Love life for every married couple

Това единство, постигнато в един продължителен период, се доразвива в единна философия, в която личните потребности и ценности на двамата партньори са слети в един общ начин на живот.

Подкрепителна вярност. Една съпруга ми каза: "Моят съпруг е такъв реалист, че вероятно вижда недостатъците ми по-добре от мен. Но знам, че той винаги е за мен, никога не е против мене, така че ми дава сигурност и пространство, от което се нуждая за лично израстване."

В книгата си "От сърцето на една жена" Карол Мейхол споделя урока, който е научила за верността към съпруга й. Тя пише:

"Джак беше заминал надалеч, а писмата му не пристигаха редовно. Моето живо въображение извикваше всякакъв вид ужасни неща, едно от които беше следното: "Него просто не го е грижа, че аз стоя тук сама и че ми липсва. И не ме обича така, както аз го обичам.

Както се предавах на най-лошото на света скрито занимание -- самосъжалението, Святият Дух ми проговори чрез един стих, който зная наизуст -- I Коринтяни 13:7."

Забележете, че комбинацията от практично единство и подкрепителна вярност успешно издига щит срещу всяка външна намеса. Една млада съпруга ме запита: "Какво да правя с критичното отношение на свекърва ми към мен? Толкова се страхувам, че тя ще убеди сина си да се съгласи с нея." Ако този съпруг обичаше съпругата си с любовта сторге, която описахме, то тя не би имала причина да се страхува от влиянието на свекърва си или от нахалната намеса на съседите, или от хищническите действия на някоя жена в работата му. Принадлежната любов донася сигурност в семейството.

Пълно доверие. То е описано като "връзка на пълно доверие, толкова дълбоко, че е несъзнателно". Писанията го казват най-добре: "Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея; и той не ще има недостатък от печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си" (Притчи 31:10-12).

Същото трябва да се каже за идеалния съпруг. Сърцето на съпругата ви трябва да може да уповава на вас, че ще бъдете там, когато е нужно да помогнете, а не да причинявате болка. Защото вие сте неин съпруг и защото нейното щастие и сигурност значат за вас точно толкова, колкото и вашите собствени.

Много е важно да показвате, че имате доверие на другаря си. Една съпруга описва трудния период, когато работата на съпруга й като технически представител и отговорник по качеството в една корпорация е изисквала пътуване до далечни страни. Често пъти е било невъзможно да се свържат даже по телефона, когато е възниквала трудност вкъщи. Тя казва:

"Едно нещо ми помогна неописуемо много. Моят съпруг често ми казваше и го показваше, че е тръгнал от дома с пълната увереност в способността ми да се справя, каквото и да възникне. Той казваше, че винаги ще направя най-доброто при всички обстоятелства. И в подкрепа на това никога не ме критикуваше за нещо, което съм направила, докато го е нямало. Неговото доверие в мен значеше твърде много. И това ме накара да го обичам много повече."

Една съпруга може да помогне на мъжа си, като го изслушва, разбира и съчувствува на проблемите му, а след това изразява своята увереност в способността му да разрешава проблемите и да преодолява препятствията. Той не се нуждае от майчинските й грижи, известно количество "положително мислене", нито даже от съвет, колкото и разумен да е. Напротив, той има нужда съпругата му да го увери, че има доверие в него, че гледа на него като на мъж, който е в състояние да се справи с обстоятелствата. След като това е установено, той може вече да я помоли за съвет и да се възползва от него.

Емоционален подслон. Ако чувствате, че трябва да прикриете своите неприятности от партньора си, това означава, че има нещо нередно във вашето взаимоотношение. Любовта сторге (усещането за принадлежност) е предназначена да бъде за другия подслон и убежище от безчувствието на заобикалящия свят. Ние всички се нуждаем раните ни да бъдат превързани; всички имаме нужда от съчувствие и утеха от най-близкия ни. Любовта трябва да означава рамо, върху което да си поплачем. Ако съпругът и съпругата се отзовават винаги в сублимни моменти и се отнасят с грижовност, те ще изпълнят една важна цел на богоугодния брак.

Както Писанието обяснява: "По добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си. Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си, но горко на оня, който е сам, когато падне, и няма друг да го дигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят, а един как ще се стопли самичък? И ако някой надвие на един, който е самичък, двама ще му се опрат. И тройното въже не се къса скоро" (Еклесиаст 4:9-12).

Това описва предимствата на любовта сторге, но забележете, че тройното въже се споменава като нейна най-голяма сила. Тройното въже на християнския брак се състои от следните силни нишки: любовта на съпруга, любовта на съпругата и любящото присъствие на самия Бог.

Спокойна интимност. Това означава, че се наслаждавате да бъдете заедно. Ако анализирате защо се чувствувате приятно отпуснати и удобно един с друг, вие ще намерите доброта, вградена във вашето взаимоотношение. Свикнали сте да прекарвате времето заедно, без кавги и взаимни нападки, така че се чувствувате спокойно един с друг. Същевременно близостта никога не бива да поражда неучтивост. Учтивата любезност, която показваме към нашите партньори, трябва да бъде даже по-голяма, отколкото към всеки друг, защото е основана върху лично разбиране и загриженост.

Въпреки че топлото чувство на любовта сторге изглежда просто и неусложнено като удобството на стара обувка, изисква се период от време и постоянство в поведението, за да бъде изградена във вашия брак -- време, прекарано в осигуряване доверие във вашата вярност, подкрепа и учтивост. Казано накратко, да може да се разчита на вас.

Възможно е да започнете да изграждате тази любов сега, даже ако не сте успели в миналото да направите това. То ще изисква прощаване и забравяне на минали грешки. Ще бъде необходимо да усвоите гледна точка като тази на Лоурънсови, описана в техния брак -- практично решение да бъдете едно срещу света. То трябва да съдържа неизменна учтивост в ежедневното ви поведение, тъй като това е основното за постоянството в любовта.

Понеже тази любов, както всички други, може да започне с вашия избор, което е и необходимо за нейното изграждане, вие притежавате силата да дадете на вашия партньор чудесния дар на притежанието.

По тази причина не е важно дали сте се оженили по любов или по някаква друга причина. Оставете психолозите да водят дебати върху техните теории. Животът трябва да се живее днес. Ако имате семейство, то може да стане домашно огнище и вие можете да започнете да се движите към тази цел още днес -- първо, като направите избор да обичате, и след това, като показвате вашето посвещение с ежедневни действия -- големи и малки.

"Любовните страсти са толкова вълнуващи -- казва Нан Лоурънс, -- но това, което прави толкова хубав всеки ден от брака, е споделеното доверие."

Да станем най-добри приятели

"Вземаш ли този мъж да бъде твой съпруг...да живееш с него и да се отнасяш с любов към него?"

Тези прастари въпроси са задавани на хората, които изричат брачния си обет и отговорът винаги е бил "Да". Но какво означава да се отнасяш с любов към брачния си партньор и какво трябва да се направи?

Когато разберем любовта, която гръцкият Нов Завет нарича филео (в глаголна форма), ние ще имаме отговора и ще знаем какво значи да се отнасяме с любов.

Нека да разгледаме накратко какво ни учи Библията за любовта филео. Ще разберем, че филео е любовта, която човек изпитва към любими приятели и от двата пола. Исус изпитваше такава любов към един от учениците: "...един от учениците, когото обичаше Исус..." (Йоан 13:23).

Петър изрази своята любов филео към Исуса: "Да, Господи, ти знаеш, че те обичам" (Йоан 21:17).

Йонатан и Давид ни дават пример от Стария Завет: "Душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа" (I Царе 18:1). В други преводи се казва, че Йонатан го обикна "като себе си" или "като собствения си живот".

Бог също обича с любов филео: "Защото Отец люби Сина и Му показва все що върши сам" (Йоан 5:20).

Бог Отец обича вярващите по същия начин: "Защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох" (Йоан 16:27).

От Библейските доказателства ние можем да направим още изводи за филео:

1. Тя е емоционална по същност, затова не може да бъде контролирана, а само може да се развива.

2. Тя е избирателна любов, базирана върху качествата на другия, които някой намира за привлекателни, възхитителни и прекрасни.

3. Тя е приятелска любов, изискваща наслаждаващо взаимодействие чрез другарство и общуване. (Двама души, свързани заедно...).

4. Това е проявление на жизнено, растящо общение между двама приятели.

Любовта филео е подхранващата любов в брака. В Библията на по-възрастните жени се заповядва да учат по-младите как да развиват филео към своите съпрузи: "Също и старите жени...да поучават това, което е добро; за да учат младите жени да обичат мъжете си..." (Тит 2:3-4).

Нежното приятелство на филео прибавя допълнителна сила и радост като част от многообразната любов, свързваща съпруга и съпругата. Когато двама души в брака споделят помежду си -- своя живот и всичко, което са, те развиват тази любов на зрели чувства, съгласие и другарство. Наслаждават се на компанията на другия. Грижат се нежно един за друг. Здраво се държат. Това значи да се отнасяш с любов!

Никоя друга любов в брака не предлага толкова постоянно удоволствие, както филео. Приятелството може да достигне своя зенит в семейството, тъй като останалите видове любов го подсилват. Връзката е по-тясна, обстановката е по-сигурна. Другарството между мъж и жена, които освен това са и любовници, изглежда двойно по-вълнуващо и много по-скъпоценно.

Но филео в никакъв случай не е нещо сигурно. То не трябва да се счита за вградено в брака предимство. Не се появява автоматично веднага щом обетът е даден и халките са разменени.

Всъщност като съветник съм наблюдавал, че липсва в много семейства. Поради небрежност двойките загубват другарството, което първоначално са имали. Други никога не са се стремили да го развият, вероятно защото не знаят как или пък не го считат за нещо важно, като наблягат повече на романтичните и сексуалните влечения в тяхното взаимоотношение.

Следното писмо описва нерадостния (типичен) брак, който се е проточил няколко десетилетия без любовта филео:

"Дали всички бракове стават скучни след 25 години? Нашият стана. Съпругът ми и аз нямаме повече за какво да си говорим. Преди разговаряхме за децата, но сега те пораснаха и се пръснаха, така че нямаме такива разговори. Не мога да се оплача от нещо кой знае какво, но предишният трепет го няма. Гледаме много телевизия и четем, имаме приятели, но останем ли насаме, тогава е ужасна скука. Дори спим в отделни стаи. Има ли някакъв начин да възвърнем предишната магия? Подпис: Песента свърши."

Острата светска сатира си прави шега с тази ситуация: "Скъпи, моят брак беше толкова скучен, че когато съпругът ми ме напусна, аз забелязах това чак след два месеца."

Но безсъдържателните бракове не са толкова забавни, а липсата на филео създава огромни празни пространства и двойките понякога правят драстични стъпки, за да ги запълнят. Затова свидетелства писмото, публикувано в едно списание в рубриката "Пощенска кутия".

"След 13 години семеен живот и с две деца, моят съпруг и аз решихме да рискуваме, като опитаме с раздяла... Позволяваме си най-малко 6-месечна раздяла, като се срещаме с други и си поделяме сметките за плащане. Правим го, защото желаем истински да споделяме живота си, а не това да става по навик или заради установени правила."

Тази двойка в стремежа си да излекува липсата на любов, прави възможно най-неправилните неща. Как може в ситуация на ухажорска конкуренция да се породи истинска любов, възможна единствено между двама зрели хора, отдадени един на друг? Как може раздялата да подсили общението, когато тези две неща са напълно взаимно изключващи се?

Има един-единствен начин да се научиш как да споделяш с другиго. И той е, като го правиш! Споделянето е ключът, който отключва чувствата на любовта филео. Това е основният принцип, който трябва да помните, ако искате да развиете в пълнота филео във вашия брак.

Следващото нещо е да не забравяте, че филео се състои от чувства. Следователно трябва да осигурите подходящи условия във вашите отношения, за да могат чувствата да оживеят. Веднъж породили се, те трябва да се утвърждават непрекъснато при благоприятни условия.

Запомнете, че филео е приятелска любов. Условията, които създавате във вашето семейство, трябва да благоприятствуват приятелството. Нужно е да имате усет за основните взаимоотношения, които влияят при създаване и запазване на приятели. Разбира се, всеки знае това от личен опит. То е въпрос на прилагане на познанията. Погледнете творчески вашия брак като модел за приятелство -- творчески, защото виждате обичайното по нов начин. Как можете да използвате правилно във вашето семейство вече изпитаните и верни принципи? Представете си вашия партньор (поне потенциално) като ваш най-добър приятел. Как можете да приложите общите си познания за приятелството към специфичните ви знания за вашия съпруг(а)?

Вероятно се сещате за поговорката: "Да имаш приятел, това значи да бъдете едно." Това е едно добро начало. Ние казахме, че ключът е в споделянето на всички нива. Но това, което "завърта ключа в ключалката" е просто да бъдете заедно вече. Трите съставни части на приятелството и любовта филео са другарство, дружба и общуване. Всички имат значение на някакви съвместни действия "заедно".

От това става ясно, че и двамата трябва да планирате да бъдете заедно; това включва зрелост в разбиранията и задоволство. Ще трябва да намерите начини да споделяте значително време. А това е само началото. "Да бъдеш приятел" изисква съзнателни усилия и посвещение. Но да станете най-добри приятели с вашия брачен партньор, това може да се превърне в най-възнаграждаващия план в живота ви.

Ще бъде полезно за вас да разгледаме какво считат някои психолози за трите фази на приятелството, отнесени специално за семейството. Ще видите, че те включват споделяне в по-голяма дълбочина. Тези три фази могат да се развиват в процеса на взаимоотношенията, обаче никога не трябва да оставяте едното заради другото. Изпълнението на всяка фаза принадлежи постоянно на брака ви. Приятелството има три фази.

  1) Отпускане

Това трябва да стане, преди да се развие близостта. То е времето, когато се учим да се чувстваме удобно един до друг, докато практикуваме основните неща за приятелството. Започва се просто с това да бъдем заедно. Да се намерят неща, които можем да вършим заедно, рамо до рамо. Може да бъде пребоядисване на старите мебели, игра на тенис, вземане уроци по френски, посещаване на фотолюбителски курс или някакви други интереси. Можем да започнем заедно нещо ново. Или единият от нас да пожертва нещо свое, за да намери общи интереси. Каквото и да вършим, трябва да се стремим да бъдем заедно, за да се свързваме и наслаждаваме един на друг. Християнската двойка трябва да си избере някоя служба, в която и двамата да са включени може би -- домашна библейска група или служение в църквата, което могат да вършат и двамата. В нашето забързано време двойките трябва да отдават времето си там, където могат да бъдат заедно, а не отделно. Ако досега изразходвате вашата енергия за планове, които ви водят в различни посоки, то сега трябва да промените тези планове.

Споделеното време, споделените действия, споделените интереси и споделените преживявания водят до споделени чувства и доверие. "Това беше каймакът на женитбата -- казва Жан Стрътър. -- Всяка нощ да споделяш преживяното от деня." Андре Мороа определя щастливия брак като "един дълъг разговор, който винаги изглежда твърде кратък".

Когато всичко това се изпълни във вашето общение, вие ще разберете, че обичате едни и същи неща, изпитвате подобни желания и придобивате сходни гледни точки. Някои двойки планират общи излети насаме на всеки шест месеца, по време на които обмислят някои предстоящи действия и по-далечни цели за своя брак и семейство. Ежедневното общуване с четене на Библията и молитва ще ви даде един ум в Христа и така ще намерите споделени ценности и идеали, които ще подкрепят вашето приятелство.

