Life without strife joyce meyer

Аз мога да кажа, че съм Божията праведност в Христа, защото Словото казва, че това е така (вижте II Коринтяни 5:21). Колкото по-често го изповядвам, толкова по-силна става реалността му вътре в мен. Но за да се придвижа в истинския мир, аз се нуждая от праведност, която да бъде основана като истина в душата ми. Трябва да съм уверена, че го знам. Това трябва да е така закоренено в сърцето ми, че "клеветникът на братята" (Откровение 12:10) да не може да ми го открадне с лъжите си.

Разгледайте отново основните принципи в I Петрово 3:10-11.

Защото който иска да се радва на живота и да види добри дни (добри, независимо дали са такива или така изглеждат), да пази езика си от зло и устните си от измама (коварство, хитрост). Нека се отвърне от злото и да го избягва и нека върши добро. Нека търси мир (хармония, необезпокоеност от страхове, от гневливост и от морални конфликти) и да се стреми към него. (Не само желайте мирни взаимоотношения с Бога, с ближните си и със самите себе си, но ги преследвайте, стремете се към тях.
ЯДОСАНИ ЛИ СТЕ НА БОГА?
Защо много хора се хващат в този капан? Бях ужасена, когато Бог постави в сърцето ми това послание, за да служа с него по време на богослуженията. Не вярвах, че ще има много хора, които да се нуждаят да им бъде послужено относно техния гняв срещу Бога, но не се оказах права. Главната причина за много емоционални проблеми е съществуването на една скрита пукнатина в отношенията с Бога. Това е причината, поради която имаме горчивина и раздразнително отношение към живота, което пък отваря вратата за не малко нещастия и мъки.

Човек е създаден да получава любов от Бога, да й се наслаждава и да се къпе в нея. Той трябва също така да дава изобилно от своята любов, както на Бога, така и на заобикалящия го свят. Бог е създал човека, за да има общение с Него - топло, нежно, любящо, открито взаимоотношение. Всеки път, когато това ни липсва или е възпрепятствано по някакъв начин, човек страда.

Най-лошото нещо, което човек може да направи, когато има проблем в живота си, е да обвини Бога за това. Бог желае да ни помогне! Не Той е причината за проблема, а дяволът. Проблеми ни създават светът, плътта и дяволът, а не Бог!

Това не значи, че Бог никога няма да ни поведе по път, по който ние не бихме искали да вървим, защото Той го прави. Израилтяните сигурно предпочитаха да тръгнат по някой по-пряк път към Обетованата земя. Но Бог ги поведе по този път, защото това беше Неговото намерение.
Когато фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за филистимската земя, макар че това беше по-близкият път; защото Бог рече: "Да не би людете да изменят намерението си, когато видят война и да се върнат в Египет. " Но Бог преведе людете по обиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египет построени (в боен ред).

Изход 13:17-18
Бог знае кое е най-доброто за нас. Понякога се случва ние да чувстваме, мислим или да желаем да поемем по определен път. И сме изкушени да се ядосаме на Бога, когато Той ни поведе в друга посока. Вземете решение да се доверявате на Бога, че Той знае кое е най-доброто за вас. Бог е ваш приятел - най-добрият ви приятел. Никога няма да имате друг приятел като Исус.

Разочарованието от живота, от хората или от обстоятелствата може да се развие в разочарование от Бога. Точно това желае и дяволът! Ако сте разгневени на Бога, ако сте сърдити или огорчени на Бога, Той ви дава възможност, докато четете тази книга, да бъдете освободени от капана, който сатана е заложил за вас. Бог е ваш помощник, а не враг.

А какво ще кажеш за всичките трудности, които идват в живота ни? Аз нямам изчерпателен отговор за всички разочарования на живота. Ако се опитвам да проумея всичко в собствения си живот, аз се обърквам. Това объркване не е от Бога, ето защо аз съм взела решение да не живея чрез разсъждения.

Петнадесет години от детството ми - от тригодишна до 18-годишна възраст - бяха изпълнени със сексуален тормоз, който ми причини най-ужасната душевна болка. Прекарах следващите повече от 30 години, опитвайки се да преодолея първите 18 години. Бях огорчена от живота и от хората. Негодувах срещу всички, които имаха приятен живот и не бяха изтърпели болката, която аз бях понесла. Не знаех как да получа Божиите любов, благодат и милост, от които се нуждаех.

Но на мен ми бе спестено мъчението да се гневя на Бога. Мнозина, които са претърпели тормоз, действително се разгневяват на Бога. Те не могат да проумеят защо Бог не им е помогнал. Затова не могат да Му се доверят.

Разбирам защо това може да се случи. Бях изпълнена с въпроси. Защо един любящ Бог ще стои отстрани и ще гледа как едно дете страда така ужасно? Защо не спря болката? Знаем, че Бог може да направи всичко, което пожелае. Ние не проумяваме защо Той не предотвратява нещата, които ни нараняват.

Бог ми даде някои отговори на въпросите ми, но въпреки това аз все още трябва да се утешавам с истината, че "знаем само отчасти" (I Коринтяни 13:12). С ограничения си ум ние не можем да разберем рака, защо любимите ни хора ни биват отнети от смъртта, тормоза, наркотиците, алкохола, войната и много други неща, които ни причиняват болка, която е почти непоносима. Нашата утеха трябва да идва от упованието ни в Бога.

Грехът и злото са в света. Все още бушува вековната битка между силите на доброто и злото и подозирам, че това ще продължава до края на времето. Понякога изглежда така, сякаш злото е победило доброто, но окончателната победа принадлежи на онези, които поставят упованието си в Бога.

Мразя живота си, не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са като дъх (суета). Що е човек, та да го възвеличаваш и да го считаш за важен? Да обръщаш внимание на него? Да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

До кога не ще отвръщаш поглед от мене и не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? Ако съм съгрешил, с какво съм ти навредил с това, о, Наблюдателю и Пазителю на човеците? Защо си ме поставил като Своя мишена, така щото станах бреме за себе си (и за Теб)? И защо не простиш прегрешението ми и не отнемеш беззаконието ми? Защото сега ще легна в прахта и (даже и) да ме търсиш усърдно, (ще е твърде късно, защото) вече няма да ме има. (Йов 7:11-21)

Йов бе настроен отрицателно и обезкуражен. Той питаше Бога и искаше да умре, защото беше много наранен. Беше объркан, защото Бог все още не беше го избавил. Но трябва да прочетем и края на този разказ.

И Господ обърна плена на Йова и възстанови имотите му, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Йов двойно повече, отколкото имаше преди. (Йов 42:10)

Когато Йов се отказа от гнева си срещу Бога и човеците, дойде и неговият пробив. Псалмистът е преживял същото нещо! Прочетете как се променят чувствата му.

Господи, наистина изглежда сякаш нечестивите преуспяват и живеят по-добре от мен. Опитвам се да живея богоугоден живот, но от това сякаш няма особена полза. Изглежда така, сякаш всичко е напразно. В живота ми има единствено неприятности и когато се опитам да ги разбера, болката е повече, отколкото мога да понеса. Обаче аз съм прекарвала време с Теб и разбирам, че накрая нечестивите ги сполетява разруха и гибел.

Сърцето ми бе наскърбено. Бях огорчена и разстроена. Бях глупава, Боже, невежа, и се държах като животно. Сега виждам, че Ти Си непрестанно с мен. Ти държиш десницата ми. Кого имам в небето, Боже, освен Тебе? Кой ще ми помогне? Ако Ти не го направиш, на земята няма никой, който да може да го направи. Ти Си моята сила и моят дял завинаги. Добре е за мен да уповавам на Теб, о, Господи и да Те направя свое прибежище.

Има много други примери в Божието Слово за мъже и жени, които не разбираха какво им се случва. Те преминаваха през периоди в живота си, когато задаваха въпроси, съмняваха се, обвиняваха и даже критикуваха Бога. Но осъзнаха глупостта си. Покаяха се и се обърнаха, за да уповават на Бога, вместо да Му се гневят.

Ако успеем да извървим този път на простителност, може да бъдем възстановени за един мирен живот, но ако не простим на Бога, когато се нуждаем да го направим, ще си останем в раздор. Ето какво се случило в следните ситуации след смъртта на обични хора. Двата разказа много си приличат, но завършват по съвсем различен начин.

Преди няколко години една жена изгуби съпруга си, след заболяване от рак. Докато боледуваше, мъжът бе новороден, изпълнен със Святия Дух и стана напълно посветен на Евангелието. Той полагаше всяко усилие да споделя свидетелството си с колкото се може повече хора. Цялото му семейство очакваше този човек да бъде изцелен свръхестествено от Бога и да изживее живота си като свидетелство за Божията изцелителна сила.

Той беше получил пророчества, че ще живее и няма да умре. Семейството му стоеше във вяра и изповядваше Словото. Те правеха всичко, което им казваха техните духовни водачи и лекарите. И въпреки това, човекът умря.

Макар че премина през много объркване, гняв и разочарование, жената успя да постави упованието си в Бога и да излезе от всичко това победоносно. На седмата годишнина от смъртта му получих писмо от нея, с което тя благодареше на Дейв и на мен, че сме били с нея през цялото това време. Беше благодарна за Божието Слово, което бе получила от нашето служение и от домашната си църква.

Тя ми казваше колко много обича Господа днес. Той бе целият й живот. Наслаждаваше се да Му служи по всеки възможен начин. Съпругът й все още й липсваше, но тя живееше в мир и ходеше в победа.

От друга страна обаче децата й не се справяха толкова добре. Те задържаха част от горчивината, която изпитаха, когато баща им почина. Настъпилото в духа им объркване повлия на духовния им растеж. Те не се отрекоха напълно от Бога, но определено отстъпиха назад и повече не успяха да се възстановят.

Гневът и огорчението към Бога ще ви възпрат в пътя ви и няма да ви пуснат да продължите напред. Това е една духовна барикада, която е може би по-мощна от която и да било друга. Ще попитате защо. Просто защото гневът затваря вратата за Единствения, Който може да помогне, изцели, утеши или възстанови нашите чувства и живот.

Друго семейство, което упорито бе служило на Бога в продължение на години, имаше няколко деца. Внезапно едно от тях почина и мъжът се огорчи срещу Бога. Сигурна съм, че мислите му са били нещо подобно: Господи, аз Ти служих вярно през всичките тези години и не разбирам защо Ти допусна това да се случи. Защо не ни защити? Как можа да ни разочароваш така? Не заслужаваме това, Господи.

Такъв вид мисли продължиха да изпълват този човек, докато той толкова се вгорчи и разгневи на Бога, че това започна да влияе на живота му така, сякаш бе болен от рак. В края на краищата, той се разведе също не искаше да има нищо общо с Бога.

Когато обстоятелствата донесат в живота ни смърт, независимо дали физическа, духовна или емоционална, единственото разумно решение е да изберем живота. Ако не го направим, смъртта продължава да се разпространява, докато ни открадне духовния живот, мира, радостта, надеждата, здравето и личните взаимоотношения. Нека ви дам нагледен пример от собствения си живот.

Преди няколко години отидох на лекар за годишния си преглед. Дейв дълго настояваше да го направя, но аз се съпротивлявах, защото не обичам да си губя времето, като върша подобни неща. Часът ми беше за 31 октомври - празника Вси Светии. Помолих да го отложим с около седмица, но Дейв бе неумолим и трябваше да отида в същия ден. По време на прегледа ми направиха мамограма.

На следващия ден моят лекар ми звънна и каза, че има нещо в изследванията ми, което изглежда подозрително. Той искаше да отида отново, за да ми направи биопсия. Тогава не исках да правя и това, но отново съпругът ми настоя да се прегледам. Отидох в болницата като амбулаторно болен и очаквах да чуя, че всичко е наред. Молихме се и положихме вярата си в Бога, помолихме още няколко човека да се молят и весело поехме към болницата.

В събота отидох на пазар и просто продължавах да си живея живота и да се наслаждавам на общението си с Исуса. Уверено очаквах да получа добри новини от доктора. Когато се върнах от пазаруване, намерих бележка, в която пишеше незабавно да се обадя на лекаря си. Когато позвъних, той ми каза, че имам тумор, причинен от рак, който бързо се разпространява. Препоръча ми веднага да се подложа на операция за отстраняване на гърдата. Каза, че не може да отстрани само тумора, защото иска да е сигурен, че всичко ще бъде изчистено, защото този вид рак бе изключително опасен.

Търсихме Бога и се молихме. Макар че най-лесното нещо за мен бе да се доверя на Бога и да не предприема препоръчаната ми операция, в този случай това не бе пътят, по който ме водеше Бог. Цялото ми семейство - съпругът ми, четирите ми деца, както и няколко близки приятели - всички се съгласиха, че трябва да се подложа на операцията. Аз чувствах същото, макар че не ми се щеше да тръгвам по този път.

Бях обхваната от толкова силен страх, че понякога ме поваляше. Връхлитаха ме отрицателни мисли, изкушавах се да се усъмня в Божията любов към мен. Изкушавах се да се усъмня в Неговата почтеност и в самата себе си. Дяволът искаше да ме накара "да проумея" ситуацията. В какво бях сбъркала? Защо Бог бе допуснал това да се случи? Бог ли бе допуснал това или аз бях отворила врата за дявола?

Това обстрелване с мисли бе нападение от ада. Всяка атака имаше за цел да унищожи вярата ми в Бога. Изключително съм благодарна, че бях основана и закоренена в Христа, в Неговото Слово и любовта Му към мен. Да бъдеш утвърден в Христа се оказва много ценно в подобни моменти.

Моля ви, обърнете внимание, че казвам "утвърдена в Христа", а не "утвърдена в служение". Вярвам, че много от хората, които служат на другите, не са закоренени и основани в същите онези принципи, които поучават. Лесно е да казваш на някого какво да направи, когато преминава през трудни моменти; съвсем различно е да го направиш самият ти, когато възникне нужда.

Трябваше да се запитам: "Какво бих казала на някого попаднал в същата ситуация?" Знаех какво бих му казала: "Уповавай на Бога! Не се опитвай да го проумееш. Помоли Бог да ти открие всяко нещо, което Той иска ти да видиш, но ако Той не ти покаже нищо, остани в мир и ходи в мир. " Бих казала: "Накрая всичко ще подейства за добро, ако не отпаднеш и не се предадеш. Мисли положително, отдавай хвала и продължавай да бъдеш благословение за останалите. "

Бог ми каза: "Джойс, направи това, което би казала на някой друг в същата тази ситуация. "

Какъв бе резултатът? Отидох на операцията. И се оказа, че когато Дейв е настоявал да отида на лекар на 31 октомври и нито ден по-късно, това е било Божието планиране. Ние се намирахме в процес на смяна на компаниите за здравно осигуряване. Тогава не го съзнавахме, но смяната трябвало да стане на 1 ноември. След тази дата старата ни здравна осигуровка нямаше да е валидна. Успяхме да се обадим и да си запазим първоначалната осигуровка. Но ако не бяхме го направили, новата ми осигуровка нямаше да покрие никакъв процент от стойността на лечението, защото щеше да се счита като предварително съществуващо състояние. В новата осигуровка имаше клауза, която изключваше предварително съществувалите болестни състояния в продължение на година. Благодаря на Бога за водителството на Святия Дух!

