Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Вие правилно засягате и въпроса за абортите. Той е много навременен, тъй като сега по този повод се разпространява толкова гнусна литература, благословена дори от духовните пастири, някои от които открито се изказват за предотвратяване на ражданията. Ще цитирам редове от Учението: “Духът получава връзка с плода в момента на зараждането. Той започва да влиза от четвъртия месец, когато се формират първите нервни и мозъчни канали. Изграждането на гръбначния стълб създава следващото стъпало на овладяване. Забележителен е моментът на раждането, когато съзнанието на духа избуява ярко, а после се влива в материята. Имало е дори случаи на произнасяне на думи. Окончателното овладяване на тялото става на седмата година от живота на детето.” Също е казано, че “както гладът тласка към храна, така и духът лети към въплъщение, защото само материята дава нови импулси”. Следователно, не е трудно да си представим колко страдание носи на духа, готов за въплъщение, насилственото пресичане на неговия вече започнал живот или дори предотвратяването на зараждането на духа, привлечен от кармата. Каква тежка карма си подготвят невежите и престъпни родители с унищожаването на плода!

Ще си позволя да добавя няколко думи за изкуството на Н. К. В неговото изкуство преди всичко отбелязват чистотата, прозрачността и безкрайното разнообразие на ярки съчетания с необикновена сила и дълбочина на тоновете. Всяка картина е прекрасна симфония от ярки съзвучия. Ние знаем, че именно цветовете, тоновете и хармоничността им оказват окултно въздействие върху зрителя. Известно е, че прекрасните произведения на изкуството притежават лечебен дар и ние нерядко сме се убеждавали в това. Но, разбира се, за такова въздействие са нужни открити сърце и око, защото, както е казано: “Можеш да стоиш в пълна тъма пред най-прекрасните произведения на изкуството, защото тъмата е в нас.”

Не по-малко внимание заслужава изключителната дарба на Н. К. в композицията, която впрочем е много рядък дар. Нали всички странни, да не кажем нещо повече, уклони, наблюдавани периодично в живота на изкуството, стават най-вече поради липсата на дарба за композиция. Всяко произведение на Н. К. поразява с хармоничността в съчетанието на всички свои части и тази хармоничност е основата на убедителността. Нищо не може да се отнеме или добави към тях, всичко е така, както трябва. Тази хармония на формата, цветовете и майсторското изпълнение е дар, присъщ на великия творец. Произведенията на Н. К. са ми скъпи и с красотата на мисълта, изразена в такива величествен и в същото време прости, а понякога дълбоко трогателни образи. За мен, постоянната свидетелка на неговото творчество, източник на непрестанно изумление си остава именно неизчерпаемостта на неговата мисъл в съчетание със смелостта и неочакваността на цветовите комбинации. Не по-малко забележителна е и лекотата и увереността, с които той извиква образите на платното. Те сякаш живеят в него и рядко му се налага да промени нещо или да се отдалечи от първоначалния си замисъл. Наистина, наблюдавайки процеса на това творчество, не знаеш на какво повече да се удивляваш – на красотата на произведението или на виртуозността на изпълнението му.

Не съм съгласна с твърденията, че гръцкото изкуство е лишено от духовност. Смятам, че духовността в древна Гърция е била на по-високо стъпало от нашата, свидетелство за което е тяхната забележителна философия и цялата плеяда велики дейци, творци и гениални мислители. Тяхната философия е влагала велики идеи в прекрасни външни форми и ми се струва, че именно ние, загубвайки духовността си, престанахме да чувстваме и намираме красотата. Тъй като изкуството преди всичко е изразител на особеностите или характера на народа и природните условия, в които се е зародило и развило, много често то остава неразбрано от народите, живеещи в други условия и развили други качества. Мраморната гръцка статуя може да бъде в дисонанс с нашата обстановка и северна природа, но е била прекрасна под горещото слънце, сред пурпурните пясъци и на фона на изумрудените води и тъмните кипариси на Гърция.

Изкуството, във всичките му прояви и условни форми, винаги ще бъде духовно начало, будещо стремеж към красотата, към Висшето, и в това е главното му и най-велико значение. Както Вие правилно пишете: “Истинската задача на изкуството е да приближи човека към разбирането на красотата.” Защото наистина стремежът към красотата ще ни доведе до разбирането на законите на висшата красота, управляващи Вселената, изразени в Съвършения Разум и Съвършеното Сърце.

И така, изпълнявайте Вашата велика мисия да възстановявате физическото здраве и да сеете духовните зърна, там, където е възможно, и главно, според съзнанието! Да се даде твърде много е още по-опасно, отколкото да се даде твърде малко. Ръководете се от Вашето сърце!

Пишете за себе си и помнете, че нашите мисли често витаят около Вас! Кажете на всички да гонят всякакви съмнения, защото това са най-страшните ни врагове! И какви съмнения можем да имаме, когато светлото Учение ни дава такива ясни и високо прекрасни решения, където никой и нищо не е умалено, а е възвишено и разширено до безкрайната красота на усъвършенстването. Да бъде с Вас Благословът на Светлите Сили!
8.02.1934 г.

Вашият превъзходен труд ни донесе голяма радост. Той е именно онова, което сега е така неотложно необходимо, защото трябва с всички средства да се буди съзнанието, потънало в назадничави предразсъдъци и потиснато от ужасите на страшното време. Нали зората на новата ера вече изгрява и трябва да съумеем да я срещнем с пробуден дух. Чакам с нетърпение продължението на Вашия труд, който трябва да се отпечата и широко да се разпространи.

“Може да се предложи и на други сътрудници да се приучат към такава дейност. Те могат да избират части от Учението, които са им близки, и да ги съпоставят с други Завети. При това може да се отбелязва отпечатъкът на времето върху същите истини. Задачата да се проследи тази еволюция сама по себе си е много необходим труд. Ние сме против осъждането, но съпоставката ще бъде като шлифовка на къмък. С любов към предмета могат да се откриват много нови съпоставки и прекрасни допирни точки. Такива размишления са като цветя по поляната.” Придържайте се към тази програма!

Вие пишете: “Нищо чудно, че Христос не е намерил за възможно да съобщи тази истина (закона за превъплъщението) на неподготвения човешки ум направо и открито.” Но на мен ми се струва, че би било по-правилно да се каже: макар законът за превъплъщението да е бил крайъгълен камък във всяка древна религия на Изтока и, разбира се, религията на евреите не е била изключение, още по времето на Иисус този закон бива изопачен от князете на религията и се е съхранявал в първоначалната си чистота само сред отделни секти. В Евангелията, в думите на самия Христос, имаме достатъчно свидетелства, че евреите са познавали този закон. Евангелие от Матея, 17:10-13: “А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя.”

Евангелие от Йоана (9:1-3): “И като минаваше, видя един човек, сляп по рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.” Наистина, как би могъл слепият по рождение да бъде наказан за своите грехове, ако не съществуваше закона за превъплъщението? Има и още места, достатъчно ясни, но на Вас самия ще Ви бъде интересно да ги намерите.

Вие пишете, че “познаването на закона за превъплъщението е породило у източния човек мудност, неподвижност, инертност, спокойна съзерцателност, което в крайна сметка е довело до забавяне на темпото на живот, до застой и мъртвило” – това не е съвсем така. Много други причини са спомогнали за този застой. На Изток почти изцяло липсват суровата природа, суровите климатични условия и борбата с тях за оцеляване, които така закаляват и развиват силите на човека. Именно климатът и всички условия са благоприятствали развитието на съзерцателния живот на Изтока. Но главното зло за Индия, което я е довело до застой и израждане, не е “познаването на закона за превъплъщението”, а закостенялата кастова система, която със загубата на истинското знание и с упадъка на нравствеността сред управляващите касти се е превърнала в желязно менгеме, задушаващо един безкрайно способен многомилионен народ. Който не е живял в Индия, той не може да си представи целия ужас на това робство! Сега в Индия освен четирите основни касти съществуват още толкова техни подразделения, колкото занятия или професии има. Всяка каста е ограничена с всевъзможни нелепи забрани и колкото по-висша е кастата, толкова повече са тези забрани, оттук и наблюдаваното израждане сред висшите касти.

Като познаваме цялата ненадмината висота на техните основни духовни Учения и имаме предвид цялото користолюбие и невежество на повечето представители на съвременната жреческа каста, все пак е трудно да проумеем как е възможна такава нелепост, такава нечувана жестокост, такива престъпни, чудовищни форми на живот? Но това е тъжната действителност. Освен кастовата система за израждането спомагат и ранните детски бракове. Не е рядкост да се срещне деветгодишно момиченце – жена на шестдесетгодишен старец и вече майка-инвалид на мъртвородено дете. Да, много чудеса има в Индия, но и много ужаси! Тя сякаш потвърждава закона – колкото по-ярка е Светлината, толкова по-черна е тъмата. Затова вие никъде другаде няма да срещнете такава духовност и изтънченост, както тук. Ако тази прекрасна страна успее да излекува разяждащите я язви, то разцветът й би изумил целия свят. И признаците на този разцвет вече се забелязват, защото жената на Индия се пробуди, страданията на отхвърлените са по-близки до сърцето й, затова тъкмо на нея й е съдено да възкреси страната.

Винаги ще се радвам да Ви помогна, ако възникнат някакви въпроси или съмнения. Вашият труд, толкова ясно излагащ проблемите на Битието, е много ценен и ние се надяваме, че Вие ще продължавате да пишете в тази посока. Учението на Живота предлага толкова нови, незасегнати още теми!

Радваме се и на Вашето умение да ползвате Учението. Прилагайте го по-свободно и широко, нали тези зърна са предназначени за велик посев. Освен това, много неща са дадени като намеци или са само леко засегнати, а за да могат широките маси да ги възприемат, се иска подготовка и по-пълно тълкуване.

Изучаването на трудовете на Е. П. Блаватска би Ви помогнало да се ориентирате в много неща.

Всичко, което пишете за разните така наречени окултни групировки не ни учудва, а само потвърждава нашите предположения, защото ние знаем тъжното положение на нещата в много организации, а нали човешката природа навсякъде е еднаква. Злото навсякъде е едно - нетърпимост и страшна претенция за изключителност, които разлагат всички основи. Председателите на многобройните дружества или ложи еднакво претендират за изключително право на авторитет във всичко, което се отнася до Учението, дадено от Великото Б. Братство. При това някои желаят да бъдат и единственият канал, чрез който може да се прокарва Високото Учение. Но с оскъдното си мислене те забравят, че Великото Братство, което стои начело и на стража на еволюцията на цялото човечество, не може да се ограничи с един или дори десетина, при това преходни, проводници или приемници!

Някои авторитети, прочитайки една книга от “Агни Йога”, видяха в нея голяма опасност и забраниха на своите последователи да я четат. Разбира се, ние няма да ги питаме къде виждат тази опасност, защото на никого не натрапваме даваното Учение, но онези, които биха се смутили от такова голословно твърдение, могат да ги попитат. Какво биха казали тези самоутвърдени авторитети, единият от които претендира, че принадлежи към Слънчевата Йерархия, ако чуят за нашите забележителни събития и срещи, а също и за получените за съхранение съкровени предмети? Сигурно биха ни обявили за измамници и в своя “справедлив и праведен” гняв, в единодушен порив биха се обединили с всички фанатици и лицемери на църковността и биха ни анатемосали за вечни времена!

Съжаляваме също, че такива ценни томове като “Писмата на Махатмите до Синет” и тома “Писма на Е. П. Блаватска” още не са преведени на руски език. Те хвърлят много светлина върху цялото обкръжение на Е. П. Блаватска.

Но всички тези нападки не са страшни, страшна е нетърпимостта на някои църковни кръгове. “Наистина най-трудно от всичко е да се измие тялото на Христа”, както бе казано от един Велик Учител. Главната причина за нетърпимостта е невежеството. Но така не може да продължава и новото поколение предявява нови изисквания спрямо духа и проблемите на Битието, на които духовните наставници трябва да дадат своя отговор, ако не искат да видят залеза си. Съзнанието на масите расте и се разширява и не може да бъде подгонено към средновековните зандани! Западната църква също се вълнува, но за да не загуби окончателно влиянието си, започва да се вслушва в заключенията на науката и дори към източните учения. Някои от пастирите дори допускат съществуването на Великото Братство. Наистина какво е Йерархията на Светлината, ако не Стълбата на Иаков?! Други се вслушват в закона за превъплъщението. Та нали самото Евангелие, думите на Самия Христос така категорично потвърждават този крайъгълен във всички най-древни религии закон. От същите тези източници по-късното християнство е заимствало всичките си символи и обреди. На неотдавнашното събиране на епископите в Съединените американски щати беше предложено изучаването на съчиненията на великия Ориген²³. Това е голяма крачка напред, защото изучаването на тези трудове ще доведе до промени и можем да се надяваме да се разширят рамките на църковните догмати. Да не забравяме, че законът за превъплъщението е бил отменен едва през шести век на Константинополския събор. А нас ни карат да приемаме като Откровение и догматичното решение на църковните отци, сериозно обсъждали въпроса – колко духове могат да се поместят на върха на една игла, или друг подобен бисер – има ли жената душа? При това тези почтени отци, възпитатели на нашето съзнание, не се притеснявали да се оскърбяват и да си скубят един на друг брадите и косите! А нима и сега няма образовани и дори занимаващи се с наука хора, които вярват, че в деня на Страшния Съд ще възкръснат в своето физическо тяло! Именно по тази причина те са противници на кремацията. Как да си обясним такова изглупяване – с хипноза или с атавизъм?

Време е да се разбере, че на света са нужни обновени души, способни с орлов поглед да се огледат и да разберат смисъла на съвременните събития, а той е в това, че в световен мащаб се доказва нагледно непригодността на отживелите идеи и построения и сред невижданите разрушения като светкавици на черното страшно небе се зараждат новите идеи на великата търпимост и културното водачество.

И все пак ние познаваме и православни свещеници, вглъбени и допускащи много неща. Всички те бяха наши приятели. Зная, че много светли души ще намерим и в Новата Страна. Колкото до масонските ложи, разбира се, между тях има и чисто политически, и много вредни. В някои страни с най-редки изключения масонството се изроди в бутафория. Подобно изопачаване на всички, някога високонравствени и прекрасни начинания, е тежко и Великите Учители скърбят неизразимо. Имайте също предвид, че сега е невероятно развито магьосничеството, най-черната магия и това е навсякъде. Често нелоши хора от незнание се въвличат в тези черни мрежи. Затова Великите Учители така порицават всяка магия. Черните ложи са много дейни, ето защо е толкова важно светлите сили незабавно да се обединят в съзнателно и активно противодействие на тъмните сили на злото. Но уви, сега между тях има много по-малко съгласие, отколкото между тъмните. Тях ги обединява страхът и те вървят, подгонени от страха.

Разбира се, не е дреболия хулата срещу Учението на Светлината, защото това е хула срещу Светия Дух. Ужасна е съдбата на такъв хулител във всички светове. Но за да се парализират хулителите, трябва да се просветят слушателите. Невежеството е голямо! В това се убеждаваме на всяка крачка. И все пак пълното незнание понякога е по-добро от малкото знание, защото именно малкото знание поражда самомнение и с това закрива всички възможности. Хората твърде много свикнаха с всякакви забрани и ограничения. И повече от всичко ги плаши просторът на мисълта, защото чувстват, че с широтата на мисълта се пробужда и съответно расте съзнанието за отговорност. А кой обича отговорността? Всеки се стреми да я избегне и да се облегне на някого. Изобщо, ако навремето бяха давани по-малко забрани и отрицания, а повече беше подчертавана необходимостта от осъзнаване на отговорността, то мнозина не биха изпили чашата на горчиви унижения и страдания. Затова на всички отричащи може да бъде даден един съвет – не отричайте и знайте повече.

Страшно невежество и поразяваща липса на въображение е да се предположи също, че един човек, колкото и да е гениален, може да напише всички томове на даденото Учение. Наистина са нужни векове жизнен опит и непрестанно изучаване на човешката природа и всички космически влияния, за да се премислят засегнатите в тях въпроси и проблеми и така изчерпателно, така всестранно да се осветят.

Наистина животът е пълен с чудеса, ако подхождаме към всичко с открито сърце и със стремеж към красота и самоусъвършенстване. Но не чрез разни изкуствени медитации²⁴, концентрации и прочие механични начини, а чрез подвига на живота. Пример за такъв подвиг в цялата му строга красота ни дава Н. К. Животът му е пълно самоотричане, той живее за велико служене на човечеството. Нищо не му принадлежи и той самият не принадлежи на себе си. Великата търпимост е негова природа и тя като магнит привлича най-различни хора и ги групира около името му. Мъдростта на Учителя е негова мъдрост. Ако не беше така, нима той щеше да бъде такъв предсказател, нима щеше да преизпълни възложените му задачи при чудовищните препятствия, които издигат тъмните сили в края на Кали юга²⁵, по време на страшния беснеещ Армагедон?

Искам да Ви кажа – прекрасно постъпвате, че опазвате онова, което Ви е доверено. Не бива да се страхувате от враговете, защото никой като тях не ви приписва най-фантастични сили и възможности и в яростта на злобата си никога не ви омаловажават и с това будят и привличат към вас вниманието на слушателите. По нашия път ние срещахме много врагове, но всички те само спомагаха за крайния и по-голям успех. Да си спомним какво е казано за клеветата в книгите на Учението: “Нека клеветниците да прегледат списъка на всичко, оклеветено от тях. Няма ли това да бъде списъкът на еволюционните човешки открития?” На друго място клеветата се приравнява към факела на диваците, но в нощните преходи всяка светлина е полезна. И така, ние от опит познахме ползата от враговете. Затова ще завърша с похвала на враговете.

Колкото до разпространението на Учението, не се натъжавайте толкова много. Не бива да се приканват упорито хора и то да им се натрапва. Подобна настойчивост ще причини единствено страшна вреда. Припомнете си как Учението предупреждава относно всичко насилствено: “Учение, което осъзнава значението си, не би се представяло на пазара. Тънка е границата между утвърждаване и натрапване. Често можеш да унизиш себе си не според целта. Всяка капка, паднала настрани, се превръща в изгаряща киселина. Насилственото набъбване води единствено до водна болест и вие знаете, че лечението й е невъзможно. Затова само качество, не и количество. Всеки почукал отговаря сам, но насила привлеченият ще увисне като воденичен камък на врата на звънаря. Затова звънете само навреме – така ще избегнете мисионерството.” И така, не се увличайте прекалено да разпространявате Учението на Светлината! То си пробива път по неведоми пътища. Само дръжте сърцето си на стража и не оставяйте без отзвук почукването на онзи, който страда и който следва пътя!
17.04.1934 г.

Вашето писмо дойде почти едновременно с тежката вест за кончината на нашия роден, незабравим Феликс Денисович. Ние изгубихме истински приятел и предан, самоотвержен сътрудник. Немалко знаци имаше за предстоящата загуба, разумът се опитваше да не ги свързва с него, но сърцето се свиваше от мъка. Тази загуба е голям удар за всички наши приятели и сътрудници. Както пишете, тъкмо той умееше да обединява и сгрява със сърцето си… Най-добрата почит към паметта на Ф. Д. ще бъде, разбира се, обединяването на всички негови сътрудници за укрепване и развитие на започнатото от него велико дело… Затова високо оценявам, че така чувствате отговорността за започнатите дела и бързам да отговоря подред на всичките Ви въпроси.

1. Разбира се, дружеството за Женско Единение се нуждае от женска ръка, но сътрудничеството на мъжкото начало не се забранява и може да бъде във висша степен полезно. Често мъжкото начало се явява най-добрият сътрудник, апологет и защитник на женските права, отколкото някои жени.

2. Изработените от Вас статути по Единението на Жените са прекрасни и, дай Боже, поне частично да се реализират в живота. Особено приветствам точката за еднаквото образование на двата пола или, както Вие го наричате, равноправното образование. Това обстоятелство е много важно. Еднаквото образование ще унищожи вредното чувство на превъзходство по отношение на женския пол и ще даде необходимото равновесие и в много други области. Та нали равноправието на половете и народностите трябва да бъде една от първите основи на всяка държава.