Life without strife joyce meyer

1. "Тихи и необезпокоени ум и сърце са живот и здраве за тялото, но завистта, ревността и разяреността са като гнилост на костите" (Притчи 14:30).

Разяреността представлява бурно негодувание, гняв или ярост. Да си разярен означава да си страшно ядосан. Подобно смущение причинява болест, защото емоционалното смущение разяжда доброто здраве и здравото тяло. А спокойният и мирен ум съдейства за здравето на цялото ни същество.

2. "Сине мой, внимавай на думите ми, приеми и се покори на беседите ми. Да не се отдалечават те от погледа ти; пази ги във вътрешността на сърцето си. Защото те са живот за онези, които ги намират, изцеление и здраве за цялото им тяло" (Притчи 4:20-22).

Кое ще ни донесе здраве и ще способства за изцелението ни? Размишленията над Божието Слово, а не над нещата, които причиняват стрес. Исус е нашият мир. Той е и живото Слово. Когато пребъдваме в Словото, мирът ни е изобилен. Той протича като река.

3. "Облягай се, уповавай и бъди уверен в Господа с цялото си сърце и ум и не разчитай на собственото си разбиране. Във всичките си пътища разпознавай, признавай и приемай Него и Той ще направлява и ще оправя пътеките ти. Не се смятай за мъдър; с почит се бой и се покланяй на Господа и (напълно) се отвръщай от злото. Това ще бъде здраве за нервите и сухожилията ти и като мозък и влага за костите ти" (Притчи 3:5-8).

Когато умът е спокоен, здравето е защитено. Мъдрият човек уповава на Господа вместо да се тревожи. Прекарах години от живота си, като обмислях всичко и се опитвах всичко да проумея. Това навреди на здравето ми. Сега се чувствам много по-добре физически, отколкото когато бях на 35 години. Ще попитате: "Защо?" Сега вече не се тревожа. Научих се да предавам грижите си на Господа и по този начин вече не живея под непрестанно напрежение. Когато се научих да го правя, спряха и раздорите между мен и Дейв. В миналото постоянно го тормозех, като се опитвах да го накарам да гледа на нещата така, както ги виждах аз. А сега отстъпвам назад и моля Бог да промени онова, което трябва да бъде променено.

4. "Има хора, чието необмислено говорене пронизва като меч, но езикът на мъдрите докарва изцеление" (Притчи 12:18).

Необмисленото говорене често предизвиква спорове. Фразата "пронизва като меч" символизира грубите думи, които ни пронизват и нараняват. А мъдрият може да употреби устните си, за да даде изцеление. Напълнете устата си с Божието Слово, а не със своите собствени думи. Здравето ви ще се укрепи! Знам го от собствен опит.

5. "Веселото сърце е благотворно лекарство и жизнерадостният ум носи изцеление, но унилият дух изсушава костите" (Притчи 17:22).

Колко простичко е казано! Веселият, безгрижният и жизнерадостен човек ще бъде здрав. А гневливият не е нито весел, нито жизнерадостен, и най-вероятно не е и здрав.

Исус ни даде отговора на възможните стресови ситуации в живота. Той каза:

Искам да имате съвършен мир и увереност. В света ще имате скърби, изпитания, страдания и разсипани надежди. Но не унивайте, защото Аз победих света. (Аз го лиших от силата да ви навреди и го покорих заради вас.) (Йоан 16:33, перифраза на автора).

Напрежението, което причинява работата, уличното движение, децата или взаимоотношенията ви с околните, няма силата да ви нарани, ако вие останете спокойни и жизнерадостни. Определено Исус не би ни оставил в свят, който има силата да ни нарани, без да ни даде разрешение за този проблем. Да, в света има стрес, но вътре в нас живее Той.

По-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света. (I Йоан 4:4)

Но стресът в света не е единственият вид стрес, който може да повлияе на вярващия. Понякога източникът на нашето напрежение се намира вътре в нас, защото сме в борба със самите себе си.

1. Пази езика си свободен от зло.

2. Отвръщай се от нечестието.

3. Върши добро.

4. Търси мира.
1. Пази езика си свободен от зло.

Божието Слово ясно заявява, че силата да даваме живот или смърт се крие в езика. Аз съм в състояние да докарам благословение или нещастие в собствения си живот чрез думите си. Ако искам да се наслаждавам на живота, трябва внимателно да подбирам това, което изричам.

Трябва да вземем мерки и да излезем от нечестието или от нечестивото обкръжение. Първата глава на Псалмите ни наставлява да отбягваме да седим бездейни в пътеката на грешните. Действията, които трябва да предприемем, може да означават промяна на приятелствата ни, или че трябва сами да обядваме вместо да седим и да слушаме клюките в офиса. Това може дори да означава да се чувстваме самотни известно време. Преди всяко ново начало трябва да има край. Желанието да имаме нов живот - живот изпълнен с праведност, мир и радост - ще изисква от нас смъртта на някои неща, докато чакаме Бог да роди новото в нас.

Решението да вършим добро трябва да дойде веднага след решението да спрем да вършим зло. Може на пръв поглед да изглежда, че едното автоматично следва от другото, но не е така. И двете решения са въпрос на конкретен избор. Покаянието е двустранно; то изисква отказване от греха и обръщане към праведността. Някои хора се отказват от греховете си, но така и не вземат решението да започнат да правят добро. Вследствие на това те скоро биват подмамени и отново се връщат в греха.

Библията е пълна с примери за "принципа на положителното заместване":
Като отхвърлите всяка лъжа и я премахнете изцяло, нека всеки да говори на ближния си истина... Нека крадецът вече да не краде, но по-добре да бъде работлив и почтено да изкарва хляба си като върши нещо със собствените си ръце.

Ефесяни 4:25, 28
4. Търсете мира.

"Нека търси мир" е четвъртото наставление към човека, който истински желае да се радва на живота си (I Петрово 3:11). Забележете, че трябва да търсим мира, да го преследваме и да се стремим към него. Не можем просто да желаем мир, без да има никакво съответно на желанието ни действие. Трябва да желаем мира енергично. Докато търсим и се стремим към мира, не трябва да забравяме трите конкретни вида взаимоотношения: с Бога, с нас самите и с нашите ближни.

Живеете ли в мир със себе си? Повечето хора живеят в непрестанна борба със себе си. И тъй като прекарваме повече време със себе си, отколкото с когото и да било другиго, това се превръща в значителен проблем. Всъщност, не можете да избягате от себе си! Човек, който не се разбира със себе си, най-вероятно няма да се разбира и с другите. Ако не се радвате сами на себе си, няма да можете да се радвате и на другите.
НАУЧЕТЕ СЕ ДА СЕ ПРИЕМАТЕ
Трудно е човек да харесва и да приема собствената си личност. Себеотричането и себеомразата са два от най-големите проблеми, с които хората трябва да се справят. Мнозина ги имат, но не го знаят. Аз страдах от факта, че не се харесвам, в продължение на много години, но си мислех, че проблемът е породен от хората, които ме заобикаляха. На мен също така мнозина не ми харесваха и вътрешно усещах, че и те не ме обичат. Другите хора гледат на нас така, както ние самите виждаме себе си. Това е доказано и в Писанието от примера, даден в книгата Числа с дванадесетте съгледвачи, изпратени от Мойсей да проучат обещаната земя (вижте Числа 13). Когато съгледвачите се върнаха от мисията, десет от тях говориха изключително отрицателно за земята.
Там видяхме Нефилимите (или гигантите), Енаковите синове, които произлизат от исполинския род; и В нашите си очи ние изглеждахме като скакалци и такива им се Виждахме и на тях.

Числа 13:33, курсивът е на автора
Хората не ме харесваха, защото и аз самата не се харесвах. Как можем да очакваме другите да ни приемат, ако ние се самоотхвърляме? Всеки жъне това, което е посял (Галатяни 6:7). Това е проблем за много хора. Вярвам, че голям процент от всички проблеми, с които хората се сблъскват, са свързани с тяхното отношение към самите себе си. Мнозина живеят със срам и осъждение от миналото си и тези неща трябва да бъдат премахнати, за да може в тях да се роди победоносното християнство.
ЗАЩО ХОРАТА НЕ СЕ ПРИЕМАТ?
Първостепенната причина, поради която повечето хора не се приемат, са собствените им слабости и грешки. Би било лесно да се приемем такива, каквито сме, ако нямахме недостатъци. Но истината е, че ги имаме. Хората не се приемат, защото не могат да отделят въпроса "кой съм аз" от "какво правя". Това, което правя аз, не винаги е съвършено. Въпреки това аз знам коя съм - Божие дете, което Той много обича. Моята стойност и значимост произтичат от факта, че Исус умря за мен, а не поради това, че правя всичко перфектно (вижте Римляни 3:22-23; 4:5).

Вие сте невероятно ценни и важни. Вие сте специални за Бога и Той има добри намерения за живота ви (вижте Еремия 29:11). Вие сте били изкупени с кръвта на Христа (вижте Деяния 20:28). Библията говори за "скъпоценната кръв на Христа", което значи, че Христос действително плати висока цена, за да изкупи теб и мен (I Петрово 1:19). Повярвай в това и ще започнеш да го получаваш. Истината ще донесе изцеление за душата ти и свобода в живота ти.

В Божието Слово са дадени много примери за слаби хора, които бяха избрани от Бога да извършат велики неща за Негова слава. Не се оценявайте като непотребни просто поради факта, че имате някои слабости. Бог дава на всеки един от нас възможността да стане един от успехите на Исус. Неговата сила се проявява съвършено в нашата немощ (вижте II Коринтяни 12:9). Немощта ни Му дава подходяща възможност да покаже силата и славата Си.

Вместо да се изтощавате, като се опитвате да се отървете от немощта си, по-добре я дайте на Исус. Той може да я отмахне от вас, а може и да я изпълни със Своята сила. Що се отнася до мен, и двете възможности са еднакви.

Учениците бяха обикновени мъже, които имаха слабости също като теб и мен. Евангелията ясно говорят, че Петър е бил недодялан и избухлив рибар, който често е проявявал нетърпение, гняв и ярост. А в един изключително важен момент беше толкова уплашен да не би да бъде разпознат като ученик на Исус, че се подаде на предателство и си спечели етикета "страхливец" за доста дълго време.

Андрей може би бе мекушав и прекалено благ, за да бъде нещо повече от последовател. Той избягваше ролята на водач и с готовност свиреше "втора цигулка" след брат си Симон Петър и неговите шумни и непрестанно съревноваващи се приятели Яков и Йоан.

Едва ли помним нещо повече за Яков и Йоан, освен факта, че майка им поиска за тях да бъдат равни по положение с Исус и да стоят от двете Му страни, когато Той основе царството Си. Дали пък не бяха малко по-амбициозни, отколкото е необходимо?

Тома бе мъж, който се опасяваше да се довери на водача си. Всичко трябваше да му бъде доказано, преди той да може да го приеме.

А освен това с Него беше и Матей. Религиозните водачи на Израел бяха възмутени, че Исус въобще Си е помислил да общува с този презрян бирник. Представете си ужаса им, когато Господ яде с него в дома му и го покани да стане един от Неговите последователи и близки сътрудници.

Вероятно единственият човек, който тогавашните религиозни водачи щяха да считат за достоен за каквото и да било възхищение, беше Юда. В очите на света Юда притежаваше умения за бизнес и лични качества, които предвещаваха успех. Но най-големите му естествени заложби и силни страни станаха и най-големите му слабости и донесоха погром в живота му.

Исус се моли цяла нощ преди да избере дванадесетте мъже, които щяха да бъдат най-близките Му приятели в продължение на три години. Те имаха многобройни слабости и Той го знаеше, когато ги покани да се присъединят към Него. И въпреки това, с изключение на Юда Искариотски, те всички продължиха Исусовото служение по един енергичен начин след смъртта, възкресението и възнесението Му.

Първо Коринтяни 1:25-29 разкрива какво е сърцето на Бога към хората със слабости.

Глупавото от (което има за свой източник) Бога е по-мъдро от човеците и слабото от (което произтича от) Бога е по-силно от човеците. Защото (просто) помислете за собственото си призвание, братя, не са много (тези от вас, които са считани за) мъдри според човешките преценки и стандарти, малцина са влиятелни и силни и малцина са с висок и благороден произход.

(Не), защото Бог избра (нарочно подбра) това, което в света е глупаво, за да посрами мъдрите и това, което светът нарича слабо, за да посрами силните. Също така избра (нарочно подбра) Бог това, което в света е нискостоящо и незначително, презряно и считано за долно, даже и нещата, които ги няма, за да унищожи ония, които ги има, така че нито един смъртен човек да (не претендира за слава) не се похвали в присъствието на Бога.

Невероятно! Тези стихове ми дават такава надежда за бъдещето ми. Бог може да употреби дори и мен! Бог може да употреби и вас! Насърчавам ви да отклоните погледа си от това, което си мислите, че не е наред вътре във вас, и да погледнете към Исус. Почерпете сила от безграничната Му мощ! Позволете на Неговата сила да изпълни вашата немощ. В Христа ние сме равни. Ако например един човек има 10% немощ и 90% сила, а мярката на друг е 40% слабост и 60% сила, логично е да кажем, че вторият човек е по-слаб от първия и следователно по-неблагонадежден за определена задача. Бог обаче не гледа и не съди като човек. И двамата от примера са равни пред Христа просто защото Той желае да снабди, като прибави нужната мярка от сила за всеки от тях. По този начин в Христа те ще действат на едно и също ниво и с едни и същи възможности.

Това е една прекрасна библейска истина и тя ни освобождава да бъдем всичко онова, което можем да станем, без страх от отхвърляне и без да е нужно да се боим от присъщите ни слабости. Ако схванете тази истина, никога повече няма да е необходимо да сте в борба със самите себе си!

Години наред аз воювах с Джойс Майър. Не се харесвах и непрекъснато се опитвах да се променя. И колкото повече се опитвах да се променя, толкова повече се ожесточавах. И така до онзи славен ден, когато открих, че Исус ме приема точно такава, каквато съм. Той и само Той можеше да ме доведе до мястото, където трябваше да бъда. Нито борбите ми, нито усилията, които полагах, можеха да усъвършенстват недостатъците вътре в мен. Това се постига "не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите" (Захария 4:6).

Неотдавна една жена ми разказа как е била освободена от духа на раздор след един от нашите семинари. "В живота ми имаше толкова много конфликти, че нямаше даже една-единствена област или взаимоотношение, които да не са изпълнени с раздора или контролирани от него", ми призна. Тя слушала други хора да говорят за "мира, който никой ум не може да схване", но така и не можела да разбере какво са имали предвид. Заяви, че след семинара се е почувствала променена.

Едва след като посети поучителните събрания обаче, на които аз изобличих духа на раздора, тя за пръв път в живота си преживя мир. И той така я изпълнил, че на следващата сутрин, когато се събудила, не знаела какво точно да направи след като стане от леглото. Трябвало буквално да се учи отново как да прави дори най-простичките неща в живота. Това се дължало на факта, че до този момент всичко, което правела, било подбуждано и извършвано чрез разправии. Тя непрекъснато съдела, критикувала и била недоволна от себе си. Като отхвърляла себе си, тя отхвърляла и всички онези способности, които й били дадени от Бога. Чувствала се ужасно и затова непрестанно се стремяла да стане по-добра. Презирала всичките си слабости и недостатъци и все не успявала да види силните си страни.

