ДУАЙТ ДЕЙВИД АЙЗЕНХАУЕР (1890 – 1969 г.)

В 1911 г. Дуайт влиза във Военната академия на Уест Поинт, където показва големи атлетически качества, които го правят популярен в академията. С учението си също е бил много прилежен. В 25-годишната си военна кариера се издига постепенно без някаква особена известност. В 1916 г. се оженва за Мами Женева Дауд, дъщеря на известен бизнесмен.

През Първата световна война Айзенхауер учи в специално пионерно танково училище и управлява един танков тренировъчен център. След войната той е произведен в чин майор. Неговата мечта е била да стане полковник преди пенсионирането си и командир на войскова част. Тази му мечта се изпълни едва през Втората световна война. От 1933 до 1935 г. служи в щаба на генерал Дъглас Мак Артър, с когото заминава за Филипинските острови като негов съветник.

Когато Германия окупира Полша през 1939 г., Айзенхауер се завръща в САЩ. От 1933 г. и до това време Европа е в едно много объркано състояние. Национал-социалистическата партия с водача си Адолф Хитлер идва на власт. Германците се мъчат да въведат един нов ред в Европа, основаващ се на много нови реформи, както и едно антикомунистическо общество. От друга страна, съветската власт нараства все повече и повече.

Американското управление спасява съветския режим от финансова разруха през 1933 г., признавайки го официално и по този начин давайки му своя престиж и кредит. Америка спасява отново съветския режим от Хитлеровото разрушение през 1942 г. и 1943 г. чрез своята интервенция – снабдяване и военна сила. Американското управление изплати всички военни разходи на съветската държава след войната чрез даване на мълчаливото си съгласие и съдействие за заробване на други държави като Полша, Балканските страни и др., които станаха сателити на този тлеещ режим. Започна едно много голямо комунистическо проникване в Американското управление, което народът започва да чувства все по-осезателно.

На една вечеря в Сеатъл Айзенхауер се запознава с Ана Рузвелт, дъщеря на президента Рузвелт. Същата остава с много добро впечатление от полковника, което описва на баща си. Само след няколко дни на Айзенхауер е било заповядано да се яви на аудиенция в Белия дом. След една седмица Айзенхауер е началник щаб на 3-та пехотна дивизия във Форт Луис. Четири месеца по-късно той е вече полковник и става началник щаб на цялата девета армия. След други няколко месеца става началник щаб на Северо-американската щатска трета армия, която го довежда още по-близо до проблемите на САЩ като цяло. През септември 1941 г. става бригаден генерал. И само за пет дни след събитията в Пърл Харбър той бива извикан във Вашингтон от генерал Маршал и вкаран в най-висшия кръг на военното командване като заместник началник щаба на Военната планова дивизия, която след две седмици се трансформира в операционна дивизия към Генералния щаб на САЩ под командуването на генерал-майор Айзенхауер.

През юни 1942 г. той вече е командир на “Европейския операционен театър” с чин генерал-лейтенант. На 11 февруари 1943 г., само година и половина след като е бил полковник, Айзенхауер става пълен генерал и само след 6 – 7 месеца, независимо от това, че не е участвал в никаква битка дори и като командир на батальон, той бива назначен за върховен началник на всички Съюзнически сили в Западна Европа. Тези, които го познават, недоумяват от неговото метеорно изкачване, тъй като за 1 – 2 години той надминава над 300 души офицери, които са имали повече военни заслуги, за да заемат неговото място. Тези обаче, които са присъствали на вечерята в Сеатъл, си спомнят за дъщерята на президента Рузвелт.

Когато се говори за генерал Айзенхауер, не трябва да се мисли за някакви военни способности. Той е бил толкова беден в стратегия, тактика и квалификация за военни командвания, че дори и неговият началник Жорж Маршал веднъж му казва, че е много слаб за поста, който държи. Мнението на американския наивен народ е било обаче съвсем друго, а именно, че Айзенхауер е велик воин, човек, който спечели войната срещу Германия със своя военен гений и че е наивен политик. Точно тези му псевдокачества се използваха, за да бъде избран за президент на САЩ, през което президентство той непрекъснато беше заангажиран с мръсни, измамни и безмилостни задкулисни политически манипулации, които дори и Рузвелт не е предприемал.

Втората световна война не бе спечелена от полковника Айзенхауер, който само за четири години стана Върховен главнокомандващ на Съюзническите сили, а бе спечелена от дузините способни европейски и американски генерали, които бяха под него.

Много други смятат, както и аз също мисля, че някакви зловещи, но много мощни сили са го набелязали като тяхно бъдещо оръжие, виждайки в него един политик, когото за личен престиж и слава ще могат да насочват, където си пожелаят.

Въобще около Айзенхауер навремето се създаде един “мит”, за който напоследък много се пише. Това е човекът, който предаде Балканите, Източна Европа и Берлин на Москва. Трудно би било да се опишат всички задкулисни игри и предателства. За едно пълно описание на неговите тъмни манипулации ще са необходими 400 – 500 страници, което в случая не е моята цел. Целта ми е да дам ясна представа кой е той, както и да покажа, че ореолът около него е само един “мит”.

През 1944 г. Айзенхауер и Сталин се наложиха на Чърчил и оставиха Съветската армия да навлезе и окупира Балканите. Той спря Съюзническите войски да влязат в Прага и в Берлин, за да даде възможност на Съветите да сторят това и то тогава, когато и двата града официално предложиха и се молеха да им се разреши да се предадат на американците. Умишлено бе измислен Вторият фронт във Франция, вместо да се продължи успешното преминаване през Италия. Когато крайният изход от войната беше вече съвсем ясен, Айзенхауер разреши на Съветите да си вземат всичко, което Сталин пожела. Германците предложиха на американците пълно и безусловно капитулиране на войските си, което Айзенхауер не прие по Сталиново настояване. Сталин не само държеше Червената армия да се окичи с тази слава, но и да вземе Берлин в ръцете си и да наложи комунизма в повече европейски страни. Това продължи войната с още три седмици тежък бой, който взе още хиляди невинни жертви. Германците бяха решили да се бият до последния човек, но да не се предават на Червената армия, както и в действителност стана. Много жестокости и мародерства бяха извършени през тези три седмици в Берлин. Някои доживели до днес германци са ги запомнили добре.

Веднага след превземането на Берлин от Червената армия Айзенхауер отива в Русия на посещение при Сталин, който за благодарност му връчва много подаръци и нещо, което е много съмнително дали някой друг въобще притежава, снимка с личен автограф на Сталин. Това е изразената лична благодарност на Сталин за неговите заслуги дотогава и за бъдещи такива.

Още през 1943 г. Съюзниците решават Германия да бъде разделена на зони между самите тях. Било е решено Берлин изцяло да попадне в Съветската окупационна зона, като всяка от останалите зони притежава коридор до Берлин. Този коридор е трябвало да бъде начертан и определен от Айзенхауер като върховен командир. Такъв коридор не е бил определен. Само едно шосе е съединявало зоните с Берлин и влизането на Западните сили в този важен център е било предоставено на благоволението на Съветите. За горното споразумение не е имало дори и писмен документ. Според самия Айзенхауер, станал добър приятел на маршал Жуков, “Можем да вярваме и да имаме доверие на руснаците”. Докато много скоро след това цял свят разбра, че не може да им се вярва. Много скоро след това устно споразумение руснаците не удържаха на обещанието си и американците трябваше да снабдяват Берлин чрез самолети или така наречения “Въздушен мост”, което струва на САЩ много милиарди долари.

Много книги пишат и говорят за живота и делата на Айзенхауер. Повече от тях и специално тази на Robert Yelr го обвиняват, че е един съзнателен агент на комунистическата конспирация. Мнозина не можеха да разберат, че комунизмът, нацизмът, икономизмът, масонството и мафията са поделения на кабалската организация на мегабанките. Много от тези поделения с техните наложени им различни идеологии съзнателно или несъзнателно изпълняват стриктно заповедите на невидимите си господари. И Айзенхауер, както и Уилсън, Рузвелт и много други световно известни имена, са били само изпълнители, също както и германските генерали, съдени от Нюрнбергския процес.

На 7 август 1944 г. на едно събрание на военните, свикано от Айзенхауер, се взема решение за провеждане на Нюрнбергския процес. Много критици и писатели са писали относно този процес. Заслужава да се прочетат някои факти.

Както в едно семейство, така и в една държава и дори в целия свят е необходимо да съществува някакъв ред, законност и отговорност. Както много други, и аз не съм съгласен, че отговорността и санкциите трябва да бъдат прилагани само по отношение на победения. Нацистите спомогнаха за Втората световна война, която обаче умишлено не се избегна от Великите сили. Рузвелт и генерал Маршал носят голяма отговорност за Пърл Харбър и започването на войната в Япония – Хирошима и Нагазаки. Айзенхауер като върховен съюзнически командир е виновен и трябваше да отговаря за Щутгарските жестокости така, както германските генерали бяха съдени в Нюрнберг и отговаряха за деянията на войници под тяхно командуване.

Френски черни войници от Сенегал, облечени в американски униформи, под върховното командуване на Айзенхауер, обграждат около четири хиляди германски жени на различна възраст в Щутгарското метро и три дни извършват нечувани оргии и изнасилвания над тези невинни жени.

На 5 октомври 1946 г. сенаторът Робърт А. Тафт в сената на САЩ прави следната декларация: “Обесването на единадесетте осъдени в Нюрнберг ще бъде уязвимото място в американското минало, за което дълго ще съжаляваме”.

Рандолф Чърчил – синът на Уинстън Чърчил описва това събитие: “Студенокръвно убийство” и продължава “Германците не бяха обесени за започването на войната, а за загубването й. Ако съдим тези, които я започнаха, защо не поставим на подсъдимата скамейка Сталин и някои други?”

На същия процес германските генерали са били обвинявани и за жестокостите в гората на Катин и Виница. В последния момент Полското изгнаническо правителство представя на Айзенхауер неопровержими доказателства, че Съветите са виновни за тези жестокости – избиването на хиляди полски офицери, след което това обвинение срещу германците е отпаднало.

В този процес Айзенхауер не е бил нито официален обвинител, нито съдия, но целият процес е протекъл под неговите нареждания и планове. Не са взети под внимание никакви уважителни и оправдателни причини на подсъдимите. Това е и причината, поради която много от обвинителите са отказали да изпълняват тази длъжност.

Въпросите с Берлин и неговото окупиране от Червената армия, с коридора между зоните и Берлин, спирането на войските на генерал Джордж Паттон пред вратите на Прага, за да бъде даден път на Червената армия да влезе първа и окупира Чехословакия, откриването на Втория фронт, за да се даде възможност на руснаците да окупират Балканите, и още много други авантажи явно говорят за подмолната и вредителска дейност на Айзенхауер по отношение на народите, които, вместо сами да си определят начина на управление и съществуване, трябваше да търпят да им се наложи той от така наречената “Западна демокрация”.

Както е вече известно на всички, в САЩ съществува двупартийна система, съставена от Демократична и Републиканска партии.

В 1912 г. интернационалистите наложиха на Америка Уудроу Уилсън за президент на САЩ, с което постигнаха двойна цел – контрол над Демократическата партия и над Белия Дом. Години наред демократите не отстъпваха властта си, която продължи с техния Макиавели – Франклин Рузвелт. През неговото време всички предишни социални реформатори в Демократическата партия бяха заменени един по един с червени интернационалисти като Алдер Хис, Хари Уайт, Ачесън Ремингтон и други, докато цялото бюро и всички агенции бяха сменени и колелото на предателството започна да се търкаля.

През 1937 г. контролът на интернационалистите над Демократическата партия става открит за всеки американец. По същия начин и със същите похвати те превземат и Републиканската партия през 1952 г. и започват да използват и двете партии за коварните си цели. Вместо техния Макиавели – Рузвелт, този път бе друг такъв на име Айзенхауер, надявайки се, че техният стар “New Deal” на Рузвелт ще трансформира САЩ в едно поделение на интернационалното “Световно управление”.

Около името на Айзенхауер се създава един мит, че той е военен гений, че е един велик хуманист, че е американският Месия и че той е единственият, който заслужава да бъде в Белия Дом. Мирон Фаган и много други историци установяват с неопровержими факти, че този мит е умишлено създаден и построен от интернационалистите, за да заслепят американските хора и дадат възможност на Айзенхауер да довърши работата, започната от Рузвелт. Още навремето Мак Артър не го намира много полезен като съветник и го освобождава. Бернард Барух, който е един от големите интернационалисти, намира, че той е подходящ за тяхната работа. Рузвелт, на когото той е вече благоприятно представен от дъщеря му, решават да го тласнат напред и изградят ореол около името му, което по-късно да послужи за целите им. Още като майор Айзенхауер без никакви постижения зад гърба си прескача около триста полковници и генерали, за да се настани като Върховен командир на всички съюзнически армии. Този съвсем обикновен казармен офицер става началник на блестящи и изпитани във война генерали като Паттон, Брадлей, Марк Кларк и много, много други!

Само по съветниците му в Лондон можем да съдим и става ясно какви са задачите на Айзенхауер и какво трябва да върши той: началник на информацията му е Джеймс Пол Варбург – един от съдружниците на Kuhn Loeb & Co – една от големите международни банки, която навремето финансира Троцки и Ленин. Освен това Джеймс Пол Варбург е отявлен интернационалист, прокомунист и горещ пропагандатор за “Едно световно управление”. Специалният му съветник по политически въпроси е Е.М. Варбург – един също такъв член на този злокобен и проклет род. Неговият морски аташе е бил Джон Шиф – внук на големия банкер Джакоб Шиф и така наречения “захарен татко” на комунистическата партия. Специален съветник по бежанските въпроси е бил Самуел Рифкинд – представител на една известна адвокатска фирма, която официално е защищавала интересите на Американската комунистическа партия. Това е бил на Айзенхауер щабът от официалните съветници, всички до един интернационалисти и про-комунисти – не само да го съветват какво да прави, а и да следят всяка негова стъпка.

На едно такова събрание в Лондонския щаб на Айзенхауер и в присъствието на Хари Декстер Уайт се взема решение да се проведе пъкленият план на Моргентау: Германия да се превърне в една чисто земеделска и скотовъдна държава. Да се демонтират всичките й заводи, с които да се екипира Съветският съюз. Този Хари Уайт, когото споменавам по-горе, се разбра по-късно, че е бил Върховният московски шпионин в САЩ. Много железопътни композиции минаха през България и много шлепове по Дунав, натоварени с части от демонтирани германски заводи. Лично видях такива от завода “Цайс”, които се претоварваха на дунавските шлепове. “Братушките” продаваха какво ли не срещу стакан ракия.

Идеята за Втория фронт във Франция е била изключително на Сталин с единственото намерение да концентрира германските войски в този район и да остави другата част от Европа на Русия. Чърчил е настоявал Вторият фронт да стане през Средиземно море, за да запази от Съветите Балканите и голяма част от Европа. Генерал Паттон и всички останали военни експерти са приели това предложение на Чърчил като най-правилна стратегия. На Техеранската среща, въпреки протестите на Чърчил, Айзенхауер се подчини на Сталин. Дори и при това решение никой не е предполагал, че генерал Паттон е в състояние с една такава голяма бързина да разбива германската съпротива и да напредва към Балканите. Навлизането му в Чехия, Югославия и България е било въпрос на дни. Тогава Айзенхауер му заповядва да спре незабавно войските си и даде възможност на “Червените освободители” да навлязат първи в тези страни. Генерал Паттон не изпълнява заповедта и продължава настъплението си. Но Айзенхауер има друг начин да спре танковете му, а именно спира му продоволствието на петрол и поднася Балканите на Москва.

Същото е положението с Берлин. Американските и Британските армии са били вече в предградията на Берлин доста седмици, преди русите да стигнат там. Отново Сталин иска неговите храбри “Освободители” да бъдат оставени първи да маршируват в Берлин и отново американският великодушен главнокомандуващ заповядва на армиите си да пуснат Червената армия да превземе Берлин!

Много неща през време на войната, пък и след това, не бяха известни на света. Чак сега излизат много неща наяве.

Всички, които са познавали Чърчил, са знаели добре, че той не си играе и много не си поплюва. Това го е знаел и самият Айзенхауер. Чърчил е бил вбесен от обстоятелството, че Балканите, както и Берлин, са дадени на руснаците и започнал да се плаши, че те могат по този начин да стигнат и до бреговете на Ламанша. И той изпраща едно бързо нареждане до английския маршал Монтгомери да бъде готов и евентуално да приобщи към себе си всички предали се германски войски, заедно с които да нападнат Червената армия по всички фронтове, ако напреднат дори и една миля по посока на канала. Предалите се на англичаните по негово време германци са били от порядъка на стотици хиляди. Чърчил изпраща на Айзенхауер копие от своята заповед до Монтгомери с предупреждение, че Берлин ще бъде нападнат от тези англо-немски войски, ако незабавно градът не попадне под контрола на всички съюзници.

Без каквито и да са възражения Айзенхауер побързва да предупреди Съветския съюз за ултиматума на Чърчил и те веднага спират напредването си. Без този ултиматум, без всякакво съмнение, Айзенхауер щеше да позволи на Червената армия да превземе цяла Европа и стигне Ламанша. Британците са се опасявали от едно такова развитие на нещата и непрекъснато техните армии са били нащрек. Това се потвърждава днес от всички техни военни архиви, които се пазят, докато тези на Пентагона изглежда, че са унищожени.

Една от най-черните страници от кариерата на Върховния главнокомандуващ генерал Айзенхауер е въздушният мост над Берлин.

Американците са се били заглавили в една зона на Берлин без вход и без изход, с изключение само през съветската територия. Това става и единствената причина за “Въздушния мост” над Берлин, който коства неимоверно много средства и жертви на Америка. Предполагаемият голям стратег Айзенхауер вкара американските войски в една зона, обградена от Червената армия и лишена от едно нормално снабдяване. И през цялото това време пропагандата на интернационалистите, пресата и радиото гърмяха за успехите на големия “Въздушен мост” над Берлин, на което американските хора и цяла Европа се възхищаваха, без да си дават сметка каква бе причината за това.

Думата “хуманизъм” е главният рефрен от песента на интернационалистите. СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, МИР, ДЕМОКРАЦИЯ, РАБОТНИЧЕСКИ РАЙ – всичко, включено в една дума, която на практика е утопия. Уилсън бе един велик хуманист! – въпреки че с неговите 14 точки окастри половината Европа. Рузвелт бе суперхуманист! – въпреки че изкуствено предизвика Пърл Харбър и вмъкна Америка във Втората световна война. Труман също беше хуманист, въпреки че пусна атомните бомби над Хирошима и Нагазаки и ликвидира 300 000 цивилно население. Днес – Буш, един от най-големите интернационалисти е един от най-великите хуманисти, загдето унищожи Ирак и изби 150 – 200 000 мирно цивилно население. Същият тип хуманист беше и интернационалистът Айзенхауер. Стотици хиляди руски пленници, избягали от комунистическия режим в Германия, бяха вкарани от Айзенхауер в лагери и по-късно предадени на Сталин. Много от тях бяха избити, а други измряха в Сибир. Мъже, жени и деца със сълзи на очи са се молили да не бъдат предавани на руснаците, тъй като са знаели, че ги очаква смърт. Хиляди от тях се самоубиват, но нищо не трогва големия хуманист Айзенхауер, който дори транспортира тези нещастни хора с американски транспортни средства.

Излизат вече страшни подробности по това репатриране и други подобни такива от Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария и България. Тази история е обект на цяла отделна книга, с която възнамерявам да се занимая по-късно.

През 1948 г. Айзенхауер става президент на Колумбийския университет. В САЩ е всеизвестно, че този университет тогава е бил и още е удобно гнездо за комунизма – дори повече от Харвардския университет. Когато на новия президент задават въпроса какво ще предприеме, за да прочисти различните факултети от комунистическите професори, той просто отговаря: “Няма червени в Колумбийския университет.” Само след шест месеца комунистическа Полша изпраща 30 000 долара на същия университет и открива специална тяхна катедра.

През 1949 г. той става настойник на комитета, съставен от интернационалисти и прочервени, които откриха “Радио Свободна Европа”. Добре осведомените много добре знаят каква беше целта и задачата на тази радиостанция.

Интернационалистите бяха твърдо решили да продължат подмолната работа над тяхната пионка Рузвелт и в момента нямаха по-подходящ човек освен Айзенхауер, когото побързаха да кандидатират за президент от Републиканската партия. Те се страхуваха от генерал Мак Артър, който беше много популярен в Щатите и най-важното – човек, когото никога не биха могли да привлекат за тяхната международна кауза.

На 20 януари 1953 г. Айзенхауер дава тържествена клетва, че ще спазва Конституцията на САЩ и става президент. Много преди това в книгата си “Кръстоносен поход в Европа” на стр. 459 той твърди, че е напълно за “Едно Световно Управление”. Питам се дали неговата тържествена клетва, че ще спазва Американската Конституция, не е фалшива. Коя от двете е истината? Предполагам тази, която пише в книгата си, тъй като тя е доброволна, докато без другата не може да влезе в Белия дом.

Последната стратегия на Германското върховно командване под последния техен върховен командир адмирал Дьониц, лично натоварен от Хитлер с тази длъжност, е била да капитулират и се предадат на западните сили, а не на Червената армия, тъй като са предполагали, че Айзенхауер ще бъде по-снизходителен към тяхната армия. Той обаче не само че мразеше нацизма, но и ненавиждаше всичко германско. Повече от 5 милиона германски войници са били вкарани в новооткритите лагери в американската и френската зони. Лагерите са били претъпкани, открити и заградени с бодлива тел. Някои от тях са били 10 – 15 км дълги и също толкова широки. Не е имало никакви хигиенни условия и вода, поради което много бързо се развиват най-различни болести. Храната е била само 1000 калории дневно на човек. Всички тези условия допринасят за бързото унищожение на повече от един милион лагерници – войници и цивилни. Американската история не помни такива жестокости под техен военен контрол, каквито били извършени веднага след Втората световна война под Айзенхауер. Цялата тази трагедия се е пазела в тайна от съюзническите архиви. Едва в 1986 г. канадският писател и публицист James Bacque и негови асистенти откриват някои документи, някои бивши офицери – управители на лагерите и започват сериозно да ровят из всички военни архиви в света. До това, до което James Bacque е могъл да се добере в американските архиви само под названието “Други загуби”, се установява, че цифрата един милион умрели напълно покрива “загубите”.

След 1945 г. в американските и френските военни лагери умират много повече невъоръжени германци, отколкото през време на боевете от юни 1941 до април 1945 г.

За да разбере читателят какво представлява Айзенхауер, давам само едно негово изказване от този род. Пред британския посланик във Вашингтон през август 1945 г. той прави следната декларация: “Германците са чудовища и целият техен генерален щаб от 3 500 или повече офицери трябва да бъдат избити, както и всички членове на нацистката партия – от кмет нагоре, всичко около 100 000 души”.

Хиляди американски войници, пленени от комунистите през Корейската война, са били предадени от китайците на Съветския съюз. За същите, вместо Айзенхауер да потърси сметка и поиска тяхното завръщане в САЩ, с много лека ръка ги обявява за загинали и изчезнали за родината. Такова предаване на пленници се потвърждава многократно от Спотлайт, както и от тогавашното американско военно-въздушно аташе в Хонг-Конг – Симпсън. Същият живее днес във Флорида и си спомня много добре, че още навремето е изпратил на Айзенхауер доклад за предаването от китайците на Съветите на три ешалона с американски военнопленници. Предаването е станало на Манджуро-Сибирската граница при град Манчули. Един полковник от американската армия потвърждава същото. Всякакви документи по този въпрос се пазат в тайна от Белия дом и никой от следващите президенти не казва истината. След срещата си с Горбачов през 1991 г. Буш най-нахално излъга американския народ, че руснаците твърдят, че не знаят нищо по отношение на американски пленници в Русия. Малко след това Борис Елцин потвърди, че американски пленници са били изпратени в СССР и веднага след това Горбачов сърдито отговаря, че президентът Буш никога не му е задавал въпрос за американските военнопленници. Това потвърждава какъв е интересът на президентите и управленията на държавите за тези, които защищават родината им, умират и изчезват в нейно име по фронтовете. Пет-шест години след края на Втората световна война много хора от Америка, Англия и Европа открито обвиняваха Айзенхауер, загдето предаде на Сталин Берлин, Източна Европа, хиляди съветски граждани и стотици хиляди германски пленници, голяма част от които бяха ликвидирани, а Източна Германия и Балканите – превърнати в концентрационен лагер.

Той не беше никакъв “военен гений”, за какъвто го лансираха неговите господари. Чрез териториите, които отстъпи на Москва, той им даде ключа на победата над света. Завоевание не чрез война, а чрез терор.

Айзенхауер бе един от тримата президенти на САЩ – Рузвелт, Труман и той, които с президентската си власт прикриваха и пазеха червените шпиони и американските предатели, загнездили се в най-чувствителните постове на Управлението.