Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

И така, не се огорчавайте от малкия брой на хората, защото ще дойде време, когато Вашият Ковчег няма да бъде в състояние да вмести всички желаещи да се спасят. И броят на нечистите може да превиши чистите. И Вие - съвременният Ной, ще бъдете поставен в много трудно положение. Вашата дейност предизвиква нашето дълбоко уважение. Дано има повече дейци като Вас!!!
27.01.1933 г.

Сърдечна благодарност за Вашето писмо и изразените в него прекрасни стремежи. Ще отговоря на всички точки поред.

1. Вашето мнение, че “Лигата на Културата ще срещне всевъзможна съпротива от страна на яростните индивидуалисти”, разбира се, може да се отнася само до най-невежите кръгове или до онези, които не си дават сметка какво е Лига на Културата. Но ако Вие им разясните, че Лигата на Културата, преследвайки задачата за изтънчаване на съзнанието чрез внасяне на истинска одухотворена просвета, с нищо не може да наруши индивидуалността, то едва ли мнозина ще упорстват в невежеството си. Защото какво изтънчаване е мислимо и възможно без ясно изразена индивидуалност! Бедата обаче е там, че хората обикновено смесват понятието индивидуалност със себичността, която, разбира се, изключва всякакво понятие за сътрудничество и, следователно, общественост.

Необходимо е хората да се научат да се ориентират в тези две толкова противоположни понятия - себичност и индивидуалност. Себичността е най-свирепият бич на човечеството, основата на всяко разрушение и преди всичко саморазрушение. Себичността е обособеността на умъртвяването. Старата истина, така слабо осъзната, че Космосът и цялото човечество представляват едно неделимо цяло, трябва най-накрая да влезе в съзнанието на хората. Опитайте се да отделите или изолирате поне един орган или член от единния организъм - какво ще се получи! Индивидуалността е жизнеодаряващо вместяване. Индивидуалността е красотата, венецът на човека, синтезът на всичките му наслоения. Но можеш ли да натрупаш, отделяйки се в себичността си от всички жизнедарители? Индивидуалността е мед, събран от пчелата - човек от всички най-добри цветя из различни ливади. Но какъв мед ще събере човек, затворен в тъмницата на себичността?

Мисълта за Лигата на Културата е повече от своевременна, защото, от една страна, почти навсякъде се наблюдават чудовищните умъртвяващи прояви на себичността, а от друга, не по-малко страшните и пагубни прояви на най-груб материализъм, отрицание на животворния огън на духа, заедно с въвеждането на пълно обезличаване и равняване по нищожества. Лигата на Културата, поставяйки си изграждащи просветни задачи в рамките на духовността, ще даде ново разбиране на подрастващото поколение, изгубило в повечето страни почти всякакво уважение към истинската просвета, към истинските ценности на човешкия дух. И така, нека Лигата на Културата да се състои дори и от малобройни групи, всичко ще си дойде с времето, ако членовете й се проникнат от съзнанието за огромната важност на твореното от тях. Времето е страшно, времето е безпощадно и съзнателният елемент на всяка страна е длъжен с цялата сила на духа си да противостои на разрушението. Всички несъмнено чакат някаква промяна, някакъв изход от създалата се задънена улица, но както винаги повечето се хвърлят към механичното решаване на проблемите в живота, забравяйки, че истинската промяна може да настъпи само при разширяване на съзнанието и приемането на духовното начало като водещо в живота. Както е казано: “Само с разширяване на съзнанието може да се реши проблема на живота. Виждаме как механичните хипотези лесно овладяват хорските надежди. При древните това е била Майа, която можела да се наруши от най-малкия тласък.

2. Вие пишете, че членовете и групите ви са твърде разнообразни, но не бива да страдате от това, както и да съдите твърде строго. Всеки си има свой подход. Отново ще цитирам думи от Учението: “Някой иска най-лекото, някой предпочита най-трудното. Някой може да е мълчалив, но зорко стои на стража. Някой има леки думи и лети след тях. Някой ще усети най-важното явление, но други ще пожелаят да си стоят до несполуката. Може безкрай да се изброяват тези отлики, но само наличието на сърдечен огън ще оправдае свойствата на личността. Така Ние няма да се изморим да повтаряме за многообразието. Градинарят знае как да съчетае растенията, затова е и майстор на градината.”

Обърнете внимание на думите: “само наличието на сърдечен огън ще оправдае качествата на личността”. Затова е нужна особена грижа за онези, при които са възпламенени огньовете на предаността. Не е беда, ако в началото те са малко фанатични, при по-нататъшното задълбочаване в Учението на живота съзнанието им ще се разшири, вместяването ще засияе с огньовете на непоколебимата преданост, тази претворена фанатичност. Ценни са огньовете на горенето. Те са прави също, че не желаят сега да четат други книги, за да не се раздвоят в мисленето си. За сериозния ученик, който иска да стане ученик на Висшия Йерарх, а не просто слушател, е абсолютно необходимо такова пълно потапяне в началото, докато се самоутвърди, защото как иначе ще постигне той обединяване на съзнанието си със съзнанието на Учителя, как ще създаде сребърната нишка, свързваща го с Учителя? Както вече знаете, единствено тази връзка с Учителя открива всички възможности. А тя се създава с упорит труд и неотклонен стремеж към единния Фокус. Нали и в живота всяко ценно стръкче се загражда, за да не пречи нищо на растежа му! В известен смисъл са прави и онези, които заучават думите на Учението. В училище се учат текстове за укрепване на паметта. Така и Учението, когато гори в сърцето, се утвърждава с кратки, непоколебими формули. За някои е по-леко да усвоят точните изрази. Не пречете на всеки да върви по пътя на своята карма! “По-добре е да не бъдат принуждавани онези, които си имат свои огньове.” Така гласи Учението.

Затова Вие сте прави, като не пречите на тези огньове на предаността. Нека горят. Дори самото им горене вече очиства околната атмосфера и кой знае колко светлинки ще запалят те, без да знаят, защото силата на огньовете на сърцето действа мощно, макар и незримо. Така на Изток твърдят, че само присъствието на един Бхакти Йог¹⁴ в дадена местност оздравява и очиства атмосферата на цели мили наоколо и всички близки села духовно се издигат. Така че ценим всяка проява на безкористна любов.

3. Сега, на въпроса за осведомеността относно това, което става, ще отговоря с думи от Учението: “Ръководителят може да попита ученика - какво правиш, какво желаеш, от какво се измъчваш и на какво се радваш? Тези въпроси няма да означават, че Учителят не знае какво става с ученика. Напротив, в пълното си знание Учителят иска да види какво именно самият ученик смята за значително. От всички обстоятелства ученикът поради неопитност може да посочи най-нищожното. Затова Учителят пита не от учтивост, а изпитвайки съзнанието на ученика. Така че трябва да се обмислят отговорите на Учителя. Не така наречената учтивост, а постоянното задълбочаване на съзнанието е задължение на Ръководителя. Също, ученикът трябва да помни за делимостта на духа. Трябва да устреми съзнанието си, за да разпознае присъствието на Учителя в духа. По-добре това, отколкото лекомислено изобщо да забрави за Учителя.”

Прочетете в Учението за делимостта на духа. Делимостта на духа, както и всичко, разбира се, има различни степени, но понякога, при завършването, то се дава с космически размах и тогава наистина приложенията са многообразни. И ако често е невъзможно да се запечата или по-точно да се допусне запечатването на всички детайли на наученото във физическия мозък, тъй като, намирайки се в заразената земна атмосфера сърцето може да не издържи, то все пак същността на това, което става, се усеща понякога много остро. Така Н. К. и аз почти винаги знаем острите моменти, преживявани от нашите сътрудници. Понякога това е ясно знание, друг път се съпровожда с болезнени прояви, точно съвпадащи по време с определените случаи. Често ние предварително знаем резултатите. Също така често наблюдаваме нещо като изтичане на енергия от нас самите, понякога то е така силно, че дори се усеща главозамайване и сякаш леко мимолетно отсъствие и тогава знаем, че някъде са имали нужда от нашата енергия. Многообразни са проявите на делимост на духа! Много тайни има в живота на ученика! Истинското ученичество изтънчва всички усещания на ученика. Той наистина става златна арфа в Ръката на Учителя. Обединяването на съзнанията носи много радост. При нас са налице много случаи, по-точно те са постоянни, на подобно обединяване на съзнанието с нашите отдавнашни сътрудници. Ние често чуваме техните гласове и знаем какво става при тях. Виждаме и скулптурата на духа им. Нашите писма винаги носят отговор на техния въпрос, макар да знаете какво разстояние ги дели от нас. Ние сме заобиколени от много чудеса, трябва само да ги забелязваме. Наистина животът на ученика е чудесен, но в същото време и нелек, защото той носи огромна отговорност и трудностите са много, тъмните сили, особено в дните на Армагедона, се изправят срещу него. Но и тези трудности се превръщат в радост при израстването на съзнанието. Защото сърцето така гори от преданост към Учителя и така ти се иска да Му я покажеш на дело с преодоляването на всички препятствия. Саможертвата става толкова естествено, радостно действие. Та нали духът вече се е откъснал от всичко земно и знае къде е истинският му дом. Остава само острото желание колкото се може по-добре да се изпълни възложеното поръчение, да се оправдае великото доверие, при това без да мислим за резултатите – на Изток казват , че “трябва да сеем, без да мислим за резултатите”. Аз разбирам това така – трябва да се научим да вършим нашата работа колкото се може по-добре от любов към самата работа, а не към нейните резултати. Само тогава тя ще бъде прекрасна. Ключът към всички постижения е в тази безкористна любов към всяка работа, към всеки труд, изпълнен от нас.

4. Сега относно Вашата забележка, че “Учението е разлято в целия живот, а не е затворено само в отделни томове”. Напълно вярно е твърдението, че животът е най-добрият учител и без живота нищо не можем да научим, но някой трябва да отваря очите ни за това и без водещото Начало цялата човешка еволюция би се забавила и проточила в безкрайността на вековете. Затова за ускорението са така необходими именно книгите на Учението, в които са събрани в концентрирани формули всички знания, натрупани през вековете посредством дълбоки многостранни опити. В книгите на Учението задълбоченият ученик ще намери отговор на най-сложните проблеми на живота, осветени от различни страни, а също и редица съвършено конкретни твърдения по всички отрасли на науката. Правилен подход към науката може да има само след твърдото, всестранно усвояване на Учението. Защото само тогава можем да вникнем в същината, без да губим напразно дълги години в погрешна посока.

Книгите на Учението, в които, разбира се, влизат всички бисери на Изтока и Тайната Доктрина, и Писмата на Махатмите дават огромна храна на духа и знанието и едва ли би стигнал един живот, за да бъдат изучени, както трябва. Познавайки Тайната Доктрина, макар и неизчерпателно, особено се радваме, когато видим как новите открития в науката все повече и повече се приближават и потвърждават даденото в Тайната Доктрина. Затова лично аз предпочитам да се запозная добре именно с Учението, за да бъда напред, а не да се мотая на опашката или дори да се забия в задънена улица. Ние, от своя страна, сме готови да приветстваме всички отрасли на науката и знанието, особено когато те са лишени от научни предразсъдъци и суеверия. Предразсъдъците или предубежденията в науката могат да бъдат още по-страшни, отколкото в религиите! Но човек може да се освободи от такива предразсъдъци и суеверия само по пътя на Учението, което ясно и твърдо показва стълбата за изкачване към синтетичното, истинското Знание.

И така, с огромна загриженост изяснявайте въпросите за суеверията и предразсъдъците! Но не си правете заключението, че аз по принцип съм срещу другите книги. Не, аз страшно обичам книгата и напълно разбирам великото й значение в смисъл на полза и вреда. Но съм длъжна да кажа – малко са хубавите книги и дори най-хубавата наред с прекрасните страници понякога съдържа и толкова вредни глупости! Книгите станаха за мен в най-добрия случай справочници по отделни въпроси. Затова е така важно да се възпита открито, непредубедено съзнание - за да умее да се ориентира в посоката.

Струва ми се, че отговорих на всичките Ви въпроси. Помнете, че винаги съм радостна да отговоря, доколкото мога. Ако не сте съгласни с изложените доводи, възразявайте. Обменът на мнения винаги е полезен, защото изостря мисленето.

И така, отхвърляйки всяко насилие, да проявим висшата мярка на търпимост, грижовност и доброжелателност. Нека всеки расте според способностите си. Само внимателни докосвания са допустими, иначе можем да изплашим славея, долетял в нашата градина!
10.05.1933 г.

Не избягвайте съня. Сънят е благодетелен и съвсем необходим за храненето на нашето тънко тяло. Само по време на сън то се отделя с лекота и усилено се насища с въздействията на най-тънките енергии, да не говорим за великите уроци, които получаваме именно в това състояние. Ние не само се учим на прониквания и полети в различни сфери, но и изпълняваме поръченията, възлагани от нашите Учители, като често вземаме участие в битки с тъмните сили. Защо да се лишаваме от такова велико преимущество, съдба преди всичко на учениците на Великото Братство? Всичко насилствено е противно на Учението на Светлината. Ако е нужно да се намали храната, самият ви организъм ще даде знак и всеки излишък ще ви бъде противен; така е и със съня. Нали работата в Тънкия Свят често бива по-съществена от работата във физическия.

В Учението е казано, че проникването в надземните светове се случва на границата на съня. И това става естествено, трябва само да се приучите да бъдете бдителни и внимателни и те ще работят сами – и в нужния момент вие ще чуете и видите онова, което е необходимо. Когато, водена от желанието да ускоря моя опит, който се извършваше по указание и под наблюдението на Учителя, аз питах какво трябва да правя и какъв режим да спазвам, винаги получавах един и същ отговор: “Само пази благодушие.” В това благодушие и равновесие е цялата тайна на постиженията. И сега, в дните на страшната битка между Светлите Сили и тъмните, неизменно ни се повтаря: “Бъдете внимателни, пазете здравето си, това е най-важното.”

Също трябва да помним винаги, че токовете сега са твърде тежки и у всички тънки организми те предизвикват спазми на мъка, главозамайване и потиснатост, но като знаем произхода на тази потиснатост, следва търпеливо да чакаме промяната на токовете, по-точно, новото им редуване. Така че, скъпи наш приятелю, не приписвайте тези пристъпи на мъка и потиснатост само на потъванията на духа, много по-често те са именно от тези пресичащи се токове. Указано е, че “тези токове са като звънтенето на мечове!” Да помним за огромното щастие, което ни е дадено - да бъдем сътрудници на Светлите Сили. Името на Великия Учител, произнасяно с любов, винаги ще ни предпази.

В Учението никога не се е посочвало, че е желателно да не се спи, беше казано само, че на определени височини потребността от сън намалява и на височина 21 хиляди фута вече може почти да не се спи. Но къде са хората, които изобщо могат да живеят на такава височина? Преминавайки подобни височини по време на нашето пътешествие из Средна Азия, ние можахме да се убедим в правилността на това твърдение, но като живеехме в долините, това беше съвършено невъзможно. Така, по време на пребиваването ни в градовете, ни беше посочено да спим не по-малко от 7 - 8 часа. Същото е и за храната. На височините количеството храна трябва да бъде намалено, и това става естествено, защото организмът не чувства потребност от нея. Но в заразените градове храната е необходима.

Така дори на височина 7 000 фута, по време на голям опит с огнени енергии, беше препоръчана известна пълнота, за да не се оголват извънредно нервите. Във всички древни Учения се е посочвал Златният Път или Равновесието. И който желаел да се приобщи към великото знание, трябвало да избягва всякакви излишества както в едната, така и в другата посока. И нищо не е така изопачено, както именно понятието за равновесието. Струва ми се, че това е станало и става преди всичко поради трудността, с която хората изобщо свикват с дисциплината. Много по-лесно им е да стигнат до крайност и да се отдадат на изнурителен пост, да се оковат във вериги и да се обезсилят, отколкото да проявяват предпазливост и самообладание при пълно съхранение на силите си. А без самообладание нищо не е достъпно.

Отново трябва да прибавя, че макар храната и сънят да са абсолютно необходими, все пак са възможни най-различни норми, организмът на всеки човек е специфичен. За мярка би следвало да се приеме отпадането на силите. Разбира се, то може да не се усети веднага и едва след известно време да се отрази твърде неочаквано. Затова не се изразходвайте докрай и с всички сили пазете скъпоценното вещество на огнената енергия.
19.06.1933 г.

Получих Вашето “Обръщение към Жените” и трябва да кажа, че много го одобрявам. То е точно това, което е нужно, и, както вие казвате, ще отговаря на съзнанието. Разбира се, обръщението следва да се разпространява колкото се може по-широко, за да навлязат изразените в него понятия в съзнанието на хората. Времето е толкова кратко и понякога ми става страшно - ще успеем ли да изпълним всичко навреме? Новият Свят идва и ние трябва да подготвим хора, които ще са в състояние да утвърдят новите понятия. По цялата планета се наблюдава пробуждане на жените. Жената от далечния Изток още от двайсетте години на нашия век се бори за своите права, надигат се и жените на Индия и въпреки тежките условия работят с пълна самоотверженост в същата посока и постигат забележителни резултати.

Ако нямате нищо против, бих заменила в цитираната от Вас фраза думата войнственост с агресивност. Първо, защото в дадения случай агресивността ще има по-голяма амплитуда и, второ, аз твърде много обичам понятието воин, за да го употребявам в отрицателен смисъл. Във всички религиозни Учения хората, поели духовния път, се наричат воини. Всички Бодхисатви¹⁵ и дори най-съкровеното изображение на Буда държат в ръце или имат до себе си като неотменим атрибут Меча.

Да си спомним и нашите Михаил Архистратиг и Георги Победоносец. И не благослови ли Великият Възпитател и Покровител на Руската Земя – Св. Сергий Радонежки, княз Дмитрий за тежък подвиг в историческата битка срещу татарите и не изпрати ли той своите монаси в помощ на Дмитрий? Наистина, не са ли всички велики Подвижници Воини в името на благото? И не чуваме ли да се споменава често за светоносните стрели и копия, устремени срещу тъмата и пълчищата на ада? Борбата срещу хаоса е основата на Космическия живот. И тази борба, според степента на извисяването, става все по-напрегната, променяйки само качеството и подбудите си. Нищо не може да се сравни с грандиозната страховита битка с невидимия за нас хаос! Цитирам страница от Учението: “Някои могат да си помислят: колко е лесно на Владиците, преминали отвъд границите на земните теглила! Така ще кажат онези, които не познават размерите на действителността. А именно – “както на Земята, така и на Небето”. Теглилата земни си отиват, но идват несравнимите космически грижи. Така че, ако на Земята е трудно, то на Небето е още по-трудно. Да не броим миговете на Девачан¹⁶, когато илюзията може да крие утрешния труд, но в действието сред хаоса не може да бъде леко. На вас ви е трудно поради тъмата и хаоса, във всички обиталища също е трудно от многото видове тъма и същия хаос. Но вие, за щастие, само усещате натиска на хаоса, но не виждате мрачните му движения.”

“Наистина е трудно с хората - и поради тяхното невежество, и поради това, че служат на тъмата, но още по-трудно е, когато виждате движението на цели маси материя, превръщаща се в хаос. Когато пагубният подземен огън преждевременно се опитва да пробие земната кора или когато слоевете газове отравят пространството, тогава трудността надвишава цялото земно въображение. Не трудностите, а само съпоставките помагат сега да се каже за труда ни. Нали невежите мислят, че песните и арфите са съдба на Небесните обитатели! Трябва да се разсее тази заблуда. Никъде няма указания, че е трудно само на Земята, но за сравнение можем да кажем - ако тук досаждат бесовете, то на Архангела - самият Сатана. Трябва да се разбере действието и постоянната борба с хаоса. Трябва да се признае тя като единствен път и да се обикне като знак на доверие към Твореца!”

