Министерство на транспорта с т р а т е г и я за развитие на

3.2. Основни действия за изпълнение на приоритетите

Всички разработени преди години генерални планове не са съобразени с протичащата в националната пристанищна система реформа, отразена в действащите в момента нормативни документи.

На база анализите на товаропотоците и в съответствие с най-новите европейски тенденции е необходимо да се резервират терени за бъдещо развитие. Това създава възможност да се реагира своевременно на добра инвестиционна инициатива.

В процес на утвърждаване е генерален план за развитието на Пристанище Варна, който е съобразен всички действащи към момента правни норми и е приет от Междуведомствен съвет.

• 
  Генерален план на Пристанище Бургас;
  
• 
  Генерален план на Пристанище Лом;
  
• 
  Генералния план на Пристанище Русе;
  
• 
  Генерален план на Пристанище Видин.
  

Определяне необходимите пристанищни мощности и на необходимостта от разширяване на инфраструктурата на пристанищата в резултат на извършено детайлно проучване на регионалните и европейски товаропотоци.

Определяне на местоположението на новите терминали, необходимия минимален обем инвестиции и обработени товари.
Приоритет 2. Развитие на основната пристанищна инфраструктура.

Отправна точка (състояние)

Националната пристанищна система разполага с 13 076 m обща дължина на кейовия фронт в морските пристанища и 7 862 m в речните пристанища. В морските ни пристанища могат да бъдат обработвани над 30÷35 млн. тона товари, а в речните ни пристанища 10 млн. тона, което е значително над настоящия товарооборот. Освен това с изменението на закона, влезнало в сила на 23.03.2004 г. в Националната пристанищна система бяха включени нови 22 пристанища с обща дължина на кейовия фронт 988 m на море и 2 583 m на река. Това предполага, че чрез модернизация на технологията на товаро-разтоварния процес капацитета на българските пристанища може да бъде значително увеличен с оглед задоволяване на потребностите от инфраструктурни мощности до 2015 г., освен при определени специфични случаи.

• 
  Разширение и строителство на основна пристанищна инфраструктура
  
• 
  Рехабилитация и поддържане на съществуващата пристанищна инфраструктура.
  

Анализ за дейността на националната пристанищна система показва, че тя изостава значително от международните тенденции, ориентирани към нарастване на дела на контейнерните и другите мултимодални превози, за сметка на превозите на генерални товари и насипни товари. Тази тенденция се забелязва в статистиката през последните три години – контейнерните превози са единствения вид товар отбелязващ нарастване на дела в общия товарооборот. Тази тенденция трябва да нарасне, доколкото съществуват обективни предпоставки, свързани с международни тенденции и интеграцията ни в Европейския съюз.

Друго направление в международните превози е свързано с предоставянето на условия за обработка на голямотонажни кораби. Възможностите на българските пристанища са ограничени. Това се отнася преди всичко за обработката голямотонажни кораби с насипни товари, обработката на голямотонажни контейнеровози и обработката на голямотонажни кораби с наливни товари. Поради липса на просвет на входа на Варненското езеро не могат да се обработват контейнеровози обслужващи магистрални контейнерни линии, а големите кораби с насипни товари и нефтовози с над 70 000 тона товароподемност се налага да се разтоварват междинно на рейд.

Основните действия за реализиране на Приоритет 3:

• 
  Създаване на условия за нарастване на контейнерния и Ро-Ро товарооборот в българските пристанища, както на море, така и на река.
  

• 
  Драгиране на подходите и акваторията на Пристанище Бургас;
  
• 
  Драгиране на подходите и акваторията на пристанищен терминал Росенец;
  
• 
  Осигуряване на максимален въздушен просвет за корабите, влизащи във Варненското езеро, което ще позволи влизането на голямотонажни контейнеровози.
  

Пристанищата за обществен транспорт в Република България изпълняват основното си предназначение – да осигурят вноса и износа на българската икономика. Статистическите данни показват един значителен ръст на товарооборота от 1997 г. досега. Тези резултати, обаче, се постигат с техника и технология на работа, които не са променяни от 20 до 40, а в някои случаи и повече години. Специализацията ще доведе до максимално използване на съществуващия инфраструктурен капацитет.

В една реална пазарна конкурентна среда, в която са поставени българските пристанища решаващи за оцеляването са:

• 
  Висока производителност и ефективност чрез модернизация на техниката и технологията на работа;
  
• 
  Високо качество на предоставяните услуги, включително предоставяне на нови услуги, свързани с групиране, препакетиране, междинна обработка, логистика от врата до врата, създаване на логистични транспортни възли във вътрешността на страната ;
  
• 
  Активна маркетингова политика, насочена към разработване и прилагане на конкурентна тарифна политика и привличане на по-голям обем транзитни товари.
  

• 
  Създаване на Координационен съвет за логистика. Разработка на проект на база проучване на международните товаропотоци и подготовка на предложения за мероприятия и приоритети.
  
• 
  Разработка на проект за рационализиране на таксите за достъп и таксите за ползване акватория. Нормативно-правно осигуряване.
  
• 
  Модернизация на технологията на работа на пристанищата . Подобряване на организацията на работа на пристанищните оператори.
  
• 
  Въвеждане на призната система за контрол на качеството във всички пристанища за обществен транспорт.
  

Към настоящия момент е въведен цялостно ISPS Code – чрез Наредба № 53 за условията и реда за постигане на сигурността на корабите и пристанищата.

• 
  Оценка на сигурността на пристанищата;
  
• 
  Подобряване на контролно-пропускателния и охранителния режим на пристанищата (въвеждане аудиовизуални системи за наблюдение и контрол, електронни системи за достъп, бариери, заграждения и повишаване нивото на физическата охрана);
  
• 
  Въвеждане и приравняване на международните и европейски норми за безопасност и сигурност на пристанищата и опазване на околната среда, към българските стандарти и норми.
  

• 
  Наличие на нормативна база – Закона за концесиите, Закона за държавната собственост и ЗМПВВПРБ дават достатъчно законови основания за прозрачен достъп на частния капитал до пристанищните услуги. Същите закони дават основание да се създаде пристанищна власт с нови функции отделени от операторската дейност в пристанищата, която да изпълнява регулаторни държавни функции за лоялна конкуренция между изпълнителите на пристанищни услуги;
  
• 
  Пристанищата за обществен транспорт с национално значение Варна Бургас, Русе, Лом и Видин понастоящем се оперират от държавни пристанищни оператори. Определени са обектите (пристанищните терминали) за отдаване на концесия. В ход са процедурите за отдаване на пристанищни терминали на концесии.
  

• 
  Продължаване процеса на концесиониране като форма на публично-частно партньорство.