Life without strife joyce meyer

Аврам живееше в Ханаанската земя, а Лот се засели в градовете на Йорданската равнина и преместваше шатрите си докато стигна до Содом и живееше там. А содомските мъже бяха твърде нечестиви и големи грешници пред Господа. (Битие 13:12-13)

Изборът на Лот му навлече неприятности. Егоизмът винаги води след себе си проблеми. А сега нека разгледаме какви бяха последиците за Аврам от тази сделка.
И Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: "Повдигни сега очите си и погледни от мястото, където си, към север и юг, изток и запад. Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. И ще направя потомството ти като земния прах, така че ако някой може да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи. Стани и обходи земята по дължина и ширина, защото на теб ще я дам.

Битие 13:14-17
Аврам се отказа или с други думи "пося" това, което имаше, за да не отстъпи от Божиите принципи. И това семе на покорство покълна и той пожъна от него Божието обещание да му даде всичко, което виждат очите му. Аврам се довери на Бога да го възнагради за покорството му. И ние можем да направим същото!

ШЕСТ

ДОВЕРЕТЕ СЕ НА БОГА ЗА НАГРАДАТА СИ
МОЖЕМ ДА ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ, като се опитваме да се грижим за себе си, а можем и да се доверим на Бога Той да се погрижи за нас. Когато навлезем във взаимоотношение с Бога, ние осъзнаваме, че имаме една страхотна придобивка - Господ желае да се грижи за нас! Ние вече можем да си починем от грижите за самите себе си.

Години наред аз се изтощавах умствено, емоционално и физически, тъй като се опитвах сама да се грижа за себе си. Поради телесния и емоционален тормоз, който бях преживяла като дете, а после и в първия си брак, и то от хората, които трябваше да се грижат за мен, аз смятах, че ще е по-безопасно сама да се погрижа за себе си, отколкото да разчитам на някой друг. Преди да навлязат във взаимоотношение с Исуса, много хора не могат да се доверят на някой друг, защото в миналото си са били наранени. Но Бог не е като другите хора. Ние можем да Му се доверим! Псалм 23:6 ни казва, че "наистина благост, милост и изобилна любов ще ме следват през всичките дни на живота ми. " Но въпреки че Бог желае да се погрижи за нас, ръцете Му са вързани от нашето неверие и от делата на плътта. И Той чака, докато ние се откажем от задължението да се грижим сами за себе си и положим упованието и доверието си в Него. Аврам избра да действа с любов, за да не допусне раздори. Освен това се довери на Бога Той да се погрижи за него, вместо да се опитва сам да се грижи за себе си. Ако бе решил да се увери, че към него се отнасят справедливо, той никога нямаше да позволи на Лот пръв да избере от земята.

Исус се довери на Своя Отец да се погрижи за Него, когато всичко в живота Му изглеждаше неблагоприятно.

Ако избера да поставя вярата си (упованието и доверието си) в себе си, аз имам правото на свободен избор да го сторя. Бързо ще разбера обаче, че когато се грижа сама за себе си, няма да жъна свръхестествен плод. Но ние имаме нужда от свръхестествени плодове в живота си и начинът, по който можем да ги получим, е като позволим на Бога да бъде Бог.

Бог е джентълмен и никога не би поел нещата в Свои ръце, ако първо не е бил поканен. Законът на вярата, споменат в I Петрово 5:7, гласи: "Вие спирате да се грижите сами за себе си и освобождавате Бога Той да се погрижи за вас!" Божието снабдяване е винаги на наше разположение и въпреки това може никога да не му се насладим, поради нежеланието ни да се оттеглим от грижата за самите себе си.

Божието Слово често ни учи, че Бог е наш защитник, наше оправдание и награда (вижте Псалм 27:1, 59:9; Матей 22:44). Той е Този, Който въздава справедливост и отплата в живота (вж. Второзаконие 32:35; Псалм 89:14). Аврам се довери на Бога и Бог го възнагради. Бог въздаде справедливост. Той даде на Аврам толкова много наследници, че те не можеха да бъдат преброени. Даде му повече земя, отколкото имаше преди.