Ето защо аз обичам наименованието “воин” и се любувам на всеки героизъм, на всяка мъжествена постъпка и самата аз по природа не съм лишена от войнственост. Никъде не ни е заповядано непротивене на злото. А нима Великият Христос не изгони сам търговците от храма?

Затова и всяка майка трябва да възпитава в сърцата на децата си любов към подвига, героизма и саможертвата за благото на човечеството. Това не е възхвала на войната в нейния единствен и пряк смисъл, но можем ли да се самозалъгваме, че не живеем сред най-страшната и пагубна от всички видове войни, духовната война е много по-ожесточена от всяка друга в обикновеното й разбиране. Ето защо е така важно да се възпитават мъжество и безстрашие, качества, които преди всичко трябва да развие в себе си ученикът на Владиците на Светлината. Но при съществуването на здрава нишка на връзка с Йерархията мъжеството и безстрашието се проявяват съвършено естествено, защото Ръката на Йерарха винаги ще отклони решаващата опасност и ще преведе по победния път, но повтарям, при условие, че неотстъпно се помни за Ръководителя. Неведнъж сме имали възможност самите ние да изпитаме това забележително въздействие - в миг на опасност ни обземаше пълно, поразително спокойствие и убедеността, че всичко ще се оправи по най-добрия начин.

Лично на мен са ми много по-симпатични мъжествената саможертва и изпълнението на дълга пред родината, отколкото съвременното движение сред цвета на младежта в една страна, изразено в резолюцията: “да не се сражаваме за родината в случай на война”. Вие ще кажете, а Знамето на Мира? И може би у Вас дори ще се появи съмнение, дали не съм тайна привърженичка на войната? Не, войната за мен е неизразимо ужасно явление, защото аз не познавам по-дива проява на невежество. Но тъй като живеем в свят, където все още и преди всичко се уважава физическата мощ и ще се наложи дълго още да внедряваме в съзнанието на младите поколения представата за ужаса и противозаконността на всяко убийство и завоевание, то ние, възпитавайки в тази посока съзнанието на младежта, все пак не трябва да го лишаваме от мъжеството и красотата на изпълнението на дълга пред своята родина. Кой би искал да изглежда покорна овчица пред вълчата или тигровата паст! А тази паст се отваря към нас от всички незащитени ъгълчета. Докато не бъде разбрано сътрудничеството между народите, ние ще се намираме под вечните заплахи от войни и завоевания. Само Всемирната Лига на Културата при правилното й разбиране ще може в бъдеще да даде решение на много, на пръв поглед неразрешими проблеми.

Нека и жените не забравят за мъжеството, което им е тъй необходимо при извоюване на законните им права. Но нека не разбират това като насилие или дори като чупене на прозорци или изгаряне на пощенски кутии, както правеха суфражетките¹⁷. Всички тези мерки са безобразни, но има много видове истинско мъжество и преди всичко то е в силата на неотклонния стремеж към знание и красота, насочени към общото благо.

Сега да преминем към въпроса за чувствознанието. Някой беше казал: “често една обикновена жена има чувствознание, но то липсва на завършилата университет”. Тук ще си позволя да направя малко допълнение. “Обикновена” може би в смисъл на духовна яснота, но не непременно на обществено положение или образованост. Защото хората често смесват великото чувствознание, явяващо се плод на дълги жизнени опити (многобройни въплъщения) и прекрасни наслоения, с някакъв вид психизъм¹⁸, който се изразява в повече или по-малко ясни предчувствия, сънища и съответстващи на съзнанието прозрения в явленията на астрално¹⁹ ниво. Докато чувствознанието неоспоримо знае именно същността на всичко, което става, всичко, с което се сблъскваме, то знае посоката на еволюцията, знае бъдещето. Чувствознанието е синтез на духовността и, разбира се, принадлежи на големия дух, напълнил своята “чаша”, колкото и скромно да е понякога неговото обществено положение (често по силата на избраната от него мисия). И по-лесно ще пробуди в себе си това знание онзи, който повече се е вслушвал и се вслушва в сърцето си, избирайки го за водач по житейските си пътища.