Love life for every married couple

Съпрузите трябва да спрат и да си припомнят как са се чувствали, когато са се влюбили. Един съпруг описва това така: "Да я държа в прегръдките си в полумрака и да бъда неин другар завинаги -- това беше всичко, което желаех за цял живот."3

"Когато един мъж обича с цялото си сърце, той изпитва силно, вълнуващо усещане -- обяснява един писател, -- то може да се опише като нещо подобно на болка... Той се чувства преливащ от живот и е така лек, като че ли плува в облаците. Понякога се чувства омаян и очарован от момичето. Заедно с тези вълнуващи и трепетни усещания има една нежност, желание да закриля и пази своята жена от всички опасности, накърнявания и трудности..."

Как беше с тебе отначало, когато се влюби в момичето, за което се ожени? Или (ако мислиш, че никога не си бил влюбен) погледни я с очите на някой друг мъж. Мисли за тези неща у нея, които са привлекателни. Обичай я, като я цениш високо, и наблюдавай как се разхубавява, когато отразява и излъчва любовта, с която си я обгърнал.

Аз смятам, че съпругът и съпругата трябва да използват въображението си, за да се влюбят, да подновят романтичната любов или да поддържат жива любовта ерос, която имат сега. Запомнете, че любовта трябва да расте, иначе ще умре. Въображението вероятно е най-силната природна сила, която притежаваме. То засилва чувствата по същия начин, по който илюстрациите разширяват въздействието на една книга. Също като че ли имаме екран в нашия ум и притежаваме способността да показваме картини на този екран -- какъвто вид си изберем. Ние можем да прожектираме красиви, бленувани ситуации с нашия партньор по всяко време, когато пожелаем.

Опитайте. Изберете момент на романтични чувства с вашия партньор от миналото, настоящето или предполагаемото бъдеще. Като започнете да мислите за това чувство, вашето въображение започва да работи с визуални картини. Въображението подхранва вашите мисли, засилва ги невероятно, а тогава мислите ви подсилват чувствата. Ето по този начин действува. Въображението е дар от Твореца, за да бъде използвано за добро, да помогне за изпълняване на Неговата воля по стотици различни начини.

Така че правете това, което се изисква от ваша страна, за изграждане на романтична любов в брака ви, като мислите за партньора си. Концентрирайте вниманието си върху хубавите преживявания и удоволствия от миналото и след това ежедневно си мечтайте и предвкусвайте бъдещата наслада с вашия другар. Честото и всеотдайно предаване на тези положителни, пълни с топлота и нежност еротични мисли за партньора ви, подсилени от въображението, ще ви помогне да се влюбите.

Разбира се, това означава, че трябва да се откажете от всякакви връзки и мечти за някой друг, който сте били избрали за заместител, върху когото сте били насочили вниманието си. Много хора, които не са влюбени в своя партньор, започват да мечтаят за някой друг, в стремежа си да запълнят емоционалната си празнота. Даже това да е само във вашата фантазия, вие трябва да го отхвърлите и да насочите мислите си върху този, за когото сте женени.

В една книга на тема как да излезем от състояние на влюбеност, психоложката съветва своите пациенти да практикуват мълчаливо, подигравателно, намалено докрай внимание, насочено към недостатъците на другия, даже да си го представят в абсурдни, нелепи положения, докато всеки респект към този човек изчезне. Това показва колко е важно, ако искаш да се влюбиш, да премахнеш всяка критика от ума си и да я замениш с високо оценяване.

За да затвърдиш уважението си към своя партньор, никога не позволявай на друг човек да ти говори нещо лошо за него. Една от десетте заповеди на Абигейл Ван Бюрън към съпругите, казва: "Не позволявай на никого да ти казва, че ти е тежко -- нито на майка си, нито на сестра си, нито на съседката си, защото съдията няма да оправдае никоя, която допуска да се клевети съпруга й." Говори добри неща за съпруга си пред другите хора. Мисли си колко много значи за тебе твоя другар и наблягай на положителната страна на характера и личността му.

