Секторни анализи Индустрия за програмни продукти

Индустрия за програмни продукти

Обща информация

• Основа на индустрията за програмни продукти в България

След промените през 1990 мощната българска електронна промишленост губи социалистически си пазари и производството намалява с драстични темпове. Големите държавни предприятия за електроника рухват, а по същото време, през 1990-1992 на българския пазар се появяват голям брой малки частни фирми за ИТ.

Високият потенциал на българските ресурси в областта на ИT (добре обучени професионалисти и сравнително добра база за развитие) става причина за определяне на електро-техническата и електронна промишленост като стратегически сектор и придаването й на първостепенно значение в програмите за дългосрочно развитие. Тези приоритети се дължат също и на добрите експортни резултати на сектора. През 1998г. продукцията на този сектор възлиза на 3.1% от общото промишлено производство.

Според някои западни експерти, сегашното развитие на България в областта на ИТ е подобно на равнището на ИТ в Гърция и Португалия.

За периода 1997-1999 средногодишните продажби в областта на ИТ са 132.6 млн. щ.д.²⁰. Делът на компютрите показва тенденция към намаление, а делът на програмните продукти се увеличава всяка година. Развитието на програмните продукти се счита за една от главните сили, стимулиращи растежа на българския пазар на ИТ. Пакетните програмни продукти съставят 12.7% или 16 млн.щ.д. от общия обем на продажбите на ИТ през 1998г. (127 млн.щ.д.). Делът на пазарния сегмент на програмните продукти през 1997г. е по-малко от 11% или 13 млн.щ.д.

Обемът на пазара за ИТ в България достигна 153 млн.щ.д. през 1999г. За същата година продажбите на програмни продукти възлизат на стойност 20.7 млн.щ.д. или 13.5% от общите приходи.

Сравнително нова област на българския пазар за програмни продукти е ERP (Enterprise Resource Planning) пазарът, започнал своето развитие през 1996г. До ноември 2000г. общият брой на ERP²¹ инсталации е 56, като около 40 от тях са разработени през последните две години. Потенциалните клиенти за ERP програмните продукти се оценяват на около 500 и този факт е причина за привличането на десет от световноизвестните доставчици на ERP (между които и немската SAP) заедно с няколко български фирми, разработващи ERP програмни продукти. Интересно е да се споменат ключовите параметри за подбор на потребителите на ERP - потенциалните клиенти са компании с годишен оборот над 3 млн.щ.д. и годишен бюджет за ИТ от над 50 хиляди щ.д.

Пазарът за програмни продукти CAD/CAM/CAE в България също се развива. В края на 1999 има около 40 фирми, потребители на програмни продукти CAD/CAM/CAE, а на българския пазар присъстват над 20 международни доставчици.

Най-големите пазарни центрове за ИТ са представени в Таблица 0:

Таблица 0 Пазрни центорве на ИТ индустрията в Бългасрия

Център на административна областПазарен дял(%)1. София57.5%2. Варна11.1%3. Бургас4.9%4. Стара Загора3.3%5. Пловдив2.8%ОБЩО:79.6% ^{Източник: CBN.ChronoAnalysis. Bulgarian's IT market Business Analysis.}

Останалите 20.4% са почти равномерно разпределени между по-малки административни области.

• Българските фирми за програмни продукти - брой, особени характеристики и географско разпределение

Таблица 0 Действащи ИТ фирми в България

Година19951996199619981999*Брой действащи ИТ фирми8169079649821050Ръст (%)база11%6%2%6% ^{Източник: CBN.ChronoAnalysis. Bulgarian's IT market Business Analysis (*- прогнозни резултати).}

Почти половината от действащите фирми на българския пазар са с ориентация към софтуера.

Повечето от софтуерните фирми (75%) се създават веднага след промените - в периода 1991-1994. През последните две години са възникнали около 10% от тях.

Увеличава се броят на софтуерните фирми, които работят по поръчка изцяло за външните пазари. Основната причина за тази тенденция е големия брой от високо квалифицирани професионалисти, които продават своя труд на сравнително ниска цена и по този начин привличат чуждестранни работодатели, търсещи добро качество при ниски разходи.

Обемът на пазара за програмни продукти в България показва същата възходяща тендетнция и достигна абсолютен ръст от почти 71% през 1999г. по сравнение с 1998г. Годишната сума на балансовата стойност на програмните продукти в банковия, финансовия, застрахователния и нефинансовия сектори и приватизационните фондове е 18.5 млн.щ.д. в края на 1998г.²²

Не е изненадващо, че 98% от фирмите за програмни продукти са частни. Всички те са част от сектора на малките и средни предприятия. Най-голямата (ProSoft) има 232²³ служители, а има и голям брой микро-фирми, чиито персонал е в рамките до 10 души²⁴, a 99.8% са с до 100 души. Важно е да се посочи, че средният оборот, реализиран от индустрията за програмните продукти според размера на предприятието е както следва - 24 млн.лева от микро-фирмите, 280.1 млн. лв. от фирмите с 11-50 души персонал, 2418.1 млн.лева от тези с 50-100 души и 4379.9 млн.лв. за големите фирми.

Ако разгледаме структурата на оборота според размера на предприятията виждаме, че почти половината от оборота се генерира от микро-фирмите - 48.9% Сравнен с другите подотрасли на ИТ индустрията този показател разкрива, че малките и средни фирми в индустрията за програмни продукти показват най-високи резултати по сравнение с големите фирми (таблицата по-долу).

Брой на работещите в предприятиетодо 1011-5051-100над 101Общо22%17.5%6.7553.8%Промишленост5.2%7.6%5.7%81.4%Услуги37.6%25.1%6.8%30.4%Програмни продукти48.9%27.1%10.2%13.8%^{Източник: НСИ}

Горните цифри показват важната роля на малките и средни фирми за програмни продукти и трябва да накарат правителството да концентрира вниманието си върху подобрението на бизнес средата, в която се очаква тези фирми да създават и развиват успешни продукти.

Много полезна информация може да бъде получена чрез изследване на рентабилността на фирмите (изчислена според размера на предприятието).

Брой на работещите в предприятиетодо 1011-5051-100над 101Общо4.81.91.75.1Промишленост8.62.92.84.9Услуги4.32.21.25.7Програмни продукти10.72.14.04.8^{Източник: НСИ}

Като цяло, ситуацията в страната показва, че малките и средни предприятия работят по-нерентабилно отколкото големите предприятия. Те реализират 35% по-малко печалба на 100 лева оборот по сравнение с големите предприятия. Резултатите на малките и средни предприятие в индустрията за програмни продукти се различават от общата ситуация на пазара. Тук ние виждаме рентабилност на микро-фирмите, която е два пъти по-голяма по сравнение с тази на големите фирми. Това е много положителен черта за отрасъла, тъй като всички знаем, че малките предприятия за по-гъвкави, адаптивни към средата и отворени за нови технологии, което от изключително значение за индустрията. Същевременно те имат недостатъка, че са по-зависими от пазара и имат трудности при пласмента и рекламата на своите продукти.

Както бе споменато персоналът на фирмите за програмни продукти е много добре подготвен и по тази причина българските компании представляват голям интерес за чуждестранните инвеститори в сектора. Заплатите на специалистите в този сектор са по-високи от средните заплати в България. Около 30%²⁵ от персонала получава месечна заплата от 300-600 лева, а месечната заплата на около 5% от експертите в програмирането надвишава 2000 лв. Тези суми могат да се различават за отделните фирми, но общата тенденция е, че най-ниските заплати са в държавните фирми, а най-високите - в частни фирми с преобладаващ чуждестранен капитал.

Безработицата сред специалистите по ИТ е рядкост. Не толкова положителен е фактът, че има увеличаващ се брой млади програмисти, напускащи страната в търсене на по-добри условия за работа и разбира се, надеч по-добро заплащане (например, средната месечна заплата в България е 600 герм.марки, а в Германия - 7 500 герм. марки).

Действителното географско разпределение на производителите на програмни продукти в България е почти същото като географското разпределение на целия ИТ пазар. Повечето от фирмите се намират в София (86%). Останалите 14% се разпределят межу Варна (5%), Пловдив (3%), Русе, Бургас и Велико Търново, всеки с по 2%.²⁶

• Хардуерният пазар в България

ГодинаВнос на хардуер Ръст1997102.9 млн.щ.д.+7.7%1998133.1 млн.щ.д.+29.3%1999173.3 млн.щ.д.+30.2%^{Източник: CBN}

Според последните проучвания на IDC българският пазар за персонални компютри е нараснал с 18% през третото тримесечие на 2000г. в сравнение със същия период на 1999г. Преобладават настолните компютри с пазарен дял от 91.8%, следвани от преносимите и сървърите за персонални компютри. Проучването на тенденциите на пазара за персонални компютри през последните няколко години показва същата тенденция на постоянен растеж. Причината за този растеж може да бъде или увеличеният общият брой на персонални компютри в България или осъвременяване на вече съществуващите. Всяка една от тези причини е положителен фактор в развитието на ИТ индустрията в България и доказва, че глобалният напредък и модерните технологии са добре приети и желани от хората.

Най-силните фирми на пазара за персонални компютри са IBM, Compaq, HP и българската фирма Most Computers. Въпреки, че те формират по-голямата част от пазара, важно е да се отбележи, че те продават изключително на корпоративни клиенти. Повечето от домашните потребители не могат да си позволят марков персонален компютър и това е причината за съществуване на тъй наречения “черен пазар”. Той се формира от голям брой микрофирми, които сглобяват персонални компютри и продават своите продукти без ДДС. Закриването на този сектор от българския пазар за персонални компютри или най-малко ограничаването му до определена степен следва да се постига чрез осъвременяването на данъчната политика спрямо индустрията за ИТ като цяло. Това е направление, в което правителството и големите асоциации за ИТ в страната трябва да работят заедно за подобряване на ситуацията в индустрията и доближаването й до световните стандарти.

Инсталирани домашни персонални компютри18 000 брояИнсталирани бизнес персонални компютри210 000 брояПерсонални компютри, свързани с Интернет12% от всички персонални компютриПотребители на Интернет150 000 ( постоянно нарастващи)Брой на доставчици на Интернет услугинад 100Наситеност на фиксирана връзка 33%Мобилна връзка6%^{Източник: IDC. Central Europe Research.}

Тези данни показват текущото състояние на информационните и комуникационни технологии в страната. Техните стойности показват постоянен растеж и това е поредното доказателство, че България има потенциал да участва в световния прогрес.

1. Външни фактори за растеж на индустрията за програмни продукти в България

2. Държавни проекти за ИТ

Основните проекти за интегрирани комплексни информационни системи са реализирани в Националната здравно-осигурителна каса, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт и др. Между най-големите клиенти за програмни продукти са Националната електрическа компания, Българските държавни железници, Българската телекомуникационна компания и други.

• Сътрудничество с чуждестранни фирми

Разработката на програмни продукти за международни клиенти става все повече и повече предпочитана област на дейност за българските софтуерни фирми. Много от тях вече са установили изгодни партньорство с германски, американски, канадски, френски, холандски и японски фирми.

• Правителствени мерки

В областта на производството на ИТ, правителството планира изграждането на паркове за високи технологии, които да съдействат за възраждането на България като водещ център за ИТ в Източна Европа. Най-големи са очакванията за развитието на програмните продукти, поради което правителството предприе безпрецедентна кампания срещу пиратството.

• Прояви в областта на ИТ в България

СъбитиеДатаГрадМеждународно изложение за охранителна техника и фирмена безопасност15-18 мартСофияОфис 2000 (офис оборудване) 4-8 априлСофияAmerican Tech’200010-14 априлСофияБулорга 2000, Телекомекс 200017-20 априлСофияПловдивски международен панаир (предмети и технологии за бита)

май

ПловдивБулконтрола (автоматизация на база данни, измервателна и контролна апаратура)

СофияФорум “Банкова информация”25-26 майСофияИнтернет и електронни развлечения1-4 юниСофия“Програмни продукти от света на персоналните компютри” - изложба на български програмни продукти 28 септември - 3 октомври

СофияМеждународен пловдивски панаир - Есен 200029 септ. - 3 окт.ПловдивВтора международна конференция за електронен бизнес - под патронажа на Европейската комисия и Министерството на финансите17-19

октомври

• СофияТелеком 2000октомвриВарнаИнформационно обществоноемвриСофияБАИТ Експо21-26 ноемвриСофияВисше образование в областта на ИТ

Извън стандартното университетско образование, Министерството на образованието и науката (МОН) е предприело някои инициативи за подпомагане обучението на ИТ специалисти от фирми, които заемат водещи позиции в индустрията за ИТ. Добър пример за това е споразумението между МОН и ОRACLE за стратегическо партньорство, съгласно което предприятието ще достави на университетите ( а по.късно и на техникумите) своята програма за обучение по съвременни информационни технологии. Друга водеща фирма на пазара за програмни продукти - Netage Solutions е предложила да създаде ИТ лаборатория съвместно със същите водещи университети. Идеята е добре приета и други големи фирми (Microsoft, 3Com, Lucent) са изразили подкрепа за инициативата.

В страната съществуват 12 университета, предлагащи образование в областта на ИТ. Сред най-значимите са Софийският университет “Климент Охридски”, Техническият университет - София и Университетът за национално и световно стопанство.

1. Индустрията за програмни продукти - анализ на силните и слаби страни, възможностите и заплахите

2. Основни тенденции в индустрията за ИТ

Спадът през 1996г. и 1997г. се дължи на рухването на българската икономика като цяло през този период (инфлацията за 1996г. е била 310% и 578% през 1997г.²⁷). След това временно намаление следва устойчива възходяща тенденция през последните три години, която се очаква да продължи и в бъдеще. Ръстът на общите приходи е малко забавен поради намаляващата стойност на сегмента на компютрите, но същевременно има увеличение в ръста на пазара в резултат на разходите за програмни продукти и услуги ( виж графиката по-долу).

Много български фирми за програмни продукти често работят за чуждестранните пазари. Този факт от части се дължи на ограничените възможности на българския пазар за разлика от растящата нужда от професионалисти-програмисти в чужбина. Друга сериозна причина е, че повечето от местните малки фирми не могат да си позволят да инвестират в софтуерни технологии или все още не са убедени в тяхното използване.

Фирмите за програмни продукти в България могат да бъдат разделени на две категории: продуктово-ориентирани и производствено-ориентирани. Първият вид включва фирми, които създават специфични програмни продукти, печелейки от своя програмен код и инвестирайки в неговата поддръжка. Те продават “ноу-хау”.

Производствено-ориентираните фирми повече приличат на конвейр за програмни продукти. На входа, като задача те получават информация, а на изхода произвеждат закодирана информация. Те продават програмиращ и сглобяващ труд.

Таблицата по-долу представя основните характеристики на индустрията за програмни продукти, така както са получени след извършения анализ. Подробно обяснение на всяка отличителна черта е дадена след таблицата.

Силни страни

• 
  високо качество на фирмения персонал
  
• 
  качествени продукти на конкурентни цени
  
• 
  международен опит (участие в проекти) и сътрудничество
  
• 
  ориентация към клиента в резултат на добър маркетинг
  
• 
  комбинация на способности за програмиране и производство на компютри
  
• 
  гъвкъвост и добра дистрибуторска политика
  

• 
  липса на финансов ресурс
  

• 
  липса на макретингови и рекламни умения (слаб мениджмънт)
  
• 
  ограничен вътрешен пазар и липса на нови пазари
  
• 
  липса на западни партньори
  

• 
  за някои малки фирми (10%) слабост се явява техният размер, непозволяващ участие в големи проекти Възможности
  

• 
  пазарна експанзия в резултат на нови продукти, ISO сертифициране, по-добра дистрибуция и обслужване на клиентите
  
• 
  достъп до международните пазари чрез увеличаване на възможностите за износ
  
• 
  външно финансиране
  
• 
  навлизане в нови сектори
  

• 
  възможност за участие в големи национални проекти
  
• 
  увеличение на чуждестранните инвестиции
  
• 
  пакети от програмни продукти
  

• 
  загуба на персонала поради емиграция
  
• 
  недобро законодателство, касаещо ИТ сектора
  
• 
  нелоялна конкуренция на вътрешния и международен пазар
  
• 
  загуба на клиенти
  
• 
  липса на финансови ресурси за бъдещо развитие и съвременни технологии
  
• 
  липса на информация за външните пазари
  
• 
  отдаван приоритет на компютрите
  

• Силни страни

Друго преимущество на българските фирми за програмни продукти е, че те могат да предложат високачествени продукти на конкурентни цени. Малкият размер на вътрешния пазар (което само по себе е негативен белег) може да предостави някои изгоди и вече няколко български фирми са се възползвали от това. Ограниченият пазар не е привлекателен за водещите в света софтуерни фирми и поради това някои малки фирми се специализират с цел да посрещнат нуждите от изцяло български приложни програмни продукти (Датекс, Сиела, пр.).

Друга положителна черта на фирмите за програмни продукти в България е, че те са ориентирани към клиента. Повечето от тях са частни и не изпитват тежестите на държавните предприятия. Те са гъвкави и конкурентни, винаги търсещи нови възможности за развитие и контакти.

• Слаби страни

Липсата на финансов ресурс също е пречка за участие в международни панаири, конференции и общуване с чуждестранни партньори и пазари.

Много от фирмите посочват като основно препятствие пред отрасъла липсата на ефикасна мрежа от служители и мениджъри - експерти. Нивото на управлението в повечето от българските фирми за програмиране е твърде ниско и нуждата от експертно управление става все по-осезаема. Това очевидно е свързано с липсата на икономическа подготовка на софтуерните мениджъри. В повечето случаи (главно в малки фирми), мениджърът може да бъде високо квалифициран инженер, но без никакви умения в маркетинга, бизнес планирането и управлението.

Друг неоспорим факт е, че голям брой български учебни заведения имат остарели пособия и липсата на квалифицирани преподаватели в областта на програмирането с времето става все по-забележима. Има вероятност през следващите години основната сила на българските фирми за програмни продукти - наличието на квалифициран персонал да не бъде вече толкова реална.

Както споменахме по-горе, много от фирмите за програмни продукти считат тесните рамки на вътрешния пазар за програмни продукти за сериозен недостатък и основно препятствие пред пълното използване на потенциала на програмистите.

• Възможности

Разглеждането на възможностите, съществуващи на българския пазар е тясно свързано със състоянието на българската икономика като цяло. През последните няколко години България вече направи някои от най-важните стъпки към осигуряването на стабилна и благоприятна среда за създаването на свободен и конкурентен пазар. През последните 12 месеца станахме свидетели на наредба, която либерализира режима за предоставянето на Интернет услуги. Известен напредък има в планирането на Информационното общество (ИО) чрез приемането на стратегия и създаването на Координационен съвет. Големите фирми за програмни продукти са готови да сътрудничат с правителството и са подготвили някои необходими мерки, които трябва да се предприемат и които ще имат положителен ефект върху индустрията за ИТ като цяло.

Сериозна възможност за развитие на фирмите за програмни продукти в страната е използването на възможностите, предоставяни от Интернет и електронната търговия. За да достигнат най-добри резултати от тази област на индустрията фирмите имат нужда от пълната подкрепа на българското правителство. Вече има предприети мерки за подобряване и синхронизиране на българското законодателство по отношение на ИТ индустрията, но все още има много проблеми, които се нуждаят от решение.

С интеграцията на България с ЕС и динамичното развитие на пазара за програмни продукти пред българските професионалисти се откриват възможности в нови области. Сега те свободно могат да напускат страната и да започват работа зад граница. Специализираните вестници и списания са пълни с обяви за предлагане на работа в сектора на ИТ.

Много от фирмите очакват разширяване на дейността си в резултат на развитието на нови продукти, подобряване на техните дистрибуторски вериги и сертифициране по стандартите ISO. За фирмите за програмни продукти е важно да продължат да се възползват от тази възможност, защото при изключително бързото развитие на пазара за ИТ да се разширяваш и бързо да създаваш нови контакти е особено важно. Присъединяването на България към ЕС е най-добрия за фирмите път към сътрудничеството със западни партньори, участие в съвместни проекти и да разширяване на пазарната география.

Около 1/3 от фирмите за програмни продукти виждат като благоприятна възможност получаването на достъп до международните пазари. Известно е, че българските фирми в индустрията за програмни продукти са предимно микро фирми с ограничени ресурси (човешки и финансови) и ако успеят да привлекат вниманието на чуждестранни партньори и клиенти това ще бъде от голяма полза за тях . Това ще доведе до увеличаване на тяхната конкурентноспособност и ще подобри имиджа им на вътрешния и международните пазари.

Друга възможност за фирмите за програмни продукти в България може да се появи при създаването на високотехнологични паркове в страната. Правителството планира да изгради такива паркове в сътрудничество с някои големи компании и университети, като се надява, че това ще възроди страната като водещ център в ИТ в региона.

Индустрията за програмни продукти бе подкрепена от осъществената наскоро безпрецедентна кампания против пиратството. Понастоящем производството на нелегални компакт дискове е почти изцяло разрушено, а сега е предприето настъпление срещу използването на нелицензирани програмни продукти.

• Заплахи

Нелоялната конкуренция и пиратското използване на програмни продукти са сред причините за голяма част от загубите на страната и фирмите за програмни продукти. Независимо от предприетите от правителствотго и подкрепени от повечето софтуерни фирми инициативи срещу пиратството, България все още страда от негативните последици от тази ситуация на пазара. По данни на Сдружението на издателите на бизнес-софтуер (BSA) страната губи годишно около 2 млн.щ.д. (загуба от данъци) в резултат от използването на пиратски софтуер. Годишната загуба на големите фирми за програмни продукти в страната се оценява на около 11.2 млн.щ.д., а над 80% от програмните продукти в България са пиратски.²⁸ По-подробно проучване на произхода на програмни продукти, използвани в България показва, че почти 100% от ползваните в домашни условия програмни продукти са пиратски и само държавната администрация изцяло използва лизензирани програмни продукти.

Друга сериозна заплаха с която българските фирми за програмни продукти се сбълскват сега е “изтичането на мозъци”. Много висококвалифицирани програмисти напускат страната в търсенето на по-добри условия за работа и заплащане. Инициативите на Германия и САЩ за увеличаване на броя на “зелени карти”, давани на софтуерни специалисти е една от основните причини за тези проблеми на българските фирми.

Значителен проблем за българските фирми за програмни продукти, които нямат никакъв достъп до чуждестранен капитал и инвестиции е намирането на финансови средства за постоянна модернизация, която се изисква от такава фирма, ако иска да остане на пазара. Всяка фирма има нужда от известна първоначална подкрепа и тези които разчитат само на своята търговска дейност вероятно ще рухнат, ако настъпи неочаквана промяна в макроикономическата среда.

Липсата на корпоративен пазар в България е друга заплаха, резултат от която е недоброто състояние на развойната дейност в някои от българските фирми за програмни продукти. Повечето от паричните средства идват от поръчки на държавната администрация, която се поддържа от чужди фондове и организации като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), програмите ТЕМПУС и ФАР. Болшинството от приватизираните големи предприятия не могат да си позволят да инвестират в програмни продукти и съвременни ИТ, освен онези, които са купени от чуждестранни фирми. В резултат на всички тези фактори само ограничен брой големи фирми за програмни продукти имат възможност да работят за сериозен корпоративен клиент.

Според някои експерти в програмирането негативна черта на българския пазар за програмни продукти е също и липсата на истински програмни продукти, предназначени за малки офиси и домашно потребление (тъй наречения SOHO сегмент).

1. Предложения за бъдещото развитие на индустрията за програмни продукти

Преди всичко, фирмите за програмни продукти и техните професионални сдружения трябва да работят в близко сътрудничество с правителството и да дефинират подробен списък от искания и мотиви за тези искания. Съвместната работа е най-добрият път за осигуряване основата за създаване на нови и усъвършенстване на съществуващите закони, касаещи сектора на ИТ. Тъй като ИТ, Интернет и комуникациите са области в които напредналите страни вече са обновили в определена степен своето законодателство, България може да използва техния опита и експертни становища и по този начин избегне грешките на пионерите.

В последните няколко години данните показват, че най-голям клиент на фирмите за компютри и програмни продукти е държавната администрация. Това я прави желана цел за всички фирми, които действат на пазара. Този факт е причина за спекулации и най-добрият начин за подобряване на системата е да се преразгледа Закона за държавните поръчки и той да се приведе в съответствие със стандартите. Трябва да има пълна публичност и либерализация на този сектор от пазара в цел да се поддържа конкурентноспособността на всички фирми. Изпълнението на тази задача ще даде по-добър резултат, както за държавата, така и за ИТ индустрията.

Благосъстоянието на фирмите за програмни продукти също ще допринесе за решаване на проблема с “изтичането на мозъци”. За да се задържат професионалистите в страната фирмите трябва да осигурят мотивацията , която тези специалисти намират в чужбина. Но създаването на конкурентноспособна фирма за програмни продукти не зависи само от наличието на подходящо законодателство и адекватни данъчни закони. Проблемът е свързан също и с управлението на предприятието и маркетинга на продукта. Трябва да има повече курсове за обучение, семинари и конференции, които да помогнат мениджърите в използването по възможно най-добър начин на ресурсите, а също и в установяването на нови контакти и получаванеуто на информация.

Проблемът с пиратските копия на програмни продукти също трябва да се преразгледа и някои неща да бъдат направени с цел да се подобри текущото състояние на положението. Трябва да споменем, че съществуването на приатски програмни продукти в България не се дължи на някакви сериозни пропуски в законодателстгвото. Той е свързан анй-вече с проблема, че фирмите не спазват закона и институциите, които би трябвало да проверяват това не си вършат работата. Фактът е, че имаме добър закон по отношение на незаконната търговия с пиратски програмни продукти, но проблеми има при приложението на този закон. Правителството трябва да подобри системата за контрол и да следи за правилното изпълнение на всички закони.

Привличането на чуждестранен капитал е сериозна задача, която мениджърите на българските фирми за програмни продукти трябва да имат пред вид. Предоставянето на пазара на цялата налична и актуална информация ще съдейства значително за адекватната и навременна реакция от страна на фирмите.

1. Заключение

Един от главните проблеми от който България пострада през последните години бе пиратството на програмни продукти. Даже макар, че много български предприятия и всички структури на държавната администрация използват легален софтуер, все още има голям процент потребители, които предпочитат пиратски програмни продукти с лошо качество вместо оригиналните. Добра вест е, че много световно известни фирми (най-добрият пример е Майкрософт) осъзнаха недоброто финансово състояние на българските домашни и корпоративни клиенти и подеха инициатива да продават своите продукти на по-ниски цени , които местните предприятия могат да си позволят.

Окуражаващи са прогнозите на IDG за бизнес перспективите пред ИТ в близко бъдеще. Според специалистите на IDG ръстът на българския бизнес с ИТ ще достигне 12.5% през 2004г. Като имаме предвид възходящата тенденция в пазара на програмни продукти на която станахме свидетели през последните няколко години е ясно, че отрасълът има стабилна основа и изпълнението на положителните прогнози е в наши ръце.

България вече има примерите, че успешна фирма и отрасълът като цяло могат да привлекат чуждестранна инвестиция и да донесат ползи за своя собственик. Миналата година (1999г.) ЕБВР финализира одобрен преди това проект с един от българските доставчици на информационни системи - Орбител. Същността на сделката бе инвестирането на 0.7 млн. евро в доставчика с цел да се подкрепи разширяването на услугите на дребно, предоставяни от предприятието.

През октомври се състоя най-голямата сделка в индустрията за ИТ - австрийската фирма Europronet закупи голям дял от водещия доставчик на Интернет услуги Spectrum Net. Сделката възлиза на 5 млн.щ.д., инвестирани в Spectrum Net до края на 2002г. Интересът на тази и някои други чуждестранни фирми към български доставчици на Интернет услуги показва, че страната има потенциал и същевременно е пряко доказателство, че България вече не е изолирана от световните тенденции и прогрес. Присъствието на такива силни международни играчи на българския Интернет пазар ще доведе до по-конкурентен и по-бързо развиващ се пазар, което е от полза за всички корпоративни и домашни клиенти в отрасъла.Друг интересен факт, появил се наскоро на българския пазар за ИТ е инициативата, предприета от "Булвенчърс"АД. Това е българска фирма, предоставяща капитал за малки ИТ фирми и за започване на бизнес. "Булвенчърс"АД вече е договорила първите две инвестиции в български софтуерни и Интернет фирми, като се очаква финансирането да достигне 5 млн.щ.д. до края на 2001г. Освен с финансиране предприятието ще подпомогне своите партньори при маркетирането на продуктите, както в Европа, таки и в чужбина.

Тези и някои други подобни промени в българския пазар за програмни продукти са първите индикатори, че в страната има голям потенциал. От усилията на правителството и на бизнеса зависи дали ще си сътрудничат и изградят заедно една успешна и просперираща индустрия за ИТ в България. Страната има всички предпоставки и ресурси за да стане регионален лидер в този сектор на икономиката и сега е времето да се тръгне по верния път към успеха и изграждането на стабилна индустрия за ИТ.

1. 
   
   Каталог: uploads -> publication
   publication -> Курсови проекти
   publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
   publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
   publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
   publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
   publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
   publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
   publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
   publication -> Център за икономическо развитие
   publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
   
   
   
   Изтегляне 5.27 Mb.
   
   Сподели с приятели: