Life without strife joyce meyer

Трябва да направим всичко възможно, за да е успешно едно взаимоотношение, а това е особено вярно в брака. Но основната мисъл е следната: Ако някой изобщо не желае да има взаимоотношение с вас, но вие продължавате да се опитвате и да насилвате нещата, то това никога няма да произведе нищо друго, освен раздори. И моля ви, спомнете си, че раздорът отваря вратата за всякакъв вид други проблеми.

В петнадесетата глава на Деяния виждаме, че Павел и Варнава преживяваха някои трудности във взаимоотношенията си в общото им служение.
И след няколко дни Павел рече на Варнава: "Ела, нека се върнем и отново да посетим, да помогнем и да послужим на братята във всеки град, където направихме познато Господното послание и да видим как се справят там.
И Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, наречен Марко (негов близък роднина). А Павел не намираше за добре да вземат със себе си онзи, който се бе отделил от тях и ги бе напуснал още в Памфилия и не отиде с тях на делото. И тъй, между тях последва остър спор, така че те се разделиха един от друг и Варнава взе Марко със себе си и отплуваха за Кипър.
А Павел избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат (благоволение и милост). И премина през Сирия и Киликия, като утвърждаваше и укрепяваше църквите.

Деяния 15:36-41
Павел и Варнава преживяваха във взаимоотношението си същите трудности като хората днес. Варнава искаше да даде работа на своя роднина Марк. Павел вече бе имал някакъв опит с Марк и чувстваше, че това няма да е много разумно. Между тях възникна "остър" спор (ст. 39).

Очевидно, разногласието помежду им е било толкова остро, че е трябвало да се разделят. А щеше да е много по-добре, ако можеха да разрешат различията си и да продължат да работят заедно, но тъй като това бе невъзможно, следващото най-добро нещо бе да се разделят, за да могат да живеят в мир.

Искам да ме разберете правилно. Не проповядвам, че женените двойки могат да се развеждат, ако им е трудно да се справят заедно. Библията казва, че ако "невярващият" иска да си тръгне, трябва да го пуснем, защото сме призвани на мир. Павел и Варнава знаеха колко е важно да ходим в мир и затова се разделиха, за да бъде това възможно. Те не бяха двама вярващи, женени един за друг. Бяха двама пораснали мъже, които се опитваха да работят заедно в служение.

От друга страна, аз не твърдя, че известно време на раздяла не би било полезно за някои специфични брачни ситуации. Един период на раздяла би бил много повече за предпочитане, отколкото развода. Може би по време на раздялата и двамата ще започнат да виждат нещата по-ясно. Това често се случва. Така хората имат време да избистрят ума си, да охладят разгорещените емоции и да се успокоят достатъчно, за да могат да чуят от Господа. Имат достатъчно време да попитат Бога какво Той иска да направят те в тази ситуация.

Понякога ние толкова дълго сме се взирали в недостатъците на някой човек, че вече не сме в състояние да видим силните му страни. Известно време прекарано надалеч, даже и да отидете за седмица в дома на някой роднина в друг щат, може да ни помогне да осъзнаем добрите черти в човека, които пропускаме да видим, когато той е винаги до нас. Знаете какво казва старата пословица: "Оценяваш какво имаш, едва когато го загубиш. "
ВЪЗХВАЛЯВАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО
Сред най-добрите начини да направите обрат в едно вгорчено взаимоотношение е да пренебрегвате отрицателните и да преувеличавате положителните страни в характера на другия човек. Често срещана главна причина за проблеми в едно взаимоотношение е съсредоточаването върху отрицателните му страни.

Обичам много своя съпруг, но през ранните години на брака ни имаше период, когато в ума си водех подробен списък на всеки недостатък, който той проявяваше. Бях настроена изключително отрицателно и буквално се ровех, за да открия недостатъци и отрицателни черти в характера на хората. Чувствах се толкова зле, че можех да се понасям единствено ако успеех да открия достатъчно много погрешни неща в другите.

