Наказателнопроцесуални правоотношени
Изтегляне 1.81 Mb.
|
3. Предвидени са редица съкратени нак.процедури – незабавно, бързо производство; споразумение; съкратено следствие; УЧАСТНИЦИ, СТРАНИ И СУБЕКТИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. 1. Субектите в нак.процес са тези участници в нак.производство, които осъществяват поне една нак.проц.функция, защитават свои или чужди законни права и интереси и имат права за активно участие в нак.производство. Тук се имат предвид два типа права: а) с които се влияе на хода на процеса, т.е. със своите волеизявления субектите богат да придвижват процеса от стадий в стадий; б) които са свързани с участието в процеса на доказване; Субектите в нак.процес имат процесуални и материални права. Няма значение дали защитават свои или чужди права и законни интереси, щом има процес, за да бъде осъществена защитата, трябва да се встъпи в процеса и съответно да възникнат процесуални права, чрез които да се реализира това извън процесуално благо. Субектите в нак.процес имат трайно участие. 2. Въпросът за интереса. Тези, които не осъществяват функции, те не са субекти на процеса (не само основни функции, както е в учебника). Свидетелите, вещите лица, преводачите, тълковниците обслужват целта на процеса, не защитават свои или чужди права и законни интереси, пък и нямат трайно участие, а извършват конкретна процесуална дейност. Повереникът не е самостоятелен участник за разлика от защитника (гр.ищец, гр.ответник, частен тъжител, частен обвинител). 3. Субектите в нак.процес могат да се делят в две категории: А) държавни органи – съд, прокурор, РО; а) еднолични – независимо, че по едно нак.дело обвинението може да се поддържа от няколко прокурора б) колегиални – съдът при определена ситуация (над 5 г.) Б) граждани а) такива, които защитават свои или чужди права и законни интереси б) такива, които не защитават нито свои, нито чужди права и законни интереси - не са субекти; 4. Субектите в наказателния процес трябва да се разграничават от: а) субектите в наказателно процесуалното право – орган ФРР / всеки участник в нак.процес б) субектите в материално нак.правоотношение – Държавата и дееца / дееца може да не стане обвиняем, а обвиняемият може да не е деец; в) субектите в нак.изпълнителното правоотношение – това правоотношение от своя страна възниква между органа, който изпълнява наказанието и лицето, което го изтърпява; СЪДЪТ – ГЛАВЕН СУБЕКТ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. СЪСТАВ НА СЪДА. АКТОВЕ НА СЪДА. І. Обща характеристика. 1. Определя се като главен субект на нак.производство. Това, което го определя като такъв е свързано с правомощията на съда. Поставен е в най-благоприятна процесуална среда при разглеждането на въпросите поделото. Той е органът, който ръководи съдебното заседание в първата инстанция. Това заседание е най-благоприятно от процесуална гледна точка, с това че в това заседание се разгръщат всички принципи на процеса, те там са в своята пълнота. Следователно на него е дадено да вземе и най-тежкото решение в нак.процес, решението по виновността. 2. Има три кръга действия, свързани с виновността: а) действия по доказване на виновността – РО; част от функцията по обвинение; РО могат само да доказват, без да вземат решение, независимо че осъществяват ФРР, те не могат да вземат решение по отношение на виновността в положителен и отрицателен аспект; б) действия по решаване - органи, които могат да вземат решение по въпроса за виновността е прокурорът: - когато внася обвинителния акт, той е решил положително въпроса за виновността за себе си - когато прекратява, може да вземе отрицателно отношение за виновността, когато деянието не представлява престъпление или положително, когато прекратяването е поради давност, реабилитация, амнистия; в) действия по признаване - единственото, което друг орган не може да прави е да признае дадено лице за виновно, това става с акт – присъда. Едно лице може да бъде признато за виновно само с влязла в сила присъда (само първа и въззивна инстанция). Влязлата в сила присъда е задължителна за всички, включително и за граждански съд по отношение на три въпроса: - извършено ли е деянието - извършено ли е от лицето виновно - дали то съставлява престъпление Съдът е главен субект, защото ръководи съдебното заседание на първа инстанция и с неговия акт едно лице може да бъде признато за виновно. ІІ. Състав на съда. 1. Съставът на съда трябва да бъде законен, а за да бъде законен, трябва да отговаря на три условия: а) в състава му да вземат участие съответен брой съдии и съдебни заседатели; б) те да са назначени или избрани по съответния ред; в) да не са налице основания за отвод; Ако не са спазени тези изисквания за законност на състава на съда, тогава сме изправени пред т.нар. абсолютно процесуално нарушение – по чл.348 ал.3 т.3 НПК, което води до автоматично до отмяна на присъдата при констатирането му. 2. Българската съдебна система е изградена в четири звена, като по КРБ се предвижда триинстанционно разглеждане на делата. (ОС - София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново; ОВС – София, Сливен, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен; Военен АС - 1). а) състав на съда като първа инстанция – чл.28: - еднолично от съдия – до 5 и 5 години; - един съдия и двама СЗ – от 5 до 15 г.; - двама съдии и трима СЗ; б) въззивен съд – винаги заседава в състав от трима съдии в) касационна инстанция – винаги заседава в състав от трима съдии 3. Идеята на отвода е, че съдът трябва да бъде максимално безпристрастен, т.е. при тях трябва да липсва предубеденост или заинтересованост. а) предубедеността означава, че вече е формулирано вътрешно убеждение по въпросите и че това вътрешно убеждение по някакъв начин е манифестирано, т.е. станало е обществено достояние. Особена хипотеза, която касае предубедеността е особеният начин на формулиране на вътрешно убеждение – качеството свидетел изключва качеството съдия, защото по-силно ще въздействат личните му възприятия; б) предубедеността– т.1, 2, 3, 5, 6 и заинтересоваността т.4 са абсолютна процесуална предпоставка; чл.29 ал.1 – фактът на нарушението е достатъчен; по ал.2 – се търси резултат от нарушението, като преценката се прави във връзка с това дали предубедеността и заинтересоваността се отразява на присъдата. в) всяко едно от лицата, за които е налице обстоятелството трябва само да си направи отвод. В съдебната фаза изрично се пита дали се прави отвод при даване ход на делото преди да се пристъпи към съдебно следствие чл.274. във всеки етап може да се иска отвеждане на състава, като правото да се иска отвод по никакъв начин не може да се преклудира. По искането се произнася самия съд в закрито съдебно заседание, в което участват всички членове на състава на съда и се произнася с определение по тези въпроси. ІІІ. Актове на съда чл.32 1. Присъда – постановява се от първа и въззивна инстанция. С нея се решава въпроса за виновността и отговорността. Това е единственият акт, с който може да се реши въпроса за виновността. Присъдата не може да се отмени от съда, който я е постановил, за разлика от другите актове. Когато се произнася, съдът свиква тайно съвещание. 2. Определение – с него се решават всички въпроси извън въпросите, които се решават с решение или с присъда. 3. Решение – въззивна и касационна инстанция се произнасят с решение по основателността на жалбата или протеста. 4. Разпореждане – тогава, когато съдът се произнася еднолично, а не, когато подсъдността е еднолична (съдия-докладчик, председател на състава). ПОДСЪДНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА. ВИДОВЕ ПОДСЪДНОСТ. І. Дефиниция – подсъдността означава компетентност на определен съд да разгледа дадена категория дела. В наказателния процес е определена отнапред и то със закон и нак.процес не допуска заобикаляне на тази подсъдност от страните чрез тяхно волеизявление. Т.е. нак.процес не допуска договорна подсъдност каквато има в гражданския процес. Ако изискването за подсъдност не е спазено е налице незаконен състав на съда. ІІ. Видове подсъдност 1. Родова или предметна – това означава разпределянето на наказателните дела между различните по ранг съдилища. Тя е определена в чл.35, от което следва, че основен първоинстанционен съд е РС – на него са подсъдни всички дела, освен тези, които не са му подсъдни. Не разглеждането на нак.дела от РС е изключение от този принцип. По-тежките нак.дела се разглеждат от ОС, презюмира се, че е по-опитен. 2. Местна подсъдност – разпределението на нак.