Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Мнението е, че то­ва е един вид помпа, ко­ято на­пом­п­ва кръв­та до от­дел­ни­те органи. Измислени са и на­й-­различ­ни ин­те­рес­ни ме­ха­нич­ни конст- рукции, ко­ито да обяс­нят то­ва помпено ус­т­ройс­т­во "сърце". Действител- но те­зи ме­ха­нич­ни кон­с­т­рук­ции противоречат изцяло на ембриология- та; но никой не е обърнал внимание на това, действително да постави под съмнение тази механична теория за сърцето, да я проконтролира още веднъж, но най-малкото да не е контролира в духа на традицион- ната наука. Това, ко­ето пре­ди всич­ко тряб­ва да има­ме пред­вид при раз­г­леж­да­не­то на сър­це­то - пър­во­на­чал­но ще ски­ци­рам те­зи не­ща -, и това, ко­ето ще на­ло­жа през след­ва­щи­те дни, част по част ще бъ­де пот­вър­ж­де­ние на това, ко­ето съм при­ну­ден пър­во­на­чал­но да дам под фор­ма­та на глед­ни точки; това е, че сърцето изобщо не е нещо, което да може да бъде наречено активен организъм. Защото сърдечната дейност не е причината, но е последица. Ще раз­бе­ре­те то­ва изречение, са­мо ко­га­то вник­не­те в полярността, съ­щес­т­ву­ва­ща меж­ду всич­ки оне­зи дейнос­ти в чо­веш­кия организъм, свър­за­ни с при­ема­не­то на храна, с по­-на­та­тъш­на­та пре­ра­бот­ка на храната, с пре­ми­на­ва­не­то и, или директно, или чрез съдо- ве, в кръв­та и ко­га­то прос­ле­ди­те - бих же­лал да ка­жа - тръг­вай­ки от­до­лу­-на­го­ре в ор­га­низ­ма - пре­ра­бот­ка­та на хра­на­та до оно­ва взаимодейст- вие, съ­щес­т­ву­ва­що меж­ду кръвта, при­ела храната, и дишането, чрез ко­ето би­ва при­ет въз­ду­ха за дишане. Ако раз­г­ле­да­те под­роб­но процесите, ид­ва­щи тук в съ­об­ра­же­ние - на­ис­ти­на е не­об­хо­ди­мо са­мо да бъ­дат под­роб­но раз­г­ле­да­ни - то ще откриете, че съ­щес­т­ву­ва из­вес­т­на про­ти­во­по­лож­ност меж­ду всич­ко онова, за­ло­же­но в ди­ха­тел­ния про­цес в това, ко­ето в на­й-­ши­рок сми­съл е хра­нос­ми­ла­тел­ния процес. Тук не­що тряб­ва да бъ­де уравновесено. Неща, ко­ито тук бих же­лал да ка­жа - са жад­ни ед­но за друго, ута­лож­ват жаж­да­та си ед­но на друго. Разбира се, би­ха мог­ли да бъ­дат под­б­ра­ни и дру­ги изрази, но в хо­да на времето, ние ще се раз­би­ра­ме все по-добре. Тук се осъ­щес­т­вя­ва ед­но взаимодействие, на пър­во вре­ме меж­ду втеч­не­ни­те хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и това, ко­ето във въз­ду­хо­-

Но чо­век си ос­та­ва при ме­ха­нис­тич­но­то разбиране, ко­га­то всичко, ко­ето е сър­деч­на­та дейност, го раз­би­ра ка­то пос­ле­ди­ца от те­зи вза­имоп­ро­ник­ва­щи се, бих же­лал се­га да ги на­ре­ка течения, вод­ни­те те­че­ния и възду­хо­об­раз­ни­те течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъ- знаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразпо- ложените дейности на човека. Тъй, как­то Вие, скъ­пи приятели, с очи­те си въз­п­ри­ема­те външ­ни­те цвет­ни процеси, по съ­щия начин, са­мо че чрез смът­но­то си подсъзнание, чрез сър­це­то въз­п­ри­ема­те онова, ко­ето про­ти­ча в дол­на­та част на тя­лото ви. В край­на смет­ка сър­це­то е се­ти­вен ор­ган за вът­реш­ни възприятия. И тряб­ва да бъ­де раз­г­леж­да­но ка­то такъв.

Ще раз­бе­рем по­ляр­нос­т­та на са­мия човек, са­мо ко­га­то знаем, че чо­ве­кът всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва та­ко­ва ду­алис­тич­но из­г­ра­де­но същество, ко­ето чрез сво­ята гор­на об­ласт въз­п­ри­ема дол­на­та си област. Обаче тряб­ва да при­ба­вя следното: долу разположените дейности, т.е. единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с ди­шане­то се из­вър­ш­ва чрез рит­мич­на дейност. Ние ще го­во­рим още за зна­че­ни­ето на рит­мич­на­та ни дейност. Но ка­то сля­то с ди­ха­тел­на­та дейност, ка­то при­над­ле­жа­ща към ди­ха­тел­на­та дейност тряб­ва да раз­г­ле­да­ме нер­в­но се­тив­на­та дейност, всич­ко онова, ко­ето се от­на­ся до външ­но­то въз­п­ри­ема­не и до про­дъл­же­ни­ето на то­ва външ­но възприемане, до пре­ра­бот­ва­не­то му от нер­в­на­та дейност. Ако от ед­на стра­на си пред­с­та­ви­те всич­ко онова, ко­ето е свър­за­но с ди­ха­тел­на­та дейност, със се­тив­но­-нер­в­на­та дейност, то в из­вес­тен сми­съл има­те еди­ния по­люс на чо­веш­ко­то устройство. Когато съ­бе­ре­те всич­ко онова, ко­ето от дру­га­та стра­на пред­с­тав­ля­ва при­ема­не­то на храна, пре­ра­бот­ка­та на храна, ве­щес­т­во об­мя­на­та в оби­чайния сми­съл на думата, то има­те дру­гия по­люс на про­це­си­те в чо­веш­ко­то уст- ройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаване- то между двата полюса в човешкото устройство. Според то­зи прин­цип мо­же­те да из­с­лед­ва­те всичко, ко­ето Ви пред­ла­гат анатомията, физи- ологията, би­оло­ги­ята и ще видите, че ед­ва по то­зи на­чин се хвър­ля свет­ли­на в чо­веш­ко­то устройство. Докато не раз­ли­чи­те гор­но­то от долното, свър­за­ни чрез сърцето, ня­ма да мо­же­те да раз­бе­ре­те човека, за­що­то съ­щес­т­ву­ва ос­нов­на раз­ли­ка меж­ду всич­ко онова, ко­ето се из­вър­ш­ва чрез дейнос­т­та на дол­но­то ус­т­ройс­т­во на чо­ве­ка и това, ко­ето се из­вър­ш­ва в гор­но­то му устройство.

Ако ис­ка­ме по оп­рос­тен на­чин да из­ра­зим та­зи разлика, то бих­ме мог­ли да ка­жем следното: всичко, което протича в долното има свой негатив, своя негативен обратен образ в горното. Нещата ви­на­ги сто­ят така, че на всичко, ко­ето е свър­за­но с горното, мо­жем да от­к­ри­ем об­рат­ния об­раз в долното. Значимото обаче се състои в това, че всъщност между то- ва горно и долно не се осъществява материален контакт, но съществу- ва само едно съответствие. Винаги трябва да умеем да свързваме по правилен начин дадено нещо от долната сфера с нещо друго от горна- та сфера, и да не изхождаме от това, да търсим материален кон- такт. Да взе­мем един съв­сем обик­но­вен пример, да взе­мем каш­лич­ния реф­лекс и ис­тин­с­ка­та кашлица, как е свър­за­на с гор­ното, т.е. до­кол­ко­то

Да приемем, че в долното, т.е. в про­це­са на при­ема­не­то на хра­на и в хра­нос­ми­ла­тел­ния апа­рат в ши­рок сми­съл пре­об­ла­да­ва онова, ко­ето на­ри­ча­ме вът­реш­ни хи­ми­чес­ки или съ­що та­ка ор­га­ни­чес­ки си­ли на при­ета­та

И тогава, ко­га­то се по­явят по­доб­ни яв­ле­ния с хис­те­ри­чен характер, има­ме ра­бо­та с ед­но пре­ко­мер­но за­сил­ва­не на из­вън чо­веш­ка­та дейност в об­лас­т­та на дол­ни­те час­ти на чо­веш­ко­то устройство. Но съ­ща­та та­зи дис­хар­мо­ния във вза­имо­дейс­т­ви­ето мо­же да нас­тъ­пи и по­ра­ди това, че гор­ния про­цес не про­ти­ча правилно, т.е. про­ти­ча по та­къв на­чин вът­ре в се­бе си, че твър­де сил­но ан­га­жи­ра гор­но­то ус­т­ройс­т­во този процес е противоположен, в из­вес­т­на сте­пен е не­га­тив на дол­ни­те процеси, той ангажира твърде силно горните процеси. Този про­цес за­тих­ва вед­на­га пре­ди още чрез сър­це­то да е ус­та­но­вил кон­такт с дол­но­то устройство. И та­ка той е твър­де сил­но духовен, твър­де сил­но - ако мо­га да упот­ре­бя то­зи из­раз - органично интелектуален. Тогава се по­явя­ва дру­гия по­люс на та­зи дис­хар­мо­ния - неврастения. Тези две - бих же­лал да кажа, на-

И така, и две­те понятия: първичното възникване и заразяване са изцяло оправдани при туберкулозата. И тряб­ва дейс­т­ви­тел­но да бъ­дат упот­ре­бе­ни в ра­ци­она­лен смисъл. Именно ту­бер­ку­лоз­ни­те са­на­то­ри­уми са по­ня­ко­га раз­въд­ни­ци на туберкулоза.

Ако дейс­т­ви­тел­но ту­бер­ку­лоз­но бол­ни­те тряб­ва да бъ­дат съб­ра­ни в санаториум, то те­зи санаториуми, до­кол­ко­то е възможно, тряб­ва неп­ре­къс­на­то да бъ­дат зат­ва­ря­ни и премествани. Всъщност след оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме все­ки един ту­бер­ку­ло­зен са­на­то­ри­ум би тряб­ва­ло да бъ­де закриван. Защото то­ва е сво­е­об­раз­ното, че ту­бер­ку­лоз­но бол­ни­те са­ми при­те­жа­ват на­й-­го­ля­ма­та пред­раз­по­ло­же­ност към това, да бъ­дат за­ра­зя­вани, т.е. че тях­но­то заболяване, под­ле­жа­що ина­че мо­же би на подо- брение, на­вяр­но ще се влоши, ако те про­дъл­жа­ват да бъ­дат в бли­зост до по­-теж­ко ту­бер­ку­лоз­но болни. Но за­се­га аз ис­ках да по­со­ча са­мо същ­нос­т­та на туберкулозата. И имен­но при туберкулозата, ка­то при­мер ви- ждаме, как в из­вес­тен сми­съл раз­лич­ни­те про­це­си в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм нах­лу­ват един в друг. Процеси - как­то бих­те мог­ли да си помислите, ко­ито неп­ре­къс­на­то тряб­ва да се на­ми­рат под вли­яни­ето на факта, че тук има­ме ра­бо­та с гор­но­то и с дол­но­то устройство. Тези ус­т­ройс­т­ва та­ка си съ­от­ветс­т­ву­ват по­меж­ду си, как­то по­зи­тив­ни­ят об­раз и не­га­тив­ния об­раз са про­ти­во­пос­та­ве­ни един на друг. С по­мощ­та на те­зи - бих ка­зал на­й-оче­бий­ни явления, ко­ито за се­га пред­ла­га туберкулозата, след ка­то е на­ли­це по­доб­на кон­с­та­та­ция на организма, по начина, как­то ги изложих, в тех­ния по­-на­та­тъ­шен ход мо­же да бъ­де изследвано, как изоб­що тряб­ва да се раз­г­леж­да същ­нос­т­та на болестта.

Да взе­мем на­й-­оби­чай­но­то яв­ле­ние в да­ден човек, кой­то е по­тен­ци­ал­но ту­бер­ку­лоз­но болен, т.е. при ко­го­то ту­бер­ку­ло­за­та е все още въп­рос на бъдеще, все още е в про­цес на подготовка. Тогава мо­же би ще забеле- жим, че то­зи чо­век кашля, ще видим, че има бол­ки в гърлото, в гърдите, мо­же би и в крайниците. Ще за­бе­ле­жим със­то­яние на из­вес­т­на умо­ра при не­го и ще за­бе­ле­жим нощ­ни изпотявания. Какво е всичко това? Ако раз­г­ле­да­ме те­зи явления, как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ват те? Всичко из­ло­же­но досега, е не­що ко­ето се явя­ва ка­то пос­ле­ди­ца от опи­са­ни­те вът­реш­ни дис­хар­мо­нич­ни взаимовръзки. Но то­ва съ­щев­ре­мен­но е и бо- рба, ко­ято ор­га­низ­мът за­поч­ва сре­щу за­лег­на­ло­то ка­то по­-дъл­бо­ка пред- поставка. Виждате ли, каш­ли­цата - за­се­га да раз­г­ле­да­ме та­ки­ва обик­но­ве­ни неща, ще стиг­нем и до по­-с­лож­ни­те - да се под­тис­ка каш­ли­цата, ви­на­ги и при вся­как­ви обстоятелства, то­ва съв­сем си­гур­но не е правил-

Но за да мо­же то­зи факт да бъ­де оце­нен на­пъл­но е нуж­но да зна­ем не­що за това, как всич­ки про­це­си на отделяне, а та­ка съ­що и потоотделянето, са в тяс­на вза­имов­ръз­ка с това, ко­ето ина­че включ­ва в се­бе си ду­шев­на­та и ду­хов­на дейност. Изграждащите процеси, съ­щин­с­ки­те ви­тал­ни из­г­раж­да­щи процеси, те са са­мо ос­но­ва на безсъзнателното. Това, което отговаря на бедните, съзнателни душевно-органични дейности, то на- всякъде е свързано с процеси на отделяне. И на на­ше­то мис­ле­не не съ­от­ветс­т­ву­ват из­г­раж­да­щи про­це­си в глав­ния мозък, но съ­от­ветс­т­ву­ват про­це­си на отделяне, про­це­си на раз­г­раж­да­не в глав­ния мозък. И по­ява­та на нощ­ни­те из­по­тя­ва­ния е имен­но про­цес на отделяне, кой­то в нор­мал­ния жи­вот всъщ­ност би тряб­ва­ло да про­ти­ча па­ра­лел­но с ду­хов­но ду­шев­на­та дейност. Но тъй ка­то гор­но­то не е в пра­вил­но вза­имо­от­но­ше­ние с дол- ното, то то­ва се нат­руп­ва за през нощта, ко­га­то ор­га­низ­мът е от­б­ре­ме­нен от ду­хов­но­-ду­шев­на­та дейност.

Забелязва се, че то­зи хра­нос­ми­ла­те­лен про­цес би­ва от­ве­ден до из­вес­тен сла­би­те­лен процес, до ед­ни вид диария. Винаги е необходимо, тези каш- лични явления, а също така и гърлобола и други подобни, да бъдат по- следвани от подобни диарични процеси. Именно то­ва ни показва, как поя ви­ло­то се в гор­но­то не мо­же да бъ­де раз­г­леж­да­но са­мо за се­бе си, и как чес­то ле­че­ни­ето на това, ко­ето въз­ник­ва в горното, тряб­ва да бъ­де тър­се­но чрез про­це­си в долното, ма­кар да не съ­щес­т­ву­ва ма­те­ри­ал­на връзка, а са­мо съответствие. Такива със­то­яния на умо­ра - бих же­лал да ги на­ре­ка не прос­то су­бек­тив­ни яв­ле­ния на умора, но ве­че чис­то ор­га­нич­но обус­ло­ве­ни яв­ле­ния на умо­ра въз­ник­ват и пре­об­ла­да­ват всъщ­ност ви­на ги от стра­на на ве­щес­т­во обмяната, ко­ято не е ов­ла­дя­на от горното. Тези със­то­яния на умора, тъй ка­то дейс­т­ви­тел­но тряб­ва да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни при туберкулозата, би тряб­ва­ло да бъ­дат пре­одо­ле­ни в съ­от­вет­ния момент, ка­то за цел­та чрез съ­от­вет­на диета, - за под­роб­нос­ти­те на по­доб­на ди­ета ще го­во­рим още, - се пог­ри­жим за това, да се осъ­щес­т­ви ед­но до­ми­ни­ра­що храносмилане, т.е. хра­нос­ми­ла­не­то да ста­не по-добро, от кол­ко­то е би­ло у да­де­ния чо­век досега. Или бих ис­кал да ка­жа по­-лес­но да бъ­де раз­г­ра­де­но това, ко­ето тряб­ва да бъ­де раз­г­ра­де­но от хра­нос­ми­ла­тел­ния процес. Срещу от­с­лаб­ва­не­то ще тряб­ва да се пре­бо­рим по­-късно чрез съ­от­вет­на диета, ко­ято от­но­во да до­ве­де до из­вес­т­но напъл- няване, до нещо, ко­ето пред­с­тав­ля­ва от­ла­га­не в органите, в ор­ган­на­та

После мо­жем да раз­бе­рем това, ко­ето се от­пе­чат­ва в органичното, във физическото, и се сти­га до там, чрез из­с­лед­ва­не фи­зи­оно­ми­ята на ця­лос­т­на­та бо­лес­т­на картина, да раз­бе­рем това, ко­ето са­ми сме пре­диз­ви­ка­ли; първо - бих казал - да се предизвика протичане на болестта в определе- на посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до оздравяване. Естестве- но, на­й-­го­ле­ми­те преч­ки за това, ве­че до из­вес­т­на сте­пен ха­рак­те­ри­зи­ра­но лечение, са на пър­во мяс­то отношенията, со­ци­ал­ни­те отношения, по та­зи при­чи­на ме­ди­ци­на­та е един из­ця­ло со­ци­ален въпрос. А от друга страна самите болни са тези, които представляват най-силната преч- ка, защото болните естествено най-вече изискват, както те казват, нещо да бъде отстранено. Но ако така директно отстраним нещо, ко- ето в тях, може лесно да се случи да ги разболеем много повече, откол- кото са били преди това. На това също трябва да се обърне внимание, че ги правим по-силни, отколкото са били преди това. Но болните тря- бва да изчакат, докато сме отново в състояние да ги направим здрави. Но дотогава мнозина от тях вече са избягали, нещо, което вие сами ще признаете, че е вярно!

Когато за­поч­не­те да де­ли­те да­де­но вещество, то­ва ве­щес­т­во има в на­ча­ло­то оп­ре­де­ле­ни свойства. Тези свойс­т­ва не на­ма­ля­ват в безкрайността, но ко­га­то дос­тиг­нат до оп­ре­де­ле­на точка, те от­с­ка­чат об­рат­но и се прев­ръ­щат в сво­ята противоположност. И на то­зи вът­ре­шен ри­тъм по­чи­ва про­ти­во­по­лож­нос­т­та меж­ду дол­но­то ус­т­ройс­т­во и гор­но­то ус­т­ройс­т­во