Дейв играеше голф всяка събота, а аз мразех това. Смятах, че е крайно егоистично от негова страна да не осъзнава колко ми е трудно да си стоя вкъщи по цяла седмица с децата и да нямам нито една възможност да отида където и да било. Тогава имахме само една кола и той отиваше с нея на работа.

Чувствах се в плен на квартала, в който живеех и където можех да се разхождам. В границите на този квартал обаче имаше хлебарница, бакалия, козметичен салон и "магазин за един долар". Тогава не бях достатъчно духовно интелигентна, за да осъзная, че Бог ме е благословил с удобството да имам всички тези места на разположение и то без да се нуждая от транспорт, за да ги достигна.

Никога не се замислях, че Дейв работи по цял ден, че е обичал спорта през целия си живот и че да поиграе голф в събота бе много важно за него. Опитах се да го накарам да се откаже. Почти всяка събота се разгневявах, а това само го караше да желае още повече да играе. Разпоредбите на "закона" само увеличават нашите проблеми; те не могат да ги разрешат. Опитах се да го поставя под закон и това го накара още повече да желае да се отдръпне.

Освен това мислех, че Дейв не ми говори колкото аз исках, че прекалено много се мотае и не е достатъчно сериозен. Смятах го за недостатъчно предприемчив. Не бях съгласна с мнението му по повечето въпроси. И така нататък и така нататък, списъкът с недостатъците му нямаше край.

Накратко казано, издирвах всичките му отрицателни черти на характера, а положителните ги пренебрегвах. Толкова бях заета да размишлявам над недостатъците му и да се опитвам да ги поправям, че дори не осъзнавах какво благословение имам в живота си.

Когато най-накрая Бог ме научи, след много години нещастие, да възвеличавам доброто в живота и в хората, за мен бе изумително колко много невероятни качества открих в съпруга си! Разбира се, тези му добродетели са си били там през цялото време. Можела съм да му се наслаждавам през всичките тези години. И вие ли пишете докторат на тема "Недостатъците на X", вместо да възхвалявате добрите му страни?

Открих, че Дейв е отстъпчив и гъвкав. Той бе, и все още е, човек, с когото лесно можеш да се разбереш. Изобщо не е претенциозен. Хапва каквото и да е с желание. За него няма значение дали ще го нагостя със студени сандвичи или с топла гозба. Позволява ми да му купувам всичко, за което имаме достатъчно пари. Всеки път когато искам да поканя някого вкъщи на гости той се съгласява. Ако искам да изляза навън за вечеря, няма проблем. Мога просто да избера ресторанта.

Дейв се грижи много добре за тялото си. Изглежда почти същият, както когато се оженихме преди повече от двадесет и осем години, освен че е малко по-стар. Списъка с добрите му страни е дълъг и е по-дълъг от списъка с отрицателните му качества, който си водех преди.

Отнасяйте се положително към хората, с които имате взаимоотношения. Всички ние имаме недостатъци и ако бъдат преувеличени, те стават по-големи отколкото са в действителност. Но когато преувеличаваме добрите страни на хората, те стават по-големи от нещата, които ни дразнят.

Днес ако някой ме попита какви недостатъци има моят съпруг, ще трябва сериозно да се позамисля, за да се сетя за нещо. Никой не е съвършен и Дейв има някои недостатъци, но аз вече не им обръщам много внимание и затова ми е трудно дори да си ги спомня.

Ако сеем милост, ще пожънем милост (вижте Матей 5:7). Искате ли хората да се отнасят с милост към вашите недостатъци и слабости? Най-добрият начин да сте сигурни, че ще получите милост, е да послушате Божието Слово и да посеете милост. Изобилствайте в милост.

Вярвам, че много разводи всяка година могат да бъдат избегнати, ако брачните партньори възхваляваха силните черти в характера на другия. Трябва да хвалим добродетелите с думи както пред самия човек, така и в мислите си. Когато назидаваме и насърчаваме хората, ние им помагаме да бъдат най-доброто, което могат да бъдат. По този начин извличаме най-ценното от тях.

Павел правеше това редовно, когато пишеше до различните църкви. Поправяйки, в същото време ги хвалеше за това, което правеха добре. Той познаваше изкуството да поправя някого, като го накара да направи най-доброто от себе си без да го нарани или обиди. Виждаме един такъв пример в начина, по който ги насърчаваше да дават.
А относно даването, което е за светиите (Божиите люде в Ерусалим), излишно е да ви пиша за това, защото добре зная за вашата готовност (усърдието, с което го вършите) и с гордост разказвах за вас на македонците, че Ахая (по-голямата част от Гърция) още от миналата година е била приготвена за този принос и (вследствие на това) вашата ревност подбуди по-голямата част от тях.
И въпреки това, изпращам братята (при вас), да не би моето хвалене с вас да излезе напразно в този случай, за да можете да бъдете приготвени всички, както и казвах, че сте; да не би ако (някои от) македонците дойдат с мене и ви намерят неподготвени (за тази щедрост), да бъдем унижени ние, да не говоря за вас, заради тази наша голяма увереност. Ето защо сметнах за необходимо да помоля настоятелно тези братя да дойдат при вас преди мен и предварително да уредят и приготвят този изобилен, обещан дар, за да бъде готов, да не е като изнудване (изтръгнато от вас), а като щедър дар направен от все сърце.

II Коринтяни 9:1-5
Павел ги насърчаваше, но без да изглежда така, сякаш ги обвинява или се съмнява в тях. Той каза, че знае, че са готови да дават и че това е било така от доста време. Каза им още, че се гордее с тях и че те ще бъдат свидетелство и за други хора. Вижте с колко похвали ги обсипва той преди да съобщи, че изпраща хора, които да се уверят, че приносът им е приготвен, така както е било предвидено.

Често когато служителите получават дарения, те подхождат към това с отрицателна позиция и говорят така, сякаш се опитват да убедят хората да направят нещо, което те не биха искали да направят. Господ неведнъж ме е смъмрял за същото това отношение, когато получавам дарения на семинарите си. Трябва да сме положително настроени и да казваме на хората: "Вярвам, че сте готови да дадете и желаете да давате. Вярвам, че сте щедри хора, които обичат Бога и се радват, когато могат да станат част от служенията, които ви помагат. "

Колко по-различен би бил животът ни, ако можехме да сме напълно позитивни. Аз все още уча как да прилагам силата на положителното отношение във всичко. Нека бъдем особено положително настроени към хората в живота ни. Търсете и възхвалявайте положителното. Това ще помогне на околните да се усъвършенстват, а ще помогне и на вас да им се наслаждавате точно там, където са сега. Когато сте положително настроени към човека до вас, това ще ви помогне да не се съгласявате, когато имате различни мнения, и все пак да бъдете любезни.

ТРИНАДЕСЕТ

КАК ДА ИЗРАЗЯВАМЕ НЕСЪГЛАСИЕТО СИ УЧТИВО
ИСУС Е КНЯЗЪТ НА МИРА. Ние сме сънаследници с Него, тъй като имаме един и същ Отец. Ето защо аз трябва да бъда миротворец. Ако искам да служа на Господа, не мога да живея в раздори. Господ не просто ни предложи да не живеем в раздор, но това бе Неговата заповед: "Господният служител не бива да се препира" (II Тимотей 2:24).

Всяко нещо, което Бог ни наставлява да правим, е за наше добро. Когато не забравям, че в края на краищата, ако го направя както ми говори Бог, ще ми бъде от полза, това ми помага да Го последвам с покорство и в трудни ситуации. За да не допускам раздора в живота си, ще са ми нужни непрекъснати и непоколебими усилия.

Една от причините, поради които хората живеят в раздор, е, че те не са достатъчно твърдо решени да не допускат разправиите в живота си. Или пък, ако понякога му се съпротивляват, не са готови да го правят постоянно. Искам да се повторя, за да съм сигурна, че убедително съм изложила становището си. Запомнете, че опазването от препирните е един непрекъснат процес.
Блажени (които се радват на завидно щастие, духовно благоденстващи - с радост от живота и удовлетворение от Божието благоволение и спасение, без значение какво е външното им състояние) са творците и поддръжниците на мира, защото те ще бъдат наречени Божии синове!

Матей 5:9
Може би ви е по-познат този вариант на стиха:
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии деца.

Матей 5:9
Да бъдеш миротворец е въпрос на решение. Благословенията са на разположение на онези, които са миротворци, но не всички желаят да го направят, защото невинаги е лесно. Когато решите да бъдете миротворец, значи ли това, че трябва да станете изтривалка за всеки просто за да запазите мира? Означава ли това, че никога не може да си давате мнението или че никога не можете да кажете на човека срещу вас как се чувствате относно нещо. Не! Категорично не!

Аз съм силна и предприемчива личност. Освен това съм и човек на думите. Често се е случвало през годините устата ми да ми навлича немалко неприятности. За мен въобще не беше лесно да стана миротворец. Поради тормозът, който бях преживяла през детството си, бях твърдо решена да не позволя на никого да се възползва от мен като възрастна.

Непрекъснато бях ангажирана с грижата за себе си. Страхувах се, че ако не контролирам непрекъснато всяка ситуация, от мен може или да се възползват, или да ме командват. Когато Господ започна да ме поучава за това да живея в съгласие, за мен бе доста трудно да проумея как е възможно да се съгласяваш с някого, с когото имате различни мнения.

Просто да си държа устата затворена не ми изглеждаше приемлив вариант. Дяволът непрекъснато ми повтаряше: "Ако направиш това, ще се превърнеш в изтривалка, която всеки наоколо може да тъпче. "

Сигурна съм, че мнозина от вас са слушали същата тази "плоча", която врагът ви е пускал. Когато изучавах Писанията относно покорството и това как съпругата трябва да се подчинява и приспособява към съпруга си, това бе нещо, което плътта ми просто не можеше да понесе! Но постепенно израснах и достигнах до мястото в живота си с Бога, където аз самата желаех да бъда покорна. Исках да бъда миротворец. Не исках да допускам раздора в живота си! И търсех Бога сериозно, за да получа пробив в тази област.

Тогава дяволът се възползва от моето разположение на духа и се опита да ме изкара от равновесие, като ме тласне в противоположната крайност. Докато преди имах какво да кажа по всеки въпрос, след като пожелах да се променя, почувствах, че сякаш вече не мога да казвам абсолютно нищо. Ако Дейв не се съгласяваше за нещо с мен, аз усещах, че "покорство" значи да не изразявам с думи някакво различно мнение. Иначе щях да бъда в бунт срещу съпруга си.

Това може и да не е голям проблем, ако сте женена за човек, с когото се съгласявате в повечето случаи, но при нас ситуацията не беше такава. Ние сме изключително различни личности и често гледаме на нещата от две съвсем различни точки. Когато хората се научат да изразяват несъгласието си любезно, противоположните гледни точки могат да се окажат доста полезен опит. Когато си в състояние да погледнеш определен проблем от няколко различни страни, това води и до най-доброто решение.

И докато външно аз си мълчах, това ме разяждаше отвътре. Държах се тихо и кротко, но все още живеех в раздор. Раздорът представлява "гневно отношение". Успявах да остана кротка само за кратко и след това избухвах.

Когато двамата с Дейв седнахме, за да обсъдим въпроса, осъзнах, че имаме проблем в общуването. Постепенно разбрах, че общуване се получава само когато всички могат да изкажат какво им е на сърцето по един богоугоден начин. Общуването е проблем номер едно в много взаимоотношения.

Много често хората се опитват да обсъдят нещата, но не след дълго започват да спорят и навлизат в раздор. След няколко години те спират да си общуват и тогава се появяват големите проблеми. Това стои в основата на повечето разводи. Липсата на подходящо общуване може да е причината, която се крие зад много от останалите (по-очевидни) проблеми в браковете. Даже прелюбодейството може да бъде причинено от липсата на правилно общуване.

