Лекции държани в Мюнхен превод от руски: петранка георгиева

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

В по­-в­че­раш­на­та лек­ция ние опи­сах­ме та­зи об­ласт и те­зи светове, през ко­ито тряб­ва да ми­не чо­век след сво­ята смърт, ка­то в Камалока - или, как­то се каз­ва в те­осо­фи­ята на розенкройцерите, в сти­хийния свят - от­х­вър­ля се всичко, ко­ето все още свър­з­ва чо­ве­ка ка­то фи­зи­чес­ко оръ­дие на зем­ния свят. По-нататък ние опи­сах­ме та­ка на­ре­че­ни­те Рупадевакан, или областта, ко­ято се на­ри­ча не­бе­сен или вдъх­но­вя­ващ свят. Ние видяхме, че та­зи област, та­зи стра­на на ду­хо­ве­те се явя­ва съ­що та­ка четирисъстав- на, как­то и на­шия свят. Тук има кон­ти­нен­тал­на област, ко­ято е про­ря­за­на от не­що от ро­да на оке­ан­с­ка­та или реч­на­та област, но на­й-­доб­ре ще

До се­га ние раз­г­леж­дах­ме това, ко­ето има от­но­ше­ние към на­ше­то зем­но развитие, но още не сме раз­к­ри­ли онова, ко­ето из­ли­за из­вън не­го­ви­те граници. Този, кой­то по­лу­ча­ва посвещение, ще узнае, как­ва е би­ла на­ша­та Земя и как­ва ще бъде, съ­що та­ка и това, как­во я свър­з­ва с дру­ги­те све­то­ве из­вън пре­де­ли­те на на­ша­та система.

Преди всичко, в Девакана, то­зи та­ка на­ре­чен свят на ума, е важ­но това, ние да при­вик­нем да го на­ри­ча­ме "Акашова летопис". Тази ле­то­пис се съз­да­ва не в Девакана, а в още по­-вис­ши области, но може, из­диг­на­лия се до Девакана, да за­поч­не да съ­зер­ца­ва това, ко­ето се на­ри­ча с то­ва име.

Какво е то­ва "Акашова летопис"? Най-добре ще мо­жем да раз­бе­рем това, ако си изясним, че всич­ко ста­ва­що на на­ша­та Земя и въ­об­ще в све­та се от­пе­чат­ва ка­то фи­ни есенции, и те­зи не­из­ли­чи­ми от­пе­ча­тъ­ци ста­ват дос­тъп­ни за хората, ми­на­ли през посвещение. Това не е обик­но­ве­на хроника, тя мо­же да бъ­де на­ре­че­на жи­ва летопис. Да предположим, чо­ве­кът е жи­вял в 1 век от Рождество Христово. Това, ко­ето той то­га­ва е мислил, чувствал, желал, това, ко­ето е пре­ми­на­ло в де­ла­та му, не е умря- ло, а е съх­ра­не­но в та­зи фи­на есенция. Ясновиждащият мо­же да "види" това. Не е така, ако то­ва би би­ло за­пи­са­но в ис­то­ри­чес­ка книга, как­то то­ва се е случило. В те­зи ду­хов­ни кар­ти­ни мо­же да се ви­ди това, ко­ето чо­век е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се ви­дят съ­що и во­ле­ви­те импулси, чувства, мисли. но не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме не­ща­та по та­къв начин, че те­зи кар­ти­ни из­г­леж­дат ка­то от­пе­ча­тък на фи­зи­чес­ка­та личност,- то­ва не е вярно. Едно прос­то сравнение: ако раз­д­ви­жи­те ръката, то во­ля­та на чо­ве­ка ще се на­ми­ра в на­й-­мъ­нич­ки­те час­ти на ръката, и та­зи во­ле­ва сила, ко­ято се крие тук, ста­ва видима. И това, ко­ето се­га ду­хов­но дейс­т­ва в нас, за­пъл­вай­ки фи­зи­чес­ка­та форма, там ще ста­ва ду­хов­но видимо.

