Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Дори онова развитие на низшите сидхи, което те достигат чрез упорити и ужасни механични упражнения (западната литература не познава и половината от тези ужаси) е нездраво и в следващите свои въплъщения всички тези сидхи могат да бъдат изгубени. Ценни и здрави са само онези достижения, които идват естествено, защото тогава те се явяват проява на вътрешното духовно развитие и никога не могат да бъдат изгубени; и при такова духовно развитие могат да се постигнат всеизчерпващи явления. Упражненията на Хатха Йога, а именно най-леката пранаяма³⁹, извършвана много внимателно, могат да укрепят здравето, в противен случай те ще доведат до медиумизъм, обсебване, така наречената лудост.

Напълно справедливо индусите с високо духовно развитие много неодобрително гледат на Хатха Йога и казват, че в най-добрия случай Хатха Йога е годна само “за дебелите и за болните”. Често споменаваният днес Вивекананда е бил много против стремежа към овладяване на така наречените сидхи и чудеса и давал пример, как му се е случвало да види страшни, демонични личности, извършващи най-големи чудеса, включително и изцеление с един поглед на неизлечимо болни.

Затова главният пробен камък за всички духовни учители се крие не в чудесата, а в магнита на сърцето им, в тяхната окултна способност духовно да преобразяват заобикалящата ги среда и да прераждат съзнанието, самата същност на учениците. Но затова се искат не низшите сидхи на Хатха йога, а огненият синтетичен лъч, присъщ на отворените центрове. Никаква пранаяма няма да даде необходимото очистване и високи следствия, ако съзнанието не съответства на високия идеал. Висшите форми на Йога не се нуждаят от пранаяма. Всеки кули⁴⁰ в Индия знае за пранаяма, всеки среден индус всекидневно я извършва, но въпреки това те са далеч от духовните достижения. Затова не се осланяйте само на пранаяма!

Висшето достижение на Йога е отварянето на окото на Дангма⁴¹ и то не е така нареченото от нас ясновидство, а именно събуждането на чувстването, което не се постига с никакви пранаями, а е следствие от хилядолетни наслоения, непрестанни духовни стремежи и самоотвержени животи; следствие, отложено във вид на най-тънки енергии в “чашата”. Именно към събуждане на вече натрупаните енергии и към отлагането на нови трябва да се стреми всеки не книжен окултист.

Също неправилно е твърдението, че “тайнознанието никога не би притежавало точно познание за астралното ниво, станало достъпно благодарение на самоотвержения труд на Хатха йогите…” Равносилно на подобно твърдение е да се каже, че основите на физиката и химията са станали известни на Румкорф и Крукс⁴², благодарение на трудовете на студентите от първи курс, изучаващи тези основи; или че агрономът знае по-малко за земята от простия земеделец.

После, разликата между Хатха Йога и Раджа Йога е именно качествена, а не количествена, както пишете. Хотха Йога никога не може да се издигне по-високо от низшите психични явления. И не е имало още случай Хатха Йог да стане Раджа Йог. Пътищата им са напълно различни. И “тежките бисери”, с които според мнението на невежите може да ни награди Хатха йогът, се отнасят към бисерите на Раджа, Жнана⁴³, Бхакти и Агни Йога, както изкуствените перли към самородните бисери. После, не ми е ясна следващата мисъл, цитирам я: “Но въпреки това, и Хатха Йога подарява на своите адепти тежките бисери на висшия живот, и затова всеки окултист трябва да разглежда агни-йогическите достижения като огромна победа на духа над материята…” Тук отново Агни Йога се поставя като че ли на една дъска с Хатха Йога, докато именно тези две Йоги са диаметрално противоположни една на друга. Както е казано: “Именно Агни Йога няма нищо общо с Хатха Йога - това трябва много добре да се разбере”. Агни Йога има работа само с най-високата огнена трансмутация на всички центрове, която не може да бъде достигната с никакви механични упражнения и се нуждае от непосредственото въздействие на Великия Учител. Високите й степени са достъпни само за дух с многовековни духовни наслоения в центъра на “чашата”. Докато за Хатха йога последното условие не е задължително. Освен това Агни Йога се отличава и по това, че подвигът й трябва да се прояви в живота, докато останалите Йоги (освен Карма Йога⁴⁴) твърде са откъсвали човека от живота и поради това не могат вече да участват в еволюцията.

Също не може всеки, тръгнал по пътя на една от Йогите, веднага да се нарече йог. Йога, или връзка, се достига с упорит, непрестанен духовен труд, и пътят й е ускорен само, както вече беше казано, от кармичните наслоения. Затова не бива да се твърди, че “Раджа Йогът става понякога фанатик, Жнана Йогът се увлича от умствени спекулации, а Бхакти Йогът се наслаждава на смъртните мъки на еретиците”… По-правилно би било да се каже: “притежаващият заложби да стане в следващите си животи или Раджа, или Жнана, или Бхакти Йог може да се проявява отначало като фанатик, умствен спекулант или лицемер”… Веднъж постигната, високата степен на истински Йог (Раджа, Жнана или Бхакти) не може да има такива страшни отклонения. Царят на духа не може да стане “фанатик”, и Жнана-Мъдрецът, притежаващ окото на Дангма, не може да се отдаде на невежи мъдрувания, също както Бхакти-Владиката на космическия магнит на всевместяващото сърце не може “да се наслаждава на смъртните мъки”. Когато в Учението се говори, че в непоправимия атлет може да се види бъдещия хатха йог или в лицемера - бъдещия бхакти, а във фанатика - раджа йог и т.н. се имат предвид именно характерните заложби, които, трансмутирани от огъня на духовността могат да дадат определени видове Йога. Но не бива да се приема това в обратен ред.

Също следва да се има предвид, че Хатха Йога е опасна и с това, че, укрепвайки по своеобразен начин астралното тяло, го задържа за дълго време в низшите астрални слоеве и по този начин задържа еволюцията на духа. В храмовете на Индия са държали и още държат понякога Хатха йоги, като следят строго за чистотата на живота им и ги използват за някои низши феномени, но никога нито един Хатха йог не може да бъде истински посветен. И щом такъв Хатха йог напусне храма, той повече не може да се върне в него, защото, имайки лесен достъп до низшите слоеве на Тънкия Свят и лишен от висш контрол, предоставен на себе си, той става жертва, обиталище и дори оръдие на най-тъмните сили. Ето защо и Йерофантите⁴⁵ на Египет никога не са вземали за ученици и дори са избягвали слуги с медиумистична организация и склонност към лимфатизъм⁴⁶. Нито един медиум, нито един лимфатик не може да стане истински Агни Йог.

Великите Учители са много опечалени от развитието на низшите степени на психизма за сметка на истинската духовност. Без осмислянето и прилагането в живота на Живата Етика и духовното разбиране, лишени от равновесие, тези явления често водят до тъжни резултати. Затова онзи, който иска да бъде приет за ученик, следва преди всичко да работи върху нравствената, духовната страна на живота си, прилагайки Учението в живота, което неминуемо ще даде разширяване на съзнанието и необходимото равновесие. Учението преди всичко е прекрасно и истинско, когато е жизнено, и никакви фокуси и измислици на псевдоокултизма и магията няма да приближат никого нито на крачка до истинското ученичество. За да се напълни съда от висшия Източник, трябва да се установят съответните вибрации. Живата Етика, приложена в живота е най-простият път към приближаването.

Велика е мисията да се запалва съзнанието на хората с подвиг, който ще преобрази същността им. Може би никога, както днес, не е било така необходимо понятието за подвиг в живота. Каква прекрасна дума - подвиг! Колко е изразителна и забележете, тя няма еквивалент в нито един западен език. И така, да помним, че връзката с Учителя се установява в сърцето чрез очистено мислене и дълъг упорит труд над себе си.

Сега искам да Ви предупредя колко опасен е книжният окултизъм. Маса най-вредни книги са пуснати на книжния пазар. Може би, за щастие, не всички са преведени на руски език. Както е казано - “много творения на ръце, лишени от красота, знание и честност”.

Казано е от Великия Учител - “само Блаватска знаеше”, и нашата задача в бъдеще ще бъде да поставим на дължимата висота почитта към тази велика жена - мъченица. Ако познавахте цялата литература за Блав. и всички заобикалящи я постъпки и предателства, Вие бихте се ужасили от бездната неблагодарност, мерзост и невежество - разбира се, именно последното поражда всички гнусотии.

Вие питате - не сте ли написали нещо излишно в статията си за Знамето на Мира? Ще отговоря - с много забрани може да се наплаши и угаси устремеността, а и понякога така наречената допусната непредпазливост, направена с благо намерение, ще донесе повече полза, отколкото вреда. “Разбира се, не правете от това правило. Вниманието и пълната загриженост са главните качества на ученика, защото той знае до какви енергии се е докоснал.”

Много Ви моля, не се сърдете на моите забележки. Зная, че сте мъжествен човек и можете да станете сериозен ученик и сътрудник, затова и беседвам с Вас без всякакви сантименталности и прекалени хвалби. Нали и Учителят казва: “Учението не е захаросани ядки”… Само силният духом може да достигне и да бъде приет за ученик. Учението на Живата Етика е така прекрасно в своята жизненост, строгост и в краткостта на ясните формули.

Вие пишете, че хората на нашето време са неподготвени по духовните въпроси, но нима е имало по-добри времена? Струва ми се, че сега има много повече търсещи, отколкото по-рано. Тежките бедствия накараха мнозина да се замислят върху тези въпроси и да търсят по-дълбоко причината за това, което става. Имахме щастието да срещнем немалко прекрасни души и някои от тях издържаха тежките изпитания, проявявайки пълна самоотверженост в служенето си на общото благо.

Разбира се, вие правилно пишете, че в наше време е необходим синтез. Но синтезът не може да бъде приет и осъзнат от мнозинството, защото синтезът, или, иначе казано, озарението на духа е най-рядко явление. Синтезът е многовековно наслоение на енергии, изкристализирали в течение на много самоотвержени животи. А много ли е имало и има днес самоотвержени служители на Светлината? Затова синтезът, възвестен от катедрата на лектора не може да даде желаните резултати. Защото на лекции идват, както Вие казвате, хора неподготвени и често просто любопитни. За искрено търсещия и чукащия вратите са отворени, от самия него зависи да възприеме, колкото може.

Но, разбира се, водачите в една или друга сфера на дейност трябва да имат синтез в духа и да го проявяват мъдро, давайки във всеки отделен случай само това, което е нужно, без да обременяват с непосилен товар. Вождът трябва да намира език с всички; в своето всевместяващо сърце той ще намери съчувствие и разрешение на жизнените проблеми на всеки, който се обръща към него с цялата си искреност. Никой не трябва да си тръгне от него, потиснат от широтата на неговите възгледи. Той знае онази част от истината, която идващият при него може да вмести, затова умее да дава радост.

Вие пишете, че може би “в нашата страна ще бъде по-леко да се строи синтезът”, да се надяваме, че избраният вожд ще притежава такъв синтез, защото наистина само със синтез може да се строи здраво. И цялата гибелност на положението в света днес е поради отсъствието на синтез в духа на вождовете.

“Вождът стои на гребена, от който няма път надолу. Да намери границата между противоположностите може само роденият вожд. От тайните граници са изтъкани килимите на победата. Всеки ден, всеки час пред вожда се разстила преждата на тайните. Ето пред него е снизходителността или нехайството; разбира се, от първото се ражда второто, но между тях лежи мечът на справедливостта. Защото снизходителността е от Светлината, а нехайството - от тъмата. На гребена между тях лежи мечът на вожда. Тясно е мястото, където може да лежи мечът. Също е тясна границата между мъжеството и жестокостта. Само сърцето на вожда знае къде са тези граници.”

“Не във великите съвети е загадката за границите на справедливостта, в целия живот се крият все същите загадки, затова за вожда няма нито малко, нито велико. Вниманието на вожда е еднакво остро във всички решения. Вождът не иска съвет, но може да приеме съвет. Вождът не познава закъснението, но той никого няма да забави. Той има преимуществото да се явява неочаквано и може да прецени, колко време ще потрябва за всяко нещо. Той не се огорчава от клеветата, но умее да приложи всяка дума. Той е неподкупен, защото не събира земни богатства. Той познава значението на звука и цвета като лекар на човешките сърца. Той умее да се радва на Истината, но отхвърля илюзията. Така че, пътят на вожда е път на истината.” По страниците на книгите на “Живата Етика” могат да се срещнат много напътствия за вожда. Всяка книга говори за вместяването, което именно е основа на синтеза.
26.05.1934 г.

Прилагам отговорите на Вашите въпроси:

1. Идеята за Единоначалието или Единството в Космоса е била дадена на човечеството от най-ранни времена в “Първоначалното Откровение”, паметта за което се пази и е запечатана в съкровените традиции, изображения и писания на всички народи от древността.

2. Във всички най-древни времена (и дори до днес) сред всички народи винаги са съществували два вида религии – една за посветените и друга – за народните маси. Другояче казано, една езотерична и друга – екзотерична. И това е напълно разбираемо, като се има предвид какво са представлявали в онези времена народните маси.

3. За посветените всички богове са били само олицетворение на различните космически сили, оттук и странните понякога аспекти на тези богове, включително стигащи до животински символи.

4. Моисей наистина е бил велик вожд и Вие правилно отбелязвате, че той се явява създател на израелския народ, но не и на идеята за Единобожието, която съществува от най-древни времена. Затова твърдението, че “еврейският народ даде тази идея на света”, не е съвсем точно. Моисей, бидейки ученик на египетските жреци, е бил посветен в тяхното тайно знание, в Единството на Космоса, единство в многообразието. И тази идея за единството той утвърждава като Единоначалие, а именно, внушавайки на масите почитанието към единния аспект на Божеството под името Йехова. Съществували са и други причини да бъде избран образът на Йехова като Ръководещо Начало или божество за еврейския народ. Да си спомним на каква висота е била науката за светилата в Древния Египет. Йехова бил свързан със Сатурн и израелският народ като отделна нация се е зародил под това светило.

И макар идеята за Единобожието да е подчертана в екзотеричната религия на евреите, техният съкровен Пантеон е също тъй многоброен, както и пантеоните на другите народи, включително и на християните: Йерархията на Силите, Стълбата на Иаков, а също всички Планетни Духове, които почита католическата църква.

5. Моисей е бил евреин. И всички измислици за египетския му произход са една голяма заблуда. Дори от чисто психологическа гледна точка тази измислица не издържа никаква критика. Целият ход, цялото развитие на Мойсеевата епопея решително противоречи на тази измислица.

6. Моисей е бил в пълния смисъл на думата вожд и законодател и нему е била възложена тежката задача да създаде народ от едно чергарско племе, дълго живяло в робство и поради това усвоило много отрицателни черти, и да заложи в него основите на строителството и държавността. Всички намеци за жестокостта и отмъстителността на установените от него закони са неоснователни. Защото, разглеждайки ги непредубедено, се учудваш на тяхната мъдрост и милосърдие. В много отношения те са по-милосърдни и по-справедливи от съществуващите в наше време закони. И не ни прилича тъкмо на нас, във века на такива ужаси, жестокост, най-страшни престъпления и разврат, да говорим за жестоките закони на Моисей.

Освен това ще наречете ли Вие унищожаването на дивите зверове, заплашващи да погълнат всички домашни животни, жестокост, отмъстителност, непримиримост и т. н? А сред изведените от Египет представители на израелския народ е имало немалко, както свидетелства самата Библия, подобни необуздани звероподобни хора и вождът е трябвало да спаси от тях най-добрия елемент, който би могъл да стане семето на бъдещия израелски народ. Оттук и строгостта заради справедливостта и милосърдието. Строгостта и милосърдието в основата си са едно понятие.

7. Също така, относно прословутото изречение “Око за око, зъб за зъб”, давано винаги като образец за отмъстителност, не ви ли се струва, че това изречение се отнася именно към неотменимия закон на кармата? И ако прочетем следните думи на Христос (Матей, 5:21-22): “Слушали сте, че бе казано от древните: “Не убивай, а който убие, е виновен пред съда”. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: ”рака”⁴⁷, виновен ще бъде пред синедриона⁴⁸; а който пък каже: “безумнико”, виновен ще бъде пред геената огнена”, то този закон, изразен чрез устата на Христос, би бил още по-строг от закона на Моисей, ако не се приеме и той в смисъла на неотменимия закон на кармата. Затова да проявим справедливост.

В същата глава, стих 17-18, Христос още казва: “Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”. А евреите, както знаем, са живеели по законите на Моисей. Някаква на пръв поглед непоследователност има в по-нататъшното твърдение в същата глава, стих 38-39: ”Слушали сте, че бе казано: “око за око, зъб за зъб”. Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му другата” – но тя може да се отнесе към известна непълнота в предаването на мисълта, защото това твърдение несъмнено също има отношение към закона на кармата (ще обясня по-долу).

Сега да си представим положението, в което би се оказал Моисей, ако не се беше противил на злото и беше предоставил на най-лошия и груб елемент да разврати и унищожи всички най-добри, можещи да възприемат основите на нравствеността и реда. Какво би станало с неговата задача? В задълженията му на вожд и земен ръководител влизала защитата на поверения му народ и утвърждаването на новозараждащия се ред, затова съпротивата срещу злото е трябвало да бъде положена в основата на строителството. Във всички учения на древността виждаме утвърждаване на действената съпротива срещу злото. Известният мъдрец на Китай, законодателят Конфуций, също казвал: “На доброто – добро, а на злото – по справедливост.”

В Космоса съществува извечна борба на проявения и непроявения хаос. Борба на силите на Светлината със силите на Тъмата. А и самият Христос действено е въставал срещу злото, ако се вярва на Евангелието. Да си припомним изгонването на търговците от Храма и всичките му строги разобличения на фарисеите и книжниците. Ще Го упрекваме ли в противоречие със самия Себе си? Ако прочетем, пак без предубеждение, думите, приписвани на Христос, то ние ще видим Учение, сурово в своето милосърдие. Затова думите “да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата”, аз разглеждам от гледна точка на закона на кармата. Ако сам по себе си законът на кармата е неоспорим, (именно око за око, зъб за зъб), то самите ние не трябва да се нагърбваме с изпълнението на този закон, защото иначе няма да излезем от омагьосания кръг на кармата. Ние трябва именно “да прощаваме на нашите лични врагове”, защото кой от нас може да знае, че ударът, който е получил, не е заслуженият обратен удар на кармата? И връщайки този удар с мъст в сърцето, ние не изчерпваме кармата, а я продължаваме, дори я усилваме в тежка за нас посока. Освен това, прощавайки на враговете си, ние няма да увеличаваме количеството зло в пространството и сами ще станем непроницаеми за много удари. В този дух трябва да се разбират и думите “обичайте враговете си” и т. н. Но сме длъжни да се съпротивляваме на злото, ако не искаме то да ни залее като вълна. Има много начини да се съпротивляваш на злото и преди всичко със силите на духа; разбира се, отпорът на врага, нанесен без злоба в сърцето, окултно е сто пъти по-мощен. Всички тези твърдения на Христос свидетелстват, че Той е бил Посветен и е знаел силата на обратния удар. В този смисъл следва да се разбира и казаното в Книгата Второзаконие (кн. на Моисей) – “Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя”. Апостол Павел цитира това изречение в своето Послание до римляните. Отново виждаме, че Христос е дошъл не да руши закона, а да го изпълни. Освен всичко друго ние не познаваме точно и в цялата им пълнота законите на Моисей. Та нали цялата Библия е преработена, да не говорим за многото неточности и пропуски при превода. А и защо да говорим за Стария завет, виждате как се отличават помежду си английската и руската версия на Новия Завет.

8. Кабалата, както и всички други религиозни и философски системи, е отзвук на Съкровените Учения на Изтока, през Ведите⁴⁹, Ученията на Египет, Халдея⁵⁰, Асирия, Орфей⁵¹, Питагор⁵² и т. н. Във всеки случай субстратът⁵³ й е тъждествен с всички други системи.

Основите на Кабалата са заложени в най-древни времена. В Тайната Доктрина на Блаватска се посочва, че евреите са заимствали своите представи за космогонията на Индия и от халдеите и египтяните. Затова и Майсей, като евреин и ученик на египетските жреци, е трябвало да знае за закона на кармата. В Тайната Доктрина се посочва също, че еврейският народ произлиза от Индия. Едно от низшите тамилски племена излязло от Индия и се смесило чрез бракове със семитските народности, които срещнало в своето странстване.

“Неприемайки учението на Христос, евреите се изключили от духовната еволюция.” Това твърдение следва да се постави редом с други подобни случаи. Разбира се, това, че евреите не приели изчистването на древното Учение, което им носел Христос и допуснали Неговото убийство, а също и преследването на Неговите ученици, се отразило тежко върху кармата на еврейския народ. По същия начин гоненията на последователите на Буда и отхвърлянето на будизма от брамините в Индия е определило тъжната съдба на тази страна. Буда носел на народите на Индия свобода чрез унищожаване на системата от касти, но Индия, отхвърляйки будизма, предпочела робството.

Признаването и изповядването на Христос или Буда на думи е едно, а приемането на Техните Учения със сърцето и следването Им е нещо съвсем друго. Истински последовател на Христос или Буда е призналият основите на единната всемирна Доктрина, която Ги подхранва. Само такъв последовател се включва във веригата на духовната еволюция.

Учението на Христос също е изопачено до неузнаваемост и е дошло време за изчистването му. Дойде ред и християнският свят да направи избора на своята карма.

9. В желанието си да запазят своите кастови привилегии, брамините в изостаналите общини и селища продължават да внедряват в съзнанието на народните маси ужасни суеверия. В този конгломерат от суеверия и ритуали, изгубили първоначалното си значение, трудно може да се уловят искрите на някогашното велико знание.

Но брамините не отричат закона за превъплъщението и не се страхуват от него, защото са убедени, че браминът, като “дважди роден”, не може да се роди в низша каста. В древни времена “дважди роден” означавало духовно раждане или посвещение, а после тази титла станала принадлежност на всеки брамин.

Повечето от брамините са паразити върху болния организъм на Индия. Израждането на народа е пряко следствие от ужасната по своята изключителност и жестокост кастова система. Но сега вече се издигат гласове сред просветените индуси срещу кастовите ограничения. В някои кралства вече е разрешено на низшата каста да посещава храмовете. Пробуди се и жената на Индия и това ще бъде главният фактор за възраждането на страната.

10. За Ангелите Хранители. Наистина всеки човек има своя Ангел Хранител и следва да го разбира не само като някакво отделно Същество от Висшите сфери, но по-често като нашия собствен дух, нашата висша триада и нашето истинско индивидуално Аз, което, уви, много рядко може да застави своя носител да се вслуша в гласа му. Понякога този глас се определя като съвест.