В тази фаза ще се научите да се доверявате един на друг -- съществен фактор на филео. В едно проучване на повече от 40000 американци, извършено от списание Психологията днес, са оценени следните качества у приятеля: 1) способност да запазва доверието; 2) вярност; 3) топлота и отзивчивост. Тези качества трябва да споделяте и това ще ви доведе до усещане за откритост по между ви, което ще ви приближи пък към следващата фаза. Когато навлизате дълбоко в споделянето, вие получавате растяща радост от времето, прекарано заедно.

Следващите няколко изречения описват едно обикновено приятелство. Използвайте ги да оцените нивото, което сте достигнали с вашия партньор. Трябва да ги практикувате всичките като трамплин към следващата фаза. Това е само началото на любовта филео.

Ние прекарваме заедно времето.

Ние се забавляваме заедно.

Ние споделяме интереси и действия.

Ние се познаваме и харесваме един друг.

Ние обсъждаме нещата.

Ние сме сигурни един в друг.

Ние се обръщаме един към друг за помощ.

Ние разчитаме на верността на другия.

2) Разбирателство

Тази фаза се достига, когато сте готови да споделяте твърде лични, скъпи и уязвими страни от себе си. Не само сте готови, но даже изпитвате радост от споделянето с вашия партньор. Крейг Мейси определя любовта като "обмислен акт да предадеш себе си на другиго, така че другият човек постоянно да получава наслада. Най-богатата награда за любовта идва, когато обектът на любовта откликва на подаръка". Това е, което започваш да изпитваш, и когато стане, вече не само харесваш да бъдете заедно, а обичаш да бъдеш с него. Вече е започнала любовта филео!

Фазата на разбирателството е време за задълбочаване умението да общувате. Най-често слушам оплаквания от съпруги, които желаят да споделят най-съкровените си мисли, докато на съпруга това му е неудобно, тъй като никога не му е било лесно да изрази себе си. Трудностите могат да се преодолеят с практикуване фазата на разбирателството, като двойките се учат да се доверяват един на друг и започнат да разбират каква награда и пълнота има в това.

Аз бих искал да припомня най-вече на съпругите петте основни правила за общуване:

1) Никога не казвайте на някой друг неща, които съпругът ви е споделил насаме.

2) Отдайте на съпруга си цялото си ентусиазирано внимание и слушайте с интерес, докато той се отпуска в разкриването на себе си. Помнете, че това може би не е много леко за него.

3) Не го прекъсвайте, нито бързайте да си вадите заключение относно това, което той ви казва.

4) Покажете, че го разбирате даже когато не сте съгласни, и повторете мислите и чувствата, които е изразил, за да бъде сигурен, че сте го разбрали. Не допускайте несъгласието ви да звучи като неодобрение.

5) Когато споделяте вашите мисли, внимавайте да не изглежда, като че ли хвърляте вината върху него. Ако всеки от вас премине в защита, същото става и с общуването ви и тогава разбирателството ще има нужда да бъде установено наново.

Съпрузите трябва да разберат, че мълчанието предизвиква отрицателни емоции. Като съветник съм виждал, че мълчанието на съпруга се тълкува като безразличие към чувствата на съпругата, и отказът да обсъжда нещата с нея може да разруши брака. Казано е: "Блудството поваля хиляди, а мълчанието -- десетки хиляди!"

Тъй като жените обикновено чувстват по-голяма нужда да разговарят, съпрузите трябва да знаят, че проява на обич към съпругите им е просто като ги изслушват. Имам предвид истинско слушане: насочено внимание, придружено от зрителен контакт. Д-р Рос Кембъл препоръчва подчертаното внимание като най-важно за изграждане на любовно взаимоотношение. Съпрузи, това означава да дадете на своята съпруга пълното си внимание, така че тя да чувства без всякакво съмнение, че е обичана; че е достойна за правото си да бъде оценена и почитана. Ето няколко начина, как да показвате внимание във вашия брак:

1. Прекарвайте насаме двамата, като истински изслушвате съпругата си поради желанието да я разберете по-добре. Естествено, това значи, че телевизорът трябва да бъде изключен.

2. Гледайте съпругата си и бъдете близо до нея, докато разговаряте.

3. Подберете време, през което няма да бъдете прекъсвани, и я дарете с внимание и заинтересованост.

4. Осигурете повече време за това, така че и двамата да бъдете увлечени, да можете да успокоите евентуално възникналите позиции на отбрана, за да сте свободни да споделяте най-съкровените си чувства.

5. Обръщайте внимание на съпругата си в присъствието на други хора. Не можете да си представите колко много може да значи това за нея!

Съпрузите също се нуждаят от такова внимание от страна на съпругите си, както и от увереността в себе си, която то носи. Чрез действието на филео двете отделни "аз" започват да се вплитат заедно и да се сливат, когато изграждате разбирателството -- хармонично единство. Същевременно тази приятелска любов дава увереност, че и двамата сте единствени и ценни индивиди. Според законите на човешкото поведение това ще ви направи повече обичани и в замяна на това повече да обичате.

Да чувствате че ви приемат, е необходимост, когато се учите да споделяте за себе си. Както някой е казал: "Нещо велико има в това да си обичан от някого, който няма да те изостави когато си в беда, а и няма да използва споделеното срещу теб." Любовта е сляпа -- казва поговорката, а приятелството си затваря очите.

Когато започнете да практикувате любов с разбирателство, радостта от това ще ви пренесе в по-зрялата фаза на приятелството, където желанието да опознаете партньора си става изгарящо, а също и да бъдете колкото е възможно по-близо до него. Преминаването на филео през тези етапи може да се оприличи на търкалящо се колело, което набира скорост. Колкото повече инерция набира това колело, нараства удоволствието, че сте заедно, близостта става начин на живот и грижовността към партньора е вече реалност, а не само сватбено обещание.

3) Откровеност

Това е фазата на зряло и вярно разбиране. "Мисля, че един мъж и една жена трябва да направят избора си за цял живот -- казва Дж. Б. Ийтс, по простата причина, че този дълъг живот едва стига да се разберат и опознаят един друг; а да разбереш, значи да обичаш."

Семейните хора ще се съгласят, че "разбирането" продължава през целия живот. То изисква усет -- качество, което се развива като част от любовта. Да си чувствителен означава да чувстваш възлюбения си като цялостна личност, да осъзнаваш неговата уникалност и да познаваш кое най-добре ще задоволи неговите нужди.

Във фазата на откровеността и двамата партньори са открити един пред друг. На драго сърце са заменили първоначалното положение на независимост с емоционалната взаимна зависимост, която не се бои да се облегне, да се довери и да търси задоволяване на личните потребности и желания. На това ниво и нуждите, и бляновете на двете личности са разбрани и посрещнати в един процес, който става почти толкова естествен като дишането.

Но в процеса на последователно узряване и задълбочаване на връзките в брака при подходящи условия, това описание на любовта филео трябва да бъде придружено с едно предупреждение. Колелото може да се върти в две посоки. Както може да се търкаля бързо напред, също така може да се търкаля и назад при дадени условия. Обратната инерция може да се появи така неочаквано, че да останете изненадани. Когато има някакво предателство спрямо доверието или пренебрежение на личностните нужди, естествено е филео да затихне. Помнете, че филео се подхранва от отзивчивостта и не може дълго да просъществува без нея.

Представете си картината на приятелството във вашия брак като огън, който угасва, ако се появи безразличие. Но огънят може да бъде запален отново и засилен, когато разбирателството между вас оживее -- като искри, възпламеняващи пространството, споделяно от вас.