Да взе­мем нап­ри­мер Цезар. Ние мо­жем да прос­ле­дим всичко, ко­ето е извършил. Но тряб­ва да се разберем, че мо­жем да ви­дим в та­зи "Летопис
на света" пре­ди всич­ко мис­ли­те на Цезар. Ако той е въз­на­ме­ря­вал не­що да извърши, то ние ще ви­дим ця­ла ве­ри­га во­ле­ви ре­ше­ния чак до та­зи точка, ко­га­то пос­тъп­ка­та се е из­ля­ла в живота. Не е лес­но да се прос­ле­ди в Летописа на све­та кон­к­рет­но събитие, не­об­хо­ди­мо е да се обър­нем към по­мощ­та на външ­ни­те факти, ста­на­ли из­вес­т­ни от обик­но­ве­ни източни- ци. Ако яс­но­виж­да­щи­ят ис­ка да уз­нае не­що за Цезар и взе­ме за опор­на точ­ка ня­коя ис­то­ри­чес­ка дата, той бър­зо ще пос­тиг­не успех. Често ис­то­ри­чес­ки­те да­ти са ненадеждни, но през то­ва вре­ме те мо­гат да бъ­дат от помощ. Ако яс­но­виж­да­щи­ят об­ръ­ща пог­лед назад, към Цезар, той виж- да, ка­то че ли са­ми­ят Дух на Цезар, ре­ал­но действащ, сто­ящ до не­го и го­во­рей­ки с него. Но ако човек, спо­со­бен да виж­да нещо, не­дос­та­тъч­но доб­ре раз­би­ра те­зи вис­ши светове, то при об­ръ­ща­не­то към ми­на­ло­то с то­зи чо­век мо­же да се слу­чи всичко.

Макар Акашовата ле­то­пис да се на­ми­ра в Девакан, тя се прос­ти­ра на- долу, в ас­т­рал­ния свят, та­ка че в не­го чес­то мо­же да се срещ­нат кар­ти­ни от та­зи хроника, подобно, как­то се виж­да ми­раж в пустинята. Но те чес­то са нес­вър­за­ни и ненадеждни, и то­ва е важ­но да се помни, ко­га­то за­поч­ваш да из­с­лед­ваш миналото. Опасността свър­за­на с те­зи греш­ки ще по­яс­ним с един пример. Ако Акашовата ле­то­пис ни во­ди в из­с­лед­ва­не раз­ви­ти­ето на Земята времена, ко­га­то е съ­щес­т­ву­ва­ла Атлантида, ко­га­то още не я е за­ли­чил ве­ли­кия потоп, то ние ще ус­пе­ем да прос­ле­дим съ­би­ти­ята ста­на­ли в та­зи древ­на Атлантида. Но те­зи съ­би­тия се пов­то­ри­ли още вед­нъж по друг начин. Дълго вре­ме пре­ди хрис­ти­ян­с­ка­та епо­ха в Северна Германия, т.е. в Централна Европа, на из­ток от Атлантида се пов­то­ри­ли ат­лан­т­с­ки­те събития. Това се е случило, ко­га­то тук все още не би­ло се по­яви­ло християнството, и са­мо хрис­ти­ян­с­ки­те влияния, ид­вай­ки тук от юг, съ­дейс­т­ву­ва­ли за по­лу­ча­ва­не на са­мос­то­ятел­нос­т­та на жи­ве­ещи­те тук народи. Това е пример, как лес­но мо­же да се из­пад­не в грешка. Този, кой­то сле­ди ас­т­рал­ни­те кар­ти­ни в Акашовата летопис, а не картините, ко­ито се на­ми­рат в Девакана, мо­же да не раз­ли­чи пов­то­ре­ни­ето на древ­ни­те ат­лан­т­с­ки съ­би­тия от са­ми­те събития. Това се от­на­ся за данните, ко­ито да­ва за Атлантида Скот-Елиот: те са на­пъл­но верни, ако се про­ве­рят с ас­т­рал­ни­те картини, но са неверни, ако се срав­нят с ре­ал­на­та Акашова летопис, на­ми­ра­ща се в Девакан. Това бе­ше не­об­хо­ди­мо да се каже. В момента, в кой­то разбереш, къ­де е из­точ­ни­ка на заблу- дата, ста­ва по­-лес­но да се оце­нят те­зи фак­ти по достойнство.

