Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

И така, да познаем радостта от постоянната бдителност и устременост. Именно това са основите на Учението и битието. Само устремеността ни води към по-нататъшните стъпала, само бдителността и зоркостта ни помагат успешно да преодоляваме препятствията. Учителят ни зове на усилен труд за победата. Цялата победа е заложена в устремеността. Затова ако устремеността отслабне поради късогледството на ограниченото съзнание или вътрешни раздори и несъгласуваност в действията на воините, то поражението е неизбежно. Затова ви моля, не отслабвайте силите си с вътрешно разединение, предстои ни опасен преход и не бива тъкмо сега да се блъскаме един друг. Блъскащият лесно може да сподели участта на блъснатия.

И още, проявявайте целия си усет за разпознаване, когато поставяте нови воини на отговорни места. Подлагайте ги на изпитание и не бързайте да ги допускате в първите редици. Помислете какво усложнение може да настъпи, ако такъв работник не се окаже на висота!

Не позволявайте на странични лица да критикуват и осъждат във ваше присъствие когото и да било от сътрудниците. Винаги намирайте достойни думи да прекъснете злословието и осъждането, това ще ви спечели само уважение. Помнете, че докато сте единни, ще минете през всички препятствия, но и най-малкото разединение в действията ще пропука самата основа. А какво може да се построи върху пропукана основа? Първата буря ще разруши такава постройка. Сгъстете редиците си и се устремете към изпълнението и на най-малките указания на Учителя, само така ще победите.

Помнете, че Гуру няма нито една лична мисъл, решително всичко е насочено и отдадено в служба на общото благо. Затова онзи, който изопачава указанието или допуска съмнение, ще си отмери своето парче. Всичко, наполовина изпълнено, води до половинчато следствие. Ние знаем, че пълната доза спасително лекарство носи живот, половината дава само кратък проблясък на подобрение, завършващ със смърт. Затова да приемем напълно всички благи указания, за да не изгубим нито една жизнедаряваща енергия. Великото послушание по отношение на указанията и умелото им изпълнение дават здраве и водят към велика победа, към велика Светлина. Послушанието в древността е водело към по-нататъшно посвещение³⁵. Неосъзналият до съвършенство дисциплината на послушанието никога не достигал висши степени. Само онзи, който умеел да се подчинява и изпълнява, можел да приеме великата отговорност и да разбере цялата неоспоримост на заповедта.

При това трябва твърдо да се усвои, че всички давани повели никога не поробват духа на ученика, защото винаги се предоставя индивидуално изпълнение и ние знаем как безкрайно може да се изтънчава качеството на изпълнение на всяка задача. Само вчерашният роб може да се бунтува срещу повелите, само малкото съзнание се бои да изгуби индивидуалността си, изпълнявайки предначертанията на своя Гуру. Да се надяваме само на своите наслоения, отхвърляйки всичко, което можем да асимилираме от висшето съзнание на Учителя - значи да се откажем от нови наслоения. Цялата индивидуалност се изгражда от тези нови асимилации и съчетанието им с предишните наслоения.

Безкрайно щастлив е онзи, който може да черпи от съкровищницата на Великото Съзнание. Привеждам откъс от “Безпределност”: “На хората им е чужда мисълта за послушание спрямо Учителя. Но как може духът да изгуби, когато Учителят е Водещия Фар? Как може ученикът да изгуби своя огън, когато Учителят запалва всички огньове? Как може Щитът на Учителя да задържа, когато тъкмо Учителят устремява огнено ученика? В съзнанието на човечеството живее дребното желание да се стремиш към съвместно провеждано занятие. Но човечеството трябва да се научи на самодействие и да въплъти всички утвърдени мисли на Учителя. Така еволюира Космическият Разум. Човечеството трябва да се научи да съзидава по висш начин. Наистина подражаването на Учителя е асимилиране на Образа на Учителя.” И още: “Как може да се постигне разбирането за магнита, ако се съмняваме в повелите на Владиката? Как може да се победи врага, ако се съмняваме в отредената ни мощ? Как можем да очакваме здрав строеж, ако не признаваме неотменимостта на заповедта на Йерархията? На пръв поглед се повтарям, но несигурните крачки изискват напомняне на повелите. Мислете как могат да се развиват делата с помощта на Учението.”

