Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ЗА НЕДРАТА НА ЗЕМЯТА

Скъпи приятели! И така, ние се за­поз­нах­ме с раз­лич­ни­те ме­то­ди на уче- ничеството, и се­га в зак­лю­че­ние на мо­ите лек­ции аз ис­кам да ви пред­с­та­вя вза­имов­ръз­ка­та съ­щес­т­ву­ва­ща меж­ду чо­ве­ка и ця­ла­та Земя, за да разберете, как чо­ве­кът е свър­зан с всич­ко това, ко­ето ста­ва око­ло не­го на Земята.

Аз ви опи­сах раз­ви­ти­ето на човека, как той мо­же да ста­ва съ­щес­т­во от все по­-висш порядък. Човечеството ка­то ця­ло мо­же да дос­тиг­не в хо­да на сво­ето раз­ви­тие това, ко­ето е в със­то­яние да дос­тиг­не за се­бе си с по­мощ­та на окул­т­на­та подготовка, все­ки чо­век поотделно. И ето, до­ка­то чо­ве­кът и чо­ве­чес­т­во­то се раз­ви­ва по то­зи начин, как­во ста­ва през то­ва вре­ме със Земята? Нали за окул­тис­тът Земята не е това, които. Се явя­ва за обик­но­ве­ния ге­олог или учен, виж­дащ в нея са­мо ня­как­во ог­ром­но без­жиз­не­но кълбо, ко­ето от­вът­ре из­г­леж­да при­мер­но по съ­щия на­чин как­то и отвън,- ни­ма ве­щес­т­ва­та ко­ито се на­ми­рат от­вът­ре не са в теч­но състояние. И не е мно­го ясно, как то­ва мър­т­во къл­бо мо­же да съз­да­ва вся­как­ви род вещества.

Ние знаем, че на­ша­та Земя из­вър­ш­ва на­пъл­но оп­ре­де­ле­ни събития, оказ­ва­щи дъл­бо­ко въз­дейс­т­вие вър­ху съд­ба­та на мно­го същества. Все пак съв­ре­мен­но­то ес­тес­т­воз­на­ние раз­г­леж­да да­де­ни­те яв­ле­ния из­вън вся­как­ва връз­ка с те­зи съдби. Така например, зе­мет­ре­се­ни­ята и из­риг­ва­не­то на вул­ка­ни­те вли­я­ят вър­ху съд­би­те на сто­ти­ци и хи­ля­ди хора. Или тук ня­как­ва ро­ля чо­веш­ка­та воля, или то­ва е случайност? Има ли мес­то мър­т­вия закон, сля­па­та ярост на природата, или има ня­как­ва връз­ка меж­ду та­ки­ва яв­ле­ния и во­ля­та на човека? Какво мо­же да се ка­же за човека, кой­то за­ги­ва при земетресение? Какво ще ка­же окул­тис­тът за нед­ра­та на Земята.

Тайното уче­ние през всич­ки вре­ме­на е твър­дя­ло за вът­реш­но­то ус­т­ройс­т­во на Земята следното. Ние тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме Земята със­то­яща се от ре­ди­ца слоеве, които, всъщност, не са от­дел­ни с яс­на граница, как­то при луковицата, а ме­ко пре­ми­на­ват един в друг. Най-горният слой, ми­не­рал­на­та маса, се от­на­ся към вътрешното, как­то че­руп­ка­та към яйцето. Този го­рен слой се на­ри­ча ми­не­рал­на Земя. Под не­го се по­каз­ва нещо, ко­ето не мо­же да се срав­ни с ни­кое ве­щес­т­во на Земята, и то се на­ри­ча теч­на Земя. Но тук се има в пред­вид не прос­то течност, по­не­же на­ши­те теч­нос­ти съ­що имат спе­ци­фич­ни свойства. Това ве­щес­т­во за­поч­ва да при­до­би­ва тук ду­хов­ни качества, със­то­ящо се в това, че при ­
съприкос­но­ве­ни­ето му с не­що жи­во­то ту­так­си прогонва, уни­що­жа­ва то­зи живот. Окул­тис­тът мо­же да из­с­лед­ва то­зи слой, за­ни­ма­вай­ки се един­с­т­ве­но с концентрация.

Третия слой - е въз­душ­на Земя, то­ва е ве­щес­т­во уни­що­жа­ва­що усеща- нията. Ако то, например, вле­зе в съп­ри­кос­но­ве­ние с болка, то я прев­ръ­ща в ра­дост и обратно. Усещането, та­ка да се каже, се по­га­ся­ва във ви­да в кой­то е, по­доб­но на то­ва как­то вто­рия слой по­га­ся­ва живота.

Четвъртия слой - е вод­на­та Земя, или Земята на формите. Този слой се със­тои от сили, ко­ито по ма­те­ри­ален на­чин съз­да­ват от вся­ка вещ това, ко­ето в Девакан ста­ва духовно. Там ние има­ме не­га­ти­ви на фи­зи­чес­ки­те предмети; тук, например, бил уни­що­жен куба, но би въз­ник­нал не­гов негатив. Формата, та­ка да се каже, се прев­ръ­ща в своя противополож- ност, всич­ки свойс­т­ва из­ли­зат навън, а пространството, ко­ето е за­емал ку­бът ос­та­ва празна.

Петия слой - е пло­до­нос­на Земя. Това ве­щес­т­во е из­пъл­не­но с из­лъч­ващ енер­гия на растеж. Всяка не­го­ва час­ти­ца ту­так­си израства, раз­рас­т­ва се ка­то гъба, уве­ли­ча­ват се размерите, и да се спре нейния рас­теж мо­гат са­мо гор­ни­те слоеве. Тя слу­жи на фор­ми­те от пре­ди­ду­щия слой ка­то сто­ящ за тя живот.

Шестия слой - е ог­не­на­та Земя. Това ве­щес­т­во при­те­жа­ва ка­то та­ко­ва усе­ща­не и воля. То усе­ща болката, то би закрещяло, ако бя­ха го настъ- пили. То, та­ка да се каже, се със­тои из­ця­ло от страсти.

Седми слой - зем­но огледало, от­ра­зи­тел на Земята. Този слой е по­лу­чил име­то си от това, че не­го­во­то вещество, ако се със­ре­до­то­чиш вър­ху не- го, прев­ръ­ща всич­ки зем­ни свойс­т­ва в тях­на­та противоположност. Ако се ос­во­бо­ди от всичко, ко­ето ле­жи по-горе, а ду­хов­но се пог­лед­не пра­во вър­ху то­зи слой и си представим, например, не­що зелено, то зе­ле­но­то ще се ока­же червено. Всеки цвят се пред­с­та­вя във вид на до­пъл­ни­те­лен цвят. Става по­ляр­но отражение, от­ра­же­ние в сво­ята противоположност. Тъгата би се пре­вър­на­ла от то­зи слой в радост.

Осми слой - отпечатване. Пред онзи, кой­то се със­ре­до­то­чи вър­ху не­го с при­ла­га­не на окул­т­но раз­ви­та сила, ще се по­яви не­що на­пъл­но необи- чайно. Например, рас­те­ни­ето там ще се пре­вър­не в без­к­рай­но мно­жес­т­во елементали, и съ­що и съ­що ще се слу­чи със все­ки предмет. Силата, ко­ято се из­лъч­ва на по­вър­х­нос­т­та на Земята от то­зи слой, има ви­на за това, че изоб­що на зе­мя­та съ­щес­т­ву­ва враж­да и дисхармония. Хората тряб­ва да дейс­т­ват хармонично, за да пре­одо­ля­ват раз­де­ля­ща­та си­ли на то­зи слой. Тази си­ла и бе­ше за­ло­же­на в Земята, за да мо­гат хо­ра­та са­мос­то­ятел­но да ус­та­но­вя­ват хармонията. Тук се под­гот­вя и ор­га­ни­зи­ра в сво­ята си същ­ност всич­ко­то зло. Инициатор на раз­до­ра та­ка са устроени, че вър­ху тях то­зи слой оказ­ва осо­бен­но въздействие. Това се знае от
всеки, кой­то е писал, ос­но­ва­вай­ки се на окул­т­но­то знание. В сво­ята "Божествена комедия" Данте опис­ва то­зи слой в об­ра­за на Каин. От тук - и кав­га­та меж­ду братята: Каин и Авел. Този слой вна­ся в све­та са­ма­та суб­с­тан­ция на злото.

Деветия слой - сър­це­ви­на­та на Земята. Субстанцията на то­зи слой е такава, че под ней­но вли­яние в све­та въз­ник­ва чер­на магия. От тук про­из­хож­да си­ла­та на ду­хов­но­то зло.

От го­ре ка­за­но­то ние мо­жем да заключим, че чо­век има от­но­ше­ние към всич­ки те­зи слоеве, до­кол­ко­то те пос­то­ян­но из­лъч­ват сво­ята сила. Хо­ра­та се на­ми­рат под въз­дейс­т­ви­ето на те­зи сло­еве и тряб­ва неп­ре­къс­на­то да пре­одо­ля­ват тех­ни­те сили. Когато хо­ра­та на Земята ня­ко­га ще мо­гат са­ми да из­лъч­ват живот, ко­га­то ще из­диш­ват жи­вот­вор­ни вещества, те ще пре­доп­ре­де­лят ог­не­на­та Земя. Когато с не­въз­му­ти­мо те ду­хов­но пре­оп­ре­де­лят болката, и т.н. Когато по­бе­ди единодушието, ще бъ­де по­бе­ден то­зи отпечатък. По то­зи на­чин ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка оз­на­ча­ва пре­об­ра­зу­ва­не на зем­ни­те недра. В на­ча­ло­то тя­ло­то на Земята е въз­п­ре­пятс­т­ва­ло всичко, ко­ето се е развивало. В края, ця­ла­та Земя, пре­об­ра­зе­на от си­ла­та на човека, ще има­ме оду­хот­во­ре­на Земя. Човекът ще съ­об­ра­зя­ва със Земята сво­ята същност.

Случва се, суб­с­тан­ция на ог­не­на­та Земя да се възмути. Подстрекавана от чо­веш­ки­те страсти, тя про­ник­ва през пло­до­нос­на­та Земя, из­ли­за по ка­на­ли­те на гор­ния слой и до­ри се вли­ва в твър­да­та Земя, стес­ня­ва я,- ста­ва земетресение. Ако та­зи страст на ог­не­ния слой из­т­лас­к­ва на­го­ре вът­реш­но ве­щес­т­во на Земята - въз­ник­ва вулкан. През ле­му­рийс­ка­та епо­ха гор­ния слой е бил още мно­го мек, а ог­не­ния слой се е на­ми­рал зна­чи­тел­но по­-на­го­ре от сега. Ето така, съ­щес­т­ву­ва връз­ка меж­ду чо­веш­ка­та страст и страс­т­но­то ве­щес­т­во на то­зи слой. И ако чо­ве­кът е мно­го зъл, той усил­ва та­зи страст. Така се слу­чи­ло в края на ле­му­рийс­ка­та епоха. Лемуриецът със сво­ята страст нап­ра­вил ог­не­на­та Земя мно­го страс­т­на /метежна/ и с то­ва по­гу­бил це­лия Лемурийски континент. И при­чи­на­та за та­зи ги­бел не мо­же да се на­ме­ри никъде, ос­вен в това, ко­ето сам пов­диг­нал от Земята на повърхността. Днес сло­еве­те са твър­ди и здрави, но чо­веш­ки­те страс­ти как­то пре­ди са свър­за­ни със слоя на страс­ти­те в зем­ни­те недра, съ­би­ра­не­то на мно­го зли страс­ти и сили, как­то и по­-ра­но пре­диз­вик­ват зе­мет­ре­се­ние и из­риг­ва­не на вулкани.

Това, как човекът, не­го­ва­та съд­ба и во­ля са свър­за­ни с това, ко­ето се случва, ние мо­жем да раз­г­ле­да­ме с два примера, дейс­т­ви­тел­но из­с­лед­ва­не по окул­тен път. Изясни се, че хората, за­ги­на­ли по вре­ме на ед­но земе- тресение, ста­ват в след­ва­що­то въп­лъ­ще­ние спиритуални, ду­хов­ни хора. Те би­ли тол­ко­ва развити, че бил не­об­хо­ди­мо един та­къв удар, за да ви­дят зем­на­та тленност. И в Девакан то­ва се оказ­ва тол­ко­ва се­ри­оз­но
влияние, че в след­ва­щия жи­вот те усвоили, че ма­те­ри­ята е немощна, а ду­ха побеждава. Не всич­ки раз­би­ра­ли това, но мно­го от тях жи­ве­ят днес и при­над­ле­жат към раз­лич­ни спиритуални, те­ософ­с­ки движения.

Друг пример. Били из­с­лед­ва­ни хора, чи­ито раж­да­не съв­па­да със зе­мет­ре­се­ние или из­риг­ва­не на вулкан. Изясни се един за­бе­ле­жи­те­лен факт, че всич­ки те ста­на­ха убе­де­ни материалисти. Причината бе не в земетре- сението, не в из­риг­ва­не­то на вулкана; ра­бо­та­та е в това, че мно­жес­т­во ма­те­ри­ал­но нас­т­ро­ени ду­ши го­то­ви да се родят, вли­зат с по­мощ­та на сво­ята ас­т­рал­на во­ля във фи­зи­чес­кия свят и ос­во­бож­да­ват си­ли на ог­не­ния слой, ко­ито след това, ко­га­то те се по­явя­ват на света, тре­се­ли Зе- мята.

Така е свър­за­на во­ля­та на чо­ве­ка с това, ко­ето се случ­ва на Земята. Чове- кът ед­нов­ре­мен­но със са­мия се­бе си пре­об­ра­зя­ва мястото, къ­де­то живее. Одухотворявайки са­ми­ят се­бе си - той оду­хот­во­ря­ва Земята. Някога, на след­ва­ща­та планета, той ще бла­го­да­ри на та­зи Земя за сво­ята соб­с­т­ве­на твор­чес­ка сила. Във все­ки един миг, ко­га­то ние мис­лим и усещаме, ние взе­ма­ме учас­тие в стро­ител­с­т­во­то ве­ли­ко­то зда­ние на Земя. Водачите на чо­ве­чес­т­во­то виж­дат те­зи вза­имов­ръз­ки и се стре­мят да при­об­щят чо­ве­чес­т­во­то та­ки­ва сили, ко­ито би­ха въз­дейс­т­ва­ли развиващо. Едно от пос­лед­ни­те та­ки­ва дви­же­ния е теософското. То е длъж­но да вне­се хар­мо­ния и рав­но­ве­сие в дъл­бо­чи­ни­те на душата. кой­то пос­та­вя сво­ето мне­ние над любовта, опър­ни­ча­вост над съгласието, той още не е раз­б­рал до край те­ософ­с­ка­та идея. Умонастроението за лю­бов тряб­ва да въз­дейс­т­ва и вър­ху мне­ни­ята на хората. Който окул­т­но се развива, той по ес­тес­т­вен на­чин се учи на това, ина­че ня­ма да се прид­ви­жи напред. Такъв чо­век изоб­що се от­каз­ва от соб­с­т­ве­но мне­ние и же­лае да бъ­де са­мо оръ­дие на обек­тив­на­та истина, ко­ято из­хож­да от ду­ха и се раз­ли­ва по све­та ка­то един­с­т­ве­на ве­ли­ка истина, и кол­ко­то по­ве­че чо­век се про­ник­ва със са­мо­от­вер­же­ност и ста­ва ру­пор за та­зи ве­ли­ка истина, тол­ко­ва по­-мал­ко той при­да­ва зна­че­ние на лич­но­то мнение, тол­ко­ва по­ве­че той изя­вя­ва ис­тин­с­ко­то те­ософ­с­ко настроение. Днес то­ва е из­вън­ред­но трудно. Но те­ософ­с­ко­то уче­ние са­мо­то е помирител. Когато ние ид­ва­ме за да жи­ве­ем спо­ред то­ва учение, то съз­да­ва мир. Но ако ние вне­сем не­що отвън, то­га­ва ние вна­ся­ме вражда, и тряб­ва да се стре­мим към това, че тук тя да ни на­ме­ри място.

Така те­ософ­с­ко­то ми­ро­воз­ре­ние тряб­ва да пре­ми­не в чувство, в не­що такова, ко­ето аз бих ис­кал да на­ре­ка ду­хо­вен въздух, в кой­то жи­вее тео- софията. Вие тряб­ва да има­те во­ля за разбиране, то­га­ва те­осо­фи­ята ще се рее над съб­ра­ни­ята ка­то дух на единението, то­га­ва тя ще въз­дейс­т­ва и на външ­ния свят.