БОГ ЖЕЛАЕ ДА ИЗЦЕЛИ НАШАТА НЕСИГУРНОСТ

Неуверените хора носят в себе си корена на отхвърлянето. Те се нуждаят от голямо количество външни доказателства, че са приемани. На тях им липсва вътрешното усещане, че са стойностни и ценни, ето защо те копнеят да го получат от външни източници. Нуждаят се от това хората с думите и действията си да потвърждават, че ги приемат. А врагът използва хора с емоционални наранявания и белези, за да сее интриги. Естествено, те нямат никакво намерение да причиняват неприятности. Единственото, което желаят, е някой да ги накара да се чувстват добре със самите себе си.

През годините на служение съм се сблъсквала с много ситуации подобни на тази. Имало е хора, които са се обиждали, защото не съм им обръщала достатъчно внимание. Твърдеше се, че една жена била изключително обидена и смятала, че изобщо не я харесвам. Когато цялата история стигна до мен, бях потресена! Истината бе, че харесвах тази жена и доколкото си спомнях, винаги съм се отнасяла към нея приятелски, когато я срещнех. Но тя говорела, че не й обръщам същото внимание, като на останалите хора. Твърдяла, че съм минала точно покрай нея без да й кажа и дума. Когато чух за конкретния случай, при който тя мислеше, че съм я пренебрегнала, разбрах, че в действителност не я бях видяла. Изобщо не бях я забелязала!

Попитах Господа защо просто Той не бе направил така, че непременно да я видя, както и другите като нея. Господ ми откри, че е "скрил" тази жена от мен. Той каза: "Тя си мисли, че това, от което се нуждае най-много в този свят, е ти да й обръщаш внимание. Но тя не се нуждае от това. Тя има нужда да постави доверието си в Мен. Когато това стане в живота й, тогава Аз ще й позволя да получи повече внимание от околните и от хората, на които тя се възхищава. "

Това ме научи на нещо. Бог желае да работи в живота ни. За да го направи, Той трябва да отвори някои наши стари рани, за да ги почисти. Ако несигурността на тази жена продължава да бъде лекувана чрез внимание или грижи от околните, тя никога няма да се излекува напълно. Всяко "обгрижване" само ще удължава проблема й. Това е като да превързваш сериозна рана с лейкопласт. Бог иска да ни изцели, но ние продължаваме сами да превързваме проблема си.

Несигурността е като отрова, която засяга всяка област от живота на човека. Изцелението може да е малко болезнено, но е по-добре, отколкото да останеш емоционално осакатен през целия си живот. Трябва да се научим да уповаваме на Бога за вниманието, от което Той знае, че се нуждаем.

Ако някой не ни обръща необходимото внимание, което според нас трябва да получим, как би било добре да реагираме? Откликнете с милост и разбиране. Издайте оправдателна присъда поради липса на доказателства. Помнете, че любовта винаги вярва в най-доброто (вижте I Коринтяни 13:7).

Правете на другите това, което искате те да правят на вас. Иска ли ви се някой да ви съди сурово, да не ви показва милост, да сплетничи по ваш адрес и да сее раздори във вашата църква или организация? Разбира се, че не! Нито пък аз желая това. Можете да поддържате мира и да държите конфликтите настрани единствено като следвате примера на Исус. Как би се справил Той със ситуацията, пред която сте изправени вие? Павел съветваше галатяните относно проблема с разправиите в църквата.

При първия случай започнах да усещам някаква безжизненост по време на ежеседмичните ни събирания. Във въздуха бе надвиснала тежест. Точно такова е чувството, когато има силно демонично действие. Тогава забелязах също, че всеки път, когато се приближавах към група хора, разговорът им изведнъж секваше. Имах странното усещане, че се натрапвам.

Опитах се да се освободя от това чувство, защото вярвах, че това са най-добрите ми приятели. Хора, с които сме били близки години наред, сега внезапно започнаха да се чувстват неудобно в моето присъствие. Сякаш навсякъде се издигаха невидими стени. Докато един ден тези, с които обикновено обядвах, вече не пожелаха да дойдат с мен на обяд. Когато говорех на другите за нещо, което искам да направя в служението, или пък за нещо, което вярвах, че Бог говори в сърцето ми, вместо обичайното насърчение отговорът неизменно бе пълно мълчание и неловко усещане. Сякаш всички знаеха нещо, което аз не знаех, и никой не желаеше да ми каже.

Но тук имаше нещо повече от раздор. По-късно научих, че са съществували лъжи, заблуда и други подобни проблеми. Когато всичко излезе наяве, както обикновено става, много взаимоотношения бяха съсипани и много от хората отстъпиха в личното си общение с Господа. Убедена съм, че вероятно по подобен начин някои велики служения са били отклонени от целта си и врагът успешно е използвал за това точно раздора.

Коя бе причината за поражението? Една жена, която години наред се бе занимавала с магьосничество, започна да посещава нашата църква. Тя твърдеше, че най-накрая е осъзнала, че е изгубена и бе новородена и изпълнена със Святия Дух. Тя искаше да сложи ред в живота си. Радвахме се за тази жена. Всички обичаме да виждаме как хора, които са били под тежко робство, биват освободени.

Тя бързо се включи в няколко области на служение. Започна да посещава библейското училище, където аз поучавах три пъти седмично. Един път дойде и на събиранията на домашната ни църква. Тя се присъедини и към служение, насочено към умствено изостаналите и редовно посещаваше всички събирания за сутрешна молитва в църквата.

Всичко изглеждаше добре, но вътрешно усещах, че нещо не е наред. Когато казвам "усещах", говоря за духовни чувства, а не за емоции. Вътре в духа ми съществуваше някаква бариера спрямо нея. Просто не можех да се почувствам удобно в нейното присъствие. Всеки път когато тя приближаваше, на мен ми се искаше да се махна.

Една сутрин на молитвеното събрание в 6 часа минах покрай нея и направо потреперих. Усетих с духа си, че тя се моли за мен, а аз не исках това. По-късно разбрах, че тя се е молила, но в молитвата си е изповядвала царството на тъмнината, освобождавала е проклятия, раздори и други форми на нечестие върху моето служение.

Тъй като започнаха да се случват много необичайни неща, църквата бе погълната от объркване и смут. Навсякъде се носеха обвинения срещу лидерите. Сипеха се лъжи и клюки. Човек трудно можеше да разбере на кого да вярва. Някои от хората, които бяха посещавали църквата години наред, сега я напускаха. Много от тях заемаха ключови лидерски позиции, макар и да не бяха ръкоположени.

Най-изненадващото бе, че в момента, в който църквата изпадна в духовен хаос, мнимата "покаяла се" магьосница изчезна. Сатана вече бе разпространил лъжите си и бе обявил война на мислите на хората. Той бе изкушил някои от тях с осъждение и критикарство и те бяха захапали въдицата. Те злословеха и клюкарстваха зад кулисите. Раздорът се разпространяваше. Гневните настроения набираха сила и мнозина бяха пометени от стремителното им течение.

Месеци бяха нужни, за да се поправи проломът. В края на краищата нещата отново се нормализираха. Днес църквата процъфтява и служението ни е изключително благословено от Бога. Ние не само че оцеляхме след тази атака, но дори заякнахме благодарение на нея. Научихме един урок, който оттогава до днес не веднъж ни е опазвал от клопките на сатана.

Въпреки това някои от хората, които участваха в това, спряха да израстват и останаха в застой. Но аз научих какви са опасностите от раздора от собствен опит и вече духът ми е изпълнен със свята непримиримост към разприте, независимо под каква маска се представят те.

Промъкна се раздорът! В този случай той навлезе посредством пастора и жена му. Те бяха много чувствителни и се обиждаха, когато някой от хората им усетеше, че Бог го призовава да напусне църквата и да отиде някъде другаде. Ако се случеше да срещнат хората, които бяха напуснали, те се отнасяха недружелюбно с тях.

Така те затаяваха непростителност в сърцата си. Искаха да контролират овцете, а не да ги водят. Ако помолеха някой човек да се заеме с конкретна църковна програма, а той откажеше, от този момент нататък те започваха да го отбягват.

Аз самата бях порицана и дори изолирана заради няколко неща, като едно от тях бе, че съм поучавала върху Словото. В продължение на две години, преди да започнем да посещаваме тази църква, двамата с Дейв водехме домашни събирания в нас. Продължихме да водим домашната група и след като се присъединихме към църквата. Но пасторът смяташе, че Дейв трябва да поучава на домашното събиране и тъй като мислехме, че трябва да сме покорни на Божията воля, Дейв се опита да поучава, а аз се опитах да си мълча. Изобщо не се получаваше! Не Дейв, а аз съм призована да поучавам. Независимо от това какво казва или мисли някой човек, резултат има само тогава, когато действаме съобразно Божието намерение.

Веднъж по време на Коледните празници имах желанието да купя 10 000 брошури и да организирам група жени, с които да ги раздаваме в търговските центрове веднъж седмично. Вярвах, че Бог е вложил това в сърцето ми. Всички жени ми бяха приятелки, а и аз възнамерявах лично да платя за брошурите. Целта ми беше да успеем да ги раздадем всичките за шест седмици. Мислех си, че бихме могли да ги даваме лично на хората вътре в търговските центрове или да ги оставяме на предните стъкла на колите, докато раздадем всичките 10 000 брошури. Въобще не ми и хрумна, че трябва да поискам разрешение от пастора, за да го направя!

Пасторът ме смъмри, като каза, че ако не се покорявам на съпруга си, така ще съсипя брака си. Но всъщност не Дейв имаше проблем с мен, а пасторът!

При един друг случаи бях порицана за това, че изгонвам демони. Докато накрая името на нашето семейство бе махнато от списъка на домовете, одобрени за седмични домашни групи. С този вид отношение се сблъскаха и много други хора от църквата. Пасторът смяташе, че постъпва правилно, но поради начина, по който се справяше със ситуацията, той отваряше врата за конфликти.

Ние с Дейв поискахме да напуснем църквата и да отидем на друго място, но Бог непрекъснато ни напомняше да не си тръгваме с гняв и непростителност в сърцата. По това време бяхме млади християни, но не толкова неразумни, че да затаим осъждение към пастора и към другите лидери в църквата.

Седмица след седмица чакахме Бог да ни освободи. Седмица след седмица наблюдавахме как броят на посещаващите службите намалява. Един ден по време на молитва имах видение, че отивам на погребение. Не разбрах целия смисъл, но осъзнах, че това е погребението на църквата. Тя умираше. Когато Бог най-накрая ни освободи, в църквата бяха останали едва около сто човека. По-късно техният брой продължил да намалява, докато затворили църквата.

Какво се бе случило? Раздорът се бе вмъкнал и бе разрушил тази църква. Служението на пастора бе освободено и по-късно Бог продължи да го използва в други служения.

Но сатана бе предприел широкомащабно нападение. Много от тези служения тогава дори не бяха родени освен в сърцето на Бога. Други бяха все още в детската си възраст. Но дяволът искаше да унищожи тези служения преди те да успеят да го унищожат. Той иска да атакува и се надява да погълне младите. Напада бебетата и едва проходилите в царството, защото те не знаят как да се отбраняват.

Толкова съм благодарна, че Бог е докоснал някого да се моли за мен. Може и никога да не разбера кой е бил той, но знам, че нечии молитви са били употребени, и то неведнъж, за да ни запазят от опустошенията на раздора. Никога не забравяйте, раздорът опустошава. Той разрушава браковете и взаимоотношенията навсякъде. Унищожава църквите и между църковните служения. Унищожава предприятия и фирми. Унищожава и здравето на хората.

