Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

Така и не намерих човек, който да свърже ясно и точно две неща - защо евреите толкова са страдали (а те действително са претърпели неимоверни страдания), и да определи основната причина за техните страда­ния. Те се коренят в изявлението на Мойсей, според което евреите са богоизбран народ, предопределен да господства над другите народи. Очевидно е, че ако чо­век се обяви за господар, за по-съвършен и висшесто­ящ от всички останали, това неизбежно ще го превърне във враг в очите на хората от цял свят.

Непреклонната решимост на Хитлер да изтрие евреите от лицето на земята е логично следствие от гръмката декларация на Мойсей. Щом са богоизбрани, те са представители на една господарска раса. А спо­ред Хитлер, богоизбрана е нордическата раса на гер­манските арийци и само те трябвало да бъдат господа­ри на света. Е, съществуването на две господарски раси е несъвместимо... Едната трябва да отстъпи, да изчез­не, да докаже превъзходството си над другата. Това не е въпрос само на политика, в основата на всичко стои религиозната идеология на евреите.

Според Адолф Хитлер господари могат да бъдат само арийската, нордическата раса, която да властва над целия свят, затова евреите трябвало да бъдат изт­ребени до крак. За унищожаването на евреите не носи вина само Хитлер. Той, разбира се, има огромна отго­ворност, но началото на играта е поставено от Мойсей, а евреите са подкрепяли неговата идея през вековете. За това има причина. След като успели да настроят це­лия свят против себе си, те нямали друг начин за оце­ляване, освен да се държат здраво един за друг и да се превърнат във фанатици. Останала им единствено на­деждата, че месията ще дойде при тях... "И тогава ще дойде краят на всичките ни страдания. Страданията няма да продължат дълго време, те са само изпитание, предизвикателство пред нашето единство, от което за­виси оцеляването ни. Когато издържим на изпитанието и на огъня, когато оцелеем, след всички страдания, ме­сията ще дойде и ще ни възнагради за преживените мъки. Всички останали ще отидат в ада, а ние ще бъ­дем приветствани в рая с музика и песни и ангелите ще пеят "алилуя" в тържествен хор."

Евреите отхвърлили Исус като месия, не го прие­ли за Христос. Нямало как да не го отхвърлят. Не биха приели никого за месия, за "Христос". Това е невъз­можно и причината е много проста. Никой не може да освободи човечеството от страданията. Никой няма да може да постигне това, докато всеки един от нас не разбере, че самият той е отговорен за собствените си страдания и не положи усилия да се освободи от тях. Как е възможно някой друг да те освободи от собстве­ните ти страдания? Ти си виновен за това, че страдаш, а не някакъв месия. А дори и да те отърве от тях някой друг, нима това е гаранция, че няма отново да объркаш нещата? Според мен, няма как отново да не си създа­деш проблеми, ако си достатъчно изобретателен в това отношение. Ето защо никой не може да те освободи от собствените ти страдания, а дори да успее, все едно, ти ще намериш начин да си създадеш други. А евреите не могат да приемат никого за дългоочаквания месия, тъй като никой никога не би могъл да освободи целия чо­вешки род от страдания.

Горкият Исус, той бил просто един евреин-фанатик, който втьлпил в крехкия си мозък мисълта, че е месия.

Ако човек има дар слово, никак не е трудно да си втълпи подобна идея. Исус бил човек необразован, но определено притежавал дар слово. Нерядко се случва прости, но красноречиви люде да произнасят силни слова, да излъчват такова могъщество и власт, които са немислими за един изтънчен и високообразован инте­лектуалец. Най-образованите и задълбочени мислите­ли винаги са били склонни към колебания и съмнения. В тях винаги и във всичко се намира по някое и друго "ако" и "дали". Самите те са толкова изпълнени със съмнения, че си дават сметка колко не са на ясно с ми­лиони неща.

А за хора необразовани като Исус или Кабир ни­как не е било трудно да обявят своята изключителна и уникална компетентност - при това на висок глас и с изключителен плам. Достатъчно е само да събереш около себе си няколко безмозъчни същества - а това е най-лесното нещо на света. Направи челна стойка на улицата и около теб веднага ще се събере тълпа от глу­паци. Не че правиш кой знае какво, просто си застанал с главата надолу, но всеки глупак на часа ще си зареже работата и ще дотърчи да те гледа... Чудо голямо, но каквото и да измислиш, върши работа.

На кого всъщност говори Исус и кому оказва мо­рална подкрепа: "Блажени са нисшите духом, защото тяхно е царството небесно"... Той се обръща към евре­ите, които от векове са били подложени от римляните на мъки и унижения. Нима може да се говори за ду­ховна нищета и смирение пред такива хора? Съвсем естествено е да приемат думите му като най-голямата възможна утеха. Да, подложени са на унижения, но са смирени духом... Съвсем простичък трик на логиката -те са слаби, те са роби, но си мислят, че са смирени ду­хом...

Когато Исус им казва: "Ако те ударят по едната буза, обърни и другата, защото това е единственият път към Бога. Обичай врага си...", евреите чувстват своето превъзходство над всички останали. Егото им, стаено някъде дълбоко в тях, е удовлетворено. А в действи­телност, те просто не са били в състояние да не обър­нат и другата си буза. За какво изобщо им е говорел този човек? И без друго усещали как и двете им бузи го­рят от плесници. При това положение какво би могло да се очаква от тях - да предложат и задниците си за плесници, така ли?

Никога не бих казал: "Бъдете смирени!" на хора, които са били измъчвани и унижавани от векове. Но такъв призив дава утеха. Човек започва да си мисли: "Няма нищо лошо в това, че съм беден - бедността всъщност е благословена от Бога. Аз съм от нисшите духом, затова съм благословен, благословен съм и съм изпълнен със смирение, и след като ме ударят по една­та буза, аз обръщам и другата... затова ще отида в царс­твото Господне." Много биха искали да повярват в Исус, да повярват, че точно той е месията - ако бяха повярвали в него, думите му щяха да тежат на мястото си и да придобият силата да носят утеха. Ако не вярват в него, това означава, че за тях той си остава най-обикновен човек.

Много хора не могат да вникнат в психологията на тези думи, не разбират и какви са хората, към които са били отправени. Намерили се хора, които му повяр­вали и тръгнали след него - все хора от простолюдие­то. Ала на равините това никак не се харесвало, Исус май станал главният равин. А те били все хора с обра­зование, изучили древната мъдрост на своя народ... И изведнъж се появява един прост човек, който не разби­ра от нищо и знае само няколко думи.

Какво представляват всъщност четирите еванге­лия? Съдържанието им може да се обобщи и да се съ­бере върху гърба на пощенска картичка.

Какво толкова е казал този човек? Четирите еван­гелия повтарят едно и също - неща, които твърдят че­тирима негови ученици.

И равините - поповете, значи, много се ядосали и заявили: "Смяташ, че ти си месията - в такъв случай трябва да го докажеш. Единственото доказателство е да бъдеш разпънат на кръста. Ще те приемем за месия, ако възкръснеш след разпятието. В противен случай за нас ти си само антимесия - Антихрист". Евреите така и не го приели за месия, тъй като той всъщност не умрял на кръста и впоследствие се спасил с бягство от Йеру­салим. Възкресение изобщо не е имало. И дума не мо­же да става за възкресение, след като разпъването ос­танало недовършено.

Никъде в еврейските летописи от онова време не се споменава за Исус, за разпятие и възкресение, не се казва нищо и за учението на Исус, и това е обяснимо, тъй като писанията били създавани от учените равини, а не от тълпата. Според равините, дори не си струвало да споменат името му, макар и бегло. Единственото доказателство за съществуването на Исус е "Новият за­вет", а той бил написан едва след изчезването на "ме­сията" - по-точно, триста години по-късно. А попове­те непрекъснато преиздават Новия завет и това про­дължава от векове. От него е махнато всичко, което би могло да бъде в тяхна вреда, защото с времето те поели ролята на учените равини.

Исус дори нямал представа, че е създал нова ре­лигия.

Той никога не е мислил за това. Искал е само ев­реите да го приемат за месия... А те го отхвърлили.

Затова смятам, че явлението Христос никога не е съществувало. Месията така и не дошъл. Исус бил ре­ална личност, но претенциите му за месия били отх­върлени от евреите, които го чакали и се надявали да дойде. По онова време било широко разпространено схващането, че се появяват много като него, с претен­ции да са божии пратеници, но в твърденията им няма истина - всеки от тях всъщност не бил Христос, а Ан­тихрист. Много като Христос щели да се появят - и това също е казано от евреите, християнството заимст­вало от тях само идеята.

Странно - Исус бил отхвърлен като месия и ев­реите го обявили за Антихрист и го разпънали на кръс­та заради фалшивите му претенции. Евреите придават изключително значение на този факт, тъй като целият им живот е съсредоточен върху надеждата, че месията ще дойде... И тогава се появява някой си - син на дър­воделец, неук човек, който не разбира от нищо, и почва да разправя, че точно той е месията. Той бил лъжепророк и евреите си казали: "И преди са идвали мнозина като него. Всеки от тях твърдеше, че той е месията, но всеки път се оказваше, че не е вярно. И този е от също­то племе."

Странно... Понякога историята взема странни об­рати. Евреите го отхвърлили и точно един отхвърлен от народа си човек става създател на нова религия. Става основател на религия, без изобщо да е я е създа­вал. Дори не е мечтал за това. Вероятно, ако знаеше, би отхвърлил твърдението, че е създателят на новата ре­лигия, тъй като е бил евреин и искал само да бъде признат от евреите за техен месия. За него това е от изключително значение, тъй като обслужва егото му. А евреите го отхвърлили и го обявили за антихрист. И кой всъщност е първият християнин? Един доста стра­нен човек, който няма нищо общо с Исус. Казвал се Саул (Савел) и се противопоставял ожесточено и на Исус, и на неговото учение. Живеел много далеч от Йерусалим, когато до него стигнали слухове: "Месията се появи, месията ще освободи света от страданията"... Саул изповядвал съвестно юдейската религия и поел към Йерусалим, за да намери самозванеца и да го убие, да накаже най-видните му апостоли - така поне ги на­рекъл той - и да сложи край на тази история още в са­мото начало. Знаел, че ще бъде по-трудно да се напра­ви това, ако нещата се разраснат, затова, непрекъснато мислел как да убие Исус и всичките му апостоли - Матей, Лука, Тома и така нататък. Само за това си мислел, то просто не му излизало от ума.

Случва се човек така да се съсредоточи върху ня­коя мисъл, че тя да не му излиза от ума и да се превър­не в мания, която така обзема цялото му същество, че понякога е възможно и да се обърне на сто и осемдесет градуса. Това си е психологическо явление, подобни неща стават всеки ден. Саул крачел в прахоляка под жежкото слънце. Вървял към Йерусалим... Слънцето напичало безмилостно, а в главата на Саул се въртяла все една и съща мисъл - да убие, да унищожи... И тога­ва в небето над него се появил образът на Исус! Това било всъщност проекция на собственото му мислене, вманиачено до степен на лудост. Когато образът му се явил, Саул изгубил ума и дума. Паднал по очи на земя­та и започнал да се моли на Исус да му прости, искал да се освободи от предишния си живот и да се покръсти в новата вяра. И така, приел новата вяра, защото Исус му се явил в небето. Тогава Саул приел името Па­вел.

Та точно този Павел - един луд човек, склонен към убийство - станал първият християнин, а по-късно и първият папа. Затова векове по-късно, след като някой стане папа, често приема името Павел. Струва си папата да носи едно толкова величаво име -името на първия християнин. Затова много от папите... Някой приема името Йоан-Павел, друг - пак нещо по­добно, но все Павел, та Павел, защото той е най-славната личност в историята на християнството. А между папите и Исус всъщност няма никаква връзка. Та този Павел, който искал да убие Исус и учениците му, впоследствие се обърнал срещу враговете на хрис­тиянството. Заявил, че Христос отново ще дойде на зе­мята. Въпреки че приел християнството, Павел си ос­тавал евреин и продължавал да вярва в идването на ме­сията; човек може да си смени дрехите, но не е толкова лесно да промениш цяла една система от идеи. И така, започнал да проповядва една нова философия, според която Христос отново ще дойде на земята и ще осво­боди хората от страданията им. Първият път не успял да го направи, защото евреите го предали, разпънали го на кръста. Но когато отново се върне на земята, Христос ще да намери тук свои хора - християни, кои­то ще го подкрепят във всичко, ще му помогнат да ос­вободи света от страданията и да превърне грозното в красиво. И така, Антихрист е всъщност всеки, който твърди, че е Христос. Историята се повтаря отново и отново. И ще се повтаря, докато човек най-после се превърне в интелигентно същество.

Онзи ден получих писмо, в което авторът му ме нарича Антихрист. Странно... Казвам, че Христос ни­кога не е съществувал, как може тогава да има Антих­рист? И откъде накъде точно аз се оказах въпросният Антихрист? Аз мога да бъде единствено себе си и се чувствам напълно щастлив в собствената си кожа; не виждам защо трябва да съм Христос например. Никога не съм твърдял, че съм Христос. Въпреки това има хо­ра, които ме обявяват за Антихриста - същите глупаци, които на времето разпънали Исус. Сега се наричат християни, но си остават все същите глупаци, все съ­щите хора с ограничен ум... Нищо ново под слънцето... И ако някой обяви себе си за Христос, тези хора ще го разпънат като Антихрист. Могат и мен да разпънат, разбира се. Но аз не съм Христос. И няма да играя тях­ната игра. Никога не съм играл ничия игра. Аз играя единствено собствената си игра, в която аз създавам правилата. Може би ще ви се стори чудно, че аз измис­лям правилата на играта, дори когато играя карти. Ако някой иска да играе карти с мен, трябва да се съобразя­ва с моите правила, иначе просто няма да играя. В уни­верситета много професори и студенти искаха да игра­ят с мен, смятаха, че е много интересно да играят с мен шах или карти, но трябваше да се съобразяват с измис­лените от мен правила. Защо трябва да се подчинявам на правила, измислени от друг? Не съм ничий после­довател, аз сам си измислям правилата. Ако някой иска да играе с мен, трябва да следва създадените от мен правила.

Не съм Христос. Не съм месия, нито пък пайгамбара, тиртханкара или аватар. Не смятам себе си за човек, който се нарежда сред тези маниаци. Моля ви да ми простите и да не ме включвате сред хора като тях. Самата идея за съществуването на Христос е абсолют­но фалшива, но тази за Антихриста ми се струва още по-фалшива. Първо вярваш в Христос, а после - в ид­ването на Антихристос. Защо тази история не се отсече още в самите си корени, за да се приключи с нея вед­нъж завинаги? Продължавам да твърдя, че всеки човек носи отговорност за това, което е. И хората, които ис­кат да бъдат с мен, трябва да поемат изцяло върху себе си тази отговорност. Това е единственият начин да се отърве от страданията си и да промени изцяло собст­вения си живот. Аз не мога да го направя вместо теб, никой не може да го направи, освен теб. Затова ако ня­кой ви обещае, че ще направи нещо подобно, знайте, че ви лъже. Пазете се от такива хора - те могат да бъ­дат опасни.

Ако някой ви вдъхва надежди и ви обещава: "Ти само вярвай в мен, аз ще направя всичко останало", просто трябва да го хванете и да го изпратите в клини­ка за душевно болни. Такъв човек се нуждае от лече­ние, от успокоителни, защото явно не е с всичкия си.

Може да стане месия или аватар, но все ще се намерят хора, които да го обявят за Антихрист. Исто­рията се повтаря хиляди години. Много ми се иска най-после да й сложим край.

Говоря съвсем сериозно като казвам, че тази е първата религия, защото никой досега не е имал сме­лостта да заяви: "Аз не съм Божи пратеник". Човек може с лекота да събира огромни тълпи около себе си, но няма куража да се изправи пред тях и да каже: "С нищо не съм по-различен от вас, аз съм обикновен чо­век".

Затова тази е първата религия, създадена от чо­вешко същество.

Всички религии досега са създадени от луди хо­ра... Всеки с неговата си лудост. Много бих искал да се сложи край на това - веднъж завинаги.
14

А3 СЪМ ГНОСТИК

12 ноември 1984 г.

Преди няколко дни ти ни каза, че вярата може да се класифицира в три категории - теизъм, атеи­зъм и агностицизъм. Какво мислиш за гностицизма?

Не смятам гностицизма за категория на вярата. Теистите вярват в Бог, без за това да са им нужни зна­ние или личен опит. На практика тяхната вяра е просто бягство от съмнението. Човек трябва да бъде неверо­ятно смел, за да запази в себе си способността да се съмнява. Да не избягаш от възможността да се съмня­ваш - това е едно от основните качества на всеки, кой­то търси своя път към истината. А вярата е вид бягст­во. Вярата премахва способността да се съмняваш, по­мага ти да почувстваш облекчение и увереност в собс­твените си знания, макар че дълбоко в себе си осъзна­ваш, че все още не си познал истината.

И така, вярващият може да принадлежи към една от две ясно разграничени категории. Първата е на по­върхността, когато човек вярва в някоя религия и проектира себе си в нейното пространство. Другата кате­гория предполага осъзнаването на реалните дадености като рана в самия човек. Тази рана е съмнението, което той отхвърля, но което така и не може напълно да изт­ръгне от себе си. То си остава дълбоко в човека, остава си съществена част от реалното му съществуване. За­това вярващият неизменно бива разкъсван от вътреш­ни конфликти. Чувства се раздвоен. В душата му въз­никват съмнения винаги, когато се докосне до нещо, което влиза в противоречие с вярата му.

Веднъж при мен дойде един човек, който заяви: "Вярата ми в Бог вече е непоколебима." Аз го попитах: "Какво означава "непоколебима"? Да не би да искаш да кажеш, че сред вас има и вярващи, чиято вяра може да бъде разколебана? Самата дума "непоколебим" предполага, че дълбоко в себе си таиш съзнателно не­що, което искаш да си остане там, неуязвимо за вся­какви колебания." После добавих: "По-късно ще пого­ворим за това, сега ми кажи най-напред какво те кара мислиш, че вярата ти в Бог е непоколебима." Човекът отговори: "Ходя редовно на поклонение в храма."

Стотици храмове в Индия са посветени на безб­рой богове. Чужденците често остават изненадани, ко­гато установят, че най-често срещаните храмове са посветени на бога-маймуна Хануман. Маймуната е смятана за едно от превъплъщенията на бог Рама, зато­ва хората приемат нейния образ като символ на Бог. И така, човек си мисли, че ако успее да убеди Хануман да му помогне, богьт-маймуна на свой ред ще се застъпи за него пред Рама. Много по-лесно е да убедиш една маймуна, отколкото Бог. А човек се чувства толкова предан на Рама, че не очаква Рама да отхвърли молбата му. Много е трудно да убедиш Рама директно, виж - с Хануман, една обикновена маймуна, нещата стават много по-лесни. Някакво дребно подаръче е напълно достатъчно, малко плодове и бонбони, дребен подкуп, и спокойно можеш да го помолиш за помощ. И така, човекът посещавал редовно храма на Хануман и отпра­вял към него следната молба: "Ако до две седмици не си намеря работа..." Човекът бил безработен, а имал добро образование, но в Индия милиони хора с добро образование остават без работа. Добрите работни мес­та са малко. И ако в рамките на две седмици човек не може да си намери работа, трябва да се обърне към Ра­ма за помощ, а след като бъде назначен, устройва пир­шество за единайсет брамина и поднася цветя и плодо­ве в дар на Бога. Трябва обаче да се знае, че в случая става дума за краен срок, който аз определям - ако до две седмици Бог не изпълни молбата ми, с вярата ми в него е свършено веднъж завинаги. Не става дума дали ще получа работата или не - най-важното в случая е вярата ми в Бога. "Затова, Боже, оставям всичко на теб." Затова човекът бе дошъл при мен - за да ми каже, че за две седмици преминал през толкова надежди и отчаяние... Минавал ден след ден и никой не искал да го вземе на работа; започвал да изпитва силни съмне­ния, усещал, че вярата му в Бога започва да се разкла­ща. "И тогава, на петнайсетия ден, получих заповед за назначение. След този момент усетих, че вярата ми в Бог е непоклатима." Тогава му казах: "Твоята непрек­лонна вяра е доста поизмислена. Ако беше направил още няколко опита... Преди да стигне до окончателни изводи, всеки учен прави множество експерименти и едва тогава знае със сигурност, че е стигнал до единст­вения верен отговор. Ти си направил само един опит, опитай поне още веднъж." Той каза: "Предлагаш ми да опитам още веднъж точно сега, когато съм напълно си­гурен в своята вяра?" Отговорих му: "Не е нужно аз да ти казвам, че имаш много сериозни проблеми. Жена ти е болна... (жена му имаше туберкулоза), направил си само един опит..." Човекът беше беден, не можеше да си изкарва прехраната, дълго време беше безработен... "Защо да не дадеш на Бог още една възможност? Само една. Кажи му, че ще направиш още веднъж всичко, което си му обещал да направиш досега, ако жена ти оздравее до две седмици. Ако обаче жена ти не оздра­вее, ще престанеш да вярваш в него."

Той реши, че си струва да опита още веднъж. Стана точно така, както се очакваше, разбира се - жена му така и не можа да оздравее. Назначаването му беше просто въпрос на съвпадение... Нима една маймуна -при това не истинска, а статуя от камък - може да нап­рави нещо? Човекът много се ядоса, ала гневът му бе насочен не към вярата му в Бога, а към мен. Казах му: "Успокой се, опитай се да погледнеш трезво на нещата. Просто се опитах да ти кажа, че в случая става дума за съвпадение. Ако Хануман наистина ти бе помогнал първия път, щеше да ти помогне и по-късно. Ако не ми вярваш, опитай още веднъж. Можеш да опитваш колкото искаш. Вярата ти обаче се крепи на една без­разсъдна идея, а именно - че Бог изпратил заповед да те назначат, при това - след ходатайството на една маймуна. На всичко отгоре ти се сърдиш на мен - защо? Просто ти предложих да опиташ пак, за теб това беше още един шанс да провериш дали Бог наистина ти помага. Ти сам видя, че в случая става дума за съв­падение. И сега започват да те обземат съмнения - да­ли ти самият си се държал като глупак или Хануман и Рама са те подвели. Истината е, че вината е в теб са­мия."

Вярата е начин да избягаш от действителността. Казах на онзи човек: "Сърдиш ми се, защото ти казах, че сам ти си си виновен. А ти не можеш да приемеш тази истина. Където и да идеш, не можеш да избягаш от мисълта, че сам си виновен за собствената си глу­пост. Ако се опиташ да я загърбиш, ще се почувстваш още по-зле, вътрешната ти рана ще прерасне в злока­чествено образувание. Трябва да се направи нещо, бяг­ството не е спасение." Вярата е начин да избягаш. Те­истът се преструва, че знае. Атеистът също се престру­ва на сигурен, че няма Бог. Нито теистът, нито атеис­тът се опитват да проверят дали това наистина е така. На всичко отгоре задачата на атеиста е далеч по-трудна от тази на теиста, защото теистът се опитва да открие нещо като присъствие и реално съществуване и поне разполага с някаква теория като работна хипоте­за. Атеистът не може да разчита на никаква хипотеза; той изхожда от презумпцията, че няма Бог. Какво би могъл да търси тогава? Може би не-Бог? Не е лесно да проумееш какво е Бог, още по-трудно е да разбереш какво представлява нещо, което не е Бог. Макар и съв­сем случайно, теистът може и да се натъкне на някакъв Бог, докато за атеиста това е абсолютно изключено, тъй като не-Бог, по дефиниция, е нещо, което не съществува. Няма как да се натъкнеш на нещо, което не съществува. Теистьт поне може да разчита на възмож­ността да трансформира тезата си в друга хипотеза, например: "Не вярвам, че има Бог, но като хипотеза приемам, че Бог все пак съществува и ще се опитам да го намеря." Каква хипотеза би могъл да има атеистът? Неговата позиция е отрицанието. Негативизмът не мо­же да послужи за хипотеза. Атеистът е поставен в мно­го по-неизгодна позиция, но въпреки това може да разчита на нещо, благодарение на което се чувства много по-добре, в сравнение с теиста.

Теистьт не може да се освободи от съмнението. То остава дълбоко в него, скрито под маската на собст­вената му вяра. Няма как да се отърве от него. Вярата и съмнението са двете страни на една и съща монета. Ако отхвърлиш едната, отхвърляш и другата. Ако държиш на едната, няма как да не приемеш другата. В друго отношение обаче и атеистът може да разчита на по-изгодна позиция в сравнение с атеиста - човек не може да храни съмнение в нещо, което не съществува. Щом се съмняваш в нещо, значи, него го има или мо­же би го има. Ако си решил, че няма Бог, няма в какво да се съмняваш. Нямаш причина да вярваш, значи, ня­ма в какво да се съмняваш. Оттук нататък няма защо да продължаваш със своите търсения.