Основни аспекти на международното престъпление

При съвременните условия международните престъпления нарастват и придобиват все по-разнообразни и опасни форми «а посегателство срещу международната сигурност и устойчивото развитие на международните отношения. Те оказват силно влияние върху живота на народите и засягат самото съществуване на мили­они човешки същества по света. С развитието и усъвършенстване­то на нови технически средства за водене на война, със създаване­то на термоядрени, химически и биологически оръжия за масово унищожаване, възникват непознати, изненадващи и непредвидими начини или методи на международна престъпна дейност, и най-чес­то в широки мащаби.

Обикновено за международни престъпления се считат актове­те на агресия, заплахите срещу мира и международната сигурност, чудовищните злодеяния срещу човечеството по време на война, ра­совата дискриминация, жестоката политика на геноцид и апартейд. Посегателствата против мира и човечеството се осъществяват от отделни държави или организации, които се ръководят от опреде­лени партии или група хора, провеждащи противочовешка идеоло­гия и политика. Определени категории лица или отделни индивиди са непосредствените вдъхновители, ръководители и изпълнители на конкретните престъпни деяния.

Съществуват обаче и други отрицателни международни дей­ности, които увреждат или поставят в опасност международния ред, сътрудничеството и дружбата между народите, икономически­те, политическите, културните и другите международни отношения и ценности. Наред с традиционните форми или начини на посега­телство, възникват и нови, а други се променят или приспособяват към съвременните социални и научно-технически условия. През последните години твърде дръзки и опасни са проявите на между­народен тероризъм (например въздушните атентати в Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември 2001 г., вероломното завладяване на московския театър от ноември 2002 г.), незаконният трафик на нар­котици, посегателството срещу сигурността на международния морски и въздушен транспорт, незаконният трафик на хора, компю­търните престъпления и т. н.

В борбата с тези опасни прояви, които имат преди всичко международен характер, се поставят множество сложни и трудни за решаване проблеми. Особено важно и определящо значение тук има правната категория „международно престъпление". В зависи­мост от това, дали определено общественоопасно явление се тре­тира за международно престъпление, могат да се решат редица въпроси в наказателното и международното право - относно противоправността, давността, екстрадицията, наказателната юрис­дикция, методите и средствата на въздействие и т. н. Известно е обаче, че в международноправната и наказателноправната теория не съществува единна и общопризната концепция за международ­ното престъпление. Можем да обясним до определена степен това неблагоприятно положение с няколко съществени обстоятелства.

Първо, при изследване на международното престъпление днес се прилагат различни и дори противоположни методологии и правно-политически подходи.

Второ, формите на МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НЕПРЕКЪСНАТО еволюират: някои се трансформират или изменят, други временно или трайно изчезват, а трети са присъщи на съвременните условия, В бъдеще ще възникват и други форми на посегателство срещу международните отношения.

Трето, комплексният характер на проблема не позволява да _Се изясни същността и съдържанието на международното престъпле­ние от аспекта само на отделен правен отрасъл или от отделен клон на правната наука. Наложителна е известна хармонизация на р_аз. личните правни отрасли и на съответните правни системи, защото съществува определено взаимно влияние и преплитане не само между различните национални права и правни системи, но и между тях и международното право. Разбира се, този широк кръг от проб­леми надхвърля пределите на това изложение. Необходимо е все пак да държим сметка за съществените моменти в съотношението между вътрешното и международното право, между наказателното и международното наказателно право. По-специално международ­ното престъпление следва да се разглежда и изяснява едновремен­но и от гледище на международното публично и частно право, и от гледище на наказателното право.

Четвърто, както посочихме, особено сериозни трудности и съ­ществени различия има при изясняване и решаване на въпросите относно субектите на международното престъпление и съдържани­ето на международната отговорност.

Пето, в правната теория не съществуват ясни критерии за раз­граничение на основните форми на международни престъпления и тяхната система.

Без изясняване на тези аспекти трудно може да се даде научно определение на международното престъпление, да се изясни него­вото съдържание и значение, както и да се решат всички въпроси относно отговорността и процесуалния ред за осъществяване на наказателната отговорност.

Поради това в по-нататъшното изложение ще маркираме най- напред тенденциите при изследване и изясняване на международ­ното престъпление и ще се опитаме на тази основа да направим оп­ределени констатации и изводи.

Могат да се разграничат няколко основни тенденции от­носно международното престъпление, в зависимост от това, дали субект на международна отговорност е само държавата, само инди­видът или едновременно и държавата, и индивидът.

Според първата и по-стара тенденция само държавата носи международна наказателна отговорност, защото само държавата е _в състояние да извърши агресия по смисъла на международното публично право. Един от крайните представители на това направ­ление изрично посочва, че „деликт по международното публично право може да бъде извършен само от субекти на Това право, I. е. от международни юридически личности. В някои страни то нами­ра по-нататъшно развитие след Втората световна война.

Концепцията за международната наказателна отговорност На държавата е твърде едностранна и несъстоятелна. Бихме могли да посочим някои съществени съображения за това.

Първо, тя отрича индивида като възможен субект на междуна­родно престъпление, защото той не е субект на международноправ­ни отношения. На основание на това, че само държавата е субект на международното право, физическите лица се освобождават от меж­дународна наказателна отговорност. По този начин индивидът при­добива своеобразен международен „наказателен имунитет". Той може безнаказано да използва държавата и да върши най-тежки и вероломни престъпления против мира и човечеството (да избива военнопленници, да унищожава народи и т. н.), без да му се търси наказателна отговорност. „Само държавата е субект на междуна­родното право. Само държавата, а не отделни граждани, е натова­рена със задължения и има права, регулирани от международното право, и поради това може да нарушава тези норми".

Второ, идеята за международната наказателна (углавна) отго­ворност на държавата е практически неосъществима и следовател­но илюзорна. Редица автори посочват изрично тази несъстоятел­ност. Още преди Втората световна война широко се прокламира тази идея, като се има предвид чл. 16 от Устава на Обществото на народите. Опитът обаче показва, че не могат да се прилагат ефикас­ни наказателни мерки спрямо държавата (например във връзка с агресията на Италия в Абисиния през 1935 г.; при военния конфликт между Боливия и Парагвай).

"Трето, в международните отношения не съществува някакъв специализиран централизиран наддържавен апарат, който да ОСЪЩЕСТВЯВА наказателно правосъдие спрямо държавите. Подобен Апарат не може да бъде създаден, защото ще се засегне суверенитета на държавите, всепризнат и непоклатим принцип на Международното право.

Четвърто, наказателната отговорност се свежда в последна сметка до това, да се осъди виновният и да му се наложи определено наказание. Държавата не може да бъде нито осъдена, нито Наказана по смисъла на наказателното право. Когато извърши международно Престъпление, могат да й се определят специфични за международното право методи на въздействие - политически, морални И материални. Смесват се близки или аналогични понятия, инсти­тути или категории по наказателното и международното право и на това основание Се правят неверни констатации и погрешни изводи (например „санкция" по наказателното право означава определено наказание, а по международното право - репарация, реституция употреба на военна сила и т. н.).

Пето. нецелесъобразността от установяване на наказателна от­говорност на държавата е посочена и от специалния докладчик на проектокодекса за престъпленията против мира и сигурността на човечеството през 1950 г. на сесия на Комисията по международно право". С оглед на това основателно се подчертава, че „задълже­нието на държавата се състои в това, да накаже лицата, които вър­шат международно престъпление, или да даде възможност да ги накажат други държави или международен трибунал".

В правната теория основателно се отхвърля идеята за меж­дународната наказателна отговорност на държавата. „Държавата, извършила престъпление против човечеството, носи политическа и материална отговорност, а физическите лица - индивидуална отго­ворност по международното право." Както индивидът може да бъ­де субегг на международно престъпление, без да е субект на меж­дународното право в цялост, така и държавата може да бъде субект на международно престъпление, без да е субект на международна наказателна отговорност.

В общото понятие международен деликт. представляващ меж­дународно неправомерно поведение, могат да се разграничат две по-тесни понятия - международно правонарушение изобшо и меж­дународно престъпление. В международноправната теория се по­сочва, че международният деликт е акт на държавата, с който тя на­рушава задължения спрямо друга държава или спрямо широк кръг от държави, когато тези задължения произтичат от норми на меж­дународното право (договор, конвенция, обичай). Международното престъпление на държавата представлява посегателство срещу мира и свободата на народите, срещу основите на мирното съвмес­тно съществуване и международното сътрудничество. Тези право­нарушения в правната теория се наричат престъпления против чо­вечеството, или международни престъпления, и се определят като обществено опасни действия, посягащи на основите за съществу­ване на нациите и държавите, тяхното прогресивно развитие и мир­но международно общуване. Към международните престъпле­ния се отнасят правонарушенията, които представляват опасност за мира, нарушават мира или са акт на агресия. Оставалите актове на държавата са международни правонарушения¹⁰. Други автори считат, че международното престъпление на държавата представ­лява такова поведение, което подравя основите на международно­то право.Най-типични в това отношение са агресията и колониализмът.

Независимо от известни различия или нюанси в определения­та или формулировките, не подлежи на съмнение концепцията, че международното престъпление на държавата представлява особе­но тежко и опасно посегателство срещу международния мир и чо­вечеството.

Международното престъпление на държавата се третира като ново и специфично за международното право. То се отличава съществено и не бива да се смесва с аналогичното понятие „между, народно престъпление" по наказателното право. Международното престъпление на държавата е преди всичко политическо понятие спецификата на което се съдържа в политическите отношения на държавите, а не в принципите и категориите на наказателното пра­во. На това основание се посочват три съществени елемента на международното престъпление на държавата: а) нарушава същностните основи на международните отношения и противоречи на най-важните, ръководните принципи на международното пра­во; б) насочено е не само срещу интересите на отделна държава, но и срещу интересите на всички държави; в) дава право на държави­те да вземат решителни мерки спрямо държавата - деликвент включително и употреба на военна сила и ефикасни гаранции сре­щу евентуално повторение на престъплението в бъдеще.

Втората тенденция изхожда от идеята за ограничаване на възможните субекти и признаване на индивида за единствен субект на международно престъпление. С оглед на това „държавата не мо­же да носи наказателна отговорност... следователно не може да бъ­де субект на престъпление против човечеството"¹³. Тук също се за­белязват две страни. От една страна, тази тенденция е плод на уси­лията да се изключи или да се ограничи международната отговор­ност на държавата изобщо, когато физически лица от нейно име или за нейна сметка вършат международни престъпления.

Юридическите основания се свеждат и до това, че субектът на престъплението е и субект на наказателната отговорност. Спрямо държавата не може да се осъществи наказателна отговорност, тя не може да бъде обект на наказателна репресия и не е субект на меж­дународно престъпление. Ето защо „отделното лице се явява су­бект на международното наказателно право, което има преимущес­тво (примат, върховенство) над националното право". С други ду­ми, тази концепция е изградена изцяло на принципите и институти­те на наказателното право и се абстрахира или не държи достатъч­но сметка за принципите и категориите на съвременното междуна­родно право. Нейният ретрограден характер се свежда до това, че следва да се освободи държавата от международна отговорност за извършени тежки посегателства срещу мира и човечеството. От друга страна, тази тенденция е плод на стремежа да се покаже и да се осъди престъпната дейност на физическите лица, да не им се поз­воли да скрият извършените от тях тежки международни престъпле­ния зад „волята на държавата", „заповедта на началника" и т. н. на основание на теорията за „държавния акт". При това заслужава да се отбележи, че някои автори от Източна Европа, склонни да спо­делят тази тенденция, не изключват международния престъпен ха­рактер в действията и на самата държава. В този смисъл съществу­ват известни различия или колебания и в международноправната теория. В едно изследване непосредствено след Втората световна война основателно се подчертава необходимостта от преразглеж­дане на проблема за „субектите на международното право, за пра­вонарушенията между отделната физическа личност и междудър­жавното общество без посредничеството на държавната общност, към която принадлежи тази личност". По повод изследването на геноцида също се твърди, че „субекти на международните престъп­ления са само физическите лица - длъжностни и частни"¹⁶. По-къс­но обаче е уточнено становището, че субекти на „международно престъпление" в международноправен смисъл „могат да бъдат и юридически лица, държави, организации". Относно възможността държавата да бъде субект на международното престъпление „морс­ко пиратство" се посочва, че държавното „пиратство е безспорен факт и трябва да бъде установена по международноправов ред стро­га забрана за извършването на такива неправомерни действия".

Следва да изтъкнем и схващането, че на съвременния етап „индивидът вече обладава и наказателноправна правосубектност по МП, като се прави уговорката, че „той не може да бъде и не е су­бект на основни и особено на правотворчески международноправни отношения". Всъщност се засягат два различни по съдържание и значение аспекта: индивидът като субект на международно прес­тъпление, без да придобива на това основание качеството „субект на международното право". Струва ни се, че държавата е била и може да бъде субект на международно престъпление. Въпросът по- скоро е за правната значимост на международното престъпление на държавата и за съдържанието на нейната международна отго­ворност.

Последната тенденция относно международното престъп­ление се изразява в това, че се признават за субекти едновременно и държавата, и индивидът. Разбира се, и тук становищата не са пос­ледователно отграничени и ясно уточнени. В значителна степен те си приличат или се доближават до другите тенденции. При изясня­ване на съдържанието и особеностите на международното престъп­ление се изхожда от позициите или само на международното пра­во, или само на наказателното право, или се преувеличава значи­мостта на едното за сметка на другото. Несъмнена е обаче домини­ращата роля на тази тенденция в съвременното международно пра­во и в международната практика. В по-далечното минало тя намира широко развитие на друга идейно-политическа основа в движение­то за унификация на международните наказателноправни норми. Ярък изразител е т. нар. пацифистко движение, според което „меж­дународните углавни престъпления" биват две основни категории: „международни престъпления, извършени от държавата" и „меж­дународни престъпления, извършени от отделни лица".

Изхождайки от международното престъпление в широк сми­съл (delicta juris gentium), някои автори дават обикновено формал­но и лаконично определение: „Действие или бездействие, за което е предвидено наказание, обявено и прилагано от междудържавната общност". За най-съществена негова особеност често се сочи многотериториалността: „Международно престъпление е това, на което юридическите, социологическите или антропологическите елементи се разпръсват върху различни територии или между от­делни националности или раси". На основание на това своеобра­зие, и особено при престъпленията, свързани с пренасяне на нарко­тици, някои автори започват да разграничават мулти- и плуринационални, както и трансконтинентални престъпления.

Бихме могли само да маркираме тук някои съществени недос­татъци относно традиционните определения на международното престъпление, а именно:изхожда се от основните положения на понятието „престъп­ление" по вътрешното наказателно право или те се пренасят до го­ляма степен механично и към международното престъпление; по този начин му се придава наказателна (углавна) оцветеност, като се игнорират или подценяват неговите международни свойства или елементи;„философският смисъл" на международното престъпление се обяснява с теория за „естественото" право на народите, развита още от римския юрист Гай, като се отрича или пренебрегва същ­ността на международния деликт и той се счита за „естествен и все­общ";не се отчитат качествените различия при международните престъпления, в зависимост от това, дали са извършени от държа­ва, или от отделен индивид и от тази гледна точка не се разграни­чават и съответните признаци на международните престъпления - вина, вменение, санкции и т. н. - по международното и по наказа­телното право;невинаги се разкрива действителното съдържание на отдел­ните категории международни престъпления и не се изяснява съот­ношението между тях; с оглед на това не може да се стигне и до ед­на общоприета научно обоснована класификация.

В правната теория са подложени на предметна, последова­телна и задълбочена критика схващанията за международното престъпление, намерили най-ярък израз в многобройните конгреси, конференции и т. н. на движението за унификация на наказателно- правните норми. При изясняване на международното престъпление се поставят две основни условия: 1) да се отчитат конкретните историчЕски факти и 2) ла се обхващат всички ПрЕстьплеиия, които са насочени против мира и сигурността на народите. При определяне на международното престъпление като „посегателство на ос­новите на съществуването и прогресивното развитие на народите, се различават три категории международни престъпления: I) по­сегателство срещу мира и мирното сътрудничество между народи­те; 2) нарушаване на законите и обичаите за водене на война; 3) нарушаване на основите за физическото съществуване на народи­те (геноцид).

Друг автор също отбелязва, че „особено опасните посегателс­тва върху основите на мирното съвместно съществуване се явяват международни престъпления". За разлика от престъпленията по вътрешното право, международните престъпления представляват преди всичко „най-тежко нарушение на международното право". Второ, в борбата срещу тях се използват и международни, и вът- решнодържавни методи и средства. Трето, международноправната отговорност на индивида се предвижда в съглашенията на държа­вите.

В съвременната правна теория се търсят и предлагат нови критерии за разграничение на престъпните посегателства срещу международните отношения. Например чрез отграничаване на ти­пичните „международни престъпления" от действията, които осъ­ществяват международни престъпления „по изключение".

На основание на принципа за индивидуалната отговорност ня­кои автори разграничават международно престъпление и престъп­ление против международното право: „международно престъпле­ние върши държавата, а физическите лица, които я тласкат към то­ва по силата на своето официално качество - престъпление против международното право. Съответно на това държавата носи между­народноправна отговорност, а посочените лица - наказателна отго­ворност по международното право".

Невъзможно е тук да навлизаме и подробности и да взимаме отношение по всички схващания или твърдения. Все пак не бихме могли да не посочим известни Недостатъчни или непълноти на предлаганите решения. Първо, не се държи достатъчно сметка за различията в авторството и в съдържанието на съответните между­народни престъпления. Наистина, заставени сме да използваме ел но и също наименование - международно престъпление - и за теж­ки международни правонарушения на държавата като субект на международното право, и за опасни международни посегателства на индивида срещу мира и сигурността на народите или срещу други международни отношения (агресия, геноцид, тероризъм). При това международните престъпления на физическите липа често са свързани с международното престъпление на държавата. Разбира се, това невинаги е необходимо и задължително. В редица случаи те могат да се извършат и самостоятелно от отделни организации или частни лица (пиратство, тероризъм, разпространение на наркоти­ци, търговия с деца или жени и др.).

Второ, разграничението „международно престъпление" и „престъпление против международното право" Не е достатъчно яс­но и насочващо, защото от това гледище и „международните прес­тъпления" са типични престъпления против международното пра­во. Известно е обаче, че всяко правонарушение засяга отрицателно определени обществени отношения и поради това именно противо­речи на правните норми, които ги регулират и защищават. Между­народните наказателноправни норми осъществяват функцията по защитата на съответните международни отношения, на законните права и интереси на държавите, а не на самите норми, които коор­динират или регулират тези отношения. С оглед на това категория­та „престъпление против международното право" не е в съответс­твие с концепцията за престъплението, и по-специално с учението за обекта на престъплението.

Трето, трудно може да се обясни такова разграничение и въз основа на съображението, че в „Пряко съприкосновение" с нормите на международното право влиза държавата, която се явява оръдие на престъпната воля. Обратното е по-вярно: в „ пряко съприкос­новение" с нормите на международното право влизат тъкмо физическите лица, които действат от името или за сметка на държавата.

Въз основа на изложеното бихме могли да направим след­ните по-важни констатации и изводи:съшествуват два основни аспекта на международното прес­тъпление в зависимост от това, дали субектът е държавата или ин­дивидът; при това индивидът може да бъде субект на международ­но престъпление и когато действа от името или за сметка на дър­жавата, и когато действа от свое име;международното престъпление на държавата, наричано още „престъпление против мира и човечеството", е предмет на регули­ране от международното право; без международна противоправност (конвенция, договор, устав, съглашение) няма международно престъпление;държавата - субект на международно престъпление, носи международноправна отговорност - морално-политическа или ма­териална; държавата не може да бъде обект на международна нака­зателна (углавна) отговорност,международното престъпление на индивида е предмет на регулиране от международното право и от вътрешнодържавното наказателно право;индивидът - субект на международно престъпление, пона­чало нося наказателна отговорност по международното наказател­но право, а реализирането на наказателната отговорност се осъ­ществява по вътрешнодържавното право, от международен съд ad hoc или от постоянен международен наказателен съд; в борбата с международните престъпления на индивидите се прилагат съгласу­вано международноправни и наказателноправни методи и средства;обект На посегателство при международното престъпление на държавата са основните, най-важните, решаващите, същностни­те международни обществени отношения, свързани с мирното съвместно съществуване на държавите и със сигурността На човечест­вото, със запазването на международния мир и със самото същес­твуване на човечеството; държавата - субект на международно престъпление, е същевременно и участник или субект в тези между­народни отношения;обект на посегателство при международните престъпления на индивидите са международни обществени отношения, свързани не само с международния мир и сигурност, но и с други съществе­ни страни на международното общуване и сътрудничество; индиви­дът - субект на международно престъпление, е участник или субект на засегнатото обществено отношение посредством международ­ното обществено отношение на държавата.

С оглед направените констатации и изводи, можем да разгра­ничим две основни категории международни престъпления на фи­зическите лица:

1. 
   престъпления против мира и човечеството, която са същин­ски или типични международни престъпления;
   
2. 
   други международни престъпления или престъпления с международен характер или елемент.
   

Разграничителният критерий между двете основни категории международни престъпления на индивида може да се изрази в ня­колко насоки: а) в същността, характера и значението На съответ­ните международни отношения, които се явяват обект на посега­телство; б) в степента на увреждане или застрашаване На съответ­ните международни отношения; в) в зависимост от възможните су­бекти на тези посегателства и взаимоотношението с международ­ните престъпления на държавата; г) в правната уредба на престъп­ленията по вътрешното и международното право н съотношението между тях; д) в редица особености, свързани с третирането на прес­тъпниците и тяхното наказателно преследване.

Обект на престъпленията против мира и човечеството са основните, същностните или решаващите международни отноше­ния. свързани с поддържането на международния мир и сигурност с мирното съвместно съществуване на държавите и с физическото съществуване на човечеството като цяло. Тези отношения са под­робно регламентирани в Устава на ООН и в редица международна актове. Съставите за тяхната защита са очертани самостоятелно в глава XIV от особената част на нашия НК - „Престъпления против мира и човечеството". Разграничени са последователно ТРИ групи престъпления против мира и човечеството: 1) престъпле­ния против мира - планиране, подготовка или водене на агресив­на война (чл. 409); пропаганда за война (чл. 407); предизвикване на военно нападение (чл. 408); 2) престъпления против законите и оби­чаите за водене на война - нарушаване на правилата на междуна­родното право за водене на война относно средствата и начините за водене на война, третирането на военнопленници и гражданско­то население, засягане на културни, исторически, научни и други човешки ценности (чл. 410-415); 3) геноцид и апартейд - унищожа­ване на групи от населението на национална, етническа, расова или религиозна основа (чл. 416), установяване или поддържане на гос­подство или систематическо потисничество на една расова група хора над друга расова група чрез провеждане политиката на апар­тейд (чл. 417-418).

Престъпните посегателства срещу международните отноше­ния показват известна тенденция за развитие и разнообразяване по вид и форма. Ако през втората половина на XIX в. и до средата на XX в. типични международни са само престъпленията против ми­ра и против законите и обичаите за водене на война, то след Втора­та световна война се появяват и нови, опасни посегателства срещу човечеството - геноцидът и апартейдът²⁹. В международноправна­та теория все по-широка подкрепа намира схващането, да се приз­наят за международни престъпления и опитите с ядрени и водород­ни бомби, които представляват изключително опасни посегателст­ва срещу живота и здравето на цялото население на земното кълбо. Московският договор от 1963 г., както е известно, предвижда заб­рана на опитите с ядрено оръжие на повърхността на земята, във водата или във въздуха и някои ограничения за подземните ядрени взривове. Международната конференция в Токио от 1958 г. пред­вижда също забрана на атомните и водородните бомби. Напосле­дък са предмет на обсъждане два протокола за допълнение и изме­нение на Женевските конвенции от 1949 г. относно вътрешните въо­ръжени конфликти и защитата на правата на човека. Не са изключе­ни в бъдеще и нови международни престъпления (например във връз­ка с овладяването и използването на космическото пространство).

Обект на престъпленията с международен елемент са дру­ги международни отношения, отнасящи се до съществени области или страни на международното общуване и сътрудничество: раз­лични основни права на човека, безопасността на живота и здраве­то на човека в международна среда, човечността, сигурността на различните видове международен транспорт и т. н. Известни са ре­дица престъпления с международен елемент, а именно: а) заробва­не и търговия с роби; б) търговия с жени и деца; в) разпростране­ние на порнографски издания; г) подправка на парични знаци с курс в други страни; д) пренасяне и търговия с наркотици; е) междуна­роден тероризъм; ж) морско и въздушно пиратство и т. н.

Независимо от известни различия в механизма, структурата и съдържанието на обектите на посегателство при посочените прес­тъпления, те са близки по характер и международно значение, за­щото: а) представлявайки различни области или страни на между­народното общуване и сътрудничество, същевременно тези отно­шения са и условия за укрепване на международния мир и сигур­ността на народите и следствие или израз на мирното съвместно съществуване на държавите; б) участници или субекти в междуна­родните отношения, които са обект на тези престъпления, са еднов­ременно две или повече държави, за разлика от обществените отно­шения, които са обект на престъпленията по вътрешното наказател­но право и в които другият участник може да бъде само една дър­жава; в) международните отношения, обект на посегателство при тези престъпления, са международноправно регламентирани и са­мите прояви са международно противоправни; г) могат да се увре­дят или застрашат тези обществени отношения на териториите на две или повече държави.

Като се държи сметка за своеобразията тъкмо в обектите на посегателство, за разлика от престъпленията против мира и чове­чеството по глава XIV от особената част на НК, нашият законода­тел отнася престъпленията с международен елемент към съответ­ните родови и непосредствени обекти по установената система на НК. Например разпространението на порнографски издания очертано в чл. 159 на глава II („Престъпления против личността раздел VIII - „Разврат"; престъпленията, свързани с наркотици - » раздел III на глава XI („Общоопасни престъпления"); престъпленията против сигурността на международната гражданска авиация са очертани в раздел 11 - „Престъпления по транспорта и съобщ_ени, ята" на глава XI („Общоопасни престъпления"), и т. н.

Престъпленията против мира и човечеството се различават от престъпленията с международен елемент и по степента на зася­гане на съответните обекти. Достатъчно е само да припомним ка­тастрофалните последици за човечеството от Втората световна война, за да добием представа за рязкото разграничени© на двете основни категории международни престъпления. В зависимост от размера, обема, ценността и международното значение на вредни­те последици, се различават и другите международни престъпления (например геноцид и апартейд) от престъпленията с международен елемент. При първите се посяга върху самото съществуване и по­нататъЧно развитие на човечеството, а при вторите се засяга чо­вечността и други съществени страни на международното общува­не и сътрудничество.

Следва да отбележим тук, че различията в степента на засягане на двете категории международни отношения се подчертават и в ня­кои международни нормативни актове. В приетата на 26.XI.1968 г. от Общото събрание на ООН Конвенция за неприлагане на давност към военните престъпници и престъпленията против човечеството изрично се посочва, че те се отнасят към „най-тежките престъпле­ния" и че ефективното наказване за тях „е важен фактор в делото за предотвратяване на такива престъпления, за защита на правата и основните свободи на човека, за укрепването на доверието, за по­ощряване на сътрудничеството между народите и за осигуряване на международен мир и сигурност".

Различията в съдържанието и значението на двете основни категории международни престъпления се отразяват върху някои институти на наказателното право, процесуалния ред за разглежда­не на делата и третирането на престъпниците. Най-напред по сила­та на чл. 79, ал. 2 НК не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението На наказанието По отношение на прес­тъпление против мира и човечеството. Това принципно решение на­мира израз и в Конвенцията за не прилагане на давност към военни­те престъпления и престъпленията ПроТив мира и човечеството. Заслужава да посочим обстоятелството» че I Н I от Конвенцията последователно и точно са очертани „военните престъпления и престъпленията против човечеството, а именно: а) военни престъпления, както те се определят · Устава на НюрнбертсКия между народен военен трибунал от 8.УШ„1945 г. и се потвърждават от ре­золюция 3 (I) от ШИШ г и 95 (1) от 11.XII. 1946 на Общото събрание на ООН, а също в частност сериозните нарушения, избро­ени в Женевските конвенции за защита на жертвите от войната от 12.VIII. 1949 г.; б) престъпления против човечеството, независимо от това, дали са били извършени по време на война, или в мирно време, както те се определят в Устава на Нюрнбергскня междуна­роден военен трибунал от 8.УШ.1945 г. и се потвърждават в резо­люция 3 (I) от 13Л.1946 г, н 95 (I) от 11.Х11У1946 г на Общото съб­рание на ООН; прогонване в резултат на въоръжено нападаме шля окупиране и безчовечни действия, представляващи следствие от политиката на апартейд, а също престъплението 1еноцид_< опреде­ляно от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.Х даже ако тези действия не представляват от само себе си нарушения по вътрешното законодателство на онази страна, в която те са били извършвани. По този начин Конвенция­та дава ярък израз на схващането за престъпленията против мира и човечеството, които се различават от престъпленията с междунаро­ден елемент. Това решение е възприето от вътрешното наказателно законодателство на редица държави.За престъпленията с международен елемент обаче не се отна­ся изключението от принципа за давносТТа. Тук важат общите раз­поредби за наказателното преследване и изпълнението на наказани­ето, когато е изтекла предвидената § закона давност (чл. 79, ал. 1, т. 2 НК). Нещо повече, в някои случаи изрично се предвижда така­ва давност. Например в чл. 2, т. 6 от Проекта за конвенция против международния тероризъм се предлага 20-годишен срок за наказателно преследване на международния тероризъм.

Определени различия има и в процесуалния ред за разглежда­не на делата при двете категории международни престъпления. Престъпленията против мира и човечесТвото поначало са Подсъдни на националните съдилища. Известно е обаче, че те могат да БЪдат подсъдни и на международен съд, създаден ad hoc (Нюрнбергският и Токийският процеси за съдене на главните военнофашистки престъпници от Втората световна война, Хагски и сега Международният наказателен съд). При това се предвИд специални процесуални правила за разглеждане и решаване на дЕЛата, както и за третиране на осъдените лица. Престъпленията С международен елемент са подсъдни винаги на националните: съдИлиЩа, макар и да има някои задължителни международни процесу­ални правила за разглеждане на тази категория дела.

Съществуват някои обши положения относно третирането на лицата, извършили двете основни категории международни прес­тъпления, отнасящи се до мерките за неотклонение, и по-специал­но задържането, извършването на неотложни следствени действия и т. н. Наред с това бихме могли да посочим и редица специфични моменти за двете категории международни престъпления. Прес­тъпленията против мира и човечеството са от компетентност най- често на специален международен съд (например Международният военен трибунал за съдене на главните военнопрестъпници от Вто­рата световна война); екстрадицията при тях е безусловна и задъл­жителна и т. в. Престъпленията с международен елемент са от ком­петентност на националните съдилища и най-често по установена­та обща подсъдност, относно екстрадицията се предвиждат за все­ки вид престъпление с международен елемент специфични правила, които имат предимно диспозитивен характер.

Разгледаните съществени страни и основни особености на международните престъпления ни позволяват да направим някои най-общи изводи и да очертаем насоките на изследваната пробле­матика.

Първо, международното престъпление представлява реално съществуващо явление в съвременния свят, борбата срещу което придобива все по-актуално значение за осигуряване на междуна­родния мир и сигурност, за утвърждаване на мирното съществува­не между държавите, за развитието на международното сътрудни­чество в различните области на социално-икономическия, полити­ческия, културния и т. н. живот на международната общност.

Второ, съществуват сериозни различия в правната теория (международна и наказателна) относно основните особености на международното престъпление. Едностранчивият и некомплексен подход при изследване на международното престъпление само от наказателноправно или от международноправно гледише не позвоЛЯВА да се изяснят неговите най-важни качества и свойства.

Трето, при изследване на международното престъпление ре­шаващо значение имат характерът, съдържанието, структурата и механизмът на международните отношения, които са обект на меж­дународното престъпление. Ако все пак може да се стигне до едно относително възприемане на концепцията, че субект на междуна­родното престъпление могат да бъдат и държавата, и индивидът, то с това далеч не се решават редица други въпроси, отнасящи се до: основните белези на международното престъпление, когато е извършено едновременно от държавата и от индивида или само от държавата или само от индивида; съотношението между обекта и субекта, както и между двата субекта на международното престъп­ление; дали индивидът - субект на международното престъпление, е и субект на международното право и т. н.

Четвърто, в съвременната правна теория бихме могли да раз­граничим три основни понятия за международното престъпление: 1) най-общото понятие международно престъпление, независимо кой е неговият субект; 2) международно престъпление на държава­та; 3) международно престъпление на индивида. Извън тях остават някои различия, произтичащи от схващанията, че субект на междуна­родно престъпление се явяват и организации, юридически лица и т.н.

Пето, съществени различия има и по въпроса за същността и съдържанието на международната отговорност на държавата и на индивида. Смесват се международноправните и наказателноПравните методи и средства за борба с международното престъпление, международноправният и вътрешноправният ред за осъществяване на отговорността. Държавата - субект на международно престъп­ление, носи международна отговорност (морално-полнтическа и материална). Индивидът - субект на международно престъпление, подлежи на наказателна отговорност, която се реализира по разли­чен ред. Когато се отнася за престъпление против мира и човечес­твото, наказателноправната отговорност се осъществява по вътрешнодържавното право или ad hoc от международното право. Ко­гато става дума за престъпление с международен елемент, наказа­телната отговорност се осъществява само по вътрешнодържавното наказателно право, а сега вече от международен наказателен съд. И

в двата случая обаче престъплението е предвидено от междунарОдното наказателно право.

Шесто, за основната характеристика на международното прЕСтъпление съществено значение имат конкретните престъпни ПРОЯВИ и тяхната класификация. Разграничаваме две основни категорИИ международни престъпления: 1) същински или типични МЕЖДУНАРОДНИ престъпления (престъпления против мира и човечество. 2) други международни престъпления или престъпления с международен елемент. При това, докато проблемите, свързани с първа­та категория престъпления се доближават и преплитат с тезИ НА международните престъпления на държавата, то проблемите от­носно втората категория престъпления се доближават и сливат в определен смисъл с тези за престъпленията по вътрешното наказа­телно право. Някои от престъпленията с международен елемент сЕ приличат по редица признаци с типичните международни престъп­ления, а други трудно могат да се отграничат от престъпленията по вътрешнодържавното наказателно право. Поради това изучаването им следва да става комплексно и диференцирано.