Лот, от друга страна, се опита сам да се погрижи за себе си, като избра най-доброто. Той реши да се довери на очите си. Хората от земята, която той избра, бяха извънредно нечестиви. И той бе разорен заради себичния си избор.

И ние също ще бъдем разорени, когато се опитваме сами да се грижим за себе си, вместо да се доверим на Бога. Враговете, които са срещу нас, са силни. Но всъщност чрез липсата на вяра в Бога ние им даваме власт над себе си. Да уповаваш на себе си винаги носи поражение. Ние не трябва изобщо "да уповаваме на плътта" (Филипяни 3:3).

Нито на собствената си плът, нито на някой друг.
БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ
Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря; ще бъда с него в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.

Псалм 91:15
Тук има три отделни обещания за вярващия, който призовава Бога.

1. Бог обещава да бъде с нас в бедствията.

2. Бог обещава да ни избави.

3. Той обещава да ни прослави.

Прославянето представлява издигане. Когато Бог прослави някой вярващ, Той го издига и възвеличава.
Ето защо, смирявайте се (снижавайте се, смалявайте себе си в собствените си очи) под могъщата ръка на Бога, за да ви възвеличи Той своевременно.

I Петрово 5:6
Когато се откажем сами да се грижим за себе си, това произвежда смирение и тази проява на вярата незабавно вкарва вярващия в Божия списък за възвеличаване. Когато се довериш на Бога, теб вече те чака повишение. Бог ще те прослави и възнагради, когато положиш вярата си в Него.

Исус довери и Себе Си и всичко на Оня, Който съди справедливо.

Размислете над следните стихове. Те ще ви насърчат да се оттеглите от грижите за самите себе си и да потърсите Божията награда, като положите вярата си в Него.

Посланието на Яков ясно ни показва как раздорът навлиза в живота ни чрез желанието сами да се погрижим за себе си.

Когато сами се грижим за себе си, това води до раздори. А когато уповаваме на Бога, се изпълваме с мир.

Раздорът, породен от грижите за егото, в края на краищата ще унищожи хората, които не са се доверили на Бог да се погрижи за тях.

СЕДЕМ

РАЗДОРЪТ НИ УНИЩОЖАВА
ВЕДНЪЖ ЧУХ ЕДИН РАЗКАЗ за християнско семейство, което изгубило всичко при пожар. Тази загуба доста объркала хората, които ги познавали. Външно те сякаш правели всичко правилно. Наскоро били завършили библейско училище и се подготвяли да навлязат в служение. Те имали християнски стикер на колата си, всякакви касети с проповеди за касетофона и значка с Исус. Говорели като хора, които познават Словото. Но тази трагедия повдигнала някои въпроси у техните приятели и познати. Как би могло това да се случи на хора, които ходят чрез вяра?

Може да знаете и за други подобни случаи, но често това, което е зад кулисите, остава незабелязано. Друг студент, който посещавал библейско училище с това семейство, разказал, че в брака им имало много раздори. Често, когато двамата идвали на училище, между тях се усещало напрежение. Не всички го забелязвали, но този студент разпознал присъствието на раздора.

По-късно те признали, че Бог е опитвал да се справи с проблема в личните им взаимоотношения и с разправиите в дома им. Те обаче нито се смирили, нито се покорили. Дом, пълен с жертви, но и раздор с тях, не е угоден на Господа (вж. Притчи 17:1). Това младо семейство може да е жертвало много, за да отиде в библейско училище, но нито един от приносите на плътта им не е бил достатъчен, за да натежи над вратата, която те са отваряли на дявола посредством караниците си.

Това семейство знаело как е правилно да постъпи. Били са наясно какво им говори Бог. Той е работил в живота им, но те не са се вслушали в предупрежденията на Бога да "държат раздора далеч от дома си". Като резултат от всички това, дяволът се възползвал от отворената врата и причинил това опустошение.

