Медицински стандарт по психиатрия І. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства

5. Фаза на дългосрочна мултидименсионална терапия

В тази фаза фармакотерапията цели:

а) Стабилизиране на общото телесно състояние и лечение на съпътстващи заболявания

б) Повлияване на психиатрични симптоми:

- Депресивност;

- Тревожност;

- Разстройства на съня

- Разстройства на когнитивните функции.

в) Повлияване на патологичното влечение – при алкохолна зависимост е уместно е приложението на акампросат и налтрексон.

г) Аверзивно лечение (дисулфирам) – с ограничено приложение.

д) Лечение с опиеви антагонисти (налтрексон) – при опиева зависимост.

е) Дългосрочно поддържащо лечение с опиеви агонисти (метадон, бупренорфин, субститол, LAAM) – средство на избор при неуспешни лечения на зависимост към опиати в различни терапевтични модалности, когато зависимия към опиати пациент е навършил 18 години, редовно злоупотребява с опиати поне от 3 години и поне 1 година е злоупотребявал с опиатите интравенозно, пациентът се насочва към програма за субституиращо или поддържащо лечение, като с приоритет се приемат пациенти, при които са налице: бременност, заразяване с вируса на СПИН, заболяване от Хепатит В и С.

5.2.1. Психотерапевтичните програми трябва да са съобразени с индивидуалните потребности на пациента.

5.2.2. Утвърдените психотерапевтични въздействия при пациенти със зависимости в тази фаза на терапията са: мотивационно интервюиране, когнитивно-поведенческа терапия, фамилна и брачна терапия, краткосрочна фокусирана към решения терапия, групова терапия, групи за взаимопомощ и самопомощ.

5.2.3. Професионалната психотерапевтична помощ се осъществява само от квалифициран индивидуален/групов терапевт или екип специално обучен за работа със зависими пациенти.

За постигане на трайна промяна за зависимото поведение е необходима продължителна психо-социална работа в съответствие със цялостния индивидуален терапевтичен план.
6. Дейност на общопрактикуващите лекари и специалистите непсихиатри

а) Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) и специалистите непсихиатри могат да лекуват при амбулаторни условия самостоятелно само леки (до средни) по тежест неусложнени абстинентни състояние при зависими към алкохол пациенти, без суициден риск.

б) Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) и неспециалистите по психиатрия могат да извършват индивидуално и семейно консултиране по проблемите на зависимостите към алкохол и наркотични вещества, както и скрининг, ранна идентификация и кратки интервенции при идентифициране на проблемна злоупотреба с алкохол или наркотични вещества.

в) ОПЛ и неспециалистите следва да ограничат лечението на неусложнените абстинентни състояния при зависими към алкохол в рамките на 7-14 дневен курс на лечение, след което пациентите да бъдат насочени за по-нататъшно лечение към специалист по психиатрия или към дипломиран психотерапевт.

При неповлияване или неубедителен ефект от лечението на неусложнените абстинентни състояния при зависими към алкохол в рамките на 7-14 дни, пациентът трябва да се оцени от специалист по психиатрия за по-нататъшното поведение.Специалистът по психиатрия разполага с лимит от лечебен курс от 3 месеца в амбулаторни условия, за да постигне начална стабилизация на пациента.

а) При липса на ефект в рамките на 3 месеца пациентът трябва да бъде преоценен и насочен към програма с по-висока интензивност на грижи - домашен стационар, дневен стационар, болнично лечение.

б) Общата продължителност на специализираното лечение на зависимост към алкохол или наркотични вещества не бива да е по-малка от 3 месеца, след което пациентът трябва да бъде оценен и насочен за продължителна рехабилитация.

в) Лечение с аверзивни средства (дисулфирам) при зависимост към алкохол се извършва само от специалисти по психиатрия.

г) Програмите за субституиращо и поддържащо лечение могат да се ръководят само от специалист по психиатрия, който е получил сертификат за обучение по реда на Наредба No 24/ 31.10.2000 г. на МЗ (ДВ, бр. 91/2000 г).

а) Сексуалните дисфункции са широко разпространени нарушения, които засягат между 30 и 40% от хората в сексуално активна възраст.