Това бе само един от случаите, при които преживяхме мощта и присъствието на Господа.

Аз се възстанових толкова бързо, че и лекарят ми не можеше да повярва. Излязох от болницата и на път към вкъщи се отбих в търговския център, за да си купя малко дрехи, подходящи за възстановяването ми. Проповядвах вечерта преди да вляза в болницата. Две седмици след операцията бях в състояние да служа на едно целодневно празненство за Рождество Христово, където проповядвах два пъти.

Нито веднъж не загубих радостта си. Нито веднъж не се почувствах объркана. Извървяхме всичко това стъпка по стъпка и уповавахме, че Бог държи всичко под контрол. Когато пристигнаха всички изследвания, резултатът гласеше: "Никакъв рак. Няма проблеми с лимфните възли. Няма нужда от лъчева терапия или химиотерапия. " Какво славно облекчение! Прекарах следващата една година в подготовка за операцията за присаждане на нова гърда, но не пропуснах нито една от редовните си планирани срещи. Правех всичко, което обичайно си правех, а Бог работеше мощно.

Бог се погрижи за това при всяка фаза от операционния процес и възстановяването ми да има новородени и изпълнени с Духа лекари. Такива бяха хирургът ми, пластичният хирург, гинекологът ми и много от сестрите. Преживях огромна проява на любов от страна на Христовото Тяло. Научих се да уповавам на Бога по един нов начин, който все още служи за благословение в живота ми.

Можех да избера да се гневя на Бога, но това щеше да съсипе служението ми. Нямаше да мога да направя нищо от това, с което съм облагодетелствана днес, включително и написването на тази книга.

Не мога да отговоря на въпроса защо Бог допусна да преживея това. Не знам защо. Мога да знам "само отчасти" (I Коринтяни 13:12). Благодарна съм, че няма нужда да разсъждавам над всяко нещо в живота си, което не разбирам. Каква прекрасна привилегия е това да можеш да уповаваш на Бога!

Този рак в тялото ми бе частица от смъртта. Имах възможността да избера да имам още повече смърт в живота си, като се разгневя на Бога, но Неговата благодат бе там за мен, за да избера живота. Вследствие на това и днес аз се движа напред в Бога.

В живота на човек може да дойдат нещастия. Ние нямаме контрол над всяко обстоятелство, но пък можем да контролираме нашата реакция към обстоятелствата. Насърчавам ви да изберете живота.

Не позволявайте на смъртта да навлезе в живота ви поради прелюбодейство, развод, смърт, липса, бездетност, помятане или онеправдаване. Ако сте заседнали някъде, поради огорчението си към Бога, ръцете Му са широко разтворени за вас сега. Тичайте към Него, а не от обратно!

Спомням си за един мъж, който бе загубил сина си след заболяване от рак. С огорчение той запитал Бога: "Къде беше Ти, когато синът ми умря?" Господ отвърнал: "На същото място, когато Моят Син умря. "

Бог не му даде дълго обяснение, но отговорът Му накарал човека да затвори устата си в смирение. Не ни подобава да критикуваме Бога.

Някой ден ние ще познаем така, както сме били познати (вижте I Коринтяни 13:12). Това обещание може да подкрепя живота ни дотогава, докато бъдем въведени в Божия вечен мир и благословения. То също ще ни помогне да избягваме враждата с ближния.

Дяволът използва разпри, за да изкуши всяко едно взаимоотношение. Не можем да ги избегнем. Трябва да се изправим срещу тях, да ги извадим на открито и да разговаряме за това, като се опитваме да постигнем някакъв мир.

Да ходя в мир е моя първостепенна цел. Това е по-важно, отколкото някои хора мислят. Очевидно е, че това бе важно за Божието царство, тъй като Исус често говореше за това. В Божието Слово се намират някои изненадващи твърдения относно нуждата от мир във взаимоотношенията.