НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ. УСТНОСТ

Събиране и проверка – са легални термини, с които се обозначават конкретни части от процеса на доказване. Постигат се чрез следствени действия – действия по разследването, респективно съдебни следствени действия – претърсване, изземване, разпит, експертиза, следствен експеримент, разпознаване. Лично тези действия, с които ще събират доказателствен материал за своите решения.

Събирането и проверката се различават от оценката на доказателствения материал, което е интелектуална дейност, мисловна дейност, не става въпрос за непосредственост.

Различават се и от възприемането – не е достатъчно, за да се говори за непосредственост.

Държавните органи трябва да събират преки/косвени доказателства и не могат да игнорират преките заради събрани косвени, но не са длъжни да събират производни.

Едно доказателство може да бъде:

- пряко и първично

- пряко и производно

- косвено и първично

- косвено и производно

4. Винаги когато има възможност и необходимост трябва да оглеждат мястото и предметите свързани с делото (по проф.Павлов).

ІІ. Проявление на непосредствеността при дейността на различните държавни органи, респективно в различните стадии на процеса.

1. Най-широко проявление има в дейността на първоинстанционния съд (ограничения и изключения – чл.283, чл.279, чл.281)

2. Въззивна инстанция – съдебното следствие не е задължително. Въззивната инстанция преценява с оглед жалбата и извършеното от първата инстанция дали трябва да събира/проверява и доколко. Тя може да постанови акта си по жалбата, както върху доказателствените материали, събрани само от първата инстанция, така и събраните само от нея, ако проведе пълно съдебно следствие; така и да се позове и на събраните и проверени на първа инстанция и от нея. Същевременно при частично съдебно следствие, когато се използват материали от първа инстанция, тя може да ги оцени по различен начин, да направи различни фактически изводи, т.е. получава се подмяна на вътрешно убеждение (следователно така се омаловажава института на СЗ, защото тук е един, а подменя на повече). Следователно тук е възможно напълно да липсва, когато се позовава на доказателствените материали, събрани и проверени на първа инстанция; може също така принципът за непосредственост да намери частично проявление, както и пълно проявление.

Практиката на ВКС – въззивната инстанция, когато разпитва свидетели или подсъдими, за да използва други негови показания, респективно обяснения, трябва да ги прочете.

Равни възможности за участие в процеса на доказване не значи еднакви, защото не са еднакви по обем, т.е. противните страни могат да имат различен брой права. Обвиняемият има повече процесуални права (предимства на защитата), защото прокурорът има обективни предимства (спокойствието, юридическата подготвеност, както и защитникът, държавната мощ), а именно – право на последна дума, право да даде обяснения и да посочи обстоятелства, разполага с презумпция за невиновност – не може да бъде осъден докато не бъде оборена, тежестта на доказване е за прокурора. Целта е да се компенсира фактическото неравенство с прокурора, иначе състезателността щеше да бъде само декларация, затова се дават тези предимства. Не еднакви означава също, че правата може да бъдат различни и по съдържание:

От `99г в отклонение от състезателността съдът събира материали по свой почин (само по изключение) – дава се приоритет на обективната истина и официалното начало. Състезателност има само в съдебната фаза и то не във всичките стадии (различно Павлов). В първи стадии на съдебната фаза няма пълно проявление, за разлика от съдебната фаза, където е пълно.

Съдебното производство заема централно място в нак.процес - чл.7 ал.1, това означава, че то е главно производство, това се има предвид. То не винаги е в центъра, защото по делата от ЧХ с него започва и приключва процеса.

Установяването на този принцип в закона има огромно значение с оглед разпоредбата на чл.6 т.1 ЕКЗПЧ и в частност правото на достъп до съд, който установява тази т.1, това право означава, че всеки гражданин при граждански спор или при наказателно обвинение срещу него има право делото му да се разгледа от съд. След решението по делото Годер Европейският съд прие, че чл.6 т.1, която установява правото на достъп до съд, включва освен правото на всяко лице делото му да се разгледа от съд и правото му на съдебно производство, ако националното му законодателство не предвижда такова. Поради това решение, ако държавата, която е ратифицирала ЕКЗПЧ не предписва една или друга категория граждански спорове или наказателни дела да се разглеждат от съд, това само по себе си е нарушение на чл.6 т.1 ЕКЗПЧ. В конвенцията достъпът до съд е регламентиран като право на всяко лице при граждански спор и наказателно обвинение (не и административно) и респективно като един от елементите на справедлива нак.процедура.

ІІ. Гаранции – по българския закон е установен не като право, а нещо повече като принцип на правото.

1. По българския НПК съдебното производство взема централно място, защото нак.процес се осъществява главно в съдебната му фаза. Този извод означава, че:

а) досъдебното производство има за непосредствена задача да се разкрие обективната истина, но не за да се реши делото по същество на тази фаза, а за да се съберат и проверят доказателствата, които са необходими на прокурора, за да се повдигне обвинение пред съд. Непосредствената задача на съдебното производство е да се разкрие обективната истина и да се реши делото по същество (съдът може да ползва само доказателства, които само той е проверил; повторяемо действие – отново го извършва; не повторяемо – проверява резултатите от него).

б) нак.процес се осъществява главно в съдебната му фаза най-вече, защото съдът отново е длъжен да събере и провери доказателствата, събрани и проверени на досъдебната фаза, независимо че са събрани и проверени от компетентни органи при пълно спазване правилата на НПК. Това означава, че съдът трябва да извърши отново всички действия по разследването и да събере и провери доказателствата, на които ще се позове в присъдата си. Онези действия, които по своето естество са повторяеми съдът отново извършва и проверява събраните доказателства, а не повторяемите е длъжен да провери доказателства събрани от тях на досъдебната фаза. Всичко това не изключва правомощието на съда да извършва и нови следствени действия, както и да събере нови доказателства.

2. Само съдът може да реши делото по същество, в смисъл да признае подсъдимия за виновен и не като постанови присъда, която се издава в името на народа.

Прокурорът може да прекрати нак.производство и да реши по същество, когато деянието не съставлява престъпление чл.24 т.1, но това не означава, че прокурора признава обвиняемия за невинен и че неговото постановление има силата на присъдено нещо.

Въпреки че такъв принцип е установен за първи път в новия НПК, във всички години в доктрината и практиката е доказван извода, че съдът е главен субект на нак.процес.

Аргументите, че съдебната фаза е главна са аргументи, че досъдебната фаза е подготвителна.

Установен за първи път в НПК, но това не означава, че до този момент не е имало изискване делата да се разглеждат бързо и своевременно в роковете, установени в закона. Принципът е установен в чл.6 т.1 ЕКЗПЧ като право на лицата, срещу които е повдигнато наказателно обвинение. А в практиката си Европейския съд разглежда това право като едно от важните елементи на всяка справедлива съдебна процедура. По българския НПК, за да се предаде изключителна значимост, разглеждането на делата в разумен срок е установен като принцип на процеса.

От чл.22 ал.1 е очевидно, че е създадено задължение за съда да разгледа делата в разумен срок, а ал.2 създава задължение за прокурора и РО да проведат досъдебното производство в предвидените в НПК срокове. Този подход е не дотам прецизен, защото както съдът така и органите на досъдебното производство са задължени да разглеждат делата в разумен срок. Освен това НПК предвижда срокове не само на досъдебното производство, но и на съдебното производство. Не само органите на досъдебното производство са длъжни да спазват предписаните в закона срокове, но и съдебните органи имат такова задължение, независимо че ал.2 визира само органите на досъдебното производство. Това е така, защото не само прокурора и следователите по смисъла на ЗСВ, но и съдиите, ако системно не изпълняват служебните си задължения, то това е основание за дисциплинарна отговорност, включително и освобождаване от длъжност.

В НПК са предвидени десетки срокове във връзка с извършването на една или друга дейност, но тези срокове не са разумният срок з приключване на делата. Европейският съд за правата на човека в цялата си практика никога не е сочил нито абсолютни, нито относителни цифри за разумен срок и винаги е настоявал, че спазено ли е изискването за разумен срок е въпрос на конкретна преценка за всеки конкретен случай. Европейският съд е приел, че неспазването на сроковете, предписани в закона само по себе си не означава, че не е спазено изискването за разумен срок.

При съчетаването на тези фактори и критерии решението дали е спазено изискването за разумен срок или не е независимо от изтеклото време и е винаги конкретно. Например по делото Бункате, което е продължило 2г. и 9м. Европейският съд е приел, че не спазен разумния срок, защото е било доказано, че 15мес. властите са бездействали и нищо не са правили. По делото Бондаерт, което е продължил 6год. Европейският съд е приел, че разумният срок е спазен, защото е доказано, че за това време няма забавяне на делото по вина на държавните власти.

ВКС отдавна използва тези критерии в практиката си, когато решава дали делото е приключило или не в разумен срок.

ІІІ. Последици от неспазването на разумния срок.

Европейският съд постановява, че изискването на чл.6 ал.2 за разумен срок за разглеждане на делата не означава, че държавите, които са подписали ЕКЗПЧ трябва да въвеждат преклузивни срокове за разглеждане и решаване на нак.дела. Европейският съд обаче в практиката си винаги е приемал, че неспазването на изискването трябва да се компенсира по някакъв начин и това може да стане чрез намаляване на наказанието, което е определено по конкретното дело.

Десетки са решенията на ВКС, при които след като този съд е констатирал, че делото е продължило прекалено дълго съдът намалява наложеното наказание.

ІV. Гаранции за спазване на изискването.

1. Както за досъдебната фаза, така и за съдебната фаза са предвидени десетки инструктивни (дисциплиниращи) срокове за извършване на действията.

2. В НПК са предписани и не малко преклузивни срокове след изтичането, на които действието не може да бъде извършвано. Такива са сроковете за обжалване, за задържане под стража, домашен арест, настаняване в психиатрично заведение, за всички мерки за процесуална принуда, които са взети на досъдебното производство чл.254 ал.8, за които едно лице може да бъде обвиняемо чл.368;