10. Непрекъснатост на елементарните функции. Непрекъснатост на монотонни функции.
Нека функцията f (x) : R R е константа, т.е. f (x) = C за всяко x R;
Тогава f (x) е непрекъсната;
Доказателство:
Нека а R; Избираме > 0; |f (x) – f (a)| = |C – C| = 0 < ; т.е. каквото и да бъде , условието на Коши е удоволетворено f (x) е непрекъсната в а;
Нека функцията f (x) : R R е дефинирана с f (x) = x за всяко x R;
Тогава f (x) е непрекъсната;
Доказателство:
Нека a R; Избираме > 0; |f (x) – f (a)| = |x – a|; ясно е, че ако изберем = , от |f (x) – f (a)| < |x – a| < = , получаваме, че f (x) е непрекъсната в а;
Като използваме горните функции и свойствата за аритметичните операции, получаваме, че всеки полином на x е непрекъсната функция, а от там и всяка рационална функция на x е непрекъсната в дефиниционната си област (няма смисъл да се говори за прекъсване в точките където се анулира знаменателя);
Непрекъснатост на тригонометричните функции
Ще покажем, че sinx е непрекъсната в R;
нека а R; избираме > 0;
|sinx – sina| = 2.sin|(x – a)/2|.cos|(x + a)/2| 2.|(x – a)/2| = |x – a|;
използвали сме неравенството |sin| ||, което е вярно за R;
нека изберем = |sinx – sina| |x – a| < = функцията
sinx е непрекъсната в точката a;
Почти аналогично се доказва, че cosx е непрекъсната в R;
от свойството за частно на непрекъснати функции tgx е непрекъсната в R\{ /2 + k., k Z} и cotgx е непрекъсната в
R\{ k., k Z};
Непрекъснатост на показателната, логаритмичната и степенната функция
Ще покажем, че f (x) : R R+ дефинирана с f (x) = ax, a > 0 е непрекъсната в R;
Първо ще покажем, че ax е непрекъсната в 0;
ще използваме, че { a1/n} и { a-1/n} клонят към 1 при n ;
нека a > 1; тогава a1/n > a-1/n за всяко n N;
избираме > 0;
тогава съществува индекс N N, такъв че
|a1/N - | < 1 и |a-1/N + | < 1 1 - < а-1/N < a1/N < 1 + ;
избираме = 1/N; тогава при |x| < като използваме, че
ax е растяща за a > 1 получаваме:
1 - < а-1/N < ax < a1/N < 1 + |ax – a0| < ; с това показахме, че
ax е непрекъсната в точката 0 за a > 1; аналогично се показва при
a < 1, а при a = 1 функцията ax е константа;
нека x0 R; тогава ax = ax0.ax – x0 ax0 при x x0
ax е непрекъсната в R;
Ще покажем, че функцията f (x) : R+ R дефинирана с
f (x) = logax, a > 0, a 1 е непрекъсната в R+;
Ще покажем, че lnx = logax.lna е непрекъсната в R+;
нека x0 R;
използваме неравенството (1 + 1/n)n < e; като използваме, че lnx е растяща получаваме:
(1 + 1/n)n < e n.ln(1 + 1/n) < 1 ln (1 + 1/n) < 1/n;
(1 + 1/(n-1))n-1 < e (n-1).ln(1 + 1/(n-1)) < 1 ln (n/(n-1)) < 1/(n-1)
ln (1 – 1/n) > - 1/(n-1);
тогава – 1/(n-1) < ln (1 – 1/n) < ln (1 + 1/n) < 1/n по теорема на полицаите, че ln (1 – 1/n) и ln (1 + 1/n) клонят към 0 при n ;
избираме > 0; тогава съществува N N, такова че:
- < ln (1 – 1/N) < ln (1 + 1/N) < ;
избираме = x0/N;
тогава от 0 < |x – x0| < x0 - < x < x0 +
1 – 1/N < x/x0 < 1 + 1/N - < ln (1 – 1/N) < lnx – lnx0 <
< ln (1 + 1/N) < |lnx – lnx0| < функцията lnx е непрекъсната в точката x0 по свойство за частно на непрекъснати функции
lnx/lna = logax е непрекъсната в R+;
Ще покажем, че функцията f (x) : R+ R, дефинирана с f (x) = x, -произволно е непрекъсната в R+;
използваме, че x = e . lnx; по свойството за композиция на непрекъснати функции x е непрекъсната в R+;
Твърдение: Нека функцията f (x) е дефинирана в интервал и тя е монотонно растяща (намаляваща); тогава f (x) е непрекъсната тогава и само тогава, когато множеството от стойностите f () също е интервал;
Доказателство: Нека f (x) е растяща; случ аят, когато е намаляваща се разглежда аналогично;
Ще докажем, че ако f (x) е непрекъсната, то f () е интервал;
Нека x1, x2 ; нека y е такова, че f (x1) < y < f (x2);
ще покажем, че съществува x , такова че f (x0) = y;
образуваме си функцията g (x) = f (x) – y;
g (x1) = f (x1) – y < 0, g (x2) = f (x2) – y > 0 съществува x0 (x1, x2), такова че g (x0) = 0 y = f (x0); с това показахме, че f () също е интервал;
Ще докажем, че ако f () е интервал, то f (x) е непрекъсната;
Нека x0 е вътрешна точка за ;
тъй като функцията е монотонно растяща, числовото множествo
M = { f (x) | x > x0 } е ограничено отдолу то притежава точна долна граница A f (); аналогично множеството m = { f (x) | x < x0 } притежава точна горна граница B f (); ако допуснем, че f (x0) < A, тогава (f (x0) + A)/2 < A f () съществува x > x0, такова че
f (x) = (f (x0) + A)/2 f (x) < A A не е точна долна граница на M
A = f (x0), аналогично B = f (x0); фиксираме > 0; тогава f (x0) - не е горна граница на m съществува x1 < x0 , такова че
f (x0) - < f (x1) < f (x0); избираме = (x0 + x1)/2 за всяко x, такова че
x0 – x < имаме f (x0) - < f (x) < f (x0) < f (x0) + f (x0) е лява граница на функцията f (x) при x x0; аналогично получаваме, че f (x0) е дясна граница при x x0 f (x) има граница f (x0) при x x0 f (x)
е непрекъсната в точката x0;
Сподели с приятели: |