Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Събитията обаче следват своя ход и преоценката на ценностите е неизбежна, пространственото съзнание набъбва и нищо не може да спре тази огромна вълна, която ще залее всичко, което й се съпротивлява. В такова време единственото спасение е да се окажеш в лодката, управлявана от мощната Ръка на Кормчията, който не е от този свят. Можем да посъветваме всички, седнали в лодката, да не се блъскат, да не си сменят местата, да не се надвесват над борда и да не се оглеждат назад, а с цялото си същество да се слеят с ритъма на летящата лодка, която в стремителния си бяг по гребена на вълните не може да се спре, дори ако няколко пътници паднат зад борда, защото спасението на всички останали е именно в тази стремителност. Затова да разбудим целия огън на духа си и, разбирайки колко опасно е времето, да усилим темповете на дейността си, да активизираме мислите си, за да осъзнаем величието на онова, което става и ни се дава според времето. Избягвайте равнодушното отношение към детайлите, които ви се струват незначителни, сега и най-малката подробност трябва да бъде взета под внимание, и най-малкото действие трябва да бъде премислено, защото всяко лекомислие в дните на напрежение граничи с предателство. Особено тежко се отразяват изпуснатите срокове!

Наблюдавайте колко забележителни неща стават! Парчетата от пръснатата мозайка се подреждат от мощната Ръка във величествена картина, изпъкват неочаквани подробности, но зоркият ум и поглед ще видят как в сложната плетеница се очертават стъпалата на чудесната стълба на еволюцията.

Затова, приятели, активизирайте съзнанието си и изковавайте бъдещето! Бъдете твърдо убедени в красотата и законността на нашите основи и се научете да ги отстоявате! Помнете, че само мисълта побеждава, трябва да имате за всичко готов отговор, с който да изкарвате противника от релсите. Как да победим, ако не със силата на мисълта, със силата на доводите си?
3.06.1931 г.

Цитирам много нужни за днешното време беседи: “Да проследим как работят черните. Трябва да се знаят особените им навици. Те нямат да се опълчат срещу нищожния човек. Те мислят, че първите стъпала на служенето са много полезни за тях. Нищожеството е нищожно и в предателството. Именно на предателството се основават коварните замисли на черните. За да има предателство, нужно е нещо да се знае. Това относително знание, незатвърдено с преданост, може да се намери на първите стъпала. Трябва да се знае как осъждането действа като огън на колебливата преданост. Тъжно е да се наблюдава с какви незабележими отклонения ученикът започва да посява в себе си равнодушие, намирайки си красноречиви оправдания. Сърцето загубва защитната си мрежа подобно острие на нож, изгубило ножницата си, а без нея острието наранява този, който го държи. Но такива подбуди не водят към подвиг, а носят само раздразнение. Ако днес сме успели да унизим Учителя, защо и утре яростно да не охулим Висшето! И ако сребърната нишка може да се скъса, то острието на закостенелостта е вече безвъзвратно наострено. Трябва да се наблюдават колебаещите се, защото разнасят голяма зараза. Самите те често са принудени да се потопят в черната маса, но хулите, които щедро сипят, раняват много невинни. Вие правилно се въоръжавате срещу равнодушието, то разяжда всички начинания. И какви огньове са възможни при студа на равнодушието? А утвърждаването на Учителя е подобно на поливането на цветя. Не ще обеднее полятата градина! Нашата грижа е да продължаваме напред. При Нас са утвърдени нови мащаби. Равнодушието към Нашите утвърждения е недопустимо. Пазете Учителя като единствена нишка!”

“Когато духът е изпълнен с устрем, когато духът пламти, не може да има равнодушие. Това качество е имунитетът срещу равнодушието. Само когато духът се насочи към егоизма, това може да означава смърт. Ето защо духът трябва пламенно да се пази от безразличието, където ще се приюти злото, родено от пропуснатия стремеж, и където злото ще нанесе удар, а той ще даде своите плодове. Трудно е да се открие коренът на злото, породен от равнодушието. Само непрекъснатата бдителна стремителност може да бъде защита на строителството, затова, извършвайки велики дела, трябва да разберем, че няма място за самост и равнодушие. Ето защо Ние изискваме първата мисъл да е посветена на Учителя. Нима ученикът може да успее, когато поставя своето аз на първо място? Нима не изграждаме всичко с името на Гуру? Нима не положихме в основите бисерите на Гуру? Нали дадохме на света велики основи, всяка мисъл трябва да се цени като фундамент на велик строеж. Наистина бъдещето е велико. Само по висшия път ще го достигнем.”

“Сред понятията за мъжество най-непобедимо е мъжеството на пламтящото сърце, когато с цялата си решимост, с пълното съзнание за подвиг, явеният воин знае само пътя на настъплението. С този подвиг на мъжеството може да се сравни само крайната степен на мъжеството на отчаянието. Отчаянието също тъй напористо се откъсва от миналото, както мъжеството на пламтящото сърце постига бъдещето. И там, където липсва мъжеството на пламтящото сърце, нека го има мъжеството на отчаянието. Само така воините могат да удържат победа, когато натискът е огромен. Всички останали видове мъжество нямат значение, защото в тях има половинчатост; трябва да се избягва това свойство, близко до страхливостта и предателството.”

И така, нека всеки се въоръжи с онова мъжество, което е най-близко до духа му. Щастлив е онзи, който притежава мъжеството на пламтящото сърце! За него всичко е леко и радостна е битката, предвождана от Йерархията на Светлината! Той ще пази свято довереното му оръжие и ще запомни всички напътствия и указания, защото те ще бъдат скрити в пламтящото му сърце, а не в мъртви записки. Няма да е нужно да повтаря безброй пъти същите съвети и да сочи висящите и забравени Щитове. Сърцето му ще бъде неизчерпаем източник на сили и съзнанието му няма да се раздвоява, защото целта на постижението ще блести ярко пред него и всички мисли, всички стремежи ще летят като стоманени стрели, послушни на указаното от Йерархията на Светлината.

Да, време е да се прочисти съзнанието, за да не остане в него нищо от старите навици, защото времето не чака. Страшно ще е, ако събитията изпреварят ръста на съзнанието ни. Моля да забравите старите сметки и да мислите само как най-добре да се помогне на общото дело. Всеки трябва да даде най-добрата си лепта за общото дело.

Да се научим да не обръщаме внимание на дребните убождания на самолюбието. Да се научим да разпознаваме къде не следва да се спираме и обиждаме за дребните затруднения, създавани от някой сътрудник. Защото онзи, който умее да се усмихва на проявената дребнавост на духа и да се справя сам, наистина ще бъде победител. И колко жалък е, който хвърля камъни по сътрудника! Няма да се скрие той от взора на Владиката! Както е казано: “За него тези камъни ще се превърнат в планини.”

Вие питате как да ръководите желаещите да изучават книгите на Учението. За това е нужно преди всичко поне отчасти да се запознаете с характера на тези хора, с условията им на живот, занятия и способности и т. н., нали водачеството при всеки отделен случай трябва да бъде индивидуално. Бих ви посъветвала да ги попитате, доколко запознаването с Учението се е отразило на всекидневния им живот, доколко го е променило? И още по-добре е сами да забележите това. Ако те приемат Учението като приятно възбуждащо средство, което донякъде ги откъсва от обичайното всекидневие, няма защо да се обременявате твърде много с тях, те могат да четат Учението сами и може би това дори ще е по-полезно за тях. Колкото до интереса им към далечните светове, естествено, трябва да се разбере, че е повече от лекомислено да се дават подробности за живота там на хора, неосъзнали още своята отговорност на Земята, неприложили на дело поне една от основите на Учението. В книгите на Учението достатъчно е казано, че хората трябва да осъзнаят своя живот в далечните светове и връзката си с целия космос, затова нека всеки да се стреми и приближава по своему към това осъзнаване. Но в желанието да се знае повече от онова, което е дадено в книгите, като с нищо не се доказва правото на такова знание – подобно желание крие голямо лекомислие и зърното на вредно любопитство. Трябва специално да се внимава с онези, които още с първите крачки искат специално знание, недостъпно за другите. Обикновено точно те не умеят да прилагат Учението в живота.

Типични са и въпросите, задавани от някои лица, прочели книгата на Учението, а именно: Не може ли да се научи от какви седем ингредиента се състои посочената емулсия? И не е ли споменатият препарат на Л. лимонена сол? Не може ли да им се изпратят ритмите на махаван и чотован и формулите на психичната енергия, и т. н. – и нищо за основите на Учението! И това са въпроси, задавани от така наречените интелигентни хора! Хората поглъщат книгите и не усвояват съдържанието им. Често те приличат на млади врабци пред разсипано зърно –клъвват първото зърно, но като видят второто наблизо, захвърлят го заради второто, второто – заради третото и т. н., за да останат накрая без нищо, изплашени от първия неочакван шум. Затова нека всички, пристъпващи към Учението, да си дадат строг отчет, доколко са се изменили навиците им след запознаването с неговите основи? Какво е станало с техните предразсъдъци и предубеждения не на думи, а в живота? Нека се изповядат пред себе си или пред избрания Гуру. Папагали има много и няма полза да се отглеждат нови. Папагалите често подвеждат своя Учител, изричайки хула вместо похвала и обратно.

Можем също да посъветваме – всеки да отбележи най-лошото си качество и незабавно да пристъпи към изкореняването му. За целта нека всекидневно отбелязва в дневника си какво е било направено в тази посока. В началото е добре да се води борба с един навик, защото не е толкова лесно да се наблюдаваш. Много полезно е да се следи качеството на мислите и да не се допускат злобни, дребни и изобщо нищожни мисли. Изчистването на съзнанието е първото стъпало. По-нататък съветваме да се заемете с дисциплинирането на мисълта, да се приучите продължително време да мислите върху един предмет, без да се отвличате и за секунда. Добре е, ако някой може да се съсредоточи върху Облика на Учителя. Изпращам ви цялата ни загриженост за ръста на вашето съзнание. Каква радост е заложена в обединяването на съзнанията! Няма препятствия, които биха могли да устоят пред тази мощ.

Бих искала да завърша посланието си, но смятам за полезно да цитирам още една беседа, защото тя е приложима към нашето време: “Преустройството на света напряга всички сили на Космоса. Ако човечеството разбере, че преустройството изисква устременост на духа, то би могло лесно да се установи равновесие в света. Но народите не се замислят какво да поставят на везните и къде ще натежи повече, затова хаосът в мисленето е така пагубен за човечеството. Деградиращите народи отиват на дъното и не вземат мерки за духовното си преобразяване, затова е време да се замислим за осъществяването на духовните стремежи. Когато космическите пертурбации изискват мощно напрежение, човечеството трябва да знае къде да търси центъра на спасението. Търсенията на духовен център ще доведат до Йерархията. Човечеството е изгубило нужната формула за спасение, затова спасителна котва е фокусът на Йерархията. Така съзнателното търсене и утвърждаване на Йерархията ще доведат до спасение. Ние дадохме основата за действия и дела, които се градят на красотата. Затова трябва да се прояви пълно разбиране на мислите и съкровищата на красотата. Трябва да се разберат и огньовете на центровете. Така побеждаваме Ние. Разбира се, черните се стараят да рушат. Трябва да бъдем бдителни, защото страхът им е огромен. Така че да пазим основите!”

“По пътя на служенето учениците трябва да приложат всички най-добри стремежи на духа и съзнанието си. Като творим, трябва да разбираме, че само прилагането на най-добрите явления ще даде съответните резултати. Да не чакаме прекрасни следствия там, където духът не е вложил най-добрите си стремежи. Често хората се учудват, че замислите им излизат несполучливи. Ще попитаме - вложили ли са всичките си най-добри стремежи? Дали не са се прокраднали лекомислието, тъпата неподвижност, небрежността и липсата на усърдие към Йерархията? Винаги може да се очаква съответствие, основано на причината и следствието. Трябва да се разбере, че всяко необмислено действие, всяка нецелесъобразна постъпка водят до толкова ненужни и вредни последици. Учениците по пътя трябва да проявят най-добрите си стремежи и усърдие към Йерархията.”