Друг из­точ­ник за заб­лу­да мо­же да бъ­де об­ръ­ща­не­то към ня­кои медиум. Хората, при­те­жа­ва­щи съ­от­вет­ни­те ме­ди­ум­ни способности, мо­гат да ви- ждат в Акашовата летопис, но мно­го чес­то те виж­дат са­мо ней­но­то ас­т­рал­но отражение. И ето в та­зи ле­то­пис има не­що необикновено. Ако ние се об­ръ­ща­ме към ня­кой човек, той се дър­жи ка­то жи­во същество. Ако
ние се обър­нем към Гьоте, той от­го­ва­ря не са­мо с думи, ко­ито е го­во­рил през живота, но мо­же да да­ва от­го­во­ри в Духа на Гьоте. Може до­ри да се случи, той да че­те сти­хо­ве в свой дух и стил - стихове, ко­ито ни­ко­га не е писал. Картината на Акаша до­тол­ко­ва е из­пъл­не­на с живот, че Ака- шовата кар­ти­на про­дъл­жа­ва да дейс­т­ва в ду­ха на да­де­ния човек. За то­ва тя мо­же да се сгре­ши със са­мия човек. Медиумите мислят, че имат ра­бо­та с покойника, про­дъл­жа­ващ да жи­вее ка­то дух, а всъщ­ност то­ва е са­мо не­го­вия ас­т­ра­лен об­раз от Акашовата летопис. Духът на Цезар мо­же ве­че от­но­во да се е въп­лъ­тил на Земята, но не­го­вия об­раз от ле­то­пи­си­те на Акаша мо­же да на сеансите. Това не е ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Цезар, а са­мо нет­лен­ния отпечатък, кой­то е ос­та­вил об­ра­за на Цезар в ле­то­пи­си­те на света. На та­зи ос­но­ва е заблуждението, по вре­ме на мно­гоб­рой­ни­те спи­ри­тич­ни сеанси. Ние тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме това, ко­ето про­дъл­жа­ва сво­ето раз­ви­тие ка­то индивидуалност. Това са много, мно­го важ­ни не- ща.

Когато чо­ве­кът на­пу­ща Камалока, той от­вик­ва от всич­ки­те те­зи фун- кции, за ко­ито му е не­об­хо­ди­мо фи­зи­чес­ки инструмент. Той нав­ли­за в областта, ко­ято то­ку­-що описахме. Сега, за не­го за­поч­ва мно­го важ­но време. Ние тряб­ва да си изясним, как­во се случ­ва то­га­ва с човека.