През ранните години на нашия брак аз се проявявах като силна и прекалено нападателна личност. Дейв бе по-пасивен и не обичаше да ми се противопоставя. След като ми даде няколко години време да израсна в Бога и отчасти да преодолея миналото си, Святият Дух започна да води Дейв по-често да ми се противопоставя, вместо просто да ми позволява да върша всичко.

В началото плътта ми почти пощуря. Толкова се разстройвах, че ми се щеше да избягам от всичко това. Дълбоко в себе си знаех какво Бог се опитваше да направи и част от мен искрено желаеше Той да го направи, но другата ми половина (плътта ми) искаше да изкрещи и да побегне.

Тъй като Дейв продължаваше да ме притиска и да ми се противопоставя трябваше да се научим как да общуваме правилно. И двамата имахме какво да научим. Години наред той не ми се беше противопоставял и когато го направи, беше прекалено рязък. Изобщо не бях свикнала да ми се противопоставят и затова, съвсем естествено, всеки път, когато той се опитваше да сподели каквото и да било с мен, реагирах много остро и се разстройвах. Нуждаехме се от равновесие и имахме нужда да се научим как да изразяваме несъгласието си учтиво.
УВАЖЕНИЕ
Да показваме уважение в отношението си, чрез тона на гласа, физиономията на лицето и жестовете на тялото, за нас се оказа ключово в усилията ни да се научим да изразяваме учтиво несъгласието си. Повечето хора нямат нищо против, ако имате мнение различно от тяхното, стига да не ги карате да се чувстват сякаш тяхното мнение е абсурдно и пет пари не струва. Съществува разумен начин да говорите с хората, но има и начин, който е неразумен.

Мъдростта води до мир и победа, но глупостта води до разруха. Няма нужда да се опитвам да променям мнението на другия. По-голямата част от това, което наричах преди общуване, бе всъщност манипулация. Опитвах се да манипулирам мнението на другия, за да се съгласи с моето.

Дейв прозираше манипулациите ми и през този труден период започна да ми казва" "Спри да се опитваш да ме убедиш, Джойс. Ако греша, остави Бог да ме убеди. Ако ти грешиш, аз ще позволя на Бог да убеди теб. " И двамата се научихме да казваме какво чувстваме и мислим и ако не бяхме съгласни един с друг, оставяхме въпроса настрани за известно време, за да видим какво ще направи Бог.

Научихме се да проявяваме уважение в начина, по който си говорим. Изражението на лицето може да разкрие неуважението към човека срещу нас. Тонът на гласа или езикът на тялото са в състояние да направят същото. Ако изпусна дълбока въздишка, когато Дейв се опитва да сподели нещо с мен, за него става очевидно, че аз не смятам, че си струва да слушам това, което ми казва. Поведението ми заявява: "Вече съм взела решението си и в действителност не се интересувам да чуя това, което имаш да ми кажеш. "

Издигах много стени в живота си и дори не подозирах, че те съществуват. Немалко от реакциите ми имаха корен в миналото. Дейв нямаше нищо общо с нараняванията от моето минало, но аз имах нужда да се науча как да се отнасям с него. Не се бях справила по подходящ начин с корена на отхвърлянето и често съзирах отхвърляне, когато в действителност това не бе така.

Начинът, по който възприемах нещата, бе повлиян от годините малтретиране и контрол. Все още имаше много неща, с които трябваше да се справя, за да мога да се радвам напълно на свободата си. И очевидно с тези проблеми не можеш да се справиш наведнъж. Святият Дух ни води, както сметне за най-добре. И ще пресечем финалната линия победоносно, ако се придържаме до края към програмата.

Да се научим да изразяваме несъгласието си учтиво понякога изисква да продължим да търсим отговора, който ще удовлетвори и двете страни. Когато с Дейв си купуваме мебели за дома, често харесваме различни неща. Някои мъже въобще не проявяват интерес в обзавеждането на дома, но Дейв има съвсем конкретни разбирания за това, което му харесва. Същото се отнася и за мен. Но вкусовете ни за обзавеждане са много различни.