Затова трябва да развиваме в себе си преди всичко бдителност и неуморно да пазим творчеството около съкровената Йерархия. Само когато учениците достигнат това качество, могат да се надяват, че ще дойде предреченият успех. Затова е нужно да се прояви крайна добросъвестност и охраняване на всичко, което се случва. Всяка незабелязана грешка ще разцъфти със свой цвят.

“Питат: защо често забавяме унищожаването на враговете? Причините са много, ще назовем две. Първата са кармичните условия. Можем лесно да навредим на близките си, посягайки на свързания кармично с нас враг. Това положение може да се сравни с много трудна операция, когато лекарят не отделя болния орган, за да не засегне опасна артерия. При кармична връзка взаимодействието е необикновено сложно. При Нас се смята за по-полезно да се отдели опасния спътник, отколкото да се наруши целия керван. Втората причина е, че враговете са източник на напрежение на енергията. Нищо не увеличава така енергията, както противодействието. Защо да изобретяваме изкуствени препятствия, когато черните с всички сили се стараят да увеличат нашата енергия.”

“Трябва да се разбере цялата същност на световната борба, когато вместо газове летят снаряди психическа енергия. Трябва да се наблюдават необикновените събития… понятието култура ще остане и вие сте прави, предричайки световна диктатура на културата…”

Приятели мои, разберете на каква твърда почва стоите, защитавайки културните дела! Затова повдигнете духа си и намерете огнени думи! Помнете, че само ентусиазмът, вярата в правотата и огънят на устремеността запалват или покоряват духа на хората, с които влизате в съприкосновение! Запалете в себе си този творящ огън. Изпращам ви повелята: “Тръгнете в атака, сякаш ви гони огън.” Спомнете си как великият Тамерлан⁴³ удържал една от най-големите си победи. Той запалил степта зад своите войски и те, гонени от огъня, смазали врага, който ги превъзхождал многократно по сила. Така и вие разберете цялото величие на страшното ни време и знайте, че зад вас всичко гори и единственото спасение е да се пробива напред, държейки здраво в ръка повереното Знаме!

Искаме да чуваме във вашите писма тона на борбения дух и на горенето. Търсете огнени сътрудници, които разбират значението на културата! Набелязвайте и се отдръпвайте от всичко мъртво и невежо, и се радвайте на битката, защото само битката ще приближи и увеличи вашите възможности. Умейте силно да огласите вашата международна културна дейност! Дори само Знамето за Опазване на Съкровищата и предизвиканият от него интерес сред културната общественост по света, за което свидетелстват множеството писма, получени от вас, ви дава право да изисквате внимание, уважение и облекчение на вашите усилия да издигнете стандарта на страната си. Посочете как историята ще отбележи имената, спомогнали за развитието на общочовешките и просветителните идеи! Посочете, че този отзвук, който намериха идеите и Знамето за Опазване на Съкровищата във всички страни ярко свидетелства, че съзнанието на народите се е събудило и иска защита на съкровищата на човешкото творчество! Затова всяко правителство, действащо в синхрон с хода на еволюцията, трябва да се вслуша в тази космическа повеля за опазване на просветата и културата. Пространството е наситено с тази повеля, защото трябва да се борим с наближаващите събития, предизвикани от гърченето на тъмните сили. Ще минат още няколко години и колко непоправими неща ще се случат!

Така че съберете всички факти, прегледайте целия материал, който имате, и се утвърдете във вашата непобедимост като носители на ключа към новата епоха, епохата на широка кооперация и провъзгласяване на върховното водачество на Културата.

Знаменията на времето и опасностите са повече, отколкото хората си мислят. Огньовете си пробиват път навсякъде и много е онова, което ще пламне като слама. Само слепите не забелязват върху какъв вулкан живеят!
11.06.1931 г.

