Life without strife joyce meyer

Непростителността е основен проблем в света, но тя не е проблем присъщ единствено там. В живота на много християни също се издига крепостта на непростителността. Светът, в който живеем днес, е изпълнен с болка и наранени хора и от опит знам, че наранените хора нараняват другите около себе си.

И тъй като съществуват много възможности човек да бъде обиден, става изключително необходимо той да е готов да прощава бързо. Ще е прекрасно, ако тези проблеми засягаха единствено света, а църквата бе свободна от тях, но знаем, че това не е така.

Дяволът работи дори в извънработно време между Божиите люде, за да причини оскърбления, раздори и несъгласия, защото знае, че това ще спре протичането на Божията сила, която се намира на разположение на вярващия.

Раздорът е опасен. Насърчавам ви да прекрачите границата на чувствата си и да навлезете в сферата на решенията. Любовта не е чувство, тя е решение. Вашето решение да простите в крайна сметка ще предизвика у вас и чувство.

Любовта е единствената сила, която е в състояние да преодолее омразата, гнева и непростителността. Бог е любов и ние трябва да ходим в любов, за да изявяваме Неговия характер. Любовта е усилие. Тя изисква изучаване и размисъл над Божието Слово относно ходенето в любов. При мен то изискваше усилено изучаване - години наред.

В един момент аз живеех зад стените, които бях издигнала, за да се защитавам от емоционалната болка. Нужно ми бе време, за да разбера, че докато продължавам да живея зад тези стени, аз не бих могла да обичам. Всъщност, трябваше да се науча, че не мога действително да обичам и да бъда обичана, докато не бъда готова да рискувам да бъда наранена. Любовта наистина ни наранява понякога, но тя също така ни изцелява. Живеех в раздор, защото не бях готова да дам на хората, които ме бяха наранили, още един шанс, да не би да го направят отново.

Ако някой ме обидеше с нещо, аз го регистрирах в паметта си и издигах стена, която да държи този човек настрани или напълно да го изолира от живота ми. Задържах в сърцето си недоволство срещу хората, но истината бе, че недоволството държеше мен. Живеех в затвор.

Тормозът преживян през детството бе свършил, но болката от него нямаше никога да си отиде, докато продължавах да я държа в душата си, като отказвах да се доверя на Бога да ме защити. Той обещава да въздаде справедливост, ако Му се доверим. Това може да изисква време, а и справедливостта може да дойде по начин, по който не сме очаквали, но Бог ще донесе справедливост в живота на наранените хора, които са готови да последват намерението Му. Научете се да прощавате на тези, които ви нараняват! Това е първата стъпка към възстановяването.

Божието Слово ни учи, че нашата вяра няма да даде добри плодове, ако отиваме при Бога с непростителност в сърцата си.

Аз мога да простя и сега ще простя на… затова, че ме е наранил. Мога да го направя, защото Божият Дух е в мен и ми дава способността да прощавам.

Църквата е пълна с невярващи вярващи. Наричаме се вярващи, но не вярваме, че можем да извършим нещата, които знаем, че трябва да свършим. Подходете към живота по-положително и бъдете по-нападателни срещу обидчивостта. Бързайте да прощавате! Спомнете си колко много Бог ви прощава лично на вас всеки ден!

Вземете решението да не живеете в препирни. Не позволявайте на раздора да ви открадне наследството, за което Бог е казал, че по право ви принадлежи.

Помислете за това. Всичко, което Отец притежава, е наше чрез Исус. Какво има Отец? Със сигурност няма раздори. Всяко нещо, което Той има, ни носи живот. Неговото царство е царство на праведност, мир и радост. Което е праведно пред Него, трябва да произвежда правилните думи, мисли и действия. Вярващият притежава свръхестествени мир и радост, които не са зависими от положителни или отрицателни обстоятелства.

Мирът бе толкова ценен, че за него си струваше да се пролее кръвта на Исус.

Раздорът е крадец, който ни ограбва мира. Даже и мъничко раздор ще открадне част от мира, който ви е отреден. Мирът и удовлетворението от живота вървят ръка за ръка. Сатана идва, за да открадне, заколи и погуби и успява да осъществи целта си, поне в голяма степен, чрез раздори. Исус дойде, за да имаме живот и да му се наслаждаваме. Хората ще могат да се радват на живота повече, ако живеят в изобилие от мир. Славно е да живееш в мир!

