Наказателнопроцесуални правоотношени



страница13/13
Дата11.01.2018
Размер1.81 Mb.
#43600
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

4. Споразумение – за разлика от горе тук има разпоредба, според която производството приключва. Трябва да се признае и вината. Може ли да се измени обвинението в споразумението (законът и практиката не дават отговор), то има силата на влязла в сила присъда, затова трябва да може (определени квалифициращи обстоятелства могат да не са ясни).
ОБРАЗУВАНЕ НА ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО. ДОКАЗАТЕЛСТВА ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ. РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ. ПРАВОМОЩИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ДА ОТМЕНИ ПРИСЪДАТА И ДА ВЪРНЕ ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ. ПРАВОМОЩИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ДА ОТМЕНИ ПРИСЪДАТА И ДА ПОСТАНОВИ НОВА ПРИСЪДА. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРИСЪДАТА НА ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ. ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННАТА ПРИСЪДА. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА.
І. Обща характеристика на въззивното производство.

1. Основни задачи.

а) да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда:

- законна – която е в съответствие с материалния закон;

- обоснована – установените фактически положения съответстват на доказателствения материал;

- справедлива – когато наложеното наказание е правилно определено и индивидуализирано;



б) да се осигури точно и еднакво прилагане на закона от първа инстанция (т.е. втората инстанция действа и като контролна)

2. Разлика между контролно-отменително и въззивно производство:

а) контролно-отменителната инстанция проверява установените фактически положения и констатации, и ако ги оспори, не приема нови фактически положения, а връща делото за допълнително разследване; а въззивната не само проверява, но може да приеме и нови, различни от установените, без да връща делото;

б) контролно отменителната може да измени присъдата, но само ако няма съществена промяна в обстоятелствената част, а въззивната може да я измени, независимо от това.

в) и при двете при допуснати съществени процесуални нарушения делото се връща или на предварително производство или на първоинстанционния съд;

3. По НПК въззивното производство не е пълен въззив.

а) същност на пълния въззив:

- предвидени процесуални гаранции, за да не се подменя вътрешното убеждение на съда;

- не намира приложение ревизионното начало, т.е. присъдата се отменя само в обжалваемата част, само с оглед лицата подали молбата, и само с оглед направените искания;

- пълен въззив (втора първа инстанция) означава задължението на второинстанционния съд винаги да реши делото по същество, без да го връща;



б) същност на производството по НПК – то е смесено, съдържа елементи от въззивното и от правилата от контролно отменителното производство. Въззивните правомощия ускоряват производството.

4. Обща характеристика на въззивното производство по НПК

а) забрана да се влошава положението на подсъдимия (пример: когато следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първоинстанционния съд);

б) забрана подсъдимият да бъде осъден за по-тежко престъпление, ако за същото не му е било предявено обвинение в първата инстанция;

в) провежда се съдебно следствие задължително, ако е допуснато събиране на нови доказателства (новооткрити и нововъзникнали) и повторен разпит, като не е нужно пълно съдебно следствие;

г) допускат се всички доказателства – посочени или поискани от страните, като сроковете са инструктивни, а не преклузивни, )т.е. целят да гарантират процесуалната дисциплина при събиране на доказателствата) и служебно събрани от въззивния съд;

д) може да установява нови фактически положения:

- да приеме установен факт, който не е установен в първа инстанция;

- да приеме за неустановен факт, който е установен в първа инстанция;

- да приеме други факти;

- да приеме друга фактическа обстановка;

- да установи нови фактически положения (време, място, съдебно минало, семейно положение)

е) неограничени правомощия във връзка с оценката на доказателствения материал, включително този събран и проверен на първа инстанция:

- проверява доказателства – дали са факти на обективната действителност, конкретизирани лиса, дали имат връзка с главния факт

- проверява док. Средства – дали са допустими и изготвени по правилата

- преценява мотивите на присъдата – дали е обсъден целия доказателствен материал, дали са обсъдени противоречията в него, дали не са изопачени конкретни док.средства



ж) неограничени правомощия относно правните изводи след проведеното заседание – дава своя правна оценка без ограничения;

з) непрекъснатост на съдебното заседание – пример: диспозитивът на съдебния акт да бъде постановен в съдебно заседание пред страните;

5. Етапи:

а) разпоредително заседание – задължителен етап. Съдията-докладчик внася делото с постъпилите жалби, извършват се подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание (редовността на жалбата, насрочване на съдебното заседание, призоваване). То е закрито заседание без участието на страните. Подготвителните действия се решават от съдебния състав, а не еднолично.

б) разпоредително заседание по допускане на доказателства – съдът се произнася нужен ли е разпит на подсъдимия с определение;

в) двуетапност на въззивното производство:

- производство пред първата инстанция относно редовността на подадената жалба или протест

- обжалване на върнати като нередовни жалба и протест пред ВКС

ІІ. Обща характеристика на касационното производство.

1. Същност – касационното производство е редовен способ за проверка на присъдите и решенията на въззивната инстанция, както и на определенията, с които се прекратява или прегражда пътя на нак.производство. особености:

- има за предмет присъди, решения и определения, които не са влезли в сила

- образува се не по предложение на държавен орган, а по жалби и протести на страните

2. Обхват на дейност на касационния съд.

а) проверява само правилното приложение на материалния и процесуален закон, т.е. не контролира наказателно процесуалната дейност по същество

б) не подлага на контрол установените вече фактически положения

в) това производство се осъществява винаги от ВКС

г) забрана на ВКС да увеличава наказанието

д) единствено в касационното производство не намира приложение ревизионното начало

ВКС е винаги трета инстанция, но само от гледна точка на приложението на закона, а контролът по повод установените по делото фактически положения е двуинстанционен.



3. Характеристики на производството.

а) не е установено като пълна касация. То е смесено от типа на касационно-апелативните, т.е. ВКС има правомощия както да върне делото, така и да решава делото по същество като въззивна инстанция, но при установени фактически констатации.

б) ВКС не може да установява нови фактически положения, т.е. има ограничени правомощия:

- проверява само приложението на закона

- справедливостта на наложеното наказание

КС не може и да проверява фактическите положения, които са установени от първа и втора инстанция.



4. Касационни основания.

А) Нарушение на закона – има когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен;

а) неправилно приложен:

- неправилно е изтълкувана и приложена диспозицията на правната норма от особената част на НК или норма от общата част на НК – това е грешка в правната квалификация

- не е изтълкувана и приложена санкцията на правната норма от особената част на НК – пример: наложено е наказание, което не съществува, наложено е наказание под минимума и т.н.)

б) не е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен, т.е. приложен е отменен закон, закон невлязъл в сила или друг закон;

Б) съществено процесуално нарушение, по НПК те са абсолютни и относителни:

а) абсолютни са:

- няма мотиви

- няма протокол за съдебно заседание на първа или втора инстанция

- присъдата е постановена от незаконен състав



б) относителни – нарушението на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и други страни, ако не е отстранено. Относителните не могат да бъдат изброени изчерпателно, посочен е само критерия.

Практическото значение на това деление: при констатирано абсолютно нарушение ВКС отменя решението на въззивния съд. При относителното ВКС първо констатира неправилното приложение на правната норма и второ отменя решението само ако е засегнало правата на страните.



5. Извод. Пределите, рамките на касационната проверка се определят от касационните основания, като необоснованост и непълнота на доказателствения материал не подлежат на обсъждане. Когато в жалбата са посочени и трите касационни основания ВКС първо проверява допуснато ли е процесуално нарушение и след това приложението на материалния закон и най-накрая справедливостта. ВКС проверява присъдата само в обжалваемата част, само по отношение на лицата, подали жалба (изключение и на неподалите жалба подсъдими, ако това е в негова полза).




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница