4. Видове депресии според тежестта.
4.1.Лек депресивен епизод(F 32.0, F 33.0)
а) Налице са най-малко 2 от основните и най-малко два от другите симптоми.
б) Никой симптом не трябва да е много изразен.
в) Продължителност- над 2 седмици
г) Затруднено, но продължаващо функциониране.
4.2.Средно-тежък депресивен епизод(F 32.1, F 33.1)
а)Налице са най-малко 2 от основните и най-малко три (по-добре 4) от другите симптоми.
б)Никой от симптомите не е много изразен.
в)Продължителност-над 2 седмици
г) Силно затруднено функциониране.
4.3. Тежък депресивен епизод(F 32.2, F 33.2)
а)Налице са 3-те от основните и 4 и повече от другите симптоми.
б)Някои от симптомите са особено силно изразени при наличие и нa потиснатост или ажитация.
в)Продължителност-над 2 седмици, но при случаите, когато симптомите са особено тежки или се развиват с голяма бързина, диагнозата може да се постави и при по-кратка продължителност.
г)Невъзможно функциониране.
4.4. Тежък депресивен епизод с психотични симптоми (F 32.3)
а) критериите от предната рубрика
б) и налудности и халюцинации.
5.Оценка на суициден риск
5.1.Оценката на суициден риск следва да се усвои от всички ОПЛ, те трябва да бъдат обучавани и да полагат периодични изпити за повищаване степента на подготовка.
5.2. Висок риск от суицид има при:
а) мъжки пол
б) възраст над 40 години
в) самотници
г) злоупотребяващи с алкохол или психоактивни субстанции
д) фамилната обремененост със самоубийства
е) предшестващи опити за самоубийство
ж) рекурентна кратка депресия
з) хронични соматични заболявания с лоша прогноза
и) хронична болка
й) отчаяние и остри стресови състояния
5.3. При установяване на суициден риск се налага незабавна консултация с психиатър, с оглед преценка за поведението.
6. Лечение на депресиите
6.1.Медикаментозната терапия изисква точна психиатрична и органномедицинска диагностика и се ориентира по синдромната характеристика.
6.2.При избора на антидепресантите се съобразява техния механизъм на действие (фармакодинамика), времето на полуживот, респ. начин на метаболизиране (фармакокинетика), както и токсичността при свръхдозиране.
6.3.Използват се антидепресанти, невролептици, тимостабилизатори, бензодиазепини, хормони, психостимуланти.
6.4. Електро-конвулсивна терапия:
6.4.1.Показания:
-тежки депресии (вкл. ажитирани)
-психотични депресии
-при депресии с непосредствен суициден риск
-депресии с отказ от храна
-резистентни депресии
-при старчески депресии
-при нужда от бърз ефект по различни причини (напр. бременност)
-по желание на пациента
-ЕКТ се прилага и в случаите, когато има ограничения за другите методи.
6.5. Сънна депривация
6.6. Лечение със светлина
6.7. Психотерапия:
6.7.1. Психотерапевтичната интервенция зависи не само от тежестта и формата на заболяването, но и от психосоциалните фактори. Психотерапията по правило не е нозоспецифична, поради което не може да се приеме, че отделна школа има по-добра ефективност спрямо другите.
6.7.2. Психологичното консултиране и кризисните интервенции се осъществяват от дипломиран клиничен психолог. Общопрактикуващ лекар или психиатър могат да интервенират в това ниво само ако имат съответната компетентност.
6.7.3. Психотерапията е полезна по време на депресивен епизод и по време на ремисия, както при униполярна депресия, така и при биполярно афективно разстройство.
7. Лечение на терапевтично резистентни депресии (при телесно здрави пациенти и при липса на противопоказания)
7.1. Диагноза на терапевтично резистентни депресии:
7.1.1. липса на ефект при 2 терапивтични курса с антидепресанти с различен механизъм на действие
7.1.2. в продължение на 6 седмици при оптимално дозиране (при възможност контрол на плазмените нива).
7.2. Терапия:
7.2.1. с антидепресанти: моно- или комбинирана - с различен профил на действие от предишните, съобразени със синдромните характеристики и страничните явления:
7.2.2.с комбиниране на антидепресанти и други антидепресивни агенти, изискващи допълнителни изследвания и контроли : тимостабилизатори, тиреоидни хормони, прекурсори на невротрансмитерите, невролептици с антидепресивен ефект, сънна депривация, светлинна терапия
7.2.3.Хоспитализация се налага при комбинации с други средства, изискващи специални условия и контроли: парентерално приложение, IМАО и антидепресанти, психостимуланти, невролептици, при налудни и суицидни пациенти, за електроконвулсивна терапия (ЕКТ).
7.2.4. На всеки 2 седмици състоянието се оценява в екипи.
7.2.5. На всеки 4 седмици се преразглежда диагнозата с консултанти; преценяват се индикациите за ЕКТ, както и за хоспитализация
7.2.6. В лечебната програма задължително се включва и психотерапия.
7.3.Поддържаща терапия и профилактика:
7.3.1. Основания:
-при 75% от случаите има рецидиви след първи депресивен епизод
-при 20-25% след депресивния епизод липсва restitutio ad integrum
-рискът от самоубийство е 10-15%
7.3.2. Индикации за поддържаща терапия и профилактика на униполярната депресия:
- При повече от 3 епизода в рамките на 5 години
- При повече от 2 епизода в рамките на 5 години
- След 2 депресивни епизода над 50 годишна възраст
- късно начало – над 60 години
- кратък интервал между епизодите (бързо циклиране)
- бързо развитие на симптоматиката в епизодите
- фамилна анамнеза за афективни разстройства
- коморбидност(двойна депресия, страхови заболявания, злоупотреба с алкохол и/или медикаменти)
- тежък настоящ епизод, вкл. суицидност
- ограничена работоспособност
7.3.3.Методи и медикаменти: антидепресанти, тимостабилизатори, атипични невролептици, ЕКТ.
8. Препоръки за рутинни изследвания в началото и по време на антидепресивната медикаментозна терапия
ПАРАМЕТРИ МЕСЕЦИ |
|
Преди започване
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
На 3 месеца
|
RR / P
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кръвна картина
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Урея, креатинин
|
|
|
|
|
|
|
|
|
GOT, GPT, - GT
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ЕКГ
|
|
|
|
¹
|
|
|
¹
|
¹
|
ЕЕГ
|
|
|
|
²
|
|
|
²
|
²
|
Сподели с приятели: |