Наказателнопроцесуални правоотношени
Изтегляне 1.81 Mb.
|
б) то е изначално правило и тази му значимост се обяснява с факта, че презумпцията за невиновност е регламентирана позитивно, легално във всички международни договори, свързани с основни права и свободи: чл.11 ВДПЧ, чл.14 МПактЗГПП, чл.6 т.2 ЕКЗПЧ; в) у нас презумпцията за невиновност е формулирана в чл.16, а не в самостоятелна алинея на правото на защита; 2. Презумпцията за невиновност не е правна презумпция. В доктрината и практиката този извод е направен преди десетки години и до момента не е опроверган. Съображения: а) при всяка правна презумпция има един факт, който се нарича презюмиращ и който се доказва, другият факт в конструкцията на презумпцията е презюмирания – именно той не се доказва. При презумпцията за невиновност няма презюмиращ и презюмиран факт. С конституирането на фигурата на обвиняемия и със самия този факт и от този момент веднага обвиняемия се счита за невиновен, без да е длъжен да доказва какъвто и да било факт или факти. Оборимите правни презумпции обикновено се потвърждават, защото са конструирани на базата между най-често срещаните връзки между нещата и явленията. б) презумпцията за невиновност най-често се опровергава, а не потвърждава; в) презумпциите в правото загубват своята сила, когато по преценка на държавните органи бъдат опровергани. Презумпцията за невиновност опровергана или не никога не загубва своята сила, тя действа до влизането в сила на присъдата; г) презумпциите в правото се създава, за да се съкрати пътя на доказването, а презумпцията за невиновност не само го съкращава, а именно тя осигурява обективно, всестранно и пълно разследване; 3. Европейски стандарти. а) презумпцията за невиновност е посочена в чл.6 т.2 ЕКЗПЧ като един от елементите на справедлива нак.процедура; б) презумпцията за невиновност може да бъде нарушена не само от съда, но и от другите държавни органи в нак.процедура, а и от законодателя; в) презумпцията за невиновност изисква държавните органи да не пристъпват към изпълнение на задълженията си с предварителната нагласа, че обвиняемият е извършител на престъплението (предубеденост). г) презумпцията за невиновност означава, че тежестта на доказване е за прокурора; д) презумпцията за невиновност предполага всяко съмнение да се тълкува в полза на обвиняемия; е) практиката да се осведомява съда за миналите осъждания на подсъдимия не е в противоречие с презумпцията; ж) прокуратурата трябва да уведомява обвиняемия, че е образувано дело срещу него, за да може обвиняеми да се защити още от този първи момент; V. Презумпцията за невиновност по българския НПК. 1. Очертана е в правилото на чл.16. Какво означава и как трябва да се разбира презумпцията за невиновност. Декларативно норма, без адресат. Правилото на чл.16 не е упълномощителна правна норма, то не създава нито права, нито задължения. Това е норма, с която законът обявява, че обвиняемият се смята за невинен, затова може да се направи извод, че: а) презумпцията за невиновност е обективно, позитивно, легално, законово положение по силата, на което ex lege обвиняемият се счита за невинен по силата на самия закон; б) очевидно е, че тази разпоредба е без адрес, което означава, че тя не е адресирана към държавните органи и не установяват задължение за тях да смятат обвиняемия за невиновен. Впрочем това не би било и възможно, защото прокурорът е длъжен да изготви обвинителния акт и да го внесе в съда само когато не просто смята, а е убеден, че обвиняемият е виновен; съдът може да постанови осъдителна присъда само когато е убеден във виновността на обвиняемия. От изложеното до тук следва, че презумпцията за невиновност не може да се съотнася, защото тя стои на различна плоскост с вътрешното убеждение за виновност, до което достигат едни или други органи в нак.процес и което вътрешно убеждение за виновността не може да дерогира (отстрани) действието на презумпцията за невиновност. Въпреки че прокурорът е убеден във вината и е изготвил обвинителния акт и въпреки че съдът е убеден и е постановил осъдителна присъда, презумпцията за невиновност продължава да има стойност и да поражда своите последици. в) презумпцията за невиновност е основно правило, основна процесуална гаранция, обективно законово правно положение, което задължава законодателя да установи такива процесуални положения и такъв процесуален режим за обвиняемия, който гарантира, че той в нито един момент от развитието на процеса няма да бъде третиран като виновен. 