Но разберете - всички ние имаме и от двете - и силни, и слаби страни.

Апостол Павел свидетелства:

И сега вече виждаме истинския си проблем. Ние сме независими и не ни се нрави перспективата непрекъснато да се облягаме на някого. В естествената си същност аз често съм доста рязка когато работя с хора и ставам още по-сурова, ако някой ме е раздразнил. Всички знаем, че това не е добро качество за един служител.

Години наред полагах усилия да стана по-внимателна и мека. Вземах решения, давах си обещания и упражнявах всичкото самообладание, което можех да намеря в себе си. И макар че действително се поусъвършенствах, все още ги имаше онези ужасни мигове, когато истинското ми естество излизаше на повърхността. След като години наред се бях чудила: "Как би могъл Бог да ме употребява? Как може да ми се довери? Ами ако нараня някого?", най-накрая Бог ми показа, че неизменната ми победа зависи от това аз непрекъснато да пребъдвам и да се облягам на Него.
Аз Съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много (изобилен) плод. Обаче отделени от Мене, (отсечени от жизненоважното единство с Мен) не можете да сторите нищо.

Йоан 15:5
Пребъдвайте в Мене и Аз ще пребъдвам във вас. (Живейте в Мене и Аз ще живея във вас Както никоя пръчка не може да дава плод от само себе си, без да остане на (да бъде жизнено съединена с) лозата, така и вие не можете да давате плод, ако не пребъдете в Мене.

Йоан 15:4
Знаейки тази истина, аз съм принудена непрестанно да се облягам на Него. Нуждата ми ме кара да търся лицето Му. Не мога да Му отдавам слава, ако не уповавам на Него. Бог няма нужда да се обляга на мен - аз се нуждая да се облегна на Него. Той ме е призовал да служа като Негов представител. Тъй като ме е призовал, Той ме е изпълнил с желанието да го сторя. И все пак аз знам, че слабостите и недостатъците ми могат да ми попречат да постигна целта си. В продължение на години аз се борех с недостатъците си и не можех да мръдна и на крачка от мястото на борба.

Сигурна съм, че хората са ме гледали и са си казвали: "Не може да бъде! Бог не може да те призове да направиш нещо значимо. " Исках да вярвам на Бога и на това, което ми говореше сърцето, но чувах гласовете на хората и позволявах на тяхното мнение да ми влияе. Слушах и дявола, който всеки ден ми даваше подробна текуща справка за всичките ми недостатъци и неспособности. Той ми напомняше колко често съм опитвала да се променя и не съм успявала. Но тогава до мен достигна светлината на Римляни 7:24-25.

Бог често ми разкрива нещо за самата мен, което Той пази в тайна от останалите. Мога да си мисля, че съм ужасна, но другите си мислят, че съм прекрасна. О, колко чуден е в действителност нашият Бог! Той може едновременно да открива и да скрива. Той ми показва недостатъците, за да остана смирена, и ги скрива от другите, за да не ме критикуват. Аз принадлежа на Бога. Моите недостатъци са работа единствено и само на Бога.

Ние не трябва да се осъждаме един друг.

Воювате ли със себе си поради осъждението и мнението на другите? Вижте как Павел коментира порицанието от околните.

Вие не можете да победите врага, но Божието Слово може. Уповавайте на Словото да ви избави, а не на себе си. Идете при Словото, когато сте в беда. Когато изкушението почука на вратата ви, отговорете му със Словото.

Защо е толкова важно хората да се избавят от вътрешен конфликт със самите себе си? Не можем да се движим в мир, ако първо не сме били основани в праведноста. Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух (вижте Римляни 14:17). Този принцип на царството демонстрира една прогресия. Ако желая да имам радост, трябва да имам мир, а за да имам мир, трябва да имам праведност - една истинска праведност, а не само изповядване на правдата.