Една от тайните на успешното духовно воюване е да се научим как да ходим с обувките на мира и да сме готови да го правим по всяко време. Прокламирането на власт над дявола със силен глас не може да замести простичкото покорство на Господа. Исус се моли:

Много хора често живеят в объркване и се чудят защо Божиите обещания не се изпълняват в живота им. Божиите обещания не само се "изискват". Те трябва да бъдат наследени, когато влезем в "синовно" взаимоотношение с нашия Отец. "Божии синове" са онези, които са "водени от Божия Дух" (Римляни 8:14-15).

Погледнато отвън, това ми се струваше толкова несправедливо. Изкушавах се да се моля: "Боже, защо не я пазиш? Тя е толкова мила и прави толкова много за другите. Дава десятък и е редовна на църква.

И въпреки това нещастията сякаш я преследваха. В края на краищата всичко се разпадаше в живота й - покривът на къщата й буквално се срути! След този инцидент тя ми сподели какво всъщност не е наред. Каза ми, че Бог я е предупреждавал неведнъж да изхвърли раздора от дома си. Съпругът й не беше войнствен човек. По-скоро бе пасивен и почти никога не проявяваше настойчивост или агресивност. Но липсата му на интерес както към нея самата, така и към дома, църквата и живота им, за нея бе постоянна причина за раздразнение. Душата на тази жена се разкъсваше. Тя го осъждаше, непрекъснато му натякваше нещо или правеше критични забележки. Така непрестанно подклаждаше караниците в дома си. И наистина винаги, когато вътре в нас съществува раздор, той рано или късно ще се прояви по някакъв начин.

Приятелката ми казала на Господа, че просто не може да замълчи и да остави "да му се размине" на съпруга й за това отвратително поведение. И макар че не го е знаела, в този момент тя е действала, подтикната от желанието да се погрижи сама за себе си. Бог е щял да се погрижи за нея, но тя е била толкова заета сама да се справя с тази задача, че не го е осъзнавала. И сметнала, че не е логично Бог да я моли да стане миротворец в собствения си дом, след като според нея проблемът бил в мъжа й.

Тя ми сподели, че всъщност казала на Бога: "Знам какво искаш да направя, но просто не мога. " Ето защо вратата, която давала достъп на врага да причини разруха, останала отворена.
РАЗПРИТЕ ОТНЕМАТ ПОБЕДАТА НИ
Познавах друго семейство, което непрекъснато се сблъскваше с най-различни проблеми - болести, липса на финанси, разходи за повредени уреди или ремонти на колата. В живота им нямаше победа. И все пак те даваха десятък и посещаваха редовно църквата. След като години наред бяха живели в разруха, по време на едно събиране за съветване те най-накрая разкриха, че помежду им има толкова много конфликти, че години наред не са спали заедно като мъж и жена.

Човешката природа много лесно може да се заблуди, като откаже да се вгледа в причината, която стои зад видимото. Но ако очакваме Бог да извоюва победа над разрухата в живота ни отвън, ние трябва да сме готови да се изправим пред вътрешните причини за раздора.

Изпитанията идват върху нас поради множество причини. Една от тях е непокорството. Възможно е да имаме проблеми в живота си, които да не са причинени нито от непокорство, нито от раздори. Може просто дяволът да ни атакува и да се опитва да унищожи вярата ни. Ако му се съпротивим непоколебимо, несъмнено ще имаме победа. Но от друга страна, възможно е точно раздорът да е коренът на нашите неприятности. Когато разкрием измамата на този дух, застанем лице в лице с истината и положим в живота си основа за чудо от Бога, Той е способен да ни дари с мощно избавление.

Освобождението от Бога е на разположение на всеки вярващ, който е вързан от разпри. Но то е на разположение и на всяка църква, която е в плен на раздора.

Раздорът се разпространява като инфекция или силно заразна болест. Точно затова казах, че ние с Дейв се отнасяме към раздора като към чума. Той причинява неприятности, източник е на мъка както за членовете на църквата, така и за водачите й. Той затруднява и възпира делото на Господа. Мнозина биват заразени и осквернени от него.

Ако някой дом бъде поразен от смъртоносна болест, здравното министерство веднага ще го постави под карантина. Навсякъде ще има надписи, които ще осведомяват, че това място е заразено. Никой няма да бъде допускан в къщата или в близост до нея от страх, че също може да се зарази.

С Дейв пътуваме доста за осъществяване на нашите програми. Поддържаме връзка с най-различни църкви и служения. И броят на служенията, които сме наблюдавали и които не могат да израстват и дори биват унищожени от духа на раздор, е наистина огромен. Защо става така? Защото Бог работи в атмосфера на мир. А сатана и неговите демони работят сред раздори и смут.

Дяволът преувеличава определени случки и ги прави да изглеждат много по-важни, отколкото са в действителност. Някой може да направи съвсем обикновена грешка, но сатана ще ви каже, че той го е направил нарочно. Ще ви накара да вярвате, че хората заговорничат срещу вас и преднамерено се опитват да ви наранят. В действителност тези хора може дори да не осъзнават как точно са ви обидили.

Например някоя неуверена жена си мисли, че нейният пастор не се е отнесъл особено приятелски към нея, когато го е видяла в търговския център. Сторило й се е, че той е проявил единствено "студена учтивост" и се е опитал да се измъкне от нея възможно най-бързо. И така, чувствата й са наранени и тя не спира да мисли за своето оскърбление. Дяволът бомбардира ума й със спомени за това как при други случаи пасторът също не се е държал особено приятелски с нея или поне не толкова топло, колкото с други хора.

Тя си мисли: "Той не ме харесва. Всъщност, даже е направо груб с мен. За човек, който трябва да пастирува Божиите люде, е твърде студен и безчувствен. "

Дяволът обстрелва ума на тази жена дни наред относно тази ситуация. И накрая тя стига дотам, че не може да различи действителността от измислицата. Ситуацията вече е раздухана до такива размери в ума й, че в нея бушува силен гняв.

Семейството и приятелите й разпознават, че нещо не е наред с нея и питат за това. И макар че Святият Дух се опитва да й каже да си държи езика зад зъбите, тя им разказва за случката. Но спомнете си, че те чуват единствено нейната версия за случилото се и тя вече е доста различна от това, което действително е станало.

Разказът й влияе на тяхното мнение и хората започват да се питат един друг дали не смятат, че пасторът им е недружелюбен човек. И както фарисеите непрекъснато наблюдаваха Исус, като се надяваха да го хванат в някаква грешка, така и хората тук започват да наблюдават своя пастор и отношението му към тях. И ако въпросният човек не се отличава с агресивна любезност към всеки, той ще стане обект на осъждение, критики и клюки.

Пасторът обаче усеща, че нещо не е наред. Той чувства "напрежението" във въздуха по време на службите, но не може да открие каква е причината за това. Ако продължи няколко месеца, тази ситуация може да се превърне в "кошмара на един пастор". Това състояние на така добре развит и оформен църковен раздор може да се развие от едно простичко недоразумение.

Може пасторът да не се е чувствал добре в деня, когато е видял въпросната сестра в търговския център. В онзи ден той вероятно е бил прекалено уморен или пък вниманието му е било погълнато от финансовите проблеми, свързани със строежа на църквата. Може да е закъснявал за някоя среща и да е имал време само за един поздрав. Той няма никаква представа, че тази неуверена жена се е обидила и е била наранена, нито пък, че се е заела да разпространява раздори сред църквата.

Ако си мислите, че всичко това е малко пресилено, грешите. Подобни случаи са ежедневие в царството. Хората се обиждат от дребни неща и дяволът използва тези оскърбени вярващи, за да вкара раздори в църквата. Така Божието дело спира, защото Святият Дух може да работи единствено в атмосфера на мир. А това много се харесва на дявола, защото е най-подходящата атмосфера за неговото дело.

Може би няма друг дух, който да е нанесъл толкова много щети, колкото духът на обида. Този дух е враг номер едно за вярващия. Той отваря вратата за множество други дълбоки и опасни проблеми, с които малцина знаят как да се справят.

Подобни проблеми се пораждат от плътски християни - незрели хора, които живеят, водени от своите чувства. Те вършат и говорят точно онова, което "чувстват". Те не се контролират и не молят Бога да им помогне да преодолеят нараняването.