Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Почувствайте със сърцето си силата на радостта, скрита в предаността и любовта към Водещата Ръка. Твърдя със знанието на духа и сърцето си, че нямате по-добър Приятел и Наставник.

Нека разберем колко са нищожни всичките ни дарове, ако има такива, пред спасителната мощ и неоценимостта на онова, което ни се дава. Разширеното съзнание ще разбере това. Та нали никой не е омаловажен, всички са възвеличени, пътят на всички е отворен към най-високи постижения, стига сами да не отхвърлим тези възможности. По време на трудни планински изкачвания има моменти, когато можеш да се движиш само напред, когато всяко спиране те заплашва с гибел. Клатещият се камък няма да издържи дълго онзи, който се спре. Сега сме в момент на такова изкачване и затова пътят ни е открит само напред, без съмнения, без съжаления, без оглеждане и пресмятане на вързопчетата с дарове. Всяка подобна мисъл ще окачи теглото си на краката ни и ще затрудни опасното изкачване. Нужни са ни крилете на любовта и доверието към Водещата Ръка, крилете на радостта от великото служене. Всяко приложение на Учението в живота ще облекчи безмерно теглото ни.

От сърце моля, отхвърлете всяко самомнение, всяка мисъл за изключителността на вашия дар, всяка мисъл, изпълнена със съмнение и подозрение, идва твърде страшно и отговорно време. И толкова продължителна ли изглежда борбата, нали почти половината срок е изминал и наистина, никой нищо не е загубил. Бъдещето е така прекрасно и необозримо, нека вашите имена бъдат вписани сред тези на великите сътрудници на еволюцията. Има ли нещо по-високо и прекрасно от сътрудничеството в името на великото благо и културата на народите!

Страници от “Безпределност”: “Великото единство в Космоса господства като могъщ закон. Само присъединилите се към този закон могат наистина да принадлежат към космическото сътрудничество. Единството във всичко насочва човечеството към творчество. Когато съзнанието черпи от съкровищницата на Пространството, Космическият Магнит се напряга. Съкровищницата утвърждава енергията, наситена с единство. Затова всяко зърно на духа трябва да усеща тъждественото единство. Всяко зърно на духа принадлежи към Космическото Единство, в което се състои цялото космическо творчество. Приемайки закона за обособяването, човек се лишава от тази истина. Законът за Единството в цялото му многообразие е неотменим. Само с този закон може да се гради, защото когато твори привличането, тогава силата на действието е в единството. Върху Единството се основава цялото утвърдено Битие. Действащият закон е толкова мощен, че на този принцип се държи цялото космическо съзидание. Във всяка своя проява този закон събира своите части, обединявайки онези, които си принадлежат. Този велик закон е Венецът на Космоса!”

“Във вечното творчество на живота действа законът за Единството. Космическото творчество е устремено като проявена огнена Повеля; Повеля, предопределяща обединението. Повеля, определяща предназначението. Повеля, предопределяща замяната на едно с друго. Повеля, предопределяща завършеността. Повеля, предопределяща безсмъртието. Повеля, предопределяща живот на всеки атом. Повеля, предопределяща настъпването на нова енергия. Повеля, предопределяща нова ера. Творчеството на Космоса се извършва от магнита на живота. Как може да се разедини творението на Космоса? Как може да се разделят принадлежащите един на друг? Как може да се разедини онова, което наистина произлиза едно от друго? Космосът в своята наситеност се напряга за огнено единение. Само Разумът на Космоса може да даде на човечеството Образа на Единството. Разумът дава на човечеството висшия образ на най-огненото сърце! Разумът съкровено събира. Затова в Космоса този закон се твори от живота. Има ли край, когато всички космически прояви се развиват в две начала? Когато духът се докосва до висшите сфери, космическото творчество се открива в закона за безпределното Единение”.

“Духът изтръпва при мисълта за кончината. Но когато съзнанието проникне в същността на Битието, тогава се изгражда понятието за Единството. Когато духът разбере, че животът е един непрестанен поток, тогава може да се посочи непрекъснатостта на всички вериги. Веригата на мисълта, веригата на действието, веригата на следствията, веригата на стремежите, веригата на отделните животи. Едната верига предопределя другата. Творчеството на жизнения магнит се състои от тези вериги. И духът трябва да изтръпва не при мисълта за кончината и замяната, а при мисълта за разкъсването на веригата. Ако проследи как се носят в пространството доказателствата за разкъсани вериги, духът наистина ще изтръпне! Предречено е велико обновление и ще го постигне само онзи, който се е присъединил към единството на еволюцията.” Да не разкъсваме веригата, свързваща ни с Водещата Ръка. За какво тогава ще се хванем?