Силно ви съветвам също да намерите утвърждаващата нота в своите речи, помнейки, че само утвърждаването повежда хората след себе си. И още - само необичайният подход към действието прави впечатление, макар мнозина да са склонни да виждат в необичайността проява дори на “нетактичност”, но с това те веднага определят колко струват. Само необичайното привлича и задържа силните и смели хора. Всички големи дела са изграждани не от тълпите, а от отделни силни личности и времето ще ги отсее. Много са званите, но малцина са избраните. И така, изработете си необичаен език, езика на мощта и утвърждаването, езика на строителите, защото само такъв език подобава на достойнството и размера на възложената задача. Всички мили, сладки слова са слова на бездарната сантименталност и погубващия стандарт. Да си спомним как се възторгвахте от речите на един лектор. И в същото време правилно отбелязахте, че през цялото време той само критикува и разгромява, а ние трябва да утвърждаваме и да даваме посоката. Нали помните как във всички учения са били осъждани и се осъждат “хладките”³⁶, затова да бъдем пламенни, да запалваме и обгаряме, проявявайки най-тънък усет в разпознаването, за да не обгорим там, където трябва да запалим. Разширеното съзнание ще посочи верния път. Разширеното съзнание ще измени качеството на мислене; разширеното съзнание ще даде мощта на победата.

Гонете дребните мисли, избягвайте всяко умаляване, защото умаляването на възложените дела е умаляване на Учителя, предателство и пропукване на основата, върху която се гради и вашето благосъстояние, и общото благо. Гонете всички съмнения, защото, където има съмнение, израстването на съзнанието е невъзможно. Онзи, който се съмнява и не се доверява, не може да се надява на доверието на Учителя, следователно, и пътят му напред е затворен.

Така искам да ви науча да пазите всяко указание, всеки намек на Учителя и Гуру, това са такива съкровища! Намерете в себе си огнената устременост към изпълнение на великата задача да носите светлината на Културата. Мислете, че живеете в стъклен дом, затова бъдете внимателни във всичките си постъпки и речи. Насищайте цялата си дейност с красотата на служенето. Пазете радостта от битката, защото знаете, че победата ни е сигурна само при концентрацията на самоотвержено напрежение.
7.01.1931 г.

Онзи, който омаловажава и изопачава волята на Учителя, се саморазрушава. Онзи, който омаловажава своя Гуру, прилича на човек, опитващ се да отсече клона, на който седи. Колкото по- висок е Гуру, толкова по-високи сме самите ние, но и тази проста истина трудно влиза в съзнанието на хората. Цялата история на човечеството свидетелства, че всички велики исторически лица, вождове и философи са имали своите Гуру, чието водачество ги е направило гиганти на духа и жизнения подвиг.

Книгата “Йерархия” се пише, защото тъкмо този неотменим космически закон сега е отхвърлен. И човечеството в момента се нуждае от осъзнаването му. Законът на Йерархията е водещ закон, който наистина дава живот, затова трябва да наситим цялото си съзнание с разбирането му, ако искаме да израснем и да дадем своя принос за благото на човечеството.

Законът за веригата на Йерархията е най-непоклатимият и строго се съблюдава от Бялото Братство. Никой не може да прескочи най-близкото звено, защото тя е изкована от продължителни постижения и хилядолетни наслоения. Затова да се държим здраво за най-близкото до нас звено, че, откъсвайки се от него, да не изтървем цялата верига.

Колко красота има в проявата на преданост и признателност към Гуру! В Учението е казано, че пламъкът на предаността и признателността се издига над огньовете на другите приношения. Но уви, именно тези две качества така рядко се срещат сред земляните. А само наличието им е създавало гиганти на духа и волята. Духът, надарен с блестящ талант, но лишен от тези качества, може да бъде приближен само до известна граница.

Полезно е да се отбележи всичко, което се говори в книгите на Учението за взаимоотношенията между Учител и ученик. Казано е, че всяка почит към Учителя показва разбиране на Учението, а ученикът, комуто тежи ръководството на Учителя, сам затваря своя достъп. Учението не е отвлечено, а дава най-практични житейски съвети. Затова да пазим в сърцето си казаното за Йерархията и да следим за чистотата на своите мисли, защото опазването на чистотата на помислите е като озон.

Цитирам страничка от книгата “Йерархия”: “Низките мисли били изобразявани като влечуги. Няма по-подходящо сравнение за тези отпадъци на съзнанието. Можеш ли да седиш спокойно в креслото, ако знаеш, че под него има отровни змии и скорпиони? Трябва да се освобождаваме от влечугите, най-вече по линия на Йерархията. Осъждането и хулата срещу Владиката са непоправими. Това трябва да се помни от всеки, който си позволява да осъжда Йерарха. Подобно лекомислие и престъпление за много векове напред ще замърсят неговата карма. И наистина, ако към единната Светлина пътят е един – чрез Владиката, то само изключителното невежество ще позволи да се разруши този единствен път. Трябва да превърнем стремежа към Висшето в смисъл на живота си и да възпитаме у себе си свещено отношение към този спасителен устрем. Омаловажавайки Йерарха, можем да осъдим сами себе си и да нанесем пагубна вреда на много наши близки – време е да запомним това. Да, трябва да държим нишката, която може да донесе и благосъстояние, и благослов.”

“Не може да се мечтае за успех, когато гние самата основа! Разбира се, Ние ще направим каквото трябва, но е важно да се предотврати лекомислието и предателството. Много са пътищата на предателството, но нима не са еднакви? Трябва да се помисли - къде е правото да се затруднява прокараният път? Толкова много прекрасни неща са отредени и сроковете вече наближават. Нека сияе свързващата нишка!”

“Когато пространството се замърсява с мъглата на неразбирането, разбира се, творческите лъчи трудно си пробиват път. Всеки слой се насища в съответствие със състава на своята устременост и по тази причина земните слоеве са така непроницаеми. Затова се налага стремленията на духа да протичат с ускорено темпо. Стремленията на духа трябва да го привлекат към магнита на Йерархията, тъй като всяка мощ има своето съответствие на Земята. Ето как трябва да се прилага закона на Йерархията в живота.”

“Трябва да се знае още, че тъмните сили се стараят да проникнат в основата на делата и да се задържат с тъмното си влияние. Затова е нужно бдително вглеждане и вслушване. Могат да употребят дори щита на Учителя. Дори на името на Гуру ще придадат някаква видимост, с цел невидимо да го покрият с коварство. Затова е нужно оръжието да се пази и да се дава отпор. Когато се гради победата, трябва да се осъзнае цялата важност на укрепленията. Затова да укрепваме всички позиции. Да разберем, че е необходимо да се пази Името на Учителя. Силата на победата идва, когато устоите са здрави. Да пазим основите. Трябва да се извоюва победа, затова бдителността е така необходима.”

Всички Указания са изпълнени с грижи за разширяване на съзнанието. Бъдете зорки, усилвайте бдителността си, защото врагът е влязъл в дома, надянал маската на приятелството! Съберете по-плътно редиците си и следете за опитите да ви разединят! Най-верният начин е чрез ласкателство и разпалване на честолюбието, защото кой не обича да слуша добри думи за себе си? На тази слаба струна, обща за всички, ще играят тъмните сили. Разпалвайки честолюбието ни, незабележимо ще започнат да омаловажават най-високото, което имаме и на което се крепим. Бъдете на стража!
15.01.1931 г.

Отговарям на въпросите за служенето. Разбира се, служенето на Йерархията на Светлината е служене за общото благо. Разбира се, стремежът към общото благо отваря вратите на висшето знание и служене. Но аз бих искала точно да се разбере какви качества преди всичко е необходимо да се развият, за да се напредва по пътя на служенето. Немалко хора мечтаят за общото благо и дори са готови да му се посветят, доколкото това не нарушава техните навици и благоденствие. Но истинското служене за общото благо, което отвежда до вратите на Твърдината на Светлината, иска жертви и пълно презрение към всичко лично, другояче казано – отказ от самостта. Когато съзнанието се разшири, когато се изтънчат всички чувства и разбирания, законът за жертвата ще се приеме като висше постижение. И няма да има място нито за самосъжаление, нито за страх от бъдещето, за обиди или завист, защото с всеки дъх ще се осъзнават величието, красотата и висшата радост от служенето.

Зрелият дух, съзнателно избрал пътя на служенето, познава радостта от разширяване на съзнанието и огнения стремеж към Висшето Съзнание; познава радостта от изпълняването на Висшата Воля; познава радостта от намерения смисъл и предназначение на Битието и в нужния час ще познае величието и красотата на тайнството на завършека!

И така, като разбираме и приемаме със сърцето си значението на великата, освобождаваща и увенчаваща жертва, да се стремим да развием у себе си преди всичко любов, преданост, признателност, подчинение към Йерархията, готовност за приемането на всякакво бреме и да помним: колкото по-тежък е товарът, толкова по-кратък е пътят. Всъщност именно от любовта и предаността произлизат всички други качества, които спомагат за нашия напредък, затова да ги отглеждаме като най-скъпоценно цвете; и тъй като всичко расте и се храни взаимно, то най-голямата любов ще ни донесе и най-големият отговор. Затова да обградим Великия Учител с огъня на любовта, да опазим почитта към Него, да намерим най-грижливото, най-високото разбиране на Учението и Повелите и свещено, молитвено, в сърдечен трепет да застанем пред красотата и величието на Неговото творчество! Помнете, който по-високо разбере, той по-високо и ще се изкачи.

Сега от книгата “Йерархия”: “Някои хора изливат всекидневната си супа върху изображението на Учителя и си въобразяват, че са отдадени на велико служене. Учението и служенето преди всичко предполагат разширяване на съзнанието, основано на следването на Учението и почитта към Учителя. Чрез изучаването на Безпределността трябва да се осъзнае безпределността на любовта и предаността. Не е мъдро да се каже: любовта се препълни и предаността пресъхна – защото резултатът ще бъде саморазлагане. Безпределността на любовта и предаността трябва да се разбират като първа крачка към служенето и Йога. Поне тази задача би трябвало да се постави като начин за самостоятелно развитие.” “Трябва да се движим по посока към Учителя, само тогава идва облекчението. Но всекидневната лучена супа от Учителя, сготвена от някои, няма да доведе до успех. Свещено, безпределно да отглеждаме любов и почит към Учителя като целебно средство за възраждане.”

И така, мили мои, цялото това пазарно разбиране, всички лучени супи, които малкото съзнание сготвя от най-високи понятия, поради несъизмеримостта и омаловажаването на най-високото и основното, трябва да бъдат изхвърлени от живота ни, ако искаме да вървим по пътя на служенето.

Някой търси облекчение на жизнения си път, но облекчение може да се намери само ако се изпълнява Волята на Учителя, друг път няма. При това трябва да се почувстват със сърцето и постоянно да се следват изумително дълбоките думи на Учителя: “Като изпълняваш Моята воля, Ми даваш възможност да изпълня твоята.” Защото кой, ако не Учителят, знае най-съкровените ни желания и стремежи и, като ги изчиства и кристализира чрез даденото Учение, тоест, като разширява нашето съзнание, ни дава възможност да си приближим към осъществяването им, изпълнявайки Неговите повели? Кой безумец ще поиска да разруши своето щастие?

Огнено да се устремим към изпълнение на Волята, която ни спасява и води към предначертаното, към служене за общото благо!

Когато мисълта съдържа стремеж към изпълнение на Висшата Воля, се установява пряко съприкосновение с щита на Висшата Воля. Как може щитът да защитава, ако с лекомислено отношение и частично изпълнение на повелите постоянно излизаме от подсъзнателния покров? Затова учениците, устремени към свещено опазване на заветите и съблюдаване и прилагане на най-малките указания, ще се развият творчески и ще разширят съзнанието си.

Из книгата “Йерархия”: “Нима може да се постигне разбиране за Космоса без стремеж към проникване във висшите сфери? Само приемствеността дава основа на всички стремежи. Съществуването се развива по законите на приемствеността, затова всяко обособяване може да доведе само до загуба на предначертаното. Така мисълта се заражда като носителка на приемствеността, така законът на Висшата Воля твори безпределно.”

Законът на Висшата Воля твори всички дела! Та нали този закон насища цялото пространство и само изпълнението на Висшата Воля увенчава делата ни. Как можем да се отклоним от повелята на Висшата Воля, без да изгубим победата? Как можем да намерим най-добрите пътища, когато щитът на Учителя е утвърден с поръчителството на Йерархията? Изпълнителите на Волята на Йерархията водят към победа, затова учениците трябва да се стремят към най-точно изпълнение на Висшата Воля, само така ще я постигнем. Само така ще затвърдим победата.

Предаността към идеята, предаността към Водача творят чудеса. Във всички времена хората са съзнавали значението на предаността и за да си осигурят тази сила, търсели и прилагали според съзнанието си всевъзможни начини – от полагане на клетви до църковни проклятия и инквизиции. И сега срещу светлата несъкрушима Сила на Йерархията се обявяват само малките съзнания, предателите, разяждани от червея на завистта и съмнението, гонени от страха пред необикновената Светлина. Да им кажем: “Жалки безумци, страхуващи се от всичко силно и прекрасно, страхуващи се от простора на мисълта и творчеството, вие не сте ни спътници. Ние не можем да се поместим във вашите дупки, а на вас нашите дворци и простори ще ви изглеждат неуютни, защото го няма в тях милият ви спарен, застоял въздух.”

Твърдя от името на Учителя, твърдя с духа, твърдя със сърцето си, че най-преданият ще бъде най-голям. Не е ли казано, че Ананда, най-преданият ученик на Благословения Буда, е хилядократно по-висок от останалите будистки архати?

Да обърнем внимание и на няколко формули на враговете, доколкото те са по-звънки и по-силни от много срамежливи формули на състрадателните приятели. От враговете можеш да се поучиш на възвеличаване. Но същите тези приятели често виждат омаловажаване там, където е оказано най-голямо признание. Още мъдрите римляни са казали: “Посочи ми враговете си и аз ще ти кажа кой си.”

Приемете всичко казано със сърцето си и устремено го приложете във всекидневния живот. Нека неукротимият стремеж ви носи като стоманена игла към своя Магнит, Магнитът, в който е заложен целият смисъл, цялата радост и красота на нашето битие. Може би сега това не ви е съвсем ясно, но когато Учителят укаже, ще го поясня по-пълно.

Не забравяйте и постоянните тригодишни изпитания. Да се изкачва втори път едно и също стъпало е по-трудно, защото всичко наоколо се е променило и е трудно да се догони и намери загубения ритъм, който, устремен напред, не чака изостаналия. Затова с неотслабващо напрежение да творим, да издигаме вибрациите си за среща с изпращаните ни лъчи, за да не отминат те нашите приемници.

Времето е кратко, толкова опит трябва да се натрупа – делата се увеличават. Трудно ще бъде, ако размерът на делата надрасне съзнанието на сътрудниците. Разширявайте, разширявайте съзнанието си чрез изчистването му от пагубните дребни мисли, от баналността, от стандарта. Една дребна мисъл може да разруши световното дело, както стръкът трева на планинската пътека може да хвърли великана в пропастта. Дребните мисли са достояние на робите. Бъдете царе на духа и разгръщайте пределите на вашето мислене с планетарен размах! Помнете, че тънките организми не понасят атмосферата на дребните мисли, душно им е от тях. Затова оставете всяко осъждане и във всичко търсете най-доброто. Бъдете царе на духа!
21.01.1931 г.

В трудното време, в което живеем, да си дадем сметка откъде идва тази трудност. Да бъдем честни и да проследим коя е основната причина за затрудненията, от какво са предизвикани те? И ще открием, че коренът на всичко трябва да се търси не толкова във външните обстоятелства, колкото в това, че сътрудниците не разбират значението на всички указания, пренебрегват ги, не ги прилагат в живота и преди всичко във взаимоотношенията си. Единението е основа на всяко строителство, но беше ли проявено такова единение?

Може ли ученикът да твори и да постига успех, ако не е в съзвучие с изпълнение на заветите на Учението? Не, хиляди пъти не! Нека всеки да се замисли и да се спомни колко указания не са били възприети от съзнанието му, колко – наполовина изпълнени, и колко още съвети и намеци – елмази, са останали неприложени? Да бъдем честни, защото без честност няма път.

Разберете, мили мои, че всяка клетчица на нашето същество трябва да трепти от радост при изпълнението на Висшата Воля, защото само така можем да се учим и да разширяваме нашето съзнание. Колкото по-точно изпълнявате, толкова повече ще се приближите. Представете си земен учител и ученик – какво ще стане, ако ученикът се съпротивлява на всички опитни указания на учителя и търси свои собствени методи. Колко сили ще изхаби този глупак, за да стигне до синтеза на учителя! Учителят, давайки на ученика синтеза на своите наслоения, му дава възможността да запази скъпоценното си време за най-бързо напредване и за индивидуално творчество. Какво би била еволюцията без приемствеността на наслоенията?

Ако всеки трябваше да постига всичко, опирайки се само на личния си опит и отхвърляйки водещата ръка, то едва ли и до днес бихме стигнали по-далеч от нашите прадеди от каменния век! Трябва да разберем, че изпълнението на повелите на Учителя не е подчинение на нашата индивидуалност на чужда воля, както твърдят някои лекомислени хора, а е най-високо развитие на интуицията и творчеството, защото в повелята на Учителя винаги са заложени толкова причини, толкова възможности и пътища за изпълнение! Но обикновено ученикът не вижда и не изпълнява и една десета от тях. Можем ли да кажем кое от неизпълнените в срок указания се отразява на трудностите, които сега преживяваме? Всички знаят, че ударът по някакъв предмет в една стая често се отразява в съседното помещение, и то върху съвсем неочакван предмет.

Да помним, че нищо не се изплъзва от всевиждащото Око и всички ние сме в постоянно изпитание, а на когото е дадено повече, от него и ще се иска повече. Едва когато в живота навлезе висшето разбиране за Йерархията, ще може да се даде висшето. Не отхвърляйте от себе си готовите възможности и не рушете онова, което ви се дава. Защо после да отива толкова енергия за съмнителна поправка?

“Ученикът трябва да осъзнае мощта на разпознаването и утвърждаването, трябва да се осъзнае, че има един закон, който управлява целия Космос – Висшата Воля; по този път се постига еволюцията на духа. Този закон обединява принадлежащите проявени величини. Устремът към изпълнение на Висшата Воля води до деликатност на възприятието. Само този път дава съответното решение за осъзнаване и изпълнение на Висшата Воля…”

“Великият Разум твори на Земята със силата на Йерархията. Нашето творчество изисква утвърждаване на Йерархията в цялата й широта, в цялото й разбиране, в цялата й красота. Разбирането на Йерархията открива всички възможности. Правилно е да се вижда законът на Йерархията като връх на космическото творчество; от него се лее Светлина, към него са устремени мислите – най-добрите стремежи трябва да се насочват към върха на Йерархията. И нека учениците израстват в разбирането на Йерархията. Само когато висшето утвърждаване навлезе съзнателно в живота, може да се даде висшето.”

“Всеки стремеж, който води до обединяване на ученика с Учителя, води и към познание на висшите закони. Ученик, който не желае Учител, признава своето невежество, защото спира развитието си.”

“Вече знаете колко напрегнато е времето и кажете на треперещите – когато Учителят живее в сърцето, и косъм не пада от главата и на всеки е определен дворец и на тялото, и на духа. Но пазете сърцето си чисто, за да мога да вляза там и да ви обкръжа с доспехи. Помнете – ако взетото сте отдали в духа на Учителя, то Той ще ви въздаде стократно. Затова изпратете мисълта си към Учителя и дайте на Учителя да влезе в сърцето ви. Иначе тясно ще бъде в празното ви сърце без Учителя. И като семки в празна кратуна ще забарабани злобата в празното сърце. Нека Учителят изпълни сърцето ви така, че да няма място да се промъкне враг. Мир вам!”