Той е крадец на мира и то от най-изкусните. Ако се научите да разпознавате и да се справяте с раздора, ще успеете да избегнете много от замисленото разрушение. Сега ще разгледаме една от областите, в които понасяме разрушения поради разприте - физическото ни здраве.

Хиляди хора днес боледуват. Непрекъснато се появяват все повече и повече болести. Вярвам, че голяма част от болестите се причиняват от безпокойството. Симптомите и самата болест действително съществуват, но в корена на всичко е стресът. Докато накрая телата ни "се повреждат".

Някои хора ядат повече, когато са гневни. Това е начин да кажат: "Ще ти покажа аз!" Други ядат, за да се утешат, когато са наранени и ги боли. А аз винаги когато бях ядосана или неспокойна, губех апетит. Това беше добре, защото иначе щях невероятно да напълнея, тъй като през по-голямата част от времето бях обезпокоена за нещо.

Освен това през по-голямата част от времето се чувствах зле. Но никога не свързвах болестта или неразположението си с гнева си и се съмнявам, че повечето хора го правят. Имах главоболие, болки в гърба, проблеми с правото черво, както и напрежение във врата и раменете. Моят лекар ми правеше изследвания, но не можеше да открие нищо нередно. Накрая заключи, че причината най-вероятно е стрес. Това ме вбеси още повече! Знаех, че съм болна, но що се отнася до мен, не смятах, че стресът е причина за болестта ми.

Винаги съм била изключително напрегнат човек. Когато почиствах къщата, полагах много усилия и силно се вбесявах, ако някой разхвърляше след това. Исках да имам къща, която да съзерцавам, а не просто дом, в който да живея. Знаех как да работя, но не знаех как да живея.

Дните ми минаваха в раздор със себе си, с Дейв, с децата, с членовете на семейството, със съседите и дори с Бога. Доста добре се справях, когато исках да прикрия всичко това от хората. Исках да ги впечатля, но вътрешният ми живот почти винаги беше напълно объркан. Няма значение колко добре успяваме да прикрием нещата от останалите, ако непрекъснато живеем в стрес, нашите физически тела и умовете ни неизбежно понасят последствията от това.
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПРЕКОМЕРНИЯ СТРЕС
Стресът може да бъде умствено, емоционално или физическо напрежение, усилие или страдание. Първоначално думата "напрежение" е представлявала термин от техниката. Колко напрежение могат да понесат стоманените греди в един строеж без сградата да се срути? Днес не се срутват толкова много сгради, колкото хора! Ние сме изградени от Бога по един чудесен начин! Проектирани сме така, че да се справим, и то доста добре, с едно умерено количество напрежение.

Всеки понася някакво напрежение. Ако излезете от топлия си дом, а навън е ужасно студено, това ще породи топлинно напрежение върху тялото ви. Съществува определено количество умствено напрежение, което всеки понася на работното си място. Синът ни, Дейвид, работи при нас в служението и не веднъж ни е казвал колко уморен се чувства умствено вечер, когато се прибира. Неговата работа изисква доста мислене и когато се върне вкъщи, той има нужда от почивка за ума си.

Ние пътуваме много в нашето служение и аз се уморявам. Често се случва през един уикенд да проповядвам на няколко богослужения. Правя това, което Бог ме е призовал да правя, но то също причинява едно нормално количество физическо напрежение. Във всеки един от тези случаи напрежението не може да бъде избегнато, но трябва да осъзнаем, че за да възстановим енергията, която сме изразходвали, е жизненоважно да прекарваме време в почивка и спокойствие.

Нищо чудно, че Бог постанови човек да работи шест дни и после да има събота - на всеки седем дни да има един, в който той напълно да си почива от всичките си трудове (вижте Изход 20:8-10). Даже Бог Си почина от труда Си след шестте дни работа над творението (вижте Битие 2:2).

Ние можем да се справим с едно нормално ниво на стрес, но когато нарушим равновесието между почивка и труд и нещата станат прекомерни, най-често жертва става здравето ни. В днешния свят повече са хората, които се чувстват зле, отколкото добре. Те са уморени, изтощени и утеснени. Не им е останала почти никаква сила. Не могат да ходят пеша надалеч, а да тичат и дума не може да става. Повечето са толкова изморени, че дори не могат да изкачат стълбите, а нещо съвсем обикновено, като например една мивка пълна с мръсни съдове, може да ги хвърли в отчаяние.

Медицината е предложила всякакви наименования, за да класифицира тази нова група от болести, но според мен коренът на повечето от тях се крие в липсата на мир, за който Исус ни говори, че трябва да имаме в живота си.

Самият свят, в който живеем, е стресиращо място. Равнището на шум нараства с обезпокоителни темпове. Преди години можехте да спрете колата си на някое кръстовище и ако автомобилът до вас бе със смъкнат прозорец, можеше да чуете някоя спокойна или весела песен, която да ви оправи настроението. Възможно бе даже да размените усмивка или поздрав с другия шофьор, макар и да не го познавате.

Но днес звуците, които гърмят от повечето коли, са стресиращи. Само силата на звука може да накара всеки нормален човек да закрещи, а музиката наподобява писъците на човек, който току-що е станал свидетел на жестока сцена. Звуците сякаш целят да предизвикат най-дълбокия бунт, скрит в човешките души.

Ако се усмихнете или помахате с ръка може да ви обвинят, че имате скрити мисли. Ако прекалено дълго гледате някого, този човек може да започне да ви крещи и да сипе нецензурни думи по ваш адрес. Не очаквайте особена учтивост по пътищата, но определено се пазете от коли, които ви изпреварват и се опитват да се врежат между движещите се пред вас автомобили.

Всеки бърза! Тъжното е, че никой никъде не отива и дори не го знае. Всичко това създава атмосфера без мир и спокойствие. Атмосферата в света днес е претоварена с конфликти и напрежение.

Много семейства преживяват финансово напрежение. Нормалният живот често изисква две заплати, ето защо и двамата родители в дома трябва да работят или таткото работи на две места. Много самотни майки работят на две или на три места, за да могат да плащат сметките, а освен това трябва да са справят и с цялата останала работа по домакинството през нощта.
НАПРЕЖЕНИЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ САТАНА
Уморените хора се поддават на изкушението по-лесно от отпочиналите. Уморените по-лесно се ядосват. Те са по-нетърпеливи и по-лесно се разстройват. Не е нужно да си гений, за да разпознаеш плановете на сатана. Запомнете, че той заговорничи и крои планове. Той е замислил да ви унищожи и осъществява плана си посредством измамливи методи, които може и да не разпознаете отначало. Аз преживях немалко стрес през първите дни на своето служение. Усещах тежестта на отговорността на раменете си. Почти непрекъснато мислех за проблемите, които могат да възникнат. Откъде ще дойдат парите? Как въобще да получа покани да говоря някъде, когато никой не знае коя съм? Как мога да говоря по радиостанциите? Живеех в страх и в човешки размишления. Всъщност, живеех в стрес. А стресът често предизвикваше разпри между Дейв и мен.

Живеех в раздор с обстоятелствата наоколо. Сякаш не можех да накарам нещата около себе си да се придвижват толкова бързо, колкото на мен ми се искаше. Имах видение за живота си, но то не се развиваше според моите планове. Опитвах различни неща - първо едно, после друго, но без резултат.

Често изпусках част от напрежението си пред Дейв и децата, но го криех от онези, които участваха заедно с мен в служението, и от хората, които исках да впечатля с голямата си вяра. Оттогава насам се научих, че да живееш с вяра означава да влизаш в Божията почивка (вижте Евреи 4:3).