Често нещата, за които Дейв смята, че изглеждат добре и си подхождат, според мен са ужасни. Или пък понякога, когато аз наистина харесам нещо, на него изобщо не му се нрави. Всеки път когато се опитвахме да си купим мебели, след първите двадесет минути в магазина между нас винаги възникваха кавги. Оказа се, че да пазаруваме заедно бе доста мъчително. И когато се прибирахме вкъщи, аз бях изтощена от вътрешното смущение, което бях преживяла по време на пътуването.

Накрая се съгласихме, че трябва да изразяваме несъгласието си учтиво. Осъзнах, че моето мнение не е по-правилно от неговото. И затова решихме да продължаваме да обикаляме магазините, докато намерим нещо, което да ни харесва и на двамата. Често това означаваше единият или другият да се откаже от нещата, които му харесват, и да е готов да продължи да търси онова, което ще е приятно и на двамата. Понякога се отказвахме, прибирахме се вкъщи и излизахме отново някой друг ден.

Когато поглеждам назад и си спомням за преживените трудности, докато правехме покупки, не мога да повярвам. Днес това изобщо не е така трудно. Какво се е променило? Начинът, по който се научихме да се справяме с нещата. Различните мнения не представляват проблем. Проблемът е в това как изразяваме различните мнения и дали това отваря вратата за раздори.
ПОЗВОЛЕТЕ НА БОГ ДА ИЗВЪРШИ ПРОМЕНИТЕ В ЖИВОТА ВИ
Служението бе още една област на предизвикателство за нас. Дейв често се чувстваше така сякаш аз "изпреварвам Бога". Казах му, че неговото служение е да "чака Господа". Разбира се, казах го със сарказъм и непочтителни жестове. Веднага щом сметнех, че съм чула от Господа относно нещо, аз исках да се втурна към него! А Дейв искаше да изчака малко и да се увери, че това е Бог.

Преди няколко години Дейв имаше видение за това какви сме били двамата тогава. Той ме видял като впряг диви коне, а той им държал юздите, като се опитвал да ме задържи и да ме направлява. Той не се опитваше да ми попречи да изпълня призванието в живота си, но не искаше да си навлека неприятности.

И двамата не бяхме прави. Понякога аз се движех прекалено бързо, а той - твърде бавно. Точно затова ние се нуждаехме един от друг. Бог често ни поставя редом до хора, които не са като нас, за да можем да се уравновесяваме взаимно.

Спортът представляваше друг проблем. Дейв обичаше различни спортове, а на мен не ми допадаше нито един спорт. Неговата любов към спорта и липсата на каквото и да било отношение от моя страна, ставаха причина за много разногласия в нашия дом. С годините ние се научихме да уважаваме различията си, което доведе до хармония и равновесие.

Един ден, точно докато се карахме, Дейв ме погледна и каза: "Джойс, правя най-доброто, което знам да правя. "

"Е, същото правя и аз", отвърнах аз.

Най-накрая направо се бяхме уморили да се дразним един друг и да се препираме през цялото време. Стиснахме си ръцете. "Дейв - казах аз, - искам да знаеш, че днес те приемам точно такъв, какъвто си. Вярвам също, че правиш най-доброто, което можеш."

"Джойс, приемам те днес такава каквато си - отговори Дейв. - Вярвам, че ти също правиш най-доброто, което можеш."

Това беше едно ново начало за нас! Позволихме си един на друг да имаме свободата да бъдем такива, каквито сме. Хората имат нужда от свобода, за да израстват. Но Бог не може да ви промени, ако Му пречите. Бог не можеше да проговори на Дейв, защото аз усърдно се бях заела да му говоря. Бог не можеше да го промени, защото аз се опитвах да го променя. Бог се нуждаеше от моята вяра, а не от делата на плътта ми. Освободете хората в живота си и се доверете на Бога да извърши необходимите промени. Това действие ще донесе изобилен мир в живота ви.