В умовете им няма мир. Изпълнени са с безпокойства, опасения и вълнения. В резултат на това се появяват емоционални смущения. Причина за това е безпокойството. В Йоан 14:27 Исус съветва: "Спрете да си позволявате да бъдете обезпокоени и разтревожени. " Раздорът не е просто проблем, който съществува между отделни хора. Често това представлява проблем вътре в самия човек. Какво се случва вътре във вас? Обстановката мирна ли е или е изпълнена с безпокойство?

Позволете на Бога да ви открие корена на вашия проблем. Сатана не иска да знаете каква е истинската причина. Той иска да се въртите в кръг, така да се каже, винаги да търсите нещо и никога да не го намирате. Ние не воюваме срещу плът и кръв. Често пъти нашите проблеми не са такива, каквито мислим, а се коренят в прикрития, едва доловим раздор.

По този начин сатана заблуждава хората и те прекарват живота си, като се опитват да се справят с погрешните проблеми. Започнете да се противопоставяте на духа на раздора и ще забележите, че много неща ще започнат да си идват на мястото.

Не допускайте раздора в живота си, в мислите, думите, и във взаимоотношенията си. Живейте в мир с Бога, със себе си и с ближните си. Мирът ви принадлежи. Исус вече ви го е дал. Започнете да живеете в мир.

Вземете решение днес: "Приключвам с безпокойството и смущенията. Мирът ми принадлежи и аз ще му се наслаждавам сега. "
НАСЛЕДНИЦИТЕ УЧАСТВАТ КАКТО В СТРАДАНИЕТО, ТАКА И В СЛАВАТА
МИРЪТ Е НЕЩО славно, но би било нечестно към вас, ако не споделя, че много често страданието е пътят, който води към славата. Римляни 8:17 ясно подчертава това: "И ако сме (Негови) деца, тогава сме и (Негови) наследници също: наследници на Бога и сънаследници с Христа (съучастващи в Неговото наследство заедно с Него); но ако искаме да съучастваме в славата Му, трябва да споделим и страданията Му. "

Точно в този момент Исус живее в слава, но трябваше да извърви пътя на страданието, за да стигне там. Той стана послушен до смърт. Умря за собствените Си естествени желания и живя, за да върши волята на Своя Отец. Павел каза: "Умирам всеки ден" (I Коринтяни 15:31). Вярвам, че той имаше предвид следното: "Има много неща, които ми се иска да направя, и много други, които не ми се ще да върша, но аз казвам "не" на всичко това и следвам Духа на Бога, Който е в мен."

За да живеем в мир и да се наслаждаваме на наследството си, ние трябва да изберем да се справяме с нещата по подходящия начин, за да поддържаме мира си всеки ден. Да си миротворец често означава да страдаш, да кажеш "не" на плътта си. А това е страдание.

Хората може да се заблудят, като си мислят, че трябва да носят бремето, което Исус вече е понесъл на кръста. Бремето на греха и страданието е свалено от нас чрез кръвта на Исус. Но има определено страдание, което ще бъдем призовани да понесем, за да живеем богоугоден, свят, праведен, мирен и изпълнен с радост живот.

Бог ни е казал: "Поставям пред вас живота и смъртта; изберете живота" (Второзаконие 30:19, перифраза на автора). Вземането на правилното решение може да предизвика страдание тогава, когато плътта не получи своето. Сигурна съм, че вече сте открили, че плътта ви си има собствен начин на мислене.

Плътта донася смърт, но Духът съдейства за живот. Ако следваме плътта, резултатът е смърт. Ако последваме Духа, наградата е живот. Ако изберете мира, а не враждите, това определено ще ви възнагради с живот и всички благословения, които го съпътстват. Но отначало вероятно ще страдате в телесните си части, за да поддържате този мир.

Ставам например сутринта и съм спокойна. Навън е прекрасен слънчев ден и аз имам хубави планове, които ще ми доставят удоволствие през целия ден. Ако нещата вървят, както съм ги планирала, всичко ще бъде наред. Започват да стават неща обаче, които показват, че моят план може и да не се осъществи напълно.

Първо ми се обаждат по телефона от офиса, за да ме осведомят, че новата ни телефонна система не работи както трябва и затова не успяваме да приемем много от обажданията. Тази вест ми предоставя възможността да избера между живота и смъртта. Мога да се разтревожа или да се помоля и да възложа грижата си на Исус. Ако възложа грижата си на Исус, ще остана спокойна. Но плътта ми ме подтиква да се безпокоя, защото тя иска да се погрижи сама за себе си.

Плътският ми ум иска да проумее защо ми се случва тази неприятност, а и какво трябва да направя, за да съм сигурна, че това няма да се повтори. Дяволът използва тази ситуация (която самият той е подготвил), за да предизвика разнопосочни мисли относно компанията, от която сме купили телефона. Ако не съм внимателна, няма да мине дълго и на мен вече ще ми се иска да им се обадя и да им кажа какво мисля за тях и за телефонната им система.

Спомнете си, че когато станах сутринта, всичко беше прекрасно. Едно телефонно обаждане има силата, ако аз позволя, да промени целия ми ден и отношението ми към околните. Когато вземам правилното решение, това може да ми причини временно страдание в някои области, но в края на краищата то ще роди слава в много други области на живота ми.

Често ние се тласкаме в крайности по въпроса със страданието. Някои вярват, че чрез своето страдание прославяме Бога. Затова казват: "Нека просто да заобичаме страданието и никога да не се съпротивляваме на какъвто и да било проблем. " Други смятат, че християнинът никога не трябва да страда, да се чувства неудобно и винаги да получава всичко така, както го е поискал.

Не можем да живеем в канавката, независимо от коя страна на пътя на страданието се намира тя. Нужно е да следваме средата на пътя. Нуждаем се от умереност, а не от крайности.

Страданието само по себе си не прославя Бога. Но ако поддържаме правилното отношение във времето на страдание и сме готови да страдаме, за да вършим волята Му, това действително ще Му въздаде слава. Правилните решения ще донесат слава и в нашия живот.

Днес живея в славен мир през по-голямата част от времето. Преживях много страдания, за да стигна дотук. Трябваше да се науча да замълча, когато ми се искаше да продължа да говоря. Трябваше да се науча да се смирявам и да се извинявам, когато смятах, че всъщност не аз греша. Докато вземах тези правилни решения, плътта ми страдаше.

Трябваше да замълчавам, когато съпругът ми смяташе, че е прав, а на мен ми се щеше да поспоря и да се опитам да докажа, че знам отговора. Трябваше да избягвам разговори, в които биваха критикувани и съдени хора просто за да избегна враждата, която усещах. Плътта ми страдаше, защото тя бе любопитна и искаше да узнае всичко.

Даже нещо толкова простичко като да решиш да се усмихнеш, когато ти се иска да крещиш, причинява страдание на плътта. Не се бойте от "богоугодното страдание". Правилният вид страдание ще произведе слава. Апостол Павел написа едно послание до коринтяните, като в него каза следното: "Макар и писмото ми да ви нарани, не съжалявам, че го написах, защото знам, че по-късно то ще произведе добри неща в живота ви" (вижте II Коринтяни 7:8).

Ако изберете препирните, ще страдате. Защо да не изберете мира, което може и да доведе до страдание в плътта ви, но също така ще ви отведе до победа?

Сатана се бои от мира. Ако успеете да се научите как да пребъдвате в мир, вие ще го разгромите и той го знае. Мирът всъщност представлява духовно воюване, както ще научим в следващата глава. Мирът трябва да е арбитърът в живота ви. Арбитърът взема решение, чрез което урежда въпроса. Всяка страна в спора може да вярва, че решението ще бъде в нейна полза, но арбитърът е този, който взема окончателното решение. И когато го направи, това слага край на спора.

Позволете на мира да има последната дума при решенията, които вземате. Ако нещо не може да ви донесе мир, изхвърлете го. Не живейте единствено за момента. Употребете мъдрост, за да вземете днес решенията, които ще ви удовлетворяват и занапред.
И нека мирът (душевната хармония, която идва) от Христовото управление (да действа като арбитър постоянно) в сърцата ви (като решава и урежда окончателно всеки въпрос, който възниква в ума ви, в онова спокойно състояние), към което като (членове на Христовото) единно тяло сте били също призовани (да живеете). И бъдете благодарни (оценявайте), (като винаги отдавате хвала на Бога).

Колосяни3:15
Когато преживявате труден период, тъй като не чувате Божия глас или не можете да решите какво да сторите в определена ситуация, последвайте мира.

Никой не може да напише толкова голяма книга, че в нея да опише всяко обстоятелство, с което ще се сблъскате. Но Святият Дух е дошъл, за да се разпореди да получите наследството, за което умря Исус. Мирът е едно от вашите наследствени благословения, но окончателният избор ви принадлежи. Изберете живота! Изберете мира! Изберете да водите войната на мира.

Струваше ми се, че не печелех никаква победа от прилагането на всичките методи, които бях научила. Тогава Господ в милостта си сподели с мен няколко истини, които станаха благословение в живота ми. Той ми показа, че "методите" за духовно воюване са добри, но че те са само носители или съдове за истинската Му сила.

Аз постоянно смъмрях, съпротивлявах се, изгонвах или прогонвах, връзвах и развръзвах, постех и се молех, както и всичко друго, което някой ми бе казал да правя. Резултатите бяха незначителни и се бях изтощила. Вървях към точката на "духовното прегаряне". Това се случва, когато християнинът продължи да върши неща, които не дават положителен резултат.

Когато ме предизвика да забележа как Исус се е справял с дявола, Бог ми разкри един съвършено нов начин, по който да гледам на духовното воюване. И когато го направих, видях Той да върши много по-различни неща. Научих например, че да остана покорна е вид духовно воюване.

Първата част относно покоряването на Бога е също толкова важна, колкото и втората част за съпротивяването на дявола. Осъзнах, че не се интересувам толкова да се покорявам, колкото от това да се съпротивлявам. За мен беше облекчение да разбера, че моето покорство ще накара дявола да побегне от мен.

Псалм 91 хвърля допълнително светлина върху служението на ангелите в живота ни.
Защото Той ще заповяда (специално) на ангелите Си за тебе да те придружават, защитават и закрилят във всичките ти пътища (на покорство и служение).

Псалм 91:11
Докато ходим в покорство, ангелите ни помагат в нашето воюване. Ангелската подкрепа определено доста ще улесни нещата. Ангелите не работят за мен просто защото съм жива, нито пък са ми подкрепа просто защото вярвам, че Исус е мой Спасител. Те се вслушват в Божието Слово. Когато изговаряме Божието Слово и се движим в покорство и служение на Бога и човека, ангелите действат в наш интерес и ни закрилят от началствата и властите. Това не означава, че никога не можем да направим грешка или да претърпим вреда, а че трябва сериозно да решим да водим живот на покорство.

Святият Дух ми откри още, че ходенето в любов води до духовно воюване. Дяволът не може да се справи с човек, който обича! Той не можа да управлява Исус, защото Исус ходеше в покорство и в любов. Той винаги обичаше хората и им правеше добро. Божието Слово ни наставлява да "пазим себе си в Божията любов" (Юда 21).

Това може би крие по-дълбоко значение, отколкото просто да останем в любовта. Може би този стих ни говори, че ще се опазим от много неприятности, ако пребъдваме в нея. Писанията ни казват, че в последните дни "любовта в по-голямата част от хората (църквата) ще охладнее" (Матей 24:12). Този стих ни говори, че "охладнялата любов" ще бъде един от белезите на последните дни. И въпреки това Петър ни увещава:
Над всичко друго, имайте силна и неизменна любов един към друг, защото любовта покрива множество грехове (прощава и не зачита оскърбленията от другите).

I Петрово 4:8
Дяволът носи със себе си оскърбления, разединение и вражди между хората, но "противоотровата" за целия този отровен проблем е любовта! Можем да смъмряме всички демони по света, може буквално да им крещим, докато останем без глас, но те няма да побягнат от човек, който и пет пари не дава за покорството и любовта в живота си.

Сатана знае, че християните, които изповядват Словото, но не го живеят, са безсилни срещу него. Военната му стратегия за последното време е да изгради укреплението на охладнялата любов. По този начин той може да задържи Църквата на Исус Христос безсилна, докато, ако оставаме в мир, ние можем да воюваме в духа и да осуетяваме тактиките му.