Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие

Анализ на нормативната рамка за развитие на малките и средните предприятия във връзка с технологичното развитие.

• 
  За публичните дружества, които не са МСП по смисъла на ЗМСП – чл.4 от ЗМСП определя, че публичните дружества по смисъла на чл.83а от ЗЦКФБИД не са МСП. Тъй като междувременно влезе в сила новият Закон за публично предлагане на ценни книжа, който отменя ЗЦКФБИД, определението за публични дружества е дадено в чл.110. Ограничението публични дружества да не са МСП по смисъла на ЗМСП би оказало неблагоприятно влияние най-вече върху дружества, които иначе отговарят на изискванията за средни предприятия, занимаващи се например с иновации и високотехнологични производства, които имат нужда от привличане на капитал и извършат това чрез емисия на акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа. Дори и дружества, които желаят да си осигурят допълнително финансиране чрез емисия на облигации, биха били по-привлекателни за инвеститорите, ако са публични, поради по-строгите изисквания на ЗППЦК към редица действия, свързани с управлението на публичните дружества и осигуряването на по-голяма прозрачност на това управление. Същевременно в чл.17, т.6 от ЗМСП е посочено задължението за министерствата да предвидят в отрасловите си програми мерки за увеличаване броя на високотехнологичните МСП, които имат и приоритет при насърчаването и според чл.14, т.2 на ЗМСП. Вероятно това ограничение е свързано с изискването за независимост на МСП, но е редно още веднъж да се преценят всички негови предимства и недостатъци и евентуално то да отпадне.
  
• 
  За изискванията МСП да са независими – определението за “независимо предприятие” е дадено в чл.4 от ДР на ЗМСП. Според него, не се счита за малко или средно предприятие ЕООД или дружество, в което съдружници или акционери са физически лица. За сравнение, определението на Европейската комисия за МСП използва по-общото понятие “single business”. Ако един холдинг, обаче, е например средно предприятие, то неговите дъщерни дружества следва да се считат независими. Същото важи и за дружество, в което съдружници и акционери са само еднолични търговци. При съдружници – еднолични търговци, физическите лица се ползват от търговските си качества, но не придобиват нова правосубектност. Очевидно е необходимо определението за “независимо предприятие” да бъде променено, с цел премахване на тази необоснована неравнопоставеност.
  
• 
  За кумулативните критерии за определяне на МСП – чл.3 на ЗМСП дава определение за малки и средни предприятия, основаващи се на кумулативни изисквания – горни граници за средносписъчна численост на персонала, годишен оборот или стойност на дълготрайните материални активи и да са независими. Възниква въпросът какво предприятие е дружество, което например по брой на персонала отговаря на изискванията за малко, а по оборот – на средно, а по стойност на ДМА – за голямо? Или ако в такъв случай броят на персонала е до 10 души, но оборотът и ДМА са на голямо предприятие, то би следвало да се приеме за микро-предпиятие, защото за него единственото изискване е за средносписъчна численост на персонала и следва ли в такъв случай то да се ползва от привилегиите, давани от ЗМСП?
  

1. Държавната политика по отношение на МСП.

• Препоръки по отношение на практическата реализация на държавната политика при реализацията на законоустановените преференции за МСП

В тази връзка, приоритетно значение има обучението на мениджърите на МСП в областта на финансите (напр. фирма, която укрива данъци, чрез отчитане на загуби от дейността си, никога не би имала достъп до кредити, именно поради тези загуби) и подготовката на бизнес-планове, правото (напр. отражението на отварянето на пазарите на България за стоки от други страни върху конкурентноспособността, последиците от асоциирането ни с ЕС), маркетинга, качеството на произвежданата от тях продукция и нейната конкурентноспособност и други.

