Наказателнопроцесуални правоотношени
Изтегляне 1.81 Mb.
|
д) фактите, доказателства по делото трябва да се различават и от фактическите констатации. Фактическите констатации са твърденията на държавен орган в нак.процес за същетсвуването или несъществуването на факти на обективната действителност. Затова фактическите констатации не са факти на обективната действителност, а твърдения за тези факти. Фактическите констатации не са и доказателстено средство, защото те не възпроизвеждат факти, които са лично възприети. Фактическите констатации по своята същност са логически изводи за съществуването или несъществуването на конкретни факти, които са направени на базата на цялостния анализ на събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, прценени поотделно и в тяхната съвкупност. 2. Обяснение на втория белег на понятието – свързани с обстоятелствата по делото. Всяко човешко деяние остава многобройни следи в обективната действителност, но доказателствата по делото са само тези следи, които имат връзка с предмета на доказване. Връзката между доказателствата и предмета на доказване (обстоятелствата) е обективно съществуваща връзка и тази връзка също трябва да се докаже несъмнено. Връзката между доказателствата и предмета на доказване може да е минала, настояща, временна, постоянна, нововъзникнала, пряка, косвена, връзка на причина и следствие и обратно на следствие и причина, на два независими резултата на една причина и т.н. 3. Обяснение на третия белег – фактите трябва да могат да допринесат за изясняване на обстоятелствата по делото. а) очевидно, че един факт може да е свързан с обстоятелствата по делото (т.е. да отговаря на втория белег), но ако не може да допринесе за изясняването на тези обстоятелства, той не би могъл да е и доказателство; б) изискването факта да е свързан с обстоятелствата по делото и да допринася за тяхното изясняване са кумулативни изисквания; в) когато един факт е свързан с обстоятелствата по делото и допринася за тяхното изясняване, това означава, че той е относим по делото и затова трябва да бъде доказан несъмнено. Неотносимите факти се определят като такива и не се доказват; 4. Обяснение на четвъртия белег – доказателствата се установяват по ред, предвиден в НПК. а) този белег означава, че за да послужи като доказателство един факт, той трябва да е възпроизведен чрез доказателствените средства, предвидени в НПК; б) възпроизвеждането на фактите чрез доказателствени средства трябва да стане по реда, предвиден в НПК; в) доказателствата и доказателствените средства се събират и проверяват чрез способите за доказване, а те са изчерпателно посочени в закона, както и изчерпателно са посочени и предпоставките за предприемането на един или друг способ за доказване (показания на свидетел – разпит; протокол за оглед – оглед). ПРЕКИ И КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. І. Правила. 1. Доказателствата се делят на преки и косвени в зависимост от връзката им с предмета на доказване. 2. В доктрината, а и на практика често се използва понятието улики. Уликите това са косвени доказателства, които доказват извършеното престъпление и ваната на извършителя, но понятието улики не е равнозначно на косвени доказателства, защото последните са не само улики, но и всички други косвени доказателства, които доказват, че не е извършено престъплението или че обвиняемият не е виновен. 3. Преки доказателства са тези, които доказват обстоятелствата от главния факт (предмет на доказване) без помощта на други доказателства, а косвените доказват обстоятелства от предмета на доказване, но винаги посредством други доказателства. 4. При доказването с преки и косвени доказателства няма разлика при тяхното допускане, събиране, проверка и оценка. Разликата обаче е от тук насетне, защото когато държавния орган приема, че док.средство, което възпроизвежда преки доказателства е достоверно (източник на доказателство), със самия този факт ще се явят доказани и обстоятелствата от предмета на доказване. Когато приеме, че източника, който възпроизвежда косвени доказателства е достоверен, със самият този факт не се доказва каквото и да било обстоятелство от предмета на доказване, затова анализът на доказателствения материал трябва да продължи – косвеното доказателство трябва да бъде съпоставено с всички други събрани и проверени по делото доказателства и при тази съпоставка връзката между косвеното доказателство, всички други доказателства по делото и обстоятелствата от предмета на доказване трябва да е единствено възможната връзка (приятелка, баби). ІІ. Значимост на това деление. 1. По нак.дела не може да се подменят преките доказателства с косвени. При наличие на преки доказателсва задължително се събират и проверяват те. Тази невъзможност за подмяна следва от принципа за непосредствеността. 2. Косвените доказателства обикновено служат за проверка на преките. 3. Когато по делото няма преки доказателства, цялото доказване трябва да се проведе с косвени, при което държавният орган трябва да бъде особено внимателен, защото при това доказване съществува много сериозен риск от грешки. В този смисъл е и цялата практика на ВКС: „Обвинението може да бъде доказано по несъмнен начин и само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства в цялата съвкупност трябва да водят до единствения извод за виновността на подсъдимия и да изключват всяка друга възможна версия, а така направения извод трябва да е единствения възможен.” (като се докаже достоверността на източника, който възпроизвежда преки доказателства – се приключва). ПЪРВИЧНИ И ПРОИЗВОДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. ОБВИНИТЕЛНИ И ОПРАВДАТЕЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. І. Първични и производни доказателства 1. Доказателствата се делят на първични и производни в зависимост от източника, който ги възпроизвежда. 2. Първичните се възпроизвеждат от първоизточник, каквито са оригиналните документи, показанията на свидетели очевидци, самопризнанието на обвиняемия, а производните се възпроизвеждат от източник, който не е първичен - документите, които не са оригинални, показания на свидетели, които не са очевидци. 3. На практика е възможно едно доказателство да е пряко, а в същото време производно (Румен), както и обратно, възможно е евно доказателство да е косвено, а в същото време първично (бабите на входа, това обстоятелство може да бъде обяснено по хиляди начини). 4. Значение на това деление: а) първичните не могат да се заменят с производни заради принципа за непосредственост б) производните обикновено служат за проверка на първичните в) когато липсват първични, цялото доказване трябва да протече с производни, което крие сериозен риск от грешки ІІ. Обвинителни и оправдателни (обстоятелства, свързани със защитата). 1. Доказателствата се делят на обвинителни и оправдателни в зависимост от техния предмет. 2. За понятието на това деление може да се съди от разпоредбата на чл.107 ал.3. Обвинителни са тези, които „разобличават” обвиняемия или отегчавате неговата отговорност, а оправдателни са тези, които „оправдават” обвиняемия или смекчават отговорността му. 3. Кои са обвинителни и кои оправдателни се решава в крайна сметка с влязлата в сила присъда. 4. Това деление обаче има значение и в хода на процеса: а) с това деление се обяснява задължението на държавните органи да бъдат обективни по смисъла на чл.107 ал.3, а то значи да събират всички доказателства, независимо дали са обвинителни или оправдателни б) това деление има значение при тълкуването на чл.98 ал.1, защото е ясно, че защитника има задължение да съдейства за изясняването, но само на оправдателните доказателства в) това деление има значение за тълкуването на чл.102, за да е ясно, че подлежат на доказване и едните и другите доказателства., те представляват предмета на доказване г) за обяснение на понятието обосновано обвинение – то е такова, когато е подкрепено с достатъчно обвинителни доказателства д) и за правилното тълкуване на чл.243 ал.1 т.2 – не е доказано участието на обвиняемия в престъплението означава, че не са събрани и не могат да бъдат събрани достатъчно обвинителни доказателства. ВЕЩЕСТВЕНИ И НЕВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. І. Същност на веществените доказателства. 1. Доказателствата се делят на веществени и невеществени в зависимост от тяхното естество. 2. От разпоредбата на чл.109 може да се направи извод, че ВД могат да бъдат всякакви вещи (предмети), както такива, които са били предмет, средство, обект, оръжие за извършване на престъплението, така и всякакви предмети, върху които престъплението е оставило следи. 3. ВД се прилагат по делото, при което прилагане се описват подробно и съответно фотографират по правилата на чл.110 (снимката на предмета не е доказателство, а док.средство). 4. Нашия НПК предписва специален режим за пазене на ВД по чл.111 ал.1-3. Принципът е ВД се прилагат по дела и се пазят докато завърши нак.производство, но от това правило има изключения, когато ВД могат да бъдат върнати и преди да завърши производството, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина, разследването. Те се връщат от РО, но със съгласието на прокурора, а ако прокурора откаже се обжалва пред първоинстанционния съд по правилото на чл.111 ал.3. 5. Разпореждането с ВД: - предметите, които са иззети като ВД, но подлежат на бързо разваляне или са иззети наркотични вещества, разпореждането с тях става по правилата на чл.111 ал.4, 5 - разпореждането с веществени док.средства, което е свързано с отнемане в полза на държавата става по правилата на чл.112 ВД са всички предмети, върху които престъплението е оставило следи; заснемането също – следи се оставят върху записващото устройство. 6. Писмените доказателства (от категорията на веществените) са възможни в две хипотези: а) всички документи се оценяват като писмени доказателства, а не като писмени док.средства при условие, че тези документи инетерсуват нак.процес или със свой външен белег (че е подправен, че върху него има други следи, къде е намерен и т.н.) или ни интересува и със свой външен белег и със своето съдържание (нотариален акт – мотив за убийство) (писмените док.средства са винаги документи – съдържат права и задължения, правоотношение). б) втората хипотеза – писмени доказателства са и всички други книжа, които са приложени по делото и които не са документи, не носят характеристиката на документи. Става въпрос за лични дневници, бележки, писма, двойни счетоводства и всякакви други книжа, които в доктрината и практиката се обозначават като случайни документи. Става въпрос за книжа, които са изготвени, но които нямат характеристиката на документи, тъй като изявлението в документа не се прави целенасочено, не е направено, за да породи съответни права или задължения, нито пък е направено, за да се документира изявлението при някакъв бъдещ спор. ІІ. Невеществени доказателства. 1. Това са факти на вътрешния, психически мир на човек. 2. Те обикновено служат за доказване на субективната страна на престъплението – мотиви, подбуди. 3. Доказването с невещствени доказателства е много трудно, защото за тях се съди единствено по външните прояви на човек. (видеозапис – доказателство – трябва да се провери автентичността; ако е док.средство априори не се проявява автентичността) СЪЩНОСТ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА. РАЗЛИКА ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА. І. Същност на доказателствените средства. Правила. 1. В НПК съществува дефиниция на понятието доказателствени средства чл.105. От този текст е очевидно, че доказателствените средства са начините за възпроизвеждане на доказателства или на други док.средства. 2. Според начина, по който се възпроизвеждат доказателствата или док.средства, док.средства се делят на гласни, писмени и веществени. 3. Док.средства са предвидени в НПК, нещо повече устните и веществените са предвидени изчерпателно. Писмените док.средства не са предвидени изчерпателно, защото писмено док.средство може да бъде всеки документ. 4. Док.средства обикновено се изготвят след като е образувано производството, нещо повече, за някои док.средства НПК предвижда специален ред за начина, по който се изготвят, а за други такъв ред не е предвиден. Например няма предписан ред в НПК, по който се изготвят фотоснимки, схеми, скици, отливки и т.н. 5. Доказателствата трябва да се различават от док.средства. Доказателствата са факти на обективната действителност, а док.средства са начина на възпроизвеждане на същите. 6. Док.средства трябва да се различават от способите за доказване. Док.средства са начина за възпроизвеждане на доказателства или док.средтва, а способите за доказване са нак.процесуални дейности или действия за събиране и проверка на доказателствата и док.средства. Док.средства са начините за възпроизвеждане на доказателства, а способите за доказване са също начини, но не за възпроизвеждане, а за събиране и проверка на доказателства. ІІ. Разлики между доказателства и доказателствени средства. 1. Доказателствата са факти на обективната действителност, а док.средства начина за възпроизвеждането на тези факти. 2. Доказателствата ги създава „самото престъпно деяние”, а док.средства ги създава законодателя. 3. Доказателствата не могат да се предвиждат в закона, защото те са винаги различни, такива каквито са оставени на самото място на извършеното деяние, докато док.средства са предвидени в закона при това като правило изчерпателно. 4. По начало док.средтва възпроизвеждат доказателствата, но няма пречка едно док.средство да възпроизведе друго док.средство (протокол за разпит на свидетел е писмено док.средство, което възпроизвежда показанията на свидетел, което е устно док.средство, а показанията възпроизвеждат факти на обективната действителност, които са доказателства). 5. На практика е възможно едно док.средство да възпроизведе много доказателства, както и много док.средства да възпроизведат едно доказателство. Но в тази връзка е важно, че по делото има толкова доказателства, колкото факти са възпроизведени, а не колкото средства за възпроизвеждането им са използвани. 6. По нак.дела е възможно да има доказателсва без доказателствени средства и това са всички случаи, когато самия факт на обективната действителност е такъв, какъвто е приложен към самото дело (патрон, пушка /различно от снимки на патрон, пушка/, дрехи, ключове). 7. На практика е възможно да съществуват док.средства без доказателства и хипотезите са две: а) когато док.средства възпроизвеждат доказателства, които не са относими по случая; б) в хипотезите на лъжесвидетелстване, когато свидетеля възпроизвежда несъществуващи или неверни факти; 8. Има разлика при допускането, когато се допускат доказателства по делото, държавния орган трябва да отговори на въпроса дали те са относими, т.е. дали имат връзка с предмета на доказване и дали могат да допринесат за изясняване на обстоятелствата от този предмет. Когато се допускат док.средства държавния орган отговаря на въпроса дали същите са предвидени в НПК (детекторът на лъжата не е). 9. Има разлика при оценката на доказателствата и док.средства. Когато оценява доказателствата държавният орган отговаря на въпроса кои факти на обективната действителност приема да са съществували или не към момента. Когато оценява док.средства държавния орган отговаря на въпроса дали и кои от тях са достоверни, т.е. че фактите, които въпроизвежда са се реализирали така, както ги възпроизвеждат и според това ще им даде ли вяра и обратно, трябва да се мотивира, дори когато няма противоречие в док.средства. Съдът трябва да се мотивира, от къде следва, че това е истината. ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. І. Обща характеристика на ГСД. 1. ГСД са именно гласни, защото възпроизвеждането на факти, на доказателствата се извършва чрез устна реч. 2. Те са изчерпателно посочени и това са обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите. 3. Вярно е, че вещите лица дават заключението си в съдебно заседание винаги устно, но заключението на ВЛ въпреки това не е док.средство, защото ВЛ не възпроизвежда факти на обективната действителност, които да е възприел, а заключението му представлява логически извод от едни известни за други неизвестни факти. ІІ. Обяснение на обвиняемия. 1. Обща характеристика на обясненията на обвиняемия. а) обясненията на обвиняемия са винаги устно док.средство, независимо дали чрез своите обяснения обвиняемия отрича или пък признава, че е извършил престъплението и своята вина; б) обясненията на обвиняемия имат двойнствена природа, защото те са едновременно и док.средство, но и средство за защита. Обясненията са средство за защита, защото: - обвиняемият не е длъжен да дава обяснения, има право да запази пълно мълчание - може да дава обяснения винаги, когато поиска и колкото пъти поиска това - не е длъжен да каже истината, може да даде включително и неверни обяснения Обвиняемият има право да дава нови обяснения, но това не е равнозначно на процесуално право на лъжа. Обвиняемият няма такова, защото, ако давайки обяснения набеди някого в престъпление, ще отговаря и за набедяване; ако за доказване на своите неверни обяснения подбуди към лъжесвидетелстване, ще отговаря за подбудителство към лъжесвидетелстване; ако представи неистински документи – за документно престъпление и т.н. Обвиняемият има процесуално право да дава неверни обяснения и този извод се доказва със следните съображения: - РО не може да откаже да разпита обвиняемия под претекст, че той ще даде неверни обяснения - РО не може да откаже да впише в протокола обясненията под претекст, че са неверни - обвиняемият не носи каквато и да била отговорност, ако даде неверни обяснения, стига това да не съставлява престъпление - даването на неверни обяснения, както и отказа на обвиняемия да даде обяснения, не могат да се оценяват от държавните органи като отегчаващи вината обстоятелства в) обясненията на обвиняемия трябва да се разграничават от съдебната му реч – в своята реч обвиняемия не възпроизвежда факти на обективната действителност, а прави анализ на доказателствения материал, за да предложи на съда каква е фактическата обстановка, правната квалификация, наказанието или пък липсата на състав на престъпление и вина и т.н. г) обясненията трябва да се разграничават и от последната му дума – в нея подсъдимия изразява своето окончателно отношение към обвинението, а не възпроизвежда факти на обективната действителност, затова последната дума не е док.средство; д) обясненията на обвиняемия от друга гледна точка са първото му средство за защита, предоставено му от закона. Изводът следва от чл.221 НПК, според който незабавно след като се запознае с постановлението за привличане на обвиняем, РО пристъпва към разпит; е) по българското право обвиняемият винаги дава обяснения и никога не се разпитва като свидетел. Нито за собствената си престъпна дейност, нито за престъпната дейност на своите съучастници; 2. Правна същност на самопризнанието. а) по нашето право и въпреки всички изменения в законодателството продължава да е верен извода, че на самопризнанието законът не придава някаква особена специфична или изключителна стойност. (чл.371 т.1 – без прокурор; чл.373 ал.2 само за чл.371 т.2). Верността на този извод при съкратеното съдебно следствие следва от чл.372 ал.4 НПК. Дори да е направил самопризнание подсъдимият, съдът не е длъжен да проведе съкратено съдебно следствие, ако това самопризнание не се подкрепя от събраните доказателства на досъдебната фаза. При споразумението се поставя въпрос за самопризнанието. При условията за споразумение чл.381 ал.2,3 – където са посочени изчерпателно условията, не е посочено споразумението. Защитникът е самостоятелна страна, споразумението е между него и прокурора. б) по нашето право самопризнанието на подсъдимия е едно редовно годно обичайно док.средство като всички други, нещо повече, самопризнанието може да се постави в основата на една осъдителна присъда, но само при условие, че това самопризнание в пълна мяра съответства на събрания и проверен по делото док.материал. в) нито обвинението, нито присъдата може да се базират само на самопризнанието чл.116 ал.1 г) самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства ал.2 3. Правна същност на оговора. а) оговор – това е обяснение на обвиняем, в което се съдържа твърдение, че друго лице е извършило престъплението или че и друго лице е участвало при извършване на престъплението; б) оговорът е обикновено годно обичайно док.средство в) той може да се постави и в основата на присъдата, но при условие, че кореспондира с всички други док.материали г) една осъдителна присъда не може да почива на един единствен оговор д) когато направения оговор е неверен и обвиняемият е знаел това, той не отговаря за лъжесвидетелстване, а за набедяване – практиката на ВКС 4. Правна същност на оттеглените обяснения. 4.1. По нашето право хипотезите на оттеглено обяснение са три: а) между обясненията на досъдебното производство и на съдебното следствие има съществени противоречия; б) подсъдимият отказва да даде обяснения в съдебното следствие; в) подсъдимият твърди, че не си спомня нищо в съдебното следствие чл.279 ал.1 т.3,4 4.2. Оттеглените обяснения, за да се използват като док.средство, трябва да се включат от съда в док.материал по делото, а включването става чрез прочитането на обясненията, дадени на досъдебната фаза, а за да бъдат валидно прочетени обясненията от досъдебната фаза, трябва да са направени пред съдия. Практиката на ВКС – допуснато е съществено процесуално нарушение, когато: а) съдът се е позовал на обясненията на обвиняемия в досъдебната фаза, без да ги е прочел в съдебно заседание; б) съдът се е позовал на обясненията на обвиняемия в досъдебната фаза, които е прочел, но прочетените обяснения не са били дадени пред съдия; 4.3. При хипотезата на оттеглени обяснения и съответно прочетени по надлежен ред, съдът ще постави в основата на присъдата или обясненията, които са дадени на досъдебното производство и са прочетени или обясненията дадени в съдебното следствие, като единствения критерий, от който се ръководи съдът е кои от тези две обяснения кореспондират в пълна мяра със събрания по делото и проверен док.материал, целия. ІІІ. Показания на свидетел. 1. Те са установени док.средства, защото свидетелят възпроизвежда чрез своите показания факти на обективната действителност, които лично е възприел (зрение, слух, обоняние). Разликите между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се формулират така: а) обясненията са и док.средства и средство за защита, показанията са док.средства; Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|