Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Да бъдем над всички трудности, интриги и дори предателства. Разширеното съзнание ще ни помогне да приемем всичко и ще ни насочи натам, където скоро ще се разгори великата Светлина. Везните са в ръцете на Висшата Воля и какво ни интересуват грамчетата, които ни се подхвърлят слепешком? Пространствената Справедливост не може да бъде заобиколена. Цялата история на човечеството го доказва. Какво остана от онези, които приживе се поставяха по-високо от великите труженици за благото на човечеството? Пълна забрава на техните имена и мълчаливо презрение.

Сега искам да цитирам няколко забележителни реда:

“В безмерни страдания и лишения, в глад, кръв и пот Русия пое върху себе си бремето да търси истината заради всички и за всички. Русия е в търсене и борба, в издирване на Отвъдния Град… Патосът на историята се твори не от онези, които са сигурни, че знаят истината, не от самодоволните и ситите. Пламъците на вдъхновението осеняват не “Beati possidentes”⁴⁷, а тревожните духом; крилете на Ангела развълнуваха водата в купела.”

“В света сякаш няма промени… освен факта, че в благоустроения цивилизован свят Русия вече я няма… и промяната е в това отсъствие. Защото в своето особено “небитие” Русия в определен смисъл става идеологически център на света.”

“В превод на езика на реалността това означава, че на арената на световната история излиза нов, неиграл досега ръководна роля културно-географски свят. Напрегнатият взор прониква в бъдещето: не отива ли на Изток богинята на културата, чиято шатра толкова векове беше разпъната сред долините и хълмовете на Европейския Запад?… Не отива ли при гладните, студуващите и страдащите?”

“Ние сме във властта на предчувствието… И това предчувствие може да стане източник на самодоволство от особен вид – самодоволство на страдащите… Да се отдадеш на самодоволството, значи да загинеш. Не може да се скрие онова, което смяташ за истина. Но не бива да се успокояваш с предчувствието. Не с квиетизъм⁴⁸, а с подвига на усъвършенстването се съзижда историята. Който се възгордее, бива изоставен от благодатта на търсенето. И върху самоуверените пада проклятието на безплодността… Няма неизбежност. Има възможност.”

“Само по пътя на усилното творчество, без боязън да се покаеш в грешките си и да осъзнаеш слабостите си, само с цената на непрекъснати усилия, осъществяващи се в рамките на открития за волята “пластичен свят” – възможното ще стане действителност.” Написано е през 1921 година.

Вие пишете, че някои добри души не разбират книгата “Йерархия”. Това още веднъж показва колко трябва да бъдем внимателни, за да не отблъснем съзнанието, което още не е готово. Бавно, много бавно протича процесът на разширяване на съзнанието и асимилирането на чужди за всекидневието понятия, затова е опасно да го насилваме. Само голямото съзнание може напълно да осъзнае и с възторжен дух да разбере и приеме великия закон на Йерархията. Да си спомним как постепенно се е подготвяло и нашето съзнание за приемането на тази велика основа на космическото строителство и еволюцията. Затова моля да проявите цялата си търпимост към новодошлите и да не натягате струните повече от необходимото. Можем да изискваме пълно напрежение само от най-близките сътрудници, чието съзнание вече може да вмести благодатта на такова напрежение, защото съзнанието им е израствало с делата. Те познават значението на протичащата космическа битка. Те знаят, че колкото са по-близо, толкова подвигът е по-труден и по-отговорен. Те знаят, че самата трудност е най-бързото постижение. Те вече са преодолявали трудностите с устремен дух и неведнъж са утвърждавали и засвидетелствали победи.

Не мислете също, че скоро ще има подобрение на положението в света. Не, предначертаното страшно време влезе в сила и всичко само ще се усложнява, затова, имайки знанието, пазете като зеницата на очите си всички дадени и давани ви предупреждения, намеци и указания. Само в тясно сътрудничество, при срочно и възможно точно изпълнение на съветите, ще можете да преодолеете тежкото време.

Опасявайте се от сътрудници с малко съзнание, защото малкото съзнание винаги всичко ще умалява. Ние знаем, че разрушенията идват именно от умаляване и недооценяване. Съизмеримостта е най-трудно достижимото качество, но без него не може да има нито напредък, нито строителство. Казано е в Учението, че човек, който не притежава съизмеримост, не може да се смята за духовен.

Разберете значението на започнатите от вас дела! Как можем да искаме разбиране от другите, ако това убеждение още не се е затвърдило в нас самите? Как можем да дадем мощ на сътрудника, ако сами не я притежаваме в достатъчно количество? Знамето на Мира, Единението на жените в името на новата Ера на Културата са две гигантски исторически задачи и ви моля да се проникнете от това съзнание и от сериозността на положението в света и съответно да напрегнете всичките си сили и способности за най-спешното прокарване на тези спасителни идеи в живота. Всяко ваше действие трябва да бъде дълбоко обмислено и да съответства на дадените велики задачи. Не се поддавайте на никакви съвети на сивата делничност! Всяко забавяне ще доведе само до още по-голяма разруха. Носете Знамето на Културата и светлите дадени утвърждения. Сейте нашироко, “не бива да пръскаме скъпоценните зърна само в своята градина”. Главното, не се страхувайте от никакви вражески обвинения, защото всичките ни начинания са за благото на човечеството и в тях няма нищо разрушително или лично! Отстоявайте своите права в името на отдадения принос за вашата страна!

Опасявам се, че много от изпратените чудесни обръщения и съвети на Н. К. лежат в архива и не живеят, не са превърнати в полезни цитати за защита на правата. Направете си труда да ги препрочитате, защото съзнанието не може наведнъж и напълно да възприеме толкова много неща! Но асимилирането или дори запомнянето на някои формули доста ще ви облекчи и помогне да развиете така нужната находчивост и подвижност в мисленето. Винаги трябва да помните, че само чрез мисълта побеждаваме.

Не разчитайте твърде много и на любезните приеми, те обикновено не носят нищо! Отличавайте действената, истинската дружелюбност от лицемерието на любезността! Добрата битка по-бързо води до победа, отколкото изплъзващата се любезност. Смело настъпвайте и изисквайте, като държите в готовност всички доспехи и щитове! Трудността е и в това, че някои сътрудници твърде бързо достигнаха върховете, без да преживеят тежката борба за всяко стъпало, която се наложи да водят другите, и затова не могат в пълна степен да оценят всичко постигнато. Израствайте, израствайте в съзнанието си и се утвърждавайте в сериозното време, което дава велики възможности. Вдъхновете се и се окрилете с мисъл, и всяка лодчица ще донесе ценния си товар! Помнете, че сега е нужно да се обръщаме към широките маси, защото те вече са способни да възприемат живия огън на творчеството и съзиданието! Сред народа има много души, търсещи и способни на самоотвержен жизнен подвиг в името на общото благо.

Прилагам много нужни Беседи:

“Нека не ви смущава необходимостта от повторения, те само изглеждат такива! Първо, нищо не е повторено, дори едни и същи думи в различно време са съвсем различни. Второ, трябва денонощно да се утвърждава Йерархията. Вярно е, че Йерархията на робството свърши, но явяването на съзнателната Йерархия се съпровожда от страданието на човечеството. Твърде много робство има по света и твърде потиснат е всеки пламък на съзнанието. Робството и съзнателната Йерархия са като деня и нощта! Затова не се смущавайте да повтаряте – съзнателната Йерархия, Йерархията на свободата, Йерархията на знанието, Йерархията на Светлината. Нека непознаващите новия свят се надсмиват, защото всяко негово понятие им звучи страшно. Нима за тях Безпределността не е ужасна? Нима за тях Йерархията не е бреме? Тъй като са деспоти на невежеството, те не разбират съграденото от Йерархията. Тъй като са страхливци, те се ужасяват от подвига. Нека сложим на везните най-нужните понятия на настъпващия велик век – Безпределност и Йерархия!”

“Йерархията трябва да се приеме като еволюционна система. На духовете, неизживели робството, може да се повтори, че Йерархията напълно се различава от деспотизма. Дори коминочистачът трябва да се качи на покрива, за да изчисти комина, отдолу това не може да се направи. Не може да се напише симфония без единен ключ за всички инструменти. Могат да се приведат множество аналогии, като се започне с шега и се стигне до трогателния пример на пчелите, мравките и лебедите, но най-добре за съвременното човечество е да се направи сравнение с безличната химия. Лесно е да си представим, че реакция се получава само при точно определени условия, Йерархията също напълно съответства на астрохимическите начала, които не би дръзнал да отрече дори един неофит⁴⁹ на науката. Ние справедливо стигнахме до съгласие колко важно е откриването на психическата енергия. За координация на осъзнаването й е необходима Йерархията като облекчаваща химическа структура.”

“Много солени стълбове⁵⁰ са пръснати по лицето на Земята. Не само жената на Лот се е обърнала към миналото – безбройни са погледите назад! Какво са искали да видят те в пламтящия град? Може би са пожелали да се сбогуват със стария храм? Може би са търсели с поглед уютните си огнища или са очаквали да се събори къщата на омразния съсед? Разбира се, миналото ги е приковало задълго. Трябва да се стремим напред за просветление, за здраве и за бъдеще. Това винаги е нужно, но има космически възли, при които е необходимо стремително движение напред. Трябва да не се смущаваме и да не се огорчаваме от миналото. Дори грешките да са очевидни, керванът не чака и самите събития те носят напред. Бързаме и зовем да се бърза. Сгъстено е бъдещето, но пред нас няма тъма!”

“Предоставете Ни цялото минало и ще започнем да мислим само за бъдещето. Няма да вземем нищо излишно от миналото, няма да обременим с нищо съзнанието. Сам ще подредя и запомня всичко ценно! Разкриването на събитията ни устремява към бъдещето. Затова трябва да се разбере Йерархията като спасителен пояс…”

“Някои хора не понасят това, че Ние често говорим за битка. Нека за тях бъде не битка, а отваряне на врати. Отварянето на врати също изисква енергия. Но за вас, без лицемерно смекчаване на фразата, може да се каже, че битката на Светлината срещу Тъмата се води непрекъснато. Много воини помагат в тази битка, иначе ние отново бихме потънали в Хаоса. Често участниците в битката питат: защо във физическото си тяло те не помнят подвизите на своето тънко естество? Би било престъпно от Наша страна да допуснем това съзнание. Та нали сърцето не би издържало съзнанието за тази гигантска битка! Само особено пламенното сърце задържа в съзнанието си черните снаряди. Съзнанието или склерозата могат да накарат сърцето да спре. А космическата битка поразява и най-здравото сърце.”

”Да напомним за битката, когато стълкновението отново приема огромни размери. Подземният огън трудно се уравновесява и слоевете на магнитните токове се кръстосват. Но да не отричаме, че тази пертурбация носи обновени възможности.”

20.07.1931 г.

Отново се убедих с тъга, че нашият влак излезе от релсите… Нима тъй ясно построеното изложение не беше разбрано? Вече две години всекидневно напомняме за необходимостта от опазване и грижливо отношение към всеки бисер, който ни се дава. Неотдавна чух - “още един бисер заминава”. Кога ще се научим да не бъдем разточителни и да не прахосваме бисерите, а грижливо да претегляме всяко зърно, за да не умалим ценността му? Можем ли да очакваме успех, когато истинските ценности се изхвърлят и се заменят с евтини сурогати?… В нашата дейност евтините методи са недопустими. Множество очи от цял свят са обърнати към нашите учреждения. Това ни задължава да приложим максимум умения и устременост за изпълнение на дадените предначертания. Толкова ли сме неспособни да проявим лично творчество и находчивост, та всеки бездарен аутсайдер да е в състояние да пресече всичките ни възможности със своята пошлост и овехтели стандарти? Не, на нас са ни нужни смели и културни сътрудници, с широк хоризонт. Мисля си, че с вашите защитници няма да стигнете далече. Не ще и дума, добри съветници, които при първия отпор предават позициите.

Ние и нашите сътрудници трябва да умеем още при първия отпор да излизаме с десет нови точки и атаки. Трябва да изискваме преди всичко разбиране към нашите културни задачи. Трябва да умеем да обединяваме съзнанието си с това на сътрудниците. Разбира се, не бива да очакваме всички изведнъж да започнат да мислят еднакво, но трябва да следим хода на тяхното мислене и когато е нужно, тактично да го насочваме. Вече имахме успешен пример за подобно водачество, затова и вие трябва зорко да следите и насочвате мисленето на вашите съветници и сътрудници. Ние трябва не просто да изслушваме и да се съгласяваме с Учението, а да бъдем действени творци в изпълнението на предначертанията.

Струва ми се, реквиемът на банките и цялото създало се положение, както и назряващите събития достатъчно свидетелстват колко справедливи, мъдри и своевременни бяха всички указания. Да си спомним колко от тези указания не бяха изпълнени в срок или бяха изопачени! Как искам да чуя вашия лъвски рев! Надайте, надайте рев, силата на духа побеждава всичко, малкото се страхува от силата, голямото уважава силата. Настъпвайте като лъвове!

Освен това, не обсъждайте неоформените си напълно идеи с ненадеждни сътрудници. Всяка велика идея може толкова лесно да бъде погубена с нетактични действия. Помнете, че ние разчитаме на подкрепа сред членовете на женските и другите културни организации и вече са осъществени толкова добри контакти, с чиято помощ в името на културата може да се осъществи изкупуването на серията картички - репродукции “Държава на Културата”. Три милиона купувачи, това означава три милиона долара. Колко жени могат да си купят шера за един долар в името на своето женско достойнство!

Приятели, иска ми се да ви кажа - отсъденото ще настъпи и то вече наближава, само отворете по-широко очи и направете усилия за израстването и изтънчаването на съзнанието си! А с какво може то да расте и да се изтънчава, ако не с находчивото и творческо приложение на указанията на Учението в живота? Развивайте Вашето творчество именно по този начин! Задълбочавайте се във всяка давана идея! Та нали идеите растат заедно с откриващите се възможности, но тези възможности трябва да се видят. Ще дойде време, когато Знамето на Мира, Знамето на Културата ще покрие целия свят. Усещате ли красотата и мощта на този Символ?

Препрочитайте по-често моето писмо от 29 юли, в него се съдържа спешният, неотложен съвет на Учителя. Приемете го с цялото си сърце и го следвайте както в голямото, така и в малкото! Кой знае, къде е малкото и къде - голямото? Кой знае, къде е онази тревичка или подхвърлена песъчинка, която може да събори и гиганта в пропастта? Затова да бъдем зорки и да не допускаме умаляване. Да осъзнаем докрай опасностите на времето и значението на онова, на което се крепи всичко. Твърдо да запомним, че всяко умаляване и премълчаване ще донесат умаляване и провал на цялата дейност и на сътрудниците, но десетократно по-големи, защото вървят срещу утвърденото от висшата Йерархия. Отдавна беше казано, че “всички сандъци ще си останат хартиени и перата - медни, ако не разберем утвърждаването на основите. Ако времето, в което се основаваше школата, беше трудно, то сега е хиляда пъти по-трудно. Ако, когато бяхте на път, се казваше, че времето е сериозно, то сега е хиляда пъти по-сериозно. Ако тогава времето е било велико, то сега е хиляда пъти по-велико” - така е казано.

Да запомним това и да не позволим да бъдем приспани - успокоени, да не се омайваме от похвалите и ласкавите съвети на многобройните и разнообразни дугпа. Това само ще усложни обстоятелствата, ето защо следвайте Учителя. Ако при опасния преход през пропастта не бъдат подхвърлени камъчетата на умаляването, то Гуру ще мине и ще преведе всички ви на утвърдения бряг.

Има времена, когато умаляването и премълчаването са по-пагубни от най-злобните нападки и клевети. Ненапразно умаляването и премълчаването се разглеждат от Великите Учители като вид изтънчено предателство. Нима ще поемем подобна вина? Също следва да се разбере, че желанието за самовъзвеличаване чрез премълчаване или умаляване на водача не води до нищо. Извисявайки него, ние извисяваме себе си. Умалявайки него, разрушаваме себе си. Космическият закон за съответствието е неотменим. Най-добрите страници в историята са написани, когато начело на движението е заставал водач, следван с пълно съзнание и преданост от своите сътрудници, готови да отдадат всичко за славата на творимото дело. И не почитаме ли имената им редом с името на техния водач? Нима не изучаваме дори в училище имената на сподвижниците на великите вождове, Учители и Мислители? И не са ли останали също така в историята отдръпналите се и предателите, но какво презрение ги съпътства!

Винаги по своя път да помним, че всички възможности идват само по Лъча на Учителя, по пътя, осветен от този Лъч, но ако се лутаме в съмнения и се отклоняваме с неувереност и страх, разбира се, излизаме от осветеното от Лъча пространство и, попадайки в тъмата, рискуваме в най-добрия случай да си счупим носа.

Пристигна книга, любима книга, в недостойния вид на евтино небрежно издание. Н. К. беше така огорчен, че веднага написа статия за любовта към книгата. Докато не разберем какво е изтънчаване на качеството на работата, няма да напреднем в областта на културата. И как ще говорим за изтънчаване на съзнанието и за култура, ако сами не знаем какво означават те? Разбира се, съвършенството не се постига изведнъж, но лошото качество е недостойно за учениците. Безкрайно ни огорчават също репродукциите на някои картички. Допускането на такова плачевно качество е убийство за художника. Нима още не сме усвоили старата истина, че евтиното винаги излиза скъпо? Нима не ни се е налагало да препечатваме и, понасяйки загуби на едно място, в края на краищата, сме били принудени да печатаме на друго? Всички основи трябва да бъдат представени в достоен вид, ние сме длъжни да търсим и изискваме високо качество, само така можем да служим на културата.

Загрижени сме и за разпространението на нашите книги и издания. Трябва да съществува система, организация на работата по този най-важен проблем. Трябва да се намери човек, който да обича и познава тази дейност и да води точен отчет - къде и колко книги, издания са изпратени, и откъде и колко парични постъпления са дошли. В какви каталози са включени нашите издания и къде да се намери най-добър пласмент? Наистина, толкова книжарници има по света! Необходимо е също да се следи изданията с определен срок да излизат без забавяне! Заради пропуснатите срокове си отидоха толкова възможности. Издателството трябва да стане източник на доходи.

Зная, че ще приемете всички указания с нужния дух, защото имам доказателство за това, но така ли стоят нещата и при другите? Някой няма ли да се обиди? Но така ще се осъди сам, защото ще докаже, че е далеч от усъвършенстването и царствеността на духа му е недостъпна. Царят на духа се радва на всяка възможност за усъвършенстване на доспехите на духа. Той няма да повтори допуснатата веднъж грешка и всяка преодоляна и изкупена грешка е крачка напред, приближаваща към отсъденото. И така, с пълно съзнание за суровото и неотложно време, хванати за спасителната котва на Йерархията, да се устремим към най-доброто изпълнение на всички Указания.

Сега никаква слабост не може да бъде оправдана, дори и от добри подбуди. Залогът е огромен и ще успеем да преминем само с утвърждаване. Утвърждавайте, сейте благи мисли, използвайте всяка вест от висшите области на знанието и творчеството за широко оповестяване, разберете цялата велика работилница за създаване на новото стъпало на света, епохата на новото, изтънчено съзнание, небивалите открития и широкото сътрудничество на основата на Културата!

Насищането на пространството трябва да става по всички посоки, без да се изпуска нито една възможност. Умейте от малкия намек да създадете велико действие! Мощта на насищане на пространството е огромна. Нека обликът на вашия Гуру се явява в световен мащаб. Не позволявайте той да бъде свален от тази висота! Не се страхувайте, че ще станете смешни, защото на присмехулника винаги може да се каже - “вие се смеете над себе си, постарайте се да научите повече”. Насмешката е верен признак на невежество и никой от истински знаещите никога и над нищо не би се надсмял.

Неизказано ни зарадва вестта за идването на нов сътрудник. Приветстваме го от цялото си сърце в това служене на човешкото благо. Името му ще живее в сърцето ни, защото помощта в началото е ценна. Тя дава възможност на чудесните кълнове да укрепнат, затова и най-добрите поникнали посеви по право ще принадлежат на онзи, който е опазил растението, докато расте. Наистина трябва да се ценят всички, които са дошли първи. Когато дървото израсне, ще има много желаещи да се скрият под сянката му. Но не всекиму е дадено да предвиди значението и мощта на семето в малкия кълн. Затова да ценим особено много първите, дошли при нас. Поздрав от сърце и радост за сътрудника.

Пристигнаха писма от Америка. Пишат, че дори известни делови лидери не могат вече да запазят влиянието си и да удържат хода на събитията. Така стоят нещата по целия свят. Старите формули са отживели, а конструктивните нови още не се възприемат от много съзнания. Съзнанието на масите надрасна своите лидери. Бентовете пред него винаги са били страшни, защото неизбежно са се разрушавали, нанасяйки страшни щети. И тъй като законът за съответствието е неотменим, то колкото по-упорита е съпротивата, толкова по-мощно е разрушението. Истинският вожд винаги стои на гребена на събитията и именно вождът трябва да бъде свързан с Йерархията на Светлината. Спасението на света е в новите формули, в новия духовен и културен подход към всички въпроси на живота, както в държавата, така и във всекидневието на отделните хора. Знамето на Мира и Културата, с осъзнаването на неговото значение, ще стане основа за ново строителство. Още от училищната скамейка народите ще познават жизнедаряващото значение на строителството и творчеството във всичките му видове. Разкошът на разрушението трябва да бъде отхвърлен в новия свят. В него няма да има място за невежото диво разрушение. Разбира се, всичко това няма да стане за час и навсякъде, но вече може да се види къде ще изгрее новата зора.

А колко различно дори сега хората разбират мира и културата. За повечето от тях понятието култура е свързано само с цивилизацията, с неотделимия от нея пошъл разкош. А под мир разбират “мирното извоюване” на пазари и разсъжденията за разоръжаване, разбирайки под това унищожаването на старите негодни съоръжения и средства с цел замяната им с нови, много по-ефективни. Тежко е да се мисли за състоянието на света! То е ужасно и, разбира се, ще се влошава, защото не можеш да спреш слепците, доброволно търкалящи се по наклонения път към пропастта. По закона за привличането те ще се търкалят натам толкова по-бързо и стремително, колкото повече наближават дъното. Но ние знаем, че съществува Твърдина на Знанието и Духа, която няма да позволи търсещите Светлината да загинат, затова нека с цялата си устременост да призоваваме неизвестните ни още събратя по дух под Знамето на Културата. Огънят на духа и просветленото съзнание ще спрат всички ужаси на разрушението. Да сеем благи зърна и в определения срок те ще дадат реколта.

Много е показателен отговорът на обръщението относно Знамето на Мира и Културата. В този отговор са събрани цялата импотентност, цялото неразбиране на предложените възможности и пълната безотговорност. Какъв красив жест би могъл да бъде направен и вписан в историята с участието в конференцията за Пакта⁵¹ и Знамето на Мира! Но малките посредствени съзнания предпочитат да се влачат на опашката. Какво ги интересува историята, когато съзнанието им не вместява понятието за отговорност, още повече отговорност в световен мащаб. Цялото им разбиране за отговорността е в стремежа възможно най-дълго време да запазят топлото си местенце. И, разбира се, най-подходящо средство за тази цел им се струват баналността и мъртвилото на невежеството. Но те забравят, че обстоятелствата се променят и се случва така, че тъкмо необичайността и находчивостта на творческия огън могат да пренесат през разтворената пропаст и да запазят тъй ценните за тях живот и благополучие. Да, светът е населен с роботи, сенки и действени и изобретателни помощници на злото. И не трябва ли роботите, повтарящи без да се замислят отживелите формули, и сенките, несъпротивляващи се на злото, да бъдат поставени наравно с неговите помощници?

Да се борим срещу зародиша на всякакво мъртвило и невежество в нас самите и в най-близките ни сътрудници, но да не се огорчаваме прекалено при среща със случайни минувачи и да запишем с усмивка в нашите анали⁵² още една страница на невежеството и застоя, изграждащи кармата на страната.

Вярно е, че не бива да се поддаваме на угоднически възхвали и подаяния, защото огромно е презрението на угодника към нас, като вижда как лесно се улавяме на неговата, често пъти твърде груба въдица. Да не бъдем подкупни роби, а да възпитаме в себе си гордостта и независимостта на царе на духа, презиращи всяко ласкателство! Нищо не унижава и не погубва човека така, както отзвукът му на ласкателството. Няма да сгрешим, ако кажем, че този, който обича ласкателствата, е вчерашен роб. Човек, който раздава или приема ласкателства, не може да бъде близък сътрудник, защото огромна е подкупността на такива хора, да запомним това.

Зарадвах се на прекрасните отзиви за стремежа към най-добро коопериране и за чувството на справедливост, наблюдавани сред сътрудниците. Силният дух ще съумее да се освободи от отживелиците и атавизма в известен смисъл, а здравият разум и осъзнаването на великия Образ на Учителя ще подскажат колко благородство и радост има в съзнателното коопериране. Съгрятото от любов сърце ще започне да излъчва чудесни позиви. В устрема на духа се утвърждават смелостта и справедливостта.

Всички вие сте ни близки и скъпи и нима ние не сме обединени от единното Учение, от единния Учител? Който успее да отблъсне сянката, нашепваща му раздразнение, обидчивост, лекомислено отлагане на сроковете и т. н., той ще напредне с огромни крачки. Наистина, толкова е скучно да тъпчеш на едно място. Та нали най-вече обидчивостта ни забавя по пътя, лишава ни от всякакъв устрем и чудесните възможности отплават, докато сме заети с преживяването на въображаеми или предизвикани от самите нас, в повечето случаи, обиди. Да отхвърлим това, разяждащо самата ни същност качество, и да обикнем с цялото си сърце, до самозабрава възложените дела. Да вложим в тях целия интерес, целия си живот – и чудото ще стане, именно това пренебрегване на самите себе си ще ни донесе най-неочаквани, най-високи радости. Самолюбивият, егоистът се осъждат на ужасяваща самота и пълна забрава. Щастието е в любовта и по-щастлив е не онзи, когото обичат, а който сам умее да обича. Когато тази истина бъде осъзната, ще дойде и щастието. Затова учете се да обичате, свиквайте да обичате всичко прекрасно и развивайте действено състрадание към всичко несъвършено! Бъдете ласкави и вежливи с подчинените си, защото това е привилегия и украшение на царя на духа!

Много обичам преданието за Акбар. В дни на тържества, когато подвластните раджи и народи му носели дарове, Акбар избирал от камарата разкошни дарове най-скромния, притискал го до сърцето си и така се показвал пред събрания народ. С това той оказвал внимание на най-бедния от своите поданици подчертавайки, че цени дара, донесен не от излишество, а подсказан от сърцето. Така постъпвайте и вие и ценете не според външността и положението, а според мисълта и вътрешните качества. И, разбира се, най-добрите мисли и преданото сърце най-често са скрити под износена дреха и скромно положение. Ценете незабележимите сътрудници! Както точността, така и вежливостта някога са били привилегия на царете.
7.10.1931 г.

Радваме се, че разбирате важното значение на сроковете и сме благодарни за всяко ускорение. Все по-неотложно става да се бърза с развитието на дейността, имайки предвид сгъстяването на събитията. Само развитият дух може да осъзнае напълно тази необходимост и да върви в ритъм с Космическия Магнит. Всички закъсняващи, всички бавещи се стоят на низшето стъпало на съзнанието и можем само да съжаляваме за това качество на мисленето им и да се стараем да прехвърлим част от техния товар на онези, които са пред тях, устремени в еволюционния ритъм.

Подготвяйте си сътрудници, помнете какво е казано за замяната на увяхналите рози с полски цветя! Учете се всеки ден и благодарете на всеки сътрудник и работник, който ви помага да се избавите от дребните лични обиди, което е толкова необходимо! Защото само вгледани в същността на делото ще се научим да пренебрегваме изблиците на не-културното сърце. Н. К. и досега с огромна благодарност се спомня за своите най-трудни и враждебно настроени сътрудници, защото те му помогнаха да укрепи бдителността, находчивостта и необходимата издържливост или дисциплината на духа си. Така и вие трябва да се научите да гледате на изблиците на заядливците като на чудатости, които не могат да предизвикат у вас нито обида, нито озлобление, а само съжаление за неуместното им връщане към навиците на детството.

Знаем колко е сложно времето, колко е трудно сега и съжаляваме за всяко неразбиране, за всяко забавяне, затрудняващи напредването, както и за техния виновник. Изпуснатото няма да се върне. Задачата ви не е лека, но леко напредване няма. Чистият устрем винаги е подкрепян от Великия Учител, следователно е победоносен. Великият Учител винаги е готов да протегне Ръка за помощ на устремения ученик, но тази помощ идва, когато ученикът е използвал всички възможности. И в това се състои най-голямата мъдрост и великия космически закон на еволюцията. Само на предела на напрежението нашите сили се трансмутират в най-тънки енергии. Мислите ни са с вас и знаем, че всичко ще си дойде на мястото, ако не прекъснем сребърната нишка с прояви на самост, мудност и лекомислено отношение към Съветите.

За да получим представа за височината на планината, трябва да се отдалечим от нея на известно разстояние. Така е и с дейността ни. Полезно е сякаш понякога да се откъснем от нея и да погледнем от най-отдалечената периферия, за да си дадем сметка за значимостта на нейното културно влияние. Трябва да си изясним размаха на културното въздействие в световен мащаб и това е най-важното, защото, ако не го осъзнаем, то всичките ни действия ще бъдат лишени от съизмеримостта, в която се крие успехът. Защо всички Учения така подчертават необходимостта от вяра или от пълно осъзнаване на даденото указание за напредване? Именно защото вярата – знание дава на човека гигантска сила. Унищожавайки в него съмнението, тя ражда желязната неотклонност, която неминуемо води до целта. Ограничени във физическото си тяло, ние не сме в състояние да прозрем всички зараждащи се условия за изпълнение на предначертаното. И затова, отклонявайки се поради липсата на достатъчно вяра от посоката, указана от Учителя, или пропускайки срока, ние разбиваме набелязаните комбинации, в които като необходим ингредиент е трябвало да вземем участие в определения срок. Вярата е велика мъдрост и знание. Човек, лишен от вяра или знание, е като ветропоказател; той поема върху себе си всички последствия от вечно променящите се условия, които той в слепотата си не може да предугади, за да избегне натиска им.

“Правилно е да се работи за укрепването на Знамето на Мира навсякъде, където е възможно. Помнете, че възможностите са неочаквани. Отпорът на тъмата е вече раждане на възможности.” Статиите срещу Знамето на Мира са така нищожни, че наистина можем да се чудим на човешкото скудоумие. Малко съм изненадана, защо трябва да се интересуваме от мнението и подкрепата на Лигата на Нациите? Струва ми се, че едно начинание в полза на културното обединение и насаждането у младото поколение на истинско разбиране за ценностите, сътворени от човешкия дух, само по себе си е така неотложно, така съзидателно, че не се нуждае от никакви атестации от страна на мъртвородени организации. Всяко далновидно правителство би трябвало да съзре в Знамето на Опазването именно движение в полза на порядъка и строителството. Затова, ще бъде ли Лигата за или против Знамето, това не бива и не може да повлияе на разпространението и издигането на великото Знаме на Културата. Нима женските организации в Америка няма да подкрепят Знамето на Културата? Нима ние имаме по-високо мнение за техните духовни възприятия? Много преди първата конференция в Брюге⁵³ ми стана ясна същността на доста организации по света и аз разбрах как трябва да се работи, за да се пробуди съзнанието на масите за истинските ценности и за културно строителство, което може да бъде осъществено само с упорито и системно прокарване на идеи, а не в спазматичен порив. Затова да не се огорчаваме, че правителствата и просветните учреждения така слабо откликват на идеята за реализиране на тази толкова насъщна основа, а да положим усилия за преодоляване на повърхностните съждения сред най-близките ни сътрудници и да задълбочим разбирането им за неотложността на тази задача.

“Още веднъж ви съветвам да превърнете Учението във всекидневна потребност. Съветвам ви да наблюдавате доколко успешно ще бъде това, което ви заобикаля. При малки групи е особено необходимо да се следят взаимните помисли, за да не се обремени и прекъсне връзката. Много учения препоръчват тази проста дисциплина, но всяка книга трябва да я напомня, защото най-насъщното, най-необходимото не се прилага в живота. За Нас е голямо щастие, когато можем да сме сигурни в някого, както в себе си. Тъй здрава е твърдината на откритото сърце.”

“Във всички времена Учението на Живота непрекъснато се изпраща на Земята. Невъзможно е да си представим земното съществуване без тази връзка с Невидимия Свят. Като спасителна котва, като водеща светлина Учението укрепва извисяването ни сред тъмата. Сред пороя от Благодат, като в морските вълни, може да се усети ритъм с особено, освобождаващо нарастване - тогава се появяват Ученията. Така - с нарастването и спадането - може да се изясни ритъма на целия свят, с една дума, да се начертае еволюцията на битието.”

“Нарушаването на ритъма става по много причини, но съществен начин да се избегне тази пертурбация е съборното обръщение към Нас, там е решението на всичко. Както песъчинката може да спре огромното колело, така нарушаването на ритъма прекъсва връзката. Междувременно, именно сега е срокът на великото напрежение.”

“Възможностите са вече близки, събитията се сплитат в кълбо и ужасът ще се яви като спасение.”

Да не нарушаваме спасителната връзка!
21.10.1931 г.

Последната поща донесе описание на твърде показателна беседа. Каква илюстрация на съществуващото скудоумие и разложение! Накъде отиваме, когато официалните представители на различни учреждения не разбират значението на просветата и думата “култура” за тях е синоним или прикритие на всичко, което те презират - “отвлеченост” или плашило, застрашаващо любимите им навици! Да, на такива хора е неуместно да се говори за Павлов⁵⁴, Бехтерев⁵⁵, Пюпин⁵⁶, Абел⁵⁷, Миликен⁵⁸, Рутфорд⁵⁹, Айнщайн⁶⁰, Джагадис Бош⁶¹ или Тагор⁶².

Думите на Владиката Буда - “невежеството е най-голямото престъпление, защото от него са дошли всички беди на човечеството” - трябва най-после с огнени букви да се врежат в съзнанието на народите. Докато начело на правителствата и просветните учреждения не застанат хора, притежаващи широк ум и най-важното – духовен синтез, обхващащ всички нива на битието, човечеството няма да напредне. И тъй като нищо на този свят не може да бъде спряно, то следователно такова човечество е осъдено на регрес, който води до дегенерация и разложение. Не сме ли вече свидетели на този процес? Някои изтъкнати учени вече отбелязаха страшните признаци на подобно израждане, изразяващо се във все по-големия брой психически заболявания и случаи на слабоумие сред младото поколение. И много хора се замислят – дали това плачевно положение не е резултат от неправилното възпитание и образование? Възпитание и образование, лишени от културна основа, изискваща преди всичко развитие на синтеза на всички човешки способности. Всяка едностранчивост води до нарушаване на равновесието, следствие на което се явява и наблюдаваното днес увеличение на психическите заболявания.

Да не се страхуваме от насмешки и смело да вървим под знамето на културата, така ще стигнем до победния край! Имайте предвид, че сега е най-трудният и отговорен подготвителен стадий за новото стъпало, изискващо проявяването на изтънчена интуиция и цялото ни напрегнато внимание, така че нито една полезна или пък заплашваща с вредни последици подробност да не се изплъзне от зоркото око. Абсолютно необходима е и проявата на висша тактичност в общуването с хората. Помнете, че са страшни не откритите врагове, а множеството дребни червеи! И най-твърдата крачка ще се подхлъзне в тази слуз.

Да проявим също и търпение, защото без търпение нищо не може да бъде постигнато. Най-често поради недостатъчно търпение хората изоставят блестящото начало още при първите появили се трудности, които обикновено съпровождат всяко велико начинание, без да подозират, че така осъждат сами себе си на мъчителен и безкраен повторен път. Ако не преодолеем дадено стъпало, няма да можем да прескочим следващите; дори и да се изкачваме устремено, все пак трябва да стъпваме на всяко стъпало и силата на устрема ще определи по колко време ще се задържаме на всяко от тях. Затова с цялата си устременост да се готвим за новото по-високо стъпало, помнейки за кратките срокове. Нали знанието за завършващото стъпало подпомага търпението ни, а и сроковете вече не са така далечни. Но подготвителният стадий изисква цялото ни напрежение, цялата ни бдителност, внимание и тактичност. Летете на крилете, озарени от светлината на изгряващата зора на великата епоха, която ще възвести Пълноправието на Началата, широкото Сътрудничество и осъзнаването на Културата на основата на Духовното разбиране. Окото на сърцето ще забележи всичко, всичко ще почувства и ще посочи. Горете като факли, запалвайки всичко наоколо с очистителен пламък, осветявайте правилната посока! Съединете вашите сърца в тези чудесни действия, в подвига на духа и почувствайте всички призиви, всички укрепващи мисли, всички струи на сърдечна енергия, които в огнен порив са устремени към вас, за да ви помогнат!

С общи усилия да повдигнем непосилния Товар. Защото само вдигането му от Земята е трудно, а веднъж вдигнат, той ще се окаже по-лек от перо.

Да не забравяме, че главният успех на тъмните е разединението на сътрудниците, неразбирането от тяхна страна на цялата сериозност на момента, небрежността и отлагането на спешните действия. Винаги да помним също, че раздразнението и спотаяването на обидите са най-лесните канали за прокарване на всичко тъмно.

“Правилно разбирате, че нападението следва да се обърне в полза, но трябва да се издържи и да се позволи на цветчето на сатаната да разцъфне. Битката е напрегната, необходимо е да се приложи цялата предпазливост. Следете здравето си, не го отслабвайте с раздразнение! Здраво дръжте сребърната нишка и очиствайте мислите си!”

Н. К. завършва сега своето “Въведение” към Спиноза⁶³ и Гьоте⁶⁴. То е написано чудесно, трябва да бъде старателно преведено, за да се предаде красотата на оригинала. Четейки животоописанието на Спиноза, отново и отново се убеждаваш, че всички нападки и клевети са били необходими, за да се запечата в съзнанието на бъдещите поколения неговия облик. Да, на онова стъпало от човешката еволюция, където се намираме, всякакви Иуди и тъмни сили на невежото противопоставяне са абсолютно необходими. Нали тъкмо те ни дават възможност да напрегнем нашите сили, нашата находчивост и да разширим полето си на действие? Нали тъкмо те разпространяват сведения за нас и с това привличат вниманието и дават възможност на ценни хора да се приближат до нас - отначало, може би, водени от любопитство или дори от възмущение, но при досега с действителността тяхното разширено съзнание ще проникне в истинската същност на нещата и вместо осъждащи и дори преследващи те ще станат приятели. Много приятели временно са преоблечени като врагове. Подобни превращения в живота не са толкова редки.

Нека тези дни чувствознанието се проявява с пълна сила. Нека не бъде изпуснато нищо ценно, помнейки как често една на пръв поглед дреболия се превръща в силно оръжие срещу врага. Колко готови, прекрасни и убедителни формули има във вашия арсенал! Съумявайте да се ползвате от тях, за да разбиете противника! Говорете убедително, като се съобразявате с нивото на събеседника си и винаги се базирайте на множеството позитивни факти, с които разполагате! Бедата е там, че самите ние не винаги оценяваме случилото се в цялата му съизмеримост и често подробностите или някакъв факт – незабележим, но от огромно значение, се изпуска или, по-точно, не се вместява в нашето съзнание. Трябва да се свиква, че всичко, което се случва около строителството, около Йерархията, има най-дълбоко значение и ако то още не е очевидно, утре за него ще се тръби по площадите. Кой знае посоката на еволюцията? Кой може да каже в какво ще се превърне днешният хаос? Кой знае какви сили ще се надигнат? Затова действайте смело, но с цялата си грижовност, с пълно доверие към Йерархията на Светлината!

Нека всички сътрудници издържат битката докрай. Битката ще бъде трудна, но с великата и винаги будна помощ, със сърдечен устрем ще преодолеем всичко. Само едно условие е необходимо – пълно доверие докрай, до предела на отчаянието, защото несъкрушимата тактика Адверза⁶⁵ изисква всичко да се довежда до абсурд, а после вражеските нападения ще се съкрушат сами поради очевидната им за всички нелепост. Помнете тактиката на нарастване и събиране на цялата гадост и всички влечуги накуп, за да пратите после “само една стрела”, пронизваща самия център на този конгломерат. Помнете също, че само при съприкосновение на искрата светлина с тъмата е възможно изграждане. Всички космически закони се отразяват и възпроизвеждат в човешкия живот. И така, с бодрост в напрежението, мъжествено и загрижено преодолейте това време, а там вече ще дойде каквото трябва!”

Обърнете внимание също и на нашата publicity⁶⁶ - да не съдържа възторжени и високопарни химни, а да се основава на факти. Говорейки за личността на Н. К., следва да се подчертае, как той стимулира към творчество онези, които го посещават; също взискателността му към качеството на работата, умението да активизира всички способности и сили на сътрудниците си. Какви мощни резултати дава подобно ръководство! Как ни учи той да извличаме полза от всяко обстоятелство, откривайки навсякъде положителната страна. Н. К. не е само благ пророк, призоваващ към чистота на мисленето, въздържание и всеопрощение, какъвто някои искат да го видят, но истински вожд и действен строител, защото той познава жизнената битка и закалява сътрудниците си за участие в нея. Той поразява всичко тъмно и невежо. Понякога неговата мъдрост и пророчества изглеждат неизчерпаеми и близките му могат да потвърдят, че той отдавна предсказа събитията, които днес се извършват пред очите ни, и посоката, която човечеството трябва да поеме, ако не иска да загине в създалия се хаос.

Основно условие за това спасение е неговият призив за обединяване на целия културен свят, за възпитаване на съзнанието на младежта, съзнание за великото значение и приложение на творческата мисъл и широкото сътрудничество, утвърдено в понятието за великата Култура или Култа към Ур. Между впрочем, неговата личност до голяма степен може да се осветли от написаните от самия Н. К. “Въведения” към Спиноза и Гьоте. Той е също слънценосец, както и Гьоте в неговата трактовка. Усетете цялата истинска мощ, незримата мощ на този строител на слънчевия живот! Слънцето на неговия живот изгаря всичко тъмно, всичко злобно и разрушително. Могат да се приведат много силни и прекрасни факти. Но по-добре без сравнения. Нека всеки велик дух стои в цялата мощ и красота на своето достижение. Не ние трябва да ги сравняваме, защото всеки от тях изпълнява своята задача и всяко индивидуално проявление е прекрасно в своята неповторимост. Отдавна е казано - “можем ли да сравняваме сиянието на далечните звезди?” Тази формула е приложима в много случаи.
8.11.31

Получих вашето мило и сърдечно писмо и искам да Ви кажа – най-вече съм трогната, че сте съумели да почувствате онази радост на духа, която се дава с Учението. Силата на радостта, която изпитваме при първия подход към Учението, е вярното мерило за нашата готовност да възприемем основите на Учението на Светлината. Съхранете тази радост и признателност през всички делници на живота, защото това е най-бързият път към разширяване на съзнанието, което е и целта на Учението!

От всичко, което знам за Вас от писмата на близки сътрудници, мисля, че Вие няма да се спрете на първите стъпала на Призива, а ще намерите мъжеството да следвате и понякога трудните, много трудните изкачвания. Затова Ви моля, четейки книгите на Учението, винаги да отнасяте казаното в тях преди всичко към себе си. Твърде много хора четат Учението, но си мислят, че повечето неща, казани там, са за някой друг, а не за тях. И най-често не забелязват и отхвърлят именно онова, което най-вече се отнася до тях, и с това безкрайно удължават напредването си. Истинският ученик прилага всичко върху себе си. Действително, кой може да каже, че не притежава тези или онези добри или лоши качества, дори и да са в зародиш? Обръщайки всичко казано в Учението към себе си, ние ще се задълбочим в своята същност и ще открием там много неща, неочаквани за самите нас. Тези неочаквани открития, при твърдото решение на духа да върви към самоусъвършенстване по пътя на Учението, ще ви помогнат много впоследствие.

Трябва да се знае и това, че от ученика се изисква пълно доверие дори там, където сега нещо не му е ясно. При по-нататъшното разширяване на съзнанието много неща, които понякога на пръв поглед дори си противоречат, си идват на мястото. Моята любима формула е “Доверие докрай”. Приемете я – това е най-краткият път! Ако не й изменяте, ще получите много радост!

Искам да Ви кажа още, че тръгналият по пътя на светлото Служение никога не е сам духовно. Научете се във всеки миг от живота си да помните, че неотклонно ви следят Орловото Око и Пламенното Сърце на Онзи, който Ви е Позовал! Само нашата плътна обвивка и все още недостатъчно изострените сетива не ни позволяват да усетим по-осезаемо това Присъствие. Но ако Вие сте имали вече прекрасното преживяване, за което пишете, то е знак, че подобни явления могат да се множат. Но бъдете търпеливи, защото не знаете нито деня, нито часа – дълбока истина е заложена в тези думи. Нали целта на ръководителя не е да отслабва нашия организъм, а да го закали за най-високи, изискващи най-голяма грижовност възприятия. Радост, признателност и доверие са най-добрите помощници.

Обичайте и помагайте на другите да обичат! Носете на околните радостта на духа!

И така, приветствам Ви по този светъл Път и изпращам цялата радост на сърцето си на новата мила сътрудничка.

12.31

Ние не сме вече на прага на битката, а влизаме в първите й редици, затова, носейки повереното ни знаме, да не отстъпваме от предвождащата ни Йерархия, тъй като вражеските снаряди избухват само над далечните редици, както това беше показано в чудесното видение на победното воинство, напредващо с името на Водача. Нека сърцата ни не трепват пред тежките нападения на тъмните, защото близостта на Великото Сърце ще ни даде необходимата сила да им противостоим. Да проявим цялата царственост на духа си, който не се страхува от нищо, да впишем страница на подвиг в историята на нашите животи! Нека не се отнасят за нас думите: “Още не е обявено началото на Великата Битка, а някой вече се чувства изморен. Какво ще каже той, когато види безбройните вражески воини?”

Ще цитирам и няколко пророчества за тази Велика Битка: “Всяка юга⁶⁷ разполага със значително време като подготвителен срок, но може да има ускорения, които извънредно мощно сгъстяват всички сили. Великата решаваща Битка не бива да бъде разбирана само като война. Понятието Битка е много по-дълбоко. Тя ще премине по целия тънък и по земния свят; ще се изрази не само в сражения, а и в небивали стълкновения между народите; границите между сражаващите се ще бъдат също тъй криволичещи, както между доброто и злото. Много решителни битки ще се окажат непостижими за земното око. Страшните сблъсъци в тънкия свят ще се изразят в катастрофи на земно ниво. А земното мъжество пък ще се отрази на тънките и на огнения светове. Великата Битка ще бъде първия етап в съединението на световете. Така че може да се очакват скорошни действия по всички посоки. Сътрудничеството в тази Битка има огромно значение. Звездата на пламтящото сърце вече оказва голяма помощ. Наистина тази помощ не винаги е зрима, но нали и писателят оказва огромно влияние, без да познава читателите си. Същото става при сътрудничеството в двата свята. Човек трябва да бъде много напрегнат в дните на Битката. Разбира се, тя не изключва останалата ни всекидневна работа, но, каквото и да правим, трябва в мислите си да го изпращаме в подкрепа на Светлината. При всяка вражеска стрела трябва да осъзнаваме, че този удар е приет в името на Великата Битка. Искам днешният ден да очертае граница във вашия живот. Възможното вчера нека бъде невъзможно утре. Мъжеството, немислимо вчера, нека просияе утре. На Земята битката е не по-малка, отколкото в тънките светове. Светът се разцепи по всички кристали и безкрайни групи. Само всеотдайният устрем към Нас ще ви съхрани и спаси. Разбира се, всеки признак на разстройство и вражда ще бъде болка за Мен – запомнете. Така утвърждавам разрастването на делото, въпреки нечуваните нападки! Но Битката не познава примирението. Ще забелязваме смущението на Европа, ще забелязваме множеството предателства, но Битката е решение за света. Трябва също да разберем, че Светлината е непобедима. Тъмата е признак на невежество. Отново казвам – седнахме днес едни, утре да се изправим други. Стълкновението в Тънкия свят е по линия на мъртвите сърца. На Земята ще видите действия… накратко - вой⁶⁸ навсякъде. Земни трусове, епидемии, неплодородие ще обхванат света. Светът ще се разцепи и нови пукнатини ще се явят”.

И така, всички сили са в сблъсък, положението в света е ужасно и сега е нужно да устоим, докато новите обстоятелства дойдат на помощ. Всички трябва да устоят.

“Освен че тъмните сили действат във всички страни и събират съюзници от различни класи, на някои наши привърженици им пречи ограниченото виждане. Трябва да се удържат позициите, докато ние подготвяме новите обстоятелства. Този период е неизбежен, следва само да бъде осъзнат като трамплин към бъдещето, но е нужна огромна предпазливост.”
5.05.1932 г.

В страшните и решаващи дни, които преживявате сега, напрегнете всички сили на сърцето си, за да съхраните вътрешното единение. Само единението на сърцето поразява врага; той не може да проникне през тази броня. И всички вражески подстъпи към дейността ни се затрудняват от тази благодатна енергия, еманираща от центъра на обединените сърца. Това не е отвлеченост, а велика научна истина. Да не бъдем лекомислени и невежи. Вече знаете от Учението в какъв страшен разрушителен вихър се превръщат енергиите на раздразнението и разединението в мегафона на пространството, привличайки във водовъртежа си всичко отрицателно, включително и болестите.

Нима някой от нас поради срамно слабоволие ще позволи да бъде провален успехът на целия градеж и после, когато очите на сърцето се отворят, той самият да се сгромоляса в бездната на отчаянието? Единението сега е заповед на битката и не може да има лека победа без точното изпълнение на тази насъщна заповед. Полезно е да се препрочитат указанията, дадени не само за днешния ден, добре е да ги имате постояно пред себе си. Така ние виждаме, как миналата година неуморно се е подчертавало огромното значение на Знамето за Опазване на Съкровищата, за да влезе то най-после в нашето съзнание. Да напомним на съмняващите се как е започнал Червеният Кръст, какви трудности е претърпял този високохуманен проект, попадайки в ръцете на невежи официални лица. Като че ли човешкото съзнание върви назад, а не напред.

Изпращам ви молбата на сърцето си, помнете за единението. Сърцето ме боли за всеки от вас, така бих искала да облекча тежестта на това време, но то е неизбежно. Да се постараем с дружни усилия да го облекчим един за друг, доколкото е възможно. Нека самата трудност послужи за украсяване и възвеличаване на делата, насочени към общото благо.

Мъжествени воини, помнете за единението!

Подписвам се - като кълвач.

28.06.1932 г.

Така, както трябва да умеем да дадем на новодошлия всичко, което може да бъде усвоено от него, в същата степен трябва да умеем и да вземем от всеки онова, което той може да предложи за общото дело. Не гонете новодошлите!

Не бива да се боим от прекомерното напрежение, нали само опънатата струна може да звучи. Ние знаем космическия закон, че само при най-голямо, крайно напрежение енергиите могат да се трансмутират и формите да се изтънчават. Този закон установява и двете основни правила на всички Учения: първо, че за духовното си усъвършенстване ученикът трябва да напрегне всички сили, като, разбира се, Учителят следи това напрежение да не премине законната граница, тоест да не повлияе на здравето; и второ, всяка частица съзнателна психична енергия е висша скъпоценност, затова загубата й от страна на Великия Учител се допуска само там, където всички земни възможности и въздействия са изчерпани. С тези две правила се обяснява защо помощта идва в самия край, на предела на отчаянието. Но колко много слаби души не могат да стигнат до предела и с това се осъждат на падение и на безкрайно повтарящи се тягостни изкачвания! Колко много са Сизифовците, търкалящи камъните на своето малодушие и съмнение!

Всички недоумения и обвинения в противоречие се обясняват с все същата трудност за неподготвеното съзнание да вмести противоположностите. Но докато това не бъде усвоено, няма възможност за напредък по духовния път. Вместяването на двойките противоположности е най-голямата пречка за мнозинството, но всяко учение издига именно това вместяване като крайъгълен камък на целия градеж. Например пълно равнодушие към прославянето на собственото си име и в същото време самоутвърждаване. Отказ от собственост и заедно с това наличие на имущество. Откъснатост от Земята и всичко светско и същевременно потъване в земните дела с истинска всеотдайност. Всички тези противоположности трябва да се уравновесят в съзнанието на ученика. Защото всеки отказ и отричане от нещо трябва да бъдат осъзнати именно в духа. Да си спомним как Буда упрекнал един ученик, лишил се от вещи, в чувство за собственост, докато на друг разрешил да ползва всичките си вещи. Защо? Защото първият, макар и да нямал вещи, постоянно мислел за тях, докато вторият им отделял правилното място в съзнанието си. Колко хора на думи се отказват от собственост, а в действителност постоянно жадуват да притежават едно или друго. Колко хора скромничат и се боят да не изтъкнат името си, а тайно в душата си лелеят надеждата, че някой ще се спомни за тях. Колко хора постят и въздишат при вида на забранената храна. Колко хора постоянно мислят за принесените от тях жертви и труд и се надяват на специално възнаграждение! Бедни, самозалъгващи се затворници! Кой да им каже, че всичките им усилия са напразни и по-скоро ще доведат до ожесточение на сърцето, отколкото до радостно освобождение. Освобождението се постига не с принуда, а с осъзнаване в сърцето или в духа. Човек, освободил се в духа си от привързаността към земните блага, няма да им обръща внимание, защото всички така наречени откази и отричания от нещо ще бъдат за него естествени и затова лесни и прости. Ето тази радостна естественост трябва да се постигне, защото там, където има и най-малко съжаление или сянка на осъждане на това качество у другите, всички усилия ще останат безплодни. Не със забрана трябва да се борят учениците срещу тези привързаности, а с развитие на сърцето и с широката мъдрост, преподадена в Учението на Новия Живот.

Разбира се, всякакви обвинения възникват преди всичко в ума на хората, най-много подвластни на тези привързаности. Това са фарисеи, очакващи да получат велика награда за своята димяща свещица! Макар че, дори и тази награда да им се изпрати, те няма да съумеят да я оценят, а ще се отнесат към нея както петела към бисер.

На онези, които отричат йерархичното начало, може да се посочи също, че според всички закони, както духовни, така и физически, никакво действие, никакво дело не може да живее и да се развива, без да има фокус. Всяка страна трябва да има свой фокус в лицето на държавния глава, всяка политическа партия - свой лидер, всяка фирма, предприятие, учреждение - свой ръководител. Всяка енергия трябва да бъде фокусирана, за да се прояви. В Космоса цялата еволюция, цялото развитие се основава на тези зърна, фокуси, възли, брънки на Йерархията, наречете ги както искате! Посочете на тези глупчовци и “Книга за Жертвата” в първата част на “Листа от Градината на М.”⁶⁹ Отказът, или по-точно освобождението е така радостно, но колко тежко е обратното приемане, макар и заради общото благо! Товарът на света, чашата на изкуплението, изпиването на отровата на света - така се наричат поръченията на Светлината. И тези непосилни товари се дават само на онези, които знаят в духа какво е истинско освобождение. Мисля, че по-нататъшните разяснения са излишни.

Не забравяйте сега и вашите международни културни връзки! Ако самите ние не ги пазим и утвърждаваме, кой друг ще го направи! Ще дойде време, когато всичко ще се устреми от само себе си, но сега ние сме длъжни постоянно да разчистваме руслото на този поток. Размерите на културната задача трябва да бъдат постоянно пред очите ни. Не пренебрегвайте също и малките указания, защото те всички имат отношение към най-голямото, макар понякога да ни се струва, че не засягат пряко текущите дела. Помнете, че и малките мухи разнасят отровата на трупа!

Помнете винаги за размерите, само голямото поглъща малкото. Само великата мисъл ще надвие цялата изобретателност на враговете.

Нека новодошлите твърдо да осъзнаят какви са последиците от неизпълнението на указанията и неприемането на мъдрия съвет на Учителя. И освен това, нека да не замърсяват със съмнение своето мислене и да не гасят сърдечната устременост, ако изпълнението на указанието не е довело до очаквания от тях резултат. Трябва винаги да помним, че ние не знаем какъв точно резултат има предвид Учителят и често той дори напълно противоречи на нашата представа. Понякога на Учителя е нужно да прехвърли мост през пропастта и ние не можем да знаем къде е онзи човек, или предмет, или мисъл, или слово, които ще се окажат този мост. Точното изпълнение на указанието или съвета, ето всичко, което се иска от нас; смисълът и резултатът от изпълненото указание ще проличат в благовремието.

Цитирам първа част от параграф 278 на книгата “Агни Йога”. “Учителят често се намира в тежко положение спрямо ученика. Ученикът дава обещание да следва всички указания на Учителя, но още щом се получи Указанието, незабавно се намират причини то да бъде видоизменено. Същата трудност изпитва Учителят, когато го обвиняват в бездействие. Представете си положението на стрелеца, когато той, целият напрегнат, е готов за изстрел, а зад гърба му викат - защо не стреляш? Малките деца, дори и да не виждат причина, все пак се подчиняват на водещата ръка. Но възрастните се опитват да прибавят към готовата реакция нещо според настроението си. Можем да ги сравним с пострадали от пожар, които захвърлят безценни ръкописи, но затова пък спасяват любимата си постеля... Неизпълнението на указанието е подобно на влак, излязъл от релсите..."

6.10.1932 г.

Изпращам ви първите страници от новата книга “Огненият Свят”, за да се влива непрестанно неизчерпаемият Източник на Мъдростта в сърцата ви. Черпете от него колкото можете сили, защита, възможности, защото всичко това и много повече се крие в тези съкровища, идващи от вечността. Като четем за великия творящ жизнедаряващ огън, да го събуждаме в себе си и, улавяйки съгряващия пламък в сърцето си, да се уподобим на свещенослужителите от древността, които под страх от смъртно наказание са охранявали веднъж запаления огън да не угасне.

В това охраняване на огъня се е криел велик символ, защото угасването на огъня на духа носи смърт на душата⁷⁰. Огънят на сърцето няма да ни позволи нито да отложим, нито да отменим, нито да изопачим, нито да се побоим от някого или от нещо, защото той ще просвети съзнанието ни, пробуждайки огнено чувствознание. Както е казано - “Нека подобно на чакащите Великото Пришествие да чуваме стъпките и да знаем, че сърцето ни е предоставено в помощ на света. Да не допускаме смущение и отрицание, защото те ще обърнат езиците на пламъка срещу нас.” И така, да не се плашим от битката за култура на духа, за правото на света да съществува, защото той живее само чрез духовните си ценности. Не се смущавайте от призивите към битка. Онези, които стоят на едно място, се подлагат хиляди пъти повече на опасности, отколкото устремените. Разбира се, нека устремът бъде в сърцето и в мислите, не само в краката. Да помним също, че по великия път е по-добре да бъдеш оклеветен, отколкото да вървиш срещу решението на Силите на Светлината. Нека да обичаме, когато ни клеветят, защото без тези килими на злоезичието нашият път не може да се нарече огнен. И това може да се каже на колебаещите се приятели, които не разбират откъде се вземат толкова нападки. А на всички лицемери и фарисеи трябва да се посочат Заветите и Съдбата на Великия Учител, когото те всекидневно продължават да разпъват.”

Непосилният товар се приема само доброволно, с огнено сърце. Да бъдем тези огнени сърца и да поемем върху себе си непосилния Товар. Той най-бързо ще ни доведе до освобождението. И тогава, когато облекчилите товара си ще се връщат за останалата част от него, ние с радост на духа ще изпълняваме вече новата задача. Нека никой от новодошлите да не пада дотам да брои своите дарове или така наречените жертви. Това ще бъде равносилно на пресичане на пътя. Истинските дарове и жертви са претеглени на безпогрешните везни, които всеки носи със себе си.

А онзи, който пресмята своите дарове, дори само тайно в съзнанието си, вече се е лишил от тази привилегия – да допринесе с нещо в полза на света. Огънят на неговата жертва ще се стеле по земята подобно жертвения огън на библейския Каин. Така жизнени са всички символи на древността. Силите на Светлината се нуждаят от радостни, осъзнати със сърцето жертви, защото само те укрепват дейността и дават непобедимост. Книгата за Жертвата винаги трябва да се носи в сърцето.

Да не забравяме, че и качеството на жертвите е много различно. Това трябва да обясним на мнозина, които се приближават към Учението и очакват незабавно възнаграждение за принесените, видите ли, от тях жертви. Нека прочетат за жертвата във втора част на “Листа от Градината на М.”, страница 99.

§ 15. “Вече ви е дадено учението за жертвата. Жертвата е власт. Властта е възможност. Значи, всяка жертва е преди всичко възможност.”

“Време е да оставим лицемерното твърдение, че жертвата е лишение. Не приемаме лишения, а даваме възможности.”

“Да видим какви възможности се раждат от така наречените жертви? Къде е истинската жертва, която може да умали? В нашето хранилище има голяма сбирка от жертви и всяка е била полезна за този, който я е направил. Ние не се нуждаем от разговор за жертвите, защото жертвата е най-изгодното предприятие.”

“Дребните търговци обичат да поплачат за загубите и да се направят на обидени. Но за истинския производител на живот всяка загуба е само залог за делото. Вие изгубихте не заради жертвата, а заради грабителството!”

“Христос съветва да се раздават духовните богатства. Но тъй като ключовете за тях са далече, хората приложиха този съвет към раздаването на заграбените пари. Първо да заграбиш, а после със сълзи на очи да дадеш и да се възхитиш от добротата си. Сякаш, говорейки за раздаване, Учителят е имал предвид столове и стари кожуси. Безтегловното богатство е посочил Учителят. Само духовното отдаване може да наклони блюдото на везните. Да огледаме редицата от сътрудници - някой да се е лишил от нещо? Не - всички са забогатели. Нима не е забогатяване да станеш владика на новото царство? Толкова е богато това царство, че без особена загуба можем да строшим част от съдовете си. Положително ръцете израстват и книгата на благодарността може да бъде разгледана.”

“Съветвам производителите на живот да имат заместници на всички длъжности. В големите начинания делото се крепи на работата, не на личностите.”

“И кой може да твърди, че е отдал? Ние ще отворим нашите търговски книги и ще докажем кой колко е получил, затова никак не е лесно да жертваш, когато жертвата е възможност; а възможността е полза; а ползата е разумно сътрудничество; а сътрудничеството е Алатир⁷¹ - камъкът, който или възкресява, или изгаря.”

“А самоотвержеността може да отвори дверите на разбирането и вехтото пожертвование на ненужни вещи ще се залюлее на едно клонче със самолюбието.”
12.10.1932 г.

Така се зарадвах на постигнатото единение, за което пишете в последното си писмо. Но явно е нужно то да бъде още по-пълно и широко, защото ми е указано да напиша, че “се изисква велико единение. Ако пътят е велик, не може да се премине, блъскайки се един в друг. Нека не забравят, че дори малкият камък при падане нанася голям удар. Битката срещу най-тъмните сили трябва да предизвиква най-благородно мислене. Да бъдем светли и бдителни.”

Разбира се, разширеното мислене ви задължава особено да следите мислите и постъпките си, преди всичко един към друг и към най-близките, общуващи с вас лица. Та хиляди очи са зорко и напрегнато устремени към вас и няма да крием, че тази зоркост в повечето случаи е изострена от желанието да се открие лесно уязвимото място с користна цел, за разрушение. Най-важното, всички сътрудници трябва да избягват взаимно да подронват авторитета си пред служители и странични лица. Тази липса на уважение се проявява в дреболиите, в острите думички, кривите усмивчици и т. н. Не бива да се допуска външни хора да забележат разединение на делото, силно само с единството си. Трябва много да се внимава, служителите да не изгубят уважение към вас, чувайки разни намеци. Загубата на уважение е непоправима и това става при най-обикновени обстоятелства и чрез неподходящи изрази. Неведнъж вече бе казано: “Дори на шега не бива да се умалявате и осъждате един друг. Време е да се разбере вредата от малките мушици.” Ухапването от малко насекомо може да доведе до заразяване на целия организъм. Трябва да се помни, че “врагът се опитва да влезе не през вратата, а през процепа”. Взаимното подронване на авторитета е не процеп, а отворена врата.

При опасните нападения дори намекът за взаимно осъждане е пагубен. Помислете си, колко полезни хора могат да бъдат отблъснати. Казано е - “може да се изпратят полезни хора, но не бива те да бъдат прогонени”. Представете си как биха се чувствали хора, чули за вашата културна дейност и дошли при вас, ако забележат, че между вас и всички останали няма никаква разлика! Как ще се отрази подобно откритие на отношението им към вас и дейността ви? Помислете и за дошлите при вас благодарение на книгите на Учението, какво разочарование ще изпитат те, виждайки, че вие не прокарвате основите на Учението в живота! Замислете се над вашата огромна отговорност! Няма да изброявам многото й страни, защото това трябва да е ясно за притежаващите седемте книги на Учението. Но по-често трябва да се припомня за отговорността и за всички последствия от духовната глухота и небрежност. А междувременно, каква истинска приказка и радост се крият в осъзнаването на всекидневното висше Ръководство и своята отговорност, ако тя е приета със сърцето, и какво щастие е, когато творимата приказка не е покрита с праха на всекидневната употреба?! Трябва да умеем да бършем праха и да поглеждаме сякаш отстрани на всичко, което става около нас и нашата дейност.

Нека работим върху себе си, нека наблюдаваме себе си и главното, да осветим с огъня на сърцето си всички указания и изискването за велико единение в часа на опасност. Само за повърхностното мислене това изискване си остава красиво етично понятие, неприложимо в живота. Но задълбоченият сътрудник и особено ученикът ще изпише това понятие в своето съзнание с огъня на сърцето си, защото знае с цялото си същество, че единението е циментът на целия градеж, неговата здравина. И така, нека изискването за обединение неотстъпно стои пред вас при всички решения. Всички учреждения повече от когато и да било трябва да се подкрепят взаимно. Нашето първо задължение е да охраняваме и развиваме целия план на културната дейност. Затова всеки трябва не да се ограничава тясно, мислейки само за своя отдел, а без всякакво лично пристрастие и обиди да претегля целесъобразно и съизмеримо, какво стои на преден план и се нуждае от подкрепа и кое може да бъде временно отложено. Недопустимо е едностранчивото мислене сред строителите, още повече не може да има късогледство сред учениците. Ние знаем великия план на градежа и този градеж не може да се основава само на две учреждения или на една държава.
10.11.1932 г.

В последно време ме гнети страшна мъка, защото усещам как основата гние. Възможно ли е сърцата на някои сътрудници дотолкова да са се ожесточили и съзнанието им така да се е затъмнило, че да не виждат пропастта, към която вървят? Нима няма да осъзнаят най-опасното време и няма да спрат да служат на тъмата? Не е ли казано, че “всяко сквернословие и кавга е вече възхвала на тъмата. Страшният нож не е в пояса, а на края на езика. Все някога ще трябва да се разбере, че казаното и помисленото са неизгладими. Всеки помислил за благо, може да се радва на това и обратно. Тъмните нрави не Ни харесват.”

За свое благо вземете под внимание казаното и безброй пъти повтореното. Та нали само с обединени усилия можем да достигнем предначертаното. Страшно е да се помисли колко прекрасни възможности са изгубени заради вътрешното ни състояние! Какво може да се построи върху аурата на раздразнението, обидата и недружелюбието? Принципът на магнита бе осветен от всички страни. Не можем да се оправдаваме с незнание! И още от първия ден неуморно напомняхме за необходимостта от съгласие, но явно, всичко е било напразно. А най-страшно от всичко е, че е изгубена честността и някой иска да прехвърли всичко върху другите, забравяйки, че вътрешната му същност е отворена книга за Учителя. Време е да се засрамим от детинщините си и да разберем, че като не следваме Указанията, постъпваме като предатели. Простете ми тази дума, но сърцето ми се облива в сълзи, виждайки какви препятствия продължавате упорито да издигате на пътя си. Опитайте се да си представите какво ще стане с вас, ако Учението престане да ви води? Накъде ще тръгнете? Накъде ще се обърнете? Кой ще ви чуе и помогне в бедата? Кой ще ви покаже изход от тежкото положение? Идва страшно време, време ужасно за всички. Именно вие бяхте сред допуснатите да положите основите за спасяването на толкова много неща! Така ли се строят те! Така ли ще оправдаем доверието на Призовалия ни?!

Почувствайте моята болка, цялата ми жажда да ви видя работещи в пълно съгласие и със съзнанието за нечуваната важност на твореното от вас. Как по-добре да ви дам да разберете това? Как да укрепя във вас това осъзнаване? Противни на душата ми са всички заплахи, но мога ли да не ви предупредя, когато виждам, че някой полита към бездната и повлича другите след себе си! По какъв начин да ви удържа!

Някога мислех, че безкрайните призиви за обединение ще бъдат чути и най-после ще бъде разбрано, че дружелюбието е нужно не там, където авторитетът е наложен и където всичко ласкае нашето самолюбие, а там, където трябват много отстъпки в името на успешното сътрудничество.

Някой пише сърдечни възвания, а е нужно с действия да се покаже и сърдечност, и внимание, думите са като течаща вода. В своите мечти аз виждах един от вас като верен знаменосец на името на Гуру. Мечтаех, че думите на избраника ще звучат призивно, мощно и с красота. От указанието за основаване на Нов С. изминаха вече седем години, голям и знаменателен срок във всякакъв смисъл. За седем години с необходимата устременост може да се извърши пълно духовно обновление. Беше посочено в какви области трябваше да звучи това слово, какви връзки трябваше да се установят. Но ако погледнем назад, ще видим, че вътрешното състояние попречи на това развитие. Ако в първите години имаше различни причини, които не можеха лесно да се отстранят, то от 1926-та година насам се появиха много възможности. Но старите неизживяни навици отново застанаха на пътя. Не губя надежда, че сърцата ви ще се възпламенят и вие ще се проявите в огнени и прекрасни действия. Такива велики достижения са възможни!

Много ми е болно да пиша обвинителни писма, вместо да си споделяме радостни вести за растящия дух на сътрудниците и развиващата се дейност на другите групи!

Мъчително е да съзнаваш, че толкова ценна енергия се губи за потушаването на вътрешни пожари и за кърпенето на дупки, че всички обръщения са преливане от пусто в празно - и то във времето на нечуван натиск на тъмните сили, когато е нужно да се развие максимум енергия и вътрешна устойчивост, за да не се изгуби нито една от вече извоюваните позиции! С мъка се обръща моето сърце към вас, помогнете ми, намерете в себе си мъжеството за търпение и миротворчество! “Миротворците ще се назоват Синове Божии”. Облекчете поне малко страшната ми грижа и мъка. Сигурно именно аз не успях достатъчно да ви обединя, не успях да ви внуша любов към Великото Сърце и устременост към подвиг. Не съумях с личен пример да покажа приложението на Учението в живота и главното, не успях да запаля в сърцата ви стремеж към самоусъвършенстване и разбиране за огромната отговорност, която се поема, приближавайки се до Учението и служенето на общото благо.

Помогнете ми в моята отговорност за всички вас! Сърцето ми призовава всеки от вас. Помогнете!
17.11.1932 г.

Трудно ми е да предам цялата си болка и мъка, като виждам как вътрешното разложение продължава да върши страшното си дело; като знам, че съкровищата на Учението и съветите се приемат като празни шушулки и че съзнанието на някои сътрудници не расте. Нали именно вътрешното неблагополучие е особено пагубно. “Може да се спечелят всички процеси, може да се срещнат нови приятели, но вътрешното разложение може да прогони и най-добрия приятел. Когато във въздуха има много пипер, всички започват да кихат. Така може да се разпространява и империлът⁷². Вие виждахте неведнъж как възникваха нови обстоятелства, но те трябва да бъдат посрещнати. Нужно е най-после да се разбере заразата на империла. Не бива лекомислено да се отнасяме към разложението. Този процес се предава като проказа. Може да има или укрепване или разложение, трето състояние няма.”

Кой ще осъди самия себе си на разложение? Нали сега всички събития следват с такава главозамайваща бързина, невъзможно е да се остава на първите стъпала. Казано е: “Не бива да се укрепва насила. Не бива да се спасява от проказата насила. Не бива да се удържа от империла насила. Дружелюбието не е насилие. Израстването на сърцето не става с камшик, прекрасна градина се отглежда само с прекрасни действия. Оскърблението на Йерархията е НЕПОПРАВИМО.” Зная този закон и затова ми е така тежко, че не мога с нищо да помогна, защото ако не се приемат думите на Учителя, то как мога аз да очаквам, че поне нещо от моята молба, макар и обляна със сълзите на сърцето ми, е стигнало до ожесточеното сърце, до замъгленото съзнание! Колко страшно, колко тежко е да си помислиш, че редиците могат да оредеят, че някой ще се самоосъди на истинска самота. И неизказаното щастие на приближаването до Светлината ще бъде принесено в жертва на отвратителното угаждане на самостта, този извечен, страшен враг на всичко светло! И всичко това - след дванайсетгодишно Учение! Освен лично разрушение, вътрешният разнобой може да повлече след себе си и провал на цялата дейност. Страшната опасност е там, че вместо устременост на цялото съзнание към главното, на което се крепи всичко, на културното строителство, ние ще свикнем да се занимаваме с дребни раздори, да се уязвяваме един друг и ще се обременим с обиди и завист. Възможно ли е при такова състояние на духа да се разчита на успех? Ще съумеем ли да удържим всички позиции? Няма ли да се разбягат приятелите, усещайки заразата в атмосферата? С болка съм принудена да ви цитирам още една тъжна страница: “Трябва да се научим да не влагаме непроизводителен труд. Умственият смут ни кара да пренебрегваме главното. Забележете доколко са лишени от главно съдържание двете писма, които сте получили. Виня не толкова онези, които са ги писали, колкото предизвикалите объркването. Подобно отвличане от главното е вече непоправима вреда. Човек, който внася смут сред близките си, развращава, той и на себе си няма да достави радост, обратно, животът му ще потъмнява, защото съзнанието се е отклонило от главното. Да се разпознае главното и да се следва пътя към него, значи да се върви към победата. Но да се потопим в бездната на колебанието, не означава ли да станем камък на шията на ближния? Съответствието между главното и боклука пред прага ще бъде онзи опит, който всеки трябва да има ясно пред себе си. Никой няма право да наранява сърцето или да причинява главоболие, във време, когато наоколо преминават незаменими съкровища! Хората не смятат за незаменимо онова, което не забелязват.”

За назидание онези, които всяват смут в съзнанието на близките си, колебаят се и се съмняват, много моля да си направят извадки от Учението на всичко казано за съмнението, колебанието и подозрението. Днес тези истински слуги на тъмата са се навъдили особено много. Извънредно полезно е да имате под ръка всички определения на тези най-гнусни свойства и да ги препрочитате по-често.

Макар формалното обединение да не струва много, все пак ще се наложи да се започне поне с него. Защото животинският човек е съвкупност от навици и, започвайки да наблюдава себе си, може да се приучи постепенно към известен начин на действие и в края на краищата да пробуди пламъче в сърцето си, което ще може да превърне целия този мъчителен и дълъг процес на създаване на добри навици в радостно мигновено озарение на съзнанието. И още веднъж моля да бъдете честни пред самите себе си. Лъжата пред самия себе си е най-страшното явление, то поразява съзнанието и води до тъй наречената смърт на духа.
10.12.1932 г.

За какво трябва да пиша? Все за същото велико единение като единствено спасение. А междувременно, всички думи вече са казани, всички доводи са приведени и последствията от разединението още веднъж са налице. Сега на един от вас се дава поръчение да говори за Указанията на Учителя… Искам да се надявам, че от днес с цялата си любов, с цялата си грижовност ще изписвате и препрочитате всички съвети и указания, за да не остават те забравени или изопачени.

Обърнете нова страница в книгата на вашия живот и започнете да я запълвате с прекрасни постъпки на търпимост, вместяване и великодушие! Казано е: “Не бива да се ровим в прахта.” Цялото това ровене в прахта на вчерашния ден няма да доведе до нищо, само задълго ще напраши очите и ще отрови дишането. Моля ви, оставете това като нещо недостойно, което не ви прилича. Колко време ще бъде спасено за продуктивна работа, която сега е по-нужна от когато и да било. Толкова малко време остава за укрепване на основата и магнита на всички дела. Укрепването на основата е първото ни задължение, ако искаме да постигнем предначертания успех. Разберете каква твърда основа е нужна, за да се приеме предначертания успех! Нека никакви дребнички мисли и подозрения да не спират вашето победоносно шествие! Почувствайте със сърцето си, че няма нищо лично в тази молба, а само грижа за прекрасния план! Указанията трябва да се приемат със сърцето, да се замислим над тях с цялата си устременост, за да проявим пълното разбиране, което ще облекчи много неща. Не бива да се натоварват Силите, които удържат всичко. Не е за вярване, че Източното разбиране и почитане на Учителя е умряло на Запад. Разберете какво значи и какво струва преди всичко на самите вас това обременяване на Силите на Светлината. “Ще дойдат те, гасителите. Ще дойдат те, разложителите, ще дойдат те, хулителите, ще дойдат тъмните на тъмнината. Не може да се избегне започнатото разложение. Но мъдрият не се оглежда назад, защото знае, че огънят е неизчерпаем, когато е призован. Ненапразно възлагам да се говори за Указанията на Учителя. Дори самото повторение вече укрепва основата. Не бива да се ровим в прахта, когато надвисват облаци. Напомням, че главната основа е единствената котва. Не бива да се обръщаме, когато пътеката е над пропаст. Нужно е просто да се обединим за спасение. Дори да преброим всички небесни светила, дори да измерим цялата непроявена дълбочина, пак няма да подобрим сегашния момент. Трябва да се осъзнае с мъжествено сърце мъчителната тъма, която се приближава, когато гаснат огньовете. Единението според мнозина е ненужна отживелица. Те мислят, че индивидуалността е оградена с разединение - такава е логиката на тъмата. Но в разгара на опасни епидемии хората, спомняйки си за най-простите средства, понякога намират спасение. Такова просто средство е единението, то явно поразява тъмата. Така че, нека копието да не дреме над дракона.”

“Мога само да посъветвам да се помнят Указанията. Времето е сложно и не бива да се изпуска нишката. Затова моля да се напомня за точното изпълнение на Указанията.”

Вярвам, че мъглата, паднала пред очите, ще се разсее и със сърце и разум ще разберем, къде може да ни отведе разединението. Никого да не виним, а да надникнем по-дълбоко в себе си и честно да видим и изгоним всичко, затрудняващо нашия напредък и успех.
29.12.1932 г.

Битката на Армагедон не може да бъде само победоносно шествие, защото в нея са въвлечени Велики Сили както от едната, така и от другата страна. Победата на Светлите Сили е предначертана. Те се движат с Космическия Магнит, който води и въвлича в действие най-великите сили, срещу които тъмните сили, разбира се, не могат да устоят. Стихията на чистия огън ги изгаря. Но трябва да се доживее до това време. Битката е започната от тъмните сили, защото в злобата си те се стремят да разрушат и унищожат колкото се може повече от онова, което ненавиждат, преди да е ударил съдбоносният за тях час. Те, както и най-добрите им помощници, хладките несъпротивленци, са причинителите на всички ужаси на революцията, на всички сътресения; те се опитват да създават големите безредици на основата на общото духовно обедняване. Тежките токове на Сатурн и другите недобри съчетания на светилата, особено благоприятстват техните въздействия. Сега всички Светли Сили са насочени към усмиряване и обуздаване на стихиите, предизвикани от тъмните сили. Никой не може да си представи, колко светла енергия се изразходва само за укротяване на подземния огън! Тъмните се опитват с всички средства да унищожат всичко светло. Ето защо сега е толкова необходимо единението. Както е казано: “Виждайте неизразимите нападения, които потискат планетата! Не случайно неуморни лъчи отиват за охраняване. Силните опасности са вече избегнати.”

През последната седмица из нашата долина се носеха пророчества за голямо земетресение, което трябваше да започне на 22 декември, да продължи три дни и да разруши цялата ни долина. Но на 21-ви неочаквано заваля силен сняг с рязко спадане на температурите и продължи с малки прекъсвания, включително до 27 декември. Беше казано: “Трябва да се вслушваме в народните пророчества, отнасящи се до космическите явления. Много често в тях могат да се намерят точни изчисления. Но, разбира се, има и много други условия. Може да се каже, че смъртната опасност е избегната. Вие знаете колко много токове бяха употребени. Освен това метеорният сняг създаде ледени пари. Напълно обяснимо е, че може да изпитвате напрежение и слабост. Тъмните сили не успяха, но и вашето единение не разрушаваше токовете. Трябва винаги да се знае, колко вредна е дори косвената съпротива на Лъчите и ако при това допуснем спомени и отдавнашни сметки, то много ценни токове ще се нарушат. И колко други още гадости са замислени от сатанистите. Трябва да държите здраво Ръката Ни. Казвам комуто трябва.”

“Трябва да се види как, подобно на паралич, действа разединението. Но параличът не се появява веднага след недопустимите действия. Той изисква дълго лечение и често е неизлечим. Затова изисквам единение, независимо от настроенията и спомените. Изисквам единение, иначе не мога да лекувам. Нужно е твърдо единение. Не бива да се допуска само преструвка, твърде напрегнато и опасно е времето. Кой от сътрудниците знае къде и от кого е предизвикан параличът? Къде е онова място, онази аура, тоест, онова съчетание, което е предизвикало паралича и вследствие на това въздействието на спасителните токове е било парализирано? Кой знае колко време ще трябва, за да се излекува аурата, унищожила сама - поради раздразнителност - връзката си с огъня на Йерархията? А враговете не губят време и действат с черен огън, който, разбира се, лесно се разпалва при разединението - там, където магнитът на раздразнението е налице. Нали именно раздразнението е черният, тъй любим огън на тъмните. Времето сега е благоприятно за тях и е нужна крайна предпазливост във всичко и навсякъде. Необходимо е да се помни, че там, където е допуснат Лъчът, той е по-здрав от броня, значи сатанистите трябва да търсят слабите места, за да удрят през тези отвърстия. За тях е все едно с какво и през кого и в коя част на света ще търсят пролуки, те ще използват всяка ситуация, мислейки, че Моите Лъчи не могат да изпълнят целия свят. Измислят най-невероятни прикрития, за да излъжат бдителността. Вие сте прави, сатанистите са пръснати по целия свят. Ние познаваме предателите и знаем, че само единението може да защити и доведе до победа. Действително, обстоятелствата ще се появят, но трябва да се доживее дотогава.”

“Искам да съсредоточа целия запас от енергия върху редица външни обстоятелства, затова е така нужно вашето единение, за да звучи чашата без нито една пукнатинка. Единението винаги е нужно, но при особени космически обстоятелства то е абсолютно необходимо. Представете си как се вдига пълна до ръба чаша и някой блъска ръката. Какви пожари могат да избухнат от огнените капки! Когато предупреждавах, че ще дойде време и ще потрябва най-тънко изпълнение на Указанията, Аз имах предвид това време. Може да се каже, че събирам запас от енергия, но нека нито един скорпион да не изпълзи.”

Надявам се, че това любовно и страшно предупреждение ще ви накара да се замислите и някой ще съжали, ако не другите и работата, то поне самия себе си.

Умолявам ви, намерете в себе си мъжество да преборите главния вътрешен враг - разединението. Той си е свил гнезденце у всекиго. Преодоляването на този враг ще осигури победата. Да си кажем, че не може да има лицемерие сред сътрудниците и да започнем с открито сърце, запалено с огъня на устремеността към Учителя, да проявяваме търпимост и дружелюбие един към друг. Но нека това се прави от всички, без изключение. Нека всичко казано бъде прието и приложено от всеки сътрудник към самия себе си, а не отхвърлено и отнесено на сметката на съседа. По-често се случва поради самост този, за когото се е отнасяло казаното, да го прилага преди всичко към съседа си. Но мъдрият истински ученик винаги ще търси причината за казаното в себе си, а не в другите, иначе как ще се усъвършенстваме?

Също, веднъж завинаги да изхвърлим всички обиди, да ги схващаме като отрова на разложението. Обидчивостта не може да бъде спътник на ученика по пътя на неговото издигане. Отдавна е казано: “Не е голяма чест да засадиш градина от обиди!” И още: “Човек, който се чувства обиден, привързва себе си към тази обида и губи подвижността на мисленето си, а губейки подвижност, ние неминуемо затъпяваме. Към всичко следва да приложим съизмеримост, като знаем огромните размери на градежа! На кое място ще бъдат обидите! Винаги трябва да пазим в паметта си четирите основания, дадени в началото на Учението.” Ще ги припомня: 1/ Почитане на Йерархията. 2/ Единение. 3/ Съизмеримост. 4/ Канон “Господом твоим”. Затова да не се обръщаме към тъмния ъгъл, където се пазят всички допотопни навици, отнемащи всяка радост. Да се устремим в сърдечен порив към светлия Учител, неуморно проливащ към нас своите лъчи на радост и грижа. Да отворим сърцата си за приемането на тази Благодат!

Не смущавайте с вашето разединение новодошлите и вече приближените. Това е така пагубно за вас, за работата и за Учението, и за тях самите. Вече виждаме тази вреда и скърбим. Новодошлите трябва да укрепват, а не да се струпва върху тях товара на допотопността!

Болно ми е, че ние, провъзгласяващите единението, даваме пример за разединение. Как да строим и обединяваме! Та нали само личният пример запалва и води напред.

Вярвам, че ще приложите цялото си усърдие към сърдечно, доброжелателно сътрудничество. Зная, че е трудно, но толкова по-прекрасно е достижението