Еднозначното дефиниране на малките и средни предприятия е предпоставка за коректен анализ на поведението им и политиката по отношение на тях. Докато липсва такава практическа възможност, не е особено коректно да се говори за “малки и средни предприятия” въобще. Добрата практика за вярна интерпретация на данните в областта на малките и средните предприятия трябва да се съпровожда с ясно описание на конкретната съвкупност, за която се отнасят резултатите и изводите, като за целта се идентифицират и публикуват такива нейни параметри като:

• 
  Използван критерий и дефиниция за заетост: наети/заети/персонал и др.;
  
• 
  Граници на групите;
  
• 
  Използвани или не други критерии: годишен оборот или балансова стойност, независимост;
  
• 
  Отраслов обхват на съвкупността, изключения;
  
• 
  Обхват на съвкупността по форма на собственост и др.
  

Създаването на стройна и работеща система за координация на различните звена на публичната администрация, които имат въздействие върху МСП. В рамките на проведени наскоро изследвания на ЦИР бе направен обстоен преглед на субектите на държавната политика в подкрепа на МСП, който показа, че общият брой на тези звена на държавно и общинско ниво е 309, като само в централната държавна администрация те са разпределени в 19 йерархични нива, а в териториалната (държавна и общинска) - още поне 8. Очевидно е, че при такава административна структура ще бъде доста трудно създаването на “one stop shops” по места, които биха улеснили изключително много предприемачите и биха облекчили чувствително съществуващите в момента административни бариери пред бизнеса. В Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по пътя на присъединяването й към ЕС за 2000 г.⁵ се отчита съответствието на държавната политика по отношение на МСП с принципите и целите на ЕК, като същевременно се отправят следните препоръки по отношение на държавната политика в подкрепа на МСП:

• 
  Необходимо е да се създаде по-благоприятна бизнес среда за МСП;
  
• 
  Трябва да се формулира ясна и разбираема стратегия за развитието на МСП, която да се реализира на практика;
  
• 
  Правителството трябва да се съсредоточи по-енергично и систематично върху преодоляване на най-значимите пречки пред развитието на МСП като някои неблагоприятни аспекти на данъчните, регистрационни и лицензионни режими, недостига на бизнес познания и умения сред мениджърите на МСП, силно отраничения достъп до финансиране при приемливи условия и корупцията на дребно в публичната администрация;
  
• 
  Необходимо е да се развият по-активни консултативни връзки между публичния сектор и представителите на бизнеса.
  

• Силни и слаби страни на сектора на МСП

• 
  източник на повишаваща се конкуренция на пазара;
  
• 
  генератор на нови работни места;
  
• 
  с по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации;
  
• 
  с по-гъвкава вътрешна организационна структура и възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и нови технологии;
  
• 
  благоприятно място за развитие на предприемачески умения и бизнес култура;
  
• 
  по-близо до крайния потребител и могат по-бързо и ефективно да откликнат на нуждите му.
  
• 
  Същевременно, следва да посочим и някои от слабите страни на МСП, а именно:
  
• 
  главно поради затруднен достъп до финансиране, голяма част от МСП се занимават с дейности, които са с по-голяма интензивност на вложения труд, отколкото на вложените капитали;
  
• 
  значителна част от предприемачите са с недостатъчни маркетингови, финансово-счетоводни и правни познания, което затруднява дейността им и снижава ефективността на предприятията;
  
• 
  ниска степен на достъп и пренебрегване на реалните нужди от информация и консултации;
  
• 
  налице е недооценяване на изискванията за качество на произвежданата продукция и услуги, особено при експортно ориентирани дейности;
  
• 
  повечето предприемачи не са добре запознати с действащите в момента международни споразумения и изисквания и влиянието им върху либерализацията на пазара.
  

• 
  намаляване нивото на безработицата;
  
• 
  увеличаване конкурентоспособността на икономиката;
  
• 
  развитие на нови и високотехнологични производства;
  
• 
  намаляване на регионалните различия в икономиката;
  
• 
  възможност за затваряне на производствения цикъл и постигане на по-висока ефективност чрез обособяване на клъстери (свързани производства) на регионален и браншов принцип;
  
• 
  увеличаване темповете на икономически растеж на регионално и национално ниво;
  
• 
  увеличаване благосъстоянието на нацията.
  

