Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Несъмнено мнозина имат приятели или роднини, преминали отвъд по-рано от тях, които също понякога се намесват в техния живот, като им помагат и ги насочват.

За истински Ангели Хранители на човечеството следва да признаем Великите Духове, Йерархията на Светлите Сили, Великото Съкровено Братство, което вечно стои на стража на човешките духовни нужди и еволюцията. Някои от тези Ангели Хранители, разбира се, много рядко стават и Ръководители на отделни личности. Лъчът Им постоянно е устремен в неотслабващо търсене на нови пробудени съзнания и запалени сърца, за да ги поддържат и насочват.

Тъжно е, но в нашия век “Ангели Хранители” на повечето хора станаха тъмните обсебващи от низшите сфери, чийто глас по-лесно се възприема, защото никога не противоречи на земните ни въжделения. Горко на допусналите такова сближаване!

Ще Ви цитирам параграф от “Огненият Свят”: “Толкова изопачавания, толкова неточности са допуснати в Ученията. Наистина всяко очистване се явява велико служене. Всеки стремеж да се обнови Истината, както тя е дадена на човечеството, е огнено служене. Трудно е да си представим до каква степен са замъглени умовете на хората от различни злонамерени тълкувания. Всеки напрегнато търси нови тълкувания, отдалечавайки се все повече и повече от Истината. Разчленението се утвърждава така ярко в религиите, в науката и в цялото творчество. Всеки свят има своето съответствие с друг свят. Всяка истина изхожда от друга истина. Само на откритото сърце се открива Истината. Така напрегнатото съзнание, което усеща космическия пулс, предава своето биене чрез светли мисли. Наистина велик е огненият пулс, явен на огнено сърце.”
2.06.1934 г.

Вие пишете, че сте се изморили, че се борите с духа на унинието и не знаете дали ще го преодолеете? Разбира се, че ще го преодолеете! Защото тези настроения често зависят не толкова от самите нас, колкото от нечуваното напрежение на заобикалящата ни атмосфера. Ще се сменят токовете, ще се смени и Вашето настроение. Вие правилно пишете, че “обкръженият и подгонен воин може да се надява на неочаквана и чудодейна Помощ”. Но именно на тази чудодейна Сила трябва да предоставим да съди за часа и начина, по който ще дойде помощта. Често, попадайки в тежки обстоятелства, ние мислехме, че няма накъде по-нататък да вървим, но се оказваше, че можем да издържим още и едва когато всички средства от наша страна биваха изчерпани, идваше помощ и винаги от съвършено неочакван източник.

Вие вече знаете от “Учението на Живота”, че само преодолявайки препятствията, ние израстваме и се учим, и изостряме нашите способности. И наистина по какъв друг начин да закалим духа си? Не мислете, че учениците и служителите на Светлината вървят по път, обсипан с рози, не, пътят им е пълен с тръни и колкото по-близо е Светлината, толкова по-трудни, по-отговорни стават поръченията им. Пътят на Учението, пътят на служенето е преди всичко път на себеотрицание и саможертва, но този път е радостен, когато в сърцето гори любов към Йерархията на Светлината. Всички тръни се превръщат в благоуханни фрезии. Пример за такова служене ни дава Н. К. Ако знаехте цялото бреме, което носи, бихте се ужасили от този непосилен товар! Но в него гори такава любов, такава преданост, такъв стремеж да се отдаде целият за общото благо, че той приема всичко с огромна готовност и радост.

Нима в съзнанието за изпълнен дълг пред човечеството наистина не се крие огромна радост? Какво прекрасно и мощно разбиране е заложено в изпълнението на дълга! Всички герои са били носители на дълга. И на Вас като на Воин това разбиране трябва да Ви е близко, затова аз така вярвам, че ще победите цялото си униние, всички нашепвания на тъмата, всички страхове и съмнения. Пишете, че държите оръжието в ръце – ако във Вашето съзнание това наистина е оръжие, а не само негов символ, ще победите. Учението, разбрано и приложено в живота, е най-вярното и най-непобедимото оръжие.

Разбира се, материалните несгоди са тежки, но духовните язви са още по-ужасни. Материалният недостиг при здрав дух може мигом да се преодолее, но духовните липси изискват понякога дълги години наваксване. Простете ми тези, на пръв поглед, нравоучения, но така ми се иска да ви вдъхна вяра, че притежавате възможността и за материално обогатяване. Знаете ли какво ви готви близкото бъдеще? Сърдечно Ви моля да преживеете мъжествено годините, които остават до големите промени, именно години, а не вечност. Много неща ще се променят и трябва да съхраним силите си. Целият свят сега крещи, преживявайки нечувана материална криза – следствие на крайния духовен разпад, и само твърдите духом ще го преодолеят. Защото предначертаният Армагедон не е приказка, а страшна действителност. Затова – кураж! На смелите и Бог помага! Много се зарадвах, че сте оценили трудовете на Вивекананда и Рамакришна⁵⁴. Техните книги са били и са наши големи приятели. За съжаление тези велики духове вече си отидоха. Вивекананда умря през 1901 година, Рамакришна – още по-рано. Четете ли на английски и какви книги на Вивекананда и Рамакришна имате? Моята библиотека, за съжаление, се състои от чуждестранни книги, повечето английски, руски почти няма. Но ако четете на английски, с радост бих Ви изпратила книгите на Вивекананда, които имам, макар че, освен лекциите, той нямаше отделни трудове. Той умря сравнително млад, четирийсетгодишен, но изпълни огромна мисия. Той положи началото на истинското запознанство и сближаване между Изтока и Запада. За първи път ясно и сърдечно бяха изложени пред Запада основите на величественото индуско Миросъзерцание и високите правила на Живата Етика. И може би тъкмо той, а не Ел. П. Блаватска, успя да окаже най-силно влияние върху съзнанието на нашите съотечественици. Пословицата “Никой не е пророк в собственото си отечество” важи с особена сила именно у нас. Разбира се, не е далеч времето, когато и руснаците ще разберат цялото величие на това Учение, което донесе на света Е. П. Блаватска, и ще отдадат дължимата почит на тази мъченица на идеята.

Чели ли сте бисера на индуската литература “Бхагавад-гита”⁵⁵? Тя беше преведена на руски език от поета Балтрушайтис; в Америка един съотечественик ми я взе и, както е прието, чете до ден днешен…

Вие сте прав, наистина няма по-голямо престъпление от невежеството, ако съдим по неговите последствия! Кресливият патриотизъм, кресливата религия си отиват и на смяна на тези изживели времето си плашила идва ерата на новото радостно строителство, основано на великото сътрудничество на народите, новото възраждане и очистване на Заветите на всички Велики Учители. На Русия й е съдено да стане истинска майка, а не мащеха на народите, които я населяват. Истинският патриотизъм и кресливият патриотизъм са два антипода. Едното понятие е вместяващо и затова растящо, а другото е изключващо, свиващо и затова умиращо. Законите във всичко са еднакви.

Не Ви ли се е случвало да чуете, че дори Знамето на Мира, издигнато от Н. К., е антипатриотично явление? Учудвате ли се? Но това е факт, защото ние получихме по този повод изобличително писмо. Някой е видял в тази велика мисъл пренебрежение към задачите на родината; Н. К. бе обвинен в интернационализъм, в равнодушие към страданията на родината си! Наложи се да отговорим, цитирам Ви откъси, защото това ще бъде моят отговор на кресливия патриотизъм, с който и на Вас ще ви се наложи да се сблъсквате. “Само широкият градеж в световен мащаб, творен от националния гений, може да издигне значението на неговата родина и положението й сред другите държави. Нима онези, които седят край печката, мърморят, проливат потоци хули и кощунстват, могат да помогнат повече от енергията, насочена към широкия подем на националния дух и събуждането на истинско уважение и почит към родината чрез културно строителство? За всеки здрав градеж е нужен преди всичко мощен център. Но центърът, отразяващ само тесния национализъм, не може да бъде успешен при световните градежи. Къде е онази държава или велико дело, които в наше време са съградени от една националност?”

“И ако някому понякога се струва, че тесният национализъм е патриотизъм, той много греши. И дори ако на първо време късогледите могат да видят в това сила, то при по-нататъшното му развитие той неминуемо ще се окаже саморазрушителен. Всяка освободена сила е бумеранг и затова ние сме длъжни много внимателно да изпращаме в пространството онези сили, които, следвайки неотменния закон за обратния удар, рано или късно, но неизбежно ще ни разтерзаят или извисят съответно. Истинският патриотизъм не е в шовинизма, а в истинската безкористна любов към родината, в уважението към всичко и към всички народи, населяващи, обогатяващи и извисяващи строителството! Истинската мощ и красота на една страна се състои именно в многообразието при единната велика основа на Родината. И истински вожд е онзи, който съумее да прояви това единство в цялото му многообразие. Тесният национализъм на Германия я унизи, той, отново възкресен, може да я погуби. Патритизмът е високо, най-благородно и свято чувство, а тесният национализъм или шовинизъм е саморазрушение. За да се разбере смисъла на назряващите събития, малко е да се четат вестници и да се слушат мненията на политическите лидери, може дори да се каже, че такова осведомяване по-често води до още по-голяма заблуда, защото сега човешкото мислене и целият градеж представляват кораб “без рул и ветрила”, носещ се сред хаоса на разбушувалите се стихии. За да се ориентираме в създалия се хаос, за да видим посоката, водеща към спасение, към великото бъдеще, и най-важното, да разберем сроковете, трябва да притежаваме високо духовно прозрение и да имаме Висше Водачество, или така нареченото Йеровдъхновение…”

Сега за въпросния свещеник. Лъжа, три пъти лъжа е, че той лично е познавал Н. К. Той никога не го е срещал, но имаше с него кратка и твърде знаменателна кореспонденция. За да осветля донякъде същността на този свещеник, ще Ви съобщя някои факти и цитати от тази кореспонденция. От Париж ни беше изпратено неговото книжле. След като го прочетох, аз помолих Н. К. да му напише сърдечно приветствено писмо по повод тази книжка и да го помоли да ни изпрати още нещо от трудовете си. Към своето изключително сърдечно писмо Н. К. прибави и книгата си “Държава на Светлината” и няколко репродукции от свои картини. Получихме смайващ, потискащ отговор. Това си беше истинско обругаване, в което свещеникът показа такъв тясносектантски поглед, такова невежество, такава духовна ограниченост и жестокосърдечие, че повече не може да бъде. Без да познава лично Н. К., без да познава неговата самоотвержена дейност в името на благото, в името на всичко Прекрасно, в името на подкрепата на духовността, както и да се изразява тя, “достойният” свещеник му хвърля в края на писмото си следния упрек: “Вашият път, Н. К., не е евангелски. Хората правят от Вас кумир и идол (а в Америка това лесно се превръща и в пари, разбира се) а Вие не спирате такива хора”. (Последните думи са подчертани в оригинала)… “Вашата книга не извежда човека от света на относителните духовни понятия и ценности, а култът към Вашето име, който Вие допускате (тези думи са също подчертани), е повече от обезпокоителен за нас…” За кои “нас”? За невежите фарисеи, търгуващи с името на Христос? Черноризецът - свещеник, пропускайки, че Н. К. по природа е строител на живота, вожд на културата, приложи към вожда мерките на монаха!

Н. К. отвърна на това жестоко, отблъскващо писмо, като му написа забележително послание, изпълнено с духа на истинска търпимост и благост, при това излагайки и осветлявайки фактите на своята културна дейност. Никъде, с нито една дума той не го оскърби.

В отговор на това послание, както и подобава вероятно на свещеник “добър и справедлив”, той изля върху нас цяло ведро клевети, които бе събрал от клеветници - завистници. Той не се посвени да кощунства и унижи онова, което живее съкровено в недрата на нашите сърца, и приписа всичко на дяволските прояви и шеги на антихриста!

Виждайки уважението и почитта ни към източните Учения, той, за да докаже, че тези Учения са ерес, си бе направил труда да цитира откъси от съчиненията на някакви ориенталисти, трудове, не само остарели, но и изцяло отречени от съвременните изтоковеди и учените санскритоведи заради тяхното невежество и пълно изопачаване на смисъла на санскритските текстове при превода. И с това, разбира се, даде оръжие срещу себе си. През последните десет години Западът започна малко по-добре да се ориентира в санскрита (този най-труден между езиците) и вече се откриха крещящите чудовищни изопачения на първите преводачи. Така например той цитира книгата на Бунге “История на Езичеството” - “Истинската същност на света не е Божеството, не е Първосилата, а абсолютната Празнота, чистото нищо. Всичко е произлязло от Нищото, чрез Нищото и отново се връща в Нищото, защото е изначално нищожно. Всичко е суета и на небето, и на земята, и самите небе и земя са суета. Върху облаците на рушащия се свят цари само вечно пребиваващото Небитие…” По-нататък следва подобен бисер на безсмислицата - цитат от “Религиозното Съзнание на Езичеството, Опит по Филос., Ист., Ест. на Религиите” от проф. Введенски, цитирам само края: “Ако за него, будиста, има някаква цел в живота, то тя е само отрицателна, бягство от тази призрачна и безсмислена, пълна с горчивина, беди и страдания действителност чрез потъването в Нирваната⁵⁶ на Небитието…” Н. К. отговори с писмо на тази възмутителна клевета и невежи цитати, като приложи следните възражения: “По повод Вашите приложения ще кажа: авторът на едната от книгите очевидно не е знаел езици и вероятно е имал достъп само до твърде малобройни и изопачени преводи (от рода на Бунге и Кьопен) и не е познавал общоизточното миросъзерцание, което в своето първо основно положение казва: “от нищо нищо и произлиза” и във второто: “няма празнота”. Нима тези две основания не откриват пътя към Бога? Да не забравяме, че на Изток самото Висше Понятие е непроизносимо поради чувството на най-дълбоко благоговение. Може да се върви по скръбните знаци на изопачаването и несъвършенството, но може сред многото материали да се намерят и прекрасни страници на всепроникващия Дух Божий, Всемилосърден към всички свои създания.”

“Нирвана пък според източните оригинали е трансцендентално, т. е. височайше битие, неподлежащо на ограничеността на обикновения човешки ум, т. е. пълна противоположност на небитието. Такова е незнанието на нашите западни преводачи и тълкуватели, които се налага да използваме…”

На това послание свещеникът вече отговори с кратко писмо (очевидно видя, че опонентът не му е по силите). Изразявайки желание за среща с Н. К., той не се посвени да напише: “вярвайте, бих искал да Ви чувствам и по-висок и по-добър от себе си…” Ето я наистина молитвата на фарисея (от Лука, 18:11 - 12), “Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.”

Не следва ли да разберем от тези думи на духовния отец, че самият той боледува от онова, в което упреква Н. К. в първото си писмо?

Не е ли казано: “Вижда сламката в окото на съседа, а не вижда гредата в своето.”

И на това последно писмо Н. К. му изпрати мъдро, топло приветствие, цитирам края му, защото в началото Н. К. му благодари за изпратените книги. “Може би някога ще се случи да се срещнем с Вас и да побеседваме от сърце, с добро и в името на доброто. Още веднъж мога да Ви уверя, радвам се, че при това го намирам и във Вашата книга, и според силите си се опитвам да вървя към първоосновите на великите Завети, за да избягна всевъзможни по-късни наслоения, граничещи понякога със светотатство и кощунство. “Във всички свои трудове гледай в основата и задълбочавай доброто”, такъв беше един от заветите на отец Йоан Кронщадски към мен. Вие, разбира се, знаете за всички тъмни клевети около отец Йоан, повтаряни от лекомислените езици. Но нима клеветата не се явява още един признак за истинското величие на духа. И така, до нашата лична среща изпращам най-добрите си пожелания…”

С това знаменателната кореспонденция завърши. Но тя се пази като прелюбопитен материал, свидетелстващ за невежеството, фарисейството и жестокостта на нашите духовни водачи. С неговите уста говореше истината, когато той каза, че за падението на църквата най-много са виновни черноризците. За Вас, който се възторгвате от книгите на Рамакришна и Вивекананда, ще бъде интересно да узнаете какъв отзив дава за тях този просветен свещеник: “Пред мен сега е една от най-чистите, духовно-благородни окултни книги защо окултни? “Проглас на Рамакришна” с предисловие от Суоми Абхедананда. Четеш предговора и се удивляваш на лековатостта му. Например: ”преди да се появи пред публика или да започне да учи някого на нещо, Рамакришна, като учен изследовател, е посветил дванайсет години на изучаването на догматите и обрядите на всички религии, изпълнявайки техните богослужения, ритуали и церемонии с пълна вяра и дълбоко благоговение, за да си изясни от личен опит до какво в края на краищата водят всички религии... Така той стигнал с помощта на всички “методи” до Едно и също усещане за Божеството” (стр.12). - Дори само това ще е достатъчно за Вас, за да разберете мисълта ми и моето недоумение как подобна безсмислица може да се сравни по някакъв начин с Откровението Христово…”

Именно последната фраза на самия свещеник в действителност трябва да се постави в категорията на безсмислиците. И би могъл да бъде посъветван, преди да съди и предава на анатема всички останали религии и Учения, да последва честния пример на Рамакришна и Вивекананда и да се постарае да изучи истинските основи на всяко учение и религия, да се проникне от духа им, посещавайки техните богослужения, и едва тогава да изказва мнението си. Впрочем, без да бъда пророк, мога предварително да кажа, че просветеният свещеник не би намерил в себе си онзи дух на истинска благост и всевместяване, който се е отразил така ярко в думите на Вивекананда: “Наистина, ако бях живял по времето на Христос, аз бих измил краката Му с кръвта на сърцето си”. Усещайки красотата на истинския, неизопачен от църковността облик на Христос, отдавайки му от все сърце дължимото, Вивекананда не се отрича и от Великите Образи на своята религия. Кой от двамата е по-голям? Колко е далеч духът на този духовен отец и от всевместяващата красота на изречението от Свещеното Писание на Изтока (Бхагавад-гита): ”Човечеството идва при Мен по различни пътища, но по който и път да се приближава човек към Мене, Аз го приветствам, защото всички пътища Ми принадлежат.” Това прекрасно изречение ясно посочва, че формата на религиите няма значение, съществена е самата идея. Нашите духовни вождове наистина са далеко от тази мъдрост, от това великодушие, от тази търпимост и всеприемане! Всички твърдят – Макрокосмосът и микрокосмосът са тъждествени. Тогава не трябва ли и сърцето ни в своето всевместяване да бъде тъждествено на Сърцето на Космоса?! Може ли да бъде допускана крещящата несправедливост, Всемъдрият, Всемилостив Бог да изпрати Своя Единороден Син само при един народ, а преди него и след него билиони хора, “синове на Отеца Небесен” (ако се вярва на думите на самия Христос), да живеят на този свят отхвърлени, когато доста от тях стоят значително по-високо в своята нравственост от мнозина, удостоени да се родят под закрилата на християнската църква?

Вие напразно мислите, че думите на това духовно лице са породили зло, напротив, винаги е добре, когато хората проявяват истинския си лик. Не бива да се страхуваме от обвинението в ерес, защото обликът на истинския Христос – Учителя, живее в нашата душа и ние всецяло се приближаваме до думите на Вивекананда за Него. Но ние виждаме Христос наистина като Богочовек, а не като тесногръд сектант, заклеймяващ с прозвището Антихрист всички, които не могат да признаят църковните ограничения и злонамереното тълкуване на Неговото, Христовото Учение. Достатъчно съмишленици имаме и сме имали дори сред духовните служители на различните църкви. Времето не може да бъде спряно и съвременното съзнание не може да бъде върнато в менгемето на съзнанието на онези свещенослужители, утвърдили християнските догми, които на своите Събори сериозно обсъждали колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, има ли душа жената и други подобни бисери на дълбокомислието и духовното откровение! При това се нагрубявали и си скубели един на друг брадите и косите! Да не забравяме, че и законът за превъплъщението е бил отменен от тези мъдреци едва през шести век, на Константинополския Събор. Не, дойде време да се прегледат всички Учения и, отхвърляйки по-късните наслоения, да се върви към източниците, към чистите основи на заветите.

Трябва да се припомни на църковните отци заветът на Христос и Неговия любим ученик, заветът, общ за всички духовни Учители: “Обичайте се един друг!” И всичко би си дошло на мястото. Те трябва също незабавно да прегледат и вникнат в трудовете на Великия Ориген. Съчиненията на този Истински НОСИТЕЛ НА СВЕТЛИНАТА на християнството сега се изучават от западното духовенство в Америка. Тези отци разбраха, че съзнанието на духовното им паство иска друга храна и не може да се примири с наивните твърдения, които може би са били необходими за обуздаване на полудивите племена, приемали някога християнството. За да не изгубят окончателно влиянието си, някои представители на духовенството на Запад бързат да се отрекат от невежеството и да попълнят знанията си… Ако нашите духовни отци последват примера им, би било много добре!

Само като си помисли човек колко ясни указания за превъплъщението и закона на кармата има в Евангелието, в думите на самия Христос! Но нашите духовни отци грижливо премълчават това! Бог да ги съди!

Като имаме предвид преживяваната от целия свят страшна духовна криза, ужасното, всепогубващо безбожие, което е следствие от тесногръдото умъртвяващо сектантство и задушаващия догматизъм, както и от упадъка на нравствеността сред църковните служители, ние никога не сме говорили, не говорим и няма да говорим срещу която и да е религия като такава или пък срещу храмовете. По-добре каквато и да е религия и храм, отколкото без храм. Но срещу нетърпимостта, невежеството и безнравствеността ще протестираме. Духовните пастири са необходими, но те трябва да бъдат истински водачи на духа и да вървят в крак с потребностите на века, а не да се влачат отзад, оковани във веригите на невежеството на мрачното средновековие. Духът на инквизицията е още много силен и не мислите ли, че ако Христос се появеше сега на земята, то нямаше да Му се размине, ако не разпъването, то линчуването или в най-добрия случай – доживотното строго заточение с клеймото на Антихрист.

Струпват се и наближават страшни събития! Затова е така тежко, така ужасно да се наблюдава постоянно увеличаващото се разединение във всички области на живота, цялата несъизмеримост, цялото лекомислие на низката клевета, завист и злоба сред онези, които са длъжни да обединяват. Трябва да се разбере, че става дума за спасението на човечеството изобщо, за спасението на самата планета. И това спасение е в ръцете на самите хора, а те, обсебени от злоба, осъждане, разчистване на взаимни сметки, само раздухват огньовете на предвестниците на страшния час! Никой от тях не мисли, че предначертаният Армагедон не е басня, а страшна действителност и велика опасност!

Но все пак не трябва да се пада духом, защото чулите Призива и издържалите до края ще бъдат спасени. Помнете за кратките срокове, нека това знание ви подкрепя! Помнете във всички Ваши дела и срещи завета, който Ви е оставен: “Търпимост, великодушие и устременост към бъдещето!”

Времето, преживявано от нашето земно човечество, е време на преход от една еволюция, в която се е развивал интелектът, към еволюцията на духовността, когато духът ще започне да преобладава над интелекта, и този преход се извършва при смяната на расите. Шестата раса започва да встъпва в правата си. И, както вие знаете, всяка смяна на расите се съпровожда от космически катаклизми. Такова изчистване е необходимо, за да може младата раса да се развива. Космическите катаклизми стават поради промяната в наклона на земната ос. Сега учените много определено отбелязват тази промяна, която продължава и заплашва с катастрофи.

Именно шестата раса трябва да започне новата ера и този период на подготовка е твърде тягостен. Но не бива да се мисли, че шестата раса се заражда в една определена страна или националност, тя е широко разпространена. Разбира се, винаги има главно ядро и в момента на катастрофата именно принадлежащите към шестата раса ще бъдат събрани на безопасни места.