дела между еднакви по ранг съдилища. Принцип – най-тежкото престъпление вид след себе си подсъдността – има значение и за родовата и за местната подсъдност. 3. Обща и особена подсъдност. Общата е по общите правила. а) особена е например подсъдността на военните съдилища - там критерий е субекта б) на самолети чл.35 ал.3 – особена подсъдност в) подсъдност за престъпления, извършени в чужбина – критерий е гражданството на подсъдимия 4. По връзката на делата – различни дела с връзка помежду си могат да бъдат обединени и тогава подсъдността се определя на принципа на най-тежкото престъпление. 5. Функционална – връзката, взаимодействието между първа-въззивна-касационна инстанция: - РС-ОС-ВКС - ОС-АС-ВКС ІІІ. Определяне на подсъдността. Всеки съд сам определя своята подсъдност. Това е един от първите въпроси, които той решава като следи служебно за подсъдността. Съдът се ръководи от обстоятелствената част на обвинителния акт, когато определя своята компетентност чл.42 ал.1. когато делото не му е подсъдно съответния съд има две възможности: а) когато е подсъдно на по-горен или на военен съд, делото се изпраща на съответния прокурор, за да има компетентност на прокуратурата (да направи нов обвинителен акт – не може по-ниска прокуратура да внася в по-висок по ранг съд); б) когато делото е подсъдно на еднакъв по ранг съд, тогава се изпраща в съответния съд, защото вече имаме компетентност на прокуратурата; ІV. Спорове за подсъдност – активни и пасивни Механизъм – когато е внесен обвинителен акт в съд, който счита, че не е компетентен по делото, той го препраща на друг съд. другият съд може да повдигне пред ВКС спор за подсъдност като ВКС се произнася в закрито заседание 3-членен състав на съда с определение, което не подлежи на обжалване. Определението е окончателно. Не може да има спор за подсъдност между съд и прокуратура. ПРОКУРОР. РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ. І. Обвинение. Чл.46 ал.1 НПК „повдига и поддържа обвинението” – съставяне на акт, което означава формулиране и обосноваване, че конкретно лице е извършител на конкретното престъпление. 1. Същност а) обвинението в широк смисъл се разбира като дейност, независимо на кой етап се намира процеса б) обвинението в тесен смисъл е дейността на прокурора пред съда; 2. Видове обвинения с оглед на техния носител. а) частно обвинение – исторически първо възниква в нак.процес; налице е когато обвинението се повдига и поддържа от пострадалия; б) публично обвинение – тогава, когато обвинението е възложено на специализиран за това орган; класическото обвинение с прокурор възниква във Франция по време на Людовик ХІV; в) частно-публично обвинение – волята на пострадалия се съчетава с цялата тежест, която има производството от общ характер; делото може да се образува само ако има искане от страна на пострадалия, след като обаче е образувано делото се движи като от общ характер; г) популярно обвинение – англосаксонска система; при него всеки може да повдига обвинение срещу всеки ІІ. Предпоставки. Извличат се от чл.219, като той регламентира именно повдигането на обвинението в досъдебното производство; там са дадени критериите. 1. Фактически – обозначени са като достатъчно доказателства за виновността. Два критерия, характеристика: а) достатъчно – качествено, а не количествено – толкова или такива, които са в състояние да формират вътрешно убеждение в органа, който повдига обвинение, а вътрешното убеждение означава, че липсва съмнение – това е твърд, окончателен извод; когато създаде твърдо убеждение в себе си трябва да повдигне обвинение; субективна увереност, обективна обоснованост; б) доказателства – данни събрани по реда на НПК 2. Юридически - не са налице основанията на чл.24 ал.1: а) материално правни – не трябва да са налице основанията за давност, амнистия – т.1-5, т.8, т.11 б) процесуално правни – non bis in iden т.6; т.7 – частно-публичен характер; т.9 – публично-частен характер; т.10 – не е допуснат трансфер; не два пъти за едно и също; чл. 219 ал.1 – да е докладвано на прокурора; компетентен орган – РО в) особени предпоставки – имунитет реш.1013 (1310) / 1993г. ВКС * обвинителен кат – не може, ако има предпоставки за прекратяване, така и за спиране; постановлението може при спиране, за да може да се ползва от правата и упражняване на задълженията, например мерки; ІІІ. Процесуално положение на прокурора.
а) участник в нак.процес – има съответни права и задължения; б) субект на нак.процес – осъществява една от процесуалните функции в) страна в нак.процес – защото осъществява функция по обвинението в съдебната фаза на нак.производство; Позицията на прокурора – не може да оттегля обвинението; у нас се нарича – не поддържане на обвинението; разликата е, че това заявление не ангажира съдът и не променя хода на процеса. Съдът се произнася по обвинителния акт. 2. Особени хипотези – при престъпления от частен характер а) встъпване – означава, че встъпва във висящо нак.производство, т.е. делото вече е образувано по тъжба на пострадалия пред съда. Това означава, че не е имало досъдебно производство. В момента, в който прокурорът встъпи делото става от общ характер. Критерий за характера на делото е участието на прокурора, а не характера на престъплението. Разпоредбата, която определя кои дела са от частен и кои от общ характер чл.61а НК има материалноправно значение, защото определя характера на престъплението последиците от това, има и процесуален характер, защото определя реда, по който се определя делото. Встъпването на прокурора променя процесуалния характер на тази норма без това обаче да влияе на последиците, което определя систематическото място на тази разпоредба в материалния закон. б) чл.49 – образуване – характерно е, че цялото дело става от общ характер; тук ще има досъдебно производство. Производство от общ характер по престъпления от частен характер. в) чл.51 участие в дело с граждански иск ІV. Разследващи органи. У нас РО са две – следователи и дознатели. Разликата между тях се отнася до: а) предмета на дейност, разграничава се кой какво разследва. Чл.194 следователите разследват определен кръг престъпления – по глава І, имунитет, в чужбина; б) по статут – следователите са магистрати, а дознателите са служители на МВР; могат да бъдат и капитани на кораби и пилоти на следователи; ПОСТРАДАЛ. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ. І. Предмет на обезщетение могат да бъдат само преки и непосредствени вреди и то само претърпени загуби, но не и пропуснати ползи. Обезщетяват се непосредствено претърпените вреди. Ал.2 – право да участва в процеса в качеството на пострадал. В нак.процес пострадалият може да участва в три процесуални качества, едното от които двойно: 1. Частен обвинител, частен тъжител. 2. Граждански ищец – който търси обезщетение на претърпените вреди 3. Свидетел. ІІ. Предпоставки. 1. Процесуална правоспособност – възможността лицето да участва в нак.процес чл.76 – наследява се правото да се участва в процеса, а не качеството пострадал. 2. Процесуална дееспособност – възможността лицето да извършва активно процесуални действия, валидни правни действия; ограничения – със съгласието на родител или попечител; не – вместо тях родители и настойници. 3. Частният обвинител не може да постави сам началото на нак.процес; предполага се вече започнал процес, образувано нак.производство. 4. Молба – реквизити чл.77 ал.1, 2. 5. Срок – чл.77 ал.3 – само при първоначалното разглеждане, не и ако бъде върнато. Началният момент се извежда от чл.76 изр.1. 6. Конституиране, допускане до участие – съдия-докладчик в подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание или съдебен състав в съдебното заседание на първа инстанция в етапа на действия по даване ход на делото – най-късно до началото на съдебното следствие. ІІІ. Процесуален статут. ЧО осъществява функцията по обвинението, тази функция осъществява като акцесорен субект. Акцесорен, защото в разпоредбата на чл.76 пише „може”, т.е. неучастието му в процеса не е в нарушение на процесуални правила или на неговите права. Той е допълнителен субект, защото ФО, респективно тежестта на доказване се носи от прокурора в тази категория дела от общ характер. ЧО допринася за поддържането и доказването на обвинението, но той няма право да го повдига, не може сам да го обосновава. Но той е самостоятелен субект, защото разпоредбата на чл.78 ал.2 дава възможност на ЧО да поддържа обвинението и след като прокурора е заявил, че не го поддържа. В нак.процес ЧО може да участва още в две процесуални функции – функцията на граждански ищец и функцията на свидетел (не в смисъл на наказателно процесуални функции). Статут на ЧО – той е субект в нак.процес и страна в съдебната фаза. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ. І. Разграничение. Частният тъжител трябва да се различава от частния обвинител. ЧО е пострадалия, който участва в процес за престъпление, което се преследва по общия ред. ЧТ е пострадалия, който участва в процес за престъпление, което е от частен характер. ІІ. Предпоставки. 1. Процесуална правоспособност – лице пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Лице, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението. 2. Процесуална дееспособност. 3. Тъжба (не частна тъжба) – с нея се поставя началото на нак.производство; чл.81 регламентира атрибутите й. 4. Срок – ал.3 – момента на узнаване на обстоятелството – не се доказва, освен ако няма някакво очевидно обстоятелство. При колизия между преклузивен и давностен срок доминира давностния срок, а преклузивния се редуцира до оставащата част на давностния срок чл.24. 5. Образуване на дело от частен характер, конституиране в общата схема на ЧТ. Делата от частен характер се образуват с разпореждане на председателя на РС – това е една от двете му функции на административен ръководител на съда (другата е да определи съдия докладчик). Чл.247 ал.1 – когато председателя на съда прецени, че няма основание за тъжба – изтекъл срок или не съставлява престъпление. ІІІ. Статут – има качеството на самостоятелен субект на нак.процес. Той осъществява функцията по обвинението, като главен субект на обвинението. Чл.80 изр.1 използва „може” в смисъл, че той решава дали да подаде тъжба. ЧТ може да участва и като граждански ищец. ЧТ е различен от частния обвинител, ЧТ не може да бъде свидетел, защото има несъвместимост между двете функции – това, което е възприел като свидетел го обективира в тъжбата и с неговия разпит не може да се доказва тъжбата. ОБВИНЯЕМ. І. Обвиняем е родово понятие. Възниква в момента, в който бъде привлечен в качеството на обвиняем по установения в закона ред. Фигурата на обвиняемия е лице, което е привлечено в качеството на обвиняем при условията и реда, предвидени в този кодекс. За да възникне фигурата винаги има нарочен акт на компетентен орган – издадено от дознателя и утвърдено от прокурора Постановление за привличане. ІІ. Видове защити на обвиняемия: 1. Лична защита – защита, която се осъществява от обвиняемия и се изразява в упражняване на правата по чл.55 лично от обвиняемия. 2. Защита, осъществявана от защитник – два вида: а) задължителна, необходима – това са случаите, изразени изчерпателно в чл.94 – хипотези, в които задължително в процеса следва да участва защитник, неучастието се счита за съществено процесуално нарушение, накърняване правата на обвиняемия; б) доброволна – когато закона се изисква задължително участие на защитник в нак.процес. Тя от своя страна се дели на два подвида: - доброволна по избор - доброволна по назначение – това са хипотезите извън случаите по чл.94 ал.1, в които Закона за правната помощ осигурява участие на защитник в нак.производство; в тези хипотези има доброволна защита по назначение, защото тогава по установения в ЗПП ред се осъществява такова участие; в) ~термин – служебна защита – не значи служебен защитник - той е по ЗПП независимо дали е по доброволна или задължителна защита. Служебната защита е задължението на органа, осъществяващ процесуално ръководство да събира оправдателни доказателства чл.107 ал.3. Някои автори смятат, че служебната защита е израз на принципа на разкриване на обективната истина и служебното начало. ІІІ. Процесуален статут на обвиняемия. Както на досъдебното, така и на съдебното производство е субект на процеса, правата са регламентирани в чл.55. Функцията, която осъществява в нак.процес е ФЗ. В последните стадии на съдебната фаза на процеса, а именно привеждане на влязлата в сила присъда в изпълнение, нямаме обвиняем – в тях се установява противното – че е виновен. В този стадий на процеса имаме осъдено лице, то има свои права, но не се права на субект в процеса МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА. ЦЕЛ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕРКИТЕ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ. І. Европейските стандарти при установяване на принуда. 1. Мерките за процесуална принуда /МПП/ накърняват основни права и свободи, които са обект на защита от ЕКЗПЧ – правото на свобода и сигурност чл.5 (задържане, психиатрия, арест), правото на неприкосновеност чл.8 (вземане на образци за експертиза), правото на свободно придвижване и свободен избор на местоживеене, правото на свободно напускане на всяка държава включително и своята чл.2 от ІV Допълнителен протокол, правото на свободно ползване на собствеността чл.1 от ХІ Допълнителен протокол (глоба, конфискация, обезпечение). 2. Европейските стандарти, на които трябва да отговарят МПП могат да се обобщят ката: а) тъй като МПП накърняват основни права и свободи, такива могат да се установяват само със закон; б) законът, който установява МПП от своя страна също трябва да отговаря на редица условия: Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|