2. Българският НПК е установил такъв процесуален режим и той се изразява в следните правила: а) благодарение на презумпцията за невиновност тежестта да се докаже обвинението е винаги за прокурора и това правило е без изключение чл.103 ал.1 б) при никакви обстоятелства тежестта на доказване не може да се прехвърли върху обвиняемия и това също е правило без изключение чл.103 ал.1 в) обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, това също е правило без изключение чл.103 ал.2 г) обвиняемият не е длъжен да дава обяснения; има право да мълчи; има право да даде каквито обяснения желае, включително и неверни; може да дава обяснения толкова, колкото намери за необходимо и във всеки момент, в който намери; д) ако обвиняемият е запазил и е отказал да даде или е дал ново обяснение, или не е могъл да докаже възраженията си, от това не могат да се правят изводи в негова вреда чл.103 ал.3. Нещо повече, това не може да се отчита и при определяне на наказанието, защото недаването на обяснения или даването на лъжливи не може да се смята за отегчаващо вината обстоятелство. е) обвиняемият не е длъжен д съдейства за разкриването на обективната истина, той има право да му бъдат осигурени всички възможности да не се самообвинява, затова когато може да бъде принуден по отношение на него да се извършва обиск, претърсване, изземване, вземане на образци за сравнително изследване, затова е необходимо разрешение на съда; ж) според чл.303 присъдата не може да почива на предположения и това правило е без изключение; з) съдът може да признае обвиняемия за виновен само когато обвинението е доказано несъмнено и по аргумент за противното от това правило, когато не е доказано несъмнено съдът ще постанови оправдателна присъда! Ал.2 и) именно заради презумпцията за невиновност с новия НПК се въведи преклузивен срок за всички мерки за процесуална принуда, постановени по отношение на обвиняемия; к) по отношение на обвиняемия може да се постановят, но само тези мерки за принуда, които са предписани в закона и по реда и при условията, предписани в закона; Всички тези правила очертават процесуалния режим на обвиняемия и гарантират, че независимо че държавният орган е стигнал до убеждение за виновността, обвиняемият няма да се третира като виновен, защото посочените по-горе правила продължават да се прилагат и да имат правно значение дори когато по отношение на обвиняемия е постановена осъдителна присъда. РАЗКРИВАНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. І. Същност на принципа. 1. Принципът е установен в чл.13 и според текста съдът, прокурорът, разследващите органи са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. 2. Принципът е регламентиран в чл.13 по начин, който не разкрива самото му съдържание. Чл.13 установява се самия принцип, а задължение на държавните органи да осигурят разкриването на обективната истина. В същото време чл.13 не държи сметка, че има и други участници в нак.процес, чиято дейност е пряко свързана с разкриването на обективната истина. На първо място това са гражданите, които защитават свои права и законни интереси, защитниците и поверениците, които по силата на чл.98 ал.1 НПК също имат задължение да съдействат за разкриването на обективната истина макар и само във връзка с фактите, които ползват защитата. На второ място за гражданите, които технически подпомагат дейността на държавните органи и които имат задължение със своите показания, специални знания, преводи, тълкувания и т.н. да подпомогнат разкриването на обективната истина. 3. ОТ изложеното е очевидно, че чл.13 не указва какво означава понятието обективна истина, нито пък сочи кои са критериите, за да се приеме, че обективната истина е разкрита. Този въпрос става особено актуален след приемането на КРБ 1991г., която употреби не понятието обективна истина, а понятието истина. ІІ. Съдържание на чл.121 ал.2 КРБ, според която „производството по делата осигурява установяването на истината”. Ако се имат предвид европейските стандарти в тази връзка, то този текст най-малко означава: 1. Законът трябва да установи такава нак.процедура, която да отговаря на всички изисквания за нак.състезателен процес. 2. Законът трябва да изключва възможността да се ползват предустановени или формални доказателства. 3. Обвиняемият трябва да има пълноценно право на защита, което да е и гарантирано по адекватен начин. 4. Законът трябва да съдържа и да регламентира всички съвременни начини, които да са и надлежни от научна гледна точка за разкриването на истината. Чл.128 ал.1 КРБ изисква още не само да бъде създаден такъв закон, който да отговаря на посочените по-горе изисквания, но и всяко конкретно нак.производство да бъде така организирано и проведено, че да се разкрие истината по делото. Очевидно е, че КРБ също не съдържа дефиниция, нито пък критерии за това какво означава да се установи истината по делото. ІІІ. Понятието обективна истина и истина са доктринални понятия, установени в практиката на съдилищата и в частност на Върховния съд. 1. От гледна точка на разкриването на истината въпросите са разрешени по различен начин в англо-американската правна система и европейско-континенталната. а) в англо-американското право се приема, че истината е разкрита, когато твърденията на съда за фактите по делото, т.е. фактическите констатации в пълна мяра и адекватно отразяват събрания и проверен по делото доказателствен материал. Става въпрос за истината такава, каквато е в кориците по делото – формалната истина. Именно затова англо-американският нак.процес се приема, че е чист класически обвинителен състезателен нак.процес: - в този процес съдът не е активен, той е пасивен арбитър на състезанието, той не може служебно да събира доказателства; - прокурорът е единствено и мамо обвинител, той не е длъжен да бъде обективен и не е длъжен да събира доказателства в полза на защитата; б) в европейското право и в частност българския НПК трябва да се осигури не разкриването на формалната истина, а на обективната истина. Според ВКС обективната истина е разкрита, когато е установено това, което действително е станало в живота. Обективната истина е разкрита когато фактическите констатации на държавните органи вярно, точно и правилно отразяват фактите на обективната действителност, които са били предмет на доказване в нак.процес. В крайна сметка, когато е разкрита обективната истина по едно дело има пълно съвпадение на фактическите констатации, т.е. на твърденията за съществуването или несъществуването на конкретни факти с фактите на обективната действителност, предмет на доказване. Когато фактическите констатации на държавните органи съвпаднат с фактите на обективната действителност се приема, че е разкрита обективната истина, а когато тези фактически констатации съвпадат и вярно отразяват събрания и проверен доказателствен материал, това означава, че постановения акт е обоснован (обоснованост по континенталното право = разкрита истина по англо-американското). На практика е възможно актът да е обоснован, но истината да не е разкрита, това са хипотезите, когато са събрани и проверени всички доказателства, разследването е обективно, всестранно и пълно, но някои от тях са манипулирани, фалшифицирани, показанията на свидетелите са неверни, както и заключенията на вещите лица. Очевидно е, че онова, което в англо-американското право се разбира под истина, у нас е равнозначно на обоснованост на съдебния акт и у нас е възможно да се приеме, че актът е обоснован а въпреки това обективната истина не е разкрита.
Вътрешно убеждение е налице винаги, когато съществува такава увереност за такова съответствие, но на практика е възможно съответния държавен орган да е абсолютно убеден, че неговите фактически констатации са верни, че твърденията за съществуването или не съществуването на конкретни факти вярно отразява обективната реалност, но въпреки тази убеденост е винаги възможно това да не е така. Затова вътрешното убеждение не може да е критерий за обективната истина. Обективната истина не може да се уподоби и на вероятност, защото когато е разкрита обективната истина е налице съвпадение между фактически твърдения и фактите на обективната действителност, за които се правят тези твърдения, а при вероятността е налице само степен на възможност такова съответствие да съществува.
Разкриването на обективната истина е възможно по нак.дела, като съображенията за това са следните: а) в нак.процес се доказва не конкретното човешко деяние, а престъплението, което е описано в НК с няколко фактически признака; б) предметът на доказване по нак.дела е ограничен два пъти; първо чрез предвидените в НК състави на престъпленията и второ чрез очертаване на предмета на доказване в чл.102 НПК; в) очевидно е, че в нак.процес не се доказват всички факт, които са свързани със събитието на престъплението, а се доказват само тези от тях, които са очертани в състава на престъплението и при това не се доказват всички признаци на тези факти, а само очертаните от състава на престъплението; г) в нак.процес не се доказват общи правила, общи закономерности; доказват се някои факти дали са се случили или не някъде и някога в миналото; 4. Обективност, всестранност и пълнота на разследването е принципно правило, което гарантира разкриването на обективната истина. а) разследването е обективно, когато са установени всички факти за и против обвинението; б) разследването е всестранно, когато са проверени всички възможни версии; в) разследването е пълно, когато са извършени всички действия по разследването и съдебни следствени действия и са установени несъмнено всички факти от предмета на доказване. ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ ПО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ. І. Обща характеристика. 1. Законодателят не допуска да има формални правила при оценка на доказателствените материали, относно силата и достоверността им. 2. Вътрешното убеждение не трябва да се, но се разпростират и върху тълкуването на закона, правната норма-хипотезата, изводи; трябва да се ограничи върху доказателствените материали. 3. Дефиниция на вътрешното убеждение – твърде обоснована увереност на съответния държавен орган в правилността на собствените му фактически изводи по делото. Това означава, че е разкрита истината (и правните изводи, ако приемем другото разбиране). Която увереност е изградена в резултат на обективно, всестранно и пълно разследване на обстоятелствата по делото и е основана върху доказателствените материали, събрани и проверени по реда и със средствата на НПК. 4. Особености, разлика между вътрешно убеждение и обективна истина. Вътрешното убеждение е необходимо, но не винаги е достатъчно условие за разкриване на истината. Вътрешното убеждение е един от елементите за оценка на доказателствения материал. Но не бива да се разглежда като критерий за истина, то е субективна категория, а истината е обективна. 5. Основни изисквания, които този принцип създава спрямо нак.процес: а) да се предостави напълно, в изключителна компетентност на държавните органи възможността за самостоятелно изграждане на вътрешно убеждение относно доказателствения материал, оценката на нито един друг орган в предхождащ етап не може да бъде задължителен за него; б) изискването да не се допуска създаването и въвеждането в кодекса на формални правила относно силата на доказателствените материали; в) оценката на доказателствените материали трябва да завършва винаги с категорични и еднозначни изводи; всякакви термини, които указват на вероятност в мотивите на един акт, го правят постановени при липса на вътрешно убеждение или по конкретно на субективната страна на вътрешното убеждение, и може да доведе до отмяна на съответния акт; ІІ. Разграничават се субективна и обективна страна на вътрешното убеждение. 1. Субективна страна – изразява се в това, че вътрешното убеждение е непоколебима субективна увереност на органа. Наличието на съмнение означава липса на субективна страна или следователно на вътрешно убеждение като принципно изискване на НПК. Едно типично правило в тази връзка е чл.303 ал.1 т.2 (експертизите боравят със степенни стойности, следователно те са материали с вероятностен характер, затова присъда, залегнала върху тях – трябва да сте обоснове убедително разбирането защо органа се е насочил към горни или долни граници). 2. Обективна страна – поставя следните изисквания пред държавните органи: а) трябва да вземат решения, да оценяват доказателствения материал като се ръководят от закона: - за обективност, всестранност, пълнота на разследването – гаранция за правилно формулиране на вътрешното убеждение, въпреки че са изисквания на обективната истина; - правила за събиране и проверка на доказателствените материали. Следствени действия – начини и способи за събиране и проверка трябва да се извършват с пълно съблюдаване на изискванията на НПК; - трябва да се съобразят с изискванията за преценка на доказателствените материали в пълнота, в съвкупност и по отделно (това се извършва по вътрешна преценка, а не по формални правила, но е свързано с принципа за независимост); б) вътрешното убеждение трябва да се докаже само въз основа на налични по делото доказателствени материали, съответно обсъдени и оценени обективно, всестранно и пълно. Начини за нарушаване на обективната страна на вътрешното убеждение: - може да се използват доказателствени материали, събрани не по реда на НПК; - игнориране на някои доказателствени материали; - могат да бъдат изопачени – на определени доказателства да бъдат приписвани качества, които те нямат - не обсъждане на налични по делото доказателствени материали (именно когато могат да доведат до коренно различни изводи); - когато доводите на страните се игнорират, фактическите; в) изискване това вътрешно убеждение да бъде мотивирано, да могат реално да се изложат ясни, логични, последователни мотиви защо се приема едно или друго в съответния акт. Бланкетни мотиви = липса на мотиви – абсолютно процесуално нарушение чл.348 ал.3 т.2; Избягване на вероятностно отношение – свързва се със субективната страна. Свързани със съществени процесуални нарушения – обективна страна. ~ Необоснованост – изопачаване на доказателствени материали, необсъждане, игнориране на доказателствени искания; чрез обяснение на това, че дейността на по-долу е нарушила изискванията за формиране на вътрешно убеждение; - вече няма право на обжалване; ПУБЛИЧНОСТ. ИЗКЛЮЧЕНИЯ. І. Обща характеристика. 1. Конституционно закрепен принцип – чл.121 ал.3; във връзка с примата на международното над вътрешното – чл.6 т.1 ЕКЗПЧ. а) Право на публично разглеждане от независим и безпристрастен съд; чл.20 – отнася се само за съдебни заседания, всички съдебни заседания по всички дела; самият закон допълва изключения от него, но само доколкото са изрично предвидени в самия НПК; б) цели – защитава страните от произволни решения на съда; обществено достояние на производството; доверието в осъществяваното правосъдие; аксенс 2. Значение. а) осигурява обществен контрол върху съдебната дейност, стимулира съда да действа обективно и при точно спазване на законите; б) така постановените съдебни актове се ползват с по-голям авторитет и увеличава доверието в дейността на съдебния орган; в) повишава се правната култура на гражданите и се осигурява възпитателно и превантивно въздействие на нак.процес чл.261; чл.262 – оглед, следствен експеримент (и първа и въззивна); ІІ. Изключения от принципа. Публичност – участие на публика - лица, без да са участници в нак.процес; може да се изключи или за цялото съдебно заседание или за конкретно следствено действие. Възможни са две класификации чл.104 ал.3 НК, държавна тайна. 1. Три групи изключения: а) свързани с предмета на делото чл.263 ал.1 (чл.263 ал.1 : чл.264 ал.2 → трябва да се изключи публичността, ако е застрашен от друг закон); ал.2 – може, но не е длъжен – естеството на факта, личността на човека, съдът трябва да извърши преценка на това; б) свързани с особеността на отделни лица – чл. 265 т.1, т.2, чл.409 ал.2 – на лица от публиката; на лица участници – чл.263 ал.1 in fine, чл.280 ал.3 – когато има анонимен свидетел, със запазена самоличност; чл.391; в) особености в поведението на едни или други лица – чл.267 ал.4 – може да не ги предупреди предварително за разлика от хипотезата, ако са частници в процеса; 2. С оглед задължителността на изключването на публичността. А) абсолютно задължителни основания – съдът не преценява; критерий – дали трябва да се отнася за част или за цялата публика: Аа) когато изключението е задължително за всички – хипотезите на държавна тайна и анонимен свидетел; Аб) когато я ограничава – опасност да се наруши нравствеността; непълнолетните от публиката; въоръжените освен охраната; сержанти и войници при дела срещу офицери; Б) относително задължителни – тук съдът преценява трябва или не да ограничи публичността в една или друга степен; какво точно преценява съдът, алтернативна преценка: Ба) съдът преценява дали в конкретния случай да ограничи – интимен живот; лица, нарушаващи реда; Бб) дали да допусне публичност – непълнолетни – ако прецени, че е в обществен интерес; Изключването на публичността става със съдебно определение, което трябва да бъде мотивирано и в него се посочва за каква част от съдебното заседание се изключва или за цялото; цялата ли публика или ще останат някои лица. Ако не е за цялото съдебно заседание, трябва да се посочи за кое действие. Изключение на изключението – постановяването на присъда чл. 263 ал.3 (ако доказателствените искания не са своевременни – може, своевременни, за да не определи разглеждане без съдебно следствие; ако са много аргументите; разпит на подсъдимия – фактите, които заслужават доказване). (забавянето на мотивите не е обвързано с възможността за допълване на жалбата). Чл.264 ал.1,2 е изключение на изключението (освен при държавна тайна).
Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|