Никола Николов Маските на величията

Джон Фиджералд Кенеди, 35-годишният президент на САЩ, е най-младият и първият католик, избран за президент на тази страна. Реден е на 29 май 1917 г. в Бруклин, щата Масачузетс. Това е четвъртият президент на САЩ, който умира убит от куршум.

Баща му, Джозеф Кенеди, завършва Харвардския университет и се отдава на политика. Агитира за избирането на Рузвелт и през 1937 г. е посланик във Великобритания.

Младият Джон израства в много благоприятна среда на семейството си и на много гувернантки. До 13-годишна възраст учи в частно училище, след което се прехвърля в едно католическо училище. Записва се в Принстън, но много скоро по здравословни причини се прехвърля в Харвард. През 1940 г. той се дипломира в Харвард и се записва в Станфордския университет. През първите си студентски години пътува много. Обикаля цяла Европа, Русия и известно време живее при родителите си в Лондон. Завършва Харвард със специалност политически науки, а в Станфорд завършва търговия, спед което пътува из цяла Южна Америка. През 1941 г. се записва във военноморските сили като командир на торпедна лодка и взема активно участие срещу японците в Тихия океан. През август 1943 г. един японски разрушител удря и разцепва неговата лодка и я потопява. Той и останалите живи след повече от 5-километрово плуване успяват да се доберат до един неокупиран от японците остров, на който местните жители ги спасяват. За това той получава орден за храброст. През април 1945 г., поради заболяване от малария и раняване при разрушението на торпедната му лодка, той е освободен от военна служба.

По-големият му брат, Джозеф, е бил определен да поеме политическата кариера на фамилията, но като летец той бива убит някъде около бреговете на Белгия. Джон трябва да го замести. През 1946 г. от името на Демократическата партия той кандидатства за Конгреса и бива избран от една сравнително бедна околия. Той изпъква с борбата си за една обществено-народна жилищна програма, за социално осигуряване и протекция на работническите права. По отношение на външната политика той поддържа финансирането и военната подкрепа на Гърция и Турция, както и плана Маршал за подпомагането на Европа. Цялото му внимание обаче е било съсредоточено върху проблемите на околията, която е представлявал и където става много известен. В същата околия много лесно спечелва следващите избори през 1948 и 1950 г. Амбициите му нарастват и той решава през 1952 г. да кандидатства за Сената и то срещу известния републиканец Хенри Кабот Лодж. С много голяма агитация на цялото му семейство, католици и приятели той спечелва сенатското кресло.

Отначало в Сената Кенеди поддържа същата политика и програма, както в Конгреса. По-късно се ориентиpa по-специално към проблемите на щата Масачузетс. Това прави в този щат фамилията Кенеди още по-известна и някакси по традиция я смятат за тяхна и гласуват за всички нейни членове. През септември 1953 г. той се оженва за Джаклин Ли Бувие, принадлежаща към много богата фамилия от щата Род Айланд. През същото това време влиза в болница и претърпява две много тежки операции на гръбначния стълб – последица от войната. След операцията се е наложило да лежи шест месеца неподвижен.

През 1960 г. Кенеди решава да се кандидатира за президент на САЩ. Той използва старата си стратегия и започва агитацията си колкото е възможно по-рано и работи много усилено за нея. Пише много статии в списания и вестници, поддържа много други демократически кандидати. Публикуват се непрекъснато негови снимки и снимки на привлекателната му съпруга, с което името му става все по-известно и по-известно. Още от 1956 г. Кенеди става една от най-популярните политически фигури на САЩ.

През това време в Сената Кенеди взема все по-либерална и интернационална позиция. Той говори все по-високо в защита на гражданските права и личната свобода.

Неговата външна политика като сенатор се отличава с поддържане и даване на икономическа помощ за много страни и специално за Южна Америка. По отношение на Русия – водене на преговори, но само от позиция на икономическа, технологическа, културна и военна сила.

През януари 1960 г. Кенеди официално оповести своята кандидатура за президент на САЩ. В кампанията си той бе извънредно много облагодетелстван от популярността на Демократическата партия и от хилядите политически доброволци, прикрепени към него. От 70 милиона народни гласове Кенеди спечели срещу Никсън със 150 000 гласа специално в южните щати, но загуби в западните. На 20 януари 1961 г. той встъпва в длъжност президент на САЩ.

Политиката на Кенеди бе изразена в неговото встъпително слово. Обещание да помогне на половината земно кълбо да се съвземе. Да преговаря с комунистическия свят, но винаги много предпазливо, и специално обръщение към американския народ “да не искат само държавата да направи нещо за тях, а да мислят какво те биха направили за държавата си”.

Отначало всичко започва много добре, но меденият месец свърши много бързо. Един опит да се помогне на кубинските емигранти да завземат Куба и да свалят диктатора Фидел Кастро завърши с неуспех и то по вина на американското управление, което не даде никаква военна помощ, каквато предварително бе обещало. Комунистическите партизански движения в Лаос и Виетнам се засилиха без каквото и да е противодействие от американска страна. Когато източно-германският комунистически режим запечата западен Берлин с висока стена, настъпи страшна политическа криза. Вътре в самата Америка също започва да не върви много добре. Някои от неговите предложения минаха през Конгреса и Сената, но повечето бяха отхвърлени, такива като подпомагане на образователната система, данъчните реформи, медицинска помощ на пенсионерите, нова земеделска програма и много други. Ненадейно изниква и една друга политическа криза, свързана с инсталираните от Съветите в Куба дългобойни нападателни ракети. По нареждане на Кенеди Куба бе веднага блокирана, за да се спре възможността да пристигнат повече други ракети от СССР. Предупреждението му към Куба и Съветския съюз за незабавно премахване на ракетите бе ултимативно. Премиерът на Съветския съюз Хрушчов приема американския ултиматум и изтегля ракетите от Куба. В 1963 година по иницатива на Кенеди между САЩ и СССР се сключва договор за спиране на всякакви ядрени опити в атмосферата или под водата. Някои хора поддържаха това споразумение, но много не. Наложи се Кенеди да обясни това споразумение и за тази цел на 22 ноември той пристигна в Далас, щата Тексас. Чуват се три изстрела, от които два убиват президента. Губернаторът на Тексас Коноли, който е в същата лимузина е ранен. Останалите Кенеди и Коноли са незасегнати. В 13 ч. и 30 мин. след обяд официално бе обявена смъртта на Кенеди. Вицепремиерът Линдън Джонсън е бил в една друга лимузина от процесията и също не е засегнат. Той полага веднага президентска клетва и се завръща във Вашингтон. През това време даласката полиция хваща 24-годишния Харви Осуалд и го обвинява в убийството. На 24 ноември, когато са прехвърляли Осуалд от шерифския участък в затвора на Далас, Жак Руби, притежател на нощно заведение убива Осуалд в самото подземие на полицията пред очите на много полицаи и на самата телевизия.

След убийството на президента Кенеди, новият президент Джонсън назначава една комисия, която да разследва убийството на Кенеди и на Осуалд. Комисията е съставена от председателя на Върховния съд на САЩ, от двама сенатори, двама конгресмени и двама от частния сектор. След многомесечно “разследване” комисията излиза със заключение, че трите куршума, които убиват Кенеди, са изстреляни от Харви Осуалд. Същата комисия заключава, че за убийството на президента Кенеди не са намерили никакви улики Осуалд или Руби да принадлежат към някаква конспиративна група, чужда или домашна. Това заключение на комисията бе много пъти отречено от много книги и статии. Това отричане продължава и до днес. Роди се една страшна борба между ревизионисти; известният популистки вестник “Спатлайт”, “Ню Федералист” и много религиозни организации, от една страна, и управленческите институти, от друга, които държат скрити и запечатани следствените документи, които не желаят да открият на публиката.

Адвокатът Марк Леин в книгата си “Отказ, внушаващ доверие”, стига до заключението, че ЦРУ е взело някакво участие в убийството на президента. Той критикува много остро заключението на горепосочената комисия, а именно, че убийството е работа само на един убиец – Ли Осуалд. Това е първата публикувана книга, която документира участието на ЦРУ в убийството на Кенеди. Книгата твърди, че ЦРУ си е подготвило предварително сценарий, който да уплаши всяко разследване. След убийството те казват на Върховния съдия, че тяхното разследване е свършило, както и това, че заключението им е: Осуалд е действал самостоятелно и представят на Комисията следствените материали, според които: Осуалд е бил в Мексико от 26 септември 1963 г. до 30 октомври с.г. Там той посещавал Съветското посолство; ЦРУ му прави снимки и записва разговорите му. Казват също на Комисията, че в посолството той се представя под псевдонима “другарят Костин”. ЦРУ твърди също, че Осуалд е бил също и в Кубинското посолство, откъдето е искал виза от Мексико за Куба, евентуално след убийството да избяга там. Накрая ЦРУ заключава, че Съветите и кубинците са замесени в убийството, но желателно е това да не се изнася пред света, защото можело да се стигне до трета световна война. Върховният съдия, естествено, е вкаменен от тези новини и решава да изпълни съвета на тази най-авторитетна разузнавателна служба в света. На първото заседание на Комисията председателят й, съдията Уорън казва: “Аз току-що се срещнах с президента Джонсън. Нашите принципи, с които ние винаги трябва да живеем, да казваме истината, трябва да се оставят настрана. Ако кажем истината, ние може би, ще имаме Трета световна война. И четиридесет милиона хора, може би, ще загинат.”

Разказът на ЦРУ бе приет от Комисията и това прикри всички факти. Много хора и аз лично мислим, че съвсем неправилно истината се прикрива от американският народ и от цял свят и то само за сметка на “някого”. Комисията не е прослушвала записите, за да разбере, че Осуалд не е “другарят Костин”, а той е искал да говори с “другарят Костин”.

Съществува един документ от директора на ФБР Едгар Хувър, който казва, че седемте агента на неговата разузнавателна служба, които са разследвали Осуалд след ареста му, твърдят, че гласът на записа от ЦРУ съвсем определено не е отговарял на гласа на Ли Харви Осуалд.

Снимките на лицето, което ЦРУ твърди, че Осуалд е в гр. Мексико, явно не е той. Лицето на снимката съвсем не прилича на него. Комисията не е гледала и тези снимки. В Кубинското посолство в Мексико се установява, че Осуалд никога не е бил там. От всичко това става ясно, че историята за срещата на Осуалд със Съветите и с кубинците в Мексико е една измислица на ЦРУ. Ние не говорим за прикриване. Това не е било след убийството на президента, а преди. Става дума за подреждането на сценария. Това са доказателства, че ЦРУ е планирало да убие президента и в това да обвини Осуалд. Това става два месеца преди изстрелите в Далас.

Както аз, така и много други, си задаваме въпроса: защо ЦРУ иска да убие Кенеди?

Причините са важни. Кенеди казва – и това се изнесе официално от “Ню Йорк Таймс” – че той възнамерява да разтури ЦРУ, да го пръсне на хиляди парчета, които да “разпръсне на вятъра”. Според него някои хора от високите постове на ЦРУ са очаквали всеки момент да бъдат свършени.

Династията Кенеди току-що започваше и президентът възнамеряваше да натовари брат си Роберт Кенеди да оглави една нова суперразузнавателна служба. Без всякакво съмнение, с настоящето ЦРУ беше свършено.

Нещо повече, Кенеди бе започнал неофициални преговори с Фидел Кастро, на когото обещаваше да не се меси в социалистическия му режим при условие, че скъса със Съветския съюз.

Кенеди също възнамеряваше да спре Виетнамската война и да изтегли всички американци оттам.

На всичко, което ЦРУ искаше, Кенеди се противопоставяше. И точно това бе причината, поради която те искаха да се отърват от него. Династията Кенеди свърши с изстрелите в Далас. През 1988 г. ЦРУ си избраха свой човек, бившия директор на ЦРУ Джордж Буш, за президент на САЩ.

Ричард Никсън се оплаква, че ЦРУ са му скроили аферата с Уотъргейт – и това е истина! Според Марк Леин ЦРУ е премахвало президент след президент и доскоро директорът на ЦРУ бе президент. Това бе една от най-силните личности в света, подчинена само на Новия световен ред.

Когато избухна скандалът около Никсън, той изпраща своя началник канцелария Халдеман да се срещне с директора на ЦРУ Ричард Хелмс. Никсън нарежда на Халдеман да каже на Хелмс да прикрие Уотъргейт, което би било от национален интерес. В случай, че Хелмс откаже, да му съобщи само, че знае всичко за ЦРУ и за “Залива на прасетата” и че това може да излезе наяве.

След като Хелмс казва “НЕ”, Халдеман съобщава поръчението на Никсън за ЦРУ и за ролята му в залива на прасетата. Хелмс побеснява и започва да удря с юмрук по бюрото си. Халдеман остава много изненадан от реакцията на директора на ЦРУ, след което историята около залива на прасетата е вече известна на публиката.

След като Халдеман се връща при Никсън, той разбира, че е занесъл на директора на ЦРУ шифъра (залива на прасетата), което означавало убийството на президента Кенеди. Никсън е искал да каже на ЦРУ, че той знае за ролята им при убийството на Кенеди. Никсън ги предупреждава, че ако не му помогнат, ще го направи всеизвестно.

Разбира се, Никсън никога не го изнесе. Той знаеше вече какво се случи на Кенеди. Той бе изгонен от президентството, но още “живее”.

Минаха 30 години от убийството на Кенеди, а интересът към подбудите и истинските убийци още не престава. Излезлият наскоро филм “JFK” тласна една вълна на недоволство срещу установената от Комисията версия, че Кенеди е убит само от един човек – Осуалд, по лично негови съображения.

Прокурорът Джим Гарисън, водещ следствието по убийството, отхвърля становището на Комисията, че Осуалд е действал самостоятелно. Той открива присъствието на един международен пръст. Едни общи действия на американската, британската и други разузнавателни служби, работещи поотделно за една организация, наречена Перминдекс. Според известния политик и бивш кандидат за президент на САЩ Линдън Ларуш, тази организация е била замесена в много атентати срещу френския президент Шарл де Гол.

Военноиндустриалният комплекс, недоволен от решението на Кенеди да спре войната във Виетнам, чрез убийството му прави преврат и спира водената политика от едно конституционно избрано управление. Фактът, че Кенеди издава заповед да започне изтеглянето на американските войски от Виетнам и веднага след неговата смърт президентът Джонсън анулира тази заповед и разпалва още повече войната, говори недвусмислено, че, може би, зад убийството стоят дясното крило военни, мафията или петролните компании.

Друго едно предположение на известния писател Текс Марс открива борбата между Кенеди и Федералния резерв по отношение на американската монетна система. Тук Марс открива силни икономически и финансови мотиви на англо-американската върхушка да премахне Кенеди от президентството. Не е за първи път американски президент да бъде убит по тези съображения.

По всичко е личало, че Кенеди беше решил да ликвидира 50-годишния контрол на Федералния резерв над американската монетарна и кредитна политика.

При тогавашния 3-милиарден бюджетен дефицит Кенеди отказва да плаща повече на Федералния резерв лихва на парите, които те печатат за САЩ. Кенеди нарежда на американската хазна да напечата и издаде над 4 милиарда долара. Същите е трябвало да бъдат със златно покритие. Парите се напечатват и издават, но след смъртта на Кенеди тихомълком се изтеглят от обръщение – заповедта, с която тези пари са пуснати в обръщение, е: ЕО.II.IIО и е в сила и до днес, но нито един американски президент не смее да я използува. И представете си и при днешния огромен, около 4,5 трильона бюджетен дефицит, американските хора продължават да плащат лихва на частните така наречени федерални банки само това, че те им печатaт парите. След убийството на Кенеди всеки политик в Америка, който се е опитал да състави някаква политическа група, която да иска икономически и финансови промени, е бивал убит, както Мак Фаден, Роберт Кенеди, Малкъм X., Мартин Лутър Кинг, Джордж Уалас (опит за убийства който не успял, но го направи инвалид за цял живот), бе стреляно и по Рейгън по същите съображения. Линдън Ларуш бе унищожен чрез тяхната могъща преса и вкаран в затвора.

Продуцентът на филма “JFK” Стоун бе атакуван от управлението, че “изопачава историята”, понеже не се съгласява с решението на правителствената комисия. На едно събрание в Клуба на пресата във Вашингтон, Стоун постави всички на мястото им. “Не, господа, тази Комисия не е история. Това е мит, в който много малко американци вярват; един мит, който се поддържа само от една генерация журналисти и историци, които отказват да го проверят и разучат, и преди всичко от тези, които критикуват интересуващите се от истината. Сега вече съществуват толкова много доказателства срещу този мит, че с пълно право всеки може да го ревизира”.

Според Линдън Ларуш: “Кенеди заплашваше архитектурата на стратегическата политика на тези световни сили, които най-често се квалифицират от обикновените хора като лоши и сатанински сили.”

Убийствата на двамата братя Кенеди и на Мартин Лутър Кинг бяха много лошо изпълнени, поради което повечето от 80 процента от американците и до днес съвсем основателно вярват, че е замесена някаква конспирация. Ако всичко това е истина – а то действително е – защо милионите хора, които го вярват, не излязат по улиците да протестират, докато убийците не влязат в затвора. Отговорът на този въпрос е свързан с американския характер и манталитет. Американецът не се интересува от чуждите проблеми. Ако той е засегнат косвено, знае как да протестира. А за това, че някой президен е убит – “ще си изберат друг”. От друга страна, в този случай американският народ бе просто бомбандиран от пресата с идеята, че Ли Осуалд е виновната страна, че е действал самостоятелно, дори и хората да не го вярват, те се примиряват.

Разследването на Гарисън установява, че въпросната корпорация Перминдекс е изиграла голяма роля не само за това убийство, но и за много други. Тя е снабдявала подмолните нелегални организации материално и с оръжие. Тя също е основател на тайната военна организация (OAS), която се опита много пъти да убие френския президент Шарл де Гол. Тази корпорация се управлява и поддържа от международната банка – Морган.

Документите и истината по убийството на Джон Ф. Кенеди са събрани и запечатани в 800 кутии до 2029 година, когато американците ще разберат истината по убийството на своя президент. Защо бе необходимо да се изчака до 2029 г.? – Всеки чувства, че има нещо много нередно, от което някои хора по високите постове се страхуват. Самият Кенеди преди смъртта си казва: “Една държава, която се страхува да остави своя народ да прецени кое е истина и кое е лъжа, е държава, която се страхува от своя народ”.

Сега книгата на Марк Леин и филмът на Оливър Стоун държат хората в напрежение повече от всякога. Истината е потискана повече от 30 години и хората са вбесени, загдето всички ги лъжат.

Мистерията по убийството на Кенеди остава въпрос №1 от неговата история. Много сенатори и бивши президенти настояват Националният архив да открие на публиката всички документи на Комисията Уорън.

Писателят Роберт Граден в книгата си “Върховна измяна” пише: “Това е най-голямото неразрешено мистериозно убийство в света. Но най-интересно е, че дори да се открият следствените документи, трудно е да се разреши мистерията. Възможно е документите да повдигнат повече въпроси, отколкото отговори. От 1963 г. общественото мнение и мнозинството американци вярват, че е действие на една конспирация, която управлението прикрива.”

С убийството на Кенеди много наблюдатели виждат края на един златен момент за американската икономика и политика.

Оставените в нас впечатления от Кенеди са, че той си отиде, преди да реализира своите потенциални възможности. Логично е да се мисли, че само една гигантска злокобна сила е в състояние да свърши тази работа вместо една съвсем сама невзрачна личност, каквато е бил Осуалд.

В убийството на Кенеди много американци виждат една конспирация, понеже са вече свидетели на много истински конспирации и прикриване, какъвто е случаят с Уотъргейт и с Иранската афера.

Ако американското управление няма какво да крие, защо не открие цялото следствие? Тяхното задържане води до недоверие към управлението и към пресата.

Вицепрезидентът на Кенеди, който след неговата смърт зае автоматически президентското място, през 1973 г. има големи здравословни сърдечни проблеми и знае, че няма да живее още много. Той извиква в ранчото си в Тексас един свой приятел писател на име Лео Янош, на когото казва: “Кенеди бе убит в резултат на една конспирация”. Второто нещо, което казва, е било: “Аз никога не съм вярвал, че Осуалд сам е убил Кенеди”. И трето негово изказване: “Ние сме управлявали една ‘убийствена корпорация’”. Като казва “ние”, той има предвид американското управление. Под “убийствена корпорация” той подразбира едно предприятие от професионални убийци. Наричат ги още “механици”, които могат да убиват по много изискан начин.

Скоро ми попадна една стара статия от много авторитетен автор, личен приятел на Джон Кенеди. От нея си личи, че Кенеди е водел война с ЦРУ и не е бил повече в състояние да контролира тази разузнавателна агенция. Така например, Кенеди изпраща на два пъти посланика си във Виетнам Хенри Кабот Лодж със заповеди до ЦРУ, като и двата пъти ЦРУ не ги изпълнява, заявявайки, че те противоречат на целите на агенцията. С други думи, ЦРУ решава това, а не президентът ще реши как да се провежда американската външна политика.

Един месец преди убийството, Кенеди казва на същия си приятел: “Бързият растеж на ЦРУ го доведе до един злокачествен тумор, най-високопоставените лица, дори и Белият дом не могат да го контролират повече.” “Ако в САЩ стане някакъв опит за сваляне на правителството, това ще дойде от ЦРУ, а не от Пентагона. Тази разузнавателна агенция представлява огромна сила и пълна безотговорност към всички”.

Така президентът Джон Ф. Кенеди изпраща съобщение и сигнализира на американския народ чрез доверения си приятел Артур Крок.

Преди 16 години на сцената излиза една жена, интересна личност, която твърди, че е била в любовни отношения с Кенеди, когато той е бил президент на САЩ. От всичко това, което тя твърди, става ясно, че тя е била връзката на Кенеди с мафията в Чикаго. Жената също твърди, че Франк Синатра я запознава с Жианкана – шефа на мафията. Цялата тази история Джудит Кембъл Екснер крие 25 години от страх да не бъде ликвидирана от мафията. Сега, след като всички действащи лица – Кенеди, Жианкана, Джани Росели и другите са убити с изключение на Франк Синатра, тя мисли, че е нейн дълг да попълни историята на един американски президент с още някои негови приключения. Екснер е една от многото любовници на Джон Кенеди.

По искане на Кенеди в разстояние на 18 месеца Екснер редовно е пренасяла писма от президента до мафията в Чикаго, Лос Анжелис и обратно. Освен това тя урежда десет срещи между Кенеди и Жианкана, една среща дори се е състояла в Белия дом. Тя не знае нищо за съдържанието на писмата. По-късно, през 1975 г., Сенатът се занимава с този въпрос и открива, че е съществувал някакъв договор под името “Operation Mongoose” за убиване на кубинския водач Фидел Кастро. Мотивите на мафията за ликвидиране на Кастро са затваряне на игралните казина в Куба.

“Ню Йорк Таймс” твърди, че може да се вярва на показанията на Екснер, след като тя представя адреси, телефони, и, най-важното, описва декора на Белия дом, където била много пъти. Екснер заявява, че е имала кратка афера със Синатра. На една от срещите между Жианкана и Кенеди, на която присъства само няколко минути, тя е била поразена от държанието на мафиота към Кенеди. Вместо да използува обръщението “г-н президент”, той просто му казва “здравей Жак”, което показва много близките им отношения. Според Джудит Екснер, тя е посещавала Белия дом повече от двайсет пъти. Към края забелязва, че я следят и се оплаква на Кенеди, който й казал: “Не им обръщай внимание. Това е работа на Хувър, който ме следи. Това е един кучи син”.

Някои обвиняват мафията в убийството на Кенеди, но много други мислят, че тя не е в състояние да направи такова масово управленческо покритие на убийството.

Луи Бловелт в своята генеалогия твърди, че Джон Кенеди преди президентството си, още като е бил на 22 години, се оженва за Дюри Малкълм. От тази женитба майка му е била много недоволна и е била сигурна, че тя няма да продължи много, както и станало. Тази му първа жена – Дюри, преди това е била омъжвана три пъти, за което цялото семейство Кенеди е било в паника, тъй като след смъртта на по-големия му брат, баща му още тогава го е гласил за президент на САЩ. Женитбата не продължила и една година и те се развели. Всички официални документи по бракосъчетанието и по-късно по развода изчезват от съответните съвети и повече никой нищо не знае за тази женитба. Всички книги на Бловелт се изкупват от Кенеди и спират издаването й. Дори оригиналът от Конгресната биолиотека изчезва.

Джон Ф. Кенеди бе един комплициран и интересен индивид, който можеше да се види през различни призми.

Първата негова отличителна черта бе една рядка жизнеспособност. По време на своя избор той изглеждаше пълен антипод на своя тежък и отегчителен предшественик Дуайт Айзенхауер.

На второ място бе изграденият му образ на мъченик, след като Ли Осуалд (някой друг убиец, ако като мен вярвате в теорията за конспирациите) дръпна спусъка на пушката в Далас. Всички съмнения в неговата администрация бяха включени в една обща скръб по загубените обещания за така наречения Камелот. Десетилетия след неговата смърт характерът на изградения образ продължава да се разпространява.

Сега обаче няма повече идеализиране. Аферите му с много жени, включително и Джудит Екснер, която му урежда връзката с мафията, извънредно много опетни неговия образ като глава на щастливо семейство. Народните допитвания всеобщо признават Кенеди като един от най-популярните модерни президенти. Но, може би, професионалните историци сега намират неговото завещание за противоречиво.

Като се върнем назад и погледнем президентството на Кенеди, виждаме една голяма дезорганизация във външната му политика. Той направи една капитална грешка, която можеше да коства много на Европа.

Този симпатичен президент е не само виновен за започването на Виетнамската война, но той постави и Европа под благоволението на съветските ракети.

След демобилизирането на западните демокрации през 1945 г. Америка се сдобива със своята атомна бомба, която противопостави на съветското превъзхождащо земно въоръжение. След 1949 г. Сталин се стреми с всички сили да догони САЩ и през 1959 г. неговият заместник Никита Хрушчов насочва срещу Западна Европа съветските ракети SS4 и три години по-късно малко поусъвършенстваната ракета SS5 – 700 на брой. И двете ракети не са много усъвършенствани, но са достатъчно мощни, за да позволят на Хрушчов да каже на европейците: “Вие сте мои пленници”. Американците веднага установяват равновесие в Европа, като инсталират незабавно във Великобритания, Италия и Турция ракетите “Тор” и “Юпитер” с достатъчна траектория да достигнат Съветския съюз. За най-голямо разочарование на европейците, през 1963 г. Кенеди ги демонтира. Това е в резултат на преговорите по Кубинската криза. Съветите демонтират техните в Куба и американците техните в Европа – Кенеди пропуска да се съобрази с вече насочените срещу Европа съветски SS4 и SS5. Европа е отново заплашена, както преди.

Де Гол е вбесен от това неравновесие и прави първото разцепление в Атлантическия пакт.

През 1975 г. Съветите прибавят към своя арсенал едни нови ракети SS20, които са много по-маневрени и ефикасни. Всяка една ракета притежава три самостоятелни ядрени глави, които могат да разрушат едновременно три големи европейски града. Специалистите по това време са преценявали, че 700 такива глави или 233 ракети SS20 са били необходими за цялото превземане на Европа.

Парещият въпрос около Кенеди си остава “кой го уби?” Обяснението на назначената от президента Джонсън комисия, така наречена Уорън, че Осуалд е единственият убиец, по-късно и той убит от Жак Руби, на всички изглежда абсурдно. Допитването на CBS показва, че по-голямата половина от американския народ вярва, че ЦРУ е забъркано в смъртта на Кенеди.

В Конгресната библиотека съществуват 506 книги, отнасящи се до Кенеди. От тях 250 третират само неговото убийство. Всеки мисли, че се е добрал до истината. Заглавията на тези книги са най-различни: “Най-голямата лъжа, казана досега”; “Измамена съдба”; “Как бе убит Кенеди”; “Ужасна лъжа” и т.н.

Кой е участвал в неговото убийство? Дали бе мафията, ЦРУ, Кастро, комунистите, търговците на оръжие или който и да е, е много добре известно на следствието и властите. Съвсем ясно е, че за да се пази в такава тайна, ние не трябва да го знаем.

Кой каквото и да мисли, за мен мотивите за убийството на Кенеди, Индира Ганди, италианския Алдо Моро, многото неуспешни атентати срещу Де Гол и някои други са едни и същи: опит за водене на самостоятелна държавна политика, независима от политиката на световния Елит и на неговите подразделения. Всички тези хора бяха против Ялтенските споразумения, които бяха една политика на Англо-американската финансова мощ и на големите финансови семейства зад кулисите. Това са хората, които убиха Кенеди или спонсорираха неговото убийство; това са хората, които организираха многото опити за убийството на президента Де Гол, това са хората, които организираха убийството на Алдо Моро, Индира Ганди и много други.

Това са същите хора, които навремето по същите причини убиха германския външен министър Валтер Ратенау; това са същите англо-американски приятели, които поставиха в Германия Хитлер на власт. Те свалиха управлението на Шлайхер по същите съображения. И това е ключът за убийството на Кенеди.

Комисията Уорън е една измислица, една измама, едно прикритие, не за да предпази бедния наемен убиец, който застреля Кенеди; а за да предпази високопоставените финансови интереси, които наложиха Ялтенската система. Кенеди бе една заплаха и те го убиха. Де Гол бе една заплаха и те се опитаха да го убият. Алдо Моро бе една заплаха по италианска линия и те го убиха. Индира Ганди бе една заплаха и те я убиха. И много други, които бяха заплаха като Линдън Ларуш и влязоха в затвора.