Всичко, ко­ето е мис­лим чо­век в про­дъл­же­ние на своя зе­мен живот, всич­ки не­го­ви чув­с­т­ва и страс­ти - всичко, ко­ето е пре­жи­вял тук, Девакан из­ли­за пред не­го в об­ра­за на предмети. В на­ча­ло­то чо­ве­кът виж­да сво­ето соб­с­т­ве­но фи­зи­чес­ко тя­ло в не­го­вия пър­во­на­ча­лен образ. Подобно на това, как­то ние вър­вим на зе­мя­та по скалите, по пла­ни­ни­те и камъните, по съ­щия на­чин там чо­век вър­ви по те­зи образи, ко­ито ги има тук, във фи­зи­чес­кия свят, а зна­чи и по сво­ето соб­с­т­ве­но фи­зи­чес­ко тяло. Може до­ри да се каже, че след смър­т­та ка­то оп­ре­де­лен знак слу­жи на чо­ве­ка това, че не­го­во­то тя­ло се на­ми­ра из­вън са­мия него. то­ва му поз­во­ля­ва да разбере, че той се е из­диг­нал от Камалока в Девакан. Тук той каз­ва на сво­ето тя­ло­:­"То­ва - съм Аз". Там той виж­да тя­ло­то си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изис­к­ва от уче­ни­ци­те ме­ди­тив­но вглъ­бя­ва­не над думите: "Това ли си ти!", за да мо­гат те­зи уп­раж­не­ния да ги на­учат да каз­ват на сво­ето тяло: "Това - си ти!". Освен това, око­ло се­бе си в Де- вакан чо­ве­кът виж­да всичко, ко­ето е би­ло из­жи­вя­но от не­го на Земята. Ако чо­век из­пит­ва тук ло­ши чув­с­т­ва - нелюбов, жаж­да за мъст и т.н. - спря­мо дру­ги­те хора, то те­зи ло­ши чув­с­т­ва ще се по­явят там ка­то облак, на­ми­ращ се из­вън са­мия него, и то­ва е урок за човека. Той мо­же да се на­учи да разбира, как­во зна­че­ние имат те в све­та и как­во въз­дейс­т­вие оказват.

Ние тряб­ва да разберем, как­во се случ­ва през то­ва вре­ме с човека. да раз­г­ле­да­ме фи­зи­чес­кия чо­век тук на Земята. От как­во са се об­ра­зу­ва­ли

Не тряб­ва да се мисли, че в Девакан чо­ве­кът ни­що не би­ва да прави, ос­вен да се гри­жи са­мо за са­мия се­бе си - ос­вен това, му се на­ла­га да се ра­бо­ти над дру­ги мно­го важ­ни неща. Ще мо­жем да раз­бе­рем това, ако раз­г­ле­да­ме раз­ви­ти­ето на на­ша­та Земя в не­го­лям ин­тер­вал от време. Да на­со­чим на­шия пог­лед хи­ля­да го­ди­ни назад! Ако раз­г­ле­да­ме местностите, ко­ито виж­да­ме сега, то кол­ко раз­лич­но са из­г­леж­да­ли те тогава! Раз- личните растения, раз­лич­ни­те животни, до­ри кли­ма­тът е бил различен. Земната по­вър­х­ност пос­то­ян­но се про­ме­ня в това, що се от­на­ся до нещата, съз­да­ва­ни от природата. Например, в съв­ре­мен­на Гърция не мо­же да се от­г­ле­да това, ко­ето е рас­тя­ло по зе­мя­та на древ­на Гърция. И имен­но бла­го­да­ре­ние на то­ва ста­ва раз­ви­тие на Земята, и об­ли­кът и пос­то­ян­но се изменя.

Докато чо­ве­кът умира, тряб­ва да ми­не дос­та дъл­го вре­ме пре­ди да се ро­ди отново. Когато той от­но­во се по­явя­ва на Земята, то не от­к­ри­ва ве­че това, ко­ето е било. Човекът тряб­ва да пре­жи­вее не­що ново, и той не ид­ва два пъ­ти на Земята, има­ща то­зи съ­щия вид, как­то и преди. Докато зем­ни­те об­лас­ти не се обновят, чо­век пре­би­ва­ва в ду­хов­ни­те области. В то­ва има го­лям смисъл, до­кол­ко­то той ще на­учи не­що съ­вър­шен­но но­во и от то­ва се раз­ви­ва на­пъл­но различно. Да разгледаме, например, рим­с­ко­то момче. Той не жи­вее така, как­то уче­ни­кът в на­ше време. И ко­га­то ние се ро­дим отново, ще на­ме­рим на­пъл­но но­ви условия. Тока то­ва се случ­ва във вся­ка ед­на инкарнация. По времето, ко­га­то чо­век се на­ми­ра в то­ку­-що опи­са­ни­те области, об­ли­кът на Земята пос­то­ян­но се изменя.

Кой дейс­т­ва тук, кой про­ме­ня ли­кът на Земята? - си за­да­ва­ме въпроси. И за­ед­но с то­ва ние дос­ти­га­ме от­го­во­ра на въпроса: как­во пра­ви чо­век меж­ду преражданията? Самият чо­век от ду­хов­ния свят ра­бо­ти под

Ако попитате: къ­де се на­ми­ра Девакан, къ­де е то­зи ду­хо­вен свят? - аз ще отговоря: той е пос­то­ян­но око­ло нас. И то­ва дейс­т­ви­тел­но е така. и ду­ши­те на хората, ко­ито са ли­ше­ни от тела, се на­ми­рат око­ло нас. Те ра­бо­тят око­ло нас. Ние стро­им градове, кон­с­т­ру­ира­ме машини, а в то­ва вре­ме в об­лас­т­та на Духа из­вър­ш­ват сво­ята ра­бо­та хората, ко­ито се на­ми­рат меж­ду смър­т­та и но­во раж­да­не - и те са око­ло нас.

Ако ние при­те­жа­ва­ме яс­но­виж­да­не и въз­п­ри­ема­ме свет­ли­на­та не са­мо по се­ти­вен път, то ко­га­то ние се об­ръ­ща­ме към те­зи хора, откриваме, че вът­ре в свет­ли­на­та се на­ми­рат по­чи­на­ли­те хора. Светлината, ко­ято ни обкръжава, об­ра­зу­ва те­ла­та на мъртвите, ко­ито са с тя­ло из­тъ­ка­на от светлина. Светлината из­ли­ва­ща се на Земята, е ма­те­ри­ал за съ­щес­т­ва­та жи­ве­ещи в Девакан. Да пог­лед­нем растението, ко­ето се хра­ни със слън­че­ва светлина: то по­пи­ва не са­мо фи­зи­чес­ка­та светлина, а съ­що тол­ко­ва ре­ал­но и дейнос­т­та на ду­хов­ни­те същества, сред ко­ито се на­ми­рат и те­зи чо­веш­ки души. Тези ду­ши с лъ­чи­те на свет­ли­на­та се из­ли­ват вър­ху растенията, ле­тят над нас ка­то духове. Ако ние пог­лед­нем рас­те­ни­ето с ду­хо­вен поглед, то ще кажем: рас­те­ни­ето се нас­лаж­да­ва на въз­дейс­т­ви­ето на по­чи­на­ли­те хора, ле­тя­щи око­ло нас и из­вър­ш­ва­щи над тях в свет­ли­на­та сво­ята работа. И ако ние проследим, как се из­ме­ня рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка на Земята, и попитаме: кой е нап­ра­вил това? - от­го­во­рът ще е този: в светлината, ко­ято об­ли­ва на­ша­та Земя ра­бо­тят по­чи­на­ли­те хора, то­ва е ис­тин­с­кия Девакан. В то­ва цар­с­т­во на свет­ли­на­та ние виж­да­ме след вре­ме­то из­ми­на­ло в Камалока. Това е кон­к­рет­на­та истина. Само то­зи поз­на­ва Девакан в раз­би­ра­не­то на ро­зен­к­ройцер­с­ка­та теософия, кой­то мо­же да посочи, къ­де всъщ­ност мо­гат да се от­к­ри­ят по­чи­на­ли­те хора.

Когато се раз­ши­ря­ва пог­ле­да на ясновиждащият, той из­вър­ш­ва стран­но наблюдение. Когато стои на слънце, не­го­во­то тя­ло за­дър­жа светлината. То от­х­вър­ля нас­т­ра­на сянката, и ако яс­но­виж­да­щи­ят гле­да в та­зи сян­ка - чес­то се случ­ва то­ва да е пър­вия момент, ко­га­то той виж­да фе­но­ме­на на Духа.

Тялото за­дър­жа светлината, но не и духа, и в та­зи сянка, ко­ято хвър­ля тялото, мо­же да се на­ме­ри духа. За то­ва при­ми­тив­ни­те народи, ко­ито ви­на­ги са при­те­жа­ва­ли ясновиждане, на­ри­чат сян­ка­та съ­що и душа. Те каз­ват "ня­мащ сянка" в сми­съ­ла на "ня­мащ душа". Адалберт Шамисо не­съз­на­тел­но за­ло­жил та­зи идея ка­то ос­но­ва на ед­на повест: чо­век из­гу­бил

сво­ята сянка, из­гу­бил за­ед­но с то­ва и сво­ята ду­ша и за то­ва е мно­го тъжен.

Ето та­ка­ва е ра­бо­та­та на чо­ве­ка в Девакан меж­ду смърт и но­во раждане. Това изоб­що не е без­по­ле­зен покой: те­зи хо­ра ра­бо­тят от Девакан над фор­ми­ра­не­то на Земята и се­га ние разбираме, по ка­къв на­чин се раз­ви­ва света. Не е така, как­то чес­то се твър­де­ше - че чо­ве­кът ще жи­вее в бла­жен покой, в сън. Не, жи­во­тът там е тол­ко­ва деен, как­то при нас, тук на Земята.

Ако чо­ве­кът ве­че е дос­тиг­нал това, че кой­то е пре­об­ра­зу­вал дейността, ко­ято е из­вър­шил в ми­на­лия си живот, в ду­хов­ни сили, ако той във вън- ш­ния свят на Девакан е из­жи­вял всич­ки събития, така, че те са ока­за­ли вър­ху не­го сво­ето действие, то­га­ва той е дос­тиг­нал дос­та­тъч­на зрялост, за да се спус­не от Девакан за нов фи­зи­чес­ки живот. И то­га­ва от­но­во нав­ли­за в Земния кръг.

Първото, ко­ето сре­ща по пъ­тя си на сли­за­не от Девакан, то­ва е ас­т­рал­на­та област, ко­ято ро­зен­к­ройцер­с­ка­та те­осо­фия се на­ри­ча сти­хи­ен свят. то­зи свят да­ва на чо­ве­ка но­во­то ас­т­рал­но тяло. Ако по­си­пем хар­тия с же­лез­ни стър­го­ти­ни и под нея про­ка­ра­ме магнит, си­ли­те на маг­ни­та ще съз­да­дат фор­ми и линии. Точно та­ка ас­т­рал­на­та субстанция, раз­п­ре­де­ле­на неравномерно, се прив­ли­ча и под­реж­да от силите, ко­ито се на­ми­рат в душата, и съ­от­ветс­т­ват на това, ко­ето та­зи ду­ша е из­ра­бо­ти­ла в ми­на­лия си живот. та­ка чо­ве­кът сам си със­та­вя ас­т­рал­но­то тяло. Тези фор­ми­ра­щи се хора, ко­ито имат за се­га са­мо ас­т­рал­но тяло, яс­но­виж­да­щи­ят ги съ­зер­ца­ва ка­то същества, има­щи вид на от­во­ре­на на­до­лу камбана. Те с го­ля­ма бър­зи­на пре­ми­на­ват ас­т­рал­но­то ниво. труд­но мо­же да си пред­с­та­ви­те скоростта, с ко­ято про­низ­ват пространството.