Вие вече получихте призив за бой и повеля да тръгнете в атака, като гонени от огън, затова ви молим да не се бавите в осъществяването на тази повеля, защото огънят наистина е зад вас и всяко неоправдано спиране или забавяне могат да ви обгорят. Напред, напред без да се обръщаме назад, защото трябва да се спаси от разрушение, което е възможно. “Нека разберат в Америка, че кризата в страната е всъщност бойно поле!” Не би могло да се даде по-широк плацдарм! Учението казва, че човешкият дух не ще се събуди в “щастливите” и удобни пристанища, затова само в дните на сътресения могат да се очакват подеми на духа и осъзнаване на истинските ценности. Страшното време ще застави мнозина да търсят изход и спасение. Окажете се на висота и навреме съберете и прокарайте нишки от великия Фокус! Нека привидното затишие не заблуждава никого, това затишие може да бъде по-страшно от бурята.

Борете се с всички сили, отстоявайте вашите права в името на общото благо, в името на културата! Полумерките навсякъде са пагубни, искайте пълна победа, пълно освобождение, за да насочите всички средства към разширяване на културата на страната! Сега са нужни действия, най-широки действия. Не се плашете от разширяването на дейността и количеството нови комитети, защото всички ваши действия са законни и всички начинания са светли. Сейте с най-широк размах, защото не знаете къде ще избуят най-тучните класове! “Камбани са нужни във всички страни, от ударите им се ражда симфония.” Във времето на приближаваща се разруха ние зовем към строителство, към опазване на културата и утвърждаване на основите на Битието.
17.06.1931 г.

Неизказано ни зарадва смелата ви устременост напред, вашите мисли и планове за бъдещето. Да, само на устремения духом израстват криле, които го пренасят през пропастта. Именно през пропастта, защото нима вече не сме свидетели на множество катастрофи? Да вземем само реквиема на банките в Америка! Нездравото, раздуто, неуравновесено благосъстояние на някои страни не може да се крепи дълго, скритият абсцес трябва да се спука и горко на онези, които отрано не са се противопоставили на заразата чрез оздравяване на съзнанието на цялото население!

Колко слепи се оказаха всички, които мислеха, че като се обособят, откажат и оскърбят “Чашата на Света”, ще могат да просъществуват и процъфтят! Възмездието вече ги настига и неизбежно ще се стовари върху тях, възмездие страшно в своето космическо съответствие и справедливост, защото не може да се отдели най-съществената част от планетарния организъм, без да се стигне до саморазложение и самоизтребване. Затова, подобно на сокол, устремявайте взора си напред и зорко наблюдавайте всичко, което настъпва и вече се случва по света.

Бъдещата Лига на Културата ще каже своята дума и ще утвърди равновесието в света, но, разбира се, сега е още рано да се говори за нея, макар тя вече незримо да съществува във вид на терафим⁴⁴, отначало трябва да се утвърди Знамето на Културата. Хората трябва да проумеят значението на ценностите на духовното творчество и да се научат да почитат всяка негова проява. Носителите на творческия огън ще бъдат истинското съкровище на всяка държава. Нека жените първи разберат цялото значение на издигнатото Знаме на Мира и Културата и в мощно единение, не на думи, а действено да се устремят към полагането на своя камък в строителството на новия свят. Нали планините са изградени от камъни и песъчинки, да не пренебрегваме и песъчинките!

Отново се налага да пиша и да ви моля да обърнете особено внимание на всичко, казано за отговорността. Чакаме с нетърпение времето, когато правилното разбиране на това понятие ще влезе в съзнанието и ще започне истинско и успешно строителство. Много пъти вече писах, че отговорността разбира онзи, който прокарва в живота най-широко сътрудничество. Всеки завеждащ отдел носи лична отговорност за творческото изпълнение, но той трябва да разбира, че като частица от единния организъм е длъжен хармонично да си сътрудничи с всички други членове, за да не наруши нормалния растеж на този организъм и с това да не лиши и себе си от жизнеспособност. Всеки според силите си трябва да се явява стража на общото развитие. Разбира се, не бива един стол да се носи от седмина, както мъдро казваше Н. К., но трябва заедно да се обсъди къде е най-добре да бъде поставен този стол, защото само с общото решение той ще бъде поставен така, че никой сътрудник да не си разбие носа в него.

Сроковете, сроковете, сроковете! Докато не приемем в съзнанието си тяхното значение, много възможности ще отминат покрай нас. Как ще строим успешното бъдеще, ако бъдем небрежни и постоянно закъсняваме? Ние трябва да следваме космическия ритъм, който сочи “presto prestissimo”⁴⁵. Да оставим всички moderato, diminuendo и morendo⁴⁶ на нашите врагове. Времето сега е толкова важно, наистина не е имало по-важен момент в историята на нашата епоха!

Защо мълчат дружествата в Южна Америка? Страхувам се да не се окажа и тук пророчица, както това стана по отношение на президента в Перу! Човек може да произнесе с успех много прекрасни речи, но трябва да развива в себе си и магнита на духа, който единствен може да удържи следствията на успеха. А магнитът на духа се развива с искрена устременост и отказ от всичко лично. Плодотворността на всяко действие се насища с магнита на сърцето.

Също следва да се прояви най-грижливо, вглъбено и културно отношение към пресата. Много статии на враговете, които все още ви плашат, искрено ни радваха и радват, защото будят интерес към нас и не съдържат нищо умаляващо. Най-печално е това сивичко, умаляващо и ”точно” (според тяхното съзнание) изложение на фактите от страна на така наречените ”благоразположени” хора. А изопачаването на фактите от враговете е винаги звънко и е само от полза. Сега е времето на “горещите” и “студените” и всички “хладки” ще бъдат отстранени. Бъдете изпълнени с борбен дух, бъдете изпълнени с мъжество и със съзнание за величието на времето и всичко, което ви е дадено!

Утвърждавайте се във вашата значимост без самомнение, самодоволство и горделивост, защото гордостта на самодоволството се лишава от благодатта на търсенето и следователно от по-нататъшен възход! Без търсене не може да се намери, не може да се срещне и да се приеме Лъча на Йерархията.

Много моля да не се глези подрастващият воин и да се приучава той към занятия, внимание, постоянство, способност да развива дух на сътрудничество, помощ и състрадание към животните и всички нуждаещи се. Нека още от най-малка възраст се учи да помага. Децата много обичат, когато по-големите ги молят за помощ. Може да се измислят ситуации за оказването на такава помощ. Те трябва да се учат на услужливост и уважение към по-големите, така ще се наложи и разбирането за Йерархията; нека се учат да мислят за другите и да намират радост в доставянето на удоволствие на околните. Най-страшното е да се развие у детето егоизъм и скъперничество, защото тези качества ще ограничат мисленето му. Няма нищо по-ужасно от егоиста и скъперника, неслучайно литературата на всеки народ е увековечила тази страшна проказа за човечеството в безсмъртни образи. Тези пороци са породили израждането на човечеството и приближаващата се катастрофа. Съдба на егоизма е пълното творческо безплодие. Да видим какво казва Учението на Живата Етика:

“Индивидуалността и самостта са като раждането и смъртта. Изграждането на индивидуалността показва зараждане на Новия Свят, докато самостта може да се оприличи на мъртвите вулкани на Луната. Но не само себе си умъртвява самостта, а поразява с безплодие всичко наоколо, докато индивидуалността запалва огньове във всички съседни страни. Сътрудничеството е короната на индивидуалността, а бичът на самостта е жилото на скорпиона. Може ли да се разчита на самостта? Не повече отколкото на ехидната! А истинската индивидуалност съдържа в себе си основата на световната справедливост. Ние трябва да съберем индивидуалностите, защото новият елмаз се нуждае от шлифовка, а самостта трябва да премине през много въплъщения. Разбира се, и този закон може да бъде променен чрез сърцето. Затова можем да посъветваме самостта да се запали край огнено сърце. Неслучайно запаленият фар на огненото сърце е като приют за пътниците. Не е лесно на пламенното сърце, но то отдава себе си за своите приятели и в това е справедливата повеля за блаженството. А радостта е особена мъдрост.”