• 
  невъзможност за разрастване на отделното предприятие чрез модернизация, разширяване на дейността и наемане на нови работници, поради неблагоприятната външна (макроикономическа) среда – висока данъчна и осигурителна тежест, затруднен достъп до финансиране, административни бариери и др. – и поради неумение на самите предприемачи да се справят с нейните предизвикателства;
  
• 
  недостатъчни мениджърски умения у предприемачите, както и неспособност за адекватна реакция на либерализацията на пазара и привеждане на произвежданите продукти и извършваните услуги в съответствие с изискванията на европейските стандарти.
  

• Изводи и препоръки

При определянето на конкретните действия следва да се отчете както значението на сектора на МСП за икономиката ни, така и неговите силни и слаби страни. Те трябва да бъдат насочени към решаването на по-общи проблеми на национално ниво, а така също и специфични проблеми на браншово и регионално ниво. За целта, обаче, е необходимо да се определят приоритетните сектори в индустриалната политика на страната, отчитайки техния конкурентен потенциал, към които ще бъдат съсредоточени усилията, целящи подобряване на условията за развитието им. Тези усилия не предполагат държавни дотации или някакви специални преференции – данъчни, кредитни или други – а целенасочени действия в подкрепа на развитието им. Биха могли да се дадат два кратки примера за това.

На национално ниво в избраните приоритети да се включат високотехнологичните и иновационни дейности, като някои от най-важните аргументи за това са, че: те допринасят съществено за модернизацията на производството и повишаване конкурентоспособността на произвежданата продукция; страната ни има традиции в развитието им, които трябва да бъдат съхранени и разширени; разполагаме с висококвалифицирани специалисти, чийто труд е сравнително евтин и които трябва да бъдат мотивирани да се реализират у нас, а не в чужбина; страната ни е сравнително бедна на природни ресурси и трябва да насочим усилията си в развитието на производства с голям относителен дял на вложения труд, който при това трябва да бъде от високо качество, тъй като една от целите на бъдещото ни развитие е значително повишаване на стандарта на живот, още повече, че разполагаме с немногобройно и застаряващо население, а от друга страна енергопоглъщащите и неефективни производства стават все по-неконкурентни, поради постоянно нарастващите цени на енергоизточниците. Някои конкретни мерки, които биха могли да се предприемат, са например: приоритетно изграждане на технологични паркове и “one stop shops” ( които също трябва да са с конкретна насоченост, тъй като специфичните особености на разнородни по своята същност бизнес-дейности правят на този етап твърде амбициозна задачата да се съберат абсолютно всички административни процедури на едно място), тъй като целевата подкрепа на високотехнологичните и иновационни производства и услуги би имала относително по-голям макроикономически ефект в средносрочен план.

На регионално ниво, ако приоритетен проблем за решаване е например високата безработица, отчитайки детайлно спецификата на регионалната икономика и посочените по-горе данни за сектора на МСП, биха могли да се търсят резерви за развитието на МСП и увеличаване на заетостта в тях, с оглед на сравнително ниската средна заетост в едно предприятие. Вниманието би следвало да се съсредоточи към търсена на възможности за развитие на дейности в отрасъл “Услуги”, където степента на заетост е чувствително по-висока от средната за страната – едно от показателите за относително високата му конкурентоспособност. Ако трябва да навлезем в по-големи детайли, това би могло да бъде проекто-програмното осигуряване и свързаните с тях услуги, където средната заетост, средният оборот на заето лице и оперативна рентабилност са най-високи. В отрасъл “Индустрия” относително най-конкурентоспособно е производството на медицинско оборудване, прецизни апарати и инструменти, тъй като МСП с такава дейност имат най-висок относителен дял в сектора и оборота в него, относително висок дял в заетостта, средния оборот на заето лице и постигнатата оперативна рентабилност.

Разбира се, посочените примери са концептуални, поради недостатъчната информация и сравнително старите и недостатъчно прецизни данни, с които разполагаме за целите на този анализ. Но при наличието на достатъчно точни, пълни и актуални данни подобен подход би могъл да се използва и при решаването на конкретни практически проблеми.

• 
  
  Каталог: uploads -> publication
  publication -> Курсови проекти
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
  publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
  publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
  publication -> Център за икономическо развитие
  publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
  
  
  
  Изтегляне 5.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: