Life without strife joyce meyer

Нека ви дам пример. Една вечер Дейв и аз възнамерявахме да отидем да вземем приятелско семейство и да ги заведем на вечеря. Бяхме ходили в дома им само веднъж и от това първо посещение бе изминало доста време. Отивайки натам, Дейв се обърна към мен и каза: "Мисля, че не си спомням пътя. "

"О, аз пък го помня!", бързо заявих и започнах да му казвам накъде да кара.

"Наистина, не смятам, че това е пътят", каза той, след като изслуша обяснението ми.

"Дейв, ти никога не ме слушаш", възкликнах аз. От тона, с който казах това, както и от жестовете ми, той разбра, че въобще не понасям да оспорва думите ми. Тъй като настоявах, той се съгласи да последва инструкциите ми. Казах му, че те живеят в кафява къща на еди-коя си улица без изход. Докато той караше, аз му давах инструкции за всеки един завой.

Когато завихме в улицата, където смятах, че се намира къщата им, забелязах, че на тротоара имаше колело. "Знам, че това е улицата - казах аз, - защото си спомням, че това колело беше тук и последния път като идвахме!" Толкова бях убедена, че съм права, че умът ми фактически още повече засилваше заблудата ми!

Гордостта и заблудата винаги вървят заедно. Отидохме до края на улицата и. . . познайте какво се случи? Нямаше никаква кафява къща! И улицата изобщо не бе без изход! Бях сгрешила толкова много, че нямаше повече накъде!

Случвало ли ви се е да сте абсолютно сигурни, че сте прави за нещо? Струвало ви се е, че умът ви е натрупал огромно количество факти и подробности, които доказват правотата ви и все пак накрая се е оказвало, че сте сгрешили. Бог използва подобни преживявания, за да ни покаже как едно горделиво отношение отваря вратата и приветства раздора.

Когато Дейв и аз се изправяме пред такива ситуации, с Божията сила казваме: "Мисля, че съм прав, но може и да греша. " Не е за вярване колко много спорове сме избегнали през годините само с помощта на тази простичка проява на смирение.

Вярващите трябва да избягват раздорите.

В миналото Дейв и аз често спорехме за това кои точно актьори и актриси изпълняват ролите на героите във филмите или телевизионните програми, които гледахме. Струваше ми се, че Дейв си мисли, че половината от героите във филмите се изпълняват от Хенри Фонда.

"Хей, виж - възкликваше той, докато гледахме филм по телевизията - Хенри Фонда играе тук. "

"Това не е Хенри Фонда", отвръщах аз и веднага започвахме да спорим, да се караме и да се заяждаме. И тъй като бяхме решени да видим кой ще излезе прав, оставахме до много по-късно през нощта, отколкото трябваше, само за да можем да видим надписите с актьорския състав на края на филма и единият от нас да може да каже: "Видя ли!"

Точно посред един такъв спор, Святият Дух проговори в сърцето ми. Той ми показа колко дребнави са делата ни, сравнени с работата за царството, към която Бог ни призоваваше с Дейв. Той ми показа, че Тимотей ни учи да избягваме точно това.

Използвала съм този стих в много и най-различни поучения и хората винаги са били благословени от Разширения превод на Библията. В повечето случаи всички си мислят, че много добре знаят за какво говорят, а всъщност изобщо не е така. Гордостта отчаяно се нуждае да изглежда интелигентна. В края на краищата, от раздора печели дяволът.

Защо хората се стремят така отчаяно да покажат, че са прави относно нещо? Защо им е толкова трудно да признаят, че са сгрешили? Защо е толкова важно да си прав? Исус редовно бе обвиняван в грях, но нито веднъж не Се опита да Се защити. Той остави хората да си мислят, че греши и това изобщо не го безпокоеше.

Той можеше да го направи, защото знаеше Кой е. Не страдаше от комплекси. Не се опитваше да докаже нищо. Той се уповаваше на Небесния Си Отец, за да Го оправдае. Години наред аз не се харесвах. И за да мога да се почувствам поне малко по-добре, трябваше да си мисля, че съм винаги права. Спорех, за да доказвам правотата си и дори изпадах в крайности.

Все някой ме предизвикваше. Живеех в объркване и безсилие, тъй като се опитвах да убедя всички, че знам за какво точно говоря. Каква прекрасна свобода е това - да не е необходимо да го правите повече! Исус дойде, за да освободи пленниците. Хората, които спорят за дребнавости просто за да докажат, че са прави, определено не са свободни.

Когато личността ми започна да се закоренява в Христос, тази област от живота ми бе освободена. Стойността и значимостта ми вече не зависят от това да изглеждам права пред другите. Те се крият във факта, че Исус ме възлюби достатъчно, че да умре за мен и да ме доведе до едно лично взаимоотношение със Себе Си. Постепенно разбрах, че единството и съгласието освобождават огромна духовна сила.

Те се молеха в съгласие (Деяния 4:24), живееха в единство (Деяния 2:44), грижеха се един за друг (Деяния 2:46), снабдяваха един на друг нуждите си (Деяния 4:34) и живееха живот на вяра (Деяния 4:31). Ранната църква, така както е описана в Деяния, живееше в единство и действаше с огромна сила. Тази сила сега далеч не е същата, тъй като Църквата се е разделила на разнообразни крила с различни позиции. Бог никога не е възнамерявал да създава деноминации. По-скоро хората, поради гордостта си и други подобни проблеми, не са били в състояние да останат в единство и са станали причина Църквата да се раздели на множество различни групи.

Убедена съм, че когато видим Исуса лице в лице и Го попитаме кой е бил прав, ще разберем, че никой от нас не е бил 100% такъв. Само любовта е в състояние да задържи хората в единство и съгласие; любовта и силната решителност да направиш каквото е възможно, за да живееш в мир.

Павел увещаваше хората да живеят в съгласие.

Какво имам предвид под това "да платят цената"? Погледнете следващия стих.

Павел увещава също и ефесяните да живеят в съгласие.

Раздорът е следствие на егоизма. Той произтича от стремежа да удовлетворим самите себе си и то на всяка цена. Плътта, ако не е под властта на Святия Дух, прави всичко по силите си, за да постигне своето. Тя заявява: "Дайте ми това, което искам, когато го искам и по начина, по който го искам, и то веднага, още сега!" Точно така крещи човекът, който е отделен от Божия Дух. За да живеем в съгласие, трябва да имаме желание бързо и често да прощаваме. Не трябва лесно да се обиждаме. Трябва да сме щедри на милост, както и дълготърпеливи.

Павел ни казва, че единственото нещо, към което трябва да се стремим, е да запазваме съгласието в живота си (вж. II Коринтяни 13:11). Ако искате да се борите за нещо, то борете се да не допускате свадите. С други думи, бъдете усърдни. Направете всичко необходимо, за да се отървете от раздорите. Защото раздорът значително променя качеството ви на живот.

Мирът ни привързва към скъпоценния Святи Дух. Божият Дух е дух на мир. Исус е Князът на Мира. Когато бе готов да се възнесе на небето, Той каза на Своите ученици:
Мир ви оставям, Моят (собствен) мир ви давам сега и ви го завещавам. Аз не ви давам, както светът дава. Нека не се смущават сърцата ви, нито да се боят. (Не допускайте вече да се вълнувате и тревожите; и не си позволявайте да се боите или да се сплашвате, да сте страхливи и несигурни).

Йоан 14:27
След възкресението Си Исус Се яви на учениците Си. В 20-а глава на Йоан се разказва за това явяване. "Исус дойде и застана между тях и им каза: Мир вам!" (стих 19). "След това Исус пак им каза: Мир вам!" (стих 21). Въпреки че учениците Му стояха зад заключените врати, Исус застана сред тях и каза: "Мир вам!" (стих 26).

Исус ни даде мир, но той със сигурност ще ни се изплъзне, ако не сме твърдо решени здраво да се държим за него.

Неотдавна получих писмо от едно семейство, присъствало на среща, която организирахме във Флорида. След 27 години брак веригите на раздора в живота им били разчупени. Макар че и двамата били християни и се обичали, не успявали да се радват на мир във взаимоотношенията си. Те се заяждали, спорели и сякаш не можели да живеят нормално заедно. Съветвали други хора в църквата, но самите те живеели под осъждение, защото не можели да изпълнят това, на което поучавали другите.

В писмото се казваше: "Постигнахме пробив благодарение на вашето поучение върху раздора. Досега не знаехме какъв в действителност е проблемът. Но сега вече знаем и заради това откровение можем да живеем в победа. "

Спомням си как сутрин в неделя спорехме и се препирахме по целия път до църквата и после, в мига, в който се приближавахме до познати хора, започвахме да се държим духовно. Смятам, че всички ние сме носили онова "църковно лице", което доста се различава от лицето, което носим у дома. Но скоро откриваме, че на Бог не Му трябват фалшиви християни. Той желае оригинала! Не просто хора, които могат да преповтарят Словото, но такива, които го живеят.

В онези дни ние говорехме за сила, благоденствие, изцеление и успех, но не притежавахме тези неща. Все едно да зяпаш по витрините на магазините. Виждахме всичко това, но не знаехме как да го вземем в ръце. И тогава Бог ни откри, че където има раздори, там няма нито сила, нито благоденствие.

ПЕТ

КАК ВЛИЯЕ РАЗДОРЪТ НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО НИ?
В БОЖИЕТО СЛОВО имаме много обещания, че Бог ще ни благослови и ще ни даде благоденствие. И Бог е истинен и верен на Словото Си, но често обещанията Му зависят от нашия отговор.
Бог е верен (сигурен, благонадежден и затова е винаги верен на обещанието Си и на Него може да се разчита); чрез Него вие бяхте призовани към общение и съучастие със Сина Му, Исуса Христа, Нашия Господ. Но ви увещавам и умолявам, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да бъдете в съвършено съгласие и пълно единство, когато говорите; и между вас да няма разногласия, раздори или разделения, но да бъдете напълно съединени в мислене, в мнението и в преценките си. Защото Хлоините домашни ми явиха за вас, братя, че между вас има разпри (раздори), препирни и разделения.

I Коринтяни 1:9-11
На нас ни харесва да четем Божиите обещания като изпускаме думичките "но" и "ако". В Писанията си Павел казва, че Бог е верен на Своите обещания, но ние трябва да се разбираме с хората около нас. Коринтяните бяха хора също като нас, хора, които общуваха помежду си и спореха за незначителни неща, на които просто не трябваше да обръщат внимание.
С това искам да кажа, че всеки от вас казва: "Аз принадлежа на Павел", или пък: "Аз принадлежа на Аполос", или: "А аз принадлежа на Кифа (Петър)", или: "Аз принадлежа на Христос".

I Коринтяни 1:12
Звучи така, сякаш в днешните спорове само имената са променени. Днес чуваме: "Аз съм католик, а аз лутеран, баптист, петдесятен или харизматичен християнин. " Но прочетете и стих 13.

Нима Христос (Месията) се е разделил на части? Павел ли бе разпнат заради вас? Или в Павловото име се кръстихте?

С това Павел казва на коринтяните, че умът им трябва да е съсредоточен върху Христа, а не върху човек. Ние трябва да направим същото. Понякога толкова много се тревожим за това какво прави другият до нас, че дори забравяме за Исус.

Божиите обещания са истинни. Той е верен, но иска от нас да се спогаждаме помежду си. Изобилни благословения ще имат на разположение онези, които платят цената, за да ги получат.

Молитвата на съгласие няма да даде очаквания резултат и за онези, които първо клюкарстват по адрес на пастора си, а после, като се разболеят, го молят да се съгласи с тях за чудо в тялото им. В Разширения превод на Библията се казва, че тази молитва има резултат само когато се молят хора, които са в единство и заедно творят в хармония (стих 19).

Докато служех веднъж в една църква, Бог ми даде впечатляващ пример относно хармонията. Помолих цялата хвалебна група да се върне на подиума и след това поисках да изсвирят някоя песен по свой избор. Знаех, разбира се, че всеки ще избере различна песен, защото не им бях казала коя точно трябва да изсвирят. Докато пееха и свиреха, звукът бе ужасен! Нямаше никаква хармония.

После ги помолих да изсвирят "Исус ме обича". Песента прозвуча мелодично, успокояващо и наистина ободряващо. Тогава подчертах, че разногласието е като шум в Божиите уши, докато животът в съгласие създава прекрасна музика. Господ високо цени решителността и жертвата, която правим, за да живеем в съгласие, и ни казва да отиваме заедно и в единство пред Него за определена нужда и Той ще отговори на такава молитва. Защото в съгласието има сила, а в разногласието - слабост!

Където съществува единство, там Бог ще заповяда да се излеят Неговите благословения. Много хора се стремят към просперитет. Посещават семинари на тази тема, четат книги за благоденствието и успеха. Това е добро, защото ние имаме нужда да бъдем осведомени и поучавани, но Библията пояснява защо благоденствието сякаш избягва определени хора. И то определено избягваше моето семейство доста дълго време. Ние знаехме всичко правилно в ума си - давахме и изповядвахме, и вярвахме, но една брънка от веригата липсваше. Живеехме в разпри и дори не подозирахме, че това спира благословението ни.

Може и да не сте в състояние да живеете в мир с всеки един от хората около вас. Не се страхувайте, че Бог няма да може да ви благослови. Словото ни казва: "Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци" (Римляни 12:18). Ако сте миротворци, Божиите благословения ще се изливат върху вас така, както се изливаха върху Авраам.

От Писанието знаем, че Авраам беше много богат човек. "Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато" (Битие 13:2). Но нека да разгледаме една от причините, поради които животът му изобилстваше с богатства и благоденствие.

Когато зад кулисите съществуват разногласия, това неизменно довежда и до явни проблеми. Някои хора може и да не виждат връзката между ежедневните си проблеми и прикритата вражда, защото не осъзнават опасността от нея. Такива хора може постоянно да смъмрят дявола и да се опитват да се съпротивляват на проблемите си. В действителност обаче проблемът няма да се разреши, докато раздорът не бъде отстранен и не се попречи на повторното му завръщане.

Очевидно Аврам знаеше това. Ето защо той се справи с конфликта, като го атакува. Раздор всъщност имаше между Аврамовите и Лотовите работници (техните говедари). Аврам сигурно е знаел, че този проблем ще продължава да се разпространява, докато накрая ще засегне и личните му взаимоотношения с Лот. Той обаче не желаеше това. Ако сте водач, вие носите отговорността да се справяте с хората под ваша власт, които живеят в разпра.

Аз се изморявам от необходимостта постоянно да вземам мерки, за да се справя с нещо. Веднъж попитах Дейв: "Кога ли ще достигнем момента, когато няма да е необходимо постоянно да се справяме с някого или с нещо?"

"Никога", отговори той.

Сега вече за мен действително не представлява проблем да се справям с наболелите въпроси, защото не им позволявам да ме разстройват. Разрешавам ги възможно най-добре според възможностите си, като уповавам на Бога да ми помогне да се отнасям с хората така, както Той би се отнесъл с тях.

Когато Бог започна да работи с Дейв и с мен, за да навлезем в служение на пълно работно време, Той ни говори някои неща, от които сме се ръководили и благодарение на които сме пожънали добри плодове. Бог каза: "Не допускайте раздора в живота си, В дома и в служението си. Ходете в чистота и почтеност и каквото и да правите, правете го превъзходно. "

Това се случи преди много години. Виждали сме много служения, които или са се проваляли, или не са надраствали детския си период, и то поради провал в една или във всичките три споменати области.

Раздорът е убиец! Той убива помазанието, благословенията, благоденствието, мира и радостта. Не го допускайте в живота си! Бъдете твърдо решени да не позволявате на раздора да открадне от вас това, което по право ви принадлежи като Божие дете.

Бог говори на Аврам с изключително силни думи и Аврам очевидно бе решен да не позволи на раздора да се вмъкне и да открадне Божиите благословения. Вярвам, че докато четете тази книга, Бог ще ви даде откровение.

Може би се чудите защо не благоденствате, въпреки че давате на Бога и вярвате в Неговите обещания. Или може би се чудите защо на служението ви му липсва сила и не расте. А има ли в брака ви, в дома ви или в служението ви раздори? Взели ли сте страна в някое спречкване в църквата или в работата? Трябва да се отнасяте към раздора като към ужасна болест. Направете всичко възможно да не допускате той да ви доближи.

Как се справи Аврам със ситуацията, в която между неговите и Лотовите говедари възникна спречкване? Лот и Аврам трябваше да се разделят, за да има достатъчно земя за стадата и на двамата. Представете си, че две компании се помещават в един и същ офис и двете започват да се разрастват. След известно време служителите на двете компании ще започнат да се карат и да спорят за пространство, офис оборудване или консумативи.

Те може и да са се разбирали добре в общите помещения, докато са били малки компании, но сега вече е дошло време някой да се изнесе. В противен случай нито една от двете компании няма да продължи да нараства. Това прилича на две растения, посадени в една саксия. Ако корените им се оплетат и нямат повече място да растат, нито едно от двете растения няма да вирее в тесния съд.

Аврам се смири и даде възможност на Лот пръв да избере от земята пред себе си. За мен е интересен фактът, че той реши така да постъпи, защото ако Аврам не бе включил Лот в своите благословения, Лот можеше и да няма нищо. Аврам взе Лот със себе си и сподели с него това, което имаше. Нека да видим как реагира Аврам: