Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Въпреки това, Римляни е откровение за това че Бог ни казва: "Аз те обичам по същият начин! Аз те приемам по същият начин! Аз не виждам тези проблеми в теб!"

     Бог не вижда в нас закрепостеността на грешника. Той вижда в нас приликата с Неговият Син. 

     Скъпи приятели нека ви дам един пример за използването на който съм критикуван, но аз ще оставя преценката на вас. Един от най-великите мъже в Библията извърши най-големите грехове. (Не следвайте неговият пример.)

     Давид беше убиец и прелюбодеец. Въпреки това, той се помоли: "Възстанови радостта на спасението си." (Псалм 51:12)

     Той не се молеше: "Възстанови спасението ми." Защо не? Защото той беше наказан и ако не беше се покаял, той щеше да бъде изгубен. Но той не беше изхвърлен, изоставен, дори и след убийство и прелюбодейство.    

Оставам на вас да прецените, че Писанията никога не казват, че този велик вярващ мъж бе изоставен от Бог, поради неговите грешки. Той изгуби радостта си, когато беше наказан от Бог; това е така, тъй като ние никога не можем да избегнем временните последици от греха.

     Христос прие върху себе си вечните последици от греха. Временните остават и те ни засягат. Давид беше наказан; Давид беше съден. Той загуби четири сина, един след друг. Имаше бунт в царството му. Животът му не беше никак приятен!

     Не си заслужаваше за няколкото секунди на сексуално удоволствие. Каква лудост! Давид се бореше с тежестта на товара си. Нощ след нощ, той не можеше да спи. Той беше станал за срам на семейството и царството си, но Бог не го изостави. Потейки се под горещината на вината си той каза: "Господи, възстанови ми радостта от спасението си."

     Но той не беше изоставен. Той не трябваше да се моли: "Господи, възстанови спасението ми."
Грешки след покаяние

Повечето от греховете, които християнина върши са необмислени подхлъзвания, грешки и недостатъчност.

     Това е типично за всеки един от нас, всеки ден, от първата глътка въздух до последната. Никой от нас не е без грешки, за които ние съжаляваме  по-късно в живота. 
     Защо падаме? Защото сме паднали, неосветени, наранени създания. Това е истина дори и след покаянието.

     Дяволът ще ви изкушава да гледате в себе си и вашето минало. Той ще каже: "Аз знам всичко за твоето минало." В отговор вие трябва да кажете: "Хей, това е нищо в сравнение с това, което аз знам. Аз знам всичко, относно твоето бъдеще."

 

Няма осъждане

Отговорете на обвинителя (виж Откровение 12:10) с кръвта на Христос. Спомнете си, че Писанията говорят относно верните и обвинителят: "Те го победиха с кръвта на Агнето." (Откровение 12:11)

     Когато Дявола каже: "Дез, ти направи това и това, и това"- аз трябва да кажа: "Това е вярно, но ти забравяш някои от най-лошите неща, които съм направил. Но, както и да е за всичко това е платено."

     За всичко е платено. Писанията казват: "Сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос." (Римляни 8:1), защото ние сме "приети във Възлюбления" (Ефесяни 1:6) Ние "имаме пълнота в Него" (Колосяни 2:10). Според преценката на Бог ние сме "поставени да седнем с Него в небесните места в Исус Христос." (Ефесяни 2:6).

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

  

Докато живеем християнски живот, фокусът за нашето

Този статистически преглед на ключовите думи в Римляни е предназначен да фокусира вярата ви, надеждата ви и вашата радост върху това, което Христос е направил за вас. И в същото време, както е сигурно, че Христос работи чрез Святия Дух във вас, вие не полагате вашето доверие на това, как това се извършва. Това е, защото вие имате част в това.

     Тук е великата радост на християните. Ние можем да запеем с Лутер: "Да аз съм винаги грешник, но не преднамерен. Аз съм винаги каещ се, но аз съм винаги в изправни отношения с Бог."

По всяка вероятност вие няма да убиете някого, както цар Давид направи, така че, вие нямате истинска причина за отчаяние. В Христос вие сте винаги прави пред Бог. Християнинът е и грешник, и светец едновременно - но не преднамерен.

     Почти винаги греховете на християнина са: "Ох, аз се подхлъзнах!" Непреодолимо изкушение? Сбърках. Уморен съм? Изговорих необмислени думи с устните си. Кибритлия? Избухнах.

     Всеки от нас ги е изпитал и те могат да бъдат много опасни. Ако изпаднете в гняв, задръжките изчезват и когато задръжките изчезнат, вие сте способен да направите всяко зло нещо.

     Неотдавна, на далечна аерогара, чакайки на опашка, аз открих няколко неща за себе си, които бяха нови за мен. Стоейки там, мислех за всичките самолети, които изпусках, за съпругата ми, чакайки ме да се появя в къщи, за това, че вече чаках около пет, шест часа, взимайки три правостоящи билета, но в последният момент самолета се напълваше и аз изпуснах всеки един от тях. Да, аз научих нови неща за себе си.

 

Небе и Ад

Библията казва:

"А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христо? или Кой ще слезе в бездната, сиреч, да възведе Христос от мъртвите?" Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата, която проповядваме. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него" не ще се посрами". (Римляни 10:6-11)

     Съществуваше идиом или притча между евреите по времето на Новият завет, че когато се говореше за нещо трудно, се казваше: "Това е като да се изкачиш до небето" или "Това е като да слезнеш до Ада." (За това се казва в Йоан 3:13 че никой не се е изкачил до небето. Ние знаем, че Енох и Илия са там. Но Йоан използва този идиом.)

 

Вашето спасение е близо

Но Римляни 10:6 казва, че ние не трябва да се изкачваме до небето или да слизаме до Ада (ст.7). Вестта за спасението ни е поднесена на тепсия. Стих осми казва, че думата е близко до нас.

     Павел казва: "Не мислете, че трябва да правите нещо голямо. Това, което трябва да направите е да вземете. Приемете. Вярвайте в думите на вярата.

    След това, ако приемете: "Вие ще изповядате с вашата уста, като резултат от вярата във вашето сърце и вие ще бъдете спасени." (виж стих 9)

"Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". "(Римляни 10:12-13)

     Забележете, че няма разлика между гърци и юдеи. Същият Бог е над всички и е щедър към всички, които викат към Него, защото всеки, който призове Божието име ще бъде спасен! (Това е цитат от Йоил 2:32)

 

Божествеността на Христос

Начинът, по който Павел използва този цитат подсказва, че той задава въпроса: "Знаете ли, че този Христос, в който ние вярваме е Йехова от Стария завет?"

     На повече от 6 000 места в Стария завет Бог е наречен Йехова. Гръцката дума за това е Господ.

     Така че когато Павел казва тук, че който призове Господното име ще бъде спасен, той също говори относно Христос. След това Павел пита: "Знаете ли, че вашият Спасител е Бог? Той може да направи велики неща, защото Той е Бог."

     Тук има също така загатване за Еремия 23:6, където се казва: "Това е името, с което Той ще се нарече, Господ, нашата правда."

 

Няма разлика

Помислете върху тази мисъл:

 

"Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси"." (Римляни 10:12-13)

     Няма разлика между хората. Тази фраза се намира на три места, веднъж в Деяния и два пъти в Римляни.

"И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра." (Деяния 15:9)

"Сиреч, правдата от Бога чрез вяра в Исус Христос, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус." (Римляни 3:22-24)

"Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават."(Римляни 10:12)

 

Ние трябва да извикаме

Забележете, че не трябва да изработвате много вяра. Всичко, което трябва да можете да направите е да извикате.

     Можете ли да извикате? Няма човек, който да не може да извика. Така че, никой няма извинение.

     Каещият се разбойник извика. Висейки на кръста си той не притежаваше добро досие, за да може да го представи пред Господаря. Той не каза: "Виж Исусе, погледни за момент. Аз имам моите оценки тук. Позволи ми да ти ги покажа."

     Той нямаше досие или резюме, които да имат някаква стойност Той просто извика. "Господи Исусе, спомни си за мен." (Лука 23:42)

     Спасението е толкова лесно, колкото да извикате.

 

Пълен автобус с предшественици

Вашето минало и вашето наследство нямат значение. Никой от нас няма съвършено генетично наследство. Всеки един от нас има милиони предшественици, ако включим всички, които са допринесли за нашият ген. (Аз не говоря само относно нашите преки родители, но също така и за техните роднини.)

     Всеки един от нас е като автобус пътуващ по пътя с хиляди пътници в нас. От време на време някой от пасажерите показват главите си през прозорците и се изплезват.

     Всеки от нас изглежда така. Ние сме този автобус. Ние притежаваме всичките тези пасажери, които се показват, без да са поканени, неочаквани, неконтролируеми, в погрешни моменти и по най-срамният начин. Хората стоящи около нас казват: "Точно като чичо му." "Това е нещото, което нейната леля щеше да направи." Това е, което се случва с нас, непрекъснато.

     "Но същият Господ е богат в тях, които призовават името Му.

 

Ние трябва да приемем

Пътуващ кораб от Южна Америка изпратил сигнал за тревога. Друг кораб дошъл на помощ и попитал: "Какъв е проблемът?"

     "Водата ни се свърши" - бил отговора. "Екипажът измира от жажда."

     Отговора дошъл: "Спуснете вашите кофи. Вие сте в течението на голяма река. Водата е прясна и добра за пиене."

     В този свят има милиони хора, които ненужно загиват от духовна жажда. Всичко, което те трябва да направят е да спуснат кофите си. Да загребат от пресните води на благовестието.

     Как растенията живеят и растат? Растението не може да тича и да ловува.  Те просто разтварят техните гърди към слънцето и луната, към падащата роса и елементите от небето. Правейки това, то изсмуква всичките хранителни вещества, които Бог е поставил в почвата. Това, което растението прави, за да расте е, че то получава. Искате ли да растете духовно? Получете.

(Римляни 11 глава беше разгледана в частта за предопределението. Сега преминаваме към 12 глава.)

РИМЛЯНИ 12 – ЧАСТ ПЪРВА

 В Римляни 12 Павел приканва християните да служат на Бог,

Глава 12 на Римляни започва с трудното изказване:

"И той братя моля ви, поради Божиите милости, да представите телата си, в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваша духовна служба."(Римляни 12:1)

     Тук Павел говори за жертва. Той използва думата "жертва". Също така той използва други думи свързани с еврейската жертвена система. "Представете" това е дума за жертва. "Служба" това е друга дума за жертва.

     "Представете телата си като жива жертва"
Еретичество относно душата

Това, което ще кажа сега не е популярно, защото става въпрос за жертва.

     Християнската църква много бързо прие ереста, която се появи в ранните векове, че не трябва да се грижите за физическото си здраве. Това е така, защото имате безсмъртна душа. Скъпоценната душа е тази, за която трябва да се грижим.

     Поради тази ерес, през вековете, църквата е била затрупана с небалансирани отшелници, пустинни монаси, монахини, неженени свещеници и много други. Тези неща са много далеко от ученията на Светото Писание.

 

Писмо и запитване

Библията не познава такова нещо като душа, която може да функционира без тяло. Има повече от 1 600 места, на които думите "душа" и "дух" се срещат в Писанията, както в Стария така и в Новия завети. Нито едно от тези места не описва човешка душа или дух живеещи извън тялото.

     Писал съм на тази тема до много видни радио и телевизионни проповедници, които аз уважавам. Писал съм следното:

     Аз харесвам вашата програма.

     Но аз съм объркан. Вие често споменавате за огън в Ада и свързани с това теми. Аз имам проблем с начина, по който вие използвате това.

     Когато взема под внимание всичките 1600 стиха в Библията, които говорят за "душа" нито един от тях не казва, че душата може да функционира без тяло.

     Пропуснал ли съм важният стих? Моля ви пишете ми и ми посочете стиха, който не съм видял.

     Искрено ваш....

 

Храмът тяло

Никой, никога не ми изпрати липсващият текст. Не е изненадващо. Те никога не ми изпратиха такъв, защото няма такъв текст.

     Защо е важно това?

     Защото скъпи приятели, нашата култура и цивилизация, все още се управляват от мисълта, че това, което е важно са духът и душата, но не и тялото. И това е голяма грешка.

     Това, което оказва ефект на вашето тяло,  до известна степен оказва влияние на ума и духа. (Казвайки "дух" има предвид личността функционираща в духовни пространства.) Вие не можете да бъдете зрял християнин, живеещ според Божият потенциал за вас, ако не се грижите за вашето тяло.

     "Вашите тела са храм на Бог." (1 Коринтяни 6:19) То е свято и свещено. Човекът, който умишлено го разваля, него Бог ще унищожи.

 

Да не съдим

Не че е работа на християнина да съди другите относно това. Ние обичаме да съдим другите хора и да ги поправяме. Всички сме добри в това.

     Вместо това, работата на християнина е да не съди другите хора, защото ние всички сме различни. Библията казва: "Ако съдим себе си, няма да бъдем съдени." (1 Коринтяни 11:31) Това е мястото, от което трябва да започнем. Ако всеки пометеше пред собствената си врата, целият свят много скоро щеше да бъде чист.

     Така че, ние не говорим за други хора, защото ние всички функционираме различно. Ние сме създадени различни. Някои хора, които аз познавам се нуждаят от девет или десет часа сън, за да функционират добре. Ако спя 6 часа, аз съм благодарен на Бог и аз функционирам също така добре.

     Ние сме създадени различно в областта на храненето. Някой хора могат да живеят на боб, други не могат да понасят боба.

 

Придирчиви относно здраве

След като не говорим за това, да създаваме закони за другите, ние отстояваме Новозаветният принцип, че нашите тела са храм на Бог. Ние никога няма да имаме щастието, задоволството и използваемостта, която можем да имаме, ако пренебрегнем тази част от освещението.

     Чувствам се като лицемер, казвайки тези неща, защото моят живот често е много, много не въздържателен. Аз преминавам през часови зони непрекъснато в моите пътувания и моят живот е много нередовен. Много често се храня нередовно, поради тези пътувания.

     Аз смятам пътуването в самолет за едно от най-нездравословните неща, което човек може да прави. Пътник, който има вирус, може да зарази всеки един от пътуващите, тъй като филтриращата система не може да филтрира вирусите. Това не може да се открие, понеже пътниците се отправят в различни посоки и отиват при различни лекари, когато се разболеят.

     Също така трябва да ви кажа, че аз имам предразположение в тази област. Много рано разбрах, че макар и Форд, аз не бях роден добър Форд - Линкълн например. (Със сигурност не бях роден Мерцедес Бенц!) Много рано разбрах, че ако не взема здравето си под внимание, нямаше да мога да функционирам за дълго време. Един доктор ми каза, когато бях на 20 години, че не ще преживея 40 години.

     Така че, някои от нас трябва да са по-придирчиви, отколкото други. Но всички от нас, трябва да сме загрижени за нашето здраве, защото ние принадлежим на Бог.

 

Йерархия на здрав разум

Позволете ми да ви представя скица за това как мисля, че това изглежда:

Представете си фигурата на човек.

     Нека започнем с ума скъпи приятели, мястото, където мислим. Първата стъпка към добро здраве е да мислим правилно.

     Ако непрекъснато мислим негативно, със страх, с омраза, със съмнение ние ще се разболеем веднага. Каквито са "мислите на човека, такъв е и той." (Притчи 23:7)

 

Йерархия на здрави дробове

След това отиваме надолу до дробовете. Скъпи приятели, въздухът, който дишаме е дори по- важен, отколкото храната, която приемаме. Няма да се спирам на детайли. Ние живеем в свят, който технологически е много напреднал и много изостанал по отношение на предпазната медицина. В Америка имаме хиляди болни сгради и някои хора прекарват целия си ден в тях далеко от слънцето, от вятъра, зависими само от климатичната инсталация.

     Това не е начинът, по който бяхме създадени да живеем.

     Повечето от въздуха в тези сгради не е никак добър. Разбира се, че и да го заменим за външен въздух, това в някои случай не е много по-добре. Въздухът, който дишате е много по- важен, отколкото храната, с която се храните.

 

Йерархия на здравият стомах

След това идваме до стомаха. Храненето е много важно, тъй като: "Вие сте това, което ядете." Помислете върху това. Кой иска да бъде хамбургер или пържени картофи?

     Това е истината относно Америка, Австралия и Европа, включително Великобритания. В тези страни, двама от всеки пет души, ще умре много години   по-рано поради сърдечни заболявания и заболяване на артериите, предимно от неправилна диета. (Казвам предимно от неправилна диета, не от диета, защото заболяванията не всякога са по вина на човека.)

     Позволете ми да повторя това отново. Двама от всеки четири души в Америка, Австралия и Европа умират много по-рано от болести причинени в по-голямата част от неправилна диета. (От четирима един ще умре от рак.)

     Казвам "по-голяма част", защото не бива да забравяме наследствеността. Тя също така е важен фактор.

 

Опасността на лукса

Ние не осъждаме хората. Но ние казваме: "Колкото до мен, аз не желая да бъда един от тези три."

     Ние знаем, от нашето изследване относно храненето, кой е причината за този проблем. Това са луксът и технологията в нашите страни, които причиняват този проблем.  В страните от третия свят, извън големите градове, само един човек на двадесет умира от сърдечни заболявания и рак. Един на двадесет, защото те не могат да си позволят лукса да ядат полуготови храни.

     Накратко, вие не трябва да сте вегетарианец. Но, ако сте християнин, вие ще запомните, че каквото ядете или пиете, или каквото правите" вие ще го "правите за слава на Бог." (1 Коринтяни 10:31 NIV)   

 

Стойността на вегетарианството

В практически термини, колкото по-близко сте до разумно вегетарианство, да ядете храната такава, както е пораснала, толкова по-добре. Не е разумно да се храните непрекъснато от консерви, кутии и шишета. Те са за спешни случай. Ние ги имаме в къщи и ние ги използваме. Но ние не сме създадени да се храним с пакетирана храна. Ние сме създадени да ядем храна, която расте и колкото по-близко до вегетарианска, толкова по добре.

     Основната причина за смърт в Америка, Австралия и Европа е твърде голямата употреба на животинска мазнина, пречистени продукти, включително пречистено олио.

     Позволете ми да подчертая принципа. Вие принадлежите на Бог. Не пренебрегвайте вашето тяло.

 

Йерархия на здравите крака

От стомаха отиваме при краката. Ако мога да използвам старата пословица за физически упражнения, то тя казва: "Никога не погребват нещо, което се движи."

     Ако искате да знаете състоянието на вашият мозък, проверете мускулите в прасците си. Ницше казва: "Никога не се доверявайте на мисъл, която ви идва, когато седите." Без съмнение, би трябвало да слушате всички тези Библейски проповеди, тичайки.

     Приятели, ние не се движим достатъчно. Бог каза: "С пот на челото си ще ядеш хляба си." (Битие 3:19) Ако никога не се потите, не трябва да ядете.

     Позволете ми да цитирам Павел: Ако не работиш, не трябва да ядеш." (2 Солунци 3:10)

 

Правете най-доброто

Принципът е ясен: Ние принадлежим на Бог. Ние трябва да правим най-доброто, което можем. Сега, никой от нас не може да прави нещата правилно. Ако аз се интересувах само от здравеопазване, нямаше да съм евангелизатор. Аз нямаше да пътувам. Вие не можете да отидете до крайността да продадете душата си, за да запазите тялото живо, не си заслужава.

     Правете най-доброто, което можете. И Бог ще ви възвърне 100% в лихва за всеки цент от усилие, което полагате.

РИМЛЯНИ 12 – ЧАСТ ВТОРА

 

Любов, Благодат, Милост,

Придадена правда - Какво от това?

В своят коментар върху тази глава, Ф.Ф. Брус казва:

Уйлям Баркли казва същото, когато потвърждава, че Павел "може и го прави. Той се бори с най-дълбоките проблеми, които теологията предлага, но той винаги завършва с етичните изисквания, които ръководят ситуацията и живота на всеки човек." (Римляни 16:8)

В първите два стиха ние виждаме това, което Епископ Андерс Найгрен нарича "основният закон на Павловата етика." След като сме получили Божията правда, нашият живот бива преобразен. Във всеки описан случай, това е Павловият подход към моралността. Следователно, ако някой е в Христос, то той е ново създание; старото премина, всичко стана ново." (2 Коринтяни 5:17) Началните стихове на тази глава, говорят за това, че истинско Богослужение е предаването на всеки талант, всяка възможност и всеки ден в служба на Бог.

     На нас ни е напомнено, че когато сме новородени в тялото на Христос, нашата специална работа е родена с нас. Нашите природни способности са осветени от Святия Дух и се превръщат в духовни дарби за служба на църквата и света.(виж стихове 3-8). Никой християнин не бива да се стреми да бъде всичко. Не е толкова важно, да правим всичкото добре, което можем да правим, отколкото да правим доброто, което Бог определя за нас да правим, не забравяйки, че ние сме само части от тялото, малка част от непрекъснато нарастващ организъм, изпълнен със Святият Дух на Бог. Каквито и дарби да имаме в тялото, ума или духа, те са великодушно дадени от Бога дарби. Ние не можем да претендираме за никоя от тях, тъй като всяка дарба е подарък. Единственото нещо, което е наистина наше е само нашият грях.