Но като криех чувствата си не можех да избегна вредите от стреса. Започнах доста често да посещавам кабинета на лекаря си. Той все ми повтаряше, че живея под напрежение. Няколко различни лекари ми казаха: "Млада госпожо, вие просто не разбирате колко напрегната е работата ви. "

Те ми го казваха, но аз не им вярвах. Знаех, че Бог ме е призовал в служение, но все още не се бях научила как да върша това и да живея в мир. И тялото ми плащаше цената. Бях под напрежение и от това се разболявах. Днес вече ясно разбирам, че казаното от лекарите е било правилно.

Не е възможно да живеем в света с другите хора и да не преживяваме никакъв стрес. Въпросът не е "Има ли стрес в живота ви?". Защото стрес има в живота на всеки. Въпросът всъщност е: "Справяте ли се със стреса? Вземате ли мерки да избягвате това, с което не можете да се справите? Почивате ли си, ядете ли правилно, смеете ли се достатъчно и предавате ли грижите си на Бога? Нарушено ли е равновесието в живота ви? Изпадате ли в крайности? Колко често ви се случва да се разгневите? А колко време оставате гневни?"

Нека да ви разкажа какво преживява тялото ви вътрешно всеки път, когато се разстроите. Не съм лекар, но ще се опитам със свои думи да ви обясня какво се случва. Началото на стреса задейства една алармена система в тялото ни, която има за цел да го защити от всяка заплаха. Тази алармена система може да се задейства даже ако само си помислите за нещо обезпокоително или си представите някаква опасност. Тогава се включва и една верига от вътрешни реакции и ние сме готови да се борим с опасността или да избягаме от нея. Това означава избор между битка или бягство.

Факторът, който предизвиква стреса, изпраща съобщение до мозъка ви посредством хипофизата и нервната система. Мозъкът, от своя страна, препраща сигнал за тревога до надбъбречната жлеза, която освобождава хормони като адреналина, които ускоряват сърдечния ритъм, повишават кръвното налягане, изпращат глюкоза до мускулите ви и повишават нивото на холестерола. Заплахата от стрес пуска в действие една сложна верига от реакции, за да ни подготви за "битката или бягството"- с други думи, да атакуваме това, което ни застрашава, или да избягаме от него.

Така тялото ви казва на органите: "Атакуват ме! Помогнете ми да победя това или ми помогнете да избягам от него. Нуждая се от повече сила и енергия, за да се справя в този критичен момент!" Тогава телесните органи започват да му помагат. Те са подготвени да се справят с критични ситуации. Но когато някой постоянно живее в състояние на заплаха и стрес, органите се изморяват и износват. Идва момент, когато органите вече са изтощени от опитите си да се справят с всички опасни ситуации и се оказва, че вече не могат да се справят даже и с едно нормално ниво на стреса. Внезапно нещо прищраква и излиза от строя! При някои хора това е умът. При други са повлияни чувствата. За мнозина това означава увреждания на физическото здраве.

Ето и един пример за случващото се. Вземете един ластик и го разтегнете възможно най-много. После го отпуснете. Повтаряйте това много пъти и след известно време ще установите, че ластикът е загубил еластичността си и се е отпуснал. Продължавайте да го правите и накрая, след поредното опъване, той ще се скъса. Същото се случва и с нас, ако се разтягаме прекалено много и прекалено дълго. Накрая идва болестта. Хората казват: "Не знам какво ми има, но просто не се чувствам добре. " Имат главоболие, болки в гърба, врата или в раменете, преумора, стомашна язва, проблеми с правото черво и други болежки. Когато обяснят на лекаря състоянието си, той го определя като "слабост на имунната система" или пък "някакъв вирус". В много от случаите проблемът се корени в годините прекарани в раздори и живот изпълнен със стрес. Стресът причинява болест като унищожава защитната имунна система на тялото. Тогава тялото на този човек не може да се бори с микробите и инфекциите. Органите просто се износват. Тогава въпросният човек "се чувства" изтощен.