Докато правиш това, което описахме дотук, трябва да осигуриш подходящ емоционален климат, в който любовта да расте. Какво имам предвид? Ще ви покажа как един мъж е спечелил своята невяста. Като четете писмото й, помнете, че същите действия, които пораждат любов, ще действат още по-добре в брака.

"От вечерта, в която се срещнахме, ние някак си разбрахме, че Бог има специален план за нас. С голяма трудност понасяхме времето, през което сме разделени, през десетте месеца преди да се оженим. Той правеше всичко възможно да прекарваме част от деня или вечерта заедно. Пишеше ми любовни писма, изпращаше ми картички, телефонираше през деня и ми носеше специални малки предмети. Винаги ме прегръщаше, когато се срещнем. Целуваше ме страстно и тъй като прекарваше много време да ме слуша и говори, аз не можах да устоя да не се влюбя в него. Той беше толкова горд с мен, че ме показваше на всеки. Чувствах се като че ли съм възкръснала."

Забележете всички начини, по които този човек е създавал романтичен климат, и се запитайте кога за последен път сте показали романтично отношение към своя партньор.

В книгата "Чаровното момиче" Хелън Анделин4 говори как може да се получи романтична ситуация. Тези предложения могат да бъдат използвани от съпруги, които се стараят да създадат романтична атмосфера за съпруга си. Например полуздрач; уютна зимна вечер пред горяща камина; седите на открита веранда или чардак в пролетна или лятна лунна вечер; почивка близо до езеро, особено вечер; разходка в красив парк, из горичка или високо в планината; пътуване сред хълмове; спокойна домашна обстановка; романтична, интимна почивка; пикник в тих парк. Каквото и да правите, запазете го само за двама ви. Мъжете рядко стават романтични, когато наоколо има други хора.

И съпругът, и съпругата могат да предложат кратко пътешествие (даже само за едно денонощие), което ще стане много специално. Споделените моменти придобиват голямо значение. Изследователите са разбрали, че споделянето на възникнали емоции е катализатор в развитието на романтична, страстна любов. Не е нужно емоциите да са положителни, но трябва да са преживени заедно. Например можете заедно да изживеете вълнуващи моменти или да споделите огъня на успеха, но също така можете да се сближите, когато отговаряте съвместно на заплахата от някоя опасност. Това може да обясни поразителното засилване на романтиката във военни години. Ключовите фактори са: трябва да има споделени емоционални изживявания със силни чувства, достигащи до физиологичен отговор, както и сближаваща любов в умовете и на двамата.

Един съпруг ми описа подробно преживяване. Той и съпругата му били пред раздяла:

"Онази вечер имахме задълбочен разговор за нашето бъдеще. И двамата се чувствахме безнадеждно и не знаехме какво да правим. Тя започна да плаче, аз също си поплаках. Беше много странно, защото в края на краищата ние завършихме с прегръдки. Изведнъж се случи нещо неочаквано, но много важно. Аз чувствах, че тя се нуждае от мен, и знаех, че и аз се нуждая от нея. Това беше рядко преживяване, което ни беше дадено, за да градим върху него."

За да създадете добър емоционален климат, правете всичко възможно, за да избягвате скуката, даже ако живота ви си има определен ред. Мислете за вашето взаимоотношение като за едно постоянно любовно преживяване и гледайте на всяка нежна, мила, романтична дума или действие, с които дарявате вашия партньор, като на попълване на приятните спомени и емоционални изживявания, които могат да прераснат в романтична любов.

Има две допълнителни неща, които можете да направите, за да осигурите подходящи стимули за романтична любов. Първото е физическото сближаване. Нямам предвид сексуалното привличане, а онзи вид физическа близост, която тласка младите хора в романтично увлечение. Ето защо юношите се влюбват толкова бързо и силно.

Брачните двойки с тяхното еднообразно общуване имат какво да научат относно изграждането на любовни чувства. Ние всички се нуждаем от нежно докосване, грижи, ласки и прегръдки. Когато получаваме това от нашия партньор и отвръщаме със същото, любовта се изменя и искриците разпалват романтични пламъци.

