например, бли­зо до ухо­то има мускули, ко­ито се­га ни стру­ват безполезни. По-рано те има­ли сво­ето значение: те са слу­жи­ли за про­из­вол­но­то дви­же­ние на ушите. Днес са­мо мал­ко от хо­ра­та вла­де­ят то­ва умение.

Точно та­ка в чо­ве­ка при­със­т­ват състояния, ко­ито се явя­ват пос­лед­ни­те ос­та­тъ­ци на предишното, ня­ко­га смис­ле­но устройство. И ма­кар те­зи об­ра­зи днес ве­че ни­що да не означават, по­-ра­но те са слу­жи­ли за обоз­на­ча­ва­не­то на външ­ния свят. И се­га все още ще срещ­не­те та­ко­ва съз­на­ние при те­зи жи­вот­ни - обър­не­те внимание!- ко­ито не мо­гат да из­да­ват зву­ци отвътре. Работата е там, че в окул­тиз­ма съ­щес­т­ву­ва мно­го по­-п­ра­вил­но раз­де­ля­не на жи­вот­ни­те от­кол­ко­то във външ­но­то естествознание, а имен­но - на вът­реш­но без­г­ла­со­ви и такива, ко­ито мо­гат да из­да­ват зву­ци вът­ре в се­бе си. Наистина, вие ще от­к­ри­ете спо­соб­нос­т­та да се из­да­ват зву­ци и при мно­го нис­ши животни, но то­ва ста­ва по ме­ха­ни­чен път - от тре­ни­ров­ки и т.н. -, а не отвътре. Дори жа­ба­та из­да­ва зву­ци ни от сво­ята вътрешност. са­мо по­-ви­со­ко­раз­ви­ти­те животни, въз­ник­на­ли тогава, ко­га­то чо­ве­кът ве­че мо­жел да из­ра­зя­ва чрез зву­ци сво­ята ра­дост и мъка, ед­ва те за­ед­но с чо­ве­ка по­лу­чи­ли въз­мож­нос­т­та да из­ра­зя­ват със зву­ци и кря­съ­ци сво­ята бол­ка и сво­ята радост. И ето всич­ки животни, ко­ито не мо­гат да из­да­ват зву­ци вът­ре от се­бе си, при­те­жа­ват та­ко­ва об­раз­но съз- нание. При те­зи нис­ши жи­вот­ни ня­ма яс­на граница, как­ва­то има в на­ше­то въз­п­ри­ема­не на образи. Ако ня­кое нис­шо животно, нап­ри­мер рака, въз­п­ри­ема образ, кой­то съз­да­ва оп­ре­де­ле­но неп­ри­ят­но впечатление, той

Четвъртото със­то­яние на съз­на­ни­ето - е това, ко­ето имат всич­ки хо­ра сега. Образите, ко­ито чо­век по­-ра­но е въз­п­ри­емал ка­то цвет­ни образи, сво­бод­но пла­ва­щи в пространството, се­га ка­то че ли об­ли­чат пред­ме­ти­те със се­бе си. Може да се каже, че об­ра­зи­те са "облечени" на предметите. Те съз­да­ват гра­ни­ца­та на предметите. Те се явя­ват на предметите, до­ка­то по­-ра­но са би­ли сво­бод­но плаващи. Така те ста­ват из­раз на формата. Това, ко­ето по­-ра­но чо­век е имал вът­ре в се­бе си, се­га из­ли­за на­вън и се съ­еди­ня­ва с предметите. Това означава, че чо­ве­кът е пре­ми­нал към сво­ето се­гаш­но бо­дър­с­т­ву­ва­що съзнание.

Сега да по­го­во­рим за друго. Ние ве­че казахме, че на Сатурн се под­гот­вя фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека. На Слънцето към не­го се до­ба­вя етер­но­то тяло, или жиз­не­но­то тяло, ко­ето про­ник­ва със се­бе си фи­зи­чес­ко­то тя­ло и за­поч­ва да ра­бо­ти над него. То вмес­ти­ло това, ко­ето ста­ва фи­зи­чес­ко тяло, и ра­бо­ти вър­ху него. На Луната към то­ва се до­ба­вя ас­т­рал­но­то тя- ло, ко­ето от­но­во про­ме­ня стро­ежа на тялото. На Сатурн фи­зи­чес­ко­то тя­ло би­ло мно­го просто. На Слънцето ста­ва зна­чи­тел­но по-сложно, тъй ка­то над не­го ра­бо­ти етер­но­то тяло, пра­вей­ки го по-съвършено. На Луната се до­ба­вя ас­т­рал­но­то тяло, а на Земята - "Аза", кой­то нап­ра­вил фи­зи­чес­ко­то тя­ло още по-съвършенно. Когато фи­зи­чес­ко­то тя­ло би­ло на Сатурн, ко­га­то в не­го все още не е нав­ляз­ло етер­но­то тяло, всич­ки органи, ко­ито се­га се на­ми­рат в него, не са би­ли там - от­със­т­ва­ли кръвта, нервите, а съ­що и жлезите. Тогава чо­ве­кът е при­те­жа­вал и то в за­ро­диш­но със­то­яние - са­мо те­зи органи, ко­ито се­га се явя­ват на­й-­съ­вър­ше­ни и са има­ли вре­ме да дос­тиг­нат сво­ето днеш­но съ­вър­шен­с­т­во - те­зи чу­дес­но из­г­ра­де­ни ор­га­ни на сетивата.

Прекрасният стро­еж на чо­веш­ки­те очи, прек­рас­ния апа­рат на чо­веш­ко­то ухо - всич­ко то­ва ед­ва се­га е дос­тиг­на­ла сво­ето съвършенство, за­що­то е би­ло съз­да­де­но от са­тур­но­ва­та суб­с­тан­ция и над тях са ра­бо­те­ли етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза. Съ­що­то се от­на­ся и за ларинкса, той е въз­ник­нал още на Сатурн, но то­га­ва чо­ве­кът все още не мо­жел да гово- ри. На Луната за­поч­нал да из­да­ва неч­ле­но­раз­дел­ни зву­ци и крясъци, но са­мо опи­са­на­та дъл­га ра­бо­та нап­ра­ви­ла ларинкса, то­зи съ­вър­шен апа­рат та­къ­в,­ка­къв­то има­ме на Земята. На Слънцето, къ­де­то към фи­зи­чес­ко­то тя­ло е до­ба­ве­но етерното, ор­га­ни­те на се­ти­ва­та про­дъл­жи­ли да се офор­мят и въз­ник­на­ли всич­ки органи, ко­ито се явя­ват ор­га­ни на сек­ре­ция и ор­га­ни на жи­во­та главно, слу­жей­ки за хра­не­не и растеж. Първоначално те въз­ник­на­ли в слън­че­ва­та фа­за на битието. След то­ва ас­т­рал­но­то тя­ло про­дъл­жи­ло да ра­бо­ти и през лун­на­та фаза, а "Азът" - във фа­за­та на Зе- мята. Така съз­ря­ва­ли до сво­ето се­гаш­но съ­вър­ше­но със­то­яние на жле-

И така, ця­ла­та все­ле­на е стро­ител на ор­га­ни­те на сетивата. И така, всич­ки жлези, всич­ки ор­га­ни за про­дъл­же­ние на ро­да и хра­не­не са об­ра­зу­ва­ни от етер­но­то тяло. И така, ас­т­рал­но­то тя­ло се явя­ва съз­да­тел на нер­в­на­та система, а "Азът" вклю­чил кръв­та в раз­ви­ти­ето на човека. Има яв- ление, ко­ето се на­ри­ча анемия, или хлороза. Кръвта не е в със­то­яние да под­дър­жа бо­дър­с­т­ву­ва­що­то съзнание. Хората стра­да­щи от анемия, чес­то се по­та­пят в сум­рач­но състояние, по­доб­но на това, ко­ето би­ло на Луна- та.

Сега да раз­г­ле­да­ме три­те със­то­яния на съзнание, ко­ито тряб­ва да после- дват. Може да за­да­де­те въпроса: как е въз­мож­но - да се знае не­що по то­зи въп­рос още сега? Това е въз­мож­но бла­го­да­ре­ние на посвещението. Посветеният мо­же още днес да пре­ду­се­ти те­зи състояния. Следващото състояние, из­вес­т­но на посветените, е та­ка на­ре­че­но­то пси­хич­но със­то­яние на съз­на­ни­ето - такова, в ко­ето се съв­мес­тя­ват об­раз­но­то и бо­дър­с­т­ву­ва­що­то днев­но съзнание. При та­ко­ва пси­хич­но съз­на­ние вие виж­да­те чо­ве­ка наяве, в не­го­ви­те гра­ни­ци и форми, но ед­нов­ре­мен­но с това, наб­лю­да­ва­те как това, ко­ето жи­вее в не­го­ва­та душа, се раз­к­ри­ва под фор­ма­та на цвет­ни об­ла­ци и об­ра­зи - в това, ко­ето на­ри­ча­ме аура. При то­ва вие се дви­жи­те в све­та не ка­то бъл­ну­ва­щия лу­нен човек, а с пъл­но­то само- съзнание, ка­то се­га­шен човек, на­ми­ращ се в бо­дър­с­т­ву­ва­що днев­но съз- нание. Цялото чо­ве­чес­т­во ще има то­ва психично, или ду­шев­но съз­на­ние на планетата, ко­ято ще сме­ни Земята,- то­ва ще бъ­де съз­на­ние на Юпи- тер.

Има още шес­то със­то­яние на съзнанието, и то съ­що ня­ко­га ще се при­те­жа­ва от човека. Тогава ще се съ­еди­ни днеш­но­то бо­дър­с­т­ву­ва­що съзна- ние, с това, ко­ето пос­ве­те­ни­ят знае ка­то пси­хич­но съз­на­ние и се до­ба­ви това, ко­ето днес чо­век "преспива". Човекът ще виж­да мно­го дъл­бо­ко при­ро­да­та на съществата, ко­га­то за­жи­вее с то­ва съзнание, съз­на­ни­ето на инспирацията. Той ще въз­п­ри­ема не са­мо цвет­ния об­раз и фор­ма­та на дру­гия човек, но и зву­че­не­то на не­го­во­то същество. Всяка чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност ще има оп­ре­де­лен тон, и всич­ки те­зи то­но­ве ще се съ­еди­ня­ват в симфония. Такова ще бъ­де съз­на­ние на човека, ко­га­то на­ша­та Земя пре­ми­не в със­то­яни­ето на Венера. Там той ще чув­с­т­ва хар­мо­ни­ята на сферите, ко­ято Гьоте опис­ва в своя про­лог към "Фауст":

"Слънчевата сфе­ра пее в съ­рев­но­ва­ние

всред братята-сфери, сво­ята древ­на песен;

своя път, пре­доп­ре­де­ли чрез сътворението,

тя за­вър­ш­ва със стъп­ка от гръ­мо­те­ви­чен звук."

Когато Земята би­ла Слънце, чо­ве­кът мъг­ли­во въз­п­ри­емал те­зи звуци, а на Венера ще ги чуе от­но­во "как­то дръжка". И в те­зи ду­ми Гьоте за­паз­ва образа.

Седмото със­то­яние на съз­на­ни­ето - то­ва е спи­ри­ту­ал­но­то съзнание, на­й-­вис­ше­то съзнание; чо­ве­кът при­те­жа­ва тук все­лен­с­ко съз­на­ние и мо­же да виж­да не са­мо това, ко­ето се случ­ва на не­го­ва­та планета, а и нав­ся­къ­де в космоса. Съзнанието, ко­ето имал чо­век на Сатурн, би­ло на­пъл­но тъмно, но за­ед­но с то­ва - би­ло един вид все­лен­с­ко съзнание. И то ще бъ­де до­ба­ве­но към всич­ки ос­та­на­ли със­то­яния на съзнанието, ко­га­то чо­ве­кът се ока­же на пла­не­та­та Вулкан.

Това са се­дем­те със­то­яния на съз­на­ни­ето на човека, ко­ито тряб­ва да се пре­ми­нат при пре­ми­на­ва­не­то на чо­ве­ка през космоса, и вся­ко въп­лъ­ще­ние на Земята да­ва условия, ко­ито пра­вят въз­мож­ни те­зи със­то­яния на съзнанието. Само бла­го­да­ре­ние на това, че на Луната въз­ник­на­ла нер­в­на­та система, раз­ви­ла се в се­гаш­ния мозък, ста­на­ло въз­мож­но на­ше­то днев­но съзнание. Трябвало да бъ­дат съз­да­де­ни та­ки­ва органи, с по­мощ­та на ко­ито мо­гат и фи­зи­чес­ки да се изя­вят в жи­во­та по ви­со­ки със­то­яния на съзнанието, ко­ито още се­га мо­гат ду­хов­но да се из­пит­ват от посве- теният.

Това, че чо­ве­кът мо­же да пре­ми­не през те­зи се­дем пла­не­тар­ни състоя- ния, пред­с­тав­ля­ва и сми­съ­ла на развитието. Всяко пла­не­тар­но въп­лъ­ще­ние е свър­за­но с раз­ви­ти­ето на ед­но от се­дем­те със­то­яния на съзнанието, и бла­го­да­ре­ние на това, ко­ето ста­ва на вся­ка планета, се фор­ми­рат фи­зи­чес­ки ор­га­ни за та­ко­ва със­то­яние на съзнанието. На Юпитер у хо­ра­та ще се по­яви мно­го по-развит, пси­хи­чен орган. На Венера ще се по­яви та­къв орган, кой­то ще поз­во­ли на чо­ве­ка да раз­вие съз­на­ни­ето на се­гаш­ния посветен, пре­би­ва­ващ на ни­во Девакан. На Венера ще има то­ва спи­ри­ту­ал­но съзнание, ко­ето днес има посветеният, на­ми­рай­ки се във вис­ша­та сфе­ра на Девакан, в све­та на ума.

Утре ние ще по­го­во­рим за та­зи пла­не­ти по отделно, понеже, как­то на­ша­та Земя по-рано, в ат­лан­т­с­ка­та или ле­му­рийс­ка­та епоха, е из­г­леж­да­ла различно, а по­-къс­но от­но­во ще из­г­леж­да по-различна, та­ка съ­що е има­ло раз­лич­ни със­то­яния при Луната, Слънцето и Сатурн, и ще има раз­лич­ни със­то­яния при Юпитер и Венера.

Днес ние се за­поз­нах­ме с големите, все­об­х­ва­ща­щи кръ­гов­ра­та на плане- тите, а ут­ре ще се за­емем с измененията, ко­ито са ста­на­ли на те­зи пла- нети, ко­га­то са би­ли по­ле за дейност на човека.