І. Болестни феномени, валидни към момента на преосвидетелстването

3.2.1. Умствена компетентност

• 
  Разстройства на психичните процеси (внимание, памет, мислене)
  
• 
  Дефицити в интелектуалния процес
  

3.2.2. Емоционална компетентност

• 
  Незрели емоции, повърхностни и плитки емоции
  
• 
  Нисък праг на раздраза; бърз интензитет на негативни емоции с експлозивност
  
• 
  Загуба или липса на самоконтрол върху импулсивното поведение
  
• 
  Ригидност на негативния афект
  
• 
  Липса на състрадателност (емпатия), липса на емоционален резонанс
  
• 
  Липса на чувство за вина
  
• 
  Нарцистичност, невъзможност за емоционално свързване; чувство за превъзходство и грандиозност
  
• 
  Емоционална нестабилност на самооценката с променливи чувства за изоставеност, ненужност, празнота, суицидни пориви и враждебност
  

3. Социална компетентност

• 
  Разстройства и неизградени комуникативни умения: затруднена комуникация до невъзможност за приятелски контакти; проблем с лидерство; манипулативност;
  
• 
  Социално неприемливи норми на поведение; антисоциални мирогледни възгледи; житейска позиция на враждебност и възмездяване; стил на обичайно агресивно поведение присъщо и на родители или други членове в семейството; приобщаване към стила на живот на банди, групи с антисоциално поведение или терористични действия;
  
• 
  Неефективни стратегии за справяне с проблемни житейски ситуации чрез противопоставяне, действия с насилие или злоупотреба с психоактивни вещества
  
• 
  Невъзможност за прогнозиране в перспектива, няма планове за бъдещето; действия без обмисляне на последиците; не може да използва собствения си опит при решаване на проблемни ситуации
  

Прилагат се и специализирани тестове за когнитивни процеси и интелект, въпросници за агресивност, импулсивност и гняв и проективни методики.

При влошаване на състоянието на пациента и увеличаване на риска се прави предложение за провеждане на лечение при по-висока степен на сигурност.

- да разпознават основните психиатрични синдроми и болестни отклонения в поведението на пациента;

- да общуват с неадекватния психиатричен пациент;

- да споделят с придружаващите го лица (ако има такива) опасенията си за психично заболяване и за необходимите консултации.

- телефонна връзка с психиатър или психиатрично или друго спешно звено;

- телефонна връзка с най-близкото подразделение на МВР за незабавна помощ.
3. При допускане за рисково поведение или при възбуден и вероятно агресивен пациент ОПЛ и специалистът-непсихиатър извършва следното:

- осигурява присъствие на трето лице;

- търси помощ от психиатър или от психиатрично или друго спешно звено, или от най-близкото подразделение на МВР.
По-нататъшното обслужване на рисковия пациент се осъществява от психиатър или от служители на МВР.

Ниво 2

Психиатър в амбулаторни условия
1. Психиатърът в Диагностично-консултативен блок на лечебно заведение за болнична помощ или извънболнична специализирана помощ е обучен и умее:

• 
  да разпознава и овладява спешни психиатрични състояния, в това число агресия и автоагресия;
  
• 
  да спазва правилата за добра медицинска практика, да зачита правата на пациента и да прилага ограничения за пациента във възможния минимум,
  
• 
  да изготвя психиатрични експертни заключения.
  

2. Той има телефонна връзка с психиатрично или друго спешно звено и с най-близкото подразделение на МВР за незабавна помощ.

• 
  преценява експресно дали със свои възможности може да се справи с риска;
  
• 
  прави опит да овладее състоянието на пациента с медикаментозни или немедикаментозни средства;
  
• 
  при необходимост осигурява друго лице за съдействие;
  
• 
  при необходимост търси помощ от друг психиатър, от психиатрично или друго спешно звено или от най-близкото подразделение на МВР,
  
• 
  ако е неизбежно, прилага ограничителни подходи и средства за овладяване на състоянието на пациента.
  

1. 
   да настани пациента в психиатрично отделение по спешност;
   

2. 
   да настани на пациента в психиатрично отделение планово;
   
3. 
   да се ангажира с амбулаторно лечение.
   

• 
  състоянието и поведението на пациента,
  
• 
  необходимостта от спешна намеса,
  
• 
  приложените лечебни методи, медикаменти и дозировки,
  
• 
  насочването на пациента;
  
• 
  евентуалното уведомяване на правните органи.
  

• 
  прави опит да овладее състоянието на пациента с медикаментозни или немедикаментозни средства;
  
• 
  при необходимост осигурява присъствие на друго лице в кабинета си;
  
• 
  при необходимост търси помощ от психиатрично или друго спешно звено или от най-близкото подразделение на МВР;
  

• 
  оценява състоянието на пациента клинично и по въпросника “Критерии за първоначална оценка на риска”,
  
• 
  определя по-нататъшните си действия:
  

1. 
   да се справи самостоятелно амбулаторно при нисък риск,
   
2. 
   да настани пациента в психиатричен стационар при обичайни условия при умерен риск
   

5. При предполагаемо рисково поведение (ниска степен на риск), лекарят извършва аналогични действия, като приоритетно обсъжда провеждането на амбулаторно лечение.