Сега те­зи фор­ми­ра­щи се хо­ра тряб­ва да по­лу­чат етер­но и фи­зи­чес­ко тяло. Това, ко­ето е ста­ва­ло до сега, в то­ва чис­ло и из­г­раж­да­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, за­ви­си­мо от са­ми­те хора, от силите, ко­ито раз­ви­ли в се­бе си. Но как ще се об­ра­зу­ва етер­но­то тяло, в се­гаш­ния пе­ри­од на раз­ви­тие за­ви­си не са­мо от чо­ве­ка - тук чо­ве­ка ста­ва за­ви­сим от външ­ни­те съще- ства. За то­ва чо­век ви­на­ги при­те­жа­ва под­хо­дя­що за не­го ас­т­рал­но тяло, но не ви­на­ги то­ва ас­т­рал­но тя­ло точ­но под­хож­да на етер­но­то и физи- ческото. От тук чес­то в жи­во­та въз­ник­ва дис­хар­мо­ния и неудовлетво- реност. Формиращият се чо­век ле­ти с та­ка­ва бързина, за­що­то той тър­си за се­бе си под­хо­дя­ща двой­ка родители, ко­ято ще му да­де доб­ра­та въз­мож­ност да по­лу­чи етер­на и фи­зи­чес­ка телесност, ко­ято би под­хож­да­ла на ас­т­рал­но­то същество. Относително на­й-­доб­ра и под­хо­дя­ща ще бъ­де та­зи двойка, ко­ято е в със­то­яние да да­де та­ка­ва телесност. При те­зи тър­се­ния дейс­т­ват същества, ко­ито при­съ­еди­ня­ват етер­но­то тя­ло към ас­т­рал­но­то и ко­ито са по­доб­ни на това, ко­ето чес­то се на­ри­ча "на­ро­ден

Тук нас­тъп­ва един мно­го ва­жен момент, тол­ко­ва важен, как­то и мо­мен­та след смъртта, ко­га­то чо­ве­кът виж­да кар­ти­на­та на це­лия свой из­ми­нал живот. Когато чо­ве­кът се по­та­пя в сво­ето етер­но тяло, а фи­зи­чес­ко­то тя­ло още го ня­ма - то­ва про­дъл­жа­ва един миг, но той е мно­го важен,- пред чо­ве­ка се явя­ва це­лия бъ­дещ живот. Тя виж­да тук не във всич­ки детай- ли, то­ва е са­мо един об­зор на всичко, ко­ето пред­с­тои в но­вия живот. В то­зи мо­мент чо­век мо­же да си ка­же щас­т­лив жи­вот ли го очак­ва или не­щас­тен - при въп­лъ­ще­ни­ето той ще заб­ра­ви за това. И ако ми­на­лия жи­вот на чо­ве­ка му е би­ло мно­го тежко, той мо­же да из­пад­не в шок и да не по­же­лае да вле­зе във фи­зи­чес­ко­то тяло. В ре­зул­тат на то­ва мо­же да се по­лу­чи да не вле­зе в не­го напълно, и да не се ус­та­но­ви връз­ка меж­ду раз­лич­ни­те те­ла в пъл­на сила. Така в да­де­на­та ин­кар­на­ция се по­явя­ват идиоти. Това не е един­с­т­ве­на­та при­чи­на за идиотизма, но е чес­то сре­ща­ща се. Душата ка­то че ли се съп­ро­тив­ля­ва да се въп­лъ­ти физически. Такъв чо­век не мо­же по по­до­ба­ващ на­чин да се въз­пол­з­ва от своя мозък, за­що­то е неп­ра­вил­но съ­еди­нен с него. Само в случай, че чо­век пра­вил­но се роди, вмес­т­ва се в своя фи­зи­чес­ки инструмент, той мо­же пра­вил­но да се пол­з­ва от не­го в последствие. Обикновено етер­но­то тя­ло са­мо мно­го мал­ко из­ли­за из­вън физическото, при иди­оти­те час­ти­те на етер­но­то тя­ло чес­то се виж­дат над гла­ва­та във вид на из­ли­за­ща на­вън етер­на светлина. Тук има­ме случай, ко­га­то не­обяс­ни­мо­то при фи­зи­чес­ко раз­г­леж­да­не ста­ва яс­но бла­го­да­ре­ние на Духовната наука.