От същото значение е и визуалният контакт. Психолозите заключават в резултат на опити, че хората, които са силно влюбени, са имали възможност по-дълго време да се виждат, отколкото други двойки. Както се казва в една стара песен: "Очите ми виждат само теб..." Това е вярно за влюбените.

Един от най-значимите контакти още от ранна детска възраст е зрителният, когато бебешките очи започват да насочват погледа си. Оттогава нататък бебето търси нечии очи, към които да се насочи, и това се превръща в необходимост. Детските емоции се подхранват от зрителния контакт. Но дори и вече големи ние не надрастваме тази необходимост и когато обектът на любовта ни избягва да се виждаме поради безразличие или раздразнение, това ни действа съсипващо.

Когато практикувате топло, нежно, привързано зрително контактуване с вашия партньор, ще видите колко приятно е това. Когато очите ви излъчват романтична заинтересованост и емоционален изблик, най-вероятно е да получите подобна реакция.

Както всички знаем, любовта ерос е визуално ориентирана. Това показва, че съпругът и съпругата по възможност трябва винаги добре да изглеждат и да са привлекателни.

Вие не можете да задължите никого да се влюби във вас, нито дори съпруга или съпругата си. Но можете да създадете подходящи условия, за да се влюбят във вас. Винаги внимавайте какъв емоционален отговор ще предизвикате във въображението и мислите на вашия партньор чрез действията и думите си, с това, как гледате на любовта. Не забравяйте да излъчвате сигнали, които са приятни, предизвикващи наслада, а не болезнени или отвращаващи, тъй като има значение как учите своя партньор да откликва -- положително или отрицателно. Има още една причина, поради която никога не трябва да осъждате вашия другар -- никога, ако искате да разпалите романтичната любов, и тя да остане жива.

Една от най-големите пречки на романтиката е навикът (който за съжаление често се среща) да мърморим. На един християнски семинар за семейството Алън Петерсън анализира синдрома на мърморенето (натякването) по следния начин:

"Мърморенето е най-вече женско оръжие, използвано срещу съпруга. Непрекъснатото дразнене с натякването има за цел съпругата да постигне каквото желае. Когато съпругът й излезе от търпение и отстъпи, той тайничко мрази себе си за това, което е направил, и следващия път "запъва краката" малко повече, така че е необходимо тя да мърмори още повече от преди, за да постигне същия резултат. Това положение на нещата продължава, докато накрая жената си създаде навик да мърмори, за да получи това, което желае. Тя наистина постига своите егоистични намерения, но за сметка на брака си. Докато тя получава лично и бързо удовлетворение на желаното, същевременно жертва нещо много ценно -- взаимоотношението. Жена, която постига своето чрез натякване, сама си подписва провала като съпруга. Тя казва: "Не знам как да накарам съпруга си да бъде доволен от мен, удовлетворен и горд с мен, така че да ми доставя удоволствие." Мърморещата съпруга трябва да си зададе въпроса: "Доколко го обичам истински? Какво зная за истинската любов?" Мърморенето е най-вече израз на себична независимост."

Трябва да отбележим, че в някои семейства, където доминира съпругата, съпругът може да прибегне към мърморенето. Няма значение кой го прави; то успешно потушава всяка искра на романтичната любов и трябва да се избягва!

В началото на тази глава споменахме някои противоречия около романтичната любов. Вероятно ще трябва да изясним фактите в тези случаи. Ако някой читател все още счита романтичната любов за мит, създаден от филмовата индустрия, можем да посочим, че въз основа на библейски, литературни и исторически доказателства тя винаги е съществувала. Изследователите заключават: "Независимо от твърденията на някои антрополози феноменът нито е нещо ново, нито невъзможно за нашето съвременно общество. Въпреки че не винаги е считана като необходима прелюдия към брака, романтична и страстна любов е имало винаги и навсякъде."5 В едно обзорно изследване през 1967 г. в културата на 75 общества с изненада беше установено, че романтичната любов преобладава.6

Като християни трябва да бъдем сигурни, че романтичната любов е стара колкото времето, тъй като дойде в битието на Едемската градина, когато първият мъж и първата жена се вгледаха един в друг. Ние трябва да съзнаваме, че Творецът е Този, Който ни е надарил със способността за силни и страстни емоции, необходими, за да се влюбим. Ясно е, че Бог е планирал нашите емоционални способности да бъдат напълно развити в брака и да намерим тяхното изпълнение в единението с нашите любими.

