Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Всичко, което се отнася до възпитанието и училищното образование, ми е много близко и аз охотно ще споделя с Вас мисли по тази тема.

3. Вие докоснахте най-болния въпрос на нашето време – въпроса за законността на аборта. Разбира се, тук не може да има две мнения – абортът определено е убийство. Следователно, той може да бъде допуснат само ако животът на майката е в опасност. Но неправилно е да се мисли, че жената, извършваща аборт, привлича само низшите духове. Трябва да се вземе под внимание сложната карма на цялото семейство. Често наблюдаваме как в семейство, един от членовете на което е негодник, се раждат нелоши деца. Кармата свързва цели групи хора за много хилядолетия. И често дори високият дух няма безукорни родители. При това може да се отбележи, че тъмните се опълчват тъкмо срещу раждането на високите духове и използват всевъзможни средства, за да предотвратят въплъщението, което е нежелателно и опасно за тях. Освен това, предотвратяването на едно раждане не означава преминаване през чистилището на тънкия свят, а е само престъпление на родителите. Защото няма по-мощно чистилище от земния живот, ако е усилен целият потенциал на индивида. В Учението е казано: “Както гладът тласка към храна, така и готовият дух, чийто срок е дошъл, се стреми към ново въплъщение.” Така че можем да си представим какви страдания означава насилственото прекъсване. Духът получава връзка с плода от момента на зачатието и започва постепенно да влиза в него на четвъртия месец, когато се образуват нервните и мозъчните канали. Затова абортът е допустим само в изключителни случаи.

4. Разбира се, жената не може да се превърне само в родилка, тя има и други високи задължения. Затова в семейния живот съществува едно естествено въздържание, което напълно може да се регулира и така да се определи ръстът на семейството. Това е напълно възможно, когато главата и сърцето имат висши интереси. Разбира се, предвиждам много възражения, но ще отстоявам тезата си. Несъмнено при сегашното нравствено състояние на обществото това е трудно, но все пак има такива семейства, а в бъдеще те ще се умножават. В дълбока древност хората са умеели да нормират раждаемостта по фазите на Луната. Тогава това се разглеждало като своего рода черна магия, но в нашия век дори такова действие би било по-добро от ужасните аборти, осакатяващи жената, следователно и бъдещото поколение.

Сега ще премина към цитираните от Вас два случая, отнасящи се до този тежък въпрос. В първия става дума за жена, избрала професията на учителка “от любов към децата”. Тук има много нелогични неща. Щом тя е смятала за предразсъдък страха да има незаконно дете, то е трябвало да вземе съответното решение. Решавайки се на тази крачка (да има незаконно дете), тя, разбира се, не е могла да разчита на узаконяване на детето. Освен това би трябвало да знае правилата на училището – не мога да допусна, че не ги е знаела. Така че в този случай е проявено много лекомислие, бих казала много тежко лекомислие, защото то е завършило с престъпление. Но най-неубедителното за мен обстоятелство в дадения случай е “нейната гореща любов към децата”. Защото именно тази любов е трябвало да я спре от безумната крачка.

В мъдрата Индия изключителната любов към своето собствено дете се разглежда като вид животински егоизъм. Когато сме обкръжени от толкова нещастни сирачета, нима няма да намерим в себе си великото майчинско чувство към тях? Нима при нейната “гореща любов към децата” тя не би могла да удовлетвори тази любов, като отгледа едно от нещастните изоставени сирачета? Колко благородство би имало в тази постъпка и, кой знае, може би тя би възпитала своя истински син или дъщеря. Кармата изумително ни свързва с духовете, с които сме били обвързани в миналото.

Тя е чела “Сестра Беатриса”, пишете Вие. Но сестра Беатриса е била увлечена от силно любовно чувство, а тя говори само за желанието си да има дете. Тук има непоследователност. Никога няма да хвърля камък по жена, която заради безграничната си любов пренебрегва установените обичаи и закони, при условие че не изгражда своето щастие върху нещастието на другите. За мен дългът пред семейството и децата е свещен.

Несъмнено във втория описан от Вас пример жената заслужава повече съчувствие. Но щом и в този случай я е ръководило само желанието да има свое собствено дете, то и тук важи мъдрото определение за егоизма на подобна любов. Но за да се съди справедливо, нужно е да се знаят всички истински подбуди и условия. Както винаги и във всичко, нужна е съгласуваност на сърцето и разсъдъка, онова велико равновесие, на което се основава цялото усъвършенстване на живота и което се утвърждава във всички велики Учения. Силно развитото майчинско чувство не може да се простира само върху собствените деца, това ограничение трябва да се изживее. И нерядко чуждите по кръв деца са ни по-близки по дух. Духовното родство е много по-високо от връзките на кръвта.

5. ”Има ли право жената на дете” – питате Вие. Ако разглеждаме този въпрос от гледна точка на космическото съзидание, то разбира се, да. Но тъй като космическите закони са едно, а изопачаването им от хората – съвсем друго, трябва да кажем, че не всяка жена има право на дете. Понятието семейство е свещено, но така, както сега стоят нещата, в него няма или почти няма нищо свещено. Много семейства представляват престъпна гледка. И пак ще кажа, че никога няма да осъдя жена, искрено отдала се на любовта, защото познаваме толкова условности и обстоятелства, при които един съюз не може да бъде узаконен от обществото и още по-престъпно е да бъде осъдено на смърт дете, родено от такава връзка. Но в днешно време има много жени и мъже, които не заслужават да имат деца заради дълбокия си духовен разврат.

6. Цитираните от Вас редове от книгата на Ернст Бергман несъмнено отразяват повеи от бъдещето и отговарят на най-близките задачи. Не се ли говори в Учението за високото значение на жената в цялото строителство на живота? Не се ли сочи причината на всички бедствия, стоварили се върху планетата и човечеството – а именно нарушаването на равновесието на началата, равновесието между мъжкия и женския пол? Космосът се основава на тези начала и в космическото мироздание двете начала са еднакво велики и необходими, защото едното не може да съществува без другото. А какво виждаме в построенията и формите на на живот, установени от хората? Женското начало в някои страни е принизено до робство и дори в сравнително цивилизованите страни всички преимущества са още на страната на мъжкото начало.

Несъмнено и жената е виновна за много неща, особено сега, когато тя, вместо да проявява красотата си, цялата си характерност и специфика, се опитва да прояви в себе си всички отрицателни качества на противоположния пол. Получава се недостойна карикатура. Разбира се, не може да има ограничения в проявите на духовно творчество на единия или другия пол. Творчеството на мисълта, изкуството и изграждането на живота еднакво принадлежат на двете начала, защото те са от духа. Всяко начало си има характерните особености и това създава цялата красота на живота. И тези особености трябва да бъдат проявени в цялата им мощ, тогава отново ще се събуди в духа спасителната красота на романтизма и героизма. При изтънчаването на съзнанието и чувствата ярко ще изпъкне красотата на предназначението на двата пола.

В заключение ще кажа, че много семейства днес нямат право да се наричат такива, защото са създадени незаконно. Много съюзи, скрепени от човешките закони, могат да се разглеждат като незаконни. Установяването на законните съчетания е велика наука на бъдещето. И тя ще се изгражда върху непоклатимите космически закони. Много се е говорило и се говори за родство на душите, но кой зае и разбира тази истина в цялото величие на космическия закон? Спомнете си - в книгите на “Живата Етика” се казва, че хората трябва да се съчетават дори по стихиите. Само родителите, принадлежащи в същността си към една стихия, могат да създадат здраво и уравновесено потомство. “А в живота виждаме как често огънят се съчетава с вода или въздухът със земя. Това смешение причинява израждането на цели народи.” Ще дойде време и тази истина ще се изправи с цялото си величие пред хората, а да се придържат към нея ще стане насъщна необходимост. Формите на живот, всички функции на човечеството ще трябва да се преустроят в съответствие с космическите закони, ако човечеството иска да продължи своето съществуване и развитие на тази планета, в противен случай ни заплашва съдбата на Лемурия²⁶, а именно – гибел от огън.

7. Разбира се, приветствам борбата срещу аборта, но по какъв начин мислите да се борите с това бедствие? Нали никакви закони не могат нито да опазят, нито да забранят каквото и да било. Затова според мен трябва да се борим преди всичко чрез издигането на нивото на съзнание у подрастващото поколение и разширяването му в посока на разбиране на космическото предназначение на човека и майката особено. Трябва мисълта да се устреми към творческо съзидание, към широки задачи за общото благо с космически размах. Важно е да се закрепи световния размах. Отново се връщаме на крайъгълния въпрос за възпитанието и образованието. Най-великият Ум е казал: “Причината за всички страдания е невежеството.” Така е и цялата следваща история на човечеството с всичките й срамни страници на преследване на най-добрите носители на знанието само потвърждава тази велика истина.

8. Несъмнено всяка майка и всяко дете имат право на осигуряване и тук също не може да има никакво деление на законни и незаконни. Но да отидем по-далеч и да кажем, че всеки гражданин на своята държава има право на трудово осигуряване. Много неща трябва да бъдат преустроени. И тук гласът на сърцето на жената трябва да помогне.

9. Вие питате - “влиза ли в плана на Б. Братство запазването на старите форми на семейството, но вече духовно обновени”? Разбира се, формите сами по себе си почти нищо не значат, цялата работа е в същността, в онова духовно съзнание, което одушевява тези форми. По този въпрос аз вече се изказах, когато говорих за великата наука на бъдещето, основана на неотменимите космически закони. Затова да не се безпокоим и да търсим нови форми, а да се постараем да одухотворим старите с ново разбиране. Ще добавя редове от Учението: “Ако вместо мними нововъведения и постановки човечеството обърнеше внимание на космическите закони, би могло да се установи равновесието, което все повече и повече се нарушава, започвайки от закона за зараждането, та до космическия завършек. Утвърдените закони са единни. Единството може да се утвърди на всички нива. Пътят на еволюцията минава като нишка през всички физически и духовни степени, затова държавният и общественият строй могат да приложат всички космически закони за усъвършенстване на своите форми.”

10. Сега относно групировките. Разбира се, желателно е да се събират групи според нивото на съзнание. Но най-идеалното би било да се групират хората съответно на състава или цвета на аурите. Защото лъчът, който обединява хармоничните аури, придобива мощта на усилено притегляне, докато нехармонизираното съчетание води до отблъскване. Две хармонизирани аури могат да бъдат залог за преуспяване, защото реакцията от обединените лъчи може да поведе към напредък всяко начинание. Но тъй като ние сме далеч от определянето дори на цвета на аурите, макар в тази посока да са постигнати вече известни успехи, то остава ни да подбираме повече или по-малко симпатизиращи си хора. Ръководителят е задължен внимателно да се вглежда в особеностите на своите ученици.

В Учението на Живота и за това е дадено указание. “Трябва да се следи целесъобразността на преподаването. На успяващия трябва да се дава възможност за напредване. Ако бързият кораб трябва да спуска платна, за да влезе в строя, няма ли това да бъде умъртвяване на възможностите? Нека Учителят зорко да разпознае кои са способни да вървят. Не за да бъдат хвалени, а за да им се разчисти пътят. За тях трябва да се създадат междинни курсове, по тези стъпала ще могат да се изкачат по-бързо. Не крийте от тях трудностите! За някои съзнания всяко подобно на подвиг движение е вече светлина и радост. От учителя зависи също да определи бързо посоката на мислене на ученика, защото погрешното напътствие е тежко престъпление, така можем да се лишим от най-добрите работници. Всяка неподвижна програма е труп, непоносим под слънцето на Знанието.”

Вие цитирате някои параграфи от книгата “Агни Йога”, като правилно предполагате, че при изграждането на групите следва да се придържаме към указанията в нея. Трябва да се обърне внимание, че тези указания имат предвид различни групи, а именно три групи. Така ако в §137 указанията се отнасят за много сплотена група от най-близки сътрудници с обединено съзнание, то в §310 се има предвид търпимостта, която следва да се проявява към хората изобщо и в частност към не толкова близките сътрудници. Защото е невъзможно да се допусне най-близките сътрудници “да гледат в различни посоки”, нали така ще се повтори баснята за орела, рака и щуката. Така в §311 се говори за група, която още се подбира и тепърва ще се сплотява, обединявайки се около Учението.

Обединяването на съзнанието не идва веднага, то се постига с голям труд и трябва да се прояви много взаимно търпение, тактичност, сърдечност и великодушие. Но когато то се постигне, наистина всичко става възможно, защото тогава идва постоянното Висше Ръководство.

Но ако е трудно да се съберат хармонични групи, то още по-трудно е да се намери съответен ръководител. Особено важно е да има опитни вече ръководители за началните групи. Разбира се, ръководителят се формира в съвместната работа. Между впрочем, ръководителите често се учат повече от хората с по-малко съзнание, отколкото от приблизително равните им по ниво. Защото малките, задавайки ни въпроси, ни карат да напрягаме цялата си находчивост, за да им обясним нещата в достъпна форма. Получава се прекрасно упражнение по яснота на мисленето. Наистина, учейки, ние се учим.

Да, по всички въпроси трябва да се ръководим от чувствознанието или сърцето си, друго мерило няма. При всеки случай всичко е различно, всичко е особено, както и множеството допълнителни обстоятелства. И сърцето трябва да намери решение за всичко.

Сега Вие стоите пред прага на ново отговорно строителство. Отиде си, както прекрасно пишете, “Горящото Сърце”, което умееше да дава радост. Но всеки е длъжен да се научи сам да намира тази радост в себе си, защото Светлината е вътре в нас. “Горящото Сърце” запали огъня. Вашият и на всички най-близки сътрудници дълг е да го запазите и разгорите в неугасим пламък. Започнатото строителство е толкова велико, толкова прекрасно, всеобемащо и насъщно необходимо, че именно то трябва да дава радост с възможността да се участва в него. Какво може да бъде по-високо от служенето на общото благо и Йерархията на Светлината!

Назряват велики събития и ще трябват множество работници, възприели основите на “Живата Етика”, които да удържат равновесието и да утвърдят идващата епоха върху нови основи - разбирайки Духа на Красотата и Сътрудничеството.

И така, да вървим по новия път бодро и радостно, защото Водещата Ръка няма да изостави всички онези, които искрено се стремят.
11.04.1934 г.

Вие искате съвет как да постигнете успех в работата и в развитието си?

Но Вие имате книгите на “Живата Етика”, в които са дадени изчерпателни указания и съвети и ако бъде изпълнена дори само една десета част от всичко дадено, благите резултати няма да закъснеят. Мога още да добавя, че най-необходимото условие за бързо самоусъвършенстване и развитие на духовността е непрестанната мисъл за Висшия Йерарх - онази съкровена концентрация, за която толкова се пише и която така често се тълкува превратно. Мислейки за Светлия Облик всяка минута на деня и нощта, творейки всички наши дела в Негово Име ние постепенно установяваме онази свещена връзка, която накрая ни дава великата мощ на Йеровдъхновението.

Познавайки Вашия литературен талант, аз бих Ви посъветвала да го приложите именно в пламенни възвания за пробуждането и възкресяването на духа. Защото наистина пътят на бъдещето минава през възкресяването на духа. След като сте прочели книгите на Учението, Вие, разбира се, вече сте си изяснили в какво страшно време живеем и, знаейки как бавно се разширява съзнанието, разбирате, че не трябва да се губи нито минута. Самото съществуване на нашата планета се претегля на Космическите Везни и единствено човечеството може да постави решаващата тежест на едното или другото блюдо. Извършва се преустройство на света и ние трябва твърдо да решим - ще следваме ли Космическия Магнит или ще се осъдим да бъдем преработени с останалите космически отпадъци.

Бедата на повечето хора, доближаващи се до Учението, е че във възторга си от неговата всеобемаща мъдрост и красота, те му отделят не повече внимание, отколкото на едно прекрасно поетично произведение, не разбират цялата му насъщност и дори не правят опит да го приложат в живота, не се отказват от нито един свой навик или удобство, а междувременно страшните предвестници на онази огнена буря, за която толкова се говори в Учението, вече започват да се появяват, и хиляди непробудени и незакалени духом ще загиват от нови, невиждани още епидемии.

Време е да си спомним за хигиената на духа. Не е толкова важна хигиената на тялото, колкото именно хигиената на духа. Никакви витамини, никакви инжекции и ваксини на сливиците няма да спасят онзи, у когото е пресекнала или се е втвърдила психичната енергия. Колко необходимо е да се разясни цялото дълбоко значение на думата служене, великото служене на човечеството и подвига. Думата подвиг е така прекрасна! В нея са съчетани самоусъвършенстването, саможертвата, резултат на което е и промяната в съзнанието, не само личното, но и съзнанието на народа и държавата.

Именно сега е време да се призовава към подвиг. Всички страни, целият Свят е въвлечен в страшна борба, в която ще победят само силните духом. Да не се лъжем, че всичко някак ще се уреди. Не, всяка страна трябва да разбере, че може да устои, само ако пробуди в съзнанието на най-добрите си представители разбирането за неотложността на борбата със силите на невежеството и разрушението. Всички страни се явяват на велик изпит, колко от тях ще го издържат? Картата на бъдещето вече се е образувала в тънките светове, но все още могат да бъдат внесени много облекчения.

И така, вдъхновете се и пишете пламенни статии в защита на културата на духа, прославяйте героизма и подвига! Както е казано в Учението, там, където понятието за героя е нещо смешно и дори неприлично, там има разложение. По този признак може да се съди, че нацията е остаряла. Заветът на Величайшия Дух, напуснал нашата планета, към останалите Братя е бил - “творете герои!” Дойде времето, когато всички ние трябва да станем герои и да творим герои.

Много ме зарадваха писмата, изпратени от далечните и мили сътруднички. Всички ние, обединени от Учението и работещи в една посока, трябва да представляваме едно семейство. Ако и да не е дошло още времето физически да се съберем, все пак то не е толкова далеч. Така че да се готвим за това велико време. Да се готвим за него като за празник на духа и сърцето. Да си наложим строг духовен пост, за да можем в чистота на духа и тялото да посрещнем великата страстна събота на Възкресението на Духа. Да устремим всички наши помисли към близкото бъдеще и много от това, което ни изглежда сиво, делнично и тежко ще бъде облекчено, защото нашето сърце ще приеме неизбежните незгоди и трудности като велико послушание и ще живее с часа на бъдещата радост.

Моля Ви да предадете на милите сътруднички, нека носят своя огън и да приложат творческите си сили в пренасянето на благата вест на Учението до жадуващите сърца. Близки са ни всички, устремени в търсене на знанието. Без тежки изпитания човек не може да намери себе си и блажен е, ако тези изпитания дойдат в младостта. В работата, която ни предстои, ние ще оценим всички трудни минути, закалили нашия дух и свързали ни с живота и душата на народа. Правилно е предчувствието, че човечеството ще бъде спасено от великото чудо на озарението. “Чудото се извършва в предначертаното време.”

Радвам се на Вашето заявление, че безвъзвратно се отдавате на работата на Великите Учители за общото благо, защото без такова решение напредването по Пътя е невъзможно. Дадена ни е молитвата - “На Тебе, Владико, служа с всичко, винаги и навсякъде! Нека целият ми път бъде подвиг на самоотричането.” Нека тази молитва бъде и Ваша и на всеки, който с цялото си сърце е поел по пътя на служенето на човечеството. Във връзка с това ще цитирам няколко реда от Учението: “Когато ученикът познае в сърцето си радостта от пътя, където няма тръни, защото всичко се претворява в радостта на Служенето, тогава може да се открехнат Великите Врати. Сред висшите понятия ученикът трябва да помни със сърцето си за аналите на Светлината. Сред ужасяващите явления ученикът трябва да помни за аналите на тъмата. И на щита на Светлината е написано: “Владико, ще достигна сам, Владико, ще достигна в явен подвиг, ще достигна, ще достигна!” И на щита на Светлината е завещано - честност, преданост и самоотверженост. Но страшни са аналите на тъмата, нека се въздържа ученикът да чертае на тези неизтриваеми скрижали - лъжа, лицемерие, предателство и себичност…”

“Сред явленията, които са особено пагубни за извисяването, трябва да се отбележи половинчатото Служене. Невъзможно е да се напредне, ако не се преодолее страшната половинчатост. Трябва да се помни, че избрал веднъж Учителя си, ученикът трябва винаги да действа, разбирайки всички пагубни следствия от половинчатостта. Не само явното предателство е опасно, срещу явното може да се бориш с меч, но скритите ходове на половинчатостта са така пагубни.”

“Трябва да се насочи съзнанието на хората към пътя на честността. Хората трябва да разберат, че най-главното е честността на Служенето. Как да се утвърди израстването на духа, как да се докаже предаността към Йерархията, как да се очисти съзнанието? Единствено чрез закона за честността на служенето. Така че да помним винаги колко пагубна е половинчатостта. Аналите на тъмата съдържат всички половинчати решения и действия, затова по огнения път трябва да помним за следствията от половинчатостта. Ако можеше да се проявят аналите на тънкия свят, човечеството би се ужасило, виждайки сивите сенки около разрушението, около половинчатостта, около предателството, около подстрекателството, около кощунството, непримиримостта и себичността. Така че да помним по огнения път за опасността от половинчатостта и подземните ходове…”

Затова нека всички новодошли да не чакат незабавно облекчаване и особени резултати, ако в духа и сърцето си те не са се отдали изцяло на служенето на Светлината. Както е казано: “Човек трябва да се носи Учението като последен огън, като последна храна, като последна влага. Да прояви любов и загриженост като към последна възможност и вода”. Ако е налице такава устременост, то и възможностите ни ще се умножат. Истинският ученик върви, теглен от непреодолима любов към Учителя на Светлината.

Сега ще отговоря на Вашите въпроси.

1. Да, Вие правилно разбирате, че преди всичко трябва сам да прилагате Учението в живота и да работите върху себе си. Защото как иначе ще можем да привличаме искрено търсещите души? Всеки, приближил се до Учението, е длъжен да раздава получените от него зърна. Но ще бъде ли успешен такъв посев, ако самите ние не умеем да ценим и не изпитаме доверените ни зърна? Много ли ще бъдат онези, които ще приемат на вяра нашите зърна? Мнозина ще поискат да се убедят в резултата, виждайки кълновете на тези зърна. Затова е така важен нагледният, личният пример на носителите на зърната. Важно е да се покаже жизнеността на Учението, доколко приложеното Учение може да преобрази целия характер на човека и целия му живот. Отдавна е казано - “вярата без дела е мъртва”.

Така и Учението без прилагането му ще донесе малко полза.

2. Вие питате, да продължавате ли медитациите? Всичко, което помага за концентрацията на мисленето е много полезно и следва всякак да се поощрява яснотата и кристализацията на мисълта. Именно сега мисленето е толкова хаотично и е нужно по всякакъв начин да се научим да събираме мислите си, да не допускаме произволното им прескачане. Последователността в мислите и действията е така необходима за разширяване на съзнанието!