Металингвистическая концепция современности михаила бахтина

https://vicove.vesti.bg/advokati-lekari-13

- Докторе, в депресия съм!  - Най-доброто лекарство е да се потопите изцяло в работата си..  - Ама аз бъркам бетон.....
Лекарите от "Бърза помощ" бутат носилка с тежко ранен в Спешно отделение. До тях подтичва сестра и записва данните на пациента: - Как се казвате? - Петър Павлов. - На колко сте години? - На 42. - Женен? - Не… Автомобилна катастрофа…
Бях онзи ден на зъболекар. Чакам си часа в чакалнята и виждам изписано цялото име на зъболекаря на вратата на кабинета. Съвпада с името на един висок и снажен, неземно красив младеж, в който бях безумно влюбена в гимназията. Възможно ли това да е той? Дойде и моя час, и пред мен се изправи един пригърбен чичка, с шкембе, оплешивял. Не е възможно да е той.
След края на процедурата го попитах:
- Вие слуайно да сте учили в Пета гимназия?
- Да! Випуск '92. Защо?
Стига, бе! Тоя спаружен дъртак е моята бивша любов.
- Ами били сме в едно училище с Вас!
- Сериозно ли? Вие по какво преподавахте?
Съдията: - Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията на подсъдимия. - Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на лични документи.
- Тате, тате! Какво е това нарисуваното, до надписа "аптека"? - Майка ти как яде сладолед.
2.1 Метаязык и терминология

Метаязык (греч. meta – через, после) – язык “второго порядка”, по отношению к которому естественный человеческий язык выступает как объект, то есть как предмет языковедческого исследования. Термин “Метаязык” первоначально возник в математике и логике в значении: формализированный язык, средствами которого исследуются свойства соответствующих предметных (или объектных) теорий, разграничиваются уровень самих описываемых объектов и n – й уровень их описания. Метаязык является предметом изучения металингвистики (науки о языках “второго порядка”).

Метаязык в значительной своей части строится на основе тех же единиц, что и язык-объект, то есть имеет с ним единую (тождественную) субстанцию, является “консубстанциональным” с языком-объектом (хотя известны и случаи формализации метаязыка, например “семантический метаязык”). Таким образом, будучи языком описания естественного языка, метаязык одновременно выступает и как часть естественного языка. Единство материальной природы метаязыка языкознания и языка-объекта не означает их неразличения. Изучение того или иного естественного языка в историко-генетическом или структурно – системном плане составляет предмет науки о языке, создание же метаязыковой системы – инвентаризация терминов (понятий и номенклатур) является завершающим этапом языковедческого исследования.

Метаязык представляет собой сложное явление, в основе которого, с одной стороны, лежат системные отношения между терминами, с другой – общенаучная лексика, то есть те слова и словосочетания, которые используются при описании различных аспектов языковедческого исследования. Метаязык как средство научного общения используется и реально существует в соответвующей метаречи. Взаимодействие метаязыка и метаречи находит отражение в принципах построения лексикографических пособий, когда в словарные статьи включаются отрывки (или сегменты) метаречи, иллюстрирующие употребление того или иного термина.

Системы понятий, закрепленные в соответствии метаязыку, обнаруживают определенную методологическую ориентацию, то есть оказываются методологически обусловленными. При рассмотрении научных дефиниций могут быть выявлены различия в трактовке, казалось бы, одного и того же термина, который по-разному осмысляется в соответствии с философскими (методологическими) основами данного направления исследования. Например, фонема – “кратчайшая единица системы выражения звукового языка, способная различать звуковые оболочки слов и морфем” (московская фонологическая школа); “пучок дифференциальных признаков” (пражская фонологическая школа); “семья звуков” (английская фонетическая традиция); “точка пересечения сети функций” (глоссематика) и т. п. Но в ходе нашего исследования мы выявили, что таких различий в трактовке одного и того же термина не существует.

Терминология (от термин и греч. logos – слово, учение) – совокупность слов и словосочетаний, употребляющихся в языкознании для выражения специальных понятий и для называния типичных объектов данной научной области. Будучи составной частью метаязыка, терминология представляет особую сложность для изучения вследствие того, что язык-объект и метаязык полностью совпадают в плане выражения, внешне являются одним и тем же языком. Любая терминология включает в себя:

1. 
   собственно термины, то есть те слова, которые либо вообще не употребляются в языке-объекте, либо приобретают, будучи заимствованными из языка-объекта, особое значение;
   
2. 
   своеобразные сочетания слов и их эквивалентов, приводящие к образованию составных терминов, входящих в терминологию на одинаковых правах с цельнооформленными единицами.
   

Терминология как семиологическая система cкладывается на протяжении всей истории любой науки (в частности географии). При этом метаязык лингвистики, например, всегда закреплен за данной национальной языковой системой. Строго говоря, существует не одна терминология лингвистическая, а большое число терминологических систем для языковедения, которые в разных языках имеют свой план выражения, неотделимый от плана выражения данного языка. По этому закономерности, которые имеются в человеческом языке вообще, представлены и в любой исторически сложившейся системе терминологии лингвистической. Отсутствие взаимнооднозначного соответствия между планом выражения и планом содержания, являющееся причиной существования в естественном языке как синонимии, так и полисемии, в терминологических системах порождает существование, с одной стороны, дублетов, триблетов и т. п., то есть двух, трех и более терминов, по существу соотносимых с одним и тем же референтом, с другой – многозначность терминов, когда один и тот же термин имеет не одну научную дефиницию, а несколько. В этом выражается противоречивость не только термина, но и слова. “ Словарь лингвистических терминов” О. С. Ахмановой приводит 23 “синонима” к термину “фразеологическая единица”, зарегистрированных в научном употреблении русских языковедов к 60-м годам 20 века, 6 “синонимов” к термину “предложение” и т. д. Многозначность терминов, например, “речь” (три значения), “форма” (пять значений), “фраза” (четыре значения), отраженная тем же словарем, наглядно показывает не столько наличие разных понятий, названных одним термином, сколько разные подходы, разные аспекты изучения одного и того же языкового объекта. Мы пытались найти многозначные термины в географии, но не обнаружили таковых, хотя не можем категорично утверждать, что таковых не существует.

Нужно отметить, на наш взгляд, и то, что терминология может быть описана в различных аспектах (синхронном и историческом), может быть классифицирована по различным основаниям. Так, выделяются универсальные термины, обозначающие общие категории, которые обнаруживаются во всех языках мира (подлежащее, сказуемое, предложение, тема, рема, темпоральность), и уникальные, обозначающие явления, специфические для какого-либо языка или группы языков (сравните термин порода для семитских языков). К универсальным терминам примыкают общенаучные термины, принадлежащие к определенной авторской концепции и не выходящие за ее пределы (например, кинема и акусема у И. А. Бордуэна де Куртенэ). В географической терминологии такого разделения нет и, очевидно, не может быть, поскольку термины науки, изучающей строение общей для всех планеты, естественно, будут общими для всех пользователей.

По своей внутренней форме как географические, так и лингвистические термины делятся на мотивированные, где налицо семантическая и структурная соотнесенность составляющих его морфем с морфемами данного языка (прирост населения, мировое хозяйство), и немотивированные, к числу последних, помимо заимствований, относят также кальки, составляющие, в частности, основу русской грамматической терминологии. Эти термины, будучи буквальным переводом соответствующих греческих и латинских терминов, стали полностью немотивированными (иерархия, демография).

По генетическому признаку в составе русской терминологии лингвистической выделяются термины исконно русские (языкознание, буква, ударение), заимствования (ауслаут, пиджин, сандхи, анаколуор) и созданные на базе греко-латинских терминоэлементов (микросоциолингвистика, инессив, зооним, интонема).

По составу различают однословные (монолексемные) термины (адаптация, транзит, шельф) и термины – словосочетания (полилексемные) (биотические условия, валовая продукция, геохимические условия), число которых в русской терминологии составляет около 60% (сравните члены предложения, несогласованное определение, основной вид фонемы). От последних следует отличать сложение терминов – сочетание двух и более самостоятельных терминов, ср. монофтонгизация // восходящего дифтонга, прототипические свойства // подлежащего, компонентный анализ // лексического значения слова. Среди способов образования однословных терминов в составе терминологии лингвистической выделяются: семантический – терминологизация слова общеупотребительного языка, часто с метафорическим переносом, сравните поле, гнездо (слов), дерево (зависимостей); сюда же примыкает перенос терминов из других наук, с полным или частичным их переосмыслением (сравните дифференциал и интеграл у А. А. Реформатского); словообразовательный: суффиксация (вариантность, вариативность, контекстуализация), префиксация (подтекст, наддиалект), основосложение (звукотип, грузонапряженность, мегалополис). Особую роль в образовании терминов играют греко-латинские элементы, комбинационные возможности которых практически неограничены. При этом морфемный статус данных элементов не всегда поддается четкому определению, сравните фон – ема, алло – фон, мор(фо) – фонология. Различные направления предпочитают различные принципы образования терминов.

Терминология любой науки – открытая система; происходит постоянное наполнение ее новыми элементами при угасании или полном исчезновении других элементов. В силу общей специфики гуманитарного знания терминология не может быть стандартизирована. Она может быть лишь систематизирована и унифицирована. Этим целям служат с л о в а р и т е р м и н о в – разновидность отраслевых терминологических словарей, куда входят словники (алфавитные списки терминов без дефиниций), толковые и энциклопедические словари а также тезаурусы – словари, фиксирующие семантические связи терминов.

Жизнеспособность той или иной терминологической системы определяется в первую очередь ее упорядоченностью и последовательностью соотношения содержания и выражения. Терминологическая система, отвечающая этим требованиям, может пережить научное направление, ее породившее, и войти в современный метаязык данной науки.

Мы рассмотрели данные в литературе определения метаязыка географии и то, чем он отличен от терминологии вообще и от метаязыка лингвистики. Мы считаем, что в текстах ответов на занятиях по географии нужно давать не только опорные конструкции и структуру текстов ответов, но и указывать, как в эти ответы надо включать географические термины. Но вопрос о сочетании этого мы относим к перспективам исследования, а в дальнейшем мы остановим свое внимание на структуре и компонентном составе текстов ответов по темам, рассматриваемым в учебниках географии, а словарь терминов дадим в приложении к работе.

1. 
   Метаезик
   

Широко разпространени сравнения между използвани словесни изрази и смисловия им подтекст са следните³:

Таблица 5.1

Сравнение между използвани словесни изрази и смислов подтекст

Познаването на метаезика и способността за разгадаване на скрития смислов израз е важен източник на информация в деловите отношения за действителните намерения на комуникиращия.

Алан Гарнър

СКРИТИЯТ СМИСЪЛ НА ДУМИТЕ

КАК ДА ИЗПИТВАМЕ НАСЛАДА

ОТ ОБЩУВАНЕТО И ДА ПОБЕЖДАВАМЕ

ВЪВ ВСЯКА СИТУАЦИЯ

Първа глава

Метаезикът или как да четете между редовете

В първата част „Езикът на тялото: как да разчитаме мислите на другите по техните жестове" Алън Пийз дава редица практически насоки относно тази относително неизследвана област на сигналите на тялото и връзката им с поведението на хората. Там той посочва принципното единодушие на учените, че между 60% и 80% от междуличностното общуване лице в лице се извършва по пътя на несловесния обмен на информация, докато словесните и гласовите изразни средства допринасят за по-прецизното балансиране на така получените сведения. В тази глава ще разгледаме почти напълно пренебрегнатата област на метаезика - тоест, на онези думи и изрази, които могат да ви разкрият истинските мисли и намерения на говорещия. Също както и езикът на тялото, метаезикът събужда в нас едно предусещане - обикновено го определяме като интуиция, вътрешен глас, шесто чувство, предчувствие, тъй като в действителност говорещият няма предвид точно онова, което ни казва. И макар метаезикът все още да е до известна степен бяло поле в сферата на междуличностното общуване, в тази глава ще се опитаме да преведем на един по-разбираем език онези думи, фрази и изрази, които почти всички ние използваме постоянно, за да предадем едно или друго послание, като същевременно ще се постараем да не опростяваме до схематичност нещата в тази толкова сложна област. Болшинството от хората познават и редовно използват повечето от разгледаните в тази глава метадуми, метафрази и метаизрази, но почти никога не си ги превеждат на съзнателно ниво, така че да разшифроват техния скрит смисъл и да разберат истинските чувства, мисли и намерения, които се крият зад тях.

Тълковните речници дават следното определение за понятието „метаезик": „скрит език, в който са закодирани определени идеи, различни от изказваните в момента на говоренето посредством естествен език". Или с други думи, метаезикът е скрит в използвания език. На всеки от нас се е случвало да стои пред щанда в някой магазин в очакване да го обслужат, и най-сетне продавачът/продавачката да се обърне навъсено към него с думите: „Някакъв проблем ли имате?". Ако преведем смисъла на изречението от мета- на обикновен език, казаното би означавало: „Наистина ли нещо ви трябва чак толкова спешно, та да ме притеснявате точно в този момент?" – и подсъзнателно ние долавяме и възприемаме именно това истинско чувство от страна на човека зад щанда.

Рекламните съобщения на агенциите за търговия с недвижими имоти често си служат с метаезик, за да направят някое свое предложение по-желано. Ето няколко примера от едно типично рекламно описание на обявена за продан къща и съответния превод за скрития зад примамливите думи истински смисъл:

Сега имате единствената възможност тя да стане ваша.

Трудно ни е да я продадем и се опитваме да се отървем от нея.

Тази къща с интересна архитектура Тази грозна на външен вид,

Компактна, прекалено малка, в селски стил, сбутана селска къщурка, (се намира) (се намира) в район с голям потенциал. на гърба на географията.

Разположена е в спокоен и тих район. Разположена е твърде далеч от всякакви магазини и училища да децата.

Тази уникална и добре поддържана къща се състои от просторен хол, уютна трапезария, З спални и модерна кухня

Тази най-обикновена и зле поддържана къща се състои от малък хол, тясна трапезария, З спални без вградени гардероби и наскоро боядисана кухня.

Удобен достъп до транспортни средства. Селският рейс спира на два метра от входната врата.

Изложението е светло и слънчево. Обърната е на запад.

Гледа към китен двор. Изобщо няма двор.

Разполага и с някои оригинални пристройки. Тоалетната и пералното помещение са извън къщата.

Идеална придобивка за умели хора. Обновяването й ще струва цяло състояние.

Сред метадумите и метафразите, които предизвикват най-силно раздразнение, са „знаеш/знаете", „нали разбираш/разбирате", „един вид" и „на практика". Тези паразитни фрази са най-широко разпространени сред по-неуките и по-необразованите членове на обществото и могат да бъдат чути в повечето радиопредавания с пряко телефонно участие на слушателите.

Следният пример е от радиопредаване, което приканва слушателите да се обаждат и директно в ефир да обсъждат свои лични проблеми или предложени от водещия теми. Програмата се излъчва всяка събота вечер, а водещ е един известен проповедник. Ако не всеки път, то поне през седмица се обажда по някое младо момиче, наскоро разбрало, че е бременно, което не може да открие бащата на детето и звъни за съвет. Но вместо да каже: „Бременна съм, какво да правя?", разговорът обикновено протича по следния начин:

Момичето: Ходех с едно момче и сега съм... е, знаете какво!

Проповедникът: Не, не знам.

Момичето: Ами, той ме заведе у тях, а после ме целуна, а после един вид... е, на практика аз... ами... знаете какво!

Проповедникът: Не, не знам. Какво точно стана?

Момичето: Ами след като ме целуна, знаете, той един вид... нали разбирате... и сега аз съм... на практика... знаете... и не знам какво да правя.

На всичкото отгоре позвънилото момиче набляга върху „правя" и повишава гласа си така, че слушателите започват да се чудят дали задава въпрос, дали изказва твърдение и дали изобщо е свършило да говори. Разбира се, тази спъната форма на разговор е пo-скоро краен случай, отколкото обичайна практика, но е много показателна за употребата на метафразите „знаеш/ знаете" и „нали разбираш/разбирате", които разкриват липса на увереност в собствените думи, и подтикват слушателя да сигнализира своето разбиране посредством употребата на клишето „да, да, разбирам". „Знаеш/знаете" и „нали разбираш/разбирате" са крайно досадни, защото истинският им смисъл е: „Знам, че не се изразявам ясно, но вие сте достатъчно интелигентни, за да разберете какво имам предвид", което пък кара слушателя да се чувства неуверено, когато не може да се досети за какво става дума. Метафразите „един вид" и „на практика" служат за извинение, когато говорещият не намира точната дума или правилния израз, които да употреби.

Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на метаезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри, целенасочени фрази, а всички ние ще звучим и ще се възприемаме едни други като недодялани, сурови и неуки хора. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме взаимно, позволява ни тайничко да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и достойнства, с вътрешно облекчение да изливаме море от отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби.

Когато се срещат двама непознати, те започват общуването си с незначително бъбрене - ритуал, съставен от разговорни фрази, въпроси, клишета и твърдения, които им осигуряват необходимото време, за да преценят дали познанството им би могло да се развие в евентуално по-близки взаимоотношения.

Обикновено се започва с размяна на няколко банални фрази клишета: „Как сте?", което налага отговор: „Благодаря, добре", последван от нещо от рода на „Чудесно!" от страна на задалия въпроса. И този ритуал е толкова често повтарян, толкова трайно жигосан в съзнанието ни, че дори не се замисляме, докато го изпълняваме, така че евентуален отговор: „Току-що почина майка ми", пак би предизвикал стандартното „Чудесно!".

Същото важи и за ритуалните фрази клишета, разменяни при раздяла, от които най-разпространеното е: „До скоро". „За мен бе удоволствие да се запозная с Вас" обикновено се използва, когато нямаме никакво намерение занапред да поддържаме и да задълбочаваме познанството си със съответния човек.

Метаезикът е навсякъде. Той играе изключително важна роля в установяването и поддържането на междуличностни връзки, защото - също като езика на тялото - е средство, което използваме, за да разкрием скритите мисли, действителните намерения и истинския смисъл на казаното, закодирани в постъпките на даден човек.

Например повечето мъже знаят, че когато една дама каже „не", тя има предвид „може би", че когато каже „може би", има предвид „да", но че когато каже „да" - то тя изобщо не е дама. Тази стара шега ясно показва, че това, което се казва, не отразява непременно онова, което се мисли. С всяко ново поколение се появяват нови метадуми, мета-фрази и метаизрази, а редица стари избледняват и постепенно излизат от употреба. От двайсетте до четирийсетте години на нашия век най-популярните метадуми и метафрази са били „определено" и „(или) нещо такова". „Определено" се използвала, за да подчертае правилността на една или друга дума, например: „Вие определено сте прав". Но това свръхподчертаване може да събуди и известна доза подозрение относно намеренията на говорещия - вероятно той изпитва необходимост да преувеличава думите си, защото е неуверен в тяхната достоверност. Метаиз-разът „(или) нещо такова" бил използван като извинение за неправилно употребена дума. В модерния английски език метаизразът „(или) нещо такова" е заменен с подобния по смислово значение метаизраз „ако ви харесва" (с евентуално разширен вариант „ако това повече ви се харесва)", а „определено" е заменен с „всъщност". И така, на изявлението: „Всъщност, не съм съгласен с вас", днес спокойно можете да отговорите: „Всъщност, това изобщо не ми пука."

С приближаването към края на двайсети век в деловия свят метаезикът се употребява все повече и повече. Преди стотина години работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!" или нещо равнозначно. Постепенно обаче натискът, оказван върху работодателите от страна на профсъюзите и на други правозащитни организации, отхвърли възможността за подобен подход към въпроса и вместо него наложи все по-широката употреба на метаезик. Днешният лентяй вероятно ще получи циркулярно писмо върху фирмена бланка с приблизително следното съдържание: „Съобразно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-износ възникна неотложната необходимост да бъдат обединени службите за залепяне на марките и за правене на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Ръководителят на службата за залепяне на марките Джо Дръвников взе благородното решение да освободи своя пост и да си потърси друга работа на трудовата борса, където неговите всепризнати умения и огромен опит несъмнено ще го наложат бързо." Цялото това послание всъщност означава: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!", но метаезикът подслажда горчивия хап за уволнения, гали слуха на другите служители и запушва устата на профсъюзите.