Дефиниция: Нека функцията f (x) е дефинирана в интервал ; казваме, че f (x) е равномерно непрекъсната в , ако за всяко > 0 съществува > 0, такова че от |x – x| < |f (x) – f(x)| < ;
Пример:
Нека f (x) = a.x + b; ще покажем, че f (x) е равномерно
непрекъсната в R;
Фиксираме > 0; тогава |f (x) – f (x)| = |a|.|x - x|; ясно е, че
ако изберем = /|a|, ще получим |f (x) – f (x)| < при |x - x| < ;
Нека f (x) = sinx; ще покажем, че f (x) е равномерно непрекъсната в R;
Фиксираме > 0; тогава |f (x) – f (x)| = 2.|sin ((x - x)/2)|.
. |cos ((x + x)/2)| 2.|x - x|/2.1 = |x - x|; ясно е, че ако изберем
= , ще получим |f (x) – f (x)| < при |x - x| < ;
Нека f (x) = x2; ще покажем, че f (x) не е равномерно
непрекъсната в R;
Допускаме, че f (x) е равномерно непрекъсната;
Фиксираме > 0; тогава съществува > 0, такова че от |x - x| < да следва: |f (x) – f (x)| < |x2 - x2| < |x - x|.|x + x| <
.|x + x| < ; това неравенство очевидно се нарушава за достатъчно големи стойности за x и x f (x) не е равномерно непрекъсната;
Теорема (на Кантор): Нека функцията f (x) е дефинирана и непрекъсната в крайния затворен интервал [a, b]; тогава f (x) е равномерно непрекъсната;
Доказателство:
Допускаме противното; нека > 0 е такова, че за всяко > 0 съществуват x, x такива че, |x - x| < и |f (x) – f (x)| ;
избираме 1 = 1; тогава можем да изберем x1, x1, такива че
|x1 - x1| < 1 и |f (x1) – f (x1)| ;
избираме 2 = 1/2; тогава можем да изберем x2, x2, такива че
|x2 - x2| < 2 и |f (x2) – f (x2)| ;
…
избираме n = 1/n; тогава можем да изберем xn, xn, такива че
|xn - xn| < n и |f (xn) – f (xn)| ;
…
Получаваме две редици { xn} и { xn}, които са ограничени ( [a, b])
по Болцано-Вайерщрас можем да изберем сходящи подредици
{ xnk} и { xnk}; нека { xnk} C; известно е, че
|xnk - xnk| < 1/nk xnk – 1/nk < xnk < xnk + 1/nk;
тъй като 1/nk 0 при k , по теоремата за полицаите получаваме, че { xnk} C; тъй като f (x) е непрекъсната в [a, b] { f (xnk)} f (C) и
{ f (xnk)} f (C) { f (xnk) – f (xnk) } 0 при k , което очевидно е в противоречие с |f (xnk) – f (xnk)| за всяко k N f (x) е равномерно непрекъсната в [a, b];
12. Производна на функция – определение, геометричен и механичен смисъл.
Дефиниция: Нека функцията f (x) е дефинирана в околност на точката x0; изразът (f (x) – f (x0))/ (x – x0), където x , x x0 се нарича диференчно частно на функцията f (x) в точката x0; друг начин на записване е (h = x – x0) (f (x0 + h) – f (x0))/h;
Дефиниция: Нека функцията f (x) е дефинирана в околност на точката x0; казваме, че функцията f (x) е диференцируема в точката x0, ако съществува границата на диференчното частно при x x0;
тази граница се бележи с f (x0) и се нарича производна на функцията f (x) в точката x0;
Примери: Нека f (x) = C за всяко x R; нека x0 R;
тогава диферeнчното частно е (f (x) – f (x0)) / (x - x0) = 0 границата му при x x0 e 0 f (x0) = 0 f (x) = 0 за всяко x R;
Нека f (x) = x, x R; нека x0 R;
тогава диференчното частно е (f (x) – f (x0))/(x – x0) = (x – x0)/(x – x0) = 1
граница му при x x0 е 1 f (x0) = 1 f (x) = 1 за всяко x R;
Нека f (x) = |x|, x R; ще покажем, че f (x) не е диференцируема в точката 0; разглеждаме диференчното частно (|x| - |0|)/(x – 0) =
= |x|/x; при x > 0 границата му е 1, а при x < 0 границата е –1 границата при x 0 не съществува f (x) няма производна в точката 0;
Твърдение: Нека f (x) е дефинирана в околност на точката x0; ако
f (x) е диференцируема в точката x0 f (x) е непрекъсната в x0;
Доказателство:
нека { xn} е произволна редица, която клони към x0; тогава
f (xn) – f (x0) = (xn – x0).(f (xn) – f (x0))/(xn – x0); първият множител клони към 0, а вторият клони към f (x0) f (xn) – f (x0) 0 { f (xn) } f (x0) при n по Хайне f (x) е непрекъсната;
Теорема: Нека функциите f (x) и g (x) са дефинирани в околност на точката x0 и са диференцируеми в x0; тогава:
-
f (x0) + g (x0) е диференцируема в точката x0 и нейната производна е f (x0) + g (x0);
-
f (x0) – g (x0) е диференцируема в точката x0 и нейната производна е f (x0) – g (x0);
-
f (x0) . g (x0) е диференцируема в точката x0 и нейната производна е f (x0).g (x0) + f (x0).g (x0);
-
Ако g (x0) 0, то f (x)/g (x) е дефинирана в околност на x0 и е диференцируема в точката x0 и нейната производна е
(f (x0).g (x0) - f (x0).g (x0))/(g (x0)2);
Доказателство на 1.:
( (f (x) + g (x)) – (f (x0) + g (x0)) )/ (x – x0) = ( f (x) – f (x0) )/(x – x0) +
( g (x) – g (x0) )/(x – x0) f (x0) + g (x0) при x x0;
Доказателство на 2.:
( (f (x) - g (x)) – (f (x0) - g (x0)) )/ (x – x0) = ( f (x) – f (x0) )/(x – x0) -
( g (x) – g (x0) )/(x – x0) f (x0) - g (x0) при x x0;
Доказателство на 3.:
тъй като f (x) е диференцируема в x0 f (x) е непрекъсната в x0;
( f (x).g (x) – f (x0).g (x0) )/(x – x0) = ( f (x).g (x) – f (x).g (x0) + f (x).g (x0) –
f (x0).g (x0) )/(x – x0) = f (x). (g (x) – g (x0))/(x – x0) +
g (x0).(f (x) – f (x0))/(x – x0) f (x0).g (x0) + g (x0).f (x0) при x x0, тъй като функцията f (x) е непрекъсната в точката x0;
Доказателство на 4.:
g (x) е диференцируема в точката x0 g (x) е непрекъсната в точката x0; тъй като g (x0) 0 и g (x) – непрекъсната в x0 съществува околност на x0, в която g (x) 0;
Лема: производната на 1/g (x) при x x0 е -g (x0)/(g (x0))2;
Доказателство: (1 / g (x) – 1/ g (x0) / (x – x0) =
(g (x0) – g (x))/((x – x0).g (x).g (x0)) - g (x0)/g (x0)2 при x x0, тъй като
g (x) е непрекъсната в x0;
по свойство 3. получаваме, че производната на f (x)/g (x) = f (x).1/g (x) в точката x0 е f (x0)/g (x0) – f (x0).g (x0)/g (x0)2 =
( f (x0).g (x0) – f (x0).g (x0) )/ g (x0)2;
|