Ние говорихме вече за някои, които смятат, че романтичната любов в брака трябва да се потиска, защото в зародиша си била егоистична. Те отсъждат, че тя е егоистична, тъй като желае ответ. Тези хора пропускат факта, че тази любов е библейска. Една цяла книга от Библията -- Песен на песните -- е била посветена на темата за романтичната любов в брака, като ни дава идеален образец за семейство. След като разгледахме петте начина на любов в брака, надявам се ще запомните, че всички те са дадени от Бога и представляват различни страни, а не различни степени на любовта. Никой от тях не бива да се пренебрегва или игнорира. Всяка клетка от човешката любов между съпруг и съпруга зове за отклик и в това няма нищо грешно. Агапе може би е най-неегоистичната, но тя не е единствената, която има изключителното право в живота да дава. Естествената любов също включва даването, даже жертването за любимите. Изследователите са наблюдавали, че важна съставна част на романтичната любов е лудото желание да вършим всичко за щастието на любимия (любимата), независимо какви усилия са нужни.

Това ми напомня за Яков от Стария Завет -- Яков, егоистичният млад мъж, който впоследствие така дълбоко се влюби в Рахил, че работи седем години на несговорчивия си тъст, след това още седем, за да се ожени за нея. Битие разказва, че тези години на труд му се сторили като няколко дни поради любовта му към Рахил.

"Да бъдеш влюбен -- пише един писател -- е вид обожание, което отвръща влюбения от собственото му аз."7 Той описва личните си преживявания в брака и влюбените ще се съгласят с него. В друг смисъл тези думи могат да се приложат към естествената любов, която вярващият изпитва към Господ Исус Христос -- любов, която съпътствува много често чувствата и реакциите на влюбените съпрузи. Теологът Чарлз Уилямс пише, че е бил "удивен, като разбрал, че романтичната любов е точен праобраз и паралел на християнството."8 Това ни напомня, че истинската романтична любов заедно с любовта агапе, тържествуваща в цялостния контекст на християнския брак, красиво обрисува любящите взаимоотношения между Исус Христос и Неговата църква. Следователно изграждането на романтична любов в семейството може да бъде предмет на усърдна молитва, защото е угодна на Бога.

Някои хора може би бъркат временното увлечение с романтичната любов. Увлечението е основано върху фантазията; романтичната любов има за основа силен, но нежен реализъм. Увлечението се занимава с несъществени неща; реалната любов е реакция, отправена към цялостната личност. Увлечението замира с течение на времето; любовта продължава да расте като живо същество. Увлечението изисква и взема; любовта се радва, когато дава.

Чувствата и мерилото на Божието Слово са важно ръководство, което християните трябва да следват. Ако сте увлечени, вашите чувства ще претендират за цялостно ръководство и може би това ще стане. При истинската любов вашият разум, напътстван от библейските насоки, направлява емоциите ви и формира вашето взаимоотношение съгласно Божията мъдрост. За изразяване на тази любов са изкопани по-дълбоки канали, от които и да е други при увлечението. Трепетите и силните чувства при това взаимоотношение ще прибавят сладостен вкус към ежедневния брачен живот.

Ако сте считали за безнадеждна възможността за романтична любов във вашия брак, то вземете всичко това присърце. Романтична любов съществува, и то не само за другите. Аз ви предизвиквам да проверите тези предложения.

Докато увлечението вирее върху неизвестност, несигурност и риск, то истинската романтична любов разцъфтява в атмосфера на емоционална сигурност. Следващата глава обяснява как да подкрепим това чрез дара чувство за принадлежност.

Чувство за принадлежност

Идеята за брак по любов, казват авторите, е опасен мит. Във всеки случай, твърдят те, щастливият брак не се нуждае от любов или дори от практикуването на Златното правило. Вместо романтика и любов те съветват двойките да се държат един към друг любезно, както биха се държали с изискани непознати, и да се опитат брачният им живот да върви.

Интересно, че дори тези книги познават един от петте вида любов. Въпреки че не й дават специално име, тя прилича на любовта, която гърците наричат сторге. Авторите на едната книга смятат, че истинският любовен съюз е по-вероятно да се срещне при възрастни двойки, женени от много години, изгледали вече децата си, пенсионирани, и сега заедно очакват смъртта. Те имат реалистично чувство един към друг, нуждаят се от компанията на другия и се грижат за благополучието му. Авторът на втората книга счита, че двойка, която се жени без любов, може да я намери след 10, 20 или 30 години. Това описание на взаимоотношенията отново прилича на любовта сторге -- естествената привързаност в брака.

Но не е нужно да се чака 30 години или да станете член на съюза на старейшините, за да бъдете готов за любовта сторге. Много от вас, които четете тази книга, сте млади брачни двойки, а даже и младоженци. Аз бих искал да ви покажа важността на изграждането на тази любов в брака ви сега.

Майк и Нан Лоурънс са отпразнували двадесет и петата годишнина от сватбата си. Но те са развили любовта сторге в ранните години от брака си. Ето какво е означавало това за тяхното общуване през "каменливите години", както те ги наричат:

"В навечерието на нашата сватба през юни, ние мислехме, че всичко ни е наред. Приятелството ни беше топло, романтичните ни чувства -- даже по-топли, а колкото до огъня на страстта -- достатъчна беше само клечка кибрит! След като се приспособихме към семейния живот, общението, сексуалното желание и романтичните тръпки си бяха все още на мястото. Но всичко беше малко под идеалното, под очакванията ни, тъй като и ние не сме идеални хора. Розовите очила на романтиката не бяха ни приготвили за това. Тогава ние не бяхме християни, така че не знаехме, че любовта агапе би могла да ни сплоти. За щастие, нещо друго ни преведе през тези първи каменливи години, когато сватбеното блаженство почти беше погребано. Вие бихте могли да наречете това, което се породи между нас, усещане за принадлежност. Ние бяхме решили още от самото начало, че сме двама души, представляващи едно цяло. И каквото и да се случеше или както и да се посдърпвахме насаме, ние бяхме влюбени един в друг. Бяхме като брат и сестра на игрището. Можеше да се поспречкваме един с друг, но само някой външен да се опиташе да се вмъкне между нас, трябваше да се справя с двама ни. Ако единият от нас страдаше, другият му избърсваше сълзите. Стана ни навик да вярваме един на друг, когато кариерата ни не вървеше. Оказвахме си внимание, доколкото двама млади хора може да се очаква да покажат, а след това и повече. Не мина много време, за да разберем, че си принадлежим. Станахме едно и винаги ще бъдем. Тъй като ние си принадлежим един на друг, никой не може да разбие нашето единство и любов. Само ние можем, но никога няма да го направим. То е толкова хубаво, за да го загубим. Струва ми се, че много хора прекарват живота си в търсене на чувство за принадлежност. Вероятно те не знаят, че семейството е най-доброто място, където могат да го намерят."

Новият Завет в Римляни 12:10 ни заповядва за любовта сторге, като ни казва: "Обичайте се един друг като сродници." Други преводи казват: "Бъдете посветени един на друг" или "Обичайте се топло."

Злото на последните дни, описано във II Тимотей, 3 гл., ще бъде липсата на любовта сторге. Хората ще бъдат "без семейна обич", в английския -- "без естествена обич".

Като приложите тези библейски откровения специално за вашия брак, ще разберете, че да нямате към партньора си топли, мили, посветени чувства е неестествено. Защо? Защото вие принадлежите един на друг. Сторге е любов вътре в семейството -- било между родители и деца, братя и сестри в Христа или съвсем лично между съпруг и съпруга, свързани заедно на практика в едно, както знаем от Битие 2:24.

Тъй като това не е парадна, а твърде земна форма, нейната важност може да бъде подценена. Както се казва: "Познатото създава удобство, а удобството е като хляба -- необходим и хранителен, но тъй като го има, никой не му отдава заслуженото."

Аз ви уверявам, че тази страна на любовта, която наричаме принадлежност, е съществена за щастието в брака ви. Всички ние се нуждаем от едно място, което да назовем свой дом -- не тухлите, цимента и четирите стени, а атмосферата на сигурност, в която се чувствуваме уютно и удобно един с друг, с увереността, че си принадлежим и че нашето щастие и благополучие са най-важни за нашия партньор. Джон Пауъл е изказал същността на тази любов с едно изречение: "Ние се нуждаем нечие сърце да бъде дом за нашите сърца."

Имате ли вече тази любов във вашето семейство? Опитайте следните тестове:

Съпруги, как реагирате, когато съпругът ви си идва у дома преуморен и ви каже, че е понижен в работата или уволнен? Или че началникът му го е "сдъвкал" за нещо?

Съпрузи, как реагирате, когато съпругата ви каже, че е блъснала новата кола и със сълзи на очи ви обясни, че катастрофата е изцяло по нейна вина?

Или си представете следната сцена: Приятна вечер в хола. Съпругът гледа футболен мач по телевизията, докато съпругата плете и от време на време прави приятелски коментар (въпреки че дълбоко в себе си изобщо не се интересува от играта). Или докато той се е заровил в поправката на техника, която е донесъл от работа, за да си помогне, тя седи на канапето с ролки на главата и чете загадките на Агата Кристи. А може и двамата да седят пред камината да слушат меките звуци на стерео музика и да мълчат. Ако съпругът, който се е замислил за нещо, се извини, че не е добър компаньон, съпругата отговаря: "Аз се наслаждавам дори само на това да бъда в една стая с теб независимо дали разговаряме или не." Би ли могло това да се случи във вашия дом?

Или пък да обрисуваме някои домашни неприятности: Съпругът спира колата до дома и заварва жена си в паника. Гостите за обеда ще дойдат скоро; миячната машина за чинии е опръскала със сапунена вода цялата кухня; Джони се е разболял на училище, така че се е наложило тя да го вземе и не й е останало време да изчисти с прахосмукачката. Някой съпруг може да каже: "Какво очакваш от мен да направя? Аз самият бързам!" или "Защо не си по-организирана?" или "Нямаш късмет, гълъбче" и да излезе. Съпруг, който изпитва любовта сторге, ще подкрепи съпругата си, като й помогне в бедата -- ще измие пода или ще изчисти с прахосмукачката, а същевременно ще й каже някои думи, от които тя се нуждае: "Не се притеснявай, мила, ще се справиш", плюс комплимент: "Подредила си масата чудесно!" и предложение: "Какво мога да ти помогна? Ще измеря температурата на Джони, преди да тръгна." Кой вариант се случва във вашия дом при подобни обстоятелства?

Принадлежната любов има много качества, които едва ли могат да се отделят от общия модел, обаче ние трябва да видим качествата поотделно, ако е възможно, за да развием съзнателно тази страна на любовния живот в брака. Ето някои от най-важните елементи, но вие можете да се сетите и за други, и да ги прибавите към списъка:

Практично единство. Съпругът и съпругата изграждат единна гледна точка. Каквото накърнява единия, накърнява и другия. Което отслабва единия, вреди и на другия. Личното израстване подсилва и двамата. Така се избягва конкуренцията и дребнавото заяждане, което понякога се случва публично, когато съпругът и съпругата се опитват (с хумор, на шега?!) да "клъцнат" другия.