Още от същата книга: “Космическите срокове се ръководят с утвърждаването на подземния и надземния огън. Това съотношение е свързано със сферите на човешките действия. Когато срокът наближава и влиза в действие, винаги може да се проследи как, заедно с космическите пертурбации, се променя и човешкото съзнание. Разбира се, нерушимостта на закона свързва всички сфери и връзката между всички космически сили е утвърждаване на разумното действие. Така срокът се насища с всички следствия и не се ограничава с една сфера.”

“Сега, разбира се, огньовете на всички сфери са много напрегнати и решението на Космоса обръща събитията. Магнитните потоци силно притеглят подземния огън.”

“Както електрическият проводник зависи от различни условия, така и аурата на човечеството е в състояние да приема космическите пратки. Когато човешките сфери изискват известни сътресения, идват и съответните космически пратки. До тези сфери се допират само елементите, които могат да се попият от съответните аури. Когато физическият свят се разрушава, той не може да приеме изливащите се от Космоса пратки. Затова мракът, обкръжаващ планетата, няма да се разсее без взривове. Тези очистителни сили ще озарят човечеството. Космическите огньове привличат утвърдените срокове”.

“Очистителните огньове на Вселената проникват във всички области на планетата. Искрите на пожара се разпространяват по всички канали на действие на кармата. Като вулкани избухват тези утвърдени огньове. Силата на кармата придвижва и премества властта от едни ръце в други. Космическият поток се стреми към очистителни зарева, затова кометата се носи в безпределността. Напрежението на потоците е твърде значително и въздействието съответства на огньовете на планетата. Центровете на Агни Йога регистрират всички космически потоци”.

Следващият параграф от “Безпределност” отчасти пояснява тези причини.

“Ако човечеството разбере същината на нещата, то би се приобщило към космическото творчество. Как можеш да напреднеш без осъзнаване на вечното космическо движение? Само в устрема отвъд границите, дадени от живота, може да се съзре космическото творчество. Стена от безразсъдство е обградила хората, като мъглата на доволството. Когато се проникне в сферите на истинското космическо творчество, тогава ще се появи космическото съзнание” .

“Прави сте, като говорите за човешкото недомислие. Та нали, приближавайки се към страшното време, трябва да напрегнем всички сили за тази могъща крачка. Нали е предсказано, че идва епохата на Майтрея и знаците вече са пръснати като пламенни зърна. Затова страшното време ще се окаже светлина за онези, които вървят с Космическия Магнит. За онези, които се борят за утвърждаване на новата епоха, страшното време ще се окаже бъдеща светлина” .

В последните си писма вие силно подчертавате радостта си от отговорността, възложена на всеки сътрудник да ръководи определен отдел. Осъзнаването на личната отговорност е правилно, но бих искала да чуя наред с това и думи за сътрудничеството. Боя се, че моето разбиране за отговорността донякъде ще се различава от вашето. Разбирането за личната отговорност не само се съчетава с най-широка кооперация, но именно кооперацията, или сътрудничеството, е основа на личната отговорност. Кооперацията е основа на цялото мироздание и човекът, като част и отражение на Космоса, не може да отдели себе си от този закон, без да се саморазруши. Всяко учреждение, начело със сътрудника, който наблюдава неговия живот, трябва да се кооперира, доколкото е възможно, с всички останали. Нали всички отдели служат на един план, и ние трябва да следим те да работят като пръстите на ръката, без да си пречат, помагайки си и допълвайки се един друг. Обособяването на един от отделите ще е равносилно на появата на гангрена и ще доведе до общо разложение, ако навреме не се проведе спасителна операция.

Разбирането на отговорността като обособяване и независимост в действията е проява на замаскираното чувство на властолюбие или собственост. А ние знаем как се осъжда от всички Учители подобно чувство. Ако не изкореним в себе си чувството за собственост в какъвто и да е вид, то лесно ще се развие в следващия си стадий и тогава не само на възложения ни отдел, но дори на своите ученици и познати ще започнем да гледаме като на наша неотменима собственост и горко на сътрудника, който се заинтересува или реши да се запознае с тях малко повече. Породена от чувството за собственост, ще се извие опашката на неизживяното робовладелство, а вие знаете колко е трудно да се изправи извита опашка. Но допустими ли са подобни атавизми в епохата на Майката на Света, в епохата на най-широка кооперация?

Учрежденията съществуват не заради нашето лично утвърждаване, ние работим за общия план и развитието на всички учреждения. Издигайки значението на учрежденията, ние ще извисим и себе си, но изтъквайки преди всичко своята особа, ние ще умалим учреждението и ще се саморазрушим.

Боя се, че моите указания няма да се харесат на някои, имам основание да мисля така. Но, както е казано - “Учението не е захаросани ядки, не е сребърни дрънкулки, а сурово разпъване на самостта и напрегнато преобразуване на низшите качества в най-тънки огньове. Захаросаните ядки са уместни в преддверието на първото стъпало, но Учението познава само строгите и прекрасни цветове на самоотвержеността. Който се нуждае от захаросани ядки, по-добре да не се докосва до огнените ястия, приготвени за самоотвержените”.

Да, всички тъмни кътчета трябва да бъдат осветени и вчерашният боклук - изметен, иначе няма да се изгради по-доброто стъпало.

Не се оплаквайте, че указанията ми са сурови, пиша със сърце, изпълнено с желание да ви помогне и да ви даде ново разбиране. Сладките речи само приспиват съзнанието и укрепват у нас неразбирането, а неразбирането е застой и регрес.

Дайте на Учителя радостта да ви види горещо устремени към новото разбиране за радостно извисяване при сурова самопроверка.

В основата на всяка висша радост лежи болка. “Болката предшества радостта” - да го запомним.

Душите, обединени от един устрем, образуват обща верига, обединението около едно Учение прави веригата несъкрушима.

Присъединявам молбата на сърцето си към повелята на Учителя за неотложността да се започне ново стъпало. В какво ще се състои това ново стъпало? Не във възклицания и възторзи пред мъдростта и красотата на Учението, не в уверения в преданост и ново разбиране, а в постъпки, съответстващи на Учението и новото му разбиране. И така, да започнем да прилагаме Учението в живота, да установим почитание към Йерархията и благожелателно и разумно сътрудничество. Да изпълняваме задълбочено и грижливо възлаганите задачи; да се постараем да разберем величието на плана за Общото Благо и цялата ни отговорност. В основата да положим всички дадени утвърждения на десетилетието. Съберете се заедно и ги препрочетете с устремено сърце. Ясно бе указано мястото на всеки, защото само това може да доведе до най-голямо и най-полезно постижение.

Още в първите дни бяха посочени и някои особености в характерите на сътрудниците с цел незабавното им изживяване. Но какво беше направено, за да се изпълнят тези благи и спасителни указания? Не беше ли проявено най-непростително лекомислие по този най-насъщен въпрос? Именно най-насъщен, защото само с честно разбиране и изживяване на недостатъците си човек може да напредне по пътя на служенето. Нека всеки надникне в дълбочината на съзнанието си, нека разбуди сърцето си и си даде строг отчет за всички подбуди, ръководещи постъпките му и незабавно да пристъпи към изкореняването на наслоенията, защото времето не чака!

Учението посочва качествата, които при залагането на ново стъпало нямат повече място сред сътрудниците, а това са: властолюбието, самомнението, самолюбието, подозрителността и лекомислието. Огнено да запечатаме в сърцето си осъждането от страна на Учителя на стремежа към власт. Както вече неведнъж писах, властването и истинското водачество са антиподи. Едното е родено от тъмата, другото е светлината на знанието във вечния стремеж към усъвършенстване. Властването преди всичко е вулгарно, затова толкова много хора се стремят към него. “Властването е главното препятствие по пътя на ученичеството.” Самомнението и властването са неделими и породеното от тях духовно обедняване води до разрушение.

Учителят не познава насилието и действа, съобразявайки се с разбирането на сътрудниците. Често водачът вижда краткия и прост план за постигане на целта, но именно простотата на това действие не е достъпна за съзнанието на сътрудниците; и мъдрият водач няма да натрапи своя път, а като претегли всички способности на сътрудниците, ще избере действие, достъпно за съзнанието на повечето от тях. Не тирания, а истинско сътрудничество. Та нали на знамето на Новата Ера е начертана най-широка кооперация! Главното качество на водача е да съумее да събере сътрудници с най-различни качества и да ги обедини в един устрем.

Нима нашето обединение не се улеснява от предаността ни към Учителя? И така, да запомним, че Учителят ни сочи да напредваме с доброжелателно сътрудничество, а не по пътя на насилието. Ако направим мъдра отстъпка пред недораслото съзнание в дребните подробности, това може и да не доведе до пълен успех, но във всеки случай няма да породи пагубната атмосфера на раздразнителност и разединение.

В името на доброто сътрудничество за издигане на ново стъпало абсолютно неотложно е да се усвои значението на мисълта. Необходимо е да се създаде най-добрата атмосфера в целия ни начин на живот чрез изчистване на мислите. С това ще привлечем най-добрите възможности. Във всяка книга на Учението са отделени толкова беседи по този въпрос, а ние все още не можем да осъзнаем основата не само на нашето благополучие, но и на самото съществуване. Та нали целият Космос се изгражда върху мисълта. Цялото благо и всички разрушения се основават на мисълта. Мисълта носи живот, мисълта носи и смърт. Кога хората ще разберат това! В Космоса няма по-силен лост от мисълта, наситена с психическа енергия.

Мисълта е магнит и всяка мисъл на мрака поражда наслоения от тежки флуиди, които тъждественото съзнание привлича и събира. “Радостта може като магнит да привлече от пространството радост.” Помнете, че мисълта действа като бумеранг - изпратена съзнателно към човек, у когото няма тъждествена на нея вибрация, тя се връща към онзи, който я е изпратил, като попътно се усилва с тъждествени вибрации, каквито винаги се носят в изобилие из пространството, търсейки сливане. Лесно можем да си представим, какво разрушаващо действие ще има мисълта, изпълнена със злоба, върху този, който я е изпратил! Освен това при временно отслабване на преградната мрежа, в случай на болест, недоброкачествените послания усложняват борбата на организма и му нанасят непоправима вреда. Не е ли безумие пораждането на тъмни мисли? Гонете всяка нечиста мисъл, заменяйки я с добра. Бързайте да изчистите духа си с мащабни съзидателни мисли за чудесното бъдеще.

Следва винаги да помним и за пагубното действие на раздразнителността. “Раздразнението прави нашия съд крехък.” В “Агни Йога” е посочена отровата на раздразнението и нейните последици. Тази отрова разяжда скъпоценните наслоения от психическа енергия. А какво може да бъде постигнато без залежите от психическа енергия? Резултатът ще бъде единствено умствена изостаналост и разрушение. Разбира се, всеки е свободен да се самоунищожава, но е престъпно да се сее тази страшна зараза. И така, като помним за значението на мисълта и раздразнителността, да започнем да натрупваме атмосфера на благожелателство.
Изграждайки отношенията между сътрудниците, не бива да се забравят и скромните работници. Истинският водач ще се старае да не оскърби нито с дума, нито с действие и най-скромния от служещите. Само предателството трябва да бъде строго пресичано. “Атмосферата и всички възможности ще се подобрят значително, ако бъдем заобиколени от приятели.” Много пъти бе посочвано как трябва да цените всяко предано сърце и колко са важни скромните работници, включени в нашето всекидневие. Дори грижливото отношение към животните подобрява атмосферата около нас. Учението дава най-жизнени и практични съвети. Да си дадем труда да изучим даденото ни Съкровище на Учението. Да не приличаме на описаното в Учението магаре, натоварено със зърно.

Колко огорчения, колко несполуки биха били избегнати при точното изпълнение на указанията и прилагането на Учението във всекидневния живот. Учението, давайки ни разбиране за основите на Битието, при пълното съзнание и прилагане на всичко дадено ни приближава към огненото изчистване или към трансмутация на нашите центрове във висши огньове и с това ни дава чашата на Амрита.

Само това огнено изчистване открива достъпа към Кулите. Но тази трансмутация става само тогава, когато духът е победил самостта. Казано е: “Еgо-то на самостта поражда всички сиви наслоения, затова, когато появата на самостта затъмнява духа, може да се твърди, че трансмутиращият огън не може да се докосне… Когато духът огражда своето ядро, неговата мощ, с грамади наслоения, той се отстранява от устрема. Наслоенията са толкова тежки, че духът губи достъпа до Кулите. Ето защо знаещите това напредват чрез трансмутацията на своето Еgо. Когато духът не може да се устреми, за да изчисти своите наслоения, той привлича определено препятствие. Така съществува равновесие между устрема и следствието. Крилете на духа дават мощ на полетите във висшите сфери, а тежестта на самостта увлича надолу към низшите сфери… Само обградените от стената на самостта могат да се утвърждават чрез самомнение. Затова стената на наслоенията прегражда пътя и само разрушаването на тази стена дава първата крачка към трансмутацията. Центърът на Еgо-то се обособява, негова съдба е самотата. Само с кооперация на духа и сърцето може да се намери ключа към Учението.” Самомнението е рожба на невежеството. Самомнението затваря всички пътища към познанието. Самомнението лишава човека от чудесния устрем. Какви забележителни определения са дадени в книгите на Учението за устрема - този ключ за всички Двери.
Следва да си дадем отчет в какво и как всеки е издържал изпитанието на изтеклите седем години. Да си припомним всички изпитания, на които бяха подложени насочилите се към Учението в първите дни на Зова на Великите Учители. На всички се даваше възможност напълно да изявят своята същност. Прочетете внимателно писмата за “Probation”³¹ и “Chelaship”³² в “Писма на Махатмите до Синет”, много е поучително. Вече писах за това, но никога не е излишно да се повтори полезното за паметта упражнение. Учителят особено се придържа към системата за постоянни изпитания. Защото как иначе да извлечем навън дълбоко затаените наслоения, за да бъдат изживени и изгорени в огъня на предаността и устрема. Много психологически методи се използват от Учителите за изпитване и насочване на учениците. Устременият ученик, ценящ всяка дума, всеки намек на Учителя, е строг към себе си, но доброжелателен към сътрудниците и успешно преминава всички изпитания. Но горко на самомнителния, който смята себе си за опора на Учението, страшно ще бъде неговото падение!

Трябва също да ви предпазя и от низката вулгарна подозрителност. Човек, който подозира другите, по този начин открива и в себе си наличието на подобни наслоения. Подозиращият разкрива своята способност за всичко онова, в което подозира другите. Да се засрамим от такова открито разобличаване на своята природа и да се стремим да унищожаваме и най-малкия намек за подобна вулгарност. Заподозреният роб подозира всички. Царят на духа вижда всичко прекрасно и така събужда за живот най-доброто. Законът на магнита действа навсякъде.

Всички думи и намеци, дадени от Гуру, имат дълбоко значение. Всяка причина поражда следствие. Всяко указание на Гуру носи при точното му изпълнение добри последици не само за делата, но и нови възможности за извършителя им. С неприемане или небрежно изпълнение ние често се лишаваме от незаменими възможности. И впоследствие, когато умът се проясни, но вече е късно, с мъка в сърцето ще повтаряме: “А щастието беше тъй близко, тъй възможно!” Неведоми са пътищата на кармата и ние никога не знаем кое звено, коя нишка ще ни донесе очакваното лично щастие, затова да не изпускаме нито едно звено, мъдро вплитано от ръката на Гуру.

Да изгоним всички тъмни сенки, та те стоят зад гърба ни, те ни шепнат и толкова много щастие може да отмине покрай нас!

“Маслото в светилника съвсем скоро ще догори.” Вникнете в цялата сериозност на това указание. Неуспелите да се приближат до Йерархията на Светлината през този живот могат завинаги да загубят връзката. Вие знаете как не обичам да заплашвам, как цялата ми същност се стреми да дава само радост, но вие знаете също, че сроковете са кратки. Не разкъсвайте чудесната свързваща тъкан. Отпадналия при това откъсване ще бъде отнесен далеч назад. Полетете с мъжествен дух и открийте радостта в спасителните Повели на Йерархията на Светлината. Твърдо да запомним, че най-мощната сила, претворяваща различните енергии, е магнитът на сърцето. “Всички потоци се трансмутират от този магнит. Човекът се привлича към този магнит, затова в сърцето е заключена трансмутираща сила.” Да пристъпим към развиването на тази сила, даряваща притежателя си с най-висшата радост на битието!

Мисълта да се създаде Обединение на жените от цял свят днес е повече от наложителна.

В тежките дни на световни катастрофи, човешко разединение и загърбване на всички висши принципи на битието, които единствени ни дават истински живот и водят към еволюцията на света, трябва да се издигне глас, призоваващ към възкресяване на духа и внасяне на огнения подвиг във всички сфери на живота и, разбира се, този глас трябва да бъде гласът на жената, пила хилядолетия наред от чашата на страданието и унижението и така закалила духа си с велико търпение.

Нека сега жената – Майката на Света, да каже “Да бъде Светлина!” и да утвърди своя огнен подвиг.

Каква ще бъде тази Светлина и в какво ще се състои огненият подвиг? В издигане на знамето на